Решение № 2861 от 27.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2861 гр. София, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20231110217388 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Ю.С.Д., подадена чрез адв. А. Д., вписан в САК, срещу наказателно постановление № 27/03.11.2023 г. (НП), издадено от И.Ц.Д., председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). С обжалваното НП на дружеството-жалбоподател на основание чл. 335 във вр. с чл. 336 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че описаната фактическа обстановка не съответства на действителната, че дружествотожалбоподател не е надлежна страна в административнонаказателното производство. Сочи се още, че административнонаказващият орган (АНО) не е преценил събраните по преписката доказателства в тяхната цялост, че не може да бъде установено по категоричен начин съдържанието на телефонния разговор. В заключение се твърди, че НП е необоснован и че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в НП не бил посочен часът на извършване на нарушението.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Д.. Същият моли съда да отмени обжалваното НП по съображенията, изложени в жалбата. Акцентира, че АНО не е събрал доказателства относно съдържанието на телефонното обаждане от 03.07.2023 г. и не е установил какво означава „обаждане за целите на директния маркетинг и реклама“. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна и административнонаказващ орган, редовно 1 призован за съдебно заседание, се представлява от юрк. М., който моли съда да потвърди обжалваното НП. Твърди, че нарушението е доказано и претендира разноски по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и проверен по делото доказателствен материал и като направи служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 03.07.2023 г., в гр. София, дружеството „***“ ООД (с предишно търговско наименование „***“ ЕООД), ЕИК: ***, е осъществило повикване за целите на директния маркетинг и реклама до телефонен номер ***, ползван от Р.С.Р.. Повикването е имало за цел реклама на новооткриващ се медицински център и било осъществено от телефонен номер ***, ползван от „***“ ООД.

Дружеството не било получило предварително съгласие от св. Р. за осъществяване на повиквания за целите на директния маркетинг и реклама на съответните услуги.

Тъй като това било поредно позвъняване от дружеството-жалбоподател към Р. Р., последният подал сигнал с вх. № *** в Комисията за регулиране на съобщенията. КРС извършила проверка във връзка с подадения сигнал, след приключване на която бил издаден АУАН № С-033/12.09.2023 г. от О. К., държавен инспектор в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ на КРС. Актосъставителят приел, че „***“ ООД е извършило нарушение на чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел, а препис от него бил връчен на представител на дружеството на 12.09.2023 г. По делото са постъпили писмени възражения срещу АУАН на 20.09.2023 г.

Въз основа на АУАН било издадено НП № 27/03.11.2023 г. издадено от И.Ц.Д., председател на КРС. Препис от него бил връчен на дружествотожалбоподател на 22.11.2023 г. На 04.12.2023 г. била подадена жалба срещу посоченото НП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка във основа на събраните и проверени по делото: писмени доказателства и доказателствени средства: известие за доставяне, документи от извършена от КРС проверка (5 бр. констативни протоколи, имейл кореспонденция, сигнал с вх. № ***, фактури, разпечатки и договори от „А1 България“ АД и „Виваком България“ ЕАД), възражение срещу АУАН с вх. № 14-00-1393/20.09.2023 г., заповед № РД-07-114/20.03.2023 г. на председателя на КРС, както и въз основа на гласните доказателствени средства: показанията на св. О. К..

Съдът кредитира в цялост показанията на св. К., тъй като същите са достатъчно ясни, подробни и логични. Показанията на св. К. напълно се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поР. което съдът ги намира за достоверни такива и не се съмнява в тяхната обективност.

Въз основа на показанията на св. К., както и на писмените доказателства 2 и доказателствени средства, представляващи документи от извършената от КРС проверка, съдът установи времето, мястото, начина на извършване на деянието и неговото авторство. Същите, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви и взаимодопълващи се, поР. което съдът им се доверява изцяло при формиране на фактическите и правните си изводи по делото.

Съдът кредитира и заповед № РД-07-114/20.03.2023 г. на председателя на КРС, от която се прави извод за компетентността на органа, съставил АУАН.

Доколкото същата представлява официален писмен документ, издаден от държавен орган в кръга на службата му, съдът не намира основания за съмнение в достоверността и автентичността на посоченото писмено доказателствено средство.

Съдът кредитира и представеното по делото известие за доставяне. От него съдът установи датата на връчване на НП на дружеството-жалбоподател, съответно – спазен ли е срокът за обжалването на НП, което от своя страна е от значение за допустимостта на жалбата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена от правнолегитимирана страна, а именно адресата на обжалваното наказателно постановление и санкционирано лице. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление, срещу подлежащ на обжалване акт. Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията на съда за това са следните:

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши служебна проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи в кръга на службата им, в предвидените от закона срокове, форма и съдържание. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , като са посочени и нарушените законови разпоредби. Във връзка с доводите на жалбоподателя следва да се отбележи, че законодателят е предвидил сред реквизитите на АУАН и НП единствено датата на извършване на нарушението, която в случая надлежно е посочена, но не и точен час, поР. което неотразяването му не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. АНО е пристъпил към съставяне на НП, след като са събрани всички необходими доказателства и е изяснена фактическата обстановка по случая, правилно отразена в АУАН и НП. Предвид това, съдът намира, че в административнонаказтелното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и обжалваното НП е законосъобразно издадено.

Дружеството „***“ ООД е санкционирано за извършено нарушение по чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС. Съгласно тази разпоредба, осъществяването на повиквания, съобщения или електронна поща със или без човешка намеса за целите на директния маркетинг и реклама се позволяват само при 3 предварително получено съгласие на потребителя.

За да бъде извършено от обективна страна посоченото нарушение е необходимо да бъде установено следното (кумулативно): 1. да е налице позвъняване/съобщение/електронна поща; 2. това позвъняване/съобщение/ електронна поща да е направено за целите на директния маркетинг и реклама;

3. позвъняването/съобщението/ електронна поща да са направени от санкционираното лице.

В настоящия случай въз основа на събрания и проверен по делото доказателствен материал съдът установи следното:

На 03.07.2023 г., в 15:27 ч. от телефонен номер *** е проведен телефонен разговор с телефонен номер ***. Към посочените дати, телефонен номер *** е бил ползван от дружеството-жалбоподател, а *** – от Р. Р..

По време на телефонния разговор от 03.07.2023 г. към Р. Р. е била отправена покана за посещение на новооткрит медицински център в гр. ***.

Съдът установи, че Р. Р. не е давал съгласие/разрешение за осъществяване на повиквания с рекламна цел или за целите на директния маркетинг, каквото именно е конкретното повикване. ЗЕС не дава дефиниция на понятията "директен маркетинг" и "реклама", но такава се съдържа в § 1, т.

11 от Закона за защита на конкуренцията. Според цитираната разпоредба реклама е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги. С оглед съдържанието на конкретното телефонно обаждане, при което Р. Р. е получил покана за посещение на новооткрит медицински център, съдът достигна до извод за това, че телефонното повикване е осъществено с рекламна цел.

С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция достигна до извода, че „***“ ООД е осъществило от обективна страна нарушението по чл.

261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС. Доколкото деянието е извършено от търговско дружество, т.е. юридическо лице, и доколкото отговорността на същите е обективна, съдът не следва да изследва субективната страна на нарушението.

Не са налице основания за определяне на случая като маловажен, тъй като същият не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни нарушения. Следователно, категорично се установява, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС , което се санкционира съгласно чл. 335, респ. чл. 336 от ЗЕС . В тази връзка следва да се посочи като неоснователен доводът на жалбоподателя, че в случая не е допустимо да се санкционира юридическото лице с оглед позоваването на чл.

335 от ЗЕС, тъй като това твърдение не държи сметка за съществуването на чл. 336 от ЗЕС , който препраща към посочения законов текст.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За извършеното нарушение законовите разпоредби на чл. 335 и чл. 336 от ЗЕС предвиждат за юридически лица да бъде наложена имуществена санкция между 500,00 лева и 5000,00 лева. В настоящия случай на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в минимален размер, а именно – 500,00 лева. Доколкото съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, не 4 се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи (такива в случая не са налице). Предвид посочената разпоредба и предвид минималния размер на наложеното административно наказание, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил и индивидуализирал наказанието с издаденото НП. Съдът намира, че същото се явява справедливо и ще способства за постигане целите на административното наказание, посочени в ЗАНН.

Предвид гореизложените изложените фактически и правни изводи, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява неоснователна и процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Предвид този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от НЗП, въззиваемата страна има право на разноски, като същата е претендирала такива в последното заседание по дело.

Съдът намира, че следва да бъде уважено направеното искане за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, присъжда такива в полза на Комисията за регулиране на съобщенията в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав