Решение № 6398 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6398 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20261100505428 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ц. П. К., чрез адв. Т. - особен представител, срещу Решение № 5734/25.03.2026г., постановено по гр. д. № 67360/2024г. на СРС, 118 с-в, с което е признато за установено, по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, че Ц. П. К. дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 226 ЗЕС, чл. 345 ТЗ, вр.

232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата 23,83 евро /46,61 лева/, представляваща абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за периода от 15.07.2021 г. до 14.08.2021 г. по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 07.04.2021 г. за предпочетен номер 359897937279; сумата 21,09 евро /41,25 лева/, представляваща абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за периода от 15.07.2021 г. до 14.08.2021 г. по Договор за мобилни услуги от 07.04.2021 г. за предпочетен номер 359899595915; сумата 56,74 евро /110,97 лева/, представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси, дължима поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 07.04.2021 г. с предпочетен номер 359899595915; сумата 56,74 евро /110,97 лева/, представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни такси, дължима поради предсрочно прекратяване на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 07.04.2021 г. за предпочетен номер 359897937279; сумата 94,39 евро /184,62 лева/, дължима неустойка поради предсрочно прекратяване на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 07.04.2021 г. за предпочетен номер 359897937279, представляваща част от разликата между цената на устройството NOKIA 2.4 32GB Dual Blue, без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена, ведно със законна лихва върху вземанията считано от 25.10.2023 г. до изплащането им, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.02.2024 г. по ч. гр. д. № 58397/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

В подадената бланкетна въззивна жалба се твърди, че процесното решение е неправилно и 1 необосновано. Моли съдът да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло така предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, тъй като същата има изцяло бланкетен характер и не съдържа конкретни оплаквания срещу правилността на решението на СРС. Сочи, че съгласно чл.269 от ГПК съдът следи служебно само за нищожност и недопустимост на решението, както и за приложението на императивни норми, а в останалата част въззивният съд е ограничен до посоченото във въззивната жалба. По същество счита, че решението на СРС е правилно и законосъобразно, като първата инстанция, обосновано е приела, че претендираните неустоечни клаузи са съобразени със закона и добрите нрави. По изложените съображения моли съдът да потвърди изцяло решението на СРС.

За да постанови така обжалваното решение СРС е приел за доказано, че между страните са били сключени Договор за мобилни услуги и Допълнително споразумение от 07.04.2021 г. по силата на които за периода 15.07.2021 г. – 14.08.2021 г. операторът е предоставил електронните съобщителни услуги на ответника. Посочено е че по делото липсват доказателства ответника да е заплатил претендираните от ищеца абонаментни такси в размер на 46,61 лв. и 41,25 лв., с оглед на което е уважил изцяло тези искове. СРС е посочил още, че клаузата предвиждаща неустойка в размер на трикратния размер на месечната такса при предсрочно прекратяване по вина на потребителя е действителна и така уговорената неустойка не излиза извън нейните обезпечителна, обезщетителна, санкционна функции, съобразно ТР №1/2009 г. на ОСТК. Съдът е счел още, че клаузата не е неравноправно и по чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като размерът й от максимум 3 месечни такси при 24-месечен срочен договор е разумен, предварително известен на потребителя и не води до неоснователно обогатяване на търговеца. По аналогични съображения СРС е приел и че неустойката за преференциалната цена на мобилното устройство също е действителна.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела.

Депозирана е бланкета въззивна жалба, в която не са изложени конкретни пороци на първоинстанционното решение освен общо наведени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. В разпоредбата на чл.

260, т. 3 ГПК е предвидено изискване към съдържанието на въззивната жалба да съдържа „указание в какво се състои порочността на решението“. Липсата на същото обаче не прави жалбата нередовна и съответно не е основание за оставянето й без движение, респ. на връщането й – арг. от чл. 262, ал. 1 ГПК. Следователно бланкетната въззивна жалба е редовна и допустима, като съдът дължи произнасяне по съществото на спора. В случаите на подадена бланектна въззивна жалба, какъвто се явява и процесният, въззивният съд следва да извърши проверка само в рамките на служебните му задължения. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, като въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато седи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Извън посочените хипотези и при липсата на конкретно и изрично посочени пороци по правилността на обжалваното решение, е недопустимо въззивният съд да извършва цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение.

Предвид горното и на основание чл.7,ал.3 от ГПК съдът намира, че следва служебно да 2 изследва само валидността на претендираните от ищеца неустойки.

По отношение на неустойката в размер на три стандартни месечни при прекратяването на договора съдът намира следното:

С оглед задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, настоящият състав счита клаузите предвиждащи, че при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на абоната, последния дължи неустойка в размер на трикратния размер на съответните месечни абонаментни такси без ДДС, не са нищожни. Така уговорени неустойки обезпечават възстановяването на вредите от предсрочно прекратяване на договорите и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока им, в същото време отговорността на абоната е ограничена и ясна – до три месечни абонаментни такси т.е. същите не са прекомерни и не водят до неоснователно обогатяване на оператора. Те не са необосновано високи и не водят до неоснователно обогатяване на мобилния оператор.

Неустойките притежават присъщите им функции, като начина по който са уговорени, представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно задължение , същевременно обезщетява изправната страна, изпълнила своите договорни задължения и обезпечава и стимулира добросъвестното изпълнение на задълженията от страна на абоната.

С оглед на това въззивният съд счита, че претендираната неустойка не е в явно противоречие със закона, добрите нрави и не се основава на неравноправна клауза. С оглед на което правилно първата инстанция е осъдила ответника да заплати претендираните от ищеца неустойки.

По отношение на неустойката в размер на разликата между стандартна и преференциална цена на предоставено устройство съдът намира следното:

Настоящият състав намира, че са валидни и клаузите, с които при прекратяване на договора поради вина на потребителя е предвидено, че последният дължи и неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството, което му е предоставено на преференциална цена като потребител на друга услуга на оператора и цената, която това устройство би имала без наличието на сключен договор за абонамент за услуги. Не е налице хипотеза на недопустимо кумулиране на предходно описаната неустойка и тази, представляваща стойността на отстъпките от пазарните цени на крайни устройства, тъй като двете обезщетяват различни вреди от неизпълнението на абоната. Неустойката в размер на предоставената в полза на абоната отстъпка от пазарната цена на крайно устройство има за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде устройството по пазарна цена, като го е предоставил на намалена такава на клиент, който към този момент се е легитимирал като дългосрочен такъв по силата на облигационната връзка между страните по договора за съобщителни услуги. При отпадане на това условие отпада и интересът на оператора да се лиши от разликата в цените, която евентуално би могъл да компенсира в условията на дългосрочна обвързаност. Ето защо претенциите, в частта по отношение на неустойката представляваща стойността на отстъпките от пазарните цени на крайни устройства също са основателни, а решението на СРС е правилно и в тази му част.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в останалата му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на спора на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 102 евро- заплатен депозит за особен представител на въззивника.

На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 12,78 евро.

3

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖАДАВА изцяло Решение № 5734/25.03.2026г., постановено по гр. д. № 67360/2024г. на СРС, 118 с-в в обжалваната част.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл.273 ГПК, Ц. П. К. с ЕГН:

********** да заплати на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, сумата от 102 евро, представляваща разноски в производството пред СГС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл.273 ГПК, Ц. П. К. с ЕГН:

********** да заплати по сметка на СГС сумата от 12,78 евро, представляваща държвна такса за производството пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4