Решение № 220 от 26.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Благоевград, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.й Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Н.й Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500826 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от адв. М. Б. Г., в качеството и на особен представител на В. М. К., ЕГН **********, от ***, срещу Решение № 369 от 05.06.2023г., постановено по гр.д. № 1795/2021г. по описа на РС Благоевград, в частта му, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. К., ЕГН ********** дължи на „Йетел България" ЕАД/с предишно наименоваие „Теленор България" ЕАД/, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 41 Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми :

-Сума в размер на 172,39лв., представляващи неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на устройство SAMSUNG GALAXY J7 2017 Dual Black от 30.10.2017 год.;

-Сума от 40,86лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение от 24.12.2017год. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК- 21.12.2020г., до окончателното изплащане на вземането, както и в частта му за разноските, с които съдът е осъдил В. М. К. да заплати на „Йетел България" ЕАД, сума в размер на 594,51лв. за сторени разноски в първоинстанционното исково производство; сума в размер на 261,58лв. разноски в заповедното производсто по ч.гр.д. № 3/2021г. по описа на PC Благоевград; и с която е осъдил В. М. К. да заплати по сметка на PC Благоевград сума от 236,04лв.-възнаграждение на вещо лице.

1

С въззивната жалба са наведени оплаквания основани на доводи че решението в обжалваните части е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материално-правни/ чл. 79 ЗЗД вр. чл. 225-241 от ЗЕл.Съобщения и във вр. с чл. 342 ТЗ/ и процесуално-правни норми -чл. 146, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, като се иска от въззивния съд да го отмени в обжалваните му части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли като недоказани и неоснователни предявените искове за установяване вземането на ищеца- „Йетел България“ ЕАД за неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг и за неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***.

С въззивната жалба, във връзка с оплакването за неправилност на решението на РС Благоевград в обжалваната му част, са наведени следните правни доводи:

Развити са съображения, че ъгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а в решението си първоинстанционния съд не е изложил мотиви за това, кои факти и обстоятелства, относими към предмета на спора, приема за доказани и кои- не. Поддържа се с жалбата, че съставът на РС Благоевград е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, довела до необосновани и неподкрепени от доказателствата изводи.

Сочи се във въззивната жалба от особения представител на жалбоподателя, че от приобщените към делото писмени доказателства се установява, че страните са сключили следните договори: 1.Договор за мобилни услуги от 01.12.2014год. ведно с ценова листа; 2.

Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 30.10.2017г. ведно с ценова листа; 3. Договор за лизинг от 30.10.2017г. ведно с ОУ и 4. Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 24.12.2017г. ведно с ценова листа; всички с предмет мобилен номер ***. За доказване на претенцията си ищецът е приложил още Заявление за смяна на мобилен номер от 28.05.2018г. и четири броя фактури, съответно: 1. фактура № 7285691637/05.03.2019г. за отчетен период 05.02.2019г.- 04-03.2019г.; 2. фактура № **********/05.04.2019г. за отчетен период 05.03.2019г.-04.04.2019г.; 3. фактура № 7288356482/05.05.2019г. за отчетен период от 05.04.2019г.-04.05.2019г.; 4. Фактура № 7289682066/05.06.2019г. за отчетен период от 05.05.2019г.-04.06.2019г., всички съдържащи отчетени данни за мобилен номер ***.

Сочи се с въззивната жалба че ответницата В. М. К. не е оспорила договорите и допълнителните споразумения, не е оспорила и договора за лизинг, но са оспорени представените писмени доказателства, поради твърдението че заявлението за промяна на номера не е подписано от В. К., като в тази връзка пред РС Благоевград е допусната съдебно графологична експертиза. Заключението на в.л. е категорично, че подписа положен под името на ответницата не и принадлежи тъй като не е положен от нея. По тази причина съдът е изключил от доказателствата по делото това доказателство и фактическата обстановка следва да се установи без него. Поддържа се с въззивната жалба от особения представител на въззивницата, че пред първоинстанционния съд не са оспорени възникналите правоотношения между „Йетел България“ ЕАД и В. М. К. във връзка със 2 сключения договор за мобилни услуги и договор за лизинг, но това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК съществуват изискуеми и ликвидни парични задължения за потребителя, които съдът сочи като основание за уважаване на иска.

Поддържа се с жалбата пред настоящата съдебна инстанция, че от обстоятелствената част на Решението на РС Благоевград е видно, че съдът е приел за безспорно доказано само едно обстоятелство, свързано с оспореното от ответника Заявление за смяна на номер ог 28.05.2018 год., като съдът правилно е изключил същото от доказателствата по делото. С този извод обаче се изчерпват мотивите в съдебния акт относно фактическата обстановка. В решението си съдът не излага мотиви относно това защо и въз основа на кои доказателства приема, че исковете са доказани.

С въззивната жалба е наведено оплакване за допуснати от първоинстационния съд съществени процесуални нарушения, при доклада по чл. 146 от ГПК, при разпределение на доказателствената тежест. На ищеца- „Йетел България“ ЕАД е възложено установяването, по реда на пълното и главно доказване наличие на изискуемо и ликвидно задължение, като установи наличието на валидни облигационни задължения между страните по делото по силата на сключен конкретен договор за предоставяне на мобилни услуги; че са доставени мобилни услуги на ответника по сключения договор, че е налице неизпълнение на задълженията от страна на ответната страна, както и размера на тези задължения. Във връзка с установяване на вземането на ищеца по Договора за лизинг на предоставено за ползване устройство съдът е посочил, че в негова тежест е да докаже освен ва.лидно сключен договор и изпълнението по него от страна на ищеца, така и че лизинговите вноски са изискуеми, да се установи периода , от който ответната страна е изпаднала в забава, както и да се установи размера на лизинговите вноски. Въпреки че съдът сам е посочил доказателствената тежест за страните и е изброил обстоятелствата и фактите, които подлежат на доказване, като е възложил същите на дружеството ищец, в обжалваното решение първоинстанционният съд не ги е обсъдил, т.е не е обсъдил защо е приел наличието на изискуеми парични задължения /с посочен падеж и размер/ по представените от него два договора - Договор за лизинг за устройство SAMSUNG GALAXY J7 2017 Dual Black, сключен на 30.10.2017г. и Допълнително споразумение от 24.12.2017г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + *** само въз основа на предезавените фактури.

Във връзка с оплакването за необоснованост с въззивната жалба, наведени са доводи от особения представител на въззивницата, че в противоречие с разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 225-242 от Закона за електронните съобщения, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е доказал съществуването в негова полза на вземане в размер на 40,86 лв. по Допълнителното споразумение от 24.12.2017год. към Договора за мобилни услуги, т.е. приел е за доказано обстоятелството, че е налице неизпълнение от страна на ответницата. Съдът не сочи въз основа на какви доказателства приема, че е налице неизпълнение, не сочи от кой момент длъжникът/ответницата/ е изпаднал в забава, от кой момент паричното задължение 3 за плащане е станало изискуемо. Излагат се доводи, че задължението по този вид договор е с характер на периодично плащане по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 год. по т.д. № 3/2011год. на ВКС, ОСГТК, чийто падеж изначално е определен и договорен между страните, т.е. той е известен и на конкретна дата се очаква плащане от потребителя.

Именно за това задължение на съда е да проследи изпълнението по сключения договор и съобразно събраните доказателства да установи има ли неизпълнение, от кога е настъпило и от кой момент и в какъв размер вземането е станало изискуемо. Горните изводи важат и по отношение вземането в размер на 172,39лв., представляващо неплатени лизингови вноски по сключения Договор за лизинг от 30.10.2017г., т.е съдът неправилно и в противоречие с чл. 79 от ЗЗД е приел, че е налице неизпълнение на договора. Съдът неправилно е уважил този иск изцяло така както го е заявил ищеца. В случая не е изложил мотиви отделно за иска за лизингови вноски и този за обезщетението за неточното изпълнение па погасителния план, чийто размер се определя от размера на лизинговите вноски, които два иска общо биха формирали парично вземане за кредитора в размер на 172,39лв., но са с различни правопораждащи ги факти. Поддържат се доводи, че за тези си изводи съдът не е изложил мотиви в обжалваното решение на РС Благоевград.

Сочи се с въззивната жалба, че вземанията, посочени в петитума на ИМ, са оспорени от ответника както по основание така и по размер. Представените четири броя фактури са оспорени по отношение на тяхната истинност, в частност съдържание. От съдържащата се на гърба на представените фуктари справка за потребление е видно, че са отчетени данни именно за мобилен номер ***. От приложените към делото писмени доказателства: Договор за мобилни услуги от 01.12.2014г.; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 30.10.2017г.; Договор за лизинг от 30.10.2017г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 24.12.2017г. видно е че страните са сключили валидни договори за мобилни услуги, които обаче са предоставени чрез друга СИМ- карта, т.е. с друг мобилен номер +***. Няма пречка един потребител да сключи с доставчика няколко различни договора за предоставяне на мобилни услуги чрез различни СИМ карти, с различни мобилни номера, с оглед по-прецизна отчетност на потреблението. В конкретния случай са представени договорите, сключени за мобилен номер +***, чието съществуване/валидност/ответницата не оспорва. Но с приложените към ИМ фактури е отчетено потреблението на друг мобилен номер - ***, за който пък нито се твърди, нито са представени доказателства за наличие на облигационна връзка между страните. Поддържа се с в. жалба, че липсата на такава връзка между страните за ползване на този номер *** /Заявлението за смяна на мобилен номер е изключено като доказателство по делото/ автоматично лишава претенцията на ищеца от основание.

Поддържа се с въззивната жалба, че в обжалваното решение на РС Благоевград, съдът е направил верният извод, че Заявление за смяна на мобилен номер от 28.05.2018г., следва да бъде изключено от доказателствата по делото като непринадлежащо на страна по делото, и фактическата обстановка да се установи без този документ. Но с въззивната жалба се поддържа, че след като първоинстанционния съд го е изключил, това означава, че трябва да 4 изключи от доказателствения материал и приложените фактури, отразяващи задължения на новия мобилен номер ***, понеже този номер не се ползва от ответницата, като НЕОТНОСИМИ към предмета на спора. Горният извод важи и за лизинговите вноски, включени във фактурите, тъй като са начислени за моб.номер ***, който не е предмет на претенцията.