Решение № 84 от 20.05.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Поморие, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20252160100160 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от М. Д. Д. от гр. Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.И. Т., против „ЗК Аксиом” АД гр.София.

Ищецът твърди, че на 27.09.2024 г., сключил с туроператора „Авиа тур“ ЕООД договор за туристически пакет, по силата на който туроператорът се задължил в периода 17.10.2024 г. 20.10.2024 г., да организира и проведе екскурзия с дестинация Унгария, за което на 30.09.2024 г., ищецът му заплатил по банков път сумата от 919 лв. /469,88 евро/.

Туроператорът уведомил ищеца за невъзможност екскурзията да се проведе поради липсата на минимално необходимия брой туристи, поради което на 17.10.2024 г., страните сключили споразумение за прекратяване на договора за туристически пакет по взаимно съгласие, с което туроператорът се задължил да възстанови на ищеца направеното от него плащане в срок от 14 работни дни от подписване на споразумението, което туроператорът не сторил.

Твърди, че между „Авиа тур“ ЕООД и ответника „ЗК Аксиом” АД е бил сключен договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, валиден към датата на договора за туристическия пакет, с оглед на който застрахователен договор отправил до ответника претенция за заплащане на обезщетение в размер на процесната сума, която туроператорът не му възстановил, но ответникът отказал плащане.

Предявен е иск с правно основание чл.103, ал.1, вр.с чл.97, ал.1 от Закона за туризма (ЗТ), за осъждане на ответника да заплати на ищеца от 919 лв. /469,88 евро/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради неосъществено пътуване по договора за продажба на туристически пакет от 27.09.2024 г., изразяващи се в платена сума по 1 туристическия пакет в размер на исковата претенция на туроператора „Авиа тур“ ЕООД, отговорността на който е обезпечена с договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, сключен с ответника, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се от ищеца и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответника, който в срока по чл.131 ГПК, чрез пълномощник, е подал отговор, с който предявената претенция е оспорена като неоснователна, като такава моли съдът да я отхвърли изцяло.

Ответникът не оспорва, че е страна по договор по застраховката „Отговорност на туроператора“, сключен с туроператора „Авиа тур“ ЕООД, валидна към датата на договора за туристическия пакет, но твърди, че с прекратяване на договора за туристическия пакет на 10.07.2024 г., покритието на застрахователната полица не се разпрострира между страните, както и застъпва становище, че не е осъществен покрит застрахователен риск.

Ответникът също претендира разноски.

С определение № 460/30.07.2025 г., „Авиа тур“ ЕООД е конституирано в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържат предявения иск.

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание, негов пълномощник е депозирал молба за даване ход на делото в отсъствие на ответника, със същата се поддържа заявеното с отговора становище по предявената претенция.

Третото лице помагач на ответника не се представлява в съдебно заседание, редовно уведомено.

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът намира от фактическа страна следното.

Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че между ответника „Аксиом“ АД и туроператора „Авиа Тур“ ЕООД е сключен валиден договор за застраховка „Професионална отговорност на туроператори“ по застрахователна полица № 231370015/09.11.2023 г., препис от която е представен по делото, със срок на застраховката 12 месеца, за периода от 10.11.2023 г. до 09.11.2024 г.

Съгласно договора, застрахователят осигурява покритие на отговорността на туроператора за причинени и настъпили през срока на действие на застраховката имуществени вреди на потребителите на организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена, в резултат на неразплащане на застрахования с негови контрагенти, включително при неговата неплатежоспособност и несъстоятелност, като лимитът на отговорност на застрахователя е 25 000 лв. /12 782.30 евро/.

По делото е представен договор от 27.09.2024 г., за туристически пакет съгласно 2 разпоредбите на Закона за туризма, сключен между ищеца, като възложител и „Авиа Тур“ ЕООД, като туроператор, по силата на който туроператорът поел задължение да организира пътуване до Унгария в периода от 17.10.2024 г. до 20.10.2024 г., за цена от 919 лв. /469,88 евро/, платима при подписване на договора.

Установява се от представения заверен препис от платежно нареждане от 30.09.2024 г., ищецът е заплатил на туроператора уговорената с договора сума от 919 лв. /469,88 евро/.

На 17.10.2024 г., между страните по договора е постигнато споразумение, съгласно което договорът е прекратен, като туроператорът се задължил в 14 дневен срок от подписване на споразумението да възстанови на възложителя платената по възложителя сума.

Ответникът оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение по договора от 27.09.2024 г., респективно прекратяването на договора, с аргумент за липса на подпис за турооператора в договора, съответно в споразумението за прекратяването му.

Предвид оспорването, на основание чл.176 от ГПК, съдът е задължил управителя на третото лице помагач „„Авиа Тур“ ЕООД да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.

Задълженото лице не се е явило за да даде обяснения, редовно призовано, поради което и на основание чл.176 ал.3 от ГПК, съдът е приел за доказани обстоятелствата относно сключването на процесния договор, заплащане на цената на същия от възложителя и ищец, както и прекратяването на договора.

Независимо от посоченото наличието на оспореното правоотношение между ищеца и туроператора, което е неформално, съответно прекратяването на същото, се установява и от показанията на св.И.Ат.Н. (позната на ищеца), която сочи, че тя и трети лица са осъществили контакт с третото лице туроператор относно сключване на договор за туристическа услуга с предмет процесната екскурзия до Унгария, страните постигнали съгласие за сключване на такъв договор, каквото съгласие изразил и ищеца, който извършил плащане на договорената цена, същото прието от туроператора, като договорът бил прекратен с горепосоченото споразумение не по вина на ищеца, а тъй като екскурзията се анулира поради липсата на необходимия за осъществяването й брой туристи.

Показанията на св.Н. съдът кредитира изцяло като подкрепени и от представената по делото електронна кореспонденция между туроператора, свидетелката и трети лица във връзка със сключването и прекратяването на договора.

Туроператорът не възстановил на ищеца платената по договора сума, поради което на 22.11.2024 г., ищецът подал до ответника претенция за изплащане на обезщетение по застраховката „Отговорност на туроператора“, поради настъпило застрахователно събитие, като не е спорно, че ответникът отказал изплащане на обезщетение.

Предвид така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Съгласно чл.97, ал.1 от ЗТ, туроператорът, установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка „Отговорност на 3 туроператора“ със застраховател по смисъла на на Кодекса за застраховането.

По силата на чл.103, ал.1 от ЗТ, застраховката по чл.97, ал.1 предоставя обезпечение за възстановяване на всички плащания по договор за туристически пакет, направени от пътуващите или от тяхно име, в случаите, когато съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора.

Установи се по делото, че между ищеца и туроператора „Авиа Тур“ ЕООД е сключен договор за туристически пакет от 27.09.2024 г., в срока на застрахователното покритие по застраховка „Отговорност на туроператора“ при ответника, поради което ищецът е пътуващ, по смисъла §1, т.82 от ДР на ЗТ и като такъв ползващо се от застраховката лице, съгласно чл.97б от ЗТ.

Съгласно Раздел III, т.2.1 от Общите условия към застрахователния договор, застрахователят осигурява покритие по отношение на възстановяване на платените от потребителя суми по договора, в случай че то не се е осъществило не по вина на потребителя, като същата клауза се съдържа и в застрахователната полица.

В случая е налице покрит застрахователен риск, тъй като пътуването не се е осъществило не по вина на ищеца, поради което застрахователят и ответник трябва да възстанови платеното от ищеца за туристическия пакет в размер на исковата претенция от 919 лв. /469,88 евро/.

Съгласно чл.103, ал.5 от ЗТ, застраховката по чл.97, ал.1 покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на пътуващите съгласно разпоредбите на този раздел по договори за туристически пакети, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително при прекратяването на договора за застраховка, както е в случая, поради което неоснователно е възражението на ответника, че покритието на застрахователната полица не се разпростира след прекратяване на договора за туристическа услуга.

В съвкупност от изложеното, съдът намира, че предявеният иск е установен по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на претенцията.

Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството, същите в размер 301.66 евро, от които 25.56 евро, заплатена държавна такса за образуване и водене на делото и 276.10 евро, адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.

Предвид основателността на претенцията на ищеца разноски на ответника не се дължат, поради което искането му са присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Аксиом“ АД, ЕИК 131039664, със седалище и адрес 4 на управление гр.София, район „Триадица“, ж.к. „И. Вазов”, бул. „Витоша“, № 150, бл.70, ет.1, представлявано от изпълнителния директор ... чрез пълномощника и съдебен адресат в гр.София, ул. „Позитано“, № 9А, ет.3, офис 10, адв.М. С., да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, кв. ..., чрез пълномощника и съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „Македония“, № 61-63, партер, офис 1, адв.И. Т., сумата от 469.88 евро (четиристотин шестдесет и девет евро и осемдесет и осем евроцента) /919 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили вследствие от неизпълнение от страна на туроператора „Авиа Тур „ ЕООД, ЕИК 201288792, на задължение по договор за туристически пакет от 27.09.2024 г., сключен между ищеца и туроператора, съгласно застрахователна полица № 231370015/09.11.2023 г., издадена от „Застрахователна компания Аксиом“ АД, ЕИК 131039664, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Аксиом“ АД, ЕИК 131039664, да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 301.66 евро (триста и едно евро и шестдесет и шест евроцента) /590 лв./, представляваща разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Застрахователна компания Аксиом“ АД, ЕИК 131039664, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

5