Решение № 272 от 02.03.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 4222/2025
- Вид
- Решение № 272
- Подписан
- 02.03.2026
- В сила
- 24.03.2026
- Състав
- Симеон Илиянов Светославов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415,ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Закон за електронните съобщения
- чл. 260,ал.2 · Закон за електронните съобщения
- чл. 261а,ал.1 · Закон за електронните съобщения
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79,ал.1,пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 298 · Търговски закон
- чл.342, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 272 гр. Плевен, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430104222 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №*** на „Йеттел България ЕАД“, ЕИК ***, чрез адв. З. Ц., срещу С. И. А., ЕГН ********** , с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 2566,39 лв., представляваща общ сбор от дължими суми по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, за които е издадена заповед за изпълнение е по ч.гр.д.*** г. по описа на РС Плевен, ведно със законната лихва.
Ищецът основава претенцията си на твърденията, че въз основа на подадено от него заявление, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.*** г., срещу ответника, за сумата в общ размер от 2566,39 лв., но на ищеца били дадени указания, тъй като била налице хипотезата на чл. 47,ал.5 ГПК. Ищецът сочи, че между страните са сключени договори за мобилни услуги: №*** г., допълнително споразумение №*** г. към договор за мобилни услуги, №*** г., договор за допълнителен лизинг № *** г., договор за лизинг №*** г., договор за мобилни услуги №***, допълнително споразумение №*** към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 18.11.22 г. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника услуги, се прилагали следните условия: за мобилен № *** – условията, договорени с договор за мобилни услуги №***., изм. с допълнително споразумение №*** г.; за мобилно устройство ***, към номер *** – условията, договорени с договор за лизинг № 626851871; за комплект от 5 бр. аксесоари – по същия номер, условията по договор за лизинг на аксесоари №*** г.; за мобилен номер *** – условията, договорени в договор за мобилни услуги №626377257/14.06.22 г.; за мобилен номер *** – условията, по договор за мобилни услуги №626851933/22.09.2022 г. изм. с допълнително споразумение №075671894/18.11.2022 г.; за мобилно устройство *** към номер *** – условията по договор за лизинг от 18.11.2022 г.; за мобилен номер *** 1 условията по договор за мобилни услуги №626851966 от 22.09.22 г., за мобилен номер *** договорени по договор за мобилни услуги №627135997/18.11.22 г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени в 4 бр. фактури, издадени в периода от декември 2022 г. до април 2023 г. – *** г. Именно чрез посочените фактури, ищецът твърди, че е начислил паричните вземания по различните договори, сключени между страните. Ищецът уточнява, че по договор за мобилни услуги №625246733/30.09.22 г., изм. с допълнително споразумение №069449424/14.06.22 г. към договор за мобилни услуги към номер ***, е начислена сумата от 624,76 лв., формирана от 244,82 лв. абонаментни такси и услуги за периода от 05.11.22 г. до 04.2.23 г., и 379,94 лв. неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. По договор за допълнителен лизинг № *** г. към същия мобилен номер, били начислени парични задължения в размер на 826,98 лв., от които 75,18 лв. лизингови вноски за периода от 05.11.22 г. до 04.1.23 г. с ДДС и 751,80 лв. с ДДС предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 05.1.23 г. до 22.08.24 г. По договор за лизинг за базови аксесоари №*** г. към същия номер, била начислена сумата от 88,44 лв. от която 8,04 лв. с ДДС незаплатени лизингови вноски за периода от 05.11.22 г. до 04.1.23 г. и 80,40 лв. с ДДС предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 05.1.23 г. до 22.08.24 г. По договор за мобилни услуги №626377257/14.06.22 г. се сочи, че е начислена сумата от 86,92 лв. от която 18,98 лв. незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за периода от 05.11.22 г. до 04.2.23 г. и 67,94 лв. неустойка, еднократно начислена поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя. По договор за мобилни услуги №626632015/07.08.22 г. се сочи, че е начислена сумата от 110,85 лв. от която 60,87 лв. незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за периода от 05.11.22 г. до 04.2.2023 г. и 49,98 лв. неустойка еднократно начислена поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя. По договор за услуги №626851933/22.09.22 г. изм. с допълнително споразумение №*** била начислена сумата от 291,73 лв. от която 65,32 лв. незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, за периода от 05.11.22 г. до 04.2.23 г. и 226,41 лв. еднократно начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя. По договор за лизинг от 18.11.22 г. се сочи, че е начислена сумата от 330,96 лв. от която 27,58 лв. лизингови вноски за периода от 05.11.22 г. до 04.1.23 г. и 303,38 лв. с ДДС предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 05.1.23 г. до 18.10.24 г. По договор за мобилни услуги №626851966/22.09.22 г. се сочи, че е начислена 113,81 лв., от която 41,54 лв. незаплатени задължения за абонаментни такси за периода от 05.11.22 г. до 04.2.23 г. и неустойка от 72,27 лв. еднократно начислена поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя. По договор за мобилни услуги №627135997/18.11.22 г. била начислена сумата в общ размер на 91,94 лв. от която 29,04 лв. незаплатени абонаментни такси и услуги за периода от 05.11.22 г. до 04.2.23 г. и 62,90 лв. неустойка еднократно начислена поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя.
Размерът и основанието на начислените неустойки били уговорени по инициатива на потребителя в изрични клаузи в посочените договори, съгласно които при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина на потребителя или по негова инициатива, същият дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок , но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС. Освен това абонатът дължал и част от ползваните отстъпки от месечните 2 абонаментни такси, съответстваща до края на срока на договора, и част от стойността на отстъпките до края на договора за мобилни услуги. Ответникът дължал и остатък от стойността на лизинговите вещи съгласно чл. 12 от ОУ. Доколкото устройствата не били върнати, цената им не била изплатена и не били предприемани действия по разваляне на договора, договорите за лизинг запазили първоначалното си действие. Изискуемостта на вземанията по всяка фактура настъпила на петнадесетия ден след издаването . Моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва и да бъдат присъдени сторените разноски в двете производства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител адв.
Й., с който се оспорва исковата молба.
Ответникът оспорва твърдението, че страните са обвързани от валидни договори за мобилни услуги и лизинг, като ответникът не е използвал посочените в договорите услуги и мобилни номера. На ответника не били предоставени общи условия и той не се е съгласявал с тях. Ответникът оспорва и че е получил лизинговите вещи и между страните няма протоколи за предаване на същите. Оспорва и представените по делото фактури, като по делото нямало доказателства установяващи предоставяне на мобилни услуги и осигуряване на достъп до мобилна мрежа. Издадените фактури не били подписани от ответника, поради което счита, че не се ползвал с доказателствена сила и не установяват доставена на услуга.
Ответникът счита, че клаузите за неустойки, материализирани в процесните договори противоречели на нормите на чл. 143,ал.1,т.5 ЗЗП и на добрите нрави. Клаузите водили до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество и нарушавали принципа за справедливост, в който смисъл било ТР №1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. Неустойката се сочи, че е неоснователно висока, тъй като дава предварително възможност на ищеца да получи насрещна престация по договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя. Липсвало съгласие от страна на ответника за заплащане на този вид неустойка и това водило до частична недействителност на договорите. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В с. з. ищцовото дружество поддържа исковата молба, моли тя да бъде уважена и претендира разноски.
В с. з. ответникът чрез назначения му особен представител адв. Й. поддържа отговора и моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление вх.№6785/27.02.2025 г. на „Йеттел България“ ЕАД е образувано ч.гр.д.*** г. по описа на РС Плевен, като е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №645/27.02.2025 г., с която С. И. А., ЕГН ********** е осъден да плати на заявителя 2566,39 лв. дължима по договори за мобилни услуги и лизинг.
С Разпореждане №7184/01.06.2025 г. по ч. гр. д. *** г. по описа на РС Плевен са дадени указания на заявителя на осн. чл. 415,ал.1, т.2 ГПК, като препис от разпореждането е връчен на заявителя на 11.06.2025 г. и същият е представил доказателства за предявена искова молба на 03.07.2025 г.
От договор за мобилни услуги по заявка №625246733 от 30.09.2021 г., сключен между 3 страните, се установява, че цената на предоставените мобилни услуги за първоначалния срок на договора е 31,99 лв. на месец, а след това 36,99 лв. на месец, за СИМ карта №***4607.
Предпочетеният номер към плана е ***. Първоначалният срок на договора е 24 месеца, като същият влиза в сила от 30.09.2021 г., след което се превръща в безсрочен. След изтичане на първоначалния срок на договора, същият може да се прекрати с едномесечно писмено предизвестие. Потребителят дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за неповече от три месеца. При наличие на отстъпки или различна стойност на месечните абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонаментен план, съответстващ на оставащия срок на договора. Предвидено е още, че при прекратяване на договора поради нарушение на задълженията на потребителя, същият дължи за всяка СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка за предсрочно прекратяване за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, а при направени отстъпки, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонаментен план, съответстващ на оставащия срок на договора; б) в случаите в които е предоставено устройство за ползване на услугите по договора, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството по ценова листа, към момента на сключване на договора, и заплатената от потребителя при предоставянето на устройството цена, каквато съответства на оставащия срок на договора. Според договореностите, „Теленор“ издава фактура на датата, посочена в договора за мобилни услуги, а потребителят получава достъп до нея съгласно чл. 260,ал.2 и чл. 261а,ал.1 ЗЕС, на страницата на оператора.
За горепосочения предпочетен номер, потребителят видно от заявление на л.26 по делото, е подал заявка на 14.06.2022 г. за активиране на услуга „онлайн защита в мобилната мрежа“ на стойност 1,20 лв. с ДДС, като услугата е предоставена на деня.
Страните сключили и споразумение на 14.06.2022 г. към договор за мобилни услуги към горепосочения предпочетен номер- ***, като са предоговорени предоставените услуги, и се предоставя план „ Тотал Макс“ с устройство ***. Цената на месечния план за първоначалния срок на договора е 39,99 лв., а след това 49,99 лв. Цената на лизинговата вещ е 709,99 лв. с отстъпка от 359,91 лв. при стандартна цена от 1069,90 лв. На страница 6 от договора, страните са уговорили, че с подписване на договора потребителят е получил 1 бр. устройство от представителя на оператора.
Разпечатката съдържа 22 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cbcca10f-18fa-4709-8b1c-346ef05762e9