Акт № 1050 от 03.11.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1050 гр. Бургас, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Административно наказателно дело № 20262120203354 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130, ал.5 от ЗМДТ, вр. чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на Д. С. П., ЕГН – **********, с адрес гр. П. ***, против наказателно постановление № ***/*** г. на директор на Дирекция „ПМДТ“ към Община Поморие, с което й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.126а, ал.1 от ЗМДТ за нарушение на чл.61н, ал.1 от ЗМДТ.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон, като с него е вменено на жалбоподателя извършването на административно нарушение, което не е доказано по безспорен начин. Набляга се, че наказателното постановление е неясно, липсват пълни и точни фактически констатации относно обстоятелствата на нарушението. Госпожа П. не оспорва, че на 06.08.2025 г. са дошли служители на дирекция „ПМДТ“ към Община Поморие по сигнал, но по време на проверката не са видели никого и не са разговаряли с никого. Твърди се, че не е съставен констативен протокол, а след десетина дни жалбоподателката е била спряна на улицата и от нея е поискано да разпише някакви „бумаги“, което тя е отказала да стори. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата, като заявява, че съдебното производство е изначално противозаконно.

В съдебно заседание процесуалният представител на наказващия орган директор на Дирекция „ПМДТ“ към Община Поморие оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендират се и разноски.

1

По допустимостта на жалбата:

В атакуваното наказателно постановление след подписа на органа, който го е издал, е отбелязано ръкописно, че нарушителят не е бил открит на „посочения адрес“, няма информация за друг адрес, на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление се счита за връчено на 06.10.2025 г. и влязло в сила на 21.10.2025 г.

Препис от наказателното постановление е изпратен на госпожа П. на *** г. по пощата с писмо с обратна разписка. Писмото се връща на 06.10.2025 г. като „непотърсено“. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя – условие, което не е изпълнено в случая. Когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването – аргумент от чл.58, ал.2 от ЗАНН. Отбелязването, че пощенската пратка е „непотърсена“, не означава, че адресатът е напуснал адреса. Следователно, наказващият орган е следвало да потърси госпожа П. на адрес гр. П. *** и при неоткриването й, да положи усилия да издири актуален нейн адрес, което не е сторено. В този смисъл, отбелязването по смисъла на чл.58, ал.2 от ЗАНН в наказателното постановление с дата 21.10.2025 г. е незаконосъобразно и атакуваният акт не е влязъл в сила.

След като няма сигурни данни и кога в действителност жалбоподателката е узнала за съществуването на наказателното постановление, то жалбата й се явява подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.08.2025 г. е съставен протокол № *** от същата дата от служители в Община Поморие, че на стационарен служебен телефон в Община Поморие е получен анонимен сигнал относно място на настаняване на туристи с адрес гр. П. ***, като е заявено, че през летен сезон 2025 г. в обекта се настаняват различни туристи, включително и чужденци, като и към дата 05.08.2025 г. има туристи. Извършена е справка в информационен продукт към Община Поморие за наличие на подадена патентна декларация за периода 2024 г. – 2025 г. за посочения адрес и се установява, че такава няма. Констатирано е, че следва да се извърши проверка, поради което на 06.08.2025 г. свидетелят Й. П. К., служител в Община Поморие, Дирекция „Приходи, местни данъци и туризъм“ (за краткост Дирекция „ПМДТ“), заедно със свой колега Е. П.а Сандова, извършват проверка на адрес гр. П. ***. Тъй като къщата е затворена, служителите почукват на вратата на студио в лявата част на къщата. Оттам се появява млада жена, на която не е установена самоличността, която казва, че е наела имота за лятото. Те провеждат по телефон разговор с жалбоподателката, която им заявява, че лицето в имота е наемател на племеника й, но няма договор за наем. Поискват да посетят втория етаж на къщата, за да установят дали имотът се отдава на туристи, но жалбоподателката отказва.

За резултата от проверката е съставен протокол № 23018/06.08.2025 г., подписан от 2 свидетеля и Е. Сандова, в който е отразено, че Д. П. отказва да го подпише. В протокола е отразено също така, че за изясняване на всички факти и обстоятелства следва да бъдат изискани обяснения от собственика на първи жилищен етаж на къщата. Свидетелят К. заяви пред съда при разпита си, че такива сведения в писмен вид са дадени от П. Н., който твърди, че туристи има на адреса и преди дата 06.08.2025 г.

На 19.08.2025 г. е съставен протокол, че госпожа П. е отказала да получи покана за явяване за съставяне на два броя АУАН за нарушения по ЗМДТ и по ЗТ.

На 27.08.2025 г. свидетелят съставя АУАН, в който е отразено, че проверката е извършена на 06.08.2025 г. и в деня на проверката има установени туристи на адрес гр. П.

***, но обектът не е регистриран като място за настаняване клас „В“ на основание чл.128, ал.2 от ЗТ. В АУАН са цитирани част от разпоредбата на чл.61з от ЗМДТ и разпоредбата на чл.61н, ал.1 от ЗМДТ, поради което е направен извод, че госпожа П. осъществява патентна дейност, за която не е подадена патентна декларация. Посочено е, че „датата на нарушението е 06.08.2025 г.“.

На същата дата е съставен протокол от служители на Община Поморие, че са били на адреса гр. П. ***, свързали са се по телефона с госпожа П., че се намират пред сградата за връчване на АУАН, но тя е отказала да ги получи. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, което приповтаря съдържанието на АУАН, като наказващият орган приема, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.61н, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с чл.126а, ал.1 от ЗМДТ, поради което е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро).

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на Й. П. К. и от писмените доказателства по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /аргумент от чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири фактите от значение за спора и приложимия закон.

Според разпоредбата на чл.61н, ал.1 от ЗМДТ лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

От цитираната разпоредба се налага извод, че такава декларация, подават само лицата, които подлежат на облагане с патентен данък. Според разпоредбата на чл.61з от ЗМДТ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че: оборотът на лицето за предходната година не 3 превишава 100 000 лв., и лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал, т.4 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Подобна е и разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, според която наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Посочените реквизити не са самоцелни, а са пряко свързани с приложението на различни норми от ЗАНН и са гаранция за охраняване на правото на защита на санкционираното лице.

В случая, нито в АУАН, нито в наказателното постановление обаче е отразено каква „патентна дейност“ извършва предполагаемият нарушител. Може само да се предполага, че се има предвид „места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по Закона за туризма“ – т.1 от Приложение № 4 към глава II, раздел VI на ЗМДТ. Това представлява съществено процесуално нарушение, защото се засяга правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво нарушение му е повдигнато административно-наказателно обвинение и впоследствие е наказано.

Ето защо, наказателното постановление следва да бъде отменено на това основание.

На следващо място, за да се приеме, че физическо лице дължи патентен данък, следва да се установи, че: мястото за настаняване (втори жилищен етаж и ляв гараж от триетажна сграда, според изложеното в наказателното постановление) е с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по Закона за туризма. В наказателното постановление е отразено, че обектът не е регистриран като място за настаняване клас „В“ по Закон за туризма (стаи за гости - чл.3, ал.2, т.1, б. „В“ от ЗТ), поради което и стаите не са категоризирани, защото по аргумент от чл.113, ал.2 от ЗТ стаите за гости се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ (пред кмета на общината по местонахождение на обекта – чл.29 от Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости), ако не са категоризирани. В този смисъл, не са налице условията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ. Затова, след като не отговаря на условията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, дейността (отдаване на стаи на туристи за краткосрочно ползване в обитавано от предоставящия ги жилище) следва да се облага по реда на ЗДДФЛ – аргумент от Решение № 3611 от 7.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1928/2025 г., VIII о.

Ето защо, декларация по чл.61н от ЗМДТ не следва да се подава от П., т.е. не е налице извършено административно нарушение, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По разноските:

4

При този изход на спора право на разноски има само жалбоподателката, но не е направила искане за присъждане на такива.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Бургаски районен съд, ХІІІ наказателен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***/*** г. на директор на Дирекция „ПМДТ“ към Община Поморие, с което на Д. С. П., ЕГН – **********, с адрес гр. П. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро (100 лева) на основание чл.126а, ал.1 от ЗМДТ за нарушение на чл.61н, ал.1 от ЗМДТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5