Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 01.06.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 28/2025
Вид
Решение № 126
Подписан
01.06.2026
Състав
Антонина Даниелова Якимова

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.114, ал.1 · Закон за туризма
  • чл.114, т.1 · Закон за туризма
  • чл.130 · Закон за туризма
  • чл.206, ал.1 · Закон за туризма

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Разлог, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20251240200028 по описа за 2025 г.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от „Х.М.Б.“ЕООД, ЕИК*, представлявано от Л.Б.В., с адрес: *, ч/з Адв. дружество „Я. и З.“, представлявано от адв. Е.Я., съд. адрес: *, против НП №*/23.07.2024 г., издадено от Председателя на КЗП, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ и на основание чл.206, ал.1 от ЗТ, е наложена имуществена санкция от 1`000,00 лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят „Х.М.Б.“ЕООД, който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата са развити подробни доводи за исканата отмяна на атакуваното НП.

В проведеното ДЗ жалбоподателят „Х.М.Б.“ЕООД, с управител Л.Б.В. - редовно призован, не се явява, за него се явява упълномощен представител - адв. Д., който поддържа жалбата на всички основания изложени в нея, излага подробни твърдения в тази насока в съдебни прения, претендира и разноски.

НО - Председателя на КЗП - редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становищес вх. № 8263№*/11.07.2025 г., с което оспорва подадената жалба, излага подробни съображения в тази насока и претендира разноски.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното физическо лице и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, /НП е връчено на жалбоподателя на 20.08.2024 г., а жалбата е подадена на 23.08.2024 г., видно от пощенско клеймо на л.64).

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2024 г.. А.П.М. - ст. инсп. в РД-С. /КЗП/ и в присъствието на св. М.А.Г. - ст. инсп. в РД-С. /КЗП/ извършили проверка на обект - ресторант „С.“ към х-л „В.Р.П.“, в *, и стопанисван от „Х.М.Б.“ЕООД. В хода на проверката проверяващите констатирали, че обектът работи и разполага с 135 места на закрито и 45 места на открито. Било установено още, че на видно място за потребителите е поставено невалидно Удостоверение №* за категория „***“, издадено от МТ на 04.04.2018 г., валидно до 04.04.2023 г. Представено било заявление-декларация за категоризиране на заведение за хранене и развлечения /ЗХР/, 1 подадено до МТ с вх. №*/30.09.2022 г.

Въз основа на горното, св. М. приела че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.114, т.1 от ЗТ. На място проверяващият М. в присъствието на свидетеля Г. съставил констативен протокол, като поканил представител на дружеството да се яви в *, КЗП, *, за съставяне на АУАН. На 30.01.2024 г. се явил пълномощник, като в негово присъствие, свидетелят М. съставила АУАН с №*/30.01.2024 г., квалифицирайки деянието като нарушение по чл.114, т.1 от ЗТ, а именно жалбоподателят не бил изпълнил адм. си задължение да предоставя туристически услуга - ресторантьорство в категоризиран туристически обект. Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството, който вписвал възражение с/у основанието за съставяне на акта. Посочил, че „Х.М.Б.“ЕООД са подали документи за категоризация на обекта, но все още нямат отговор от МТ. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, не са постъпили писмени възражения.

АНО издал атакуваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка, изложена в акта.

АНО счел, че горните факти, нарушават задълженията, регламентирани в чл.114, т.1 от ЗТ, поради което и на основание чл.206, ал.1 от ЗТ, наложил на жалбоподателя "Имуществена санкция" от 1`000.00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени док-ства събрани в хода на съд. производство. Съдът кредитира изцяло показания на разпитаните свидетели, като не намира признаци на заинтересованост или пристрастност, които да дискредитират изложеното от тях.

От представена по делото преписка вр. с категоризиране на проверявания обект, документи за същото са били подадени от жалбоподателя до МТ със заявление с вх. №* още на 30.09.2022 г. /л.35-л.36 от материалите по делото/.

Видно от приложената молба с вх.№*/15.01.2024 г. /л.5/ от „Х.М.Б.“ЕООД, до Дирекция КНРДТ е, че е поискано да бъде предоставено писмено становище относно преписка с №*/30.09.2022 г. вр. с подадени заяеления за категоризация на обектите: ресторант „С.“, лоби бар „А.“, витамин бар „В.Р.“ и Ап. х-л „В.Р.П.“.

Видно от приложеното по делото Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект №*/2024 г. за класически ресторант „С.“, стопанисвано от „Х.М.Б.“ЕООД, е било издадено удостоверение на 05.03.2024. със срок на валидност до 05.07.2024 г..

От прието и приложено по делото Удостоверение №* /л.34/, се установява, че на 04.04.2018 г. обекта на проверка е категоризиран с категория „***“ с крайна дата на валидност 04.04.2023 г.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното адм. наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

НП е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Адм. нак. производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а НП е било издадено в 6месечния срок, като е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на адм. акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и с/у какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като санкцията за нарушението е индивидуализирана правилно. Съдът не споделя доводите свързани с необоснованост на НП, доколкото същото съдържа детайлно описание на фактите, на база на които АНО е достигнал до извод за съставомерност на извършеното.

От събраните по делото док-ства се установи по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят „Х.М.Б.“ЕООД, не е изпълнил адм. си задължение да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено 2 временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, т.е нарушил е разпоредбата на чл.114, т.1 от ЗТ, поради което законосъобразно и обосновано АНО е наложил - имуществена санкция от 1`000.00 лева, на основание чл.206, ал.1 от ЗТ. За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото, както и за формиране на изводите си от правна страна, съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, а така също отчита и писмените док-ства по делото, приобщени към доказателствената съвкупност. Показанията на тези свидетели са достоверни, тъй като са последователни, непосредствени и непротиворечиви относно обстоятелствата, ангажиращи адм. нак. отговорност на жалбоподателя. Нещо повече - същите са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и са пряка последица от изпълнението на служебните им задължения.

Установени са правно релевантните факти за съставомерността на нарушението, същите правилно са приведени под състава на нарушената адм. - наказателна норма, посочена погоре, като освен това е определен размера на имуществената санкция, съобразно тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗТ - лицата извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да: предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. В конкретния случай въпреки, че жалбоподателят е бил подал заявление до МТ, към момента на проверката временно удостоверение за открита процедура по категоризиране не му е било издадено, но същият е подал искане за отпочване на процедура за категоризиране още през 2022 г., депозирал е съобразно дадени указания необходими документи по преписката, отделно от горното преди дата на издаване на НП на дружеството-жалбоподател е било издадено Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект №*/2024 г., което обстоятелство не е съобразено от АНО при издаване на процесното постановление.

Предвид горните изводи, настоящият съд. състав счита, че деянието може да бъде квалифицирано като маловажен случай на адм. нарушение по смисъла на чл.28, ал.1, б "а" ЗАНН. Видно е, че жалбоподателят своевременно е подал всички необходими документи за категоризиране на място за хранене и развлечения /класически ресторант „С.“ /л. 35-36 по делото/. Било е издадено от Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект №*/2024 г.., за класически ресторант „С.“, стопанисвано от „Х.М.Б.“ЕООД, на 05.03.2024. със срок на валидност до 05.07.2024 г..

Настоящият съд. състав, счита че дружеството-жалбоподател е подало документи за категоризиране на обекта още през 2022 г., като не по негова вина в продължение на повече от 2 г. МТ не е изпълнило задължението си да провери същите. Освен това временно удостоверение за категоризиране е било издадено преди издаване на процесното НП.

Отделно разпоредбата на чл.130 от ЗТ, предвижда че категоризиращият орган или определени от него длъжностни лица разглеждат заявления-декларациите и приложените към тях документи в 14-дневен срок от датата на постъпването им и след като констатират, че представените документи съответстват на изискванията на чл.129, ал.1, 2 или 3, изготвят мотивирано предложение до съответния категоризиращ орган или до оправомощено от него длъжностно лице да открие процедурата по категоризиране на туристическия обект и да издаде временно удостоверение за откритата процедура по категоризиране, като при констатирана непълнота или нередовност на представените документи по чл.129, ал.1, 2 или 3 длъжностните лица по ал.1 писмено уведомяват заявителя и определят 14-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняването им. Изрично разпоредбата указва, че ако в указания срок по ал.2 непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени, съответният категоризиращ орган със заповед отказва определяне на вид и категория на обекта. В настоящия случай, процедурата по категоризиране е отпочната на 30.09.2022 г., 3 като МТ не е извършило каквато и да е проверка на подадените документи, включително не е дал указания за отстраняване на нередовности/непълноти. В тази вр., не би следвало за закъснение от страна на адм. орган да бъде наказвано дружеството, което е направило всичко зависещо от него.

Ето защо и на основание чл.63, ал.2, т.2, вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН, НП следва да бъде отменено и следва да се предупреди жалбоподателят-нарушител че при извършване на друго адм. нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съд. акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено адм. наказание.

По разноските:

При този изход на делото - отмяна на НП на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, право на разноски има само процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Д.. Адвокатът е представил договор за правна защита и съдействие, в който е посочено че договореното възнаграждение е от 1`258.47 лв. /643.50 €/, представя договори за правна помощ и съдействие. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност по отношение на адв. хонорар. Съдът приема, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото и неговата продължителност на основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №*/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения и съгласно §.1, т.6 от ДР на ГД„КП“ при КЗП, следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя направени разноски от 350.00 €, за адв. възнаграждение.