Решение № 55 от 17.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20248002901960 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С Определение № 967/25.03.2025 г. по жалба на сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА МУЗИКАЛНИТЕ ПРОДУЦЕНТИ“ е допуснато обжалване на Решение № 312/17.05.2024 г. на АС-София по в.т.д.

№ 741/2023 г. С него след отмяна на Решение № 260201/31.05.2023 г. по т.д. № 397/2020 г. на СГС са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл.

95б, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП, предявени срещу „НЕТ 1“ ЕООД и „ФАЙБЪР 1“ ООД в качеството им на посредници, осигуряващи услуга за интернет свързаност и достъп до сайтове, на които се извършва публично разгласяване на произведения без съгласие на носителите на продуцентски права върху тях.

В жалбата е направено искане за отмяна на обжалваното решение на касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Заявява се, че въззивният съд неправилно е ограничил пасивната легитимация по иска по чл.

95б, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП само до преките нарушители на авторски и сродни права, макар по този ред да може да се търси защита и спрямо трети лица - посредници по смисъла на чл. 8, пар. 3 от Директива 2001/29/ЕО и чл.

11 от Директива 2004/48/ЕО, чиито услуги се ползват от другиго (независимо дали е техен клиент) за нарушаване на права върху интелектуална собственост. Като такива лица касаторът сочи ответниците, защото те предоставят интернет свързаност, а оттук – и достъп до процесните интернет сайтове The Pirate Bay (thepiratebay.org) и Zamunda (zamunda.net), в които публично се разгласяват произведения без разрешение на носителите на продуцентски права. По-широката пасивна легитимация касаторът извежда с тълкуване на разпоредбата на чл. 95б, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП, която очертава защитата чрез търсения резултат (преустановяване на неправомерното 1 използване), а не чрез субектите, за разлика от разпоредбата на чл. 95 ЗАПСП, имаща за адресат само нарушителя. Според касатора така тълкувана, националната уредба се явява в съответствие с горепосочените директиви, които предвиждат възможност за постановяване на съдебно разпореждане за преустановяване на нарушението спрямо посредници не само като привременна мярка (транспонирана чрез разпоредбата на чл. 96а, ал. 8 ЗАПСП), но и за неопределено време. Касаторът сочи, че Регламент (ЕС) 2022/2065 за цифровите услуги също предвижда възможност чрез съд да се изисква от интернет доставчиците блокиране на достъп до сайтове, без да се поставя като предварително условие предявяването на пряк иск срещу нарушителя. Заявява, че защитата на интелектуална собственост съставлява легитимна цел, която може да обоснове намеса в свободата на изразяване на мнение и на информация и която според практиката на СЕС не нарушава уреденото в ХОПЕС право на интернет доставчиците да осъществяват търговска дейност, дори мерките за ограничаване на достъпа да изискват значителни разходи, организация на дейността или комплексно техническо решение. Допълва, че блокирането на сайтове не накърнява правото на секретност на телекомуникациите, защото не се засягат съдържанието на съобщенията и личните данни на потребителите. Обобщава, че ограничаването на достъпа до процесните сайтове отговаря на кумулативните изисквания, изведени в практиката на СЕС, а именно – мярката да е пропорционална на нарушението, да не лишава потребителите от възможност за достъп до наличната информация по законосъобразен начин и да има за последица поне усложняване на неразрешеното използване на закриляни обекти от страна на средния потребител. Като причина за необоснованост на въззивното решение касаторът сочи липсата на мотиви относно възможните технически способи за блокиране на достъпа, разяснени в заключението на техническата експертиза, които не изискват значителни инвестиции и биха разколебали голяма част от потребителите да търсят достъп до ограничения сайт.

Ответникът по касационната жалба „НЕТ 1“ ЕООД заявява, че разпоредбата на чл. 95б, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП урежда деликтна отговорност, която се носи само при наличие на деликт, но не и при хипотетична възможност за извършване на такъв, а пък чл. 95г ЗАПСП сочи единствената връзка, в която юридическото лице-ответник по такъв иск може да се намира с нарушителя - да е представлявано или наето от него. Черпейки аргументи от Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия и националния закон в същата област, ответникът поддържа, че интернет доставчиците не носят отговорност за съдържанието на пренасяната чрез електронната съобщителна мрежа информация, още по-малко ако не са уведомени за конкретно незаконно разгласяване, и този условен имунитет по отношение на пренасяната от тях чужда информация е гаранция срещу рестриктивното им поведение, което би застрашило бизнес модела и свободата в интернет. Счита за недоказано нарушаването на процесните права от конкретен правен субект, за когото той отговаря, и допълва, че съдебна мярка срещу лице, имащо качеството на посредник, а не нарушител, е възможна само като обезпечителна съгласно приложимите директиви и чл. 96а, ал. 8 ЗАПСП.

Заявява още, че разпоредбите на директивите не са достатъчно ясни, за да се прилагат пряко, а предвиждат установяване на процедура в националното законодателство, която не може да бъде изведена чрез аналогия на закона.

Ответникът „ФАЙБЪР 1“ ООД оспорва жалбата, като сочи, че не е 2 доказано извършване на конкретно нарушение на продуцентски права, представлявани от ищеца. Споделя поддържаните от другия ответник възражения срещу исковете.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от касатора срещу „НЕТ 1“ ЕООД, „ФАЙБЪР 1“ ООД и „ТРАФИК БРОУДБАНД КОМЮНИКЕЙШАНС“ ЕООД искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 95в ЗАПСП за осъждане на ответниците в качеството им на доставчици на интернет свързаност да предприемат действия по преустановяване и блокиране на DNS и IP ниво на достъпа на своите клиенти до уебстраниците zamunda.net и thepiratebay.org и до съответните домейни, под-домейни, огледални сайтове, проксита или други сайтове, към които те пренасочват и на които публично се разгласяват конкретни (процесните) звукозаписи без съгласието на продуцентите им – членове на сдружениетоищец или представлявани от него чуждестранни лица.

Първоинстанционният съд е намерил за доказано, че ищецът е сдружение, което представлява и защитава авторските и сродните правата на своите членове, каквито са и „ВИРДЖИНИЯ РЕКЪРДС“ ЕООД, „АРА МЮЗИК“ ЕООД и „ДИАПАЗОН РЕКЪРДС“ ООД – продуценти на звукозаписи от албумите „СеТааБрат/SeTaaBrat“ (2016) на Павел и Венци Венц, „БГ хитове до скъсване Vol. 2” (2016), от албума „The Singles Collection“ (2011-2015) на Алисия, „Слънце“ (2006) на Ива Давидова, „Моят живот“ на Тони Стораро, „The best“ (2010) на Кондьо и „Зайди, зайди, ясно слънце“ (2015) на Гуна Иванова, Ива и Велислава Костадинови. Приел е, че ответниците са регистрирани като предприятия по смисъла на чл. 33, т. 1 ЗЕС за осъществяване на обществени електронни съобщителни услуги и в това си качество осигуряват на своите клиенти достъп до интернет, вкл. до уебстраниците zamunda.net и thepiratebay.org и до техни огледални сайтове, на които чрез платформи за онлайн споделяне са достъпни процесните звукозаписи (на първия сайт - всички, а на втория – част от тях), като съдържанието им може да бъде изтеглено чрез пиър-ту-пиър (peer-to-peer) мрежа, известна като битторент (bittorrent). С помощта на техническа експертиза съдът е установил, че посочената система представлява децентрализирана архитектура за разпределени изчислителни ресурси, участниците в която са равноправни и са едновременно доставчици и потребители на ресурси, а файловете са разделени на малки сегменти (торент файлове) и се предават взаимно между потребители (сийдъри и лийчъри, съответно даващи и получаващи) чрез централен сървър („тракер“); платформите ThePirateBay и Zamunda индексират файловете, за да могат те да бъдат намирани от потребителите и сваляни на компютрите на лийчърите на отделни сегменти; на сайтовете thepiratebay.org и zamunda.net наред с процесните звукозаписи са достъпни още редица заглавия на филми, музика и други художествени произведения на различни изпълнители (на thepiratebay.org - над 27 000 броя, а на zamunda.net – над 44 000 броя) и има публикувани активни торент линкове (на thepiratebay.org - 230 910 броя, разпределени в шест категории, а на zamunda.net - 353 446 броя, разпределени в осем категории); освен тези два основни сайта са създадени множество огледални сайтове (proxy), които предоставят алтернативен достъп до тяхното съдържание и физически са разположени на други сървъри, като по този начин 3 се заобикалят опитите за блокиране на достъпа до основните страници; съществува техническа възможност доставчик на достъп до интернет в реално време да блокира трафика към съдържанието на даден уебсайт, като способът на блокирането може да се диференцира на две нива – DNS блокиране, чието прилагане не изисква инвестиции, но е преодолимо от потребители с повисока компютърна грамотност и разполагащи с допълнителен софтуер, и IP блокиране, за което се изискват по-големи инвестиции от доставчика на услугата и което също може да бъде преодоляно чрез използване на различни варианти на VPN или чрез достъп до неблокиран огледален сайт.

При тези факти първоинстанционният съд е заключил, че ищецът като организация по § 2, т. 17 ДР ЗАПСП е легитимиран субституент по отношение на продуцентските права на своите членове, поверени му за защита съгласно чл. 95в, ал. 2, изр. 1 ЗАПСП, но е отрекъл правото му на субституция спрямо правата на чуждестранните продуценти поради липса на доказателства те да членуват в представлявана от ищеца международна организация. По същество съдът е счел, че ответниците нямат качество на нарушители, а на посредници по смисъла на чл. 8, пар. 3 от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и чл. 11 от Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост. Позовал се е на предвиденото в посочените директиви задължение на държавите да гарантират на притежателите на права възможност да получат съдебна забрана спрямо посредници и в светлината му е тълкувал езиково, граматически и телеологично разпоредбата на чл. 95б, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП като норма, установяваща защита чрез предписване на резултат (преустановяване на нарушението), осъществима поради това спрямо поширок кръг пасивнолегитимирани лица – не само спрямо преките нарушители, но и спрямо тези, чиито услуги се използват за извършване на нарушение. Приемайки за доказано, че на платформите за споделяне, достъпни на процесните сайтове, се извършва публично разгласяване на процесните звукозаписи без съгласието на правоносителите, първоинстанционният съд е счел за нарушени продуцентските права, надлежно предявени за защита в настоящото производство, а оттук – че е налице основание да бъде постановена защита чрез задължаване на ответниците да преустановят достъпа до сайтовете на своите абонати. Въз основа на изложеното съдът ги е осъдил в шестмесечен срок да предприемат действия по преустановяване и блокиране достъпа на своите клиенти до процесните сайтове и до всички огледални сайтове, които могат да им бъдат известни, по технически способ, избран от тях. По отношение на правата на продуцентите, за които е установено, че не са членове на ищеца, производството е прекратено.

За да отмени първоинстанционното решение срещу въззивниците „НЕТ 1“ ЕООД и „ФАЙБЪР 1“ ООД, въззивният съд е счел, че предявеният иск може да бъде уважен само по отношение на нарушителите на съответното право, а не и спрямо посредниците, каквито са ответниците в качеството им на интернет доставчици. Аргументирано е, че в националното право не е уреден исков ред, по който посредниците да бъдат задължени да предприемат действия за блокиране на сайтове, както и че подобна искова защита не може да се обоснове чрез пряко приложение на чл. 8, пар. 3 от Директива 2001/29/ЕО, защото тя дава право на държавите сами да определят условията и процедурите за издаване на съдебно разпореждане към посредник, а не ги 4 урежда ясно и пряко приложимо. Съдът е приел, че в случая националната уредба след транспониране на директивата е сведена само до обезпечителната мярка по чл. 96а, ал. 8 ЗАПСП. Допълнено е, че това е в синхрон с чл. 9 и чл.