Закон за далекосъобщенията

Чл. 1

Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщенията в Република България.

Чл. 2

(1) Целта на този закон е да гарантира предпоставки за задоволяване на потребностите на обществото от далекосъобщителни услуги.

(2) С този закон се осигуряват условия за:

1. либерализиране на далекосъобщителните дейности и услуги, създаване на свободен пазар и лоялна конкуренция;

2. равнопоставеност на операторите;

3. предоставяне на всеобщо предлагана услуга на територията на цялата страна при достъпни цени;

4. защита на интересите на националната сигурност.

Чл. 3

(1) Далекосъобщения са пренасяне, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или информация от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.

(2) Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги.

(3) Всеобщо предлагана услуга е услуга с определено качество на предоставянето ѝ, с възможност за достъп за всеки потребител независимо от географското му местоположение и предлагана на достъпна цена.

(4) Всеобщопредлаганата услуга включва предоставяне на всички или някои от следните услуги:

1. гласова телефонна услуга на всяко домакинство;

2. достъп до гласова телефонна услуга чрез телефонни апарати за обществено ползване;

3. справочни услуги за телефонните номера на абонатите;

4. услуги за осъществяване на спешни повиквания;

5. специализирани услуги, позволяващи достъп до услугите по т. 1 – 4 за инвалиди.

(5) Условията, на които трябва да отговарят далекосъобщителните оператори, които имат задължение да предоставят всеобщопредлагана услуга, и редът и условията за компенсирането им се определят с наредба на министъра на финансите и министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 4

Осъществяването на далекосъобщения се извършва от далекосъобщителни оператори въз основа на лицензии и свободен режим.

Чл. 5

Органите за управление и регулиране и обществените далекосъобщителни оператори гарантират свободата и тайната на далекосъобщенията.

Чл. 6

Управлението на далекосъобщителните дейности се осъществява от Министерския съвет, от Съвета по националния радиочестотен спектър и от Комитета по пощи и далекосъобщения съгласно определените им в този закон правомощия.

Чл. 7

(1) Министерският съвет приема секторна политика в далекосъобщенията, в която определя държавната политика в тази област. Секторната политика се обнародва в „Държавен вестник“.

(2) Секторната политика определя стратегията, принципите и етапите на развитие на сектор „Далекосъобщения“ и задължително съдържа видовете дейности и услуги и сроковете, в които се либерализират.

(3) Секторната политика може да се актуализира всяка година или на по-кратки периоди и актуализацията ѝ се извършва по реда на приемането на секторната политика.

Чл. 8

(отменен)

(1) Министерският съвет одобрява издаването на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез ползване на радиочестотен спектър.

(2) Одобряването на лицензиите по ал. 1 от Министерския съвет се извършва по законосъобразност и при съобразяване с обществения интерес, държавния суверенитет и националната сигурност.

Чл. 9

Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет провежда държавната политика по радиочестотения спектър.

Чл. 10

Комитетът по пощи и далекосъобщения провежда далекосъобщителната политика въз основа на този закон и на секторната политика, приета от Министерския съвет.

Чл. 11

(1) Към Министерския съвет се създава Съвет по националния радиочестотен спектър. В съвета участват като членове представители на, Държавната комисия по далекосъобщения, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи.

(2) Министерският съвет определя председателя на съвета със срок четири години. Членовете на съвета изпълняват своите задължения за периода на пълномощията на председателя на съвета.

(3) Ръководителите на ведомствата по ал. 1 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.

(4) По предложение на председателя на съвета Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета.

(5) Административното обслужване на съвета се извършва от ведомството, чийто представител е председателят на съвета.

Чл. 12

(1) Съветът по националния радиочестотен спектър подготвя и периодично актуализира Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях, който се утвърждава от Министерския съвет.

(2) Националният план за разпределение на радиочестотния спектър е публичен.

(3) Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, се извършва съгласувано между заинтересованите.

(4) Съветът разглежда и решава спорове, свързани с електромагнитната съвместимост, възникнали между посочените в ал. 3 ползватели на радиочестотен спектър.

Чл. 13

Комитетът по пощи и далекосъобщения разработва, представя за приемане от Министерския съвет и провежда секторната политика в областта на далекосъобщенията.

Чл. 14

Комитетът по пощи и далекосъобщения упражнява правата на едноличния собственик на капитала в еднолични търговски дружества и в търговските дружества от отрасъл „Съобщения“, в които държавата е акционер или съдружник.

Чл. 15

Комитетът по пощи и далекосъобщения изпълнява дейности, свързани със:

1. преструктуриране на отрасъл „Съобщения“;

2. научни изследвания в областта на далекосъобщенията и информационните и комуникационните технологии;

3. развитие на информационното общество;

4. евроинтеграцията;

5. управление на пощенските съобщения;

6. разпореждане с бюджетните средства за професионалните учебни заведения, повишаване на квалификацията, отбранително-мобилизационната подготовка на военните поделения в отрасъл „Съобщения“;

7. ръководството и осигуряването на военните поделения от отрасъл „Съобщения“ в мирно и военно време.

Чл. 16

Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения:

1. утвърждава принципите за:

2. представлява Република България в международните организации по далекосъобщения;

3. издава предвидените от закона наредби, инструкции, правилници и други актове в областта на далекосъобщенията.

Чл. 17

Преди издаване на актовете по чл. 16, т. 3 Комитетът по пощи и далекосъобщения публикува съобщение в централния и местния печат за разработените проекти, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите могат да ги получат, и срока, в който могат да представят писмени становища по тях. Комитетът по пощи и далекосъобщения проучва становищата и писмено мотивира решението си за приемането и отразяването им в проекта или за неприемането им.

Чл. 27

Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности:

1. извършва проучване и предоставя на Съвета за електронни медии информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;

2. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на лицензии, предвидени в този закон;

3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителни дейности;

4. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителни дейности, при които се използва радиочестотен спектър или позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;

5. издава лицензии за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, след решение на Съвета за електронни медии;

6.

7. осигурява необходимите условия за далекосъобщителна дейност при морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност;

8. разработва и управлява Националния номерационен план и разпределя номерата и адресите за далекосъобщителни мрежи между операторите, съобразно утвърдените принципи. Националният номерационен план, както и промените в него, се обнародват в „Държавен вестник“;

9. разработва и предоставя на министъра на транспорта и съобщенията проекти на нормативните актове, предвидени в този закон за приемане, съобразно неговата компетентност или за внасянето им в Министерския съвет за приемане, съобразно компетенциите на Министерския съвет.

10. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитвания по важни проблеми на далекосъобщенията.

11. регистрира и заличава регистрацията по обща лицензия за извършване на далекосъобщителни дейности;

12. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителни дейности чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, като информира своевременно Съвета за електронни медии с оглед стартиране на процедури за издаване, изменение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензии за радио- и телевизионни дейности по Закона за радиото и телевизията.

Чл. 28

Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности, свързани с управлението на радиочестотния спектър:

1. управлява разпределения за граждански услуги радиочестотен спектър, като:

2. по искане и след съгласуване на заинтересованите осъществява международното координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и радиосъоръженията, които ги използват. Международното координиране се извършва за всички радиослужби;

3. осъществява вътрешното координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти и радиосъоръженията за граждански нужди, които ги използват, с всички заинтересовани лица. Координирането се извършва с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването. С цел защита на националната сигурност вътрешното координиране се извършва и с органите, осигуряващи отбраната и сигурността на страната. Вътрешното координиране се извършва за всички радиослужби, ползващи радиочестотен спектър за граждански нужди;

4. по искане на заинтересованите регистрира в международните организации по далекосъобщения координираните радиочестоти и радиочестотни ленти и радиосъоръженията, които ги използват. Регистрациите се отнасят за всички радиослужби;

5. издава разрешителни за:

6. контролира правилното и ефективно използване на радиочестотния спектър за граждански нужди и/или източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър за граждански нужди;

7. контролира спазването на международно определените процедурни правила за радиослужбите;

8. определя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения в съответствие с международните правила за работа на радиослужбите;

9. осигурява условия за далекосъобщителни дейности за целите на морското и въздушното търсене и спасяване, както и за разпространяване на текуща информация за осигуряване безопасност на корабоплаването и въздухоплаването;

10. участва съвместно с Комитета по пощи и далекосъобщения в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър;

11. разработва проекти на наредби, определящи процедурните правила и техническите параметри за работа на радиослужбите.

Чл. 29

(1) Комисията за регулиране на съобщенията издава разрешителни за пускане на пазара на радиосъоръжения, ползващи нехармонизирани радиочестотни ленти за граждански нужди, когато те предизвикват или могат да предизвикат радиосмущения, включително на съществуващи или планирани услуги, в определените съобразно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър радиочестоти и радиочестотни ленти.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията издава разрешителни за пускане в действие на радиосъоръжения с цел осигуряване ефективно използване на радиочестотния спектър за граждански нужди.

(3) Министерският съвет определя с решение списък на радиосъоръженията по ал. 1 и 2 по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията. Решението се обнародва в „Държавен вестник“.

(4) Специфичната маркировка за идентификация на радиосъоръженията по ал. 1 и 2 се определя в наредба на Министерския съвет.

Чл. 30

Комисията е национална организация по стандартизация пред Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията (ETSI).

Чл. 31

Държавната комисия по далекосъобщения контролира спазването на:

1. нормативните актове в областта на далекосъобщенията;

2. принципите на ценообразуването;

3. качеството на услугите;

4. условията, предвидени в лицензиите.

Чл. 32

(1) Държавната комисия по далекосъобщения води регистри за:

1. издадените индивидуални лицензии;

2. издадените удостоверения за регистрация по обща лицензия;

3.

3. предавателните радиосъоръжения, за които са издадени разрешителни за производство, внос и/или разпространение.

(2) Регистрите по ал. 1 са публични.

(3) Лицензиите на обществените далекосъобщителни оператори са публични, с изключение на текстовете и приложенията към лицензиите, съдържащи:

1. данни, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;

2. индивидуални технически данни и параметри на мрежата;

3. финансова информация, която е търговска тайна.

Чл. 33

(1) Държавната комисия по далекосъобщения може да изисква от всеки, който осъществява далекосъобщителни, дейности, информация, необходима за изпълнението на регулаторните ѝ дейности.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения и нейната администрация е длъжна да не разпространява информацията, получена по ал. 1, в случай, че тя е търговска тайна.

Чл. 34

(1) Държавната комисия по далекосъобщения разглежда възникнали проблеми между далекосъобщителни оператори относно взаимно свързване на мрежите им и/или наемане на линии.

(2) Несъгласната страна може да отнесе спора пред съда.

Чл. 35

Държавната комисия по далекосъобщения представлява Република България в международните организации на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията.

Чл. 36

(1) Комисията за регулиране на съобщенията ежегодно подготвя и предоставя на Народното събрание, президента, Министерския съвет и Съвета за електронни медии доклад за своята работа, който задължително съдържа:

(2) При изготвяне на доклада Държавната комисия по далекосъобщения може да вземе становище по ал. 1, т. 5 от Комисията за защита на конкуренцията.

(3) Годишният доклад за дейността на Държавната комисия по далекосъобщения се публикува.

Чл. 37

(1) Приходите по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията се набират от:

1. пет на сто от първоначалните и допълнителните еднократни лицензионни такси, предвидени в лицензиите на далекосъобщителните оператори;

2. двадесет и пет на сто от годишните такси за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите;

3. тридесет на сто от годишните такси за ограничен ресурс – номерационен капацитет;

4. пет на сто от годишните такси за ограничен ресурс – позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;

5. лицензионни такси за контролиране изпълнението на лицензиите;

6. регистрационни такси;

7. такси за изменение на лицензиите;

8. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон;

9. лихви;

10. дарения;

11. други приходи от дейности, извършвани от комисията.

(2) Средствата по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения се разходват за:

1. финансиране на дейността на Държавната комисия по далекосъобщения;

2. финансиране на проекти, свързани с регулирането и либерализирането на пазара;

3.

4. други разходи.

(3)

Чл. 38

Лицензия по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, с който се разрешава осъществяването на:

1. далекосъобщителни дейности;

2. далекосъобщителни дейности, при които се използва радиочестотен спектър или позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.

Чл. 39

(1) Далекосъобщителни дейности се изпълняват въз основа на индивидуални лицензии, регистриране по обща лицензия и свободен режим в съответствие с изискванията на този закон.

(2)

(3) Далекосъобщителни дейности се изпълняват въз основа на индивидуални лицензии, когато:

1. за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа се предоставя индивидуално определен ограничен ресурс или позиции на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;

2. се изгражда, поддържа и използва обществена далекосъобщителна мрежа и се предоставят обществени далекосъобщителни услуги чрез нея;

3. се предоставя гласова услуга, достъп до гласова услуга и/или всеобщо предлагана услуга;

4. се изгражда, поддържа и използва технологична мрежа.

5. се осъществяват далекосъобщения чрез радиослужбите въздушна неподвижна, радиолокация и радионавигация за управление на въздушното движение и осигуряване на аеронавигационно обслужване за постигане на безопасност, ефективност и редовност на полетите в обслужваното гражданско въздушно пространство;

(4) Далекосъобщителни дейности се изпълняват въз основа на регистриране по обща лицензия, когато:

1. се осъществяват далекосъобщения за собствени нужди чрез използване на радиочестотен спектър за общо ползване, в съответствие с Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;

2. се предоставя обществена далекосъобщителна услуга – достъп до глобални спътникови системи.

(5) Далекосъобщителни дейности се изпълняват на свободен режим в случаите по чл. 81.

(6) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба конкретните далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, регистриране по обща лицензия и свободен режим.

Чл. 40

(1) Изискванията за издаване на лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същ вид далекосъобщителна мрежа или предоставяне на едни и същи далекосъобщителни услуги.

(2) Издаването на лицензии се осъществява при условия на публичност, равнопоставеност и прозрачност.

Чл. 41

(1) При издаване на лицензии не се ограничава броят на операторите, освен когато ресурсът по природни или технически причини е ограничен или ако в закон е предвидено друго.

(2) В случаите на ограничен ресурс по ал. 1 Държавната комисия по далекосъобщения публично информира обществото за причините, които налагат ограничението.

Чл. 42

Държавната комисия по далекосъобщения на основание предварителни проучвания за необходимостта и техническите възможности прави предложение пред Министерския съвет за издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър.

Чл. 43

(1) Предложението на Държавната комисия по далекосъобщения съдържа:

1. вид на дейността, която ще се осъществява чрез радиочестотния спектър;

2. начин за издаване на лицензията – конкурс или търг или без конкурс или търг, ако е предвидено в закон;

3. размер на лицензионните такси.

(2) Към предложението по ал. 1 Държавната комисия по далекосъобщения прилага разработените конкурсни или тръжни книжа, проект на лицензиите, както и проект за лицензия за радио- и телевизионна дейност, ако е необходима такава.

Чл. 44

(1) Министерският съвет в срок до един месец се произнася с решение по направеното предложение.

(2) В случай че Министерският съвет приеме предложението по чл. 43, ал. 1, в решението се определят:

1. предметът и срокът на лицензията;

2. начинът на издаване на лицензията – конкурс или търг или без конкурс или търг, ако е предвидено в закон;

3. конкурсните или тръжните книжа;

4. размерът на лицензионните такси;

5. срокът, в който Държавната комисия по далекосъобщения трябва да огранизира конкурса или търга.

(3) Решението по ал. 2 се обнародва в „Държавен вестник“ и в един централен ежедневник.

Чл. 45

(1) Министър-председателят в срока по чл. 44, ал. 1 със заповед определя състава на комисията за провеждане на конкурса или търга, в която задължително се включват членове на Държавната комисия по далекосъобщения и в зависимост от предмета на лицензията – представители на Националния съвет за радио и телевизия и на други заинтересовани ведомства и организации.

(2) Председател на комисията е председателят на Държавната комисия по далекосъобщения.

Чл. 46

Държавната комисия по далекосъобщения огранизира конкурса или търга.

Чл. 47

(1) Комисията по чл. 45, ал. 1 на основание на конкурсните или тръжните книжа и приетите критерии класира кандидатите и предлага на Министерския съвет да вземе решение за определяне на лицето, спечелило конкурса или търга.

(2) Конкурсът или търгът се огранизират и провеждат по реда на чл. 65, 66, 67 и 70 от раздел IV.

Чл. 48

(1) Министерският съвет в едномесечен срок с мотивирано решение определя лицето, на което се издава лицензия, и възлага на Държавната комисия по далекосъобщения да издаде лицензията. Решението се обнародва в „Държавен вестник“.

(2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 49

В 14-дневен срок от постановяване на решението Държавната комисия по далекосъобщения издава лицензията на лицето, спечелило конкурса или търга.

Чл. 50

Индивидуални лицензии се издават на физически лица – еднолични търговци, и на юридически лица. Индивидуалните лицензии за обособени мрежи за собствени нужди, които ползват радиочестотен спектър, се издават и на физически лица.

Чл. 51

(1) Индивидуални лицензии за далекосъобщителни дейности се издават без конкурс или търг в случаите, когато не се използва ограничен ресурс.

(2) Индивидуална лицензия по ал. 1 не се издава на лице, което:

1. е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;

2. е осъдено за банкрут;

3. се намира в ликвидация;

4. е лишено от правото да упражнява търговска дейност;

5. има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължение към осигурителни фондове;

6. е осъдено с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или против стопанството, освен ако е реабилитиран.

(3) Изискването по ал. 2, т. 6 се отнася за управителите или за членовете на ограните на управление.

(4) Обстоятелствата по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по ал. 2, т. 4 и 6 – с декларация.

Чл. 52

(1) Индивидуални лицензии се издават след провеждане на конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, освен в случаите, предвидени в чл. 53.

(2) Индивидуална лицензия, издадена след провеждане на конкурс или търг за изграждане на далекосъобщителна мрежа и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър с национално покритие, не може да се притежава от лице или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, притежаващи друга лицензия за същия вид далекосъобщителна дейност.

(3) Индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се издават от Държавната комисия по далекосъобщения след решение на Съвета за електронни медии.

Чл. 53

(1) Индивидуални лицензии се издават без конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, в следните случаи:

1. броят на кандидатите е по-малък или равен на свободния ограничен ресурс;

2. на обществени далекосъобщителни оператори, на които е необходим радиочестотен спектър, който не се използва пряко за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги;

3. за изграждане, поддържане и използване на обособени мрежи, като лицензията се издава на първия, заявил писмено искането си;

4. за изграждане, поддържане и използване на обособени мрежи за собствени нужди, посочени в чл. 81, ал. 1, когато е необходим радиочестотен спектър, като лицензията се издава на първия, заявил писмено искането си, в съответствие с принципите на чл. 28, т. 1, буква „б“;

5. за нуждите на държавни ограни;

6. когато това е предвидено в закон;

7. след решение на Съвета за електронни медии въз основа на проведен конкурс по реда на Закона за радиото и телевизията;

8. за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи по чл. 39, ал. 3, т. 4 и 5, когато радиочестотният спектър е предназначен за тези мрежи в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър.

(2) Допълнителен радиочестотен спектър се предоставя без конкурс или търг на обществен далекосъобщителен оператор, лицензиран за далекосъобщителна дейност, при която се използва радиочестотен спектър, чрез изменение и допълнение на лицензията, когато:

1. общественият далекосъобщителен оператор има реална необходимост от такъв ресурс за разширяване, модернизиране и развитие на лицензираната далекосъобщителна мрежа, и

2. поискалият обществен далекосъобщителен оператор е използвал ефективно вече предоставения му ограничен ресурс, и

3. предоставяната чрез лицензираната далекосъобщителна мрежа обществена далекосъобщителна услуга допуска възможност за разширяване, модернизиране и развитие на лицензираната далекосъобщителна мрежа.

Чл. 54

Условията и редът за издаване на индивидуални лицензии без конкурс или търг се определят в наредби на Комитета по пощи и далекосъобщения.

Чл. 55

(1) Индивидуалните лицензии са лични.

(2) Индивидуалните лицензии, издадени без конкурс или търг на обществени далекосъобщителни оператори, могат да се прехвърлят на трети лица само със съгласието на Комисията за регулиране на съобщенията след изтичане на една година от издаването им. Те могат да се прехвърлят преди изтичането на този срок със съгласието на Комисията за регулиране на съобщенията от лицензиран далекосъобщителен оператор само на лице, чийто капитал е изцяло притежаван от лицензирания далекосъобщителен оператор.

(3) В случай че индивидуалните лицензии са получени при условията на конкурс или търг, в първите 3 години от получаването им те не могат да се прехвърлят, освен ако лицензираният предварително е обявил намерението си за създаване на предприятие за изпълнение на лицензията, изцяло негова собственост. След изтичане на тригодишния период лицензиите могат да се прехвърлят на трети лица само със съгласието на Държавната комисия по далекосъобщения.

(4) Индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се прехвърлят след решение на Съвета за електронни медии на лицето, на което е прехвърлена съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 56

(1) Индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност е със срок до 20 години. Срокът може да бъде продължен по съгласие на страните, като общата му продължителност не може да бъде над 35 години.

(2) След изтичане на общата продължителност на срока при кандидатстване за нова лицензия за същата дейност при равни други условия се предпочита лицето по ал. 1.

Чл. 57

(1) Индивидуалните лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне чрез тях на обществени далекосъобщителни услуги съдържат всички или някои от следните изисквания:

1. предмет и срок на лицензията, териториален обхват, предоставен радиочестотен спектър;

2. технически изисквания, на които трябва да отговарят мрежите и съоръженията в тях;

3. изключително право, ако е предоставено такова, и срока на предоставянето;

4. начин на определяне на лицензионни и други такси, срокове и начини на заплащане;

5. забрана за насрещно (крос) субсидиране на други далекосъобщителни мрежи и услуги;

6. задължение за предоставяне на услуги на всички потребители при условия на равнопоставеност и гарантиране чрез специални мерки на достъп до услугите от инвалиди и лица със специални социални нужди;

7. задължение за съгласуване с Държавната комисия по далекосъобщения на Общи условия за взаимоотношения с потребителите;

8. изисквания за качество на услугите;

9. етапи на изграждане, развитие или разширяване на мрежата, срок на започване на дейността;

10. задължение за гарантиране на надеждността при изграждането, поддържането и използването на далекосъобщителни мрежи и предоставянето на далекосъобщителни услуги в случай на природни бедствия или други извънредни обстоятелства;

11. задължение за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги и в случай на необходимост за националната отбрана и сигурност;

12. допълнителни задължения, свързани с отбраната и сигурността на страната или при настъпване на бедствия и аварии;

13. задължение за безплатно предоставяне на повиквания при извънредни обстоятелства;

14. възможност за спиране на услугата при неплащане на дължими суми или договорни нарушения от страна на потребителите, свързани с ползването на услугата;

15. задължение за осигуряване на достъп до мрежата и свързване с други мрежи;

16. задължение за депозиране пред Комитета по пощи и далекосъобщения на образец от криптографски ключ и криптографски материали при използване на криптографски средства;

17. задължение за въвеждане в страната на основни европейски и международни далекосъобщителни стандарти;

18. задължение за издаване на указател на абонатите;

19. изисквания за гарантиране тайната на съобщенията;

20. изискване за предоставяне на други далекосъобщителни оператори при условия на равнопоставеност на помещения, канали, право на преминаване, кули и други налични средства (съоръжения) при наличие на техническа или физическа възможност;

21. изисквания за допускане на контрол по изпълнение на лицензията;

22. условия за изменения, допълнения и прекратяване на лицензията;

23. видове санкции и ред за налагането им; отнемане на лицензията;

24. конкретни ограничения по отношение на прехвърляне на акции и дялове от лицензирания;

25. други условия, свързани с индивидуалните лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи.

(2)

(3) Индивидуалните лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи, чрез които се разпространяват радио- и телевизионни програми по кабелен способ, съдържат и следните изисквания:

1. планово разпределение на каналите за програмите, които се разпространяват в мрежата;

2. задължение за осигуряване на достъп на потребителите до програмите на лицензирани по Закона за радио и телевизия радио- и телевизионни оператори, които могат да се приемат чрез обикновени радиосъоръжения на територията, която обхваща кабелната далекосъобщителна мрежа.

3. задължение за разпространение на националната програма на Българската национална телевизия Българската национална телевизия е длъжна да предоставя за разпространение националната програма

Чл. 58

Индивидуалните лицензии за обособените мрежи съдържат всички или част от изискванията по чл. 57, ал. 1.

Чл. 59

Индивидуалните лицензии за един и същ вид далекосъобщителни мрежи и услуги съдържат еднакви по характер изисквания към операторите, освен ако в този закон е предвидено друго.

Чл. 60

(1) Изменения и допълнения на лицензиите могат да бъдат направени с мотивирано решение на Държавната комисия по далекосъобщения поради:

1. непреодолима сила;

2. причини, свързани с националната сигурност;

3. промени във вътрешното законодателство и решения на международни организации, приети от Република България;

4. причини, свързани с обществения интерес.

(2)

(3) Промените по ал. 1 се извършват след писмено уведомяване на лицензирания.

(4) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

(5) Лицензираният оператор може да отправи мотивирано искане до Държавната комисия по далекосъобщения за изменение и допълнение на лицензията. Държавната комисия по далекосъобщения проучва основателността на искането и преценява необходимостта от изменение и допълнение на лицензията.

Чл. 61

(1) Изпълнението на някои от дейностите по лицензията може да бъде прекратено или временно спряно с решение на Държавната комисия по далекосъобщения:

1. по мотивирано предложение на лицензирания, което е прието, когато изпълнението на лицензираните дейности стане невъзможно;

2. по мотивирано искане на министъра на транспорта и съобщенията по чл. 93;

3. при възникване на опасност за националната сигурност или отбраната на страната в резултат изпълнението на една или повече от дейностите по лицензията;

4. при смърт на лицензирания – физическо лице; в този случай наследниците могат в 3-месечен срок да заявят искането си пред Държавната комисия по далекосъобщения за изпълнение на дейността, като до вземане на решение продължават да извършват дейността;

5. при ликвидация или прекратяване на лицензираното юридическо лице.

(2) Действието на лицензията може да бъде прекратено или временно спряно с решение на Държавната комисия по далекосъобщения, когато някоя от причините по ал. 1 налага прекратяване или временно спиране на изпълнението на всички дейности по лицензията.

(3) Действието на лицензия за изграждане на далекосъобщителна мрежа и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър се прекратява с решение на Държавната комисия по далекосъобщения, когато нейният титуляр или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон след провеждане на конкурс или търг е спечелил лицензия за същия вид далекосъобщителна дейност с национално покритие. В решението Държавната комисия по далекосъобщения определя срок за прекратяване на лицензията. Срокът за прекратяване се съобразява с условията на индивидуалната лицензия с национално покритие.

(4) При прекратяване или временно спиране поради възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, с изключение на извънредни обстоятелства, като въвеждане на режим „Военно положение“ или „Положение на война“, както и при стихийни бедствия и аварии, на лицензирания се дължи обезщетение до размера на претърпените имуществени вреди, свързани с прекратяването или временното спиране.

(5) Решенията на Държавната комисия по далекосъобщения по ал. 1 и 2, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, се мотивират и подлежат на незабавно изпълнение.

(6) Решенията на Държавната комисия по далекосъобщения по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

(7) Действието на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се прекратява с решение на Държавната комисия по далекосъобщения след решение на Съвета за електронни медии за прекратяване на съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност.

(8) Когато с решение на Комисията за регулиране на съобщенията се прекратява далекосъобщителната лицензия за наземно радиоразпръскване на основанията, предвидени в ал. 1, т. 1, 2 и 3, индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена на основание на Закона за радио и телевизия, се прекратява от Съвета за електронни медии след влизане в сила на решението на Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 62

(1) Държавната комисия по далекосъобщения след отправяне на писмено предупреждение с определен срок може с мотивирано решение да постанови отнемане на лицензията при:

1. съществено или системно нарушаване на този закон, на актовете по прилагането му или на условията на лицензията;

2. финансова или техническа неспособност на лицензирания да извършва дейността си;

3. действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност или накърняват обществения интерес.

(2) Индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се отнемат от Държавната комисия по далекосъобщения след решение на Съвета за електронни медии за отнемане на съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност.

(3)

(4) Държавната комисия по далекосъобщения отнема лицензиите, ако в срока на писменото предупреждение лицензираният не е отстранил нарушението.

(5) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години.

(6) Решенията по ал. 1 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

(7)

(8) Когато с решение на Комисията за регулиране на съобщенията се отнема далекосъобщителна лицензия за наземно радиоразпръскване на основанията, предвидени в ал. 1, индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена на основание на Закона за радио и телевизия, се отнема от Съвета за електронни медии след влизане в сила на решението на Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 63

(1) Процедура за издаване на индивидуална лицензия за изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна мрежа и/или предоставяне на обществена далекосъобщителна услуга чрез конкурс или търг се открива по инициатива на Комисията за регулиране на съобщенията или по искания на заинтересовани лица, когато за осъществяване на далекосъобщителната дейност е необходим ограничен ресурс.

(2) При постъпили искания от заинтересовани лица Държавната комисия по далекосъобщения проучва възможностите за издаване на индивидуални лицензии и в срок до 6 месеца уведомява кандидатите за резултата.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 Комисията за регулиране на съобщенията публикува съобщение най-малко в два централни ежедневника, с което обявява намерението си да издаде индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност, техническите параметри на свободния ограничен ресурс и срока, в който кандидатите могат да подадат исканията си.

(4) Когато след установяване броя на кандидатите съгласно ал. 3 и в случай, че техният брой е по-малък или равен на свободния ограничен ресурс, Комисията за регулиране на съобщенията издава индивидуални лицензии на основание чл. 52, т. 1, а когато техният брой е по-голям – открива процедура за провеждане на търг или конкурс.

(5) В случаите по чл. 53, ал. 1, т. 2 – 7 не се открива процедура за провеждане на конкурс или търг.

Чл. 64

(1) За провеждане на конкурса или търга председателят на Държавната комисия по далекосъобщения назначава със заповед комисия от експерти. В комисията задължително се включва правоспособен юрист

(2) Когато предметът на дейност може да засегне интересите на националната сигурност и отбраната на страната, като членове на комисията за провеждане на конкурса или търга участват и представители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната и на Министерството на финансите.

(3) Задължението по чл. 24, ал. 5 се отнася за всеки член на комисията и/или членове на семейството му и се осъществява по реда, предвиден в чл. 24, ал. 7.

(4) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги, когато лицата по ал. 3 или членове на техните семейства, както и лица, с които всяко от тях е икономически свързано:

а) получават лицензия по този закон;

б) бъдат назначени в органи на управление на далекосъобщителните оператори.

(5) Член на комисията, който има непосредствен делови интерес при вземането на дадено решение, е длъжен да го заяви и да не участва в провеждането на конкурсната или тръжната процедура.

(6) Комисията за регулиране на съобщенията с решение определя броя на членовете на комисията, реда за провеждане на заседанията, начина на вземане на решенията, изготвянето на протоколи, възнагражденията за участие в комисията и др.

Чл. 65

(1) Комисията за регулиране на съобщенията обявява конкурс или търг за издаване на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност с използване на ограничен ресурс с решение.

(2) Решението по ал. 1 съдържа:

1. предмет и вид на конкурса или търга;

2. изисквания към лицата, които могат да участват, ако има такива;

3. място, срок и ред за закупуване на конкурсни или тръжни книжа;

4. срок и място за подаване на заявление за участие;

5. размер и начин на плащане на депозит за участие;

6. начална тръжна цена при обявяване на търг;

7. дата, място и час на провеждане на конкурса или търга;

8. други конкретни изисквания, свързани с процедурата на конкурса или търга.

(3) Конкурсните и тръжните документи по ал. 2, т. 3 се разработват и утвърждават от Комисията за регулиране на съобщенията.

(4) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“. Съобщение за обнародването решение се публикува в централен и местен ежедневник в 3-дневен срок от обнародването.

Чл. 66

Конкурсните или тръжните книжа съдържат:

1. изисквания за осъществяване на дейността – предмет на конкурса или търга (темпове на развитие и/или на обслужване, качество на услугите, вид на използвана технология, задължения, свързани с отбраната и сигурността на страната и др.);

2. критериите за оценка, тяхната относителна тежест и механизма за оценяване;

3. правилата за работа на комисията, определени с решение по чл. 64, ал. 6.

Чл. 67

(1) Кандидатите подават писмено заявление за участие в конкурса или търга, към което прилагат:

1. всички съдебни решения по партидата на кандидата и удостоверение за актуалното му състояние;

2. доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността – годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки, документи за придобиване на дълготрайните активи и др.;

3. предварителен технически проект и бизнесплан в съответствие с изискванията, посочени в чл. 66;

4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;

5. удостоверения, издадени от съответните компетентни органи относно липсата на следните обстоятелства: кандидатът не е обявен в несъстоятелност и не е в производство по обявяване в несъстоятелност, не е осъден за банк-рут, не се намира в ликвидация, няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължение към осигурителни фондове;

6. декларация от кандидата, че не е лишен от право да упражнява търговска дейност и не е осъден с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността или стопанството, освен ако не е реабилитиран;

7. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсната или тръжна документация, документ, с който се доказва, че са платени конкурсната или тръжната документация, и други документи, свързани с предмета на конкурса или търга.

(2) Всички документи се подават на български език.

(3) При провеждане на таен търг към всеки пакет тръжни документи се прилага еднообразен плик за поставяне на предложението на кандидатите за тръжна цена.

(4) При липсващи и/или нередовни документи по ал. 1 на заявителя се дава 7-дневен срок за отстраняването им. В случай че пропускът не бъде отстранен в посочения срок, заявителят не се допуска до участие.

Чл. 67а

(1) Не се допуска до участие в конкурса или търга заявител, който:

1. е обявен в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;

2. е осъден за банкрут;

3. се намира в ликвидация;

4. е лишен от правото да упражнява търговска дейност;

5. има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове;

6. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или против стопанството, освен ако е реабилитиран.

(2) Изискването по ал. 1, т. 6 се отнася за управителите или за членовете на органите на управление на заявителите.

(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по ал. 1, т. 4 и 6 – с декларация.

Чл. 68

(1) Конкурс се провежда при необходимост от комплексна оценка за издаване на индивидуална лицензия. Конкурсът може да бъде присъствен или неприсъствен.

(2) Търг се провежда в случаите, когато характерът на дейността позволява нейното изпълнение от широк кръг лица и от по-съществено значение е размерът на предложената тръжна цена. Търгът може да бъде с явно или тайно наддаване.

Чл. 69

В 2-месечен срок от изтичането на срока за приемане на документите комисията за провеждане на конкурса или търга провежда конкурса или търга.

Чл. 70

(1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания.

(2) При търг класирането на кандидатите се извършва според размера на предложената тръжна цена.

Чл. 71

(1) Комисията за провеждане на конкурса или търга в 7-дневен срок от приключване на конкурса или търга представя на председателя на Държавната комисия по далекосъобщения доклад за извършената работа и за резултатите от класацията, както и цялата документация по проведения конкурс или търг.

(2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1, въз основа на тях и съобразно чл. 70, Комисията за регулиране на съобщенията взема решение за издаване на лицензия на кандидата, спечелил конкурса или търга.

(3) В решението по ал. 2 се разпорежда връщане на депозитите на участниците, които не са спечелили конкурса или търга.

(4) В 14-дневен срок след произнасяне на решението по ал. 2 Комисията за регулиране на съобщенията го обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 72

(1)

(2) Решението по чл. 71, ал. 2 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 73

(1) В едномесечен срок от влизането в сила на решението по чл. 71, ал. 2 Държавната комисия по далекосъобщения издава индивидуална лицензия на спечелилия конкурса или търга.

(2) В индивидуалната лицензия спечелилият кандидат е обвързан с направените в конкурса или търга предложения.

Чл. 74

(1) В случай че одобреният кандидат се откаже от издаване на индивидуална лицензия и/или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните книжа, тя се предлага на участника, класиран на второ място.

(2) При отказ и на втория участник процедурата се закрива без издаване на индивидуална лицензия.

(3) Депозитите на отказалите се кандидати да получат индивидуална лицензия не се връщат.

Чл. 75

Общата лицензия определя условията, при които всеки, който желае и отговаря на тези условия, може да осъществява далекосъобщителни дейности. Далекосъобщителните дейности, които могат да се изпълняват въз основа на регистриране по обща лицензия, се определят в съответствие с чл. 39, ал. 4.

Чл. 76

(1) Преди да издаде обща лицензия, Държавната комисия по далекосъобщения публикува проекта за обсъждане и разглежда всички становища и възражения, направени по него.

(2) Общата лицензия влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“, ако в лицензията не е посочена дата.

Чл. 77

(1) Всяко лице може да извършва далекосъобщителна дейност по обща лицензия, след като се регистрира в Комисията за регулиране на съобщенията.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията регистрира лицата, които отговарят на условията на общата лицензия, в сроковете, определени в общата лицензия.

(3) Комисията за регулиране на съобщенията уведомява в 3-дневен срок от регистрирането лицето по ал. 1.

(4) Правата и задълженията по изпълнението на далекосъобщителната дейност по обща лицензия възникват от момента на уведомяване на лицето за регистрацията.

(5) Комисията за регулиране на съобщенията издава удостоверение за направената регистрация на всяко лице, регистрирано по обща лицензия.

(6) В случаите, когато лицето не отговаря на условията, предвидени в общата лицензия, Комисията за регулиране на съобщенията с мотивирано решение отказва регистрацията.

(7) Решението по ал. 6 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 78

Общата лицензия съдържа изискванията, посочени в чл. 57, ал. 1, съобразно вида далекосъобщителна дейност, която се извършва въз основа на регистриране.

Чл. 79

(1) Държавната комисия по далекосъобщения може да изменя условията на общата лицензия, ако това е в интерес на обществото.

(2) Преди да измени условията на общата лицензия, Държавната комисия по далекосъобщения публикува съобщение, в което излага мотивите за изменение и дава възможност на заинтересованите лица да представят свои становища или възражения.

(3) Държавната комисия по далекосъобщения разглежда всички становища и възражения и приема тези от тях, които счита за целесъобразни.

Чл. 80

(1) Всяко лице, регистрирано по обща лицензия, е задължено да спазва условията, предвидени в общата лицензия.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията с решение може да заличи регистрацията на всяко лице, работещо по обща лицензия, което нарушава условията ѝ, ако след предупреждение от 30-дневен срок лицето не е преустановило нарушението и не е отстранило последиците.

(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 81

(1) Не се изисква лицензия за изграждане, поддържане и използване на обособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди, които нямат достъп до обществени далекосъобщителни мрежи и не ползват радиочестотен спектър, когато:

1. се намират в недвижим имот, ползван от едно или съвместно от повече лица;

2. свързват няколко съседни недвижими имота, ползвани от едно или съвместно от повече лица;

3. се намират в отделни или механично свързани превозни средства – влакове, кораби и самолети;

4. се намират в недвижими имоти, ползвани от едно или съвместно от повече лица, взаимно свързани с една или повече наети линии от мрежи на обществени далекосъобщителни оператори.

(2) Не се изисква лицензия за използване на радиосъоръжения с малък обсег на действие, чрез които не се предоставят далекосъобщителни услуги. Техническите изисквания, на които трябва да отговарят радиосъоръженията с малък обсег на действие, се определят с наредба на Комитета по пощи и далекосъобщения.

(3) Не се изисква лицензия за изграждане, поддържане и използване на вътрешни телефонни мрежи.

(4) Не се изисква лицензия за използване на крайни устройства от подвижна спътникова служба и крайни устройства, предназначени за свързване към далекосъобщителна мрежа, които не ползват индивидуално определен радиочестотен спектър.

(5) Не се изисква лицензия за далекосъобщителни дейности, които не са посочени изрично в чл. 39, ал. 3 и 4.

Чл. 82

Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват на потребителите при условия на равнопоставеност достъп до обществените далекосъобщителни мрежи и ползване на далекосъобщителни услуги при публично известни условия.

Чл. 83

(1) В лицензиите на обществени далекосъобщителни оператори, които предоставят всеобщо предлагана услуга и при икономически неизгодни условия и/или изпълняват задачи, свързани с управлението, сигурността и отбраната на страната, се съдържат изискванията по чл. 57, ал. 1, както и:

1. задължение за предоставяне на всеобщо предлагана услуга при спазване на принципа на равнопоставеност.

2. задължение да събира суми по цени за предоставените услуги, без да изключва и себе си, от всички потребители при условие на равнопоставеност;

3. право да води преговори с други далекосъобщителни оператори за предоставяне на международни услуги, както и да осъществява международно разчитане и разплащане;

4. задължение за развитие на обществената далекосъобщителна мрежа в предвидените срокове и етапи с оглед осигуряване на всеобщо предлаганата услуга;

5. задължение относно управлението на предоставяните от него селищни, междуселищни и международни далекосъобщителни услуги;

6. начини и принципи за определяне на цените на предоставяните услуги;

7. задължение относно въвеждането и използването на диференцирано отчитане на разходите за предоставяне на отделните видове услуги;

8. задължение относно въвеждане на разходоориентирани цени за отделните видове услуги;

9. възможност за сключване на договори с други лица за предоставяне на услуги или за изпълнение на други задължения по лицензията;

10. възможност за сключване на договори за разпределяне на приходите с други лица, които предоставят далекосъобщителни услуги;

11. задължение за цялостно изпълнение на лицензията;

12. задължение за предоставяне на информация и отчети, свързани с изпълнението на лицензията;

13. задължение за осигуряване на непрекъснато функциониране и използване на обществената далекосъобщителна мрежа и на предоставяните чрез нея услуги;

14. задължение за извършване на оценка за задоволяване на обществото с всеобщо предлагана далекосъобщителна услуга.

(2) Конкретните задължения на операторите по предоставяне на всеобщо предлагана услуга, както и условията, при които тази услуга се предоставя, се определят в лицензиите им.

(3) В лицензиите се определят причините, поради които операторите могат да откажат предоставянето на всеобщо предлагана услуга, отнасящи се до:

1. икономически обоснована техническа невъзможност;

2. непреодолима сила;

3. други причини, предвидени в Общите условия за взаимоотношения с потребителите.

Чл. 84

(1) Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да изграждат мрежите си така, че да могат да осигуряват достъп и възможност за взаимно свързване помежду си.

(2) Обществените далекосъобщителни оператори осъществяват взаимно свързване на мрежите си при публично известни условия на равнопоставеност, включително и по отношение на цените.

(3) Условията и редът за взаимно свързване на мрежите на обществените далекосъобщителни оператори се определят с наредба на Министерския съвет.

(4) Комисията за регулиране на съобщенията може да издава решения с конкретни задължителни указания по проблеми между обществените далекосъобщителни оператори относно достъп и взаимно свързване на мрежите им в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 3.

(5) Решенията по ал. 4 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 85

Обществените далекосъобщителни оператори не могат да откажат искане за взаимно свързване, ако то е обосновано и технически необходимо. В случай на невъзможност операторът е длъжен писмено да мотивира отказа си.

Чл. 86

Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват при необходимост на органите, отговарящи за сигурността и отбраната на страната, достъп за свързване на мрежите им към обществените далекосъобщителни мрежи. Условията за свързване се договарят между страните.

Чл. 87

Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват достъп за свързване към мрежите си на обособени далекосъобщителни мрежи на далекосъобщителни оператори, в лицензиите на които е предвидена възможност за това.

Чл. 88

(1) Обществените далекосъобщителни оператори сключват договор за взаимно свързване. Договорът урежда техническите и финансовите условия и се предоставя в Държавната комисия по далекосъобщения.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения може да поиска договорът за взаимно свързване да бъде изменен, когато съществуват основателни причини за това.

Чл. 89

(1) В случай че операторите не постигнат споразумение за условията и реда за достъп или за взаимно свързване на далекосъобщителни мрежи, в срок до 3 месеца от искането на заинтересования, всеки от тях може да отнесе въпроса пред Държавната комисия по далекосъобщения.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения е длъжна да изготви становище по въпроса по ал. 1 в срок до 3 месеца, като определи условията за достъп и взаимно свързване.

(3) Недоволната от решението страна може в едномесечен срок да отнесе спора за решаване пред съда по общия исков ред.

Чл. 90

(1) Обществените далекосъобщителни оператори могат да предоставят линии под наем припублично известни условия и спазване на принципа на равнопоставеност между наемателите.

(2) Условията и редът за предоставяне на линии под наем се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 91

Условията и редът за използване на далекосъобщителните мрежи при настъпване на извънредни обстоятелства, като въвеждане на режим „Военно положение“ или „Положение на война“, както и при стихийни бедствия и аварии се определят от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия.

Чл. 92

(1) Далекосъобщителните оператори оказват съдействие за осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства.

(2) Задълженията, изискванията и ограниченията, свързани с отбраната и сигурността на страната, както и при бедствия и аварии се определят в издаваните лицензии.

Чл. 93

При обявяване в страната на режим „Военно положение“ или „Положение на война“, когато потребностите го изискват, председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения може да поиска Държавната комисия по далекосъобщения да прекрати или да спредействието на издадени лицензии, както и да забрани използването на радиосъоръжения и на радиочестотен спектър за граждански нужди.

Чл. 94

(1) С акт на Министерския съвет на Българската телекомуникационна компания се предоставят далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности за военно време, които са елемент от системата за национална сигурност. Българската телекомуникационна компания ги използва, модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства.

(2) Далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и земята, върху която са построени, могат да се отчуждават, ликвидират, отдават под наем или обременяват с вещни тежести само с акт на Министерския съвет.

(3) Далекосъобщителните обекти по ал. 2 се обособяват организационно и имуществено по баланса на Българската телекомуникационна компания.

(4) Далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталираните военновременни мощности могат да се използват в мирно време за граждански нужди.

(5) Средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и модернизация на обектите и мощностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет, от фонд „Национална съобщителна система“, от Българската телекомуникационна компания и от други източници по ред и условия, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 95

(1)

(2)

(3)

(4) При свързване на обособени далекосъобщителни мрежи към обществените далекосъобщителни мрежи по чл. 87 свързващото крайно устройство на обособените далекосъобщителни мрежи трябва да е оценено за съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите (ДВ, бр. 86 от 1999 г.).

(5) Разрешителните по чл. 28, т. 5, букви „а“ и „б“ за радиосъоръжения се издават след оценяване на съответствието им по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите.

Чл. 96

(отменен)

(1) Одобрение на типа се издава, ако при изпитването се установи, че крайните устройства съответстват на съществените изисквания, определени в хармонизирани стандарти.

(2) Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения със заповед определя хармонизираните стандарти, които се прилагат в далекосъобщенията. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 97

(отменен)

Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения с наредби определя условията за:

1. издаване на разрешения на лаборатории за извършване на изпитвания за одобрение на типа;

2. определяне на органи по сертификация;

3. разработване и публикуване на технически спецификации, на които следва да отговарят устройствата, подлежащи на изпитване за съответствие;

4. свързване на устройствата към обществените мрежи;

5. оценяване на съответствието и издаване на сертификати.

Чл. 98

(отменен)

(1) Комитетът по пощи и далекосъобщения утвърждава знаци за маркировка на одобрените крайни устройства, които се поставят върху тях.

(2) Крайните устройства, чийто тип е одобрен, задължително се маркират.

Чл. 99

(1) Крайни устройства и съоръжения за криптографиране на далекосъобщения се внасят, разпространяват и използват след разрешение на Дирекция „Защита на средствата за връзка“ към Министерството на вътрешните работи.

(2) Условията и редът за издаване на разрешения по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 100

(1) Продажбата и експлоатацията на далекосъобщителни устройства и съоръжения за граждански нужди, които предизвикват електромагнитни смущения или работата на които може да бъде повлияна от такива смущения, може да се извършва само ако те съответстват на изискванията за електромагнитна съвместимост, определени в хармонизирани стандарти.

(2) Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения със заповед определя хармонизираните стандарти, които се прилагат в далекосъобщенията относно електромагнитната съвместимост. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 101

Държавната комисия по далекосъобщения определя органи по сертификация на електромагнитната съвместимост на далекосъобщителни устройства и съоръжения за граждански нужди и предписва процедури за оценка на съответствието на далекосъобщителни устройства и радиосъоръжения с изискванията за безопасност.

Чл. 102

Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения определя:

1. класовете и групите далекосъобщителни устройства и съоръжения, към които се поставят изисквания за електромагнитна съвместимост, както и съоръжения, излъчващи радиосмущения;

2. условията за разработване и публикуване на техническите спецификации към далекосъобщителни устройства, подлежащи на оценка за съответствие с изискванията за електромагнитна съвместимост;

3. условията, при които се издават разрешения на лаборатории за извършване на изпитвания за електромагнитна съвместимост на далекосъобщителни устройства и съоръжения;

4. условията за определяне на органите по сертификация;

5. процедурата за оценка на съответствието ѝ за издаване на сертификати за далекосъобщителни устройства и съоръжения.

Чл. 103

При построяване на нови сгради инвеститорите са длъжни да предвидят в проектите и да осигурят изграждането на канали за кабели, осигуряващи достъп до далекосъобщителните и кабелните мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми.

Чл. 104

(1) Всеки далекосъобщителен оператор представя на органа, издаващ разрешението (визата) за проектиране, необходимата документация за определяне на разположението на далекосъобщителните си мрежи и съоръжения на територията на съответните общини.

(2) Далекосъобщителните оператори създават и поддържат специализирани карти, регистри и/или информационни системи за изградените от тях далекосъобщителни мрежи и съоръжения, копия от които представят в общините за отразяване в специализираните карти, регистри, информационни системи за подземните и надземни проводи и съоръжения на територията на общината.

(3) Съдържанието на специализираните карти и регистри и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Чл. 105

(1) Всяко лице, което предприема строителни работи, е длъжно предварително да получи писмена информация от общината за разположението на далекосъобщителните мрежи и съоръжения в района на работите и да уточни начина на опазването им с операторите – техни собственици. Общините предоставят исканата информация в 14-дневен срок.

(2) Процедурата по ал. 1 не се прилага при спешни работи за отстраняване на последиците от аварии и природни бедствия. В тези случаи извършващият е длъжен незабавно да уведоми съответните оператори, които дават указания за опазване на мрежите и съоръженията си.

(3) В случаите, когато с оглед на предстоящите работи се налага изместване на далекосъобщителни мрежи и съоръжения, лицата по ал. 1 договарят изместването с далекосъобщителните оператори преди извършване на строителните работи.

Чл. 106

(1) Когато лице, в чийто частен урегулиран имот са изградени обществени далекосъобщителни мрежи или съоръжения, поиска да извърши преустройство или ново строителство, то е длъжно да уведоми писмено далекосъобщителния оператор, ако това налага изместване на съоръжението. Далекосъобщителният оператор извършва изместването за своя сметка в срок и по начин, договорени с лицето.

(2) При спор във връзка с изместването собственикът може да отнесе въпроса пред Държавната комисия по далекосъобщения за разрешаване. Държавната комисия по далекосъобщения определя срок, в който операторът следва да извърши изместване на линията или съоръжението.

Чл. 107

(1) Обществените далекосъобщителни оператори договарят със собствениците на недвижими имоти условията за използване на имота и въздушното пространство над него, за да изграждат или поддържат за своя сметка далекосъобщителни съоръжения.

(2) Обществените далекосъобщителни оператори обезщетяват собственика за всички щети, причинени в имота му във връзка с извършените от тях работи.

(3) Ако страните не постигнат споразумение по ал. 1 и 2, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда.

Чл. 108

(1) Обществените далекосъобщителни оператори имат право да използват тунели, мостове, улици, пътища и други обекти – публична държавна или общинска собственост, за изграждане на въздушни и подземни далекосъобщителни мрежи и съоръжения, след като уведомят предварително органите, които ги стопанисват, или лицата, които ги ползват, като осигуряват техническа безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

(2) Изградените от обществените далекосъобщителни оператори далекосъобщителни мрежи и съоръжения по ал. 1, необходими за осъществяване на дейността им, са тяхна собственост.

(3) Редът, по който обществените далекосъобщителни оператори осъществяват дейностите по ал. 1, се определя в съвместно издадена наредба от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 109

Общините и кметствата осигуряват с договор по установения ред терени за изграждане на сгради за развиване на националната далекосъобщителна мрежа.

Чл. 110

Далекосъобщителните оператори определят цени за предоставяните от тях услуги съобразно изискванията на този закон, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 111

(1) Цените на далекосъобщителните услуги, с изключение на цените, които се регулират от Държавната комисия по далекосъобщения, се определят от далекосъобщителните оператори съобразно търсенето и предлагането им на вътрешния пазар. Цените се публикуват от операторите в ежедневник.

(2) Далекосъобщителните оператори при определяне на цените осигуряват равнопоставеност на потребителите.

(3) Цените на далекосъобщителните услуги се представят за сведение в Държавната комисия по далекосъобщения преди публикуването им.

Чл. 112

(1) Държавната комисия по далекосъобщения регулира цените на услугите, предоставяни от оператори, които имат установено господстващо положение на пазара по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения представя информация за цените на услугите по ал. 1 на Националната комисия по търговията.

Чл. 113

(1) Цените на услугите по чл. 112 се определят от далекосъобщителните оператори при спазване на следните принципи:

1. равнопоставеност на потребителите;

2. съобразяване с разходите по предоставянето на услугите;

3. икономически обоснована печалба;

4. забрана за насрещно (крос) субсидиране на услуги, предоставяни при конкурентни условия;

5. съобразяване с цените на международните пазари, доколкото националните условия го позволяват;

6. насърчаване на инвестициите в далекосъобщенията.

(2) Операторите представят за съгласуване в Държавната комисия по далекосъобщения цените на услугите един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуване.

(3) В случай че цените не отговарят на принципите по ал. 1, Държавната комисия по далекосъобщения задължава операторите да преработят цените в съответствие със същите принципи или прилага някоя от формите на регулиране по чл. 114.

Чл. 114

(1) Държавната комисия по далекосъобщения регулира и цените на далекосъобщителните услуги, за които е установено, че се предоставят при злоупотреба с господстващо положение или при нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията може да осъществи регулиране в следните форми:

1. определяне на граници на цените;

2. определяне на правила и на принципи за образуване на цените;

3. определяне на конкретни цени за срок от 6 месеца до 1 година.

Чл. 115

Цените на всеобщо предлаганата услуга по чл. 3, ал. 4, т. 1 се определят въз основа на методика, разработена от Държавната комисия по далекосъобщения и приета от Министерския съвет. Конкретните стойности на параметрите от методиката се разработват от Държавната комисия по далекосъобщения и се утвърждават от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения.

Чл. 116

(1) Всички лицензирани оператори заплащат лицензионни такси по начин, определен в условията на лицензиите.

(2) Лицензираните държавни органи по чл. 53, т. 5 не заплащат лицензионни такси.

(3) Лицензионните такси са:

1. първоначална – при издаването на лицензията, включваща разходи за подготовката ѝ; При провеждане на търг за издаване на лицензията първоначалната лицензионна такса е в размер на окончателната тръжна цена, която съдържа и първоначалната лицензионна такса по смисъла на чл. 118, ал. 1.

2. годишна – за контролиране изпълнението на лицензиите – процент от годишните брутни приходи без ДДС.

3. допълнителна еднократна – при предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър на лицензирани оператори, необходим за разширяване, развитие или модернизиране на съответните лицензирани далекосъобщителни мрежи.

4. такса за изменение на лицензията за далекосъобщителна дейност в размер на административно необходимите разходи по изменение на лицензията.

(4) Размерът на първоначалната лицензионна такса за издаване на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност се определя, като се имат предвид следните критерии:

1. броят на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната дейност;

2. териториален обхват, предвиден в лицензията;

3. предоставен радиочестотен спектър, необходим за осъществяване на далекосъобщителната дейност, за която е издадена лицензията;

4. предназначение на далекосъобщителните мрежи и/или съоръжения.

(5) Размерът на първоначалната лицензионна такса се определя и съобразно следните параметри:

1. брой приемно-предавателни или предавателни станции;

2. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента) – симплексен/дуплексен;

3. зона на покритие;

4. надморска височина.

(6) Размерът на първоначалните лицензионни такси се определя от Министерския съвет в тарифата по чл. 118, ал. 1 на основание критериите по ал. 4 и съобразно параметрите по ал. 5.

(7) Таксата по ал. 3, т. 2 се плаща на тримесечни вноски до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща до 15 дни след срока, определен със Закона за счетоводството за изготвяне на годишния финансов отчет. Внесените през годината вноски се изравняват на базата на предоставено от лицензирания оператор копие от заверения му от независимия финансов одит годишен финансов отчет заедно с приложенията към него.

(8) Лицензираните далекосъобщителни оператори, които осъществяват и друга търговска дейност освен лицензираната, водят самостоятелна аналитична отчетност за приходите си от лицензираната дейност и ги записват отделно в отчета за приходите и разходите.

Чл. 117

(1) Всички лицензирани и регистрирани по обща лицензия оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс:

1. от радиочестотния спектър;

2. от Националния номерационен план.

3. от позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.

(2) Размерите на таксите по ал. 1 се определят въз основа на един или повече от следните критерии:

1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната дейност;

2. териториален обхват, предвиден в лицензията;

3. мощност на изхода на предавателя;

4. заемана честотна лента;

5. брой на използваните радиостанции;

6. брой на използваните радиочестотни канали;

7. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента) – симплексна/дуплексна;

8. вид на лицензираната дейност;

9. брой на използваните радиомрежи;

10. предназначение на радиостанциите и мрежите.

(3) Таксите по ал. 1 се плащат на четири равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието.

Чл. 117а

(1) Всички регистрирани оператори по обща лицензия заплащат първоначална регистрационна такса.

(2) Размерът на първоначалната регистрационна такса се определя в зависимост от вида и обема на регистрираната дейност.

Чл. 118

(1) Чл. 118. (1) Размерът на лицензионните, регистрационните и други такси, предвидени в този раздел, размерът на таксите за други дейности, извършени от Комисията за регулиране на съобщенията в изпълнение на закона, сроковете и начинът на плащането им се определят в тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.

(2) Лицензионните и други такси, предвидени в този закон, се определят по реда на ал. 1 в съответствие със следните принципи:

1. равнопоставеност на операторите;

2. пропорционалност по отношение на административните разходи;

3. насърчаване на конкуренцията;

4. осигуряване на оптимално използване на радиочестотния спектър;

5. задоволяване потребността на обществото от качествени далекосъобщителни услуги.

(3) Далекосъобщителните оператори заплащат еднакви лицензионни такси при еднакъв вид и обем на лицензираната далекосъобщителна дейност.

Чл. 119

(1) Лицензионните такси, предвидени в лицензия за далекосъобщителна дейност, се разпределят, както следва:

1. първоначалната и допълнителната еднократна такса:

2. годишната такса – по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;

3. таксата за ползване на радиочестотен спектър:

(2) Таксата за ползване на номерационен капацитет се разпределя, както следва:

1. тридесет на сто за осигуряване на средствата по чл. 19;

2. тридесет на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;

3. четиридесет на сто в приход на републиканския бюджет.

(3) Таксите за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения, се разпределят, както следва:

1. двадесет и пет на сто за осигуряване на средствата по чл. 19;

2. пет на сто по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията;

3. седемдесет на сто в приход на републиканския бюджет.

(4) Таксите за изменение на лицензията постъпват по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 120

(1) Таксите за осъществяване на далекосъобщителна дейност се заплащат по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения превежда 25 на сто от таксите за ползване на честоти в приход на републиканския бюджет.

(3)

1. осемдесет на сто от постъпленията от първоначалните лицензионни такси за лицензии, издадени за радио- и телевизионна дейност;

2. петдесет на сто от постъпленията от годишните лицензионни такси за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 121

(1) Контролът върху далекосъобщителните дейности, радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, както и санкционирането за нарушения на закона и лицензиите, издадени за далекосъобщителни дейности, се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията.

(2) Взаимодействието между Държавната комисия по далекосъобщения, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите и Министерството на транспорта и съобщенията във връзка с осъществяване на контрола върху далекосъобщенията се урежда в съвместно издадена инструкция.

Чл. 122

(1) Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения оправомощава със заповед служители от Държавната комисия по далекосъобщения, които извършват проверки и констатират нарушенията с актове.

(2) Служителите в Комисията за регулиране на съобщенията, които са оправомощени по ал. 1, задължително се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения, със средствата от бюджета на комисията, по списък, утвърден от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 123

(1) Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения или друго изрично оправомощено от него лице може да издава заповеди, с които да спира до отстраняването на нарушенията извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия.

(2) Заповедите подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 124

(1) При административно нарушение оправомощените по чл. 122 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Въз основа на актовете председателят на Държавната комисия по далекосъобщения или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления.

(3) Наказателните постановления може да се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 125

(1) При констатиране на нарушенията по реда на чл. 124, ал. 1 актосъставителите могат да изземват и задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Иззетите като веществени доказателства крайни далекосъобщителни устройства и радиосъоръжения подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по съответните административнонаказателни разпоредби.

(3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това, до изтичането на една година от влизането в сила на наказателното постановление или на съдебното решение, с което то е потвърдено.

(4) След изтичането на този срок отнетите вещи подлежат на унищожаване по ред, предвиден в наредба на Министерския съвет. Отнетите в полза на държавата вещи или части от тях, които могат да бъдат използвани, без да се нарушават законите и установените технически стандарти в страната, могат да се предоставят на учебни заведения с учебна цел, на болници или други служби с решение на Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 126

В изпълнение на своите функции оправомощените служители на Държавната комисия по далекосъобщения имат право:

1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;

2. да проверяват документите, доказващи правоспособността на лицата в контролираните обекти;

3. да изискват сведения и документи, свързани с осъществяване на контрола;

4. да контролират качествените параметри на услугите;

5. да извършват необходимите проверки за установяване качествените параметри на услугите.

Чл. 127

(1) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране след провеждане на конкурс или търг, или продължи да я осъществява след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 10 000 до 100 000 лв.

(2) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лизензиране по реда на чл. 51, или продължи да я извършва след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 5000 до 50 000 лв.

(3) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност – изграждане, поддържане и използване на обособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди, които ползват радиочестотен спектър, или продължи да я осъществява след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв.

(4) Който без регистрация извършва далекосъобщителни дейности при условията на обща лицензия, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(5) Който извършва далекосъобщителни дейности в нарушение на установения в § 10 от преходните и заключителните разпоредби държавен монопол, се наказва с глоба от 10 000 до 100 000 лв.

Чл. 128

(1) Който наруши условията на издадената му индивидуална лицензия, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

(2) Който работи по обща лицензия и наруши условията ѝ, се наказва с глоба от 500 000 до 2 000 000 лв.

Чл. 129

Който извършва далекосъобщителни дейности в нарушение на § 11 от преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв. лв.

Чл. 130

Който наруши тайната на съобщенията, изпращани по далекосъобщителните мрежи, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 131

Който предоставя линии за свързване на нелицензирани далекосъобщителни мрежи, които подлежат на лицензиране по този закон, се наказва с глоба от 2 000 000 до 10 000 000 лв.

Чл. 132

Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица, се наказва с глоба от 200 000 до 2 000 000 лв.

Чл. 133

(1) Който използва обществена далекосъобщителна мрежа, за да извършва заплашителни, обезпокоителни или обидни съобщения или обаждания, се наказва с глоба от 200 000 до 1 000 000 лв.

(2) Който предава чрез обществена далекосъобщителна мрежа неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, бедствие, злополука или тревога, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 134

Който използва далекосъобщителни съоръжения за собствено облагодетелстване за сметка на далекосъобщителен оператор или на трето лице (кражба на трафик), ако не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 3 000 000 до 10 000 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред.

Чл. 135

Който без разрешително пуска на пазара и/или в действие радиосъоръженията по чл. 28, т. 5, букви „а“ и „б“, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 3000 до 15 000 лв.

Чл. 136

Който причини повреди на обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения, с което прекъсне или попречи на далекосъобщенията, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред.

Чл. 137

(отменен)

Който произвежда, внася, разпространява, свързва и/или използва крайно устройство и радиосъоръжение, предназначено за пряко или непряко свързване към обществена далекосъобщителна мрежа в страната, без типът му да е одобрен по установения ред, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 138

(отменен)

(1) Който произвежда, внася и/или разпространява одобрени, но немаркирани крайни устройства или радиосъоръжения, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 3 000 000 лв.

(2) Който с измамна цел постави знак за одобрение на крайно устройство или радиосъоръжение, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 139

(1) Който предизвиква радиосмущение, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения със заповед може да спира използването или управляването на съоръженията по ал. 1 до отстраняване на неизправностите.

Чл. 140

(отменен)

Който произвежда, внася, разпространява или използва далекосъобщителни съоръжения за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения, без сертификат за електромагнитна съвместимост, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 141

(1) Който при поискване от Държавната комисия по далекосъобщения не даде информация, свързана с прилагането на този закон, или ѝ даде невярна или неточна информация, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

(2) Който препятства контрола при/или по повод изпълнение на функциите на Държавната комисия по далекосъобщения по чл. 126, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 142

За нарушенията по чл. 127, 128, 129, 131, 135, 136,,, чл. 139, ал. 1, и чл. 141, ал. 2, извършени от юридически лица или от физически лица – еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.

Чл. 143

(1) Когато нарушенията по предходните членове са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.

(2) По смисъла на този закон нарушението е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

Чл. 144

(1) Глобите и имуществените санкции по влезли в сила наказателни постановления постъпват по банковата сметка на Комисията за регулиране на съобщенията.

(2) Двадесет на сто от наложените глоби и имуществени санкции, предвидени в тази глава, остават в бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията.

(3) Осемдесет на сто от наложените глоби и имуществени санкции се превеждат в приход на републиканския бюджет.

(4) В наказателното постановление председателят на Комисията за регулиране на съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице определя срок за доброволно изпълнение.

(5) Несъбраните по реда на ал. 4 глоби и имуществени санкции подлежат на събиране по реда на Данъчния процесуален кодекс.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Далекосъобщителна мрежа“ е съвкупност от взаимносвързани възли, линии и съоръжения, които служат за осъществяване на далекосъобщения.

2. „Обществена далекосъобщителна мрежа“ е далекосъобщителна мрежа, предназначена за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги и/или на далекосъобщения за неограничен кръг потребители.

3. „Обособена далекосъобщителна мрежа“ е далекосъобщителна мрежа, предназначена за осъществяване на далекосъобщения, по нетърговски начин, за вътрешните нужди на обособения далекосъобщителен оператор, включително в и/или между неговите поделения, клонове или дъщерни дружества.

4. „Технологична мрежа“ е обособена далекосъобщителна мрежа, предназначена да обслужва само националната линейна пътна, железопътна инфраструктура, както и националната линейна инфраструктура за предоставяне на газ и електричество с право да бъде свързана към фиксирана далекосъобщителна мрежа в единия край на повикването.

5. „Кабелна радио- и/или телевизионна мрежа“ е обществена далекосъобщителна проводно базирана мрежа, предназначена за предоставяне и разпространение на радио- и телевизионни сигнали. Кабелната мрежа може да включва и система за управление и контрол на мрежата.

6. „Вътрешна телефонна мрежа“ е далекосъобщителна мрежа, изградена в границите на едно населено място, свързана към обществена далекосъобщителна мрежа в единия край на повикването, за ползването на която не е необходим радиочестотен спектър и чрез която не се предоставят далекосъобщителни услуги.

7. „Крайна точка на мрежата“ е физическата точка, в която потребителят получава достъп до обществената далекосъобщителна мрежа. Мястото на крайната точка се определя от Държавната комисия по далекосъобщения и представлява границата на обществената далекосъобщителна мрежа за целите на регулирането.

8. „Взаимно свързване“ е физическо и/или логическо свързване на далекосъобщителни мрежи така, че потребителите, свързани към една от тези мрежи, да получат възможност за достъп до потребители, свързани към други мрежи, или до услуги, предлагани чрез тези други мрежи.

9. „Линии под наем“ са далекосъобщителни съоръжения, предоставени от далекосъобщителен оператор на друго лице, включващи преносни съоръжения и преносна среда, чрез които се осигурява прозрачен преносен канал с определен капацитет между крайни точки на мрежата (канал, който в крайните точки поддържа един и същи логически и електрически интерфейс) и които не включват комутация по заявка – комутационни функции, които потребителят може да контролира като част от предоставянето на линия под наем.

10. „Далекосъобщителна услуга“ е осъществяване на далекосъобщения по търговски начин.

11. „Обществени далекосъобщителни услуги“ са далекосъобщителни услуги, предназначени за неограничен кръг потребители.

12. „Гласова услуга“ е далекосъобщителна услуга за пренасяне на говор в реално време по всякаква далекосъобщителна мрежа, независимо от използваната технология за пренос, която позволява на потребител да разговаря с друг потребител. Не се счита за гласова услуга преносът на глас чрез Интернет с време на закъснение на сигнала над 250 милисекунди.

13. „Фиксирана гласова услуга“ е гласова услуга по всякаква фиксирана далекосъобщителна мрежа или между фиксирани крайни точки на фиксирана далекосъобщителна мрежа или мрежи (включително и гласови услуги, осъществявани чрез фиксирана крайна точка на обществена далекосъобщителна мрежа в който и да е край на повикването или веригата), независимо от мрежовата технология, която позволява на потребител да разговаря с друг потребител.

14. „Гласова телефонна услуга“ е обществена далекосъобщителна услуга за пряк пренос и комутация на глас в реално време по обществена фиксирана комутируема далекосъобщителна мрежа, което дава възможност на всеки потребител, ползващ устройство, свързано към крайна точка на тази мрежа, да осъществява повикване към друг потребител, ползващ устройство, свързано към друга крайна точка.

15. „Справочни услуги“ са далекосъобщителни услуги, даващи възможност на осъществяващия повикване потребител да получи информация за телефонния номер на абонат по подадени данни за индивидуализация на абоната – име и когато е необходимо, адрес.

16. „Услуги за осъществяване на спешни повиквания“ са далекосъобщителни услуги, даващи възможност за далекосъобщителен достъп на всеки потребител до службите „Спешна медицинска помощ“, „Полиция“ и „Пожарна и аварийна безопасност“.

17. „Далекосъобщителен оператор“ е всяко лице, което осъществява далекосъобщения въз основа на лицензия, регистрация или свободен режим.

18. „Обществен далекосъобщителен оператор“ е всяко лице, което въз основа на лицензия изгражда, използва и поддържа обществена далекосъобщителна мрежа и/или предоставя обществени далекосъобщителни услуги.

19. „Обособен далекосъобщителен оператор“ е лице, което изгражда, поддържа и използва обособена далекосъобщителна мрежа въз основа на лицензия или свободен режим.

20. „Ограничен ресурс“ е ресурсът, ограничен по природни дадености или по технически причини.

21. „Радиочестотен спектър“ е спектърът, обхващащ радиочестотите от 3 kHz до 3000 GHz.

22. „Радиосъоръжения“ са предавателни, предавателно-приемателни или приемателни устройства, включително и антените, необходими за работата им, които служат за целите на радиото, или приемници за получаване на излъчени програми.

23. „Криптографска защита“ са методите и средствата, предназначени за закриване (кодиране) на обменяната информация по такъв начин, че тя да остане разбираема само за упълномощените за това лица.

24. „Далекосъобщения за морско и въздушно търсене и спасяване“ и „информация за безопасност“ са всички далекосъобщения, определени като такива в радиоправилата на Международния съюз по далекосъобщения. Предоставянето на далекосъобщителни услуги за морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност не представлява обществена далекосъобщителна услуга.

25. „Домакинство“ са две или повече лица, които живеят заедно в едно жилище или в част от жилище; имат общ бюджет, независимо от това, че някои от тях може да нямат родствени връзки помежду си. Домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище, в стая или в част от нея към дадено жилище, живее на самостоятелен бюджет по отношение на разходите за задоволяване на своите потребности.

§ 2

В Закона за съобщенията (обн., ДВ, бр. 27 от 1975 г.; изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 12 от 1988 г. и бр. 77 от 1996 г.) се отменя частта, уреждаща далекосъобщенията.

§ 3

В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; бр. 16 от 1996 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 4, ал. 1 т. 4 се отменя, а в т. 5 думите „и далекосъобщителни“ се заличават.

2. В чл. 5 т. 3 се отменя.

§ 4

В § 6 а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г.) след думите „суверенни права“ се поставя запетая и се добавя „освен ако със закон не е установено друго.“

§ 5

В § 10, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г. и бр. 22 от 1998 г.) думите „включително и тези, които са в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество“ се заличават.

§ 6

В чл. 8 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 90 от 1993 г.; изм., бр. 57 от 1995 г., бр. 16, 56 и 104 от 1996 г., бр. 51, 86 и 111 от 1997 г., бр. 15 и 71 от 1998 г.) се създават т. 8 и 9: „8. извършване на услуги по приемане и доставка на колетни пратки, пощенски записи и пощенски чекове, за които има определени от държавата цени по чл. 10 от Закона за цените в полза на лица – чуждестранни оператори, които се намират извън територията на страната; 9. извършване на далекосъобщителни услуги, за които има определени от държавата цени по чл. 10 от Закона за цените в полза на лица – чуждестранни оператори, които се намират извън територията на страната.“

§ 7

Този закон не се прилага по отношение на изграждането, използването, поддържането и контрола на далекосъобщителните мрежи и на радиосъобщенията на Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба за техни собствени нужди и за нуждите на ограните на изпълнителната власт за управлението на страната, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки. Те могат да използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги по реда на този закон.

§ 8

(отменен)

(1) До 31 декември 1998 г. Комитетът по пощи и далекосъобщения се финансира от фонд „Национална съобщителна система“.

(2) Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на закона създава Държавна комисия по далекосъобщения, която до 31 декември 1998 г. се финансира от фонд „Национална съобщителна система“ към Комитета по пощи и далекосъобщения, като постъпленията от дейността на Държавната комисия по далекосъобщения за същия срок постъпват като приходи във фонд „Национална съобщителна система“.

(3) Преходният остатък от фонд „Национална съобщителна система“ към Комитета по пощи и далекосъобщения към 1 януари 1999 г. се разпределя, както следва:

а) 25 на сто във фонд „Национална съобщителна система“ към Комитета по пощи и далекосъобщения;

б) 75 на сто в бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения.

(4) Фонд „Национална съобщителна система“ се привежда в съответствие с глава трета от закона от 1 януари 1999 г.

§ 9

Министерският съвет до един месец от влизането в сила на закона създава Съвет по националния радиочестотен спектър, като дотогава Междуведомствената комисия по радиочестоти изпълнява функциите по разпределението на радиочестотния спектър.

§ 10

(1) На основание чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България се установява държавен монопол върху:

а) предоставяне на обикновена телефонна услуга (селищна, междуселищна, международна и транзитна) между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа до 31 декември 2002 г.;

б) предоставяне на линии под наем при публично известни условия до 31 декември 2002 г.

(2) Държавата предоставя изпълнението на дейностите по ал. 1 с лицензия, издадена на Българската телекомуникационна компания от Държавната комисия по далекосъобщения въз основа на решение на Министерския съвет.

(3) Цените на услугите по ал. 1 се определят въз основа на методика, разработена от Държавната комисия по далекосъобщения и приета от Министерския съвет. Конкретните стойности на параметрите от методиката се разработват от Държавната комисия по далекосъобщения и се утвърждават от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения.

§ 10а

Задължението на Българската телекомуникационна компания за предоставяне на всеобщо предлагана услуга се определя в лицензията ѝ и до 31 декември 2004 г. включва всички услуги по чл. 3, ал. 4.

§ 11

(1) Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да изграждат наземната част от мрежата си чрез линии под наем от Българската телекомуникационна компания до 31 декември 2002 г.

(2) Обществените далекосъобщителни оператори, предоставящи гласови услуги, са длъжни да изграждат мрежите си чрез линии под наем от Българската телекомуникационна компания до 31 декември 2002 г.

(3) Обществените далекосъобщителни оператори на кабелни радио- и/или телевизионни мрежи са длъжни да изграждат частта от мрежите си извън границите на едно населено място чрез линии под наем от Българската телекомуникационна компания до 31 декември 2002 г.

§ 11а

(1) Всяко лице може да поиска да наеме линия, без право до 31 декември 2002 г. да я пренаема.

(2) Българската телекомуникационна компания отговаря писмено на всяко искане за предоставяне на линии под наем в едномесечен срок от датата на получаване на искането. Липсата на отговор в посочения срок се счита за отказ.

(3) Отказът на Българската телекомуникационна компания да предостави линии под наем на далекосъобщителен оператор му дава право да поиска от Държавната комисия по далекосъобщения разрешение за изграждане на собствени линии.

(4) Държавната комисия по далекосъобщения разглежда искането по ал. 3 и становището на Българската телекомуникационна компания в едномесечен срок и дава разрешение, ако намери, че искането е основателно. В случай, че за изграждането на линиите се налага използване на свободен радиочестотен спектър, той се предоставя без конкурс или търг.

(5) Решението на Комисията за регулиране на съобщенията подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

(6) За нуждите на управлението, отбраната и сигурността на страната Българската телекомуникационна компания предоставя с приоритет линии под наем на органите, компетентни по въпросите на отбраната и сигурността, в съответствие със заявения с искането срок, при наличие на техническа възможност и в съответствие с условията на лицензията на Българската телекомуникационна компания. При липса на техническа възможност Българската телекомуникационна компания уведомява органите, компетентни по въпросите на отбраната и сигурността, във възможно най-кратък срок.

(7) Българската телекомуникационна компания предоставя линии под наем в срок до 6 месеца от датата на искането при условия и по ред, определени в наредба на Министерския съвет.

§ 12

Разпоредбите на чл. 3, ал. 5, чл. 84, ал. 3 и чл. 90 се прилагат след 31 декември 2002 г.

§ 13

(1) Българската телекомуникационна компания продължава да използва радиочестотния спектър и да изпълнява дейностите си, предвидени в издадената ѝ лицензия от Комитета по пощи и далекосъобщения преди влизането в сила на Закона за далекосъобщенията.

(2) Плащанията, дължими на Българската телекомуникационна компания за предоставени далекосъобщителни услуги въз основа на лицензията, издадена от Комитета по пощи и далекосъобщения, до влизане в сила на Закона за далекосъобщенията се събират по цени, определени от компетентните органи, в размерите и от датата, посочени в акта за приемането им.

(3) В срок до шест месеца от влизането в сила на закона Държавната комисия по далекосъобщения издава на Българската телекомуникационна компания лицензия, която включва задължително дейностите, включени в досегашната ѝ лицензия. С лицензията на основание на решение на Министерския съвет се предоставя необходимият за дейностите ѝ радиочестотен спектър. Лицензията на Българската телекомуникационна компания се издава без търг или конкурс.

§ 13а

(1) Българската телекомуникационна компания няма право да осъществява далекосъобщения като оператор на кабелни радио- и/или телевизионни мрежи до 31 декември 2002 г.

(2) При предоставяне на международни гласови услуги лицензираните обществени далекосъобщителни оператори са длъжни да осъществяват международно свързване чрез комутационните съоръжения на Българската телекомуникационна компания до 31 декември 2002 г.

§ 14

(1) Лицата, които на основание на издадени лицензии до влизането в сила на закона правомерно са придобили права и осъществяват далекосъобщителни дейности, в тримесечен срок подават заявления за привеждане на лицензиите им в съответствие със закона. Към заявлението лицата прилагат и заверени документи, удостоверяващи самоличността им, или наличието на съдебна регистрация.

(2) В срок до 15 месеца Държавната комисия по далекосъобщения издава лицензии за далекосъобщителна дейност, лицензии по реда на раздел II от глава пета, както и лицензии за радио- и телевизионна дейност за остатъка от срока на първоначално издадените лицензии, но за не по-малко от две години, считано от издаването им.

(3) По начина и в срока по ал. 1 се издават лицензии и на лицата, на които срокът на лицензиите е изтекъл, след като са подали заявления по Закона за концесиите за привеждането им в съответствие със същия закон. Лицензиите се издават за срок от две години, считано от издаването им.

(4) Лицата, които осъществяват далекосъобщителни дейности на основание на издадени след влизане в сила на Закона за концесиите лицензии, могат да кандидатстват за издаване на лицензия по общия ред, като подават заявление за издаване на лицензиите в срока по ал. 1. В случай че до три месеца от подаване на заявлението исканата лицензия не бъде издадена, лицето прекратява дейността си.

§ 15

(отменен)

Лицата, които осъществяват далекосъобщения в нарушение на издадените им лицензии, са длъжни в тримесечния срок за подаване на заявлението по § 14, ал. 1 да отстранят нарушенията на лицензионните условия. В случай че нарушенията не бъдат отстранени, Държавната комисия по далекосъобщения не издава исканата лицензия и лицата прекратяват дейността си.

§ 16

(1) Лицата, които към датата на влизането на закона в сила извършват далекосъобщителна дейност без лицензия, са длъжни в шестмесечен срок да предприемат необходимите действия за издаване на лицензия по реда на този закон. В случаи че в посочения срок лицата не предприемат необходимите действия, те прекратяват дейността си.

(2) Лицата, които към датата на влизане в сила на закона имат подадени искания за издаване на лицензии за далекосъобщителна дейност и не осъществяват далекосъобщителна дейност, в шестмесечен срок могат да потвърдят искането си и да приведат документите си в съответствие с изискванията на закона. Потвърдените искания запазват входящия номер на първоначалното подаване.

(3) По реда на ал. 2 следва да потвърдят исканията си и лица, които имат подадени заявления за лицензия, но без да са получили такава, извършват далекосъобщителна дейност.

(4) На лицата по ал. 1 се налага еднократна глоба или имуществена санкция в размер от 1 000 000 до 10 000 000 лв. Размерът на глобата или санкцията е в зависимост от вида, обема и продължителността на осъществяваната далекосъобщителна дейност.

(5) На лицата по ал. 3 се налага еднократна глоба или имуществена санкция в размер от 500 000 до 1 000 000 лв.

§ 17

(отменен)

Членовете на Държавната комисия по далекосъобщения при нейното създаване се назначават, както следва: един от членовете – за срок 7 години, двама от членовете – за срок 5 години, двама от членовете – за срок 2 години.