Решение № 764 от 19.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100501207 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на ЗК“Аксиом“АД -гр. София–ответник по гр.д. № 160 /2025 год. по описа на Поморийския районен съд против решение № 84/20.05.2026 год.постановено по същото дело ,с което въззивното дружество е осъдено да заплати на М. Д. Д., 8, с адрес гр.****, кв.*** бл.** вх.* ет.*, сумата от 469.88 евро (четиристотин шестдесет и девет евро и осемдесет и осем евроцента) /919 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили вследствие от неизпълнение от страна на туроператора „Авиа Тур „ ЕООД, ЕИК 201288792, на задължение по договор за туристически пакет от 27.09.2024 г., сключен между ищеца и туроператора, съгласно застрахователна полица № 231370015/09.11.2023 г., издадена от „Застрахователна компания Аксиом“ АД, ЕИК 131039664, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.02.2025 г., до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА „Застрахователна компания Аксиом“ АД, ЕИК 131039664, да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 301.66 евро (триста и едно евро и шестдесет и шест евроцента) /590 лв./, 1 представляваща разноски по делото .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото неправилно и необосновано

Счита се ,че представеният договор от 27.09.2024 г. за туристически пакет ,който не е подписан от представител на „Авиа Тур“ е породил облигационни отношения,като липсват доказателства ,че на „Авиа Тур“ е заплатено за туристически услуги и че е приема да предостави такива услуги .Не е взето предвид и подписаното споразумение от 17.10.2024 г. ,според което договорът от 27.09.2024 г. се прекратява .Не е взето предвид твърдението ,че в случая не е осъществен риск според ОУ и чл. 98 ал.2 от Закона за туризма. Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърли исковата претенция .Не се сочат нови доказателства .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт.

В отговор си по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба въззиваемото дружество чрез процесуалния си представител счита решението за правилно .Сочи ,че застрахователната защита по тази застраховка покрива както обезщетяването на вредите от непредоставянето на туристически услуги ,така и възстановяването на получените от туроператора суми по неосъществени туристически пакети ,когато пътуващият не носи отговорност за неизпълнение на договора ..Очевидно във втората хипотеза предпоставка за възникване правото на потребителя за възстановяване на платени от него суми е договорът за туристически пакет да се счита прекратен поради неосъществяване на неговия предмет ,а не страните да продължават да са обвързани с него и да очакват изпълнение .Затова е логично на базата на прекратеното правоотношение страните да уредят последиците от непредоставената туристическа услуга ,което в случая е сторено със сключването на допълнително споразумение между тях и с което туроператорът е поел ангажимент доброволно да възстанови платената сума ,като липсват доказателства на ищеца да е изплатена сумата .От прекратяването не следва ,че гаранционната отговорност на застрахователя отпада ,напротив – именно в тези случаи се появява необходимостта от пълна защита на потребителя чрез ангажиране отговорността и на застрахователя ..В случая неосъществяването на предвидената екскурзия с договора за 2 туристически пакет не по вина на ищеца и невръщането от туроператора на платената по договора цена несъмнено представляват покрит застрахователен риск съгл.чл. 103 ал. 1 ЗТ,тъй като туристическата услуга не е предоставена изобщо и туропитаторът не е предприел действия п заплащане на контрагентите си необходимите суми за нощувки ,транспорт и т.н. ,т.е. изпълнение на договора не е започнато и доколкото и до момента туроператорът не е платил без основателна причина ,това е достатъчно да се приеме ,че той е неплатежоспособен ,каквото е употребеното в ЗТ понятие в по-широк смисъл /в този смисъл е цитирана съдебна практика / .

Неоснователно е и възражението за липса на облигационна връзка ,като се препраща към наведените съображения пред първоинстанционния съд и събраните по този повод доказателства ,установяващи ,че сключването и прекратяването на договора е станало по електронен път .

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е бил иск с правно основание чл.103, ал.1, вр.с чл.97, ал.1 от Закона за туризма (ЗТ), за осъждане на ответника да заплати на ищеца от 919 лв. /469,88 евро/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради неосъществено пътуване по договора за продажба на туристически пакет от 27.09.2024 г., изразяващи се в платена сума по туристическия пакет в размер на исковата претенция на туроператора „Авиа тур“ ЕООД отговорността на който е обезпечена с договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, сключен с ответника, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, В исковата молба на М. Д. Д. от гр.***, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Иван Танев, против „ЗК Аксиом” АД гр.София ищецът твърди, че на 27.09.2024 г., сключил с туроператора „Авиа тур“ ЕООД договор за туристически пакет, по силата на който туроператорът се задължил в периода 17.10.2024 г. 20.10.2024 г., да организира и проведе екскурзия с дестинация Унгария, за което на 30.09.2024 г., ищецът му заплатил по банков път сумата от 3

919 лв. /469,88 евро/. Туроператорът уведомил ищеца за невъзможност екскурзията да се проведе поради липсата на минимално необходимия брой туристи, поради което на 17.10.2024 г., страните сключили споразумение за прекратяване на договора за туристически пакет по взаимно съгласие, с което туроператорът се задължил да възстанови на ищеца направеното от него плащане в срок от 14 работни дни от подписване на споразумението, което туроператорът не сторил. Твърди, че между „Авиа тур“ ЕООД и ответника „ЗК Аксиом” АД е бил сключен договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, валиден към датата на договора за туристическия пакет, с оглед на който застрахователен договор отправил до ответника претенция за заплащане на обезщетение в размер на процесната сума, която туроператорът не му възстановил, но ответникът отказал плащане.

Ответникът не оспорва, че е страна по договор по застраховката „Отговорност на туроператора“, сключен с туроператора „Авиа тур“ ЕООД, валидна към датата на договора за туристическия пакет, но твърди, че с прекратяване на договора за туристическия пакет на 10.07.2024 г., покритието на застрахователната полица не се разпрострира между страните, както и застъпва становище, че не е осъществен покрит застрахователен риск.

С определение № 460/30.07.2025 г., „Авиа тур“ ЕООД е конституирано в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника.Същото не изпраща свой представител и не взема становище по делото.

Страните не спорят по изяснената фактическа обстановка –а именно ,че между ответника „Аксиом“ АД и туроператора „Авиа Тур“ ЕООД е сключен валиден договор за застраховка „Професионална отговорност на туроператори“ по застрахователна полица № 231370015/09.11.2023 г., препис от която е представен по делото, със срок на застраховката 12 месеца, за периода от 10.11.2023 г. до 09.11.2024 г. Съгласно договора, застрахователят осигурява покритие на отговорността на туроператора за причинени и настъпили през срока на действие на застраховката имуществени вреди на потребителите на организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена, в резултат на неразплащане на застрахования с негови контрагенти, включително при неговата неплатежоспособност и несъстоятелност, като лимитът на отговорност на застрахователя е 25 000 лв.

/12 782.30 евро/.

4

По делото е бил представен договор от 27.09.2024 г., за туристически пакет съгласно разпоредбите на Закона за туризма, сключен между ищеца, като възложител и „Авиа Тур“ ЕООД, като туроператор, по силата на който туроператорът поел задължение да организира пътуване до Унгария в периода от 17.10.2024 г. до 20.10.2024 г., за цена от 919 лв. /469,88 евро/, платима при подписване на договора. Установява се от представения заверен препис от платежно нареждане от 30.09.2024 г., ищецът е заплатил на туроператора уговорената с договора сума от 919 лв. /469,88 евро/. На 17.10.2024 г., между страните по договора е постигнато споразумение, съгласно което договорът е прекратен, като туроператорът се задължил в 14 дневен срок от подписване на споразумението да възстанови на възложителя платената по възложителя сума.

Ответникът е оспорил наличието на валидно облигационно правоотношение по договора от 27.09.2024 г., респективно прекратяването на договора, с аргумент за липса на подпис за турооператора в договора, съответно в споразумението за прекратяването му. Предвид оспорването, на основание чл.176 от ГПК, съдът е задължил управителя на третото лице помагач „„Авиа Тур“ ЕООД да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. Задълженото лице не се е явило за да даде обяснения, редовно призовано, поради което и на основание чл.176 ал.3 от ГПК, съдът е приел за доказани обстоятелствата относно сключването на процесния договор, заплащане на цената на същия от възложителя и ищец, както и прекратяването на договора.

Независимо от това , наличието на оспореното правоотношение между ищеца и туроператора, което е неформално, съответно прекратяването на същото, съдът е подчертал ,че се установява и от показанията на св.И.А.Н.

(позната на ищеца), която сочи, че тя и трети лица са осъществили контакт с третото лице туроператор относно сключване на договор за туристическа услуга с предмет процесната екскурзия до Унгария, страните постигнали съгласие за сключване на такъв договор, каквото съгласие изразил и ищеца, който извършил плащане на договорената цена, същото прието от туроператора, като договорът бил прекратен с горепосоченото споразумение не по вина на ищеца, а тъй като екскурзията се анулира поради липсата на необходимия за осъществяването й брой туристи.

5

Туроператорът не възстановил на ищеца платената по договора сума, поради което на 22.11.2024 г., ищецът подал до ответника претенция за изплащане на обезщетение по застраховката „Отговорност на туроператора“, поради настъпило застрахователно събитие, като не е спорно, че ответникът отказал изплащане на обезщетение.

При тази фактическа обстановка районният съд е приел ,че в случая е налице покрит застрахователен риск, тъй като пътуването не се е осъществило не по вина на ищеца, поради което застрахователят и ответник трябва да възстанови платеното от ищеца за туристическия пакет в размер на исковата претенция от 919 лв. /469,88 евро/. Съгласно чл.103, ал.5 от ЗТ, застраховката по чл.97, ал.1 покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на пътуващите съгласно разпоредбите на този раздел по договори за туристически пакети, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително при прекратяването на договора за застраховка, както е в случая, поради което неоснователно е възражението на ответника, че покритието на застрахователната полица не се разпростира след прекратяване на договора за туристическа услуга. В съвкупност от изложеното, съдът е намерил , че предявеният иск е установен по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на претенцията.