Решение № 148 от 18.05.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. гр. Лом, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20221620101214 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от „ЙЕТТЕЛ България“ (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР България” ЕАД, с ЕИК 130460283, чрез адв. Л. Г. - САК, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде съдебен акт срещу ответницата за обща сума 817,11 лв., от която: незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди от 05/01/2020 до 04/03/2020 година сумата в размер на 111,07лева, договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 62,80 лева, обединени във Фактура с № 7305449497/ 5.6.2020 година за клиентски номер 006432754 на обща стойност 173,87 лева и незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди от 25/01/2020 до 24/03/2020 година сумата в размер на 115,61 лева, незаплатени задължения за дължими лизингови плащания за периода 25.04.202024.05.2020 година в размер на 421,00 лева и договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 106,63 лева, обединени във Фактура № 7304977523/ 25.5.2020 година за клиентски номер 006378497 на обща стойност 643,24 лева, както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски по заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

1

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника, чрез назначения му особен представител – адв. Р. Б. от МАК е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, взел е становище по молбата, не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това покъсно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от 1 ГПК.

Ответника редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.47 от ГПК не се явява, явява се особеният му представител адв.Б. взема становище и моли съда да отхвърли исковата претенция, съобразявайки се с доводите му направени своевременно с отговора но чл.131 ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 644/2022г. на РС-Лом. Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и тези в отговора, като след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 644/2022г. на ЛРС срещу длъжника С. В. Г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за общата сума, кореспондираща на исковата претенция по настоящето дело. Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя, като с разпореждане е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок. Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. В исковата молба ищецът твърди, че между ответницата и мобилния оператор „Йеттел България“ ЕАД е сключен договор за мобилни услуги от дата 30.09.2019г. с предпочетен мобилен номер 359894649840, като е закупил устройството АLСАТЕL 20.03 В1аск на преференциална цена. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по споразумението, в следствие на което то е прекратено едностранно от Йеттел България ЕАД на 4.6.2020 година, (т. 196 от Общите условия по договорите за мобилни услуги, приложими към договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги).

В тази връзка, към като към 05.06.2020 година е имал незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди в размер на 111,07 лева. Задълженията за предходен период в общ размер на 111,07 лева са обединени във Фактура № 7300009012/ 5.2.2020 година и Фактура № 7301337223/ 5.3.2020 година, като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането. Към този момент длъжникът има задължение за предходен период в размер на 111,07 лева, формирано както следва: 61,28 лв. дължими за период 05/01/2020-04/02/2020 година, от които: 61,28 лв. задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 30.9.2019 година с предпочетен номер 359894649840; 49,79 лв. дължими за период 05/02/2020-04/03/2020година, от които: 49,79лв. задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни 2 услуги по договор за мобилни услуги от 30.9.2019 година с предпочетен номер 359894649840;

Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки, на основание т. 11 от договорите, формирани както следва за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 62,80 лева, формирани както следва: по договор за мобилни услуги за предпочетен номер 359894649840 сума в размер на 29,97 лева, представляваща три месечни такси и сумата от 32,83 лв. за устройството АЬСАТЕЕ 20.03 В1аск представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Тези задължения на С. В. Г. са обединени във Фактура с № 7305449497/5.6.2020 година, за клиентски номер 006432754.

3а предпочетен номер 359892303829 ответницата е сключила с Теленор България ЕАД / сегашно Йеттел България / допълнително споразумение от 17.1.2020 година към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892303829. На 17.1.2020 година е сключен и договор за лизинг за закупуване на устройство NОКIА 4.2 Dual В1аск, като на длъжника е предоставена преференциална цена, както и два броя договори за лизинг на базови аксесоари, като на длъжника отново е предоставена преференциална цена. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по споразумението, в следствие на което то е прекратено едностранно от Йеттел България ЕАД на 22.5.2020 година, (т. 196 от Общите условия по договорите за мобилни услуги, приложими към договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги), който факт се оспорва от особения представител на ответницата.

В тази връзка, към 25.05.2020 година е имала незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди в размер на 115,61 лева.

Задълженията за предходен период в общ размер на 115,61 лева са обединени във Фактура № 7300984757/ 25.2.2020 година, Фактура № 7302256217/ 25.3.2020 година, като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането. Към настоящия момент длъжникът има задължение за предходен период в размер на 115,61 лева, формирано както следва: 53,08 лв. дължими за период 25/01/2020-24/02/2020 година, от които: 17 ,79 лева задължения за вноска по договор за лизинг от 17.1.2020 година за закупуване на устройство NОКIА 4.2 Dual В1аск; 5,49 лева задължения за вноска по активирана от длъжника застраховка за устройството NОКIА 4.2 Dual В1аск, към предпочетен номер 359892303829; 1,63 лева задължение за вноска по договор за лизинг от 17.01.2020 година за аксесоари; 1,63 лева задължение за вноска по договор за лизинг от 17.01.2020 година за аксесоари; 26,54 лева частично задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по Допълнително споразумение от 17.1.2020 година към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892303829; 62,53 лв. дължими за период 25/02/2020-24/03/2020 година, по 3 допълнително споразумение от 17.1.2020 година към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892303829;

Наред с това длъжникът е имал и незаплатени задължения за дължими лизингови плащания за периода 25.04.2020-24.05.2020 година в размер на 421,00 лева, от които: сумата от 355,80 лв. по договор за лизинг от 17.1.2020 година за закупуване на устройство NОКIА 4.2 Dual В1аск, 31,60 лв. по договор за лизинг от 17.01.2020 година за аксесоари Ассеssоriеs-АLL 20*1.58 & null, 33,60 лв. по договор за лизинг от 17.01.2020 година за аксесоари Ассеssоries-АLL 20*1.68 & null.

Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуга в общ размер на 106,63 лева, на основание т. 11 от договорите, формирани както следва: по допълнително споразумение от 17.01.2020 година към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892303829 сума в размер на 106,63 лева, представляваща три месечни такси. Тези задължения на ответницата са обединени във Фактура № 7304977523/ 25.5.2020 година за клиентски номер 006378497.

Твърди се, че клаузата за неустойка по договорите за мобилни услуги, в частта, в която е обвързана с размера на месечните абонаменти такси в процесиите договори, изначално поставя праг на максималния размер на неустойката до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Така формулирана, при договорен срок на договорите от две години, клаузата в тази й част не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор и не излиза извън обезщетителната си функция, поради което, твърдят, че в тази част на исковата молба липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето на претенцията, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договорите за мобилни услуги/ Договор за услуга интернет за дома в размер на три стандартни месечни абонаментни такси. Следва да се има предвид, че този размер на неустойката е изцяло съобразен с договорения с КЗП максимален размер на неустойки със спогодбата от 11.01.2018 г.

Навеждат и твърдения, че по отношение на частта от неустойката от, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора, считам, че и в тази част клаузата не противоречи на закона и добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, нито е налице обоснована вероятност за това. Съобразно чл.143, ал.1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Видно е, че неустойката е така формулирана, че при предсрочно прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги възстановява в полза на мобилния оператор пълния размер на отстъпката, направена за 4 устройството. В процесния случай за всички устройства претендираната неустойка е на значително по-ниска стойност от разликата между цента на устройството по ценова листа и цената на която същите са предоставени на длъжника. Този размер на неустойката видно не противоречи на добросъвестността и не води до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП. Твърдят, че и в тази част на иска липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му и същият следва да бъде уважен в цялост.

Намират за необходимо да отбележат, че преценката за нищожност на клаузи дори по договори с потребители, следва да се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г„ II т. о./.

На отделно основание, молят съда да вземете предвид, че разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Видно е, че процесиите договори са индивидуални договори, които са били предмет на договаряне между двете страни. Длъжникът е имал възможност да влияе пряко върху съдържанието на клаузите за неустойка, чрез определяне от негова страна на срока на сключваните договори и устройствата, които е закупувал/получавал за ползване по силата на договор за лизинг. Чрез определянето на тези параметри, се определя и размера на дължимата от длъжника неустойка.