Решение № 623 от 29.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Г.ев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Гражданско дело № 20251800100283 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. У. срещу „Бороспорт“ АД, с която са предявени искове за заплащане на сумата 900,67 лв. (обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение) и на сумата 10000 лв., (обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания), които вреди са й причинени на 31.12.2018 г. на горната (крайна) станция на единствения четириседалков лифт с платформа за качване в к. к. „Боровец“, Община Самоков, в резултат на травматични увреждания и за чието обезщетяване ответникът отговаря поради настъпването им при или по повод на работа, възложена от него на трети лица. Претендира и законна лихва върху всяка от исковите суми от датата на увреждането - 31.12.2018г.

С молба, постъпила по делото по електронната поща на 14.02.2025 г., ищцата е изменила иска за обезщетение за неимуществени вреди чрез увеличаването му по размер от 10 000 лв. на 30 000 лв., като изменението е допуснато от РС- Самоков с определение, постановено в открито съдебно заседание по делото на 21.02.2025г., а делото е изпратено по подсъдност на Софийския окръжен съд.

Ищцата твърди, че подходът към мястото, на което пътуващите с лифта скиори следвало да слязат от лифта, бил оформен като гърбица, след подминаването на най-високата част на която седалката продължавала движението си в хоризонтално положение, но вече на значителна височина над нивото на терена. Това налагало всеки скиор да слезе от седалката в точно определен момент, който бил много кратък поради скоростта на движение на лифта. В конкретния случай ищцата пътувала с лифта с още трима скиори на седалката, а повърхността на гореописаната „гърбица“, по която тя следвало да слезе от седалката, била заледена и недобре обработена. Поради това, а както и поради високата скорост на движение на лифта и наложителното едновременно слизане на четиримата скиори от седалката в точно определен 1 момент, ищцата започнала да слиза от седалката малко след като последната подминала „гърбицата“. Така, при стъпването на терена от по- голяма височина, двете ски на ищцата се отворили в задните си части, вследствие на което ищцата получила тежка контузия на долния ляв крайник в областта на коляното. Пристигнал екип на Планинската спасителна служба при Български червен кръст, който й оказал първа медицинска помощ и я транспортирал до медицински център, тъй като от силните болки тя не можела да се движи.

След прибирането си в гр. Сливен незабавно потърсила специализирана медицинска помощ, при което била установена тежка фрактура на лявото коляно. Ищцата претърпяла период на интензивно лечение в продължение на около 5 месеца, през което време била изцяло неподвижна и на легло, като изпитвала силни болки, а дори най- лекото движение й създавало дискомфорт.

Налагало се да приема болкоуспокоителни лекарства и лекарства за разреждане на кръвта. Придвижвала се с патерици, а за нея се грижил и я обслужвал съпругът й.

Ищцата поддържа, че все още не е напълно възстановена, като в резултат на претърпените телесни увреждания продължава да изпитва силни болки, изтръпналост и подутост на местата на фрактурата. Изтъква, че също така процесният инцидент й бил причинил психически страдания – нарушение на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, затруднена концентрация и чувство за малоценност. На последно място, във връзка с лечението на причинените й вследствие на този инцидент травматични увреждания, извършила и разходи на обща стойност 900,67 лв.

Ищцата сочи, че, към датата на инцидента, на ответника било учредено право на ползване на ски- пистата „Маркуджик-2“ и на други имоти в местността, като същият бил отговорен за поддържането, стопанисването и експлоатацията на тази ски- писта и на въжените линии за превоз на хора (лифтове и влекове). Прави извод, че ответникът следва да носи гаранционнообезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД за понесените от нея вреди, за които счита, че са причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от ответника работа. Сочи, че задълженията на ответника били регламентирани в конкретни разпоредби от Закона за туризма, чиито изисквания ответникът не е изпълнил, в резултат на което са настъпили травматичните увреждания на ищцата и ответникът следва да носи отговорност за вредите от бездействието си.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Бороспорт“ АД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата за мястото на настъпване на инцидента, и твърди, че на 31.12.2018 г. на ЧПВЛ (четириседалкова пътническа въжена линия) „Маркуджик-2“ няма регистрирана подобна злополука, каквато е описана в исковата молба, както и че в нито един момент на крайната (горна) станция на лифта не е бил викан спасител от ПСС, за да оказва помощ на скиор, пострадал при слизане от седалката на лифта. Изтъква, че в протокол № 447/31.12.2018 г. на БЧК – ПСС е посочено различно място на оказване на помощ на ищцата от страна на спасителя от ПСС, а именно - ски-писта „Маркуджик 1“, която се намира на няколко стотин метра от крайната станция на ЧПВЛ „Маркуджик 2“. Прави извод, че, дори на ски-писта „Маркуджик 1“ ищцата да е претърпяла някаква злополука, тя била стигнала дотам на самостоятелно след слизане от крайната станция на ЧПВЛ „Маркуджик 2“, т.е. злополуката не е свързана с 2 твърденията в исковата молба.

При условията на евентуалност, ответникът настоява, че ищцата не се била съобразила с наличните към датата на инцидента указателни табели на последните два стълба от лифта относно това, в кой момент следва пътниците да вдигнат предпазната скоба на седалката и в кой момент трябва да станат от седалката, за да слязат от лифта, като е закъсняла да слезе от него, след което, вместо да изчака служителите на лифта да спрат движението му, е скочила в движение от движещата се седалка, с което е нарушила правилата за ползването на лифта. Ответникът счита, че травматичните увреждания на ищцата са настъпили в резултат на собственото й поведение при слизане от седалката на лифта, а не като последица от действия или бездействия на трети лица. Изтъква, че от въвеждането в експлоатация на ЧПВЛ „Маркуджик 2“ през 2008 г. до настъпване на процесния инцидент в съоръжението не са правени конструктивни изменения и всички негови системи за безопасност са оригинални и във вида, в който фирмата- производител ги е предвидила да служат по предназначение, както и че при ежегодния контролен технически преглед преди началото на зимния сезон 2018/2019 г. не са констатирани каквито и да било несъответствия на съоръжението с нормативните изисквания за техническото му състояние и то е допуснато до експлоатация за едногодишен срок без забележки и предписания от сертифицирания контролен орган. Освен това, ответникът излага съображения, че от описанието в исковата молба на механизма на настъпване на увреждането на ищцата и на характера и вида на травматичните й увреждания, се налага извод, че те се дължат на т. нар. „усукваща травма“, която настъпва при частично отваряне на автоматите на ските вследствие на неправилната им настройка, за която ответникът не отговаря. Навежда довод, че травмата на ищцата е типична за практикуването на ски-спорт и че твърденията за претърпени болки и страдания са преувеличени.

След конституиране на „ЗД Евроинс“ АД като трето лице- помагач на страната на ответника, същото е изразило становище за неоснователност на иска. Счита, че ищцата не е следяла за изправното състояние на екипировката си, което е една от причините за възникналото травматично увреждане. Сочи също така, че ищцата не е преценила своето психическото състояние преди да предприеме ползването на съоръжението, климатичните условия, както и дали е в състояние и притежава ли умения на нужното ниво за извършване на съответните действия. Намира, че претърпените имуществени и неимуществени вреди са изцяло по вина на ищцата, поради което исковете й следва да бъдат отхвърлени.

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. К., която поддържа исковата молба. Представя писмена молба, с която моли съда да уважи предявените искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу ,Бороспорт" АД за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени на ищцата на 31.12.2018 г. на горната (крайна) станция на единствения четириседалков лифт с платформа за качване в к.к. ,,Боровец", община Самоков, в резултат на травматични увреждания, както и за заплащане на сумата от 900,67 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на тези травматични увреждания. Счита, че за обезщетяването на последните отговаря именно ответникьт, поради настъпването им при или по повод на работа, възложена от него на трети лица.

3

Претендира разноски в производството в общ размер на 1555 лева, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Н., която поддържа представения отговор. Моли съда да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна и недоказана поради това, че събраните доказателства не кореспондират и не подкрепят релевираните от ищцата факти. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Депозира писмена защита, в която оспорва твърденията на ищцата и ги намира за недоказани. Детайлно анализира представените с отговора на исковата молба извадки от Ревизионна книга и Ревизионен акт, като въз основа на съдържанието им прави извод, че лифтът не се е движил с висока скорост.

Поддържа, че съоръжението е въведено в експлоатация през 2008 г. и има само една определена от производителя скорост, която не може да се променя от оператора. Подчертава, че до датата на твърдяната злополука по това съоръжение не са правени конструктивни изменения, а същото е само сервизирано. Оспорва и твърдението на ищцата за липса на изградено помощно съоръжение за слизане при горната станция на ЧПВЛ. Разграничава помощните съоръжения в зоните на качване и на слизане. Обосновава, че найразпространеното съоръжение при слизане с естествено снежна настилка е леко възвишение (т.нар. снсжна гърбица). Счита, че няма нормативна регламентация за наличие на служител, подпомагащ скиорите при слизане.

Позовава се на показанията на свидетеля В.Х. Б.. Черпи аргумента от факта, че лифтовото съоръжение е четириседалково, откъдето прави извод, че е невъзможно да се осигури служител за оказване на помощ при слизане на всеки един седящ. Обобщава, че счита за невярно твърдението на ищцата, че при слизане от ЧПВЛ нямало изградена помощна инфраструктура, както и че трябвало да има конкретен служител за помощ на скиорите при слизане, а липсата на такива предизвикала нейното падане. Подчертава, че ищцата не била спазила изрично указания графично начин, по който всеки ползвател на лифта следва да слиза от него, като в подкрепа на това се позовава на показаният на св. У.. Навежда довод, че ищцата била нарушила правилата за безопасност при ползване на лифта и не била спазила указателните табели, поставени на видно място на последните два стълба на лифта преди мястото за слизане на пътниците, вкл. обозначаващи зоните за качване и слизане, както и подготовката на пътниците за слизане и момента на слизане. Поддържа, че ако ищцата била спазила тези указания за безопасно слизане от лифта, тя е нямало да падне, т.е. именно нарушаването на правилата за безопасност от нейна страна е довело до нейното падане и до последвалото от него травматично увреждане (ако е предизвикано от падане при слизане от лифта, а не по време на каране на ски). Като допълнителна причина за това посочва и начина, по който ищцата е била позиционирала ските си, за да доведе до отварянето на автоматите. Изтъква, че на посочената от нея дата 31.12.2018г. на ЧПВЛ „Маркуджик 2" няма регистрирана подобна злополука, като в тази насока се позовава на показанията на св. В.Х. Б. и на Протокол № 447/31.12.2018 г. на БЧК-ПСС, в който като място на оказване на помощ от спасителя на В. У. изрично е посочена ски- писта "Маркуджик 1", намираща се на различно място от крайната станция на ЧПВЛ „Маркуджик 2". Изказва предположение, че става въпрос за различна злополука на ски писта "Маркуджик 1", но без връзка с ЧПВЛ „Маркуджнк 2", поради което не следва да носи отговорност.

Разпечатката съдържа 22 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16086e7a-a600-474b-9503-fdcab3536c18