Решение № 26 от 23.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Кюстендил, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500508 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивни жалби, подадени срещу решение №626 от 15.06.2024г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№2323/2023г. по описа на същия съд, както следва:

- въззивна жалба с вх.№8104/04.07.2024г., подадена от Ц. Л. З. с ЕГН ********** от гр.Кюстендил, кв.„Герена“ ***, чрез пълномощника адв.Б. И. от АК – Кюстендил, и - въззивна жалба с вх. №8774/22.07.2024г., подадена от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Кукуш“ №1, чрез пълномощника адв.Л. М. от АК-Велико Търново, с адрес за кореспонденция: гр.Варна, бул.***.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Кюстендилският районен съд е признал за установено, на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС и във вр.с чл.335 от ТЗ, вр. с чл.183 от ЗЗД, вр. с чл.205 ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Ц. Л. З. дължи на „А1 България“ ЕАД сума в общ размер на 1200.44 лева задължения за периода от 10.03.2021г. до 04.10.2021г., възникнали въз основа на рамков договор с уникален номер №503249630/03.02.2020г., сключените към него приложения и договори, както и общите условия на мобилния оператор, от които:

520.84 лева - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 679.60 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, както и сумата от 349.35 лева – мораторна лихва върху цялата сума от датата, представляваща 1 първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда 31.07.2023г., до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за 608.68 лева за неустойка съгласно чл.54.12 от ОУ на ищеца, като неоснователен. Със същото решение КнРС е осъдил, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Ц. Л. З. да заплати на „А1 България“ ЕАД сумата от 557.06 лева – разноски по исковото производство, както и сумата от 382.4 6 л е в а - разноски по заповедното производство по ч.гр.д.

№1617/2023г. на КнРС и на основание чл.78 ал.3 от ГПК - „А1 България“ ЕАД да заплати на Ц. Л. З. сумата от общо 112.79 лева - направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивницата З. атакува първоинстанционното решение в частта, в която исковете са уважени, като релевира доводи за неговата неправилност поради незаконосъбразност и необоснованост. Поддържа, че правоотношението между двете страни в спора е било предсрочно прекратено, респ. ответницата не дължи посочените в решението суми. Твърди, че предвид неплащане на месечната такса за ползване на услугата интернет и телевизия, операторът, веднага след изтичане на падежа за плащане, би спрял предоставянето на договорената услуга, респ. договорът е бил прекратен на основание чл.89 от ЗЗД или развален, поради неизпълнение на договореното от някоя от страните, като изправната страна има право да претендира неустойка, но не и плащане за услуги, които не са предоставени. Оспорва се като неоснователна претенцията за законна лихва, доколкото по делото не била назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли размер на същата. Подчертава, че собствеността върху предоставената на изплащане вещ преминава върху купувача едва след изплащане на последната вноска, респ. при прекратяване/разваляне на договора поради неизпълнение на задължение, ищцовото дружество следвало да покани ответницата да върне предоставеното й оборудване, като при неизпълнение от нейна страна в предоставения срок, можело да се претендира паричната стойност на невърнатото оборудване. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „А1 България“ ЕАД чрез пълномощника адв.Л. М. от АК – Велико Търново, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба.

Твърди, че процесният договор е валидно действащ и по време на действието му дружеството надлежно изпълнявало задължението си да осигурява предоставяне на електронни съобщителни услуги, като ответникът имал възможност да ползва всички услуги на мрежата. Подчертава, че рамковият договор не подлежи на разваляне по реда на чл.87 от ЗЗД, а на прекратяване на договорно основание по силата на чл.54.12 от ОУ, какъвто е настоящия случай. Поддържа, че законната лихва е определена ясно и конкретно по силата на закона и изчисляването й не изисква специални знания.

Изтъква, че собствеността върху вещта, предмет на договор за продажба на изплащане, се прехвърля с предаване на вещта, видно от условията на договора. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната от З. част. Претендират се съдебно-деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от въззивницата размер на адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба на „А1 България“ ЕАД първоинстанционното решение се 2 обжалва в отхвърлителната му част с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Изтъква се, че рамковият договор, въз основа на който се претендират неустойки в конкретния случай, не подлежи на разваляне по реда на чл.87 от ЗЗД, а на прекратяване по силата на чл.54.12 от ОУ, с която е уговорено едностранно прекратяване без предизвестие при неплащане от страна на абоната с продължителност над 124 дни, с което ответникът е запознат при сключване на договора. Независимо от това се сочи, че ответникът бил уведомен за предстоящото прекратяване на услугите му чрез кратко съобщение на мобилния телефон, което представлява електронно съобщение по смисъла на чл.1 ал. 2 от ЗЕС, като изпратеният с него писмен текст се приравнявал на писмено предупреждение съгласно чл.87 от ЗЗД. Поддържа се, че размерът на уговорената неустойка не е необосновано висок и не води до обогатяване на оператора, а клаузата е ясно дефинирана с оглед конкретния размер на месечната вноска, като страните са определили само максималния възможен размер. Възразява като необосновано срещу съображението, че с постигнатата договорка не се държи сметка за обема на неизпълнение на абоната спрямо оставащия период от договора, след като страните не са договорили минимум на дължимата неустойка. Подчертава, че с претендираната неустойка, равна на три месечни абонаментни такси без ДДС, операторът не иска присъждане на пълната сума, която би получил, ако договорите са били изпълнени надлежно, нито би се обогатил за сметка на потребителя. Допълва, относно неустойката, равняваща се на отстъпките, направени от цената на услугите и устройствата при сключване на договора, че същите са с оглед продължителността на сключения договор и евентуалното добросъвестно изпълнение от страна на абоната, респ. след като потребителят е неизправна страна, то не би следвало и да се ползва от такива облекчения. Отбелязва, че претендираната сума представлява разликата между промоционална цена и цена при покупко-продажба без тарифен план. Уточнява, че размерът на отстъпката от цена на услуга, както и отстъпката от цената на устройството са били известни на абоната при сключването на договора и за изчисляването на разликата не са били необходими специални знания или допълнителна информация извън представената при сключването му. Аргументира се, че на абоната е предоставено ново устройство срещу отстъпка от цената с оглед дългосрочните отношения между страните, при които операторът би могъл да генерира печалба от цена на предоставената услуга за договорения срок на изпълнение, респ. при липса на изпълнение за оператора възниква вреда от направената отстъпка от цена на устройството, доколкото не получава цената на услугата за две години напред, а абонатът се обогатява като придобива по-скъпо устройство при по-ниска цена въпреки неправомерното си поведение. Счита, че неустойката, равняваща се на отстъпката от цената на устройство коригира загубите на оператора, без да води до обогатяване за сметка на потребителя. Допълва, че неустойката за отстъпка от цена на устройство се изчислява спрямо предоставената отстъпка и е пропорционална на оставащия срок до края на договора. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на предявения иск досежно претенцията за неустойка. Претендират се разноските в заповедното и исковото производство в пълен размер. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор от насрещната страна по тази жалба не е депозиран.

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на 3 която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

С решението е разгледан иск, предявен в предвидения от закона срок по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, след осъществена хипотеза по чл.415 ал.1 т.1 от ГПК.

Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира следното:

Производството пред РС-Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от „А1 България“ ЕАД против Ц. Л. З., с която е бил предявен иск по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата З. съществуването на вземане на ищеца спрямо нея, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№1617/2023г. по описа на КнРС за следните суми: 1809.12 лева – задължения за периода от 10.03.2021г. до 04.10.2021г., възникнали въз основа на общ рамков договор с уникален номер 503249630/03.02.2020г., сключените към него приложения и договори, както и общите условия на мобилния оператор, от които: 520.84 лева - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 679.60 лева - неплатени суми за устройства по договори за продажба на изплащане; 608.68 лева - неустойка съгласно чл.54.12 от ОУ на ищеца, както и сумата от 349.35 лева – мораторна лихва върху цялата сума от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.07.2023г., до изплащане на вземането. Претендирани са били и направените по делото разноски, както и разноските по заповедното производство.

В исковата молба, както и в допълнителна такава е конкретизирано, че горепосочените общи суми включват различни компоненти, дължими по силата на няколко отделно съглашения между страните, като за забавата на всяко от вземанията са били начислявани мораторни лихви за различни периоди върху съответните главници.