Решение № 587 от 04.06.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е №587 гр. Бургас, 04 юни 2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА РАДИКОВА СЪДИЯ: ГАЛИНА

РАДИКОВА

При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 2541 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба (л.2-5, 17), подадена от „АДОРА ТРАВЪЛ“ЕООД, ЕИК203344147, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Шар планина“ №17, ет.3, ап.2 против Министерство на туризма гр. София, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 5

000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 23.02.2018г.- 04.05.2018г., в резултат на издадена, впоследствие отменена по административен ред Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г., издадена от министъра на туризма, изразяващи се в накърняване на създаденото отлично търговско име и безупречна репутация за дружеството.

Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба твърди, че със Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г., издадена от министъра на туризма е било наредено заличаване на регистрацията му за извършване на туроператорска дейност и забранено за срок от две години, считано от датата на издаване на заповедта да заявява регистриране за извършване на туроператорска дейност. Срещу тази заповед подал жалба, във връзка с която министърът на туризма издал Заповед №Т-РД-16-115/04.04.2018г. за отмяна на предходната. Тази отмяна била отразена в Националния туристически регистър на 04.05.2018г. За периода от 23.02.2018г.- 04.05.2018г. бил принуден да сключи агентски договор с друго дружество, вместо самό да осъществява туроператорска дейност. Така бил принуден да получава само възнаграждение по агентския договор, а доверието на дългогодишните му клиенти било компрометирано. Счита, че със Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г., издадена от министъра на туризма било накърнено доброто му търговско име, доверието в него от страна на клиентите му, ползващи с години туроператорските му услуги било компрометирано, което му причинило неимуществени вреди.

В съдебно заседание , чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа исковата претенциятака, както е предявена.

Ответникът Министерство на туризма гр.

София, редовно призован не изпраща представител. В отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител И.С.– директор на Дирекция

"Административно- правно обслужване и човешки ресурси"(л.56), намира иска за недопустим и неоснователен. Подробно аргументира тезата за неоснователност на претенцията. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че исковата претенция е недоказана по основание и размер.

І. ФАКТИТЕ:

Ищецът „АДОРА ТРАВЪЛ“ЕООД извършвал туроператорска и туристическа агентска дейност на територията на РБългария, въз основа на регистрация, удостоверена с Удостоверение за регистрация № РК-01-7377/27.03.2015г., като всички факти, свързани с регистрацията били отразени в Националния туристически регистър.

При извършена проверка от

Министерството на туризма било установено, че дружеството последно е предоставило на министерството застраховка „Отговорност на туроператор“ на 6.04.2015г. със срок на валидност от 30.03.2015г. до 29.03.2016г.

Въз основа на тази констатация до „АДОРА ТРАВЪЛ“ЕООД било изпратено писмо (от 30.10.2017г.) на осн. чл.26 от АПК за започване на административно производство и дадена възможност в тридневен срок да бъде представена валидно сключена застраховка „Отговорност на туроператор“. Писмото било изпратено чрез „Български пощи“ЕАД с известие за доставяне, върнато с отбелязване – „непотърсено“.

На 15.01.2018г. на интернет страницата на Министерството на туризма било публикувано уведомление, че започва процедура по заличаване от регистъра на дружествата, които не са представили информация за сключен договор, респ. копие от договора за застраховка „Отговорност на туроператор“.

С протоколи от 18.12.2017г. и 25.01.2018г. Експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти, назначена със заповед на министъра, предложила на последния да издаде заповед за заличаване на регистрацията на „АДОРА ТРАВЪЛ“ЕООД от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти.

Въз основа на изложените факти, министърът на туризма издал Заповед

№Т-РД-15-105/23.02.2018г., с която наредил заличаване на регистрацията на дружеството за извършване на туроператорска дейност и забранил за срок от две години, считано от датата на издаване на заповедта, същото да заявява регистриране за извършване на туроператорска дейност.

На 27.03.2018г. ищецът подал до Върховен административен съд чрез Министерство на туризма, жалба против Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г., като поискал от съда освен да отмени заповедта като незаконосъобразна, да отмени и допуснатото й предварително изпълнение. Към жалбата приложил и копия от валидно сключени договори за застраховка „Отговорност на туроператор“, период на действие 30.03.2015г. до 29.03.2016г.; 30.03.2017г. до 29.03.2018г. и 30.03.2018г. до 29.03.2019г.

Предвид подадената жалба, министърът на туризма издал Заповед №Т-РД-16-115/04.04.2018г., с която на осн. чл.91, ал.1 от АПК отменил своя Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г. и разпоредил отразяване на обстоятелствата, подлежащи на вписване в Националния туристически регистър.

В мотивите на този акт посочил, че с жалбата са представени нови писмени доказателства – договори за застраховка, които при решаване на въпроса не са могли да бъдат известни на административния орган в административното производство, поради което оттегля своя Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г.

Фактът, че „АДОРА ТРАВЪЛ“ЕООД притежава лиценз за туроператорска дейност бил отразен в Националния туристически регистър на 4.05.2018г., на която дата било върнато и удостоверението за регистрация.

В хода на настоящото съдебно производство ищецът доказва, че представените с жалбата до ВАС застрахователни договори са били представени на

Министерството на туризма на 22.02.2018г. (л.64, 81- 89), т.е. ден преди издаване на Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г.

По делото са разпитани лицата

Т.Г.Г. и Ж.И.Н..

Съдът посочва, че показанията на св. Г. ще бъдат ценени според правилото на чл. 175 от ГПК, като обяснения на страна по см. на чл. 177, ал.1, т.2 от ГПК, предвид установения в началото на разпита на лицето факт, че към датата на съдебното заседание същото е законен представител на ищцовото дружество.

Според дадените от Г. обяснения, дружеството получило лиценз за упражняване на туроператорска и туристическо-агентска дейност през

2015г. и започнало активно да продава екскурзии самостоятелно или чрез партньори. В края на 2018г. при подновяване на договори с партньори разбрали, че лицензът им е отнет.

На 22.02.2018г. Г. лично представила в министерството договорите за застраховка за 2017г. и 2018г., а актът за заличаване на регистрацията бил издаден на 23.02.2018г. като от дружеството било изискано връщане на удостоверението за регистрация. На 4.04.2018г. на имейл получила заповед за възобновяване на дейността на дружеството.

След тази дата започнала сага с телефонни разговори, несвързване с министерството, настояване за връщане на лиценза и второ за отразяване на фактическите обстоятелства в Националния туристически регистър, което било от съществено значение, защото през периода от м. февруари до м. май, дружеството подготвяло програма първо за стартирането на летния туристически сезон. В този период се слючвали договори и започвала подготовката за провеждане на екскурзия до Тайланд за есента. Тъй като техни клиенти видели в регистъра, че лицензът е отнет, се наложило екскурзията до Тайланд да бъде провереда от партньор на дружеството. Не само тази, но и други екскурзии били възложени на партньори, един от които било дружеството „Абакс“. Не успели да организират и екскурзиите за летния сезон.

Г. заявява, че за екскурзията за Тайланд дружеството не е получавало депозити от клиенти, защото била планирана за есента. Екскурзията била осъществена с малък брой хора. „АДОРА ТРАВЪЛ“ЕООД не получило комисионна за всички пътувания, тъй като много хора се отказали.

Организацията на екскурзията била изцяло поета от друга фирма.

При тях около 18 или 20 човека били със сигурност потвърдили, че ще вземат участие. А при другата фирма шест човека. Тези 20 души не били предплатили, защото в момента на съставяне на програмата и в момента на организиране на цялата екскурзия се случило това с отнемането на лиценза и преустановили дейността. Резервациите били правени обикновено по телефона. Резервиралите лица били клиенти, които преди били пътували с дружеството и по други дестинации.

Впоследствие им се налагало да обясняват на клиенти промените в регистъра, защото там пишело „заповед за прекратяване“ и „заповед за възобновяване“. Г. не може да посочи колко човека са се отказали да ползват услугите им за периода февруари-май. Клиентите, които се обаждали за ескурзии в страната (за летния период) били пренасочвани към други дружества, защото след връщането на лиценза било късно за сключване на договори по организиране на екскурзиите.

Свидетелката Н. дава следните показания:

Познавала дружеството

„Адора Травъл“ ЕООД като много коректно, с много добра репутация и заради това през м. януари 2018 г. се обърнла към тях, за да направи чрез тях пътуване до Кувейт и Банкок заедно с мои приятели от детинство, всъщност десет души. Преди този момент не била ползвала услугите на това дружество. Познавала отдавна Т.Г.- представител на „Адора Травъл“ ЕООД. Тя била човекът, към коогото се обърнала, защото я познавала като бивша колежка и коректен човек. Н. и нейните приятели искали да пътуват, а програмата на „Адора Травъл“ ЕООД била много хубава и за едни смислени пари. През януари 2018г. решили да пътуват ноември. Всеки си бил подготвил парите- по 1300 евро.

Съпругът на една от приятелките на Н. обаче, решил да провери в сайта на Министерството на туризма за дружеството, което организира екскурзията и установил, че на

„Адора Травъл“ ЕООД е отнет лицензът.

Получило се неловко. Всеки имал готовност, имали предварителна уговорка, макар все още да не били платили нищо.

Екскурзията така и не се състояла, защото после нямало технологично време за организация.

След това Н. не била търсила услугите на дружеството. Решила, че екскурзията не се е състояла поради някакво недоразумение. Заявява, че хората от компанията й, с които е щяла да пътува никога не са ползвали услугите на „Адора Травъл“. Била гласувала доверие на това дружество, защото познавала и била сигурна в качествата на човека, затова се учудила за лиценза.

ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Съдът намира иска за процесуално допустим при хипотезата на чл.204, ал.3, пр.2 от АПК.

Това е така, защото по същество Заповед №Т-РД-16-115/04.04.2018г., издадена от министъра на туризма няма характер на акт с правно основание чл.91, ал.1 от АПК, макар същото да е посочено в нея.

Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл.91 от АПК регламентира възможност за преразглеждане на административен акт от издателя му само в производство по оспорване на този акт по административен ред.

В случая такова производство не е инициирано и не е провеждано, защото от една страна жалбата против Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г., издадена от министъра на туризма е била подадена до Върховен административен съд (л.32), а не до по- горестоящ административен орган.

От друга, защото нормата на чл.82, ал.1, т.2 от АПК изрично изключва от обхвата на оспорването по административен ред актовете на министрите, какъвто акт без съмнение е Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г.

Заповед №Т-РД-16-115/04.04.2018г., издадена от министъра на туризма не е издадена и при хипотезата на чл.99, ал.1, т.2 от АПК, макар че в мотивите й е посочено, че се издава предвид представени нови писмени доказателства – договори за застраховка, които при решаване на въпроса не са могли да бъдат известни на административния орган в административното производство. Към момента на издаването й Заповед №Т-РД-15-105/23.02.2018г. не е влязла в сила, поради наличието на жалба, с която законосъобразността на акта е оспорена пред съда.