Решение № 142 от 10.12.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Разград, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора И. Р. Р. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600245 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда рег. № 36/24.06.2025 г., постановена по нох дело № 129/2025 г., РС-Разград признал подсъдимия А. А. Ч. за виновен в това, че на 20.02.2025 г. в село Езерче, обл. Разград, противозаконно пречил на органи на властта Младши инспектор („мл. автоконтрольор II степен“) сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - гр. Разград – Д. М. Д. и на Младши инспектор („мл. автоконтрольор I степен“), сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - гр. Разград – С.

М. Н. да изпълнят задълженията си, като не се е подчинил на подадени светлинен и звуков сигнал, с цел проверка, избягал от полицейските служители и осуетил полицейска проверка - престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

Недоволен подсъдимия А. А. Ч. обжалва присъдата с въззивна жалба, подадена чрез защитника му адв. Т. Ж.. Във въззивната жалба се изтъква, че присъдата е незаконосъобразна тъй като:

- подсъдимият е признат за виновен при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата;

- обвинението против подсъдимия е недоказано, тъй като са нА.це предположения, а не доказателства;

1

-изводите на първия съд не кореспондират с показанията на свидетелите и останА.те доказателства, събрани по делото.

Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия адв. Ж.. Същият твърди, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен и категоричен начин, че именно подсъдимият е управлявал процесния автомобил. В този смисъл счита, че показанията на двамата свидетели – полицейски служители са противоречиви и ненадеждни, и не се подкрепят от други доказателства. Неправилно първия съд приел за защитна теза обяснението на подсъдимия, че не той управлявал автомобила.

Не ставало ясно защо съдът не кредитирал показанията на съпругата на подсъдимия, които били в подкрепа на дадените от него обяснения. По същия начин съдът неправилно приел да не дава вяра на показанията на друг свидетел, работещ в кооперацията, чиито председател бил подсъдимия. В заключение отново се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

В лично изявление подсъдимият Ч. заявява, че подържа становището на защитника. Счита, че всичко можело да се изясни, ако били изискани справки от телефонните оператори къде се намирал по същото време, тъй като бил провел поне четири разговора с цел да установи кой е ползвал автомобила.

Самият той по същото време се намирал в гр. Разград при семейството си.

Участващият по делото прокурор от ОП-Разград намира жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна. Счита, че първия съд е направил обективен и безпристрастен анА.з на събраните по делото доказателства и достигнал до правилен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна деянието за което е предаден на съд. По отношение индивидуА.зацията на наказанието прокурора счита, че същото правилно е определено по вид и размер и чрез него ще се постигнат целите на наказанието.

В последната си дума подсъдимият Ч. заявява, че е уважаван член на обществото в село Езерче и гр. Разград. Никога не е извършвал престъпление, камо ли да бяга от полицейска проверка. Счита, че е невинен и не е бил там по същото време.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт прие следно:

От фактическа страна:

Подсъдимият А. А. Ч. е роден на *** г . в гр. Разград, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан.

Подсъдимият А. А. Ч. живеел в гр. Разград. Той бил председател на ЗК “Златен клас“ в село Езерче, обл. Разград. Притежавал и имот в село Езерче на 2 ул.***, както и лек автомобил “Ауди А4“ с рег.№ ***. Обичайно подсъдимият паркирал посочения автомобил пред имота си в село Езерче. В същото село живеели и родителите му.

Свидетелите Д. Д. и С. Н. - служители в сектор ПП при ОДМВР-Разград били назначени в наряд като дежурни по КАТ на 20.02.2024 г. от 20:00 часа до 08:00 часа на 21.02.2024 г. Около 22:45 часа свидетелите Д. и Н. отишли с брандиран служебен автомобил в село Езерче във връзка с изпълнение на служебните си задължения. Свидетелят Д. служебния автомобил марка “Киа“ с рег. № *** на ОДМВР-Разград. Полицейският автомобил се движел по ул.

“Васил Левски“ в село Езерче, когато полицейските служители забелязА. по същата улица пред тях нормално да се движи лек автомобил “Ауди“, модел А4 с рег. № ***, сив на цвят. Свидетелите Д. и Н. решили да извършат рутинна проверка на посочения автомобил и предприели действия по спиране на същия, като включили светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил.

Управлявания от свидетеля Д. служебен автомобил се изравнил с автомобила “Ауди“, заставайки вляво от него, при което двамата свидетели забелязА., че автомобила се управлява от мъж на видима възраст около 40-45 години.

Свидетелят Н. подал през предния десен прозорец сигнал със стоп-палка по образец на водача на автомобила, но последния вместо да спре увеличил скоростта, отдалечавайки се, като не изпълнил указанията на полицейските служители. Свидетелят Д., управляващ служебния автомобил, последвал лекия автомобил “Ауди“, като двата автомобила се движели с висока скорост по улиците на село Езерче (на моменти скоростта на полицейския автомобил надхвърляла 100 км/ч., за да може да следва лекия автомобил “Ауди“). През цялото време при преследването полицейския автомобил бил с включени звуков и светлинен сигнал. Полицейските служители уведомили дежурния при ОДМВР-Разград за това, че водач на автомобил не се подчинил на подадените сигнА. за спиране и поради това следват този автомобил.

Първоначално автомобилите се движели по асфалтирани улици в село Езерче, след което лекият автомобил “Ауди“ продължил движението по черен път, който напускал територията на село Езерче. Тъй като служебния автомобил марка „Киа“ не бил предназначен за движение по неравен терен, свидетелите уведомили дежурния при ОДЧ Разград – свидетеля П. М., който им разпоредил да прекратят движението след преследвания автомобил. По подадената му от двамата полицейски служители информация за регистрационния номер на автомобила, свидетеля М. извършил проверка и системите на МВР и установил, че собственик на автомобила е подсъдимия и същият е с адресна регистрация в гр. Разград, но майка му е с адрес в село Езерче. След като полицейските служители преустановили преследването се върнА. в селото, където чакА. пред имота, където била адресната регистрация на майката на подсъдимия. Имота не бил осветен и не се забелязвало движение на хора. ИзчакА. около 20-30 минути и след като автомобила не се върнал, напуснА. мястото и продължили да изпълняват други служебни задължения. Впоследствие, след като се върнА. в полицейското управление, полицейските служители извършили допълнителна проверка. По данните от регистрацията на автомобила успели да видят в масивите снимка на 3 собственика на автомобила при което се убедили, че именно той бил лицето, което видели да управлява лекия автомобил “Ауди“ и не спряло за проверка при подадените му сигнА. и който автомобил впоследствие преследвА..

Свидетелят Н. С. - началник сектор “ПП“ при ОДМВР- Разград предприел проверка по изготвената от свидетеля Н. докладната записка във връзка с обстоятелството, че автомобил управляван от мъж не се е подчинил на подадените сигнА. за спиране от полицейските служители. При проверката подсъдимия А. Ч. и майка му - свидетелката Ю. Ч. заявили, че последната управлявала автомобила на посочените дата и час, а не подсъдимия.

Подсъдимият и свидетелката Ю. Ч. подписА. декларация по чл. 188 от ЗДвП за това обстоятелство.

На 19.12.2024 г. по досъдебното производство били извършени процесуално следствени действия по чл. 169 и сл. от НПК, за което били съставени съответните протоколи и албуми. При извършеното разпознаване свидетели Н. и Д. разпознА. подсъдимия като лицето управлявало лекия автомобил Ауди, който не спрял за проверка при подадени му сигнА. и който автомобил преследвА. след това по улиците на село Езерче, като избягал по черен път в покрайнините на същото село.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателствени материА.. Свидетелите Н. и Д. описват в хронологичен ред обстоятелствата относно поведението на подсъдимия процесната вечер. Двамата са очевидци и описват събитията по идентичен начин, като основата на техните показания се установява по несъмнен и безспорен начин описаната по-горе фактическата обстановка.

Двамата свидетели сочат, че са видели водача на преследвания от тях автомобил и след това при извършената справка за автомобила видели и снимка на собственика и разпознА. по снимката водача, когото лично видели.

Също и при извършените на досъдебното производство разпознавания разпознА. подсъдимия, като водача на преследвания лек автомобил.

Допълнително в съдебното заседание също го посочват, като лицето управлявало автомобила “Ауди“. Показанията на двамата полицейски служители, явяващи се и очевидци, са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, поради което не е нА.це никакво основание да не им бъда дадена вяра. Свидетелите по това време са изпълнявА. служебните си задължения, не познават подсъдимия и нямат никакви лични отношения с него, поради което не може да има съмнение в тяхната добросъвестност.

Твърденията на подсъдимият и на неговата майка – свидетелката Ю. Ч., че не той а тя управлявала автомобила съдът приема за защитна версия. Предвид двуякия характер на обясненията на подсъдимия, като средство за защита и доказателствено средство, както и родствената връзка между подсъдимия и майка му, дават основание на съда да игнорира тази версия, още повече, че тя се опровергава от показанията на двамата свидетели – очевидци. Освен това показанията на свидетелката Ю. Ч., че тя управлявала автомобила, с който 4 била ходила да търси мъжа си, че не разбрала, че полицейски служители я следват, понеже била пуснала музика и накрая отишла извън селото до хижа, където също искала да потърси съпруга си, са напълно несъвместими с останА.те доказателства и опровергани от тях. Съпругата на подсъдимия – свидетелката Д. Ч. също е заинтересована от изхода на делото. Нейните показания, че по време на събитията подсъдимият си бил вкъщи в гр. Разград, а не в с. Езерче също се явяват опровергани от показанията на свидетелитеочевидци, поради което не следва да им бъде давана вяра. Същото се отнася и до показанията на бащата на подсъдимия - свидетеля А. Ч., който заявява, че същото вечер бил в хижа извън селото, впоследствие разбрал от съпругата си, че тя ходила да го търси, но на друга хижа, той се бил прибрал, а след него и съпругата му която му разказала, че ходила с колата да го търси, а подсъдимият си бил в гр. Разград. Този свидетел също е пряко заинтересован от изхода на делото, поради което и на неговите показания не следва да бъде давана вяра. Показанията на свидетеля Х. К., работещ в кооперацията, чийто председател е подсъдимия, не допринасят съществено за изясняване на основния факт по делото. Същият сочи, че подсъдимия идвал през деня, но около 17 часа си тръгнал за гр. Разград. След това късно вечерта свидетелят видял кола “Ауди“ следвана от полицейски автомобил и се обадил на подсъдимия да пита да няма някакъв проблем. Подсъдимият вдигнал телефона и след като свидетелят го уведомил какво видял, подсъдимият отговорил „добре“ и затворил телефона. Видно е, че свидетеля не видял кой управлява лекия автомобил “Ауди“, както и че не може със сигурност да твърди, че подсъдимия се прибрал в гр. Разград. Свидетелят Н. С., също полицейски служител, в показанията си дава сведения относно обстоятелства по последвалата проверка.