Решение № 93 от 20.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Пловдив, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора М. В. Б. като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20225000500185 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260031 от 02.03.2022г., постановено по гр.дело №530/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, П. на РБ – гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена да заплати на ХР. В. Т. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Б.“№7, със съдебен адрес: гр.П., бул.“Ш.с.“№152, „Л.Ц.“, ет.2, кантора 2-6б, чрез адв.Е.Н., на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15000лв., изразяващи се в разочарование и усещане за неоправданост, злепоставяне пред колеги и близки, накърняване на доброто му име, силен психоемоционален стрес и загуба на самочувствие, в резултат на повдигнатото и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.212а,ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 17.07.2020г. Присъда №150/01.07.2020г. по НОХД 1

№7566/2017г. на ПРС, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 8760лв., представляващи разноски за адвокатска защита по ДП №ЗМ0380/2014г. на 3-то РПУ-П. и по НОХД №7566/2017г. на ПРС, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.07.2020г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК да му заплати общо 1126лв.

– такси и разноски по делото, съобразно уважената част от исковете, като до пълния предявен размер от 50000лв. на обезщетението за неимуществени вреди искът е отхвърлен.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П. на РБ, която го обжалва в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 15000лв. и за имуществени вреди от 8760лв. със законна лихва и разноски с конкретни доводи за неправилност, според които ищецът не е доказал да е претърпял неимуществени вреди в пряка причинноследствена връзка с воденото наказателно производство, които да подлежат на обезщетяване, тъй като събраните гласни доказателства изхождат от заинтересовани лица по смисъла на чл.172 от ГПК, не са конкретни, изолирани са и недостатъчни, а и от тях се установява, че и към настоящия момент ищецът поддържа взаимоотношения с няколко приятели, успял е да устрои личния си живот, заживявайки на съпружески начала със св.К., от което тяхно съжителство в хода на производството е заченато и родено дете, като определеният размер на това обезщетение е завишен съобразно принципа на справедливостта и конкретните обстоятелства, според които влошаването на здравословното състояние на ищеца във връзка с наличното му заболяване „болест на Крон“ не е вследствие воденото спрямо него наказателно производство, съгласно приетото заключение на СМЕ, спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, отменена през 2017г., и в периода, в който делото се е намирало в съда, други правни субекти, различни от ответника, са били отговорни за своевременното разглеждане и решаване на делото. По отношение на обезщетението за имуществени вреди не са изложени конкретни оплаквания. Претендира се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му осъдителни части и отхвърляне изцяло на исковете, евентуално за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Ответникът по жалбата ХР. В. Т. е депозирал чрез пълномощника 2 адв.Е.Н. писмен отговор на същата със съображения неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение. за нейната

Въззивна жалба против решението е подадена и от ХР. В. Т., чрез пълномощника му адв.Е.Н., посредством която то се атакува в отхвърлителната му част за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 15000лв. до пълния предявен размер от 50000лв.

Поддържа се неоснователно първоинстанционният съд да е приел, че дисциплинарното обвинение на ищеца няма връзка с повдигнатото срещу него в наказателното производство обвинение. Да не е отчетено, че обвинението е в извършване на престъпление във връзка с осъществяваната от ищеца работа по трудово правоотношение. Да не са обсъдени доводите за превишаване на мярката за неотклонение „подписка“ с пет месеца и пет дни в повече от допустимите една година и шест месеца, както и за разкритите в хода на разследването данни във връзка с комуникациите на ищеца, с което е интервенирано неоправдано в личната му сфера. Да не е отчетено, че, според СМЕ, стресът може да бъде причина за влошаване на заболяването на ищеца, с което да не е изключено по несъмнен начин въздействието на наказателното производство. Претендира се за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди в пълен размер, както и за разноските по производството.

Ответникът по тази жалба П. на РБ не е подала писмен отговор на същата.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от ХР. В. Т. против П. на РБ искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 50000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, и на обезщетение в размер на 8760лв. за имуществени вреди – разноски за адвокатска защита, претърпени вследствие воденото спрямо него наказателно производство за 3 престъпление по чл.212а,ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 17.07.2020г. присъда по НОХД №7566/2017г. на Районен съд-Пловдив, ведно със законната лихва върху сумите от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Безспорно е установеното от материалите по приложеното НОХД №7566/2017г. на Районен съд-Пловдив, че на основание чл.212,ал.2 от НПК във връзка с разпит на свидетел – Ю.В.В. представител на „А.к.“ЕООД като юрисконсулт, е образувано ДП №ЗМ 03-80/2014г. по описа на Трето РУП на ОДМВР-П. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.212,ал.1 във връзка с чл.210,ал.1,т.5 от НК. С писмо от 17.02.2014г. на ИФЗ Началник на Трето РУП са изискани данни от управителя на ЕТ“Е.С.-А.Г.“ относно потребителя на посочен IР адрес и активността по същия, като според постъпилите такива от „У.“ЕООД с писмо рег.№438000-2/24.02.2014г. потребител на този адрес е ищецът Х.Т., който в същия ден е разпитан като свидетел. С писмо на разследващия полицай от 25.02.2014г. е изискана информация от „М.“ЕАД относно повикванията и съобщения за конкретни мобилни номера, каквато справка е изпратена на 07.04.2014г. Изготвено е заключително мнение от 18.07.2014г. на разследващия за спиране на наказателното производство на основание чл.244,ал.1,т.2 от НПК, поради това, че извършителя на престъплението не е разкрит. С Постановление от 07.08.2014г. на РП-Пловдив наказателното производство е спряно и впоследствие въз основа на Постановление от 31.10.2014г. на ОП-Пловдив възобновено с Постановление от 14.01.2015г. С Постановление от 02.07.2015г. Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.212а,ал.1 от НК за това, че през периода от 02.02.2014г. до 11.02.2014г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у управителя на склада в „А.к.“ЕООД, като през периода от 02.02.2014г. до 09.02.2014г. е внесъл компютърни данни относно направена поръчка в корпоративната компютърна програма за складово-счетоводно отчитане на дружеството и с това е причинил на същото вреда в размер на 12023,94лв., и спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 06.07.2015г. е предявено разследването и на 13.07.2015г. е изготвено заключително мнение за предаване на Т. на съд. На 11.09.2015г. срещу него е внесен обвинителен акт, 4 по който е образувано НОХД №5935/2015г. по описа на Районен съдПловдив, производството по което е прекратено с Разпореждане от 25.09.2015г. и материалите върнати на РП-Пловдив за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила. С Постановление от 28.03.2016г. на РП-Пловдив наказателното производство е спряно на основание чл.244,ал.1,т.3 от НПК във връзка с необходимостта от разпит на посочени свидетели. С Постановление от 09.05.2017г. наказателното производство е възобновено. С Постановление от 07.06.2017г. на РП-Пловдив е отменена на основание чл.234,ал.8 от НПК, поради изтичане на предвидения срок, взетата спрямо Т. мярка за неотклонение „подписка“. С Постановление от 16.06.2017г. Т. отново е привлечен като обвиняем и на 16.06.2017г. му е предявено разследването. На 22.11.2017г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №7566/2017г. по описа на Районен съд-Пловдив. По същото са били насрочени общо 24 съдебни заседания, четири от които отложени поради заболявания на обвиняемия и едно по молба на пълномощника му, а две поради наложените противоепидемични мерки и пет поради отсъствие и поискан отвод на съдебни заседатели. По делото е постановена оправдателна Присъда №150/01.07.2020г., която е влязла в сила на 17.07.2020г.

Установените обстоятелства за образувано наказателно производство, по което ищецът Т. е бил привлечен като обвиняем за конкретно престъпление, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, обосновават пасивната материалноправна легитимация на ответната П. на РБ като държавен орган, под чието ръководство и надзор е водено, в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ при оправдаване на лицето. Според задължителните указания по Тълкувателно решение №5 от 15.06.2015г. по тълк.дело №5/2013г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове по чл.2 от ЗОДОВ само в случаите по ал.1,т.4 и т.5. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи, независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице, при което вината е правно ирелевантна за отговорността на държавата. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината, при което отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, а по обвинение в извършване на престъпление рискът е за прокуратурата, на която е 5 предоставена държавната функция по обвинението в наказателния процес, под чийто надзор и ръководство действат, съгласно чл.46,ал.2,т.1 и чл.52,ал.3 от НПК, разследващите органи. В този смисъл доводите на жалбоподателяответник да не носи отговорност за действията на други органи в рамките на воденото наказателно производство са неоснователни.

Спорен за страните пред настоящата инстанция е въпроса относно наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото спрямо него наказателно производство, каквито се оспорват от ответника, както и около размера на дължимото за такива обезщетение, с оглед принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и конкретните за случая обстоятелства.

Видно е, че обвинението спрямо ищеца е било в извършване на тежко по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК престъпление по чл.212а,ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години.

Наказателното производство е водено за продължителен период от време и е протекло както на досъдебна, така и на съдебна фаза. Срещу ищеца е бил двукратно внасян в съда обвинителен акт. В съдебната фаза производството е протекло само на първа инстанция, като постановената оправдателна присъда не е била протестирана. Проведени са били значителен брой съдебни заседания.

Неоснователно жалбоподателят-ответник поддържа ищецът да не е събрал надлежни доказателства за установяване на претърпени от него вследствие воденото наказателно производство неимуществени вреди. Наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление, приключило с оправдателна присъда, само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху преследвания, свързано наймалкото и обичайно с притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности, както и социалното му общуване, за каквито изживявания и причинно-следствената им връзка с наказателното производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства, доводите на ищеца в каквато насока в отговора на въззивната жалба са резонни. За такива именно вреди той е ангажирал и гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Е.Г. – негова майка, 6 и С. К., с която живее на семейни начала от 2019г. и от което съжителство имат родено през 2020г. дете, според чиито показания, по време на процеса той бил притеснен, не можел да спи, затворил се в себе си, приятелите и бившите му колеги се отдръпнали от него. Противно на възраженията на жалбоподателя-ответник, настоящата инстанция при съобразяване с нормата на чл.172 от ГПК кредитира показанията на свидетелите за посочените обстоятелства като обективни, изхождащи от лица от най-близкото обкръжение с непосредствени лични впечатления от състоянието и поведението на ищеца през време на воденото спрямо него наказателно производство.