Решение № 440 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100506058 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Би Ейч Еър“ ООД срещу решение от 22.01.2025 г. по гр.д. №55935/2024 г. на Софийския районен съд, 41 състав, с което е уважен предявеният от В. А. С. срещу жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.7, пар.1, б. „а“ Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети /Регламент /Е0/ 261/2004/ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за отмяната на директен полет BGH 7701 по направление Летище София – Летище Невшехир, планиран за 30.10.2023 г., който поради извършена промяна е осъществен с променен час на излитане, с междинно кацане на летище Варна и е пристигнал в крайната дестинация с повече от четири часа закъснение спрямо първоначалния полетен план, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /03.04.2024 г./ до окончателното плащане, както и сумата 15,92 лв., представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода 09.01.2024 г. – 02.04.2024 г, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №19604/2024 г. по описа на СРС, 41 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че в процесния случай се прилага ЗТ, а Регламент /ЕО/ 261/2004 се явява субсидиарно приложим. Поддържа, че организаторът на пътуването носи отговорност за изпълнението на пътническите услуги, включени в туристическия пакет, както и че промяната в полетното разписание е по искане на чартьора, поради което не е налице виновно неизпълнение от страна на авиопревозвача. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло 1 предявените установителни искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. А. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Онекс тур“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата.

Образувано е и по въззивна жалба на третото лице-помагач „Онекс тур“ ЕООД срещу решение от 22.01.2025 г. по гр.д. №55935/2024 г. на Софийския районен съд, 41 състав, с което е уважен предявеният от В. А. С. срещу „Би Ейч Еър“ ООД установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.7, пар.1, б. „а“ Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети /Регламент /Е0/ 261/2004/ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за отмяната на директен полет BGH 7701 по направление Летище София – Летище Невшехир, планиран за 30.10.2023 г., който поради извършена промяна е осъществен с променен час на излитане, с междинно кацане на летище Варна и е пристигнал в крайната дестинация с повече от четири часа закъснение спрямо първоначалния полетен план, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /03.04.2024 г./ до окончателното плащане, както и сумата 15,92 лв., представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода 09.01.2024 г. – 02.04.2024 г, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №19604/2024 г. по описа на СРС, 41 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и необосновано. Сочи, че авиокомпанията не носи отговорност в процесния случай, тъй като полетът се явява част от организирано туристическо пътуване, по който договор ищецът има качеството на трето ползващо се лице, поради което и не и се дължи обезщетение. Поддържа, че ищецът е уведомена за промяната в полетното разписание и се е явила за него, а в съответствие и с разпоредбите на ЗТ туристическият пакет е осъществен изцяло с договореното. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените установителни искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. А. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на 2 решението, следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл.1 и 19 от същия, противно на твърденията във въззивните жалби. В разпоредбите на чл.5 – чл.8 Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на ЕС, какъвто и превозът, осъществен от ответника.

Несъмнено е, че ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл.2 б. „б“ Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет, съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник. Съгласно чл.3 пар.5 Регламента, същият се прилага за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от пар.1 и 2. В случаите, когато опериращ въздушен превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник. Съгласно Тълкувателни насоки на Регламент /ЕО/ №261/2004 във връзка с Директивата за пакетните туристически пътувания, в чл.3 пар.6 и съображение 16 от регламента е посочено, че той се прилага за полети в рамките на пакетна екскурзия, освен когато тя се отменя по причини, различни от отмяната на полета. Пътниците, които ползват пакетна услуга, имат по принцип права както във връзка с организатора на пакетното пътуване съгласно посочената директива, така и във връзка с опериращия въздушен превозвач съгласно регламента.

Неоснователни са доводите, че в случая Регламентът не е неприложим, тъй като ищецът била ползващо се лице и не е заплатила по договора за организирано туристическо пътуване. Съгласно чл.3 пар.3 Регламента, същият не се прилага за пътници, пътуващи безплатно или на намалена тарифа, която не се предлага директно или индиректно на всички клиенти. От клаузите на договора се установява, че за двамата пътуващи е договорена и е заплатена обща пакетна цена за всички услуги, които туроператорът се е задължил да осигури. Цитираните от третото лице-помагач във въззивната жалба решения на СЕС /дело С-54/2023 и С-474/2022/ не дават различно от посоченото разрешение.

Неоснователни са и доводите, че ищецът не се дължи обезщетение, тъй като не се е явила навреме за регистрация на полета. Съгласно разпоредбата на чл.3 пар.2 б. „а“ Регламент /ЕО/ 261/2004, регламентът се прилага, респ. налице е основание за обезщетение, ако пътниците: имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл.5, се представят на гишето за регистрация, като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен път от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент/ не по-късно от 45 мин. преди обявения час на излитане, т.е. изискването за явяване е само при претенции, касаещи закъснял полет по смисъла на Регламента, но не и при отмяна. В този смисъл са и мотивите на цитираните от трето лице-помагач и посочени по-горе решения на СЕС.

Съгласно чл.5 Регламента, при отмяна на полета пътниците получават помощ от опериращия въздушен превозвач по чл.9 пар.1 б. „a“ и чл.9 пар.2, както и при премаршрутиране, когато нормално очакваното начало на новия полет е най-малко в деня след заминаването, така както е било планирано за отменения полет, помощта, посочена в чл.9 пар.1 б. „б“, и чл.9 пар.1 б. „в“; и имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл.7, освен ако не са: i) информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат най-рано два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за отмяната по-малко от седем дни преди 3 началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат най-рано един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. Опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл.7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

В случая е установено, че процесният полет, който е бил предвиден за изпълнение в 07:00 часа ЕТТ, респ. 05:00 UTC, както е посочено и в договора за организирано туристическо пътуване, е бил отменен чрез промяна на началния час на излитане 12:10 ЕЕТ, респ. 10:10 UTC и е предвидено същият да се изпълни с междинно кацане на летище Варна.

Ето защо, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.5 Регламента.

По делото не е спорно и е установено, че ищецът е била уведомена за отмяната и за премаршрутирането четири дни преди полета, т.е. извън сроковете по Регламента, което в случая е следвало да бъде извършено в срок повече от 14 дни преди началото на полета, за да се освободи от отговорност превозвача. Възражението, че с договора за организирано туристическо пътуване туроператорът в съответствие с разпоредбата на чл.88 ал.1 ЗТ си е запазил правото да променя часовете на полетите не може да освободи от отговорност превозвача. Съгласно чл.15 пар.1 Регламента, задълженията по отношение на пътниците, съгласно същия, не могат да бъдат ограничавани или отменяни, по-специално чрез дерогиране или рестриктивна клауза в договора за превоз. Следователно, макар да има право, съгласно националния закон, туроператорът да променя едностранно клаузи от договора за туристическо пътуване, доколкото съгласно практиката на СЕС, правилата на Регламента се прилагат и при организирани туристически пътувания, извършването на тези промени е следвало да бъде съобразено с изискванията, които наднационалното право поставя по отношение на уведомяването на пътниците при отмяна на полети по смисъла на Регламента и сроковете за това.