Решение № 88 от 03.12.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Бургас, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20242001000139 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 147 от 27.05.2024 година, постановено по търг. дело № 357/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас „Кинг травел“ ООД, ЕИК 201211504, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Лазур“, ул. „Батак“ № 14, представлявано от управителите Калина Йорданова Йорданова и Иван Радославов Тодоров е осъдено да заплати на „Черно море - хотелс мениджмънт груп“ АД, ЕИК 102143391, със седалище град Несебър и адрес на управление ж. к. „Младост“, бл. 62, вх. В, ет. 3, ап. 13, представлявано от изпълнителните директори Ивалина Янкова и Д.Й., начин на представляване - заедно, сумата от 251 665.26 лева с ДДС по фактури №№ *8 година, № * година, № * година, № **********/30.09.2018 година, № * година, представляваща възнаграждение за предоставени туристически услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на подаване на исковата молба - 23.08.2023 година до окончателното изплащане. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Кинг травел“ ООД, ЕИК 201211504, чрез адв. В. А. Р. - ВАК, личен адвокатски № **********, адрес за връчване: град Варна, бул. „Сливница“ №111, ет. 2, ап. 9, с която същото се обжалва като неправилно поради допуснати съществени нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се неизпълнение на задълженията на съда по чл. 146 от ГПК, изразяващо се в липса на подробен устен доклад в първото о.с.з. по делото. Инвокира се липса на надлежна заверка на приложените към исковата молба писмени доказателства, както и пропуск на съда да ги изброи изрично. Според въззивника изявлението на изпълнителния директор на 1 насрещната страна - Д.Й., направено в о.с.з. на 27.03.2024 година, че потвърждава, че документите са възпроизведени от счетоводната и хотелската резервационна програма не преодолява нуждата от писмената им заверка, още повече, че същата следва да е положена от двамата управители, които действат само заедно. Претендира се нарушение на чл. 185, чл.

4, ал. 1 и чл. 7, ал. 1, изр. първо от ГПК с оглед липсата на превод на български език на представените документи на чужд език. Въззивното дружество не счита за безспорно, че „Черно море - хотелс мениджмънт груп“ АД е предоставяло туристически услуги на клиенти чрез посредничеството на „Кинг травел“ ООД. Оспорва се събирането на свидетелски показания от цитираната от окръжния съд в мотивите му св. В. и се твърди, че свидетел с такова име не е разпитван. Отделно се навеждат доводи, че ако съдът е имал предвид разпитаната по делото св. В., през процесния период същата не е работила за „Черно море хотелс мениджмънт груп“ АД, а за трето по спора лице. Поддържа се също, че показанията на св. Я. следва да бъдат ценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като през 2018 година същият се е намирал в трудови правоотношения с въззиваемия - ищец, а отделно е член на Съвета на директорите на основния му акционер - „Слънчев бряг хотел холдингс“ АД. Поддържа се недоказаност на ищцовите претенции. Сочи се, че съществуването на търговски отношения между страните през предходен на процесния период не обосновава презумпция за знание у въззивника относно условията за настаняване на туристи в хотела.

Претендира се неравнопоставеност между страните в процеса. Сочи се, че действията на „Кинг травел“ ООД по деинсталиране на софтуера за резервации и съответното изтриване на базата данни, са възприети от съда като наподобяващи възпрепятстване на доказването, за разлика от несъхраняването от страна на „Черно море - хотелс мениджмънт груп“ АД на ваучерите, послужили за издаване на процесните фактури. Според въззивника не е следвало да бъде взета предвид и изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, тъй като вещото лице не е отговорило на зададените му въпроси. Твърди се, че в инвойсите, послужили за издаване на процесните фактури, се съдържат номера на ваучери, които не са включени в хотелските регистри на ищеца, а част от тях са и с дати, следващи датата на съставяне на съответната фактура. Въззивникът не споделя изводите на съда, че същите представляват покана за плащане и навежда оплаквания, че от съдебно-икономическата експертиза и разпита на вещото лице не станало ясно въз основа на какви установени според него разлики е издадена фактура № **********/30.09.2018 година. Претендира се, че вземането по нея е неоснователно. Твърди се също, че въпрос на СИЕ дали е ползван данъчен кредит по тези фактури не е поставян, поради което съдът не е следвало да цени отговора на вещото лице в тази насока и да мотивира с него решението си. Изразява се позиция, че не може да бъде направен извод за съществуване на договор между страните, тъй като фактурите не отразяват съществени елементи от съдържанието на сделката.

Моли се за отмяна на обжалваното решение.

Претендират се разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Черно море хотелс мениджмънт груп“ АД, ЕИК 102143391, в който се навеждат доводи за 2 неоснователност на същата. Според въззиваемия по делото безспорно е налице окончателен доклад, отговарящ на всички изисквания на чл. 146 от ГПК. Навеждат се аргументи, че непълният доклад е процесуално нарушение, което може да бъде преодоляно и в никакъв случай не може да бъде основание за отмяна на съдебното решение. Поддържа се, че Окръжен съд-Бургас не е допуснал твърдените във въззивната жалба съществени процесуални нарушения. Сочи се, че няма императивно изискване съдът изрично да посочи и конкретизира писмените доказателства, които приема, щом като същите са подробно описани в исковата молба и отговора към нея. Изразява се позицията, че заверката от само единият от двамата изпълнителни директори не опорочава относимостта на писмените доказателства към делото, а дори да е налице нарушение, същото не е от категорията на съществените. Изтъква се, че ответникът - въззивник не е оспорил някой от тези документи, нито е заявил желание същите да бъдат представени в оригинал. По отношение оплакванията, наведени във въззивната жалба досежно наличието на документи на чужд език се поддържа, че на практика липсва текст на чужд език, а всички реквизити на инвойсите са на български език или изписани с латински букви имена на туристи-чужденци.

Според въззиваемия не е налице твърдяното нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК при допускането на свидетелите по делото, тъй като с тях се установяват търговските отношения между страните през годините, начина на комуникация, издаване на документи и размяната им. Реферирането към св. В. вместо към св. В. от страна на окръжния съд в мотивите към обжалваното решение, според страната следвало да се възприема като допусната очевидна фактическа грешка, а не като процесуално нарушение. Правилно били кредитирани ясните и непротиворечиви показания на св. Я. като незаинтересована страна и пряк очевидец на търговските отношения между страните. Обосновава се наличието на неформален облигационен договор между двамата търговци. Сочи се, че въззиваемият е осчетоводявал процесните фактури и ги е включил в дневника за покупките и в справката-декларация по ЗДДС. Поддържа се, че не е налице нарушение на чл. 9 от ГПК. Излагат се аргументи, че в резултат на действията на въззивника е заличена базата данни, чрез която да бъде изготвено заключение относно сложилите се отношения през 2018 година, докато същността на ваучерите е документ, доказващ наличието на договор между туроператора и туриста, а не между туроператора и хотелиера. Правилно съдът приел, че проформа-инвойсите са покана за плащане и нямат счетоводно значение, тъй като се осчетоводяват само данъчните фактури. Според въззиваемия действията на „Кинг травел“ ООД са доказателство за наличието на пълно съгласие с основанието и със стойността на процесните фактури, а основателността на претенциите на ищеца се доказват с факта, че в счетоводството на ответника процесните фактури фигурират като задължение, при пълно съвпадение на основание и размер.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената 3 служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Със Закона за туризма от законодателя е дадена регламентация на обществените отношения, свързани с управлението, регулирането и контрола върху туристическите дейности, обекти и услуги. Туристически дейности са туроператорската и туристическа агентска дейност, хотелиерството и други, посочени в чл. 3, ал. 1 от цитирания нормативен акт.

В конкретния случай, правоотношението, по което се твърди да е налице неизпълнено задължение от страна на ответника е такова, което се сключва между лице, което има качеството на хотелиер и друго, което има качеството на туроператор, т. е. един от договорите по чл. 71 от Закона за туризма и по-специално такъв по т. 2, който сключва туроператорът при упражняване на своята дейност. За този договор няма установени специални правила за сключване му между правни субекти, които имат качеството „хотелиер“ и качеството „туроператор“, поради което трябва да се приеме, че той е неформален и е подчинен на общите правила, предвидени в ЗЗД за сключването му, за изменението му, за неговото прекратяване и изпълнение. Настоящата инстанция намира, че същият следва да се разглежда като разновидност на комисионния договор, уреден в чл. 348 и сл. от Търговския закон, който договор е двустранен, неформален, възмезден и консенсуален, т.е. писмената форма не е условие за действителност. С оглед на тези доводи, правната квалификация на предявената искова претенция е чл. 355 от Търговския закон във връзка с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД и с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за акцесорната такава за лихва.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните са установени трайни търговски отношения във връзка и по повод сключени през годините договори от вида на разгледания по-горе. От тях и по-специално от събраните гласни такива и заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза е видно, че такива са били налице и през 2018 година. Ответникът е събирал предварително информация за свободната леглова база, като при наличие на такава е правил резервации. Туристическите услуги са били заплащани от туристите на туроператора - в случая ответното дружество предварително, като за това и в тази връзка са получавали ваучери. Същите те са представяли при пристигането си в хотела на ищеца и съответно са били настанявани в него за съответния брой вече платени нощувки. При приключване на престоя им в хотела ищецът е обобщавал дадените му от туристите ваучери в инвойс, който е изпращал на ответника за одобрение. Това е било правено с цел установяване точността на сумата. При липса на потвърждение, съответно при липса на изрично оспорване се е пристъпвало към съставянето на данъчна фактура. При наличие на разлика, служител от „Кинг травел“ ООД е изпращал уведомление по имейл, за да бъде направена корекция. При 4 промени в пристигащите, туроператорът е изпращал резервационна бланка с променени имена и това се е отразявало в системата, но имената във ваучера обикновено са оставали непроменени поради липса на време. Двете страни са комуникирали чрез имейли, като по този начин са се изпращали и фактурите. Обичайно плащането от страна на туроператора на хотелиера се е извършвало около 45 дни след настаняването. Фактурата се е издавала около седмица след заминаването на туриста, обикновено за месеца или за повече време, но крайният момент на фактуриране е бил края на сезона - края на месец октомври на съответната година.