Решение № 950 от 09.12.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. Шумен, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20243630100966 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от “А1 България“ ЕАД, гр. София против С. М. О. от гр. Шумен, в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни, установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца /Оператор на мобилни далекосъобщителни услуги/, съществува изискуемо, парично вземане по Договор за мобилни услуги, сключен, между „А1 България“ ЕАД и ответника - потребител идентифициран с уникален № 503346285/27.04.2015 г., системен партиден № М 2984109, при ОУ на мобилния оператор и издадени три месечни фактури, за което има образувано заповедно производство – ЧГД № 182/2024 г., по описа на РС- Шумен, като срещу ответника била издадена Заповед за изпълнение на парични задължение в общ размер на 218.66 лв., срещу която длъжникът подал възражение, с правно основание, както следва: по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл.

79 ЗЗД и цена 216.66 лв. - възнаграждение за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги /месечни абонаментни такси/ за периода 10.11.2021 г. - 09.02.2022 г., чрез два мобилни номера, телевизия и интернет; по чл. 92 ЗЗД и цена 2 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти; по чл. 86 ЗЗД и цена 45.30 лв. - обезщетение в размер 1 на законната лихва върху начислената сума за периода от датата на първи ден забавата за плащане на всеки отделен документ до датата предхождаща подаване на заявлението.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с ответника, идентифициран с уникален № 503346285/27.04.2015 г., системен партиден № М 2984109, сключили, при ОУ на ищеца, Договор за електронни съобщителни услуги, към който на 15.11.2019 г., за срок от 24 месеца, с четири Приложения № 1 са уговорени: мобилна услуга чрез национално значим номер *** - план „А1 без граници ХL Нет Октомври 2017 2 г. КиС“; мобилна услуга чрез национално значим номер *** - план „А1 Сърф ХL Октомври 19 2 г.“; пакет услуги телевизия 200889777275 и интернет 100889777275 с план „А1 Разширен 75“ и мобилна услуга чрез национално значим номер *** план „А1 ОNE 12 Април 2019“. Ищецът твърди, че на 02.12.2021 г. ответникът подал Заявление за пренос на национално значим номер *** в мрежата на друг оператор, което било изпълнено на 06.12.2021 г., след което Договорът между страните в тази му част бил прекратен. Твърди се, че за периода от 07.10.2021 г. до 06.01.2022 г. ответникът натрупал задължение, които не платил, поради което на 06.01.2022 г., Договорът в частта му за услуги с номера ***, 200889777275, 100889777275 и *** е прекратен от ищеца съгласно ОУ - поради неплащане продължило повече от 124 дни. Ищецът счита, че за периода 10.11.2021 г. до 09.02.2022 г. ответникът дължи суми в размер на 218.66 лв., от които 216.66 лв. - за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, 2.00 лв. – неустойки и 45.30 лв. мораторна лихва върху посочената сума. Поради неплащане на фактурираните суми ищецът подал Заявление и по реда на чл. 410 ГПК било образувано ЧГД № 182/2024 г., по описа на РС- Шумен, като срещу ответника била издадена Заповед за изпълнение на парични задължение в размер на 218.66 лв., срещу която длъжникът подал възражение в срока по чл. 414 ГПК че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, че ответникът С. М. О., дължи сума в размер на 218.66 лв., за периода 10.11.2021 г. - 09.02.2022 г. г., предмет на Заповед за изпълнение по ЧГД № 182/2024 г., на РС-Шумен, по Договор № 503346285, системен партиден номер М2984109, от които 216.66 лв. - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 2.00 лв. – неустойки и 45.30 2 лв. - мораторна лихва за периода от датата представляваща първи ден забавата за плащане на всеки отделен документ до датата предхождаща подаване на заявлението, както и искане за присъждане на законната лихва върху сборната сума 218.66 лв. считано от датата на образуване на ЧГД № 182/2024 г., по описа на РС-Шумен до окончателното плащане. Претендира разноски по настоящото и заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими, но неоснователни. Не претендира разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът подава становище, с което поддържа исковата молба. Ответникът, се явява в съдебно заседание като поддържа отговора. Признава, че преносът на мобилен номер *** в мрежата на друг оператор е станало след изтичане на двугодишния срок на договора, който е 15.11.2021 г., но не представя доказателства за точна дата.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Договор № 503346285/27.04.2015 г . /л. 4/ на ответника са предоставени електронни съобщителни услуги, при приети ОУ на ищеца /л.

23-54/. На 15.11.2019 г. потребителят подписал Допълнение към Приложение № 1 към договора между страните /л. 18/, като са му предоставени мобилни услуги, по Ценоразпис на ищеца /л. 15а/, за срок от две години, както следва:.

С Приложение № 1/15.11.2019 г. /л. 5/ - мобилна услуга чрез номер ***, по план „А1 без граници ХL Нет Октомври 2017 2 г. КиС“, за срок до 15.11.2021 г. – т. 6.2.2; С Приложение № 1/15.11.2019 г. /л. 9/ - мобилна услуга чрез номер ***, по план „А1 Сърф ХL Октомври 19 2 г.“, за срок до 15.11.2021 г. – т. 5.3; С Приложение № 1/15.11.2019 г. /л. 10а/ фиксиран интернет и телевизия, по план „А1 Разширен 75“ за срок до 15.11.2021 г. – т. 8.2; С Приложение № 1/15.11.2019 г. /л. 12а/ - мобилна услуга чрез номер *** по план „А1 ОNE 12 Април 2019“, за срок до 15.11.2021 г. – т. 6.3. С Фактура № 0439283943/10.11.2021 г. /л. 16/ за отчетен период 07.10.2021 - 06.11.2021 г. като задължение на ответника са начислени общо 111.80 лв., с падеж 10.12.2021 г. от които: за 2 бр. мобилни услуги –35.72 3 лв.; мобилен интернет – 30.82 лв. и за пакет услуги домашен интернет и телевизия – 26.63 лв.. С Фактура № 0440809847/09.12.2021 г. /л. 14/ за отчетен период 07.11.2021 - 06.12.2021 г., като задължение на ответника са начислени общо 106.30 лева, с падеж 08.01.2022 г., от които: за 2 бр. мобилни услуги – 20.31 лв.; мобилен интернет – 34.15 лв. и пакет услуги домашен интернет и телевизия – 34.12 лв.; С Фактура № 0442329786/10.01.2022 г. /л. 14а/ за отчетен период 07.12.2021 - 06.01.2022 г. като задължение на ответника са начислени 1.60 лв. - мобилни услуги с падеж 09.02.2022 г.; Със Сметка № **********/ 13.12.2021 г. /л. 15/ на ответника е начислено обезщетение за обработка на просрочени задължения – 2 лв.

Въз основа на Заявление рег. № 1395/25.01.2024 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 182/2024 г., по описа на РС Шумен, като в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 96/26.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение: неплатени суми по предоставени съобщителни услуги в размер 218.66; неустойка за предсрочно прекратяване на договора от абоната в размер на 2.00 лева и мораторна лихва в размер на 45.30 лв., както и 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Представени са и други не относими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

От писмените доказателства се установява, че по инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 182/2024 г., по описа на РС Шумен и в негова полза е издадена Заповед № 96/26.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение в претендирания общ размер. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал Възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, като твърди, че не дължи вземането, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.

4

Ищецът е предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството „абонат на електронни съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се сключи при предварително установени от едната страна ОУ, които на практика съдържат клаузите на договора. Следователно на ответника, в качеството на физическо лице, от предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени далекосъобщителни услуги при предварително установени от едната страна ОУ, които съгласно чл.

226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и абоната.

Основателността на претенциите, по исковете за реално изпълнение, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД, за присъждане на непогасени суми по Договори за предоставени мобилни съобщителни услуги, по общо правило, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения; че действително е извършил за сметка на доверителя възложени действия, както и изискуемост на претендираните вземания по договорени възнаграждения за услуги. В тежест на ответника е да установи, че задължението му е погасено - пълно и главно.

Страните не спорят, че през периода от 15.11.2019 г. до 15.11.2021 г. са се намирали във валидни облигационни правоотношения, както и че абонатът ответник е упражнил правото си на пренос на мобилен номер *** в мрежата на друг оператор. Ищецът твърди, че заявлението за този пренос е подадено от абоната на 02.12.2021 г., както и, че номерът е пренесен в мрежата на друг оператор на 06.12.2021 г., която дата не е оспорена, от който момент договорът за тази услуга е бил прекратен по искане на потребителя.

Ответникът признава, че преносът на мобилен номер *** в мрежата на друг оператор е станало след изтичане на двугодишния срок на договора, който е 15.11.2021 г. като твърди, че операторът е преместил номера един месец след заявлението му, както и, че след този момент не са му били предоставяни другите договорени услуга, като не спори, че до преноса на номера ги е получавал. При наличието на тези доказателства се налага извода, 5 че ищецът действително е извършил за сметка на доверителя възложени действия за срока на договора от 15.11.2019 г. до 15.11.2021 г., както и след изтичане на този срок до 06.12.2021 г.. Съгласно чл. 22 и сл. от ОУ приложими спрямо абонати на ищеца, страните са договорили, че дружеството - оператор има право да получава абонамент, който се плаща от потребителя всеки месец, както и цена за ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26, т. 4 от ОУ за ползваните услуги операторът издава на името на абоната ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения срок. При така създадената между страните облигационна обвързаност срещу предоставените услуги, чрез обществена съобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение, поради което претендираните в настоящото производство суми, за потребени мобилни услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, е следвало да бъдат платени от абоната в срок посочен в издадена фактура. Абонатът – ответника не е представил доказателства за погасяване на задълженията в срок.