Решение № 25 от 09.07.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Каварна, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко П. Георгиев при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно наказателно дело № 20253240200030 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № В-006329/22.01.2025г. на

Председател на Комисия за защита на потребителите,с което на ЕТ „ВелимарВ. В.“ ЕИК: ... със седалище и адрес на управление:обл.Добрич,общ.Балчик гр.Балчик улица „...“ № 31-В,представлявано от В. М. В. е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева на основание чл.231а ал.1 от Закона за туризма,за нарушение на чл.117 ал.6 от Закона за туризма.

С въззивната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния представител жалбоподателя сочи,че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.В тази връзка поддържа конкретни доводи,обуславящи приложението на цитираната разпоредба,като моли за отмяна на атакуваното наказателното постановление.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ,при депозиране на административнонаказателната преписка по издаване на атакуваното наказателно постановление изразява становище,че жалбата е неоснователна.В съдебно заседание не се явява представител на въззиваемата страна.

Контролиращата страна-РП-Добрич ТО-Каварна,редовно призована,не изпраща представител.

Съдът след като се запозна с приложените по делото доказателства,обсъди доводите изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление,намери,че са налице основания за неговото потвърждаване.Съображенията в тази насока са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка,изложена по идентичен начин в процесните АУАН и НП:

1

Длъжностно лице на КЗП-РД Варна е извършило проверка на 18.07.2024г. в обект ресторант „Рай“,находящ се в с.Топола,община Каварна,м-ст „Иканталъка“,стопанисван от ЕТ „Велимар В. В.“,предоставящ туристически услуги в горепосочения обект.При проверката е установено,че на видно място на територията на туристическия обект е поставено Удостоверение за категория три звезди № 1646,издадено от Община Каварна на 05.08.20221г.,валидно до 05.08.2026г. на обект: Ресторант „Рай“,адрес на обекта: с.Топола,община Каварна,м-ст „Иканталъка“,капацитет: 50 места/20 на открито и 30 на закрито/.Към момента на проверката в туристическия обект ресторант „Рай“,търговецът ЕТ „Велимар-В. В.“ не е осигурил възможност за плащане и чрез терминално устройство ПОС,с което според актосъставителя ЕТ „Велимар-В. В.“ е нарушил разпоредбата на чл.117 ал.6 от Закона за туризма.

На ЕТ „Велимар-В. В.“ бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 006329 от 25.07.2024г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.117 ал.6 от Закона за туризма,с посочена дата на извършване на нарушението-18.07.2024г. и място на извършване на нарушението: с.Топола,общ.Каварна,м-ст

Иканталъка.Нарушението е установено с констативен протокол КП № К-2751443/18.07.2024г.АУАН е надлежно връчен на В. М. В. на 25.07.2024г.По АУАН е направено възражение в което се излага,че се касае за „маловажен слручай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

На основание така съставения акт и на материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка е издадено и атакуваното наказателно постановление № В-006329/22.01.2025г. на Председател на Комисия за защита на потребителите,с което на ЕТ „Велимар-В. В.“ ЕИК: ... със седалище и адрес на управление:обл.Добрич,общ.Балчик гр.Балчик улица „...“ № 31-В,представлявано от В. М. В. е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева на основание чл.231а ал.1 от Закона за туризма,за нарушение на чл.117 ал.6 от Закона за туризма.

Съдът установи изложената фактическа обстановка,след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал-писмените доказателства по АНП-КП № К-2751443/18.07.2024г.,АУАН № 006329/25.07.2024г.,приобщени към делото и гласните доказателства-показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели-Ц. Х.,В. Г.,П. И. П.,С. Е..Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели като логични,последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.Съдът няма никакви основания,да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на разпитаните в с.з. на 11.04. и 16.05.2025г. свидетели,при изпълнението на служебните им задължения.Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост,поради което и съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на свидетелите Ц. Х.,В. Г.,П. И. П.,С. Е. и кредитира същите като истинни.

2

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона,съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице,посочено в наказателното постановление като нарушител,в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН,съдържа всички необходими реквизити,поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител.Следва и да се отбележи,че актовете за установяване на административни нарушения,нямат обвързваща доказателствена сила,т.е. посоченото в акта не се счита за доказано,тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК,съгласно чл.14 от НПК обвиняемият/ в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното/ППВС № 10/1973г./Това от своя страна означава,че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда,че има административно нарушение.Освен това за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

Въз основа на изложената фактическа обстановка,съдът достигна до следните прави изводи:По делото не се спори,а и от приложената Заповед за длъжностно лице

№

296/04.07.2019г. се установява както материалната,териториална,така и темпорална компетентност на актосъставителя.Що се отнася до компетентността на административнонаказващия орган да издава наказателни постановления по Закона за туризма,същата е нормативно установена с разпоредбата на чл.232 ал.2 от Закона за туризма.

Съгласно чл.117 ал.6 от Закона за туризма/в сила от 01.03.2024г./ лицата извършващи ресторантьорство в заведения за хранене и развлечения с категории-две,три,четири или пет звезди,задължително осигуряват възможност за плащане и чрез терминално устройство ПОС.

Категорично установените от показанията на актосъставителя С. Е. Е. и писмените доказателства-КП

№

К-2751443/18.07.2024г.,АУАН

№

006329/25.07.2024г. факти по делото сочат,че в туристическия обект ресторант „Рай“,находящ се в с.Топола,община Каварна,м-ст „Иканталъка“ търговецът ЕТ „Велимар-В. В.“ не е осигурил възможност за плащане и чрез терминално устройство ПОС.С оглед на така изложеното съдът приема,че категорично може да се направи еднозначен извод,че в проверявания обект не е осигурена възможност за разплащане и чрез терминално устройство ПОС.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които да водят до 3 опорочаване на административно наказателното производство.АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания,залегнали в чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението,която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него,като такива били депозирани.Фактическата обстановка изложена в АУАН,изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Атакуваното НП съдържа реквизитите,предвидени в чл.57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци,водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са и давностните срокове,разписани в чл.34 от ЗАНН.АУАН е съставен в срок,надлежно връчен на В. М. В.-представляващ ЕТ „ Велимар-В.

В.“ ЕИК ...,на 25.07.2024г.Процесното НП е издадено в законоустановените срокове.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,съвсем законосъобразно административнонаказващия орган е счел,че в случая се касае за нарушение по смисъла на чл.117 ал.6 от Закона за туризма.Санкционираното лице-търговецът ЕТ „Велимар-В. В.“ не е изпълнило задължението си в туристическия обект ресторант „Рай“ категория три звезди/видно от Удостоверение за категория три звезди № 1646,издадено от Община Каварна на 05.08.2021г.,валидно до 05.08.2026г. да осигури възможност за плащане и чрез терминално устройство ПОС.

Приложена е и правилната санкционна норма-чл.231а ал.1 от Закона за туризма.Наложената имуществена санкция е в минималния установен от закона размер-500,00 лева.Същият в конкретния случай се приема от съда за съответен на тежестта на нарушението,тъй като наказващия орган е наложил санкция в предвидения от закона минимален размер,който съответства на тежестта на нарушението и на обстоятелството,че нарушението е извършено за първи път.

Настоящата съдебна инстанция намира,че липсват и предпоставките,визирани в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Маловажен случай на административно нарушение е налице,когато извършеното административно нарушение,с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Стъпвайки на тази законова дефиниция,практиката е извела правилото ,че за да се счете,че случаят е маловажен,следва да се констатира,че степента на обществена опасност както на деянието,така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.

В конкретния случай съдът намира,че деянието разкрива типичната,а не пониска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение по процесния състав,доколкото обстоятелства които да обуславят маловажност на случая не са налице.

4

На първо място следва да се посочи,че неизпълнението на законовото задължение не се дължи на обективни причини,а практиката е категорична,че именно наличието на обективни причини,които са възпрепятствували законосъобразното процедиране е един от отличителните белези на маловажния случай.

Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието обстоятелството,че в АУАН и НП е отбелязано,че нарушението е за първи път.Това обстоятелство е съобразено от наказващия орган при индивидуализация на наказанието,като е наложена санкция в минимален размер.

В процесния случай се касае за формално нарушение,за чиято съставомерност не се изисква настъпването на допълнителен общественоопасен резултат освен самото деяние.Приемането,че липсата на вредни последици е основание за маловажност при формалните нарушение,на практика би довело до положение да не бъдат налагани санкции за по-голямата част от извършваните в страната противоправни посегателства,което е идея чужда на законодателя.

С оглед на изложеното,процесното наказателно постановление се явява законосъобразно,поради което същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото,неоснователни се явяват претенции на жалбоподателя да се присъдят в негова полза сторените по делото разноски.

Така мотивиран и на основание,чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН,съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-006329/22.01.2025г. на Председател на Комисия за защита на потребителите,с което на ЕТ „ВелимарВ. В.“ ЕИК: ... със седалище и адрес на управление:обл.Добрич,общ.Балчик гр.Балчик улица „...“ № 31-В,представлявано от В. М. В. е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева на основание чл.231а ал.1 от Закона за туризма,за нарушение на чл.117 ал.6 от Закона за туризма.