Решение № 923 от 23.07.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 557/2025
- Вид
- Решение № 923
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 02.12.2025
- Състав
- Ивелина Димова
Цитирани разпоредби
- чл.114, т.1 · Закон за туризма
- чл.121, ал.1 · Закон за туризма
- чл.123, ал.1, т.1 · Закон за туризма
- чл.124, ал.5, т.1 · Закон за туризма
- чл. 130, ал. 7, т. 1 · Закон за туризма
- чл.130, ал.7, т.2 · Закон за туризма
- чл.206, ал.1 · Закон за туризма
- §1, т.34 · Закон за туризма
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.125, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 923 гр. Варна, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.ева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110200557 по описа за 2025 година Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „С.М.” ООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № В-006524/13.01.2025г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.206, ал.1 от Закона за туризма.
Санкционираното дружество изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди наличието на неяснота относно обекта, в който е била извършена проверка, като отрича наличието на такъв с наименование „кула“ в проверения хотелски комплекс. Сочи, че е наемател на обособени площи от категоризиран туристически обект, които не подлежат на самостоятелна категоризация.
Изтъква, че е подало заявление за категоризация до Министерство на туризма на 26.06.2023г., но процедура за категоризиране на подобекта не е била открита. Привежда доводи за липса на надлежно описание на обстоятелствата около извършването на вмененото му нарушение, довело до накърняване правото му на защита. Намира, че наказващият орган неоснователно и немотивирано е отхвърлил депозираното възражение срещу съставения АУАН, като не е обсъдил задълбочено представените от дружеството доказателства и наведените аргументи за липса на административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление и претендира присъждане на разноски за адвокатско 1 възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.Г. А., който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Привежда допълнителни доводи за наличие на съответна категоризация и поддържа претенцията за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В придружително писмо изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: на 09.06.2023г. дружеството-жалбоподател сключило договор за наем на търговски обект, по силата на който му били предоставени за временно и възмездно ползване две тераси, бар, склад, санитарни помещения и съблекални, които да се ползват като бар-аперитив (наричани заедно „обекта“), находящи се в к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, в хотел „В.Ч.“. На 26.06.2023г. дружеството подало заявление до Министерство на туризма за първоначално определяне на категория за обектпитейно заведение, с посочен вид на заведението-„В място за настаняване клас „А““ и заявена категория-три звезди. Санкционираното лице заплатило и такса от 400 лева за извършване на категоризация, но не получило информация да е открита процедура за определяне на категория. Въпреки това дружеството започнало да извършва дейност в обекта, под наименование Кафе-аперитив „L.t.d.l.v.“.
На 22.08.2024г. от С. Е. Е.- ст. инспектор в РД-Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в КЗП, била извършена проверка на посочения обект за спазване на изискванията на Закона за туризма. При проверката било установено, че обектът работи и има посетители, на които се предлагат алкохолни и безалкохолни напитки и др., както и че е обявено работно време от 11,00ч. до 22,00ч. Проверяващата установила, че на видно място на територията на обекта не са поставени удостоверение за определена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, като валидни такива не били налични нито в този момент, нито при извършената на 30.08.2024г. документна проверка. При извършена справка на електронната страница на Националния туристически регистър било установено, че за обекта няма издадени Удостоверение за утвърдена категория или Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Във връзка с тези констатации на 30.08.2024г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество, за това, че не е изпълнило административното си задължение да предоставя туристически 2 услуги-ресторантьорство, в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелката С. Е. Е., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на проверяващата следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на св.Е., поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.
По искане на жалбоподателя като свидетел е разпитано лицето Г.А.а.Г.Р., която заявява, че хотелският комплекс включва ресторант с наименование „В.Ч.“, който е разделен на две части- съответно кафе-аперитив и ресторант, като изразява мнение, че се касае за един обект. Като служител в хотелския комплекс посочената свидетелка не може да се счете за напълно безпристрастна и незаинтересована от изхода на делото, поради което достоверността на показанията й следва да бъде преценена внимателно и същите следва да се кредитират само при съответствие с други достоверни доказателства по делото. В действителност показанията й не са от съществено значение за изясняването на делото, тъй като са твърде лаконични, а и касаят единствено личното й впечатление, основано на размяна на оборудване, което не може да се счете за убедително.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените Констативен протокол, копия от удостоверения за категория за различни обекти, Договор за наем на търговски обект, Заявление-декларация за категоризиране на заведение за хранене и развлечения и др.
Приложени са фотоснимки, отразяващи обстоятелства около извършеното нарушение. Фотоснимките не са изготвени по реда на НПК и не 3 представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.
№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление и актът са издадени от компетентни органи-съответно от председателя на КЗП (с нормативно установена компетентност) и от надлежно оправомощено длъжностно лице, видно от приложеното копие на Заповед №296/04.07.2019г. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи за неяснота на административнонаказателното обвинение, тъй като от съдържанието на НП не ставало ясно кой е провереният обект, а такъв с наименование „кула“ не съществувал в хотелския комплекс. От приложеното по АНП копие от фискален бон е видно, че същият е издаден от „С.М.“ ЕООД, за обект- Кафе4 аперитив „L.t.d.l.v.“, КК „Св. Константин и Елена“, хотел „В.Ч.“, Кула. След като провереният обект е индивидуализиран по начина, посочен от самото дружество в издадения от него фискален бон, същото не би могло да претендира, че за него е неясно кое е провереното заведение и че е накърнено правото му на защита в тази връзка.
Съдът не намира основание да се съгласи и с доводите за липса на надлежно описание на нарушението, тъй като в акта и в наказателното постановление не са посочени часът и мястото на извършената проверка.
Нормите на ЗАНН изискват посочването на времето и мястото на нарушението, като такива се съдържат в наказателното постановление.
Доколкото не се изисква отбелязване на часа на проверката, не може да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение в тази насока. Нормативната уредба не въвежда изискване и за извършване на проверката в присъствието на представител на проверяваното лице, което обуславя неоснователност на изложените в тази връзка възражения. Наказващият орган също така ясно, макар и лаконично, е изразил становището си за неоснователност на подаденото възражение, а съответствието на фактическите му твърдения с наличните доказателства е въпрос по съществото на спора, а не представлява нарушение на процесуалните правила.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма, задължаващ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т.
1, 2 и 3, да предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Видно от представения договор за наем, процесният обект е предоставен на въззивното дружество за ползване в качеството на бараперитив. В подаденото заявление-декларация за категоризиране на заведение за хранене и развлечение обектът е деклариран като питейно заведение. В наказателното постановление е посочено, че обектът представлява заведение за хранене и развлечение, находящо се в хотел „В.Ч.“.
Приема се следователно, че обектът представлява прилежащо заведение към хотел, т.е.- към място за настаняване по смисъла на чл.123, ал.1, т.1 от ЗТ.
5
Според разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗТ типовете заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) са: 1. ресторанти; 2. заведения за бързо обслужване; 3. питейни заведения; 4. кафесладкарници; 5. барове. В §1, т.34 от ДР на ЗТ понятието "питейно заведение" е дефинирано като заведение, в което се предлага богат асортимент от алкохолни и безалкохолни напитки и закуски към тях. От показанията на св.Е. е видно, че именно такъв е бил предлагания в обекта асортимент. При тези данни съдът приема, че процесният обект представлява питейно заведение по смисъла на чл.124, ал.5, т.1 от Закона за туризма, а именно- кафе-аперитив.