Решение № 910 от 18.09.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 4177/2025
- Вид
- Решение № 910
- Подписан
- 18.09.2026
- В сила
- 18.09.2026
- Състав
- Ваня Тенева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за туризма
- чл. 80 · Закон за туризма
- чл. 82, ал. 1 · Закон за туризма
РЕШЕНИЕ
№ 910 гр. Стара Загора, 18.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.адесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20255530104177 по описа за 2025 година
Ищецът “MАРБРО ТУРС“ ООД, представлявано от управителя Д. ******* твърди в исковата си молба, че на ********* г. ответникът И. А. се свързал с туристическа агенция „Марбро Typс“ ООД, офис Стара Загора, с цел организиране на пътуване до ********* за него и приятелката му М. С. за периода *********
След преговори и избор на оферта, ответникът потвърдил резервации за полет с „България Ер“ и хотел „Novotel Paris Centre Tour Eiffel“, като на ********* г. заплатил сумата ********* лв. в брой. На следващия ден му били предоставени самолетните билети и ваучерът за хотела. На ********* г. ответникът и неговата спътничка по тяхна вина пропуснали полета София - *********, поради което, по искане на ответника, ищецът закупил нови билети с „Wizz Air“ за същите дати, тъй като „България Ер“ отказали да се ползва само полет за връщане. Впоследствие по указание на ответника били извършени и допълнителни разходи, а именно:
-самолетни билети ********* - София (Ryanair) за по-ранен полет, тъй като ответника решил да се прибира по рано за България.
-два трансфера до летището Beauvais от хотел „Novotel Paris Centre Tour Eiffel“ - един за първоначалният обратен полет на ********* и един за последно избраният полет на ********* год.
Общата стойност на тези разходи била 2535 лв./с включен размер на отстъпката която ползвала „Марбро Typс“ ООД като туроператор/, както следва:
1
- Билети София - ********* (Wizz Air) - 690 лв.; Билети ********* - София (Wizz Air) 492 лв.;
- Трансфер - 294 лв.;
- Билети Ryanair ********* - София (********* г.) - 726 лв.;
- Трансфер - 333 лв.
На 19.05.2025 г. на ответника била издадена и Фактура № ********** за сумата от 2535 лв., която също останала неплатена, като след завръщането си ответникът многократно уверявал по телефон и „Вайбър“, че ще плати сумата, но не го направил. Сочи, че ответникът не изпълнил паричното си задължение по извършена туристическа услуга, по който дължал заплащане на сумата 2535 лв. Твърди, че законът не изисквал писмена форма за договора в конкретния случай. Съгласно Закона за туризма (ЗТ) писмена форма е задължителна само при „договор за туристически пакет“ - чл. 82, ал. 1 ЗТ. В случая между страните не бил сключен 2 туристически пакет, а били предоставени отделни посреднически услуги: закупуване на самолетни билети, осигуряване на трансфери, резервации по указание на клиента. Въпросните услуги не попадали в обхвата на „пакетно туристическо пътуване“, определено в чл. 79 и чл. 80 ЗТ и договорът бил неформален, съгласно общия режим на ЗЗД.
Искането е съда да постанови решение, с което да осъди ответника И. Д. А., ЕГН **********, с адрес ********* да заплати на „МАРБРО ТУРС“ ООД, ЕИК 825391828, сумата 2535 (две хиляди петстотин тридесет и пет) лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършени туристически услуги по фактура No: *******************., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
В условията на евентуалност, моли съда ако приеме, че липсва договорно основание и основният иск бъде оставен без уважение, да осъди ответника И. Д. А., ЕГН **********, с адрес ********* да заплати на „Марбро Type“ ООД, ЕИК 825391828, сумата 2535 (две хиляди петстотин тридесет и пет) лева, представляваща сумата с която ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Претендира деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Моли присъдените суми да бъдат заплатени по банкова сметка: IBAN: BG10PRCB92301044454213 (BGN) в „Прокредит Банк“ АД" с титуляр - „Марбро Type“ ООД.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:
Правното основание на предявения иск е чл.79. ал.1 ЗЗД. По този иск ищецът следва да докаже с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства възникването на облигационно правоотношение по туристическа услуга, изпълнението и приемането й от възложителя. Ответникът следва да докаже възраженията си т.е. ищецът следва да докаже валидно сключен договор за туристическа услуга и размера на вземането си. Ответникът следва да докаже плащане. Правното основание на предявения иск в условията на 2 евентуалност е чл.59 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в искова молба относно осъществяването на фактическият състав по чл. 59 ЗЗД /обогатяване на едно лице за чужда сметка; обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване; отсъствие на основание за обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез друг иск/ тъй като на тях е основал предявения иск. В тежест на ответника е да докаже възраженията си против иска или плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.
Редовно призован ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът, чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
От представените с исковата молба доказателства може да се направи обосновано предположение за вероятна основателност на исковите претенции.
Предявен е иск за главница по чл.79. ал.1 ЗЗД. По този иск ищецът следва да докаже с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства възникването на облигационно правоотношение по туристическа услуга, изпълнението и приемането й от възложителя. Ответникът следва да докаже възраженията си т.е. ищецът следва да докаже валидно сключен договор за туристическа услуга и размера на вземането си. Ответникът следва да докаже плащане.
С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав по така предявените искове.
Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца разноски в размер на общо 651, 40 лева (333, 05 евро), представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева, държавна такса в размер на 101, 40 лева.
Водим от гореизложеното съдът,
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Д. А., ЕГН **********, с адрес ********* да заплати на „МАРБРО ТУРС“ ООД, ЕИК 825391828, със седалище и адрес на управление ********* сумата 2535 лева (1296, 13 евро), представляваща дължимо възнаграждение за извършени туристически услуги по фактура No: *******************., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - *********. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И. Д. А., ЕГН **********, с адрес ********* да заплати на „МАРБРО ТУРС“ ООД, ЕИК 825391828, със седалище и адрес на управление ********* разноски в размер на общо 651, 40 лева (333, 05 евро).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Същото следва да се връчи на страните, като в едномесечен срок от връчването му на страната, срещу която е постановено, същата може да поиска неговата отмяна пред ОС Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4