Решение № 1653 от 08.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1653 гр. София, 08.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110213865 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В.Б.“ ЕАД (правоприемник на „ХХХХХХХХ“ ЕАД), със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“ХХХХХХ“ № ХХХ, срещу Наказателно постановление № 23/30.09.2022 г., издадено от Председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 30000 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 325, ал.

1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), във връзка с т. 7, във връзка с т. 5А и т. 6А от Приложение № 1 към изменение и допълнение № 01388010/23.06.2022 г. на разрешение № 01388/08.04.2009 г.

В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона. Конкретно се поддържа, че при издаване на НП не са спазени процесуалните правила за извършване на цялостна и пълна проверка по случая на основание разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като наказващият 1 орган не е извършил разследване на спорните обстоятелства, а именно изпълняемо ли е било Решение № 208/2022 г. на КРС към 23.07.2022 г. и за какъв период от време то не е било изпълняемо; при твърдяно нарушение чрез бездействие следва да се посочи датата от която се дължи конкретното действие - дата на извършване; подадено заявление за изменение на разрешение № 01388/08.04.2009 г. преди издаване на АУАН на същото основание, на което е издаден АУАН - изпълняемостта на Решение № 208/2022 г. Сочи се, че актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, не са извършили проверка в цялост при посочване на задължителния реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - място на извършване на предполагаемото нарушение. В тази връзка се поддържа, че видно от АУАН и НП като място на извършване на нарушението е посочена територията на Република България, а към АУАН като доказателство са представени Измерителни протоколи от 13 (тринадесет) областни града при наличието на общо 28 областни града на територията на страната, респективно не са представени доказателства за извършване на нарушението на територия на цялата страна.

На следващо място се навежда, че издаденото НП № 23/30.09.2022 г. е постановено при противоречие с разпоредбите на закона, тъй като същият не е приложен правилно, както и че нарушението не е установено по безспорен начин и по конкретно - описанието на нарушението не отговаря на посочената от наказващия орган законова разпоредба, която е нарушена, което е самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото препятства правото на защита на дружеството – жалбоподател. Счита се, че при така описаната в НП фактическа обстановка и деяние, „В.“ не покрива изискванията на разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от ЗЕС, за да бъде квалифицирано това деяние като административно нарушение. Сочи, че съгласно визираната разпоредба, който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на ограничен ресурс, и наруши условията на разрешението, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 100 000 лв. Видно от разпоредбата на чл. 325 от ЗЕС за осъществяване на състава е необходимо да се нарушат условията на издаденото разрешение, т.е. необходимо е да бъдат нарушени всички условия на разрешението. В обжалваното НП конкретно се сочи: „...включително по отношение на условието на т. 7 във връзка с т. 5А и т. 6А от Приложение № 2

1 към изменение и допълнение на Разрешение № 01388-010/23.06.2022 г...“.

От тази гледна точка и доколкото в чл. 325, ал. 1 от ЗЕС законодателят изисква чрез деянието да бъде извършено нарушение на условията на разрешението (а не нарушение на едно условие или нарушение на известен брой условия), се приема, че „В.“ не е осъществило фактическия състав на посочената разпоредба. В подкрепа на изложеното се цитира и разпоредбата на чл. 326 от ЗЕС, съгласно която с имуществена санкция се наказва всяко предприятие, което наруши „някое от“ общите изисквания по чл. 73 от ЗЕС, а доколкото в разпоредбата на чл. 325 от ЗЕС законодателят посочва съвкупно „условията на издаденото му разрешение“, то се имат предвид общо всички условия, които КРС може да определи на основание на разпоредбата на чл.

106, ал. 2 от ЗЕС.

Предвид всичко изложено и разминаването между описанието на твърдяното нарушение и посочената за нарушена разпоредба, се считат за препятстващи правото на защита на наказаното дружество.

Отделно от това се навежда, че в НП не е посочена датата на извършване на нарушението, което е в противоречие с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и налага отмяна на атакувания акт само на това основание.

В заключение се поддържа, че „В.“ не е извършило нарушение нито на Решение № 208/2022 г. на КРС, нито на разрешение № 01388/08.04.2009 г., а освен това към посочената в приложението към Решение № 208/2022 г. дата 23.07.2022 г. самото решение не е било изпълняемо и „В.“ не е било длъжно да предприеме каквито и да било действия на тази дата.

Отделно от изложеното се сочи, че наказващият орган е приложил неправилно закона, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и несъобразено с материалния закон поради наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.В. В. и юрк.Ц., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалните представители пледират за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата. В допълнение се развиват доводи, че КРС 3 е издала наказателно постановление за нарушение на индивидуален административен акт, който не е бил връчен към момента на издаване на наказателното постановление; че видно от приложените измерителни протоколи към делото в областите Видин, Враца, Монтана - спектър се е ползвал, предоставен от „В.“, но се е ползвал от румънски оператор, който е поставил „В.“ в обективна невъзможност да усвои същия ресурс в тези области; че не е посочена правилно датата на извършване на нарушението, тъй като от измерителните протоколи е видно, че спектър не е усвоен на различни дати, в това число и на 15-ти, и на 14-ти, така и един месец назад във времето, както и че КРС е задължила „В.“ с Решение № 208, представляващо индивидуален административен акт, да извърши определени действия, след което вместо да се наложи наказание за нарушаване на този ИАА - Решение № 208, се налага наказание за последващ ИАА приет с първия, а именно - разрешение изменение № 0138810 от 26.06.2022 г.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Х., който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Излагат се аргументи, че оспорваното наказателно постановление отговоря на изискванията на ЗАНН, съдържа всички реквизити, вкл. датата на извършване на нарушението, като в случая се касае за продължавано административно нарушение, което се консумира чрез бездействие, изразяващо се в неусвояване в срок, предоставен от КРС - ограничен ресурс радиочестоти, който към 15.08.2022 г. не е бил усвоен, която дата е след срока, определен в разрешението, издадено на „БТК“. Счита, че отговорността на дружеството е законосъобразно подведена под съответната разпоредба на ЗЕС. По отношение изпълнимостта на условието от разрешението се поддържа, че макар и предварителното изпълнение да е било отменено на въззивната инстанция, в рамките на самото съдебно оспорване до приключване на крайния акт на касационната инстанция не е имало произнасяне, с което съдът да е спрял изрично предварително изпълнение като обезпечителна мярка, поради което и условието, за което е ангажирана отговорността на дружеството е било изпълняемо към 15.08.2022 г. и неизпълнението му като бездействие консумира съответния състав на административното нарушение.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, 4 доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

На „ХХХХХХХХ“ ЕАД (БТК) било издадено разрешение №

01388/08.04.2009 г. за ползване на РЧС в обхвати 900 MHz и 1800 MHz за наземна мрежа, позволяваща предоставяне на електронни съобщителни услуги.

С Решение на КРС № 208/23.06.2022 г. било изменено разрешение № 01388/08.04.2009 г., като считано от 23.06.2022 г. на предприятието бил предоставен честоти ресурс 1760-1780 MHz и 1855-1875 MHz на територията на Република България, който следвало да бъде усвоен в срок до 23.07.2022 г.

На 15.08.2022 г. св. М. Б. Б. – на длъжност „началник отдел“ в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ в Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) и колегата й А.С.М. – на длъжност „държавен инспектор“ в Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), извършили проверка във връзка с усвояване на предоставения честотен ресурс 1760-1780 MHz и 1855-1875 MHz по Решение на КРС № 208/23.06.2022 г. въз основа на измерителни протоколи № С-ЦУС-0318/15.08.2022 г., № С-ЦУС0319/15.08.2022 г., № П-ДУС Сталево-0353/15.08.2022г., № П-ДУС Пловдив 0351/15.08.2022г., № Б-СС-076/15.08.2022 г., № В-СС-0520/15.08.2022 г., № В-СС-0519/15.08.2022 г., № ВН-СС- 739/15.08.2022 г. № 01388/08.04.2009 г., № ВТ-СС-345/15.08.2022 г., № Сф-СС- 0934/15.08.2022 г. и Сф-СС0933/15.08.2022 г. В хода на проверката проверяващите установили, че към датата на проверката – 15.08.2022 г. „ХХХХХХХХ“ ЕАД (БТК) не е усвоила и не е започнала да ползва горепосочения радиочестотен спектър.

Резултатите от проверката бил обективирани в констативен протокол № С – АМ – 080/15.08.2022 г. на КРС.

Въз основа на така направената констатация св. М. Б. Б. съставила 5

АУАН № С-042/13.09.2022 г. срещу „ХХХХХХХХ“ ЕАД (БТК).

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 325, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), във връзка с т. 7, във връзка с т. 5А и т. 6А от Приложение № 1 към изменение и допълнение № 01388-010/23.06.2022 г. на разрешение № 01388/08.04.2009 г.

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля А.М. и предявен на упълномощен представител на дружеството, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 23/30.09.2022 г., издадено от Председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 30000 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл. 325, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), във връзка с т. 7, във връзка с т. 5А и т. 6А от Приложение № 1 към изменение и допълнение № 01388-010/23.06.2022 г. на разрешение № 01388/08.04.2009 г.

Препис от наказателното постановление бил връчен на представител на дружеството на 03.10.2022 г. срещу подпис, като в законоустановения срок била депозирана жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.