Решение № 259 от 26.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Пловдив, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000079 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260470 от 16.12.2021 г.,постановено по т.д.№24/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,е отхвърлен като недоказан и неоснователен предявения от „Ц.К.К.“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „И.Г.“ № 6, против „Ц.К.К.“ ООД, ЕИК ..., и седалище и адрес на управление гр. П., бул. „М.“ № 154, ет. 3,иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД,с който се моли да се прогласи нищожността на Договор за покупко-продажба на кабелни електронни съобщителни мрежи за пренос на радио и телевизионни програми (КЕСМ) от 11.08.2010 г., сключен между ищеца, като продавач, и „Ц.К.К.“ООД (с предишно наименование „А. С.“ ЕООД), като купувач, по силата на който ищецът е продал следните КЕСМ, а именно: хибридна влакнесто-оптична и коаксиална далекосъобщителна мрежа за пренос на данни, радио и телевизионни и мултимедийни сигнали, изпълнена от оптичен кабел, състоящ се от 24 бр. оптични влакна, както и междуселищна тръбна канална мрежа, състояща се от два броя тръби на територията на Община К. и Община Р..Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан и иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,предявен от „Ц.К.К.“ ЕООД с ЕИК ... против „Ц.К.К.“ ООД, ЕИК ...,с който е поискано да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на хибридна влакнестооптична и коаксиална далекосъобщителна мрежа за пренос на данни, радио и телевизионни 1 и мултимедийни сигнали, изпълнена от оптичен кабел, състоящ се от 24 бр. оптични влакна, както и междуселищна тръбна канална мрежа, състояща се от два броя тръби на територията на Община К. и Община Р..И на следващо място,с горното решение на ОС-Пловдив от 16.12.2021 г. е осъден ищеца „Ц.К.К.“ ЕООД с ЕИК ..., да заплати на ответника „Ц.К.К.“ ООД, ЕИК ...,сумата от 3350 лева направени деловодни разноски, както и да заплати по сметка на ПОС държавна такса по втория обективно кумулативно съединен иск за собственост в размер на 1200 лева.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство-„Ц.К.К.“ ЕООД-гр.П. с ЕИК ...,с която решение №260470 от 16.12.2021 г.,постановено по т.д.№24/2021 г. по описа на ОСПловдив,ТО,XVIII-ти състав,се обжалва изцяло.Дружеството-жалбоподател поддържа становището,че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,а освен това е постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.Излага аргументи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд,с които е обоснован обжалвания резултат,т.е. отхвърлянето на предявените искове.Според дружеството-жалбоподател съдът неправилно е приел,че самото дружество,мнимо представлявано от бившия му управител И.Г. при сключването на процесната сделка,е узнало за същата сделка и действията без представителна власт от бившия управител посредством включването в дневника за продажби на фактура №50679 от 30.07.2010 г.,както и че въпреки знанието за това не се е противопоставил своевременно на сделката.Оспорва и мотивите на съда,че ищецът е създал пречки за събиране на доказателства,касаещи осчетоводяването на посочената фактура,а нерад с това и направения от съда извод,че нотариалната покана от месец декември 2010 г. не съставлява противопоставяне и то своевременно на сделката и действията без представителна власт.Счита,че изводите на първоинстанционния съд в този аспект са направени едностранчиво и въз основа на едностранно съставени от И.Г. доказателства,както и при липса на доказателства,че фактурата е била на разположение на ищеца.Посочва още,че дори и за момент да се допусне,че фактурата е била на разположение на ищеца,то намира,че от нея не може да се направи никакъв извод за сключване на договор,защото договора е сключен по-късно и фактурата е само първичен счетоводен документ,но не и договор.Излага и аргумента,че ищецът не е създавал никакви пречки на вещото лице да изготви заключение,защото с тази фактура дружеството не разполага,а и показанията на свидетелката В. съдът не е следвало да кредитира.Поддържа в жалбата си заявените и пред първата инстанция доводи,че чрез нотариалната покана с рег.№3042,том I,№76 по описа на Нотариус А.П.,с район на действие РС-Асеновград,връчена на И.Г. като управител на „Ц.К.К.“ЕООД,дружеството-ищец /и настоящ жалбоподател/ изрично се е противопоставило на действията на неупълномощено лице да подписва фактури и да сключва договори и че не приема правните последици,произтичащи от тях.Дружеството-жалбоподател посочва още,че то към датата на поканата-20.12.2010 г. дори не е знаело за съдържанието на процесния договор,тъй като такъв не е бил предаден на дружеството,нито пък е цитиран във фактури 2 или платежни нареждания.Заявява,че с изявлението в нотариалната покана от 20.12.2010 г. е направено общо противопоставяне срещу действия и договори,сключени от неупълномощено лице,което включва и договора от 11.08.2010 г.Счита,че представянето на договора по други спорове,повечето от тях административни,не влияе на началния момент на узнаване,тъй като тези спорове са повдигнати след 20.12.2010 г.

Жалбоподателят оспорва и съдържащия се в обжалваното решение извод,че цената по процесния договор е платена и заявява,че дружеството не е получавало тази цена.Позовава се и на разпоредбата по чл.38,ал.1 от ЗЗД,установяваща забраната за договаряне сам със себе си,като счита,че тази забрана намира приложение и при органното представителство на юридическите лица.Подробни аргументи в тази насока развива във въззивната си жалба.Посочва още,че в случая съдът неправилно е приел,че е приложима нормата на чл.301 от ТЗ.

Въз основа на развитите във въззивната жалба аргументи,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното решение №260470 от 16.12.2021 г.,постановено по т.д.

№24/2021 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО, XVIII-ти състав и да бъдат уважени предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба „Ц.К.К.“ООД с ЕИК ...,чрез пълномощника си адв.

И.Б.,е подало в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,с който е оспорил жалбата като неоснователна и необоснована и е изразил становище,че обжалваното с нея първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.Излага подробни доводи срещу всяко едно от оплакванията,съдържащи се в процесната въззивна жалба.Моли въз основа на изложените в отговора доводи да бъде оставена без уважение същата жалба,а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.Моли да му бъдат присъдени направените в тази инстанция разноски.

От страните не са представени писмени доказателства в настоящата инстанция и не са заявени доказателствени искания.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от дружеството-жалбоподател оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случаяюридическо/,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при подаването на същата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на 3 обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл по предявените от ищеца кумулативно обективно съединени искове,които са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба,както и събраните по делото доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№24/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО, XVIII-ти състав,са предявени от „Ц.К.К.“ЕООД-гр.П. с ЕИК ... против „Ц.К.К.“ООД-гр.П. с ЕИК ... обективно съединени искове по чл.26,ал.2,предл. второ от ЗЗД и по чл.124,ал.1 от ГПК,като с първият иск е поискано да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на кабелни електронни съобщителни мрежи за пренос на радио и телевизионни програми /КЕСМ/ от 11.08.2010 г.,сключен между „Ц.К.К.“ООД като продавач и „А. С.“ЕООД /предишно наименование на ответника „Ц.К.К.“ООД/ като купувач,с който ищецът е продал на ответника следните КЕСМ,а именно:хибридна влакнесто-оптична и коаксиална далекосъобщителна мрежа за пренос на данни, радио и телевизионни и мултимедийни сигнали, изпълнена от оптичен кабел, състоящ се от 24 бр. оптични влакна, както и междуселищна тръбна канална мрежа, състояща се от два броя тръби HDPE 32,разположена на територията на Община К. и Община Р.,обл.П.,наричана в договора „К. е. с.м. за п. на р. и т. с.“,както и съответната тръбна канална мрежа.

С втория иск е поискано да се признае за установено по отношение на ответника,че дружеството-ищец е собственик на хибридна влакнесто-оптична и коаксиална далекосъобщителна мрежа за пренос на данни, радио и телевизионни и мултимедийни сигнали, изпълнена от оптичен кабел, състоящ се от 24 бр. оптични влакна, както и междуселищна тръбна канална мрежа, състояща се от два броя тръби HDPE 32,разположена на територията на Община К. и Община Р.,обл.П.,наричана в договора от 11.08.2010 г. „К. е. с.м. за п. на р. и т. с.“,както и съответната тръбна канална мрежа.

Основните твърдения,които ищецът поддържа във връзка с предявените искове,са следните:

Твърди,че към 2010 г. съдружници в дружеството-ищец са лицата К.К.К. и И.Х.Г.,като всеки от тях притежава 50 % от капитала на дружеството,а и двамата са вписани като управители на същото дружество.Твърди,че с решение на Общото събрание на съдружниците в „Ц.К.К.“ООД от 26.04.2010 г. съдружникът И.Г. е изключен като такъв и е прекратена представителната му власт по отношение на дружеството,а със заявление по образец А4 с вх.№20100525171536,подадено пред Агенция по вписванията-Търговски регистър,е поискано вписване на тези промени по партидата на дружествотоищец.Твърди,че по същото заявление е бил постановен отказ за вписване,който е бил обжалван пред съда и с решение №237 от 21.06.2010 г.,постановено по т.д.№384/2010 г. по описа на ОС-Пловдив,отказът е бил отменен,но по молба на И.Г. и поради предявен от него иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на ОСС от 26.04.2010 г.,регистърното 4 производство по горното заявление е било спряно на основание чл.536,ал.1 от ГПК с определение №1028/01.07.2010 г.,постановено по т.д.№419/2010 г. по описа на ОСПловдив.Впоследствие делото,образувано по предявения от Г. иск по чл.74 от ТЗ било прекратено поради недопустимост на иска е най-накрая заявените промени,основани на решенията на ОСС от 26.04.2010 г.,били вписани по партидата на дружеството-ищец в търговския регистър на датата 04.04.2013 г.

Твърди се още в исковата молба,че междувременно с договор за покупко-продажба на кабелни електронни съобщителни мрежи за пренос на радио и телевизионни програми /КЕСМ/ от 11.08.2010 г.,дружеството-ищец продало на ответното дружество /тогава с наименование „А. С.“ЕООД/ гореописаните КЕСМ,като от името на дружеството-продавач договорът бил подписан от И.Х. Г.,посочен в същия договор като управител на това дружество.Наред с това,дружеството-купувач също било представлявано по сделката от И.Г.,посочен в договора като управител и на купувача.Ищецът твърди,че считано от 26.04.2010 г. във вътрешните за дружеството отношения И.Г. вече не е съдружник,както и управител на „Ц.К.К.“ООД и не разполага от този момент с представителна власт по отношение на дружеството,като в периода до вписването в търговския регистър на освобождаването му от поста управител и изключването му като съдружник,неговите действия са в състояние на висяща недействителност най-рано до узнаване за извършените действия от мнимо представляваното дружество.Ищецът счита,че нито ответникът /с предходно наименование „А. С.“ЕООД/,нито „К.С.“ООД впоследствие са придобили право на собственост по отношение на процесните КЕСМ,тъй като договорът за продажба от 11.08.2010 г. е сключен от името на дружеството-продавач без представителна власт от И.Х.