Решение № 20 от 05.03.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 137/2025
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 05.03.2026
- В сила
- 22.06.2026
- Състав
- Петър Славов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.114, т.1 · Закон за туризма
- чл.129 · Закон за туризма
- чл.130 · Закон за туризма
- чл.130, ал.1 · Закон за туризма
- чл.133 · Закон за туризма
- чл.133, ал.3 · Закон за туризма
- чл.133, ал.4 · Закон за туризма
- чл.133, ал.6, изр. 2 · Закон за туризма
- чл.133, ал.7 · Закон за туризма
- чл.134, ал.1 · Закон за туризма
- чл.134, ал.2 · Закон за туризма
- чл.134, ал.3 · Закон за туризма
- чл.137, ал.1, т.5 · Закон за туризма
- чл.137, ал.2 · Закон за туризма
- чл.137, ал.3 · Закон за туризма
- чл.175, ал.2 · Закон за туризма
- чл.206, ал.1 · Закон за туризма
- чл.3, ал.2, т.2 · Закон за туризма
- чл.27е, изр. второ · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Несебър, 05.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20252150200137 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.Х.М.е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., район М., булевард О.п. № ***, Бизнес сграда „***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.Г.А., срещу Наказателно постановление № 004186 от 11.03.2024г., издадено от Директора на Регионална дирекция на областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма му е наложена Имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.114, т.1 от Закона за туризма.
Жалбоподателят счита Наказателното постановление (НП) за неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Необходимо е било да се установи причината за проверката, както и от кого е подадена жалбата, по повод на която е извършена проверката.
Законният представител на дружеството-жалбоподател не е бил канен за съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) от 17.08.2023г., въз основа на който е издадено обжалваното НП. Актът е издаден в отсъствие на представител на дружествотожалбоподател без да са били налице хипотезите на чл.40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, не е връчена покана за съставяне на акта, което пък го е лишило от правото му да подаде възражения и да даде обяснения. Жалбоподателят отрича да е извършено вмененото му административно нарушение. В тази връзка твърди, че към момента на проверката в търговския обект е било 1 подадено заявление към Министерството на туризма от 07.06.2023г., към което са приложени всички необходими документи, но дружеството е изчаквало обработването на документите и произнасяне по преписката, но в законоустановения срок не е издавано нито удостоверение или временно удостоверение, нито е постановен отказ. Наказващият орган обаче не е описал в констатациите си дали е налице открита процедура по категоризация, в която връзка пояснява, че при изтичане срока на действие на временното удостоверение и подадено заявление преди изтичане на същото, не е налице нарушение, а задължението от страна на търговеца е спазено. Забавата в случая от страна на Министерството на туризма по произнасяне на това заявление означава, че не е завършена процедурата по категоризация, и тази забава или бездействие от страна на органа не следва да се вменява в отговорност на жалбоподателя и да търпи неблагоприятни последици. Освен това въпреки забавата от Министерството на туризма му е било отговорено, че не е налице пречка търговецът да упражнява дейността си в обекта. Вместо дадената увереност обаче и въпреки предприетите действия и изпълнение на задълженията и спазена процедурата по Закона за туризма, дружеството-жалбоподател е било санкционирано от КЗП. От страна на жалбоподателя обаче не е налице действие или бездействие, с което да е извършило нарушението, за което е санкционирано. Излага доводи за маловажност на извършеното нарушение. Моли наказателното постановление за бъде отменено.
Въз основа на жалбата е било образувано АНД № 329/2024г. по описа на Районен съд – Несебър, по което е постановено Решение № 112 от 08.08.2024г., с което НП е било отменено. В мотивите на решението е прието, че въз основа на събраните доказателства не е установено извършено нарушение по чл.206, ал.1 от ЗТ, тъй като на 07.06.2023г. е подадено в срока по чл.133, ал.3 от ЗТ заявление-декларация за потвърждаване на категория „пет звезди“ за туристическия обект, а към датата на проверката – 07.08.2023г., обектът е бил категоризиран с „пет звезди“ на основание вече издадено и действащо предходно удостоверение, което тогава е било актуално, за жалбоподателя, стопанисващ обекта, не е имало задължение да притежава тогава ново удостоверение.
Това решение е било отменено от касационната инстанция с влязло в сила Решение № 1908 от 27.02.2025г. по КАНД № 2041/2025г. по описа на Административен съд – Бургас, като делото е било върнато на Районен съд – Несебър за ново разглеждане от друг състав.
Прието е, предвид, че констатираното нарушение е за предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран обект, че по делото е останало неясно коя от предвидените в Закона за туризма е инициирана на 07.06.2023г. от страна на дружеството-жалбоподател: тази за потвърждаване на категоризацията – чл.133, ал.3 от ЗТ, или тази за промяна на категорията на обекта – чл.134, ал.1 от ЗТ. Отбелязано е също, че при процедурата по чл.133, ал.3 от ЗТ не се предвижда издаване на временно удостоверение, а такова се предвижда при първоначално открита процедура по категоризиране (чл.130, ал.1 от ЗТ). По този начин не е установен съществен елемент от фактическия състав на нарушението – наличие или липса на валидно удостоверение за утвърдена категоризация или временно такова, поради което и решението е било постановено при непълнота на доказателствата.
2
В съдебно заседание при новото разглеждане на делото дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна писмена молба, подадена от упълномощен адвокат, последният заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане да отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 17.08.2023г. в 17:50 часа Н.П.П. и Д.Р.Р., двамата служители в КЗП-РД-Бургас са извършили проверка на Лондж Бар, на адрес: град ***. Проверката е имала за цел да установи дали проверяваният обект разполага с удостоверение за категоризация. В съставения Констативен протокол № К-2715243 от 17.08.2023г. е посочено, че обектът се стопанисва от „Г.Х.М.е.М.“ ЕООД, което пък е установено от издаден фискален бон. На проверката е присъствала Г.В.М., описано е местоположението на бара, оборудването му и предлаганите в него продукти, както и че към момента на проверката барът е работил и е обслужвал клиенти. До края на проверката не е представено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за категоризация. Наредено било на управителя да се яви лично, или чрез упълномощено лице, на 29.08.2023г. в 10:10 часа в град Бургас, на адреса на КЗП за предоставяне на удостоверение за категоризация или временно удостоверение за категоризация.
В съставения от К.Л.К.-Ч. – „Главен експерт“ в Област Бургас – КЗП, Акт № 004186 от 13.09.1013г. е посочено, че при извършена проверка на 17.08.2023г. в обект ЗХР – Лондж Бар, явяващо се прилежащо заведение към хотел „Г.Х.С.В.“, с адрес град ***, стопанисван от „Г.Х.М.е.М.“ ЕООД, се установило, че в обекта да разположени около 40 седящи места, в работещ режим на работа, но в некатегоризиран туристически обект; търговецът извършва дейността си в обекта без да има валидно удостоверение за утвърдена категоризация или временно такова. До края на проверката не е представен валиден документ за категоризация на обекта. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.114, т.1 от Закона за туризма, а като дата на извършването му е посочена 17.08.2023г., която е и датата на проверката в обекта, място на извършване: град ***, ЗХР, Лондж Бар към хотел „Г.Х.С.В.“. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта и нарушението. Тъй като актът е съставен в отсъствието на представител на търговеца при условията на чл.40, ал. 2 от ЗАНН, впоследствие той е бил връчен самия търговски обект на представител на търговеца срещу подпис - Иво Венциславов Лачев, работещ по трудово правоотношение.
Възражения срещу акта не са правени нито при връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията като е 3 приел, че не е налице маловажен случай.
Със Заявление-декларация вх.№ Т-81-00-187 / 07.06.2023г. на Министерството на туризма, подадено от „Г.Х.М.е.М.“ ЕООД, същият е поискал издаване на удостоверение за категоризация на заведение за хранене и развлечение – бар-клуб, с адрес: град Свети Влас, местност „Юрта под пътя“, улица Л.*. Безспорно е между страните, че исканата категоризация е за Лондж Бар – прилежащо заведение към хотел „Г.Х.С.В.“ на посочения адрес. Заявената категория е „пет звезди“, като в заявлението-декларация дружествотожалбоподател не е посочил настояща категория, т.е. обектът да е бил категоризиран.
Налага се извода, че заявлението-декларация не е подадено за потвърждаване или за промяна категорията на обекта, а за неговото първоначално категоризиране по смисъла на чл.130 от ЗТ. С това се обяснява факта, че едва година по-късно – след заплащане на дължимата такса и представяне на допълнителни документи и информация и след подаване на ново заявление от „Г.Х.М.е.М.“ ЕООД вх.№ Т-81-00-187 / 31.05.2024г. за същия обект, в което изрично е посочено, че е за „Първоначално определяне на категория“, е била издадена Заповед № Т-РД-15-85 / 13.06.2024г. на Министерството на туризма, с което на основание чл.130, ал.1 от ЗТ за обекта е открита процедура по категоризиране, като въз основа на тази заповед е издадено и временно удостоверение със срок на валидност 4 месеца, считано от издаването на заповедта (от 13.06.2024г. до 13.10.2024г.).
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното постановление, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 20.05.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 31.05.2024г.
АУАН е съставен изцяло в съответствие с изискванията на чл.42 от ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН, издадено е от компетентен за това административен орган по смисъла на чл.175, ал.2 от Закона за туризма, при спазване на процесуалните правила за това. Същите съдържат пълно и точно описание на извършеното нарушение, както и доказателствата, на базата на които наказващият орган е приел тези изводи.
От обективна страна описанието на нарушението словесно и обстоятелствата, при които е извършено, обосновават приложимостта на посочената в НП норма на чл.114, т.1 от ЗТ, която гласи: „Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, т.2 и т.3, са длъжни да: т.1. предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране“. Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗТ: „Който предоставя туристически услуги в некатегоризирани или нерегистриран туристически обект по чл.3, ал.2, т.1 – 3, се наказва с глоба от 500 до 5 000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в 4 размер от 1 000 до 10 000 лева.
Очевидно към датата на установяване на нарушението – 17.08.2023г., от служители на КЗП-РД-Бургас, процесният туристически обект – Лондж Бар, град ***, „Г.Х.С.В.“, не е бил надлежно категоризиран, като не е имал издадено удостоверение за категоризация или дори временно удостоверение за открита процедура за категоризиране на туристическия обект като Лондж Бар. Безспорно обектът, стопанисван от „Г.Х.М.е.М.“ ЕООД, има характеристика на туристически обект по смисъла на чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ, доколкото е заведение за хранене и развлечение – Лондж Бар, който е работил на въпросната дата.
Съгласно чл.206, ал.1 от Закона за туризма на наказание подлежи лице, което предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект по чл.3, ал.2, т.1 – 3. В случая жалбоподателят е наказан за това, че на 17.08.2023г. предоставя туристически услуги в стопанисван от него туристически обект – Лондж Бар, който е бил в работен режим и е разполагал с около 40 седящи места, но не е бил категоризиран съгласно изискванията на чл.114, т.1 от ЗТ.