Решение № 7697 от 26.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7697 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20231110117842 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на „ТА С,ки“ № 84, представлявано от управителя Галин Димитров Георгиев, да заплати на „ИНТЕР – ,ЕЛ“ ООД, ,2, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „,, представлявано от Адвокатско съдружие „Ангелова, Бошнаков и сие“, със съдебен адрес: гр. ,, ет.1, сумата в размер на 5115, 86 лв. с ДДС – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 04.04.2023г.

В исковата молба се поддържа, че ищцовото дружество е сключило с ответното дружество Договор на база контингент. Посочва се, че ищцовото дружество предоставило на ответното дружество да сключва от свое име и за своя сметка договори за туристическо обслужване с чуждестранни организации, юридически и физически лица, в базата на ищцовото дружество /хотел „Сън Палас“ и хотел „Вила Маре“/ съгласно приложение за ценови нива и други условия към настоящия договор. Поддържа се в исковата молба, че ответното дружество се задължило да извършва разплащането с ищцовото дружество, съобразно т.4. от договора – на основание продадени легла на базата на надлежно оформени от ищцовото дружество фактури за предоставените услуги след окончателно предоставените резервации и не покъсно от седем дни. Поддържа се от ищеца още, че съобразно т.6.4 от 1 договора между него и ответника – туроператорът нямал право да задържа суми по рекламации без писмено потвърждение от страна на ищцовото дружество като хотелиер“. Твърди се в исковата молба, че ответното дружество не е изпълнило задължението си да извърши плащане за всички продадени легла, за които са били оформени надлежни фактури, а именно – 1.

Фактура № 0000013998/04.09.2021г. – 3270,15 лв. с ДДС – за настаняване на 04.09.2021г. в хотел „Сън Палас“ по договор за контингент; 2. Фактура № 0000014002/05.09.2021г. – 726,98 лв. с ДДС – за настаняване на 05.09.2021г. в хотел „Сън Палас“ по договор за контингент;

3. Фактура №

0000014024/15.09.2021г. – 664,98 лв. с ДДС- за настаняване на 15.09.2021г. в хотел „Сън Палас“ по договор за контингент; и 4. Фактура № 0000014029/19.09.2021г. – 453,75 лв. с ДДС за настаняване на 19.09.2021г. в хотел „Сън Палас“ по договор за контингент.

Ответникът е подал отговор в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК. Оспорва предявеният иск по основание и размер, като моли същият да бъде отхвърлен. Твърди, че е налице неизпълнение от страна на ищеца, което се изразявало в недостатъци и пропуски в обслужването на туристи, като лошото изпълнение на туристическата услуга довело до множество рекламации и оплаквания на туристите. Излага твърдения, че именно от неточното и лошо изпълнение на договора от страна на ищеца е прихванал сумата в размер на 5115,86 лв., представляваща част от рекламациите на туристи в хотела на ответното дружество.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД за осъждане на „ИНТЕР ,ЕЛ“ ООД, ,2, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „,, представлявано от Адвокатско съдружие „Ангелова, Бошнаков и сие“, със съдебен адрес: гр. ,, ет.1, да заплати на „ТА С,ки“ № 84, представлявано от управителя Галин Димитров Георгиев, сумата в размер на 11 808 лева. Ищецът по насрещния иск в исковата молба посочва, че с ответното дружество имат сключен договор от 21.09.2020г. на база контингент за туристическо обслужване /настаняване, изхранване/ в хотелската база на хотелиера /ответник/, поспециално в хотел „Сън палас“ за сезон лято 2021г., като обслужването се осъществявало на база общоприети международни стандарти. Посочва още, че за договореният сезон лято 2021г. ответникът бил осъществил туристическо обслужване на туристи основно от „Екзим груп“, като за целия 2 сезон били заплатени общо 160 323,18 лв. за оказаните услуги. Ищецът поддържа, че във времетраенето на сезон лято 2021г. ответното дружество системно допускало неточно, лошо изпълнение на сключения договор, поради осъществяване на некачествено туристическо обслужване на гостите на хотела, изразяващо се най-често в наличие на мръсотия в ресторанта; непочистени подове; недопълване на храна, когато артикул или дадено ястие свърши; недостиг на прибори; повреди на кафемашината; скъсани хавлии и чаршафи; изгнили плодове-негодни за консумация; системно неработещ асансьор. Поддържа се още, че за всички тези недостатъци и пропуски в обслужването туристическите представители на ответника многократно са информирали служители на хотела и на тези от „Интер ,ел“ ООД, но рядко се стигало до решаване на възникналите проблеми. Посочва, че лошото изпълнение на туристическата услуга от страна на ответното дружество като резултат довело до множество рекламации и оплаквания на туристите. Сочи още, че всички рекламации, оплаквания устно, писмено по всякакви начини са довеждани до ръководството на ответното дружество, но последното винаги ги било отхвърляло. Ищецът излага твърдения, че в резултат на лошото, некачествено изпълнение на предоставената туристическа услуга /хотелско настаняване, изхранване/ от страна на ответното дружество за сезон лято 2021г. се стигнало до финансово обезщетяване на туристи на чуждестранния партньор по множество рекламации, което обезщетяване възлизало общо на 8679 евро или 16 924 лева, която сума била удържана от дължими плащания към „ТА Солвекс“ от „Екзим груп“. Посочва се, че размерът на всяка конкретна рекламация бил изчислен от чуждестранния партньор - „Екзим груп“ на база „Франкфуртския протокол“, който масово се използвал при определяне размера на процента на рекламацията на база пакетна туристическа цена. Ищецът излага твърдения, че именно от неточното и лошо изпълнение на договора от страна на ответника, бил прихванал сума в размер на 5115,86 лв., представляваща част от рекламациите на туристи в хотела на ответното дружество, а остатъкът в размер на 11 808 лева бил предмет на настоящия насрещен иск.

Ответникът по насрещния иск – „Интер-,ел“ ООД, ,2, е подал писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан. Ответното дружество оспорва всички посочени основания в насрещния иск, оспорва всички представени 3 доказателства. Ответното дружество поддържа, че с насрещния иск са представени доказателства като протоколи за рекламация, оплаквания, за които то като страна-хотелиер не е било уведомено. Поддържа, че в хотел „Сън палас“ имало книга за оплаквания на гостите. Това било известно на ответната страна и ако някой от гостите изразявал недоволство от предлаганите услуги следвало в седмодневен срок да впише оплакването си.

Посочва, че след вписването на оплакването на туриста, се осъществявала съвместна среща между хотелиера, туроператора и съответния турист.

Съставяло се константивен протокол, при тази среща следвало да бъда установено безспорно налице ли е тази некачествена туристическа услуга и да се представят доказателства за това. Поддържа, че представените протоколи за рекламация са съставени между туроператора и гостите на хотела, като ответното дружество оспорва автентичността на положените в тях подписи.

Ответното дружество поддържа още, че посочените протоколи не са му били предоставени, за да се запознае с информацията, която се съдържа в тях.

Посочва, че тези протоколи са създадени като доказателства по насрещния иск и освен това са изготвени след приключване на сезона. Ответникът посочва още, че е чл. 6.4 от договора, сключен с ищеца било предвидено, че туроператорът нямал право да задържа суми по рекламации без писмено потвърждение от страна на хотелиера. (ответник по насрещния иск).

Ответникът оспорва всички рекламации, с оглед на това, че не е бил своевременно уведомен, а това станало едва с предявяване на насрещния иск от страна на туроператора.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

I. По отношение на главния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД:

Съдът приема за безспорно установено по делото, че между ищеца „Интер-,ел“ ООД и ответника „ТА Солвекс“ ЕООД е налице облигационна връзка на основание сключен между посочените страни Договор на база контингент от 21.09.2020г.

По делото не се спори, че за туристическия сезон лято 2021 г. „ТА Солвекс“ ЕООД има сключен договор с „ДЕР Туристик ЧЗ“ АД, по силата на който последното следва да организира и продава летни почивки, екскурзии и 4 други услуги, които ще се предоставят в България от май до октомври 2021 г., като „ТА Солвекс“ ЕООД трябва да предоставя услуги на туристите осигурени от „ДЕР Туристик ЧЗ“ АД. На чешкия пазар услугите се продават от „ДЕР Туристик ЧЗ“ АД, на полския пазар от Ексим Турс АД, на словашкия пазар от Картаго турс, като услугите се фактурират от последните дружества.

В изпълнение на горния договор „ТА Солвекс“ ЕООД осигурило туристически услуги, туристическо обслужване на туристи, от които 400 били настанени и изхранени в хотел „Сън палас“ Слънчев бряг, собственост и менижиран от „Интер ,ел“ ООД.

За извършените услуги по настаняване и изхранване на туристите „ТА Солвекс“ ЕООД е изплатило на „Интер ,ел“ ООД по издадени от последния фактури сумата от 160 323.18 лв.

„ТА Солвекс“ ЕООД не спори, че не е изплатило на „Интер ,ел“ ООД задължението в общ размер на 5115.86 лв., по следните фактури: 1. Фактура № 0000013998/04.09.2021г. – 3270,15 лв. с ДДС – за настаняване на 04.09.2021г. в хотел „Сън Палас“ по договор за контингент; 2. Фактура № 0000014002/05.09.2021г. – 726,98 лв. с ДДС – за настаняване на 05.09.2021г. в хотел „Сън Палас“ по договор за контингент;

3. Фактура №

0000014024/15.09.2021г. – 664,98 лв. с ДДС- за настаняване на 15.09.2021г. в хотел „Сън Палас“ по договор за контингент; и 4. Фактура № 0000014029/19.09.2021г. – 453,75 лв. с ДДС за настаняване на 19.09.2021г. в хотел „Сън Палас“ по договор за контингент.

С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 5115.86 лв. спрямо ответника, като във връзка с основателността на иска следва да се обсъди направеното от ответника възражение за прихващане.

II. По възражението за прихващане:

Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението.

Законът обаче не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с момента на извършването на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно 5 действие като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на помалкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Както се приема в Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, докладчици съдия Геника Михайлова и съдия Вероника Николова необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение.

С направеното в исковото производство възражение за прихващане това изявление не се променя от такова насочено към насрещната страна, в такова отправено до съда с искане последния да извърши прихващане. С оглед на това, съдът извършва проверка за това дали са били налице предпоставките за прихващане, осъществили ли са се те и към кой момент, като намери, че възражението е неоснователно ще уважи иска, а ако го намери за основателно ще отхвърли иска до размера на заявеното с възражението вземане – така Решение № 103 от 01.08.2017 г. по гр.д.№ 61323/2016 г., IV ГО, докладчик съдията Димитър Димитров.