Акт № 12661 от 04.11.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12661

Пловдив, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXI Касационен състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА канд № 20267180701878 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Дванадесета АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „НЕОСАТ“ АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от М. В. З., чрез адв. П., против Решение № 470/20.04.2026 г., постановено по АНД № 297/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18 от 14.08.2025 г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на дружеството, на основание чл. 335 вр. чл. 336 вр. чл. 226, ал. 2, изр. 1, пр. 1 вр. ал. 1, т. 12, пр. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), за нарушение по чл. 226, ал. 2, изр. 1, пр. 1 вр. ал. 1, т. 12, пр. 1 ЗЕС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 255,65 евро.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е изменил фактическата рамка на обвинението, като е основал решението си на служебна проверка на уебсайта към настоящия момент, а не към датата на нарушението. Освен това се поддържа, че договорът е сключен с търговско дружество, а не с потребител, и че изискването за предоставяне на информация за цената на траен носител е изпълнено, тъй като тя е била определяема чрез общите условия и приложени PDF документи. Иска се отмяна на Решение № 470/20.04.2026 г., постановено по АНД № 297/2026 г. по описа на РС – Пловдив и отмяна на процесното Наказателно постановление. В условията на евентуалност се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на РС – Пловдив. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – председател на КРС, редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор на касационната жалба се твърди валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Излага се, че РС правилно е установил фактическата обстановка, и като е извел правилно релевантните за спора факти е постановил законосъобразен акт. Направени са аргументи по отношение липсата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Иска се решението на РС – Пловдив да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не встъпва в процеса.

Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и твърденията и възраженията на страните, и с оглед задължението по чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с активна процесуална легитимация, за която обжалваният акт е неблагоприятен, и по отношение на подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

В хода на първоинстанционното производство Районен съд – Пловдив е приел за установено, че въз основа на извършена проверка от държавни инспектори на КРС, обективирана в Констативен протокол № С-ОК-049 от 03.04.2025 г., е констатирано сключен на 27.05.2024 г. в [населено място] индивидуален договор № 1717314 от 27.05.2024 г. за предоставяне на електронна съобщителна услуга спътникова цифрова телевизия до дома между дружеството „НЕОСАТ“ АД и абонат „РАДЕЯ“ ООД. В договора е установен посочен тарифен план „Класик Про+“ - част от търговска кампания на оператора за периода 06.11.2023 г. – 15.04.2025 г. Съдът установил, че при сключването на договора операторът не е предоставил на абоната информация за конкретните ценови условия на този план на траен носител по смисъла на ЗЗП.

Приел от фактическа страна, че информацията за цените е била налична единствено на интернет страницата на предприятието, без да е предоставена на хартиен или друг траен носител. За така установеното деяние, на 07.05.2025 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № С-015, в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 226, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с ал. 1, т. 12, пр. 1 от ЗЕС – непредоставяне на траен носител на по смисъла на ЗЗП на информация за ценови условия за срок от 6 месеца на тарифан план „Класик Про +“ (цените на предоставяните услуги).

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното пред първата инстанция Наказателно постановление НП № 18 от 14.08.2025 г., с което за описаното нарушение и на основание чл. 335 вр. чл. 336 ЗЕС на „НЕОСАТ АД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (255,65 евро).

Въз основа на установената фактическа обстановка, РС – Пловдив приел за безспорно установен от обективна страна фактът на извършеното административно нарушение. Според въззивният съд правилно деянието е квалифицирано като такова по чл. 226, ал. 2, изр.1, пр. 1 вр. ал. 1, т. 12, пр. 1 ЗЕС. Прието е, че интернет страницата на дружеството не отговаря на легалната дефиниция на § 13, т. 32 от ДР на ЗЗП за да бъде счетена за траен носител. Като аргумент в тази насока съдът посочил, че от служебна проверка на сайта на дружеството „НЕОСАТ“ АД се съдържала информация за различни промоционални периоди, а обявените цени за различните предоставяни тарифни планове не съответствали на реално фактурираната на абоната „РАДЕЯ“ ООД сума от 8,29 лв. с ДДС. Поради тези причини съдът е заключил, че сайтът не гарантира съхраняването на информацията по начин, който да изключва едностранната промяна от страна на търговеца, и следователно не е траен носител.

Съдът е приел, че наложената имуществена санкция е законосъобразно определена в минималния размер от 500 лева, предвиден в чл. 335 ЗЕС, който размер е съобразен с тежестта на нарушението и ще допринесе за постигане на целите на чл. 12 ЗАНН.

Решението на Районен съд – Пловдив е правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Касационният жалбоподател „НЕОСАТ“ АД, в качеството си на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги и вписано в Регистъра на КРС (разпространение на радио- и телевизионни програми на територията на Република България), не е изпълнило задължението си по чл. 226, ал. 1, т. 12 ЗЕС.

Разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 12 ЗЕС е императивна. Същата задължава предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги да предоставят на потребителя, преди той да бъде обвързан от договор, информация относно цени на предоставяните услуги и доколкото е приложимо, съответните цени за активиране на електронната съобщителна услуга, както и за всички повтарящи се или свързани с потреблението такси.

От своя страна, чл. 226, ал. 2 ЗЕС въвежда формално изискване тази информация да се предоставя по ясен и разбираем начин на траен носител по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Легалната дефиниция на понятието „траен носител“ се съдържа в § 13, т. 32 от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата, това е всеки носител (хартия, USB, CD-ROM, имейл и др.), който позволява на потребителя да съхранява адресираната до него информация по начин, който осигурява достъп до нея за бъдещи справки и позволява непромененото ѝ възпроизвеждане.

В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е приел, че интернет страницата на „НЕОСАТ“ АД не отговаря на тези изисквания. Този извод се подкрепя от събраните по делото пред районния съд доказателства. На първо място, самата същност на една динамична уеб страница е да може да бъде актуализирана и променяна от нейния собственик. На следващо място, при служебната проверка първоинстанционният съд е установил конкретни противоречия в съдържанието на сайта – различни крайни дати на промоционалната кампания и несъответствие между обявената онлайн цена и реално фактурираната на абоната сума. Тези факти обективно доказват, че сайтът не гарантира непроменено възпроизвеждане на информацията, с която потребителят се е запознал към момента на сключване на договора. Следователно, изводът на РС – Пловдив, че не е налице предоставяне на информация на траен носител, е законосъобразен и в съответствие с практиката на СЕС (така Решение на СЕС от 05.07.2012 г. по дело C-49/11 (Content Services Ltd), Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело C-536/20 (Tiketa)).

Неоснователен е и доводът на касационния жалбоподател, че защитата по чл. 226 от ЗЕС е неприложима, тъй като абонатът е юридическо лице. Разпоредбата на чл. 226, ал. 4 от ЗЕС изрично разпростира приложното поле на защитата и спрямо крайни ползватели, които са микропредприятия или малки предприятия, освен ако те изрично не са се отказали от нея. В случая по делото липсват каквито и да е доказателства за подобен отказ от страна на „РАДЕЯ“ ООД. Поради това, в качеството си на краен ползвател, дружеството се ползва от законовата защита, а операторът е бил длъжен да спази формалните изисквания за предоставяне на информация.

Настоящият състав не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила нито в административнонаказателното, нито в съдебното производство. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Описанието на нарушението е ясно и пълно, което е позволило на касационния жалбоподател да разбере обвинението и да организира защитата си. Спазени са и преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението , че РС е изменил фактическата рамка на обвинението. Проверката на уебсайта е извършена не за да се установят нови факти, а за да се прецени правният характер на интернет страницата като евентуален „траен носител“ – преценка, която е част от проверката на съда по съществото на спора.

Районният съд правилно е приел, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Процесното нарушението е формално и се счита за довършено със самото неизпълнение на задължението за предоставяне на информация на траен носител. Липсата на настъпили вредни последици в конкретния случай сама по себе си не обосновава по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение обикновените случаи на нарушения от същия вид. Преценката по чл. 28 ЗАНН е по законосъобразност съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. дело № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС и изисква да бъдат съобразени всички факти, свързани с обществената опасност на деянието. В конкретния случай, неизпълнението на изискването за траен носител засяга правото на потребителя на гарантирана, достъпна и защитена от едностранни промени информация. Целта на закона е да гарантира прозрачност и предвидимост в отношенията между доставчиците на услуги и техните клиенти.

Гореизложеното налага извод, че решението на Районен съд – Пловдив е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК.

С оглед изхода на спора, в полза на Комисията за регулиране на съобщенията следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите възлизат в размер на 66,47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) евро на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 470/20.04.2026 г., постановено по АНД № 297/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „НЕОСАТ“ АД, [ЕИК], да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията сумата в размер на 66,47 евро, представляваща разноски за осъществената в настоящото производство юрисконсултска защита.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�