Протокол № 207 от 16.02.2022, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 207 гр. Ямбол, 14.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Д. Митрушева

Атанасова при участието на секретаря Г.Б.М. и прокурора П. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова Наказателно дело от общ характер № 20212330200828 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

Подсъдимият, редовно призован, лично и с адв. Н., редовно упълномощена.

Свидетелят, редовно призован, налице.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Подс. Ю.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото и ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличността на явилия се свидетел:

В.Н. Ш. - 20 г., неосъждан.

Свидетелят се предупреди за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обеща да говорят истината.

Свид. В. Ш.: Познавам подсъдимия. Нямам родствена връзка с него. Той е приятел на майка ми.

По случая не знам почти нищо. Той е бил под карантина. Бях извикан от 1 инспектора да ме разпитва за него. Зададе ми няколко въпроса. Понеже нашите ходеха на почивки и когато са ходили да дават багажа, им звъннали от полицията, че трябва да са под карантина. Тогава и аз разбрах, че подсъдимият е поставен под карантина. Доста време след това, почти година инспекторът ме извика да ме разпитва. Задаваше ми общи въпроси.

Помислих, че става въпрос за автомобила, понеже той беше на името на баба ми.

Друг път Ю. също е бил поставян под карантина - март месец, когато се върнаха от Англия бяха поставени под карантина. Тогава идваха от полицията да ги проверяват.

Лятото на 2020 г., знам че е пътувал до морето да оставя багаж, но към момента, когато е пътувал, аз не знаях, че е бил поставен под карантина. Аз разбрах, че е поставен под карантина в момента, в който се върнаха. Не мога да посоча месец.

Подсъдимият имаше проблеми с кръста. Доста време беше на легло.

Имаше някакъв сериозен проблем. Изпитваше болки в кръста. Става въпрос за лятото на 2020 г. Знам, че има проблеми със слуха. За други заболявания не зная.

Във връзка с проблемите със слуха, не зная дали ползва слухови протези. Ние не си комуникираме толкова често с него. Аз в момента уча във Варна. Аз комуникирам главно с майка ми. Говорим си и с подсъдимия,но понякога се налага да викам. Трябва да говоря по-високо. Някой думи не ги разбира – не ги чува и оттам изпитва едно объркване. Това са моите впечатления.

През 2020 г., знам че е работил в Англия на дюнери. Не мога да кажа как се е оправял там. През 2020 г., когато се върна в България, не знам да е работил някъде. По мой спомен никой не го е проверявал през лятото на 2020 г. за поставяне под карантина. Отсъстваха в рамките на между 2-3 часа, не повече. Не са се настанявали в хотел. Те даже не са стигнали до хотела.

Когато са се обадили от полицията и са говорили с тях, те веднага са тръгнали обратно към Ямбол.

Подсъдимият е много добър човек. Той не може да убие муха, това са моите виждания. Той не би нарушил закона, камо ли да направи такова нещо.

2

Много е притеснителен. За най-малкото се притеснява.

На основание чл. 283 от НПК, СЕ ПРОЧЕТОХА писмените доказателства, приложени по делото.

Прокурорът: Нямам искания за доказателства.

Адв. Н.: Моля, да бъде преразпитана свид. Алб. Ап., защото има някакво объркване, относно в хотела, в който е работила тя. За да се изчисти това нещо, моля да бъде преразпитана свид. А..

Съдът счита, че не е необходимо възобновяване на разпита на свидетелката Алб. Ап., за фактите, за които се иска възобновяване на разпита, т.к. в разпита й в съдебно заседание от 10.01.2022 г., последната не е уточнявала подобна информация.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКАЗВА ДА ВЪЗОБНОВИ разпита на свид. Алб. Ап..

Подс. Т.Ю.: Не желая да дам обяснения.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Прокурорът: Уважаема госпожо председател, намирам, че след провеждане на съдебното следствие се събраха неоспорими доказателствени материали, които установяват по несъмнен и безспорен начин, че подс. Т. М.

ЮМ. е извършил престъплението по чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК. Полицейските служители в показанията си заявяват, че са провели телефонен разговор с подсъдимия на дата и час, в които същият е бил извън гр. Ямбол. От разговора са разбрали, че същият има информация, че е знаел, че е поставен под карантина. Същият е осъществил от субективна страна състава на престъплението цитирано по-горе.

От показанията на свидетелката Алб. Ап. се извлича информация, че подсъдимият има нужния интелектуален капацитет да може да върши работа със средна сложност. Това може да се извлече от факта, че същия е работил 3 като дюнерджия. От друга страна заявеното от защитника твърдение, че подсъдимият не чува добре и не може да се оправя добре в различни отношения, в околната среда, се опровергава от факта, че подсъдимият освен че може да работи е предприел и шофиране. Той е шофирал сам.

Субективната страна на престъплението е доказана по несъмнен и безспорен начин. От друга страна подсъдимият е подписал връченото му предписание, т.к. е констатирано, че неговото състояние му позволява да възприема фактите, означава, че същият много добре е знаел, че е поставен под карантина. С оглед на което считам, че от събрани по делото материали се установява, че от обективна и субективна страна е извършил престъплението, поради което считам, че на основание чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК, вр. чл.54 ал.1 от НК, следва да му бъде наложено наказание в размер на три месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде отложено с три години изпитателен срок. Към това наказание следва да бъде добавено кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 10 000 лв.

Моля, в този смисъл да постановите Вашия съдебен акт.

Адв. Н.: Уважаема госпожо председател, от събраните доказателства, както в хода на съдебното следствие, така и в хода на досъдебното производство, не се доказа по безспорен и несъмнен начин подс. Т. М. ЮМ. да е извършил престъплението, в което е обвинен. Приложени са копия на документи, които аз ще коментирам. Разпитани са свидетели, чиито показания се делят на две група. Първата група са показанията на полицейските служители и най-вече на свид. Р., които считам, че не следва да бъдат кредитирани.

Полицейският служител М. е посочил това, което му е разказано от Р., т.к. той не е разговарял нито с подсъдимия, нито със свидетелката А., поради което неговите показания се явяват косвени, т.к. преразказва това, което му е разказал свид. Р.. Освен това искам да обърна внимание на показанията на свид. Р.. Тях считам за недостоверни и вътрешнопротиворечиви. В съдебно заседание същият сочи, че при проведения разговор с Ю., същият му е заявил, че се намира в Слънчев бряг и се е настанил в хотел. Видно от приложената справка, за движението на автомобила от администратора на хотела е, че подсъдимият въобще не е достигнал до Слънчев бряг. Не се е настанявал в 4 хотел, т.к. същият не е работил. В показанията си свид. Р. посочва, че Ю. не е бил настанен в хотел, т.к. му е отказано да бъде настанен. Това е първото противоречие.

Свидетелят Р. твърди, че подсъдимият е заявил, че ще направи опит да се свърже с РЗИ. По-надолу в показанията си в същото съдебно заседание, свидетелят твърди, че подсъдимият му е съобщил, че се е опитал да уведоми РЗИ. Разликата е огромна.

Трето - свидетелят Р. твърди, че е разговарял с Ю., а по-надолу твърди, че не си спомня кой от двамата е разговарял - с Ю. или с А..

Четвърто - в показанията си Р. сочи, мисля че подс. Ю. знае, че е нарушил карантината. Веднага след това заяви „беше запознат, че е в карантина и въпреки това напуска жилището си“. Сами виждате, че противоречията са огромни. При такива противоречия може ли да се даде вяра на показанията на този свидетел. Видно е, че свидетелят Р., незнайно поради какви причини, яростно защитава тезата си, че подсъдимият е нарушил карантината, което се установява от множество изготвени от него докладни записки, които също са противоречиви като съдържание. Считам, че показанията му не следва да бъдат кредитирани, т.к. същият не се явява незаинтересована страна по делото, а напротив, същият е пристрастен и заинтересован от изхода на делото. Най-малкото поради това, че евентуално осъждане на подзащитния ми ще се води като разкрито престъпление, както на ОДМВР-Ямбол, така и в частност на самия свид. Р..

Показанията му противоречат на обективни факти от действителността, каквито са записите, касаещи движението на автомобила, които установяват, че господин Ю. въобще не е достигнал до крайната си точка. Показанията на Р. се оборват от изпратените документи от хотела в Слънчев бряг, че хотелите в него период не са работили.

Показанията на свид. Р. се оборват от показанията на свид. А. и свид.

Ш.. Показанията на свид. А. и свид. Ш. - син на свид. А., освен че си кореспондират помежду си, кореспондират и с обективни факти по делото, изложени по-горе.

По останалите доказателства - приложените копия на посочените документи, считам че почиват на неоригинални документи - копия с положен печат „вярно с оригинала“, което гарантира една крайна необоснованост за 5 една евентуална присъда.

По делото са приложени копия от документи несъдържащи съответните реквизити. Не са съставени по съответния ред, форма и начин. Дори въпросната разписка за връчване на декларацията за запознаване с предписанията за карантината е копие. Оригиналът не е предоставен по делото, а такава декларация също явно не съществува.

Уведомителното писмо на РЗИ-Ямбол, представлява документ издаден електронно и връчен електронно, като кое е лицето положило подпис върху ел.предписание и къде е този подпис, не е ясно. Пише, че му е връчена разписка, че е запознат, че е поставен под карантина. Само че е представена по делото разписка за връчване на декларация с преписания за поставяне под карантина, според заповедта на Министъра на здравеопазването, следва на карантинираното лице да представи декларация за запознаване със съдържанието на карантината, каквато липсва.

Видно уведомителното писмо на РЗИ-Ямбол, въз основа на което следва да бъде осъден подсъдимият, същите са връчени електронно. Точка 19 от процесната заповед № РД-01-333 от 12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването е установено, че предписанията, с които се поставят под карантина лица по т.14, могат да се издават и в ел.форма, при наличие на техническа възможност. Запознаването със съдържанието се удостоверява с полагане на подпис върху ел.устройство и подпис на декларацията за запознаване със съдържанието, но каквато няма. От една страна да бъдат запознати лицата по т.19, трябва да са изпълнени двете поставени условия: първото – подзащитният ми да е положил подписа си върху ел.устройство, а такъв няма. Има някаква драскулка през средата на документа. Да не говорим, че в бланката пише „долуподписания”. Второто условие е подсъдимият да е подписал декларацията и да е запознат със съдържанието й. Декларацията се предоставя в оригинал от РЗИ. Същата не съществува, дори не е предоставена на Ю.. Такъв документ не е предоставен и в хода на съдебния процес, въпреки че беше изискан.

От друга страна използвания израз в т.19 от заповедта „ел.форма при наличие на техническа възможност”, не съобщава за получаване на уведомление. Изразът „електронна форма” няма легална дефиниция в българското законодателство, като чл.258 от ЗЕС, както и в чл.5 на Закона за 6 електронните документи и електронните удостоверения и услуги/ЗЕДЕУУ/, съгласно който „адресатът на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закона е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма”. Изрично устна или писмена форма в приложение № 5 на заповедта, която по никакъв начин не съвпада с представените от РЗИ копия като съдържание. Писмената форма установява законния документ. Съдържащите се в него правила, целят да установят правното значение на ел.документи, ел.подпис, както и условията поради които същите не са представени в писмени такива. Според чл.3 ал.2 от ЗЕДЕП писмена форма се смята за правилна, ако е съставен ел.документ, легалната дефиниция, за който е дадена в чл.3 ал.1 от същия закон – „Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано”.