Решение № 281 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110202692 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на Г. И. В. с ЕГН**********, живеещ в ***, представляван от адвокат Д. М. Р. от Софийската адвокатска колегия, срещу Заповед за задържане на лице с регистрационен №3286зз-6, издадена на 12. II. 2025 година от Б. М. Л., разузнавач в Софийската Главна дирекция „Национална полиция“, с която на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.

Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва процесната заповед за задържане. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразно издаване на заповедта в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Претендира за разноските, направени за адвокатско възнаграждение в размер от 1 000.00 лева.

Ответникът не се явява открито съдебно заседание. Представлява се от редовно упълномощения юрисконсулт ***, който прави искане за потвърждаване на оспорената заповед за задържане от името на ответника. Претендира разноски, направени за юрисконсултско възнаграждение.

Софийската районна прокуратура, редовно призована, не се представлява.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

1

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По повода за задържането:

Въпреки няколкократните искания на съда за препис на материалите от досъдебното производство, такива не са представени нито от прокуратурата, нито от полицията.

Единствените сведения, от които може да се прецени какъв е поводът за задържането на жалбоподателя са: писмо от Главна дирекция „Национална полиция“ към Министерството на вътрешните работи на Република България, постъпило в съда на 19. III. 2025 година, писмо от Пернишката областна дирекция на вътрешните работи, постъпило в съда на 01. IX. 2025 година и писмо от Пернишката окръжна прокуратура, постъпило в съда на 20. XI. 2025 година.

Предвид отказа на посочените институции да представят други сведения, съдът приема, че такива не са налични, а въз основа на представените сведения приема следното:

На 10. Х. 2024 година Пернишката областна дирекция на Министерството на вътрешните работи образува досъдебно производство №44 по описа за същата година за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс.

На 12. ХI. 2024 година ***, старши разследващ полицай в Пернишката областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, издава представено по делото постановление, с което възлага на полицейските органи да извършат оперативноиздирвателни мероприятия, с които да установят извършителя на престъплението и евентуални очевидци на извършването му.

Във връзка с разследването по досъдебното производство на 12. II. 2025 година жалбоподателят е задържан.

На 13. II. 2025 година жалбоподателят е освободен без да се предава на други държавни органи.

На 05. III. 2025 година материалите по досъдебното производство са изпратени на Пернишката районна прокуратура с мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Жалбоподателят е конституиран като обвиняем за престъплението с постановление от 03. VII. 2025 година, предявено му на 14. VII. 2025 година.

На 15. VII. 2025 година Пернишкият окръжен съд постановява определение по частно наказателно дело №383 по описа за 2025 година, с което отхвърля искането за постановяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на жалбоподателя и вместо това постановява мярка „домашен арест“.

На 16. Х. 2025 година Пернишкият окръжен съд постановява определение по частно наказателно дело №541 по описа за 2025 година, с което изменя мярката за неотклонение от 2

„домашен арест“ на „гаранция в пари“.

2. По издаването на процесната заповед за задържане:

На 12. II. 2025 година в 12 15 часа ответникът издава оспорената заповед и въз основа на нея задържа жалбоподателя за срок до 24 часа. В заповедта е посочено, че издателят Б. М.

Л. изпълнява длъжността разузнавач в Софийската Главна дирекция „Национална полиция“ на Министерството на вътрешните работи, а правното основание за издаването е чл. 72, ал.

1, т. 1 от Закона за същото Министерство.

Според изложените в заповедта фактически основания за издаването, жалбоподателят е задържан, защото са събрани достатъчно данни относно съпричастност на лицето към извършено престъпление по чл. 199, ал. 1 във връзка с чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс по досъдебно производство №144 по описа на Пернишката областна дирекция на вътрешните работи за 2024 година, образувано за това, че на 10. Х. 2024 година около 0635 часа в гр. Перник на ул. „***“ №3 жалбоподателят в съучастие отнел чужди движими вещи – сумата от 250 000.00 лева от владението на пострадалото лице, като за целта употребил сила и заплаха. Видно от представените по делото акт за встъпване в длъжност на ответника от 22. V. 2020 година и Заповед №8121к-6150, издадена на 12. V. 2020 година от Министъра на вътрешните работи на Република България, оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Жалбоподателят подписва заповедта и получава препис от нея, видно от направено отбелязване.

При задържането на жалбоподателя са разяснени правата му. Жалбоподателят подписва и представената по делото „декларация за правата на задържаното лице“. На 12.

II. 2025 година е извършен обиск на жалбоподателя, за което явства представен по делото протокол, подписан от жалбоподателя.

Според отбелязване, направено върху представената по делото заповед за задържане, жалбоподателят е освободен на 13. II. 2025 година в 11 45 часа.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок от съобщаването, уреден в чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от адресат на административния акт – заповед за задържане, който има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от същия кодекс.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146

3

Административнопроцесуалния кодекс, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Нормата на чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи урежда правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, изброени в т. т. 1ó7 от първата алинея.

Оспорената заповед за задържане е издадена от ответника в изпълнение на длъжността разузнавач в Софийската Главна дирекция „Национална полиция“ на Министерството на вътрешните работи, съобразно с изискването на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от Закона за Министерството на вътрешните работи, както и правата му: да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи поставя изрично изискване към момента на задържането в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането в проявление на разпоредбата на чл. 5, §2 от Европейската конвенция за правата на човека. Така се осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и възможност да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл.

146, т.

2 от

4

Административнопроцесуалния кодекс, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В практиката си Европейския съд по правата на човека също приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващите, които следва да знаят за кои свои действия и/или бездействия биват задържани от полицейските органи и съответно да организират своята защита чрез оборване на тези обстоятелства. Неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на тълкувателно решение №16 на Общото събрание на гражданските колегии на Върховния съд на Народна република България от 1975 година, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка – докладни, актове за установяване на административни нарушения, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение, постановено на 25. V. 2023 година по дело C-608/21 с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, Съдът на Европейския съюз приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се допуска обаче тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.

В случая в оспорената заповед като правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи – данни, че лицето е извършило престъпление, а като фактическо основание е посочено „съпричастност на лицето към извършено престъпление по чл. 199, ал. 1 във връзка с чл.

198, ал. 1 от Наказателния кодекс по досъдебно производство №144 по описа на Пернишката областна дирекция на вътрешните работи за 2024 година“. Не е уточнено в какво се състои тази съпричастност, но от последващото описание да може да се предположи, че жалбоподателят се счита за извършител на престъплението. Ето защо съдът намира, че заповедта за задържане е редовна от външна страна.