Решение № 493 от 02.09.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Враца, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500290 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №23/12.1.2024 г. г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 6 ти състав по гр.д. 1176/2023 по описа на Районен съд – Враца съдът:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Ив и Сие 2010“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумите, за които е издадена Заповед № 231/10.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 351/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, както следва:

- на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 228 ЗЕС сумата от 2 241,42 лв., представляваща неплатени месечни такси и стойност на потребление за използване на услуги по договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент *** от 07.06.2017 г., по който са използвани услуги, активирани с допълнителни приложения, представляващи неразделна част от него, за периода от 09.01.2022 г. до 08.08.2022 г., и по който са издадени фактури, както следва: Фактура № 444196497/11.02.2022 г. на стойност 165,68 лв. с падеж на плащане 13.03.2022 г. за отчетен период 09.01.2022 г. – 08.02.2022 г.; Фактура № 445691809/11.03.2022 г. на стойност 491,84 лв. с падеж на плащане 10.04.2022 г. за отчетен период 09.02.2022 г. – 08.03.2022 г.; Фактура № 445786071/11.03.2022 г. на стойност 169,85 лв. с падеж на плащане 10.04.2022 г. за отчетен период 09.02.2022 г.

08.03.2022 г.; Фактура № 447370524/11.04.2022 г. на стойност 501,16 лв. с падеж на плащане 13.05.2022 г. за отчетен период 09.03.2022 г. – 08.04.2022 г.; Фактура № 447462934/13.04.2022 г. на стойност 76,45 лв. с падеж на плащане 13.05.2022 г. за отчетен период 09.03.2022 г. – 08.04.2022 г.; Фактура № 448873542/11.05.2022 г. на 1 стойност 64,48 лв. с падеж на плащане 10.06.2022 г. за отчетен период 09.04.2022 г.

08.05.2022 г.; Фактура № 448965164/11.05.2022 г. на стойност 64,16 лв. с падеж на плащане 10.06.2022 г. за отчетен период 09.04.2022 г. – 08.05.2022 г.; Фактура № 450367172/13.06.2022 г. на стойност 331,69 лв. с падеж на плащане 13.07.2022 г. за отчетен период 09.05.2022 г. – 08.06.2022 г.; Фактура № 450458213/13.06.2022 г. на стойност 28,94 лв. с падеж на плащане 13.07.2022 г. за отчетен период 09.05.2022 г.

08.06.2022 г.; Фактура № 451877283/13.07.2022 г. на стойност 230,53 лв. с падеж на плащане 12.08.2022 г. за отчетен период 09.06.2022 г. – 08.07.2022 г.; Фактура № 453526542/11.08.2022 г. на стойност 116,64 лв. с падеж на плащане 10.09.2022 г. за отчетен период 09.07.2022 г. – 08.08.2022 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 09.02.2023 г., до окончателното й изплащане;

- на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 160,15 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 14.03.2022 г. до 08.02.2023 г.

- на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 450,00 лв., представляваща сбор от неустойки, начислени за предоставено за срока на договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент *** от 07.06.2017 г. оборудване, което абонатът не е върнал, за които са издадени сметки, както следва: сметка № 559261291/24.08.2022 г. на стойност 150,00 лв.; сметка № 559261302/24.08.2022 г. на стойност 100,00 лв.; сметка № 559261292/24.08.2022 г. на стойност 100,00 лв.; сметка № 559261303/24.08.2022 г. на стойност 100,00 лв., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.02.2023 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 6 022,44 лв., представляваща сбор от неустойки, начислени поради забава в плащането и прекратяване на договора по вина на абоната и уговорени в приложенията за активиране на всяка отделна услуга към договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент *** от 07.06.2017 г., за които са издадени сметки, както следва: сметка № 558258937/15.04.2022 г. на стойност 4 550,00 лв.; сметка № 558900330/07.07.2022 г. на стойност 175,00 лв.; сметка № 559261301/24.08.2022 г. на стойност 199,68 лв.; сметка № 559261234/24.08.2022 г. на стойност 125,00 лв.; сметка № 559261282/24.08.2022 г. на стойност 125,00 лв.; сметка № 559261285/24.08.2022 г. на стойност 75,00 лв.; сметка № 559261252/24.08.2022 г. на стойност 125,00 лв.; сметка № 559261290/24.08.2022 г. на стойност 197,76 лв.;

- на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 21,70 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за сбор от неустойки, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 441,65 лв. и за периода от 16.04.2022 г. до 24.08.2022 г. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ив и Сие 2010“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** , сумата от 373,75 лв., представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 1176/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, както и сумата от 298,26 лв., представляваща направени разноски в производството по ч. гр. дело № 351/2023 г. по описа на Районен съд Враца.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А1 България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на „Ив и Сие 2010“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1 047,66 лв., представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 1176/2023 г. по описа на Районен съд – Враца.

Производството по въззивното дело е образувано по въззивна жалба вх. № 781/16.1.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК *** от *** - ищец в първоинстанционното производство, подадена чрез ЕПЕП на 16.1.2024 г., 2 чрез процесуалния си представител адв. Л. Р. САК против Решение №23/12.1.2024 г. г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 6-ти състав по гр.д. 1176/2023 по описа на Районен съд – Враца частично - в частта в която исковете са отхвърлени.

Въззивникът-ищец обжалва решението като постановено в противоречие с материалния закон.

Въззивникът-ищец намира изложените в съдебния акт мотиви за нищожността на клаузата за неустойка са неправилни, необосновани и противоречат както на материалния закон така и на съдебната практика и актове на ЕС. Поддържа цитираните от съда съдебни решения касаят съвсем различни видове договори с различни задължения, поради което и не могат да се прилагат по аналогия на договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги.

Твърди, че нищожността на неустойката не следва да се свързва със забрана за неоснователно разместване на блага, тъй като такъв критерий не е посочен в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.

Позовава се на Решение № 36 от 08.03.2017г. по т.д. № 318/2016г. на ВКС II ТО, в което изрично е прието от касационната инстанция, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и че уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е допустимо при договорите с продължително и периодично изпълнение /ТР №7/2013г. на ВКС, ОСГТК/ и служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на бъдещите вреди от предсрочното прекратяване на договора.

Позовава се на Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г., образувано по преюдициално запитване на МЕО (установено в Лисабон (Португалия), дружество с основен предмет на дейност извършването на телекомуникационни услуги на територията на Португалия), в което решение е застъпено становището, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставката на услугите и раздЕ. на месечни вноски, която става незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за плащане. Без значение е дали тази сума е квалифицирана като неустойка по националното право. Твърди, че независимо, че основният предмет на запитването е облагането на неустойка с ДДС, съдът на ЕС се е произнесъл по преюдициалния въпрос дължи ли се цялата цена по договора при нарушаване на минималния срок на обвързаност и отговорът е недвусмислен и категоричен, че независимо от квалификацията на сумата по националното право, същата е дължима предвид факта, че е неразделна част от общата цена и става незабавно изискуема в случай на неизпълнение за задължението за плащане.

Твърди, че в Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, обнародвана в Официален вестник на ЕС от 17.12.2018г. изрично е предвидена възможност държавите членки да разрешават специфични мерки- пропорционални, недискриминационни и публично оповестени, които да обхващат неплащането на телефонни сметки, издадени от доставчици- приложение VI, част А, б. д.

Излага, че за да не се нарушават правата на абонатите и същите да се обвързват с прекалено дълги срокове на договори в Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018г е регламентиран и максимален срок на обвързаност от 24 месеца, който защитава в максимална степен правата на ползвателите- чл. 105, 1 от Директивата, а претендираната от въззивника-ищец неустойка е изцяло съобразена с посочените по- горе актове на ЕС и не страда от нищожност.

Излага, че между въззивника-ищец и КЗП е сключена съдебна спогодба, обективирана в Протокол от 21.04.2016 г. по гр. д. 12268/2014 г. по описа на СГС, I-18 състав съдът е одобрил като непротиворечащ на закона и добрите нрави стандартен 3 размер на неустойка по типови договори както следва:

„Ако достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния Срок на абонамента. Когато Абонатът е физическо лице - потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугата на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване, Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния абонамент “ и да се присъди неустойка съобразно посочения съдебен акт.

Поддържа, че одобрената спогодба има характера на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 234, ал. 3 от ГПК, поради което представлява съдебна практика и съответно следва да е служебно известен на съда факт, който не подлежи на доказване с оглед разпоредбата на чл. 155 от ГПК.

Твърди, че да се приеме, че неустоечните клаузи в договори, сключени между търговци са нищожни поради нарушаване на закона и добрите нрави и не пораждат действие, а в същото време по договори с физически лица- потребители неустойки да се дължат, би означавало поставяне на физическите лица- потребители в неравноправно и по-неблагоприятно положение от търговците, които сключват договори във връзка със своята търговска дейност и по отношение на които важи чл.

309 от ТЗ.

Въззивникът-ищец поддържа, че отхвърляйки неустоечната клауза, вместо да действа съобразно принципите на справедливостта, на добросъвестността и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване, съдът стимулира виновното неизпълнение на договорните отношения в ежедневния бизнес оборот, давайки свобода на търговците-длъжници да нарушават без последствия разписаните от тях договори. Излага, че такава защита не се предоставя дори на потребителите по смисъла на ЗЗП, които по принцип подлежат на завишена защита.