Решение № 10324 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10324 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20231110106427 по описа за 2023 година

Предявен е от ищеца А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, срещу ответника Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът А. Д. В. е собственик на самостоятелен обект – кантора – стая в надпартерен етаж – мецанина на сграда, с идентификатор ***, с площ от 12,75 кв.м., съгласно схема № 15-69384-23.01.2023 г., с адрес: гр. София, ул.

****, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор **** на основание давностно владение.

Съдът е конституирал по делото на основание чл. 225, ал. 1 ГПК като главни страни Д. К. Й., ЕГН ********** и С. К. Й.а, ЕГН ********** и е приет за съвместно разглеждане предявения от тях срещу А. Д. В. и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищците са собственици, при равни квоти, на самостоятелен обект – кантора – стая в надпартерен етаж – мецанина на сграда, с идентификатор ***, с площ от 12,75 кв.м., съгласно схема № 15-69384-23.01.2023 г., с адрес: гр. София, ул. ****, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор **** заедно с 12/1000 ид. части от общите части на сградата, на основание наследствено правоприемство.

Ищецът А. Д. В. извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с протокол за делба от 1939 г. процесният имот е придобит от **** Посочва, че с Постановление на Министерски съвет от 15.09.1944 г. било прието всички разпоредби на Закона за надзор върху имущества на поданици на неприятелски държави и на физически и юридически лица, живущи или със седалище в неприятелски държави да се прилагат и спрямо Германия. Поддържа, че бил приет 1

Закон за предаване на Съветския съюз в собственост на германското имущество в България, на база на който процесният имот бил завзет за държавен с Акт за държавна собственост № 2456 и бил предоставен за стопанисване и управление на СПП „Софжилфонд“, чийто правоприемник било „Софжилфонд“ ЕАД. Излага твърдения, че впоследствие процесната кантора е предоставена за стопанисване и управление на Адвокатски колектив № 19 /сега – Софийска адвокатска колегия/, като след разпадането на колективите същата не е попаднала в актива на САК. Ищцата посочва, че процесният имот е стопанисван и управляван фактически, първо, от адвокат Г. ***, впоследствие – от адвокат К Й., и накрая от нея. Твърди, че е осъществявала фактическа власт върху имота, като през 2001 г. била на стаж в кантората при адв. Й., впоследствие започнала да работи там, а през 2015 г., когато той починал, тя сама започнала да владее същата. Поддържа, че в продължение на повече от 10 години е владяла процесния имот постоянно, непрекъсвано, явно, спокойно и несъмнено, в резултат на което е придобила същия по давност. Сочи, че ответникът никога не се е противопоставял на владението, а издадените актове за държавна собственост били формални без правна стойност. Моли искът да бъде уважен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е депозирал отговор на исковата молба, подадена от ищеца А. Д. В.. Твърди, че представените от ищеца актове за държавна собственост са непълни, а АДС № 3767 (2459)/20.10.1949 г. не се отнася за процесния имот. Поддържа, че последният е държавна собственост, придобита на основание Спогодба между СССР и НРБ от 01.01.1949 г., за което одържавяване е съставен АДС № 5230 (2456)/09.07.1952 г., преактуван с АДС № 03411/16.06.2003 г.

Излага съображения, че съгласно действащите през различните периоди закони е имало нормативна забрана да бъде придобит по давност държавен имот. Сочи, че Държавата е заплащала данъците за процесния имот и е получавала покани за общи събрания на етажната собственост, в която се намира същият. Оспорва ищцата да е владяла процесната кантора с твърдения, че на 03.06.2010 г. е установено, че всички кантори, описани в АДС № 03411/16.06.2003 г., не се ползват. Излага твърдения, че ищцовата страна не е имала намерение да свои имота и презумпцията на чл. 69 ЗС била оборена, тъй като ищцата е знаела, че получава единствено държане на кантората след смъртта на колегата си Й. и че ответникът е собственик на същата. Позовава се на съществувало наемно правоотношение с предходния държател – адв. Й., и на предприета процедура по изземване на имота срещу него по реда на чл. 80 ЗДС.

Навежда доводи, че ищцата не е демонстрирала пред ответника промяна в субективното си отношение и преобръщането на държането във владение. Оспорва имотът да е владян необезпокоявано, като се позовава на проверката на 03.06.2010 г. и на проведената процедура по чл. 80 ЗДС. В условията на евентуалност ответникът поддържа, че е придобил процесната кантора по давност, която е започнала да тече на 09.07.1952 г. – датата на съставяне на първия акт за държавна собственост. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ищците Д. К. Й. и С. К. Й.а извеждат съдебно предявените субективни права при твърдения, че са единствени наследници на К Н Й., починал на 15.08.2015 г. – негови деца. Приживе наследодателят им работил към Софийска адвокатска колегия и владеел кантора, находяща се на ул. ****, ет. 1, предоставена му от Адвокатски колектив № 9 на 01.0.1986 г., считано от тази датата до неговата смърт. В тази връзка е декларирал имота на свое име, стопанисвал го е, открил е партида за ел. енергия на негово име, заплащал е консумативите, открил стационарен телефонен пост и извършил голям ремонт, като монтирал подово отопление, входна врата на кантората, измазване и боядисване на стените и поставил метална врата пред входа на кантората, обзавел я. От 1998 г. до 2015 г. наследодателят им заплащал данъка за имота и на този 2 адрес е бил регистриран постоянният му адрес. След смъртта му ищците подали декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 7203014070/09.09.2015 г. и продължили да плащат местния данък за имота. Твърди се, че ищцата по главния иск А. Д. В. била сътрудник на баща им през последните 10-12 години, която е подпомагала работата му, тъй като същият е бил незрящ и не знаят да е настанявана в обекта на друго основание. По същото време негов стажант и сътрудник бил и адв. ***. Сочат, че когато предприели действия за да установят фактическа власт върху имота непосредствено след смъртта на наследодателя им, не били допуснати от адв. А. В и адв. ***. За целта спрели ел. захранването на имота и партидата била прехвърлена на името на ищците С. Й.а и Д.

Й.. При тези факти твърдят, че наследодателят им К Й. е придобил процесния имот въз основа на давностно владение, упражнявано владение от 1986 г. до смъртта му през 2015 г., като през това време се е грижил за имота като добър стопанин, поддържал го е като свой и е демонстрирал явно намерение, че държи имота като свой, и следователно ищците са придобили имота по силата на наследственото правоприемство. Излагат се съображения, че процесният имот не е собственост на Държавата, тъй като видно от наличните документи същият е бил собственост на лицата ***, а в съставените актове за държавна собственост липсва валидно правно основание за осъществяването им, поради което същите са формални. Молят да бъде уважен предявеният от тях иск, като се признае правото на собственост на всеки от ищците върху ½ ид. част от имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е депозирал отговор на исковата молба, подадена от Д. К. Й. и С. К. Й.а. Твърди, че процесният имот е държавна собственост, придобита на основание Спогодба между СССР и НРБ от 01.01.1949 г. Първоначално кантората е била собственост на СССР, като бивш германски актив, собствен на германски поданик, за което е съставена и вписана Записка за вписване на акт за предаване в собственост на „Управлението на Съветските имущества в България“ № 79, том I от 18.01.1947 г. След това кантората е одържавена на основание посочената спогодба със СССР и отново прехвърлена на държавата с Протокол за предаване на една част от бившите германски активи, минали в собственост на СССР от 12.01.1949 г., след което е съставен АДС № 5230 (2456)/09.07.1952 г., преактуван с АДС № 03411/16.06.2003 г. Излага съображения, че съгласно действащите през различните периоди закони е имало нормативна забрана да бъде придобит по давност държавен имот. Сочи, че Държавата е заплащала данъците за процесния имот и е получавала покани за общи събрания на етажната собственост, в която се намира същият. Оспорва ищците да са владели процесната кантора с твърдения, че на 03.06.2010 г. е установено, че всички кантори, описани в АДС № 03411/16.06.2003 г., не се ползват. Позовава се на съществувало наемно правоотношение с предходния държател – адв. Й., и на предприета процедура по изземване на имота срещу него по реда на чл. 80 ЗДС. Навежда доводи, че наследодателят на ищците не е демонстрирал пред ответника промяна в субективното си отношение и преобръщането на държането във владение. Оспорва имотът да е владян необезпокоявано, като се позовава на проверката на 03.06.2010 г. и на проведената процедура по чл. 80 ЗДС. В условията на евентуалност ответникът поддържа, че е придобил процесната кантора по давност, която е започнала да тече на 09.07.1952 г. – датата на съставяне на първия акт за държавна собственост. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. В. е депозиран отговор на исковата молба, подадена от Д. К. Й. и СС К. Й.а, в който оспорва предявения иск при твърдения, че същата не е била сътрудник на К Й., а просто му е помагала, тъй като е бил незрящ. Сочи, че ищците никога не са помагали на баща си и не са били 3 съпричастни към неговата работа. Твърди, че същата е живяла на съпружески начала с наследодателя на ищците и същевременно е работила като адвокат в кантората, вписана още през 2001 г., а К Й. през 2021 г. се лекувал от белодробно заболяване и ищцата реализирала всички действия и права върху кантората. Сочи, че впоследствие и двамата упражнявали равноправно права и владение върху кантората, като заедно с К Й. заплащали всички разходи по поддържането и, извършваните ремонтни дейности заедно с адв. **** която е собственик на кантора в съседство. Навежда твърдения, че К Й. с данъчна декларация през 1998 г. е декларирал собственост върху жилище на ул.

***, но тази партида била закрита. Оспорва К Й. за е заплащал данъците до 2015 г., тъй като видно от приложената от главно встъпилите страни на 09.09.2015 г. са платили всички данъци, дължими назад във времето от 06.2011 г. Излага твърдения, че ищецът е извършил последните ремонтни дейности в кантората, като през 2023 г. подменила интериорните врати, подменила входната врата и ремонтирала коридора и тоалетната и е извършила действия по монтиране на телефон. Не оспорва, че ищците по настоящия иск са се свързали с ответника А. В., но не са отправяли претенции по отношение на кантората, а единствено са поискали ключове и талон на автомобил, притежаван приживе от баща им. Не оспорва обстоятелството, че ищците по този иск са преустановили електрозахранването и прекратили договор с Виваком за ползване на стационарен телефон. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпечатката съдържа 19 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6af7f9d9-4b85-48c5-9165-a05bf6fdb216