Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 31.03.2025, Районен съд - Чепеларе

Съд
Районен съд - Чепеларе
Дело
Гражданско дело 145/2024
Вид
Решение № 16
Подписан
31.03.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Славка Бисерова Гемишева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.151 · Закон за туризма
  • чл.157 · Закон за туризма
  • чл.157, ал.1 · Закон за туризма
  • чл.192 ал.1 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Чепеларе, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Славка Гемишева при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело № 20245450100145 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от В. М. Л. с ЕГН **********, С.

В. Л. с ЕГН ********** и Е. В. Л. с ЕГН **********, всички с адрес гр. С., ул. „*****“ №**, ет.**, ап.** действащи чрез адв.Б. М. – АК С. срещу „ПАМПОРОВО“ АД, ЕИК 830166943, със седалище и адрес на управление гр.Чепеларе, к.к. Пампорово, хотел „Орловец“, представлявано от М. Б. иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 4 000 лева /четири хиляди лева/ или общо 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за ползването на собствения им недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 69345.9.*** по КК на с.*****, общ.

С., обл. С., одобрена със заповед №РД-18-8/16.02.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра гр.София, с площ от 2,737 дка, находящ се в местност „*****“, с трайно предназначение земеделска територия, с начин на трайно ползване естествени ливади, при граници на имота: ПИ 69345.9.**, 69345.9.**, 69345.9.***, 69345.9.***, 69345.9.*** и 69345.9.** , в периода от 26.11.2021 г. до 06.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на тази сума.

В исковата си молба ищците навеждат твърдения, че като наследници на И. Т. Л. са собственици на гореописания имот, придобит по силата на Решение №615/17.04.19970 год. на ОСЗ – гр.С., нотариален акт №1926 по нот. дело №278/1997 год. и договор за доброволна делба от 30.11.2000 год. акт №65, том II по описа на СВп – С.. Твърдят, че с договор от 19.07.2007 г. наследодателят им И. Т. Л. учредила право на прокарване и изграждане на техническо съоръжение – седалков лифт и право на преминаване през имота в полза на ответника при месечно възнаграждение от 125 евро. С договор от 17.10.2008 год. наследодателят им И. Т. Л. учредила право на прокарване и преминаване през имота в полза на ответната страна за ски-писта по трасето с. ***** – връх „Снежанка“, к.к. Пампорово, което съоръжение е изградено и се ползва от ответната страна, срещу месечно възнаграждение 100 евро. Ищците сочат, че срокът на действие на двата договора е изтекъл на 19.07.2017 г., но оттогава до настоящия момент „Пампорово“АД продължава да ползва имота, без да им заплаща възнаграждение. Твърдят, че няколкократно се обръщали към управителя на дружеството за уреждане на взаимоотношенията им, но до такова не се е стигнало. Излагат, че с решение по гр.д. № 106/2019г. по описа на РС – Чепеларе ответникът е осъден да заплати обезщетение за неоснователното ползване на имота в размер на 10 381 лв., които са били заплатени. За времето от 04.07.2019 год. до 25.11.2021 год. ответника бил осъден също по проведено гр.д. №172/2021 год. по описа на РС – Чепеларе. Ползването на имота продължило и в периода след 26.11.2021 год. и до завеждане на настоящото дело като ответникът отново не им заплаща наем за имота, като в същото време не можели да го ползват тъй като в него са разположени и функционират ски – писта и лифт. Сочат, че ползването на лифта и пистата целогодишно ги лишава от възможността да упражняват 1 право на собственост и да извличат облаги и плодове от него, тъй като терена е отъпкан от преминаващите хора и машини, обработващи пистата и поддържащи лифта. Считат, че за ползване на имота за прокарване на ски-писта и въжена линия за лифт, ответникът следва да има учредено право на преминаване, въпреки че преминаването на лифта е по въздушен път.

Сочат, че след изтичане на срока на договорите ответникът неоснователно ги лишава от правата, които имат върху него, а той от своя страна реализира приходи от извършваната търговска дейност. За ски пистата се ползва реално терен в размер на 645кв.м., а за лифта в рамките на одобрения с плана сервитут в размер на 452кв.м. от имота. Моли в този смисъл за положително произнасяне по иска.

В рамките на предоставената възможност, в срока по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество като неоснователен. Не оспорва, че с Договор от 19.07.2007 г. и Договор от 17.10.2008 г. в полза на ответника е учредено право на прокарване/поставяне на техническо/и съоръжение/я и на преминаване на седалков лифт през североизточната част от процесния имот с ид.

№69345.9.** и площ от 2737 дка, както и право на преминаване върху площ от 154 кв.м., находящи се в северозападната част от имота и че със заповед №311/14.12.2007 год. на кмета на община С. е одобрен ПУП за обект: лифт – к.к. Пампорово – вр. Снежанка – с.*****.

Обектът преминава през процесния имот, като в рамките на лифта и сервитутната ивица около него предназначението на имота е променено. Възразява срещу заявената претенция досежно целия имот, а не само за реално заетата площ. Оспорва заложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения за ползване на имота от „Пампорово“ АД. Излага, че пистата не е изградена от дружеството и последното не извършва каквито и да е действия в рамките на площта от имота, заета от ски пистата. Ако пистата се ползва от някого, различен от собственика на имота, то тези ползватели са трети за спора лица – туристи, упражняващи зимни спортове, служители на ски – училища, състезатели и др., които ползват имота на основание чл.151, ал.1 от ЗТ, предвиждащ, че „територията на ски пистите, независимо от собствеността й, е общодостъпна“. По отношение на лифта се възразява срещу твърденията на ищците, че „Пампорово“ АД ползва техническото съоръжение – ски лифт, което преминава през техния имот, както и че липсват доказателства ответника да е поставил това съоръжение в имота и че именно ответното дружество извършва някакви действия по отношение на лифта. В исковата молба липсва конкретизация в какво поведение точно се изразява ползването/държането от страна на „Пампорово“ АД на тази част от имота, през която преминава лифта. Оспорва се също, че ответника извършва действия по утъпкване на останалата част от имота и че през имота минават хора и машини свързани с дружеството. Възразява се срещу периода, за които ищците считат, че е налице ползване, тъй като лифтът и пистата функционират единствено в зимния сезон. В евентуалност се излага, че техническото съоръжение преминава на такава височина, че то не засяга по никакъв начин възможността на собствениците да ползват имота си по предназначение. Счита, че дори да се приеме, че „Пампорово“ АД ползва частта от имота, през която преминава ски – писта, то това ползване се извършва на основание чл.151 във вр. с чл.157 ЗТ., т.е. по силата на закона е въведено вещноправно ограничение на правото на собственост на ищците в полза на неопределен кръг лица от трети лица.

Позовава се и на разпоредбата на чл.157 от ЗТ, съгласно която дружеството, което предоставя услугата „ползване на въжени линии“ е длъжно да поддържа и обезопасява съоръженията и пистите, които лифтът обслужва. Развиват се съображения и за неоснователност на размера на обезщетението, с оглед характеристиките на процесния имот - планински, трудно достъпен и представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване „друг вид ливада“. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищците адв.Б. М..

От името на ответника, редовно призован, в с.з. се явява адв.Я. Н., който оспорва 2 осъдителния иск като неоснователен и недоказан. Представя и писмена защита.

В проведеното съдебно заседание на 28.11.2024 год. по искане на ищците и по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявения осъдителен иск като същият е увеличен от 4000 лева за всеки от ищците на 4 083,36 лева, или общият размер на претендираното обезщетение от 12 000 лева, се счита за предявено в размер на 12 250,08 лева.

След преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 0615/17.04.1997 г. на ПК гр.С. на наследниците на Л. Т. Ч. е възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници върху 39 броя имоти в землището на с.*****, общ.С.. Под № 31 от решението фигурира процесния имот, представляващ залесено пасище с кад. № 009***, с площ 2,737 дка. в м. „*****“. С договор за доброволна делба от 30.11.2000 г. с нотариална заверка на подписите, между наследниците на Л. Т. Ч. е извършена делба на поземлените имоти. В т. 2 от договора за доброволна делба е посочено, че И. Т. Л., получава в дял и става изключителен собственик на 7 броя имоти, включително и на ливада с площ 2,737дка, представляваща имот кад. № 009*** по КВС за землище с. *****, м. „*****“. От представеното по делото удостоверение за наследници изх. №ГРАО 001131/05.04.2022 год. издадено от Община С. се установява, че И. Т. Л. е починала на 01.04.2022 год., а нейни наследници по закон са ищците В. М. Л. – неин ****, С. В. Л. и Е. В. Л. – неини ****.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че ищците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 69345.9.*** по КК на с.*****, общ. С., обл. С.ска с площ 2,736 дка., находящ се в местността „*****“, с трайно предназначение на територията: земеделска, че е налице идентичност на имота с получения от техния наследодател при доброволната делба в дял имот с кад. № 009*** по КВС за землището на с. *****.

Ответникът „Пампорово“ АД е собственик и оператор на ски зона Пампорово – Мечи чал по смисъла на чл. 153 и § 1, т. 89 от Закона за туризма и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите. Дружеството е лице по смисъла на чл. 157, ал.1 ЗТ, което осъществява туристически дейности, като предоставя и допълнителни туристически услуги по § 1, т. 70 ДР на ЗТ в туристически обекти, съгласно чл. 153, ал. 1 и ал. 2 ЗТ.

Видно от договор от 19.07.2007 г., сключен между наследодателят на ищците И. Т. Л. и „Пампорово” АД, първата, като собственик на ПИ с идентификатор 69345.9.*** по кадастралната карта на с. *****, община С., е учредила в полза на дружеството право на прокарване /поставяне на техническо съоръжение и на преминаване през североизточната част на имота с площ 645.05 кв.м./ на седалков лифт от с. ***** до вр. „Снежанка”, съгласно скица – проект – приложение към договора, на цена 125,00 евро на месец за засегнатата територия. Договорът е сключен за срок от 10 години с нотариална заверка на подписите.

С договор от 17.10.2008 г. И. Т. Л. е учредила в полза на „Пампорово” АД право на преминаване върху площ от 154 кв.м. от същия имот, находящи се в северозападната му част, за преминаване на ски – писта по трасе, съгласно скица, приложена към договора, срещу месечна цена от 100.00 евро. Договорът е сключен за срок до 19.07.2017 г. с нотариална заверка на подписите.

От извършената служебна справка в деловодството на РС – Чепеларе се установи, че с решение № 13/30.01.2020 г. по г.д. № 106/2019 г. на РС – Чепеларе, „Пампорово” АД е осъдено да заплати на И. Т. Л. сумата от 10 381.98 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на процесния имот, в периода от 20.07.2017 г. до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.07.2017 г. до окончателното заплащане, като е отхвърлен искът за горницата над 10381.98 лева до 10 800 лева, като неоснователен. Това 3 решение е влязло в сила, тъй като е потвърдено с решение № 20249/21.07.2020 г. по в.г.д. № 168/2020 г. на ОС – С., а с определение № 342/27.04.2021 г. по г.д. № 3661/2020 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, решението на въззивната инстанция не е допуснато до касационно обжалване.