Решение № 3668 от 01.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3668 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100506956 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД срещу решение № 6831/16.04.2025г. по гр.д. № 3540/2024г.по описа на Софийски районен съд, ГО, 161 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените от него срещу М. Ю. Р. искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 133,22 лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 09.11.2020г. и чл.345 от ТЗ за сумата от 432,82 лв. – предсрочни изискуем остатък от лизингови вноски.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и преценка на доказателствата.

Излага оплаквания, че съдът не е съобразил събраните по доказателства по делото и е стигнал до немотивиран извод за неоснователност на предявените искови претенции. Твърди, че неустоечната клауза в договор за предоставяне на мобилни услуги валидно обвързва страните, същата е действителна, не противоречи на добрите нрави – нито като основание, нито като начин на формиране на размера й - нейния размер не е повече от трикратния размер на стандартни месечни такси и е налице виновно неизпълнение от страна на потребителя, поради което и договора е предсрочно прекратен. Относно лизинговите вноски – след виновно неизпълнение за плащане на лизинговите вноски, договора е прекратен, като остатъка от същите не е заплатен, нито устройството е върнато, поради което и въззивникът сочи, че неправилно първоинстанционният съд е счел претенцията за неоснователна. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се уважат в предявения им размер.

1

От насрещната страна по жалбата М. Ю. Р. е подаден писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на доводите на въззивника за порочност на съдебния акт. Счита, че клаузите за неустойка и предсрочна изискуемост на лизинговите вноски от договорите са неравноправни и като такива нищожни, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете.

Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. 79 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.345 от ТЗ

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо .

Предвид разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Първоинстанционният съд е сезиран кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД, чл.345 от ТЗ, чл.92 ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционното решение и в частта, с което са уважени исковете с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за незаплатена главница за далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № 623899005/09.11.2020 г. за периода 15.06.2021-до датата на прекратяване на договора 14.09.2021 г., и с правно основание чл.345 от ТЗ за за главница за лизингови вноски по договор за мобилно APPLE AirPods Pro Wireless за периода 15.06.2021- до датата на прекратяване на договора за лизинг - 14.09.2021 г., ведно със законна лихва върху сбора на посочените главници за период от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането,като необжалвано от страните, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

С оглед изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: 1. налице ли е действителна клауза за неустойка при прекратяване/разваляне на договора по вина на абоната и съответно такава дължи ли се и в какъв размер 2. налице ли е договор за лизинг, по който лизингополучателят не е изплатил лизинговите вноски на ползваната вещ към датата на прекатяването му, респективно 2 налице ли е основание за заплащането на такива след прекратяване на договора, при условие, че лизинговата вещ не е върната.

По иска с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.

С посоченото, не е предмет на на въззивното производство установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, а именно:

От представените писмени доказателства и двустранно подписан договор, допълнителни споразумения и саморъчно подписана декларация за връчване на потребителя на общите условия към договорите, при неоспорена и неустановена автентичност на подписа в цитираните частни писмени документи на ответника и в този смисъл имащ материална доказателствена сила на неизгодните за същия факти, се установява, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги – № 623899005, о т 09.11.2020 г., за мобилен номер ****, последствие – със споразумение от 02.08.2021г. заменен с мобилен номер ****, при засапзване на договорните клаузи и условия по договора за мобилни услуги № 623899005/09.11.2020г.

Предвид обстоятелството, че ищецът е предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на ЗЕС, а ответника притежава качеството, както на абонат на електронни съобщителни услуги съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗЕС, така и на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно на ответника е в качеството на физическо лице, ползващо се от електронни съобщителни мрежи и/или услуги, поради което и основателността на предявените искове е предпоставено от установяване от ищеца на валидни договори включително и преценени с оглед разпоредбата на чл.143 от ЗЗП-чл.146 от ЗЗП.

В конкретният случай процесния договор е сключен при наличието на представително установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл.226 ал.3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и крайния потребител. В чл.298 ТЗ е предвидена принципната възможност търговският договор да бъде сключен при наличието на предварително установени от едната страна Общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора, в който случай предпоставка за валидност на договора при предварително установени от едната страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна по договора, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общите условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. В текста на чл.298 ал.2 от ТЗ законодателят е предвидил допълнително изискване – за предаване на Общите условия на насрещната страна по договора, когато за действителността на договора има изискване за писмена форма, тъй като в противен случай те няма да имат действие за нея. От приложените към процесните индивидуални договори Общи условия на дружеството – ищец, представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати и потребители се установява, че абонатът – ответник е декларирал, че е запознат с тях, като с подписа си същият е удостоверил, че ги приема и се задължава да ги спазва. В договорите за мобилни услуги са посочени конкретни номера, посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са 3

СИМ карти за предоставените мобилни номера, които осигуряват достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е осигурен достъп до мрежата чрез предоставените фиксирани номера.

В Общите условия на оператора, част от съдържанието на договорното правоотношение, е посочено изрично, че месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонамент/план/програма/пакет. В тази връзка въззивният съд приема, че цената на месечния абонамент е дължима независимо /отделно/ от цената на ползваните от потребителя услуги /за последните е от значение времетраенето и отчитането им съобразно таксуващата система на ищеца– арг. чл. 248 ал. 2 ЗЕС т.е. достатъчно за дължимостта на месечната такса е осигурената възможност от страна на оператора потребителя да има достъп до далекосъобщителните услуги, а не и реалното им ползване.

Съобразявайки горното и представените писмени доказателства по делото, първоинстанционият съд е установил наличието на непогасени задължения от страна на клиента за месечни абонаментни вноски за периода след 15.06.2021г. и до 14.09.2021г и поради което виновно неизпъленние на задълженията му операторът на мобилни услуги е прекратил договора за мобилни услуги.

Спорното материално право по чл.92 от ЗЗД /за заплащане на еднократна неустойка за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги поради воновно неизпъление на задължения от страна на клиента/ е обусловено от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки: 1. наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2. ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договора; 3. страните да са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора, поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор следва да бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на потребителя.

В процесния договор за мобилни услуги е залегнала клауза /л.2 от делото на СРС т.11 б.(а)/, както и ОУ / чл. 19б, б. „в“, вр. чл. 27 от ОУ на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги/, мобилният оператор има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, ако потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно ОУ – в срока, указан във фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на издаването и в които случаи поттребителя дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на месечния абонамент, както и разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната такава за оставащия срок на договора.

Предпоставка за начисляването на такава неустойка е едностранното прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги.

Потестативното право по чл. 87 ал. 1 ЗЗД се упражнява от изправната по договора страна с едностранно изявление, упражняването на което изисква предупреждение, което от своя страна следва да съдържа две изявления искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът 4 се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Във всички случаи волята трябва да бъде недвусмислено изразена. След като договорът е сключен в писмена форма и предупреждението следва да е писмено като същото следва да достигне до другата страна.