Решение № 252 от 11.05.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Враца, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20251420101680 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. № 9193/23.06.2025 г., депозирани от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез юрисконсулт П. П., против С. Л. П., ЕГН **********.

В исковата и уточнителната молба се твърди, че с ответника е бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с № 504521990/18.09.2021 г., системен партиден № М6770182, по силата на който ответникът е ползвал услуги по две партиди, както следва: 2 бр. мобилна услуга за номера ******* и ****** и мобилен интернет за номер *******.

На 30.07.2022 г. ответникът закупил на изплащане устройство – таблет Alcatel 3T 8 2020 при първоначална вноска 8,50 лева и 23 месечни вноски съгласно погасителен план.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения за заплащане на предоставени далекосъобщителни услуги по партиден номер М6770182, начислени в 5 бр. фактури, издадени за отчетни периоди от 03.08.2022 г. до 02.01.2023 г. на обща стойност 701,18 лева. За задълженията били издадени фактури с №№ 454629897/05.09.2022 г.; **********/04.10.2022 г.; 457642059/04.11.2022 г.;

459128457/05.12.2022 г. и 460614774/04.01.2023 г.

Също така ответникът не бил заплатил и сумата от 187,18 лева по договора за лизинг за устройство – таблет Alcatel 3T 8 2020, формирана от 5 бр. месечно вноски в размер на 42,50 лева и предсрочно изискуемите линизгови вноски в размер на 144,50 1 лева.

Сочи, че поради изпадане в забава на ответника, на 03.02.2023 г. договор № 504521990/18.09.2021 г. бил предсрочно прекратен поради неплащане, продължило повече от 124 дни, като били начислени неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в общ размер на 588,14 лева.

Претендира и начислените лихви за забава.

Сочи се, че по депозирано заявление е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1034/2025 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, срещу която длъжникът е депозирал възражение, с оглед на което е налице правен интерес от предявяване на установителни искове за претендираните суми.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че С. Л. П., ЕГН **********, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, следните суми по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с № 504521990/18.09.2021 г.: сумата от 701,18 лева - главница, представляваща стойност на абонаментни такси и далекосъобщителни услуги, ползвани за периода от 03.08.2022 г. до 02.01.2023 г. и фактурирани за периода от 05.09.2022 г. до 21.02.2023 г. по системен партиден номер М6770182, сумата от 163,91 лева – лихва за забава върху тази сума за периода от 26.09.2022 г. до 23.03.2025 г., сумата от 187 лева - главница, представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 30.07.2022 г. за устройство – таблет Alcatel 3T 8 2020; сумата от 40,06 лева – лихва за забава върху тази сума за периода от 26.09.2022 г. до 23.03.2025 г., сумата от 588,14 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; сумата от 125,69 лева – лихва за забава върху тази сума за периода от 04.02.2023 г. до 23.03.2025 г.; ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението – 24.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 655/27.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1034/2025 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника П. чрез пълномощника му – неговата майка С. П., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Счита, че това, че сключеният договор е без срок, противоречи на ЗЗД, като 2 т.4.5 от Договора, съгласно която „Договорът е в сила, докато е налице действащо Приложение или друго споразумение за ползване на Услуги, сключени към него“, противоречи на чл. 230, ал. 5 ЗЕС. Също счита, че тази клауза е неравноправна, тъй като е явна демонстрация на мобилния оператор, че се е възползвал от положението на икономически по - силната страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията на двете страни. Клаузата е във вреда на потребителя, не отговаря и на изискванията и за добросъвестност, тъй като с удължаване срока на действие на основния договор във времето, потребителят е поставен в ситуация, че когато и да възникне причина за прекратяване на договора и от двете страни, той винаги ще е в срок на действие и ще бъде прекратен предсрочно с всички произтичащи финансови загуби за потребителя. Прекратяват се едновременно всички предоставяни услуги към момента, всяка придружена от своите санкции, което увеличава многократно финансовите загуби за потребителя.

На следващо място излага, че няма потвърждение, че прекратяването на договора е станало именно на 03.02.2023 г., нито по какъв начин е станало потвърждаването. В основния договор липсва текст, в който да е посочен начина на уведомяване на абоната при едностранното прекратяване на договора, както и за задължения, възникнали в сроковете, съгласно договора, защото такива няма. Сочи, че чл. 54, т.12 от ОУ противоречи на чл. 54, т.13.

Заявява, че чл. 54, т.12 от ОУ също е неравноправна, тъй като на ответника няма как да бъде ясно откога ще бъде прекратен процесният договор, защото в него е записано „повече от 124 дни“, но колко повече, какво е паричното задължение, какви са последиците от неизпълнението и може ли то да бъде избегнато, като го плати. Тъй като клаузата е неравноправна, договорът не се счита прекратен и неустойки при прекратяването му не се дължат. За посочения период от 03.08.2022 г. до 02.01.2023 г. дните са точно 153 (29 повече от посочените 124). Колко повече и докога може да се удължава броят на тези дни, определя мобилният оператор, което счита за неравноправно.

Недобросъвестно намира поведението на ищцовото дружество да предяви вземанията си по реда на заповедното производство съвсем в края на 3-годишния давностен срок.

Оспорва да е обвързан от ОУ на ищеца, тъй като не е приел същите, не е бил и запознат предварително с тях, не е получил екземпляр от тях, поради което тази клауза от ОУ не може да бъде основание за прекратяване на договора.

Оспорва размера на претенцията за потребени услуги в размер на 701,18 лева и счита същата за недоказана. Освен това всички цени на месечни абонаментни такси, заложени в приложените фактури, са завишени спрямо договорените, което води и до завишен размер исковата претенция.

3

Заявява, че в чл. 27, т. 1. от ОУ е записано , че абонатът при забава на плащания освен законната лихва за забава дължи и разходи за събиране на задължения, но и отделно разходи за администриране на просрочени плащания, включващи разходи за поддръжка и амортизация на система за таксуване, мрежови разходи и разходи за персонал, като следва да се отбележи, че тези разходи са присъщи разходи за доставчика без значение дали има забавяне на плащания от потребители или не.

Разходите за събиране на задължения не са посочени в конкретен размер предварително, което означава, че нямат характер на предварително договорена неустойка. Таксата за събиране на вземания дублира лихвата за забава, тъй като и двете имат една и съща функция, като на всичко отгоре, тя се и олихвява. По тази причина счита клаузата в чл. 27, т.1 в ОУ за неравноправна, тъй като е уговорена във вреда на потребителя.

Твърди, че след като по договора за лизинг не е издадена фактура, то собствеността върху лизинговата вещ не е прехвърлена на ответника, а продавачът А1 е запазил собствеността си върху тази вещ, поради което няма възникнало основание за претенция за каквато и да е сума от купувача.

Оспорва дължимостта и на неустойката. Тъй като договорът не е срочен, то и не е прекратен предсрочно. Липсват необходимите предпоставки за дължимост на неустойки. С оглед недължимостта на сумите, не се държат и сумите за мораторна лихва.

Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и присъждане на сторените в производството разноски.

В отговора на исковата молба са инкорпорирани и кумулативно обективно съединени насрещни искове, както следва: да бъде прогласена нищожността на Договор № 504521990/18.09.2021 г. със системен партиден № М6770182 поради противоречие със закона - ЗЕС, ЗЗД, ЗЗП, както и бъде прогласена нищожността на клаузата чл. 54.12 от Общите условия, която изцяло е във вреда потребителя и неотговаряща на изискванията за добросъвестност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор по насрещните искове от ответника по тях „А1 България“ ЕАД, с който същите се оспорват като неоснователни.

Сочи, че във всяко приложение се съдържа описание на услугата и срока, с който потребителят се е съгласил, поради което счита това оспорване за неоснователно.

На следващо място заявява, че прекратяването на договора е настъпило на договорно основание поради забава с повече от 124 дни, което не противоречи на ЗЗД.

Излага подробни правни съображения. Заявява, че неустойките са формирани от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Размерът на неустойката е съгласуван с КЗП в съдебна спогодба. Освен това абонатът не е върнал предоставеното 4 му оборудване, с което е нанесъл вреда на дружество, която следва да компенсира.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1034/2025 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, е издадена Заповед № 655/27.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 701,18 лв. /седемстотин и един лева и осемнадесет стотинки/ - главница, представляваща стойност за електронни съобщителни услуги, предоставяни за периода 05.09.2022 г. - 21.02.2023 г. със системен партиден номер М6770182, като част от рамков договор 504521990; сумата от 187 лв. /сто осемдесет и седем лева/ - незаплатена сума за устройство по договор за продажба на изплащане; сумата от 588,14 лв. /петстотин осемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/ – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; сумата от 329,66 лв. /триста двадесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/ - мораторна лихва за периода от 26.09.2022 г. до 23.03.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2025 г. до окончателното изплащане на главниците, както и разноските по делото – 36,12 лв. /тридесет и шест лева и дванадесет стотинки/ платена държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.

В срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта е депозирано възражение вх. № 5537/10.04.2025 г., с което длъжникът оспорва дължимостта на сумите. С Разпореждане № 1710/14.04.2025 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По депозираната в срок искова молба е образувано настоящото гр. д. № 1680/2025 г. по описа на РС – гр.

Враца, ГО, VII състав.

С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е признато за безспорно обстоятелството, че между ищеца и ответника са били налице облигационни правоотношения по сключени сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с № 504521990/18.09.2021 г., със системен партиден № М6770182 и Договор за продажба на изплащане от 30.07.2022 г. за устройство – таблет Alcatel 3T 8 2020.