Определение № 26362 от 21.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26362 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110162530 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 628 и сл. ГПК, във вр. чл. 267 ДФЕС.

Страни по спора

1.

1. „М.“ ЕООД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: ............ – дружество регистрирано по законите на Република България, представлявано от управителя В.Т. срещу

2.

2. „А.Б.“ ЕАД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Кукуш“ № 1, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М., с процесуален представител юрк. М.К..

Факти по спора

3.

3. Подадена е искова молба от „М.“ ЕООД срещу „А.Б.“ ЕАД, като се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение по силата на Договор за електронни съобщителни услуги № ......... и Приложение № 1/03.12.2021 г. за 2161 услуги – мобилни услуги за телефонни номера, телевизия и интернет-пакети. Поддържа, че ответникът е издал следните фактури: 1) фактура № ............. за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга ............... в размер на сумата от 11,49 лева без ДДС; 2) фактура № ............. за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ********** – за сумата от 11,49 лева без ДДС и услуга № ............. - за сумата от 11,49 лева без ДДС; 3) фактура № ............ за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ............. – за сумата от 11,49 лева без ДДС и услуга № .............. – за сумата от 11,49 лева без ДДС; 4) фактура № ............ за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ............. – за сумата от 20,83 лева без ДДС; 5) фактура № .............. за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни 1 такси за мобилна услуга № ............... – за сумата от 18,40 лева без ДДС и услуга № ............. – за сумата от 11,49 лева без ДДС; 6) фактура № ............. за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ............... – за сумата от 18,65 лева без ДДС. Навежда доводи, че е изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил сумите по всяка от фактурите, но сочи, че по всяка от фактурите били надвзети суми от ответника, които били получени както следва: 1) по фактура № ............. – сумата от 0,61 лева без ДДС или сумата от 0,73 лева с ДДС; 2) по фактура № ............. – сумата от 1,22 лева без ДДС или сумата от 1,46 лева с ДДС; 3) по фактура № ............ – сумата от 1,22 лева без ДДС или сумата от 1,46 лева с ДДС; 4) по фактура № ............ – сумата от 0,90 лева без ДДС или сумата от 1,08 лева с ДДС; 5) по фактура № .............. – сумата от 1,21 лева без ДДС или сумата от 1,45 лева с ДДС; 6) по фактура № ............. – сумата от 1,50 лева без ДДС или сумата от 1,80 лева с ДДС. Излага съображения, че дължимите суми са фактурирани в по-голям размер от уговорения в договора, като мнокократно с ответника са водени разговори и кореспонденция, за да бъде преустановено неправилното начисляване на по-високи такси от договорените. Обосновава, че с оглед поведението на ответника имал вземания за платените без правно основание суми. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми. В исковата молба е направено искане делото да бъде разгледано от Районен съд – гр. Бургас, с оглед националното процесуално право, доколкото договорът бил сключен с поделение на ответника в гр. Бургас.

4.

4. С разпореждане от 25.10.2024 г., съдът е предоставил указания на ищеца с оглед редовността на исковата молба, включително във връзка с местната подсъдност на спора.

5.

5. Подадена е уточнителна молба от 05.11.2024 г., като в предоставения срок ищецът е изпълнил указанията на съда. По отношение на местната подсъдност е посочено, че с оглед формирана национална съдебна практика е предявил исковете пред Софийският районен съд.

6.

6. Постановено е Определение от 25.11.2024 г., с което на основание чл. 213 ГПК, съдът е съединил за общо разглеждане производството по гр. д. № 62530/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав за съвместно разглеждане в едно производство с: гр.д. № 64030/202 г., гр. д № 65962/2024 г., гр. д. № 65987/2024 г., гр. д. № 66001/2024 г., гр. д. № 66567/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, като обединените дела продължават под гр. д. № 62530/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

7.

7. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от „А.Б.“ ЕАД, като претенциите се оспорват като неоснователни. Твърди, че страните са се намирали в облигационно отношение, като сумите били заплатени по издадените фактури. Поддържа, че между страните е сключено Приложение № 1/03.12.2021 г. към договора, но ищецът не бил взел предвид обстоятелството, че е налице предоговаряне на тарифния план на услугите, като същите били уговорени съгласни Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга А 2

1 М клас от 14.10.2019 г. и Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна услуга от 14.10.2019 г. Инвокира доводи, че сумите по фактурите са правилно определени и начислени, като е съобразено предоговарянето на тарифния план на съответните услуги. Развива съображения, че ищецът не бил заплатил цената по процесните фактури, като с оглед факта, че персонала му бил по-малък от 10 души, то не всичките 2161 услуги били ползвани от него, а от лица които не били свързани с ищеца и не били негови служители. Твърди, че с оглед това трети лица били заплатили сумите по фактурите, поради което ако се дължало плащане, то сумите следвало да се възстановят на лицето, което действително е заплатило сумата, а не на ищеца. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

8.

8. С Определение от 07.02.2025 г., постановено по гр. д. № 62530/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав е прекратено производството по делото, като на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 108, ал. 1 ГПК, същото е изпратено по местна подсъдност на Районен съд – гр. Бургас.

9.

8.1. За да се прекрати производството съставът на Софийският районен съд е мотивирал изложените по-долу в позицията на съда мотиви от историческо, граматическо, систематично и телеологическо естество.

10. 8.2. Срещу Определение от 07.02.2025 г., постановено по гр. д. № 62530/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав е подадена частна жалба с вх. № 58892/19.02.2025 г. от ответника „А.Б.“ ЕАД до Софийският градски съд, в която са развити съображения за неправилност на произнасянето на първоинстанционния съд.

Поискано е определението да бъде отменено.

11. 8.3. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба – ищец в производството „М.“ ЕООД е подало отговор на частната жалба, като същата е оспорена. Поддържа се, че правилно Софийският районен съд е приел, че делото е подсъдно на Районен съд – гр. Бургас. Развити са съображения за това, че ответника има офис и организационна единица в рамките на гр. Бургас, което е подробно аргументирано. Поискано е частната жалба да бъде оставена без уважение.

12. 9. С Определение № 14114/30.06.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 3574/2025 г. по описа на Софийският градски съд, с което е отменено Определение от 07.02.2025 г., постановено по гр. д. № 62530/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, като е прието, че: „Местната подсъдност на спора се определя по правилата на чл. 105- чл.

117 ГПК. Съгласно чл. 105 ГПК „Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.“ В чл. 108, ал. 1 ГПК пък е предвидено, че „Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.“ Според чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване 3 на първото по делото заседание.“ Във всички останали случаи спазването на предвидената в процесуалния закон местна подсъдност може да бъде контролирано от съда само при направено от ответника възражение за неподсъдност на спора – чл. 119, ал. 4 ГПК, с изключение на неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот- ал. 2 на чл. 119 ГПК, какъвто не е настоящият казус. Видно е и че ищецът "М. " ЕООД е избрал да предяви иска си а пред СРС, като това ясно личи от посоченото в титулната част на исковата молба. Настоящият съдебен състав намира, че, въпреки че в обстоятелствената част на исковата си молба ищецът е заявил желание спорът да бъде разгледан от Районен съд- гр. Бургас, то така заявеното искане не обвързва съда, тъй като ищецът вече е избрал кой съд да сезира с иска си чрез извършване на действието по адресиране и предявяване на исковата молба пред районен съд София. В този смисъл ищецът е упражнил правото си на избор, предвидено в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК. Така при изрично избран съд, пред който ищецът е решил да защитава правата си от една страна, а от друга липса на възражение за местна неподсъдност, направено от ответната страна, настоящият състав намира, че сезираният съд не може служебно да се произнася по спор за местна подсъдност, още повече, че не са налице визираните от разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК хипотези.“.

Приложимо национално право

13. 9. Материално право

14. 9.1. Закон за задълженията и договорите

15. Чл. 16. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия.

При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени.

При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.

16. Чл. 20. При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

17. Чл. 55 (1) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

(2) Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

18. Чл. 73 (1) Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на 4 кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.

19. 9.2. Закон за електронните съобщения

20. Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Предприятията, които предоставят услуги за гласови съобщения чрез свързване в определено местоположение и услуги за достъп до интернет в определено местоположение и имат наложени задължения по чл. 197, предлагат съответните устройства и услуги, когато са приложими, по начин, който дава възможност на потребителите да следят и контролират разходите си чрез: (…) 5. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) предизвестие за възможно последващо спиране на услугата или изключване при неплащане на сметки; всяко спиране се ограничава само до съответната услуга, когато това е технически възможно, с изключение на случаите на измами, системни закъснения в плащането или неплащане на сметки; в срок един месец преди изключването се допускат само повиквания, които не се таксуват на потребителя, и минимално ниво на услуги за достъп до интернет, включително достъпа до номер 112 през интернет; (…)