Определение № 36729 от 07.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36729 гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110113982 по описа за 2025 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Р. Т. П. дължи на „Рай-Г 2011“ ЕООД сумата от 1457.18 евро /2850 лв./, представляваща неплатена цена на предоставена услуга, изразяваща се в престой на територията на хотелски комплекс „Рай-Г 2011“ ЕООД в стая номер 32 за периода 30.01.2024 г. – 29.02.2024 г., за което била издадена фактура № 1000011934/08.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 42919/2024 г. по описа на СРС, 57 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен неформален договор за предоставяне на туристическа услуга с предмет - ангажиран престой на територията на хотелски комплекс „Хотел Рай“, срещу уговорена дължима цена от ответника. Престоят бил отчетен и въведен в ползвания хотелиерски софтуер на ищеца, за което същият сочи, че прилага справка от настанени туристи за периода 01.11.2023 г. – 06.03.2024 г., видно от която ответникът редовно е посещавал хотела, като на последната страница бил отразен процесният период. Била уговорена единична цена от 87.16 лв. за нощувка в стая номер 32 за период от 30.01.2024 г. до 29.02.2024 г. включително, като общата сума възлизала на 2850 лв. с ДДС, обективирана във фактура № 1000011934/08.03.2024 г. До ответника били отправяни многократно покани, включително по ел. път, но същият ясно и недвусмислено отказвал да заплати цената. С оглед на това, ищецът претендира посочената сума, ведно със законната лихва върху нея, както и разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения особен представител, с който искът се оспорва. Твърди се, че между страните липсва облигационно правоотношение с посочения в исковата молба предмет. Оспорва се ответникът да е уведомен за съставянето на процесната фактура, както и да е получавал същата, която не била подписана от никоя от страните. Оспорва се ответникът да е бил гост на хотела в процесния период. Фактурата била издадена при нарушения на изискванията на ЗСч и на ЗДДС, подробно изложени в отговора, като заявява, че същата не представлява доказателство за предоставена услуга. На следващо място твърди, че не е ясно дали „Рай-Г 2011“ ЕООД е регистриран туристически обект по смисъла на ЗТ. Оспорват се приложена от ищеца справка за настанени туристи по подробно изложени съображения, както и други приложени доказателства.

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи следните материалноправни предпоставки 1

(юридически факти): сключването на валиден договор за изработка (услуга) между Р. Т. П. като възложител и „Рай-Г 2011“ ЕООД като изпълнител със соченото от ищеца съдържание; надлежно и точно в количествено, качествено и темпорално отношение изпълнение на задължението на изпълнителя да извърши възложената му работа /да предостави съответната услуга/; приемане на изработеното /услугата/ от възложителя без възражения.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже заплащане на уговореното възнаграждение.

Представените с исковата молба и с отговора документи следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет на делото и необходими за изясняването му. По доказателствената им стойност, съдът ще се произнесе с крайния си акт.

Искането на ищеца за допускане на гласни доказателства за посочените обстоятелства, следва да бъде уважено, като на ищеца се допусне един свидетел при режим на довеждане.

Исканията на ответника по чл. 190 от ГПК за задължаване на ищеца да представи регистрационен формуляр за настаняването на ответника в хотела през процесния период, както и за представяне на вътрешни правила и процедура по настаняване на посетители в хотела следва да се уважат, като ищецът бъде задължен да представи тези документи, ако такива съществуват. В случай че документът /регистрационен формуляр/ е електронен, същият да се представи на хартиен носител в заверен от ищеца препис съгласно чл. 184, ал.

1 от ГПК.

Искането на ответника по чл. 183 от ГПК ще се остави без уважение, тъй като искането за представяне на оригинал на документ не е самоцелно, а в случая не е ясно дали изобщо съществува соченият от ответника документ.

Искането на ответника, посочено в т. 21, ще се остави без уважение, тъй като ищецът е посочил, че представя като доказателство справка за настанени туристи за процесния период.

Искането на ответника по т. 24 и т. т. 25 следва да се остави без уважение, тъй като МВР и МТ не разполагат с тази информация. За процесния период – януари/февруари 2024 г. – по тогавашната редакция на чл. 116, ал. 5 ЗТ в ЕСТИ за български граждани задължително се предава само брой настанени лица, дата на регистрация и дата на отпътуване, а не техните имена/ЕГН. Едва от 01.10.2025 г. законът е променен така, че ЕСТИ да съдържа идентифициращи данни и за българските граждани и МВР и МТ да има достъп до тях. Това не създава със задна дата индивидуален запис за 2024 г.

Данните за категоризираните места за настаняване са в Национален туристически регистър, който е публичен, т.е. факта на регистрация не подлежи на доказване. Още повече той е неотносим към предмета на делото.

Искането на ответника по т. 26 ще се остави без уважение, тъй като съгласно чл. 156, ал. 2 от ГПК, в искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му, които изисквания не са изпълнени.

Следва да се допусната СТЕ и ССчЕ по поставените задачи, като единствено въпрос по т. 28.7 към счетоводната експертиза не подлежи на допускане, тъй като е извън компетентността на вещото лице.

Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 42919/2024 г. по описа на СРС, 57 състав.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 42919/2024 г. по описа на СРС, 57 състав.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ищеца да представи в едноседмичен срок от връчване на съобщението, регистрационен формуляр за настаняването на ответника в хотела през процесния период, както и за представяне на вътрешни правила и процедура по настаняване на посетители в хотела, в случай че тези документи съществуват. Ако регистрационният формуляр е електронен, същият да се представи на хартиен носител в заверен от ищеца препис съгласно чл. 184, ал. 1 от ГПК.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице да отговори на поставените в отговора на исковата молба задачи, при депозит в размер на 300 евро, вносим от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Р. Д..

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на поставените в отговора на исковата молба задачи, с изключение на тази по т.28.7, при депозит в размер на 250 евро, вносим от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Любомир Бонов Бонев.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.12.2026 г. от 10,40 ч., за когато да се призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва да вземат становище по проекта за доклад и по дадените с него указания.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се дължи държавна такса в половин размер.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3