Закон за управление на отпадъците

Чл. 1

(1) Този закон урежда екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права и задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, както и формите на контрол върху тези дейности.

(2) С този закон се определят изискванията към продуктите, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни или масово разпространени отпадъци.

(3) Управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда.

Чл. 2

(1) Този закон се прилага за:

1. битовите отпадъци;

2. производствените отпадъци;

3. строителните отпадъци;

4. опасните отпадъци.

(2) Този закон не се прилага за:

1. радиоактивните отпадъци;

2. отпадъците, получени в резултат на проучването, добива, преработката и съхраняването на подземните богатства;

3. труповете на животни;

4. животински фекалии и други неопасни вещества, използвани в селското стопанство;

5. отпадъчните газове, емитирани в атмосферата;

6. отпадъчните води, с изключение на отпадъците в течна форма, включени в класификацията по чл. 3;

7. излезлите от употреба експлозиви.

Чл. 3

Класификацията на отпадъците по видове и свойства се определя с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.

Чл. 4

(1) Лицата, при чиято дейност се образуват и/или третират отпадъци, предприемат мерки в следната последователност за:

1. предотвратяване или намаляване на количеството и опасните свойства на образуваните отпадъци чрез:

2. рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия от отпадъците, чието образуване не може да се предотврати;

3. обезвреждане на отпадъците при невъзможност за тяхното предотвратяване, намаляване и/или оползотворяване.

(2) При възникване на замърсяване лицата по ал. 1 предприемат незабавно действия за ограничаване на последиците от него върху здравето на хората и околната среда.

Чл. 5

(1) Притежатели на отпадъци са причинителите на отпадъци, както и лицата, в чието владение се намират те.

(2) Предаването и приемането на производствените, строителните и опасните отпадъци се извършват само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи документ по чл. 12 за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3.

(3) Притежателите на отпадъци по ал. 1 са длъжни:

1. да изпълняват разпоредбите за третиране на различните по вид, произход и свойства отпадъци;

2. да поддържат в постоянна изправност и нормално действие съоръженията си за третиране на отпадъци;

3. да предприемат всички мерки за несмесва-не на опасни отпадъци с други отпадъци или на оползотворими отпадъци с неоползотворими;

4. да организират безопасно съхраняване на отпадъците, за които няма подходящи средства за третирането им;

5. при наличие на опасни отпадъци да определят отговорно лице и да създадат организация за безопасното им управление;

6. да водят отчетност за отпадъците по реда, определен с този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

7. в момента на поискването да осигуряват достъп на контролните органи до технологичните линии, от които се получават отпадъци, до съоръженията за третиране на отпадъците и до документацията по отпадъците;

8. да осигурят инструктаж и периодично обучение на персонала, който работи с опасни отпадъци;

9. да предвидят и осъществят необходимите мерки за неразпространяване на замърсяване след закриване на обектите и дейностите, както и на инсталацията или съоръжението за обезвреждане на отпадъци;

10. да предвидят необходимите финансови средства за:

11. да изготвят план за действие при възникване на аварии при осъществяване на дейности с отпадъци;

12. да уведомяват компетентните органи за предстоящи промени на суровините и технологичните процеси, които биха довели до изменение в количеството или вида на образуваните отпадъци и техните опасни свойства.

Чл. 6

(1) Притежателите на отпадъци ги предоставят за събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на лица, които имат право да извършват съответните дейности, или ги оползотворяват и/или обезвреждат сами в съответствие с този закон.

(2) Забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано третиране на отпадъците.

Чл. 7

(1) Лицата заявители на разрешение за строеж, едновременно с документите по чл. 144, ал. 1 от Закона за устройство на територията, представят и информация за количеството и вида на производствените и опасните отпадъци, които ще се образуват след реализация на инвестиционния проект.

(2) Информацията по ал. 1 е основание за изискване от държавната приемателна комисия на разрешение по реда на чл. 12.

(3) Забранява се въвеждането в експлоатация на строежи по реда на Закона за устройство на територията, без наличие на разрешение за дейности с отпадъци, когато такова се изисква по реда на чл. 12.

(4) Забранява се въвеждането в експлоатация на депа за опасни и неопасни отпадъци по реда на Закона за устройство на територията без наличие на определен размер на отчисленията за единица депониран отпадък съгласно чл. 71а.

Чл. 8

Анализите на състава и свойствата на отпадъците с цел установяване на декларираните данни и класификацията на отпадъците по чл. 3 се извършват от акредитирани лаборатории.

Чл. 9

(1) Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите по възстановяването на качествата на околната среда се поемат от лицата, в чието държане се намират отпадъците.

(2) Всички разходи за възстановяване на качествата на околната среда и за разкриване на действителния причинител се възстановяват от него.

(3) Ако причинителят не бъде установен в срок от 30 дни, засегнатите лица при поискване получават помощ от общината за отстраняване на отпадъците по ред, определен в наредбата по чл. 19, а при замърсяване с опасни отпадъци-по ред, определен в Правилника за устройството и дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ДВ, бр. 3 от 2003 г.).

Чл. 10

Отпадъците, в зависимост от техните свойства, състав и други характеристики, се третират и транспортират по начин, който няма да възпрепятства тяхното следващо рационално оползотворяване.

Чл. 11

(1) Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 24, ал. 2, отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване.

(2) Лицата, които пускат на пазара опаковани стоки отговарят за разделното събиране на отпадъците, получени при употребата на тези стоки, както и за постигане на следните цели за рециклиране и оползотворяване:

1. не по-малко от 60 на сто от теглото на отпадъците от опаковки трябва да бъдат оползотворени или изгорени в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;

(3) Целите по ал. 2 се постигат поетапно, съгласно сроковете по § 9 на преходните и заключителните разпоредби.

(4) Лицата по ал. 1 и 2 изпълняват задълженията си:

1. индивидуално, или

2. чрез колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване.

(5) В случай че изпълняват задълженията си индивидуално, лицата по ал. 1 и 2, както и всички техни дистрибутори, включително лицата, извършващи продажба на крайните потребители и производителя, са задължени да приемат обратно на мястото на продажбата или на друго подходящо място отпадъците, образувани в резултат на употребата на съответните продукти.

(6) Лицата по ал. 1 и 2 могат да изпълняват задълженията си чрез колективни системи след издаване на разрешение по реда на глава пета, раздел IV.

Чл. 12

(1) За извършване на дейностите по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, включително предварително третиране преди оползотворяване и/или обезвреждане, се изисква:

1. разрешение, издадено по реда на чл. 37, или

2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.

(2) Разрешения не се изискват за:

1. търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които не притежават опасни свойства;

2. събиране и временно съхраняване на отпадъци на мястото на образуване;

3. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 18 и 19 от допълнителните разпоредби;

4. съхраняване на неопасни отпадъци, попадащо в обхвата на операция, обозначена с код R13 по смисъла на § 1, т. 17, буква „н“ от допълнителните разпоредби.

(3) За извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които не притежават опасни свойства, се издава лиценз по реда на глава пета, раздел III.

(4) За дейностите по ал. 2, т. 3 и 4 директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е седалището на лицето, издава регистрационен документ по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, по реда на глава пета, раздел II.

(5) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите издава удостоверение по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, по реда на глава пета, раздел IIІ преди издаването на лиценза за дейността по ал. 2, т. 1, когато дейностите по отпадъците се извършват на територията на съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

(6) В случаите, когато се извършват едновременно дейности по ал. 1 и по ал. 2, т. 3 и 4, лицата могат да подадат заявление за издаване на разрешение по чл. 37, включващо всички дейности или част от тях, което отменя изискването за издаване на регистрационен документ за включените в разрешението дейности.

(7) Разрешение по ал. 1 или регистрационен документ по ал. 2, т. 3 и 4 за извършване на дейности с отпадъци се издава на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон.

(8) Алинея 2, т. 1 и 4 не се прилагат в случаите на превоз на отпадъци по Регламент (EО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци, наричан по-нататък „Регламент 1013/2006“.

Чл. 13

Изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръженията за третиране на отпадъци, се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването.

Чл. 13а

(1) Не се допуска разполагане на площадки за третиране на отпадъци на територията на пояс І на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

(2) Площадките за третиране на отпадъци не могат да бъдат разположени в средния и външния пояс (пояс ІІ и пояс ІІІ) на санитарно-охранителните зони на находищата на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, ако със заповедите за учредяване на санитарно-охранителните зони, издадени при условията и по реда на Закона за водите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, са въведени забрани и ограничения.

(3) Дейностите по съхраняване и предварително третиране на отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори и излезли от употреба моторни превозни средства се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда.

Чл. 14

(1) При прекратяване на дейността по третиране на отпадъците на дадена площадка преди изтичането на срока на съответното разрешение органът, който го е издал, определя изискванията за безопасното й ликвидиране и рекултивация на терена.

(2) Изискванията по ал. 1 са задължителни за лицата, упражнявали тази дейност.

Чл. 15

(1) Съоръженията и инсталациите за обезвреждане и оползотворяване на отпадъци се изграждат и експлоатират по начин, който не застрашава околната среда от замърсяване или увреждане.

(2) Условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на съоръженията и инсталациите по ал. 1 се определят с наредби на министъра на околната среда и водите, съгласувани с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването.

Чл. 16

(1) Кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на нейна територия, съобразно изискванията на този закон и наредбата по чл. 19.

(2) Кметът на общината осигурява условия, при които всеки притежател на битови отпадъци се обслужва от лица по чл. 12, ал. 7, на които е предоставено право да извършват дейности по тяхното събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане..

(3) Кметът на общината отговаря за:

1. осигуряването на съдове за събиране и съхраняване на битовите отпадъци — контейнери, кофи и други;

2. събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им;

3. почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване;

4. избора на площадка, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци или на други инсталации или съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждане на битови или строителни отпадъци;

5. разделното събиране на битови отпадъци, включително отпадъци от опаковки, като определя местата за разполагане на необходимите елементи на системата за разделно събиране и сортиране на отпадъците от опаковки;

6. определянето на места за поставяне на съдове, места за разделно събиране и площадки за временно съхраняване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване;

7. организирането на дейността по събирането и съхраняването на излезли от употреба моторни превозни средства на площадките за временно съхраняване;

8. предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища;

9. определянето на места за смяна на отработени моторни масла и информиране на обществеността за това;

10. определянето на места за поставяне на съдове за събиране на негодни за употреба батерии и акумулатори.

11. организирането на дейностите по разделно събиране на опасните отпадъци от общия поток битови отпадъци извън обхвата на наредбите по чл. 24, ал. 2 и 3 и предаването им за оползотворяване и/или обезвреждане;

12. осигуряването на информация на обществеността по т. 5 – 7, 9 и 10;

13. осигуряване изпълнението на мерките в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците;

14. разделното събиране и временното съхраняване на биоразградими отпадъци, като определя местата за разполагане на необходимите елементи на системата за разделно събиране на отпадъците и предаването им за рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане;

15. почистването от отпадъци на общинските пътища в съответствие с чл. 16в.

Чл. 16а

Кметовете на общини с районно деление могат да сключват договори с организации по оползотворяване за всеки район поотделно.

Чл. 16б

Кметът на общината осигурява организирането на разделно събиране на отпадъци от опаковки.

Чл. 16в

Собствениците на пътищата по чл. 8 от Закона за пътищата отговарят за:

1. почистването от отпадъци на пътя, земното платно, пътните съоръжения, обслужващите зони, крайпътните обслужващи комплекси и опорните пунктове за поддържане по смисъла на § 1, т. 1 – 3, 6, 9 и 10 от допълнителните разпоредби на Закона за пътищата;

2. осигуряването на съдове за събиране на отпадъците и транспортирането им до съоръжение за тяхното третиране.

Чл. 17

Кметът на общината самостоятелно, когато не участва в регионално сдружение, или съвместно с другите кметове на общините от регионалното сдружение предприема действия по възлагане и извършване на предпроектни проучвания за изграждане на ново съоръжение/я за третиране на битовите и/или строителните отпадъци най-малко три години преди изчерпване обема на депото за битови и/или строителни отпадъци или изтичането на експлоатационния срок на инсталацията, за което уведомява съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

Чл. 18

(1) Третирането и транспортирането на отпадъците от строителни площадки и при разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения се извършват от притежателите на отпадъците, от изпълнителя на строителството или разрушаването или от друго лице въз основа на писмен договор.

(2) Кметът на общината определя маршрута за транспортиране на отпадъците и инсталацията/съоръжението за третирането им.

Чл. 19

Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови включително биоразградими,, строителни опасни отпадъци, образувани от физически лица и масово разпространени отпадъци на своя територия, разработени съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси.

Чл. 19а

(1) Общините, включени във всеки от регионите по чл. 28, ал. 4, създават регионална система за управление на отпадъците, състояща се от регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъци.

(2) Регионалната система за управление на отпадъците има за цел да постигне тяхното ефективно третиране съобразно изискванията на чл. 4, ал. 1 и изпълнение на задълженията по чл. 16 чрез участие на общините.

(3) Общините – членове на регионалното сдружение, определят собствеността на регионалното депо и/или съоръжение за третиране на отпадъците. Собствеността може да бъде:

1. на общината, която е собственик на терена или има учредено право на строеж върху определения за изграждане терен;

2. съсобственост на общините – членове на сдружението;

3. съсобственост между финансиращия частен партньор и общината, собственик на терена, и/или общините, членове на сдружението.

(4) Цената за третиране на тон отпадък, постъпил в регионалната система за управление на отпадъците, е еднаква за всички членове на регионалното сдружение по чл. 19б, ал. 1 и от нея не може да се формира печалба за сдруженията.

(5) Община, неучастваща в регионалната система за управление на отпадъците, може да ползва същата или друга такава при условия и цени, определени от съответното регионално сдружение.

Чл. 19б

(1) Общините, включени във всеки от регионите по чл. 28, ал. 4, създават по реда на този закон регионално сдружение.

(2) Общинският съвет на съответната община приема решение за участие в сдружението по ал. 1, копие от което се изпраща на кмета на общината, на чиято територия се предвижда изграждането или е разположено регионално депо.

(3) Общинският съвет на община от регион по чл. 28, ал. 4 може да приеме решение за присъединяването й към сдружение на общини от друг регион, при условие че не се осуетява създаването или функционирането на регионалното сдружение или регионалната система за управление на отпадъците в собствения й регион, след представяне на положителни становища на двете регионални сдружения и на регионалната инспекция по околната среда и водите.

(4) Членове на регионалното сдружение могат да бъдат само общини.

(5) Регионалното сдружение възниква от датата на неговото първо общо събрание, протоколът от което се изпраща на министъра на околната среда и водите за регистрация в специален регистър и на съответния областен управител.

(6) Регионалното сдружение е юридическо лице със седалище в общината, която е собственик на терена, върху който е изградено или се предвижда изграждането на регионално депо, или която има учредено право на строеж.

(7) Регионалното сдружение не формира и не разпределя печалба, не придобива собственост. Неговата дейност се подпомага и осигурява от съответните общински администрации.

(8) Органи на управление на регионалното сдружение са общото събрание и председателят на сдружението.

(9) Общините могат да получат финансиране на проекти в областта на управление на отпадъците от европейските фондове, държавния бюджет, Предпрятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите или други национални публични източници на финансиране само след създаването на регионално сдружение.

(10) Разпоредбата на ал. 9 не се прилага в случаите, когато съответният регион се състои от една община.

(11) Община, която откаже да участва, предизвика забавяне, осуети създаването или функционирането на регионално сдружение и/или на регионална система за управление на отпадъците, заплаща вредите и пропуснатите ползи на останалите общини от съответния регион.

Чл. 19в

(1) Общото събрание на регионалното сдружение се състои от кметовете на участващите в него общини.

(2) Областният управител, а ако съответният регион по чл. 28, ал. 4 попада на територията на две или повече области – техните областни управители, участват в общото събрание на регионалното сдружение без право на глас.

(3) Общото събрание на сдружението се свиква от неговия председател веднъж на 6 месеца или по искане на някое от лицата по ал. 1 или 2. Свикването става чрез писмена покана с дневен ред до горепосочените лица, копие от която се изпраща на министъра на околната среда и водите.

(4) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват кметовете на всички общини, членове на регионалното сдружение.

(5) При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда, ако на него присъстват най-малко две трети от кметовете и те представляват най-малко две трети от жителите на всички общини – членове на регионалното сдружение.

Чл. 19г

(1) Общото събрание взема решения за:

1. избор на председател;

2. приемане на нови членове в регионалното сдружение;

3. даване становище за присъединяване на община към сдружение на общини;

4. определяне на отделните съоръжения за третиране на отпадъци, структурата и развитието на регионалната система за управление на отпадъци;

5. възлагане на обществени поръчки и избор на доставчици и изпълнители по изграждането на елементите на регионалната система за управление на отпадъци;

6. провеждане на процедури за избор на оператор/и на регионалната система за управление на отпадъците;

7. утвърждаване на единна цена за третиране на тон отпадък, постъпил в регионалната система за управление на отпадъците;

8. приемане на инвестиционна програма за развитието на регионалната система за управление на отпадъците;

9. определяне на реда и начините за събиране и разпределение на дължимата цена от потребителите на системата (общините – членове на регионалното сдружение);

10. сключване на договори и определяне на цените в случаите, когато регионалната система за управление на отпадъците се ползва от общини извън регионалното сдружение или от други притежатели на отпадъци;

11. осъществяването на контрола на експлоатацията на регионалната система за управление на отпадъците и дейността на избрания оператор/и;

12. собствеността на регионалното депо и/или на съоръженията за третиране на отпадъци;

13. вътрешни правила за работа на сдружението;

14. други въпроси, свързани с дейността на регионалното сдружение.

(2) В случаите по чл. 19в, ал. 4 общото събрание взема решения с мнозинство най-малко две трети от присъстващите кметове, които представляват най-малко две трети от жителите на всички общини – членове на регионалното сдружение.

(3) В случаите по чл. 19в, ал. 5 общото събрание взема решения с единодушие.

(4) За проведените заседания на общото събрание се съставят протоколи, които се подписват от неговия председател и от присъстващите кметове.

(5) Решенията на общото събрание се оповестяват по подходящ начин във всяка от общините и се изпращат на министъра на околната среда и водите и на съответния областен управител.

(6) Решенията на общото събрание подлежат на обжалване само от заинтересованите общини по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Община, която не изпълни решение на общото събрание в определения й за това срок, отговаря за нанесените вреди и пропуснати ползи на членовете на регионалното сдружение.

Чл. 19д

(1) Председателят на регионалното сдружение се избира измежду лицата по чл. 19в, ал. 1 за срок, съвпадащ с мандата му като кмет.

(2) Председателят на сдружението участва в гласуванията на общото събрание наравно с останалите кметове на общини.

Чл. 19е

Председателят на сдружението:

1. представлява сдружението;

2. изготвя дневния ред за заседанията на общото събрание;

3. свиква и ръководи заседанията на общото събрание;

4. поддържа достоверна информация за броя на жителите на общините – членове на регионалното сдружение, на основата на официалните данни от Националния статистически институт;

5. организира и ръководи изпълнението на решенията на общото събрание;

6. извършва други дейности, възложени му от общото събрание.

Чл. 20

(1) Битовите отпадъци от влизащите в страната въздушни, водни и сухоземни транспортни средства се третират непосредствено след влизането им в страната и при наличие на техническа възможност се обезвреждат на граничните контролно-пропускателни пунктове.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват от лица, притежаващи разрешение по чл. 37.

(3) Условията и редът за извършване на дейностите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта.

Чл. 21

Производствените отпадъци, които нямат опасни свойства, се третират от:

1. причинителя — в собствени съоръжения съгласно одобрен от съответните компетентни органи проект на производствената дейност и при изпълнение на чл. 5, ал. 3;

2. лицата, на които е издадено разрешение по чл. 37, регистрационен документ по чл. 12, ал. 4 или лиценз по чл. 54, ал. 1;

3. оператори, притежаващи комплексно разрешително, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда.

Чл. 22

(1) Третирането на опасни отпадъци се извършва от лица, притежаващи разрешение по чл. 37 или комплексно разрешително, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда.

(2) Събирането и временното съхраняване на опасните отпадъци се извършват разделно в специализирани съдове на територията, върху която притежателят упражнява вещно право.

(3) Опасните отпадъци се опаковат, етикетират и транспортират в съответствие с международните правни актове за превоз на опасни товари, ратифицирани от Република България със закон.

Чл. 23

(1) В случаи на сериозна опасност за човешкото здраве и околната среда, възникнала в резултат от образуването или дейностите с опасни отпадъци, Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите, определя с решение необходимите мерки за премахване на опасността, включително и при отсъствие на условията по чл. 12.

(2) По предложение на министъра на околната среда и водите с акт на Министерския съвет се разрешава използването на до 10 на сто от оставащия капацитет на регионалното депо, който е в експлоатация, или проектния капацитет на друг вид регионално съоръжение за третиране на битовите отпадъци за нуждите на други райони, когато е налице обоснована и неотложна необходимост, свързана с постигането на националните цели по Националната програма за управление на дейностите по отпадъците. Депата и/или съоръженията, използването на които се разрешава за нуждите на други райони, трябва да са изградени със средства, над 50 на сто от които осигурени от държавния бюджет на Република България или от друго национално или международно финансиране.

(3) Отпадъците, предназначени за третиране по ал. 2, се оползотворяват и/или обезвреждат по цените за третиране на битовите отпадъци на съоръжението от съответната регионална система.

Чл. 24

(1) Изискванията за третиране и транспортиране на опасни, строителни и производствени отпадъци се определят с наредби на Министерския съвет.

(2) Изискванията към продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, редът и начините за тяхното разделно събиране, повторно използване, рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане, включително и целите за разделното събиране, рециклирането или оползотворяването им, се определят с наредби на Министерския съвет.

(3) Изискванията за реда и начина за инвентаризация на оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили, маркирането и почистването му, както и за третирането и транспортирането на отпадъци, съдържащи полихлорирани бифенили, се определят с наредба на Министерския съвет.

(4) Изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения и националните центрове по проблемите на общественото здраве се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на околната среда и водите.

Чл. 25 Информация

(1) Лицата, чиято дейност е свързана с образуване и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение по чл. 37 или регистрационен документ по чл. 12 и извършващи дейности по третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, заверени от регионалната инспекция по околната среда и водите.

(2) При преустановяване на дейността на отделни инсталации или съоръжения лицата по ал. 1 съхраняват отчетните книги в срок 5 години, а за опасни отпадъци-30 години.

(3) При закриване изцяло на дейностите на всички инсталации и съоръжения на определена площадка лицата по ал. 1 предават отчетните книги в общинските администрации, които ги съхраняват в сроковете по ал. 2.

(4) Лицата по ал. 1 и лицата, притежаващи лиценз по чл. 54, ал. 1, изготвят и представят в регионалната инспекция по околната среда и водите годишни отчети по отпадъците съгласно изискванията на този закон и наредбата по чл. 27, ал. 1.

(5) Лицата по ал. 4 предоставят на компетентните органи при поискване документите относно отчета и информацията за дейността си.

(6) Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, предоставят информация и водят отчетност съгласно наредбите по чл. 24, ал. 2.

Чл. 26

(1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице води публични регистри на:

1. разрешенията по чл. 37, регистрационните документи по чл. 12, ал. 4 и на закритите обекти и дейности;

2. лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, включително вградени в уреди и моторни превозни средства;

3. лицата, които пускат на пазара електрическо и електронно оборудване;

4. лицата по чл. 84, ал. 1.

(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма води публичен регистър на издадените лицензи по реда на глава пета, раздел III.

(3) Регистърът по ал. 1, т. 1 съдържа информация за:

1. наименование на лицето;

2. единен идентификационен код;

3. номер на разрешението или регистрационния документ и дата на издаване;

4. адрес по съдебна регистрация;

5. лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща;

6. адрес на площадките, на които е разрешено да се извършва дейност;

7. код на отпадъка съгласно наредбата по чл. 3;

8. код и наименование на разрешената дейност съгласно § 1, т. 8, 17, 18, 19 или 21 от допълнителните разпоредби.

(4) Регистърът по ал. 1, т. 2 съдържа информация за:

1. регистрационен номер и наименование на лицето;

2. единен идентификационен код;

3. търговски марки, които лицето използва в страната;

4. адрес за кореспонденция, включващ пощенски код, населено място, име и номер на улица/булевард и интернет адрес;

5. лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща;

6. вид на батериите и акумулаторите, които пуска на пазара – портативни, автомобилни, индустриални;

7. начин на изпълнение на задълженията – индивидуално или чрез колективна система, включително наименованието на организацията по оползотворяване, в която членуват.

(5) Регистърът по ал. 1, т. 3 съдържа информация за:

1. регистрационен номер и наименование на лицето;

2. единен идентификационен код;

3. търговски марки, които лицето използва в страната;

4. адрес за кореспонденция, включващ пощенски код, населено място, име и номер на улица/булевард и интернет адрес;

5. лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща;

6. категории електрическо и електронно оборудване, които пуска на пазара;

7. начин на изпълнение на задълженията – индивидуално или чрез колективна система, включително наименованието на организацията по оползотворяване, в която членуват.

(6) Регистърът по ал. 1, т. 4 съдържа информация за:

1. регистрационен номер и наименование на търговеца или брокера;

2. статут на лицето – търговец или брокер;

3. седалище и адрес на управление;

4. лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща;

5. вид, код и наименование на отпадъка, който търгува.

Чл. 26а

(1) Лицата, пускащи на пазара батерии и акумулатори, включително вградени в уреди и в моторни превозни средства, се регистрират в регистъра по чл. 26, ал. 1, т. 2 при условия и по ред, определени в съответната наредба по чл. 24, ал. 2.

(2) Лицата, пускащи на пазара електрическо и електронно оборудване, се регистрират в регистъра по чл. 26, ал. 1, т. 3 при условия и по ред, определени в съответната наредба по чл. 24, ал. 2.

Чл. 27

(1) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на здравеопазването, определя с наредба реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър по чл. 26, ал. 1, т. 1.

(2) Редът за воденето на публичния регистър по чл. 26, ал. 2 се определя с наредбата по чл. 61.

(3) Информацията за дейностите по отпадъците задължително обхваща: количество, свойства и произход на отпадъците, както и други данни, определени с наредбата по ал. 1. Раздел II Програми и финансиране

(4) Държавните органи, в т. ч. Националният статистически институт, Агенция “Митници”, Националната агенция за приходите, органите на пътната полиция, Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Комисията за защита на потребителите, предоставят информация на Изпълнителната агенция по околната среда съгласно изискванията и в сроковете на наредбите по ал. 1 и чл. 24.

(5) Задължени да предоставят информация на Изпълнителната агенция по околната среда са и всички юридически или физически лица, осъществяващи дейности по управление на отпадъците или от чиято дейност се генерират отпадъци, включително и лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци.

(6) Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите предоставят при писмено поискване на Изпълнителната агенция по околна среда информация за количествата на продуктите по посочени конкретни кодове от актуалната за съответната година Комбинирана номенклатура на Република България и списък на лицата, извършващи дейност с тях.

(7) Информацията по ал. 4 5 и 6 служи само за целите на този закон, като се предприемат необходимите организационни и технически мерки за това. До работа с такава информация се допускат само лицата, подписали клетвена декларация за опазване на тайната в случаите, когато това се изисква със закон.

Чл. 28

(1) Министърът на околната среда и водите разработва и внася в Министерския съвет Национална програма за управление на дейностите по отпадъците.

(2) За програмата по ал. 1 се извършва екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда.

(3) Министърът на околната среда и водите внася ежегодно отчет пред Министерския съвет едновременно с отчета за изпълнението на плана за действие към Националната стратегия за околна среда. При необходимост програмата се актуализира.

(4) С програмата по ал. 1 се определят регионите, включващи общините, които ползват общо регионално депо.

Чл. 29

(1) Програми за управление на дейностите по отпадъците се разработват и изпълняват от:

1. кмета на общината за територията на съответната община;

2. лицата, извършващи дейности с отпадъци, за които се изисква издаване на разрешение по чл.37 и комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда;

3. лицата, чийто средносписъчен брой на персонала надвишава 10 души и при чиято дейност се образуват:

4. лицата по чл. 11, ал. 4, в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 24, ал. 2.

(2) Програмите по ал. 1, т. 1 са неразделна част от общинските програми за околна среда и се разработват, приемат и отчитат по реда на глава пета от Закона за опазване на околната среда.

(3) Програмите по ал. 1:

1. се разработват и приемат за продължителен период, който се определя в зависимост от очакваното развитие на производствените и други дейности, но не по-кратък от 3 години;

2. се актуализират при промяна във фактическите и/или нормативните условия.

(4) Програмите по ал. 1 се разработват в съответствие с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците и включват мерки, предвидени в плана за действие към Националната програма.

Чл. 30

(1) Лицата по чл. 29, ал. 1, т.2 и 3 представят в регионалната инспекция по околната среда и водите проекта на програмата за съгласуване или утвърждаване.

(2) В 14-дневен срок от получаването им директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите утвърждава с мотивирано решение представените проекти или ги връща със задължителни предписания за привеждане в съответствие с разпоредбите на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(3) Програмите, изготвени от лицата по чл. 29, ал. 1, т. 2, извършващи дейности на територията на повече от една регионална инспекция по околната среда и водите, се утвърждават от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е седалището на лицата по съответния регистър.

(4) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е седалището по търговския регистър на лицата, утвърждава проекта на програмата след получаване на становищата за съгласуването им от регионалните инспекции по околната среда и водите, на чиито територии са извършват дейностите.

(11) Екземпляр от програмите се предоставя на регионалната инспекция по околната среда и водите в едномесечен срок след приемането им.

(12) Програмите, изготвени от лицата по чл. 29, ал. 1, т. 3, се представят в общините, на чиято територия се извършва дейността, с цел включването им в програмите по чл. 29, ал. 1, т. 1.

(13) Органът, утвърдил програмата за управление на отпадъците и регионалните инспекции по околната среда и водите, издали становище за съгласуването й по реда на ал. 4, извършват периодични проверки за изпълнението й.

(14) Програмите за управление на отпадъците на лицата по чл. 11, ал. 1 и 2 се разработват и утвърждават по реда, предвиден в наредбите по чл. 24, ал. 2.

Чл. 31

(1) Програмите за управление на дейностите по отпадъците предвиждат мерки за постигане на следните цели:

1. намаляване или ограничаване образуването на отпадъци, както и на степента на тяхната опасност;

2. рециклиране, регенериране или други форми на оползотворяване;

3. екологосъобразно обезвреждане;

4. почистване на старите замърсявания с отпадъци.

(2) Програмите по ал. 1 включват:

1. анализ на състоянието и прогноза за вида, произхода, свойствата и количествата на отпадъците, образувани и подлежащи на третиране;

2. целите, етапите и сроковете за тяхното постигане;

3. начините и съоръженията за третиране или безопасно съхраняване;

4. описание на специализираните инсталации за третиране, както и на терените, подходящи за третиране на отпадъци;

5. схема за движението на отпадъците към инсталациите за третиране;

6. специфични за съответната територия или предприятие решения за управление на дейностите по отпадъците; 7.финансовите средства за осъществяване на програмата;

8. мерки за изграждане на съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците на места, намиращи се възможно най-близо до източника на образуването им, и чрез използването на най-подходящи методи и технологии; 9.план за привеждане на действащи инсталации и съоръжения за обезвреждане на отпадъците, включващ конкретни мерки, средства и срокове за тяхното изпълнение, в съответствие с изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

10. мерки за третиране на биоразградими-те отпадъци с цел поетапно намаляване на количествата им и недопускане на тяхното депониране;

11. координация с други програми, имащи връзка с дейността;

12. система за отчет и контрол на изпълнението;

13. система за оценка на резултатите и за актуализация на програмата; 14.информация за връзка с упълномощените лица, отговорни за управлението на отпадъците.

15. информация от лицата, извършващи дейности по събиране на отпадъци, за съоръженията, на които предават отпадъците за оползотворяване и/или обезвреждане.

(3) При разработването на програмите за управление на дейностите по отпадъците в общините се привличат и представители на обществени екологични движения и организации. Кметът на общината осигурява обществен достъп до общинската програма за управление на дейностите по отпадъците.

(4) В плановете за устройство на териториите се отразяват обектите със съоръжения и инсталации и терените по ал. 2, т.3 и 4.

(5) Националната програма по чл. 28, ал. 1 включва и мерки за създаване на мрежа от съоръжения и инсталации, която осигурява третирането на отпадъците:

1. чрез най-добрите налични техники,;

2. в най-близките съоръжения/инсталации, намиращи се до източника на образуването им, като се използват най-подходящите методи и технологии, осигуряващи висока степен на защита на човешкото здраве и околната среда.

Чл. 32

Годишният отчет за изпълнението на програмите по чл. 29, ал. 1 се представя пред органа, приел програмите, и се изпраща на съответната регионална инспекция по околната среда и водите до 31 март следващата година.

Чл. 33

Разходите за третиране и транспортиране на отпадъците са за сметка на:

1. притежателите на отпадъци, които са обслужвани от лице, получило разрешение по чл. 37, регистрационен документ по чл. 12, ал. 4 или лиценз по чл. 54, ал. 1;

2. лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, по реда на чл. 36.

Чл. 34

(1) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България по предложение на министъра на околната среда и водите се определят целеви средства за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на битови, масово разпространени и опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивация на места, замърсени с отпадъци.

(2) финансират се само програми и проекти за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, които отговарят на последователността на мерките, въведена в чл. 4, и които са одобрени от министъра на околната среда и водите.

(3) Съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, които са изградени или се изграждат със средства, осигурени със закона за държавния бюджет на Република България или друго национално или международно финансиране, се използват съгласно мерките, предвидени в плана за действие на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците по чл. 28, ал. 1.

(4) Когато съоръженията и инсталациите не се използват съгласно изискванията на ал. 3, общините възстановяват средствата от държавния бюджет или международните програми на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Чл. 35

(1) В Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда постъпват сумите от:

1. таксите по чл. 36;

2. глобите и имуществените санкции по глава шеста — когато наказателните постановления са издадени от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица.

(2) По бюджета на съответната община постъпват сумите от глобите и имуществените санкции по глава шеста—когато наказателните постановления са издадени от кмета на общината.

(3) Средствата по ал.1 и 2 се разходват за проекти и обекти за третиране на отпадъци.

Чл. 36

Продуктова такса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет, се заплаща от:

1. лицата по чл. 11, ал. 1 и 2, които не изпълняват по реда на чл. 11, ал. 4 задълженията и целите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на отпадъците съгласно този закон и наредбите по чл. 24, ал. 2;

2. лицата по чл. 11, ал. 4, т. 1, които не са доказали по безсъмнен начин пред министъра на околната среда и водите, че са изпълнили задълженията и целите по т. 1;

3. лицата по чл. 11, ал. 4, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, които не й заплащат уговореното възнаграждение;

4. организациите по оползотворяване, които не са доказали по безсъмнен начин пред министъра на околната среда и водите, че са изпълнили задълженията и целите по т. 1 на лицата по чл. 11, ал. 4, т. 2, членуващи в тях.

Чл. 37

Разрешения за извършване на дейности по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, включително предварително третиране преди оползотворяването или обезвреждането, се издават:

1. от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се извършват дейностите;

2. от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, когато дейностите се извършват на територията на повече от една регионална инспекция по околната среда и водите.

Чл. 38

(1) За издаване на разрешение по чл. 37 лицата по чл. 12, ал. 7, подават заявление, в което се посочват:

1. срокът, за който се кандидатства;

2. местонахождението на площадките за извършване на дейността с отпадъците;

3. видът, съставът, свойствата, количеството и произходът на отпадъците, които ще се третират;

4. дейностите, за които се кандидатства, и кодът им;

5. методите и технологиите, които ще се прилагат;

6. съоръженията и инсталациите, които ще се ползват, както и техният капацитет;

7. мерките за сигурност, които ще се предприемат;

8. лицето, отговорно за управлението, адрес, телефон и факс за връзка;

9. списъкът на необходимия управленски персонал по длъжности, задължения, квалификация и брой;

10. условията, при които ще се извършват дейностите от заявителя.

11. категориите уреди или видовете батерии и акумулатори, съгласно съответните наредби по чл. 24, ал. 2, в случаите, когато се кандидатства за разрешение за извършване на дейности с излязло от употреба електрическо и електронно оборудване или негодни за употреба батерии и акумулатори.

(2) Заявлението, заедно със съпътстващата го документация, се подава до компетентния орган по чл. 37. Заявлението се представя на хартиен и електронен носител.

(3) Заявлението по ал.1, както и заявленията по чл. 43, ал. 3, т. 3, чл. 44, ал. 1 и чл. 45, ал. 3 се подават по образци, утвърдени от министъра на околната среда и водите.

Чл. 39

(1) Към заявлението по чл. 38 се прилагат:

1. документ за платена такса;

2. утвърдена програма за управление на дейностите по отпадъците — за лицата по чл. 29, ал. 1, т.2 и 3;

3. единен идентификационен код а за чуждестранните лица - документ, издаден в съответствие с националното му законодателство, удостоверяващ правния статус на заявителя, издадени до три месеца преди подаване на заявлението;

4. проект на технологията за обезвреждане или оползотворяване на отпадъците;

5. проект за крайна рекултивация и грижи за площадката след закриването на дейността;

6. авариен план;

7. решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), или решение да не се извършва ОВОС съгласно Закона за опазване на околната среда и/или решение по оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие; вв) създава се т. 11: “11. план за собствен мониторинг и контрол на депа за отпадъци, на инсталации за изгаряне на отпадъци и на инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.”;

8. санитарно удостоверение от регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) – за лицата, извършващи дейности с опасни отпадъци от хуманната медицина или свързана с тях изследователска дейност на територията на съответната инспекция, или от министъра на здравеопазването – когато дейностите се извършват на териториите на повече от една РИОКОЗ;

9. документите по чл. 51, ал. 1, т. 6 – за дейностите по транспортиране на опасни отпадъци в случаите по чл. 12, ал. 6;

10. нотариално заверена от заявителя декларация, че не е свързано лице по смисъла на този закон с лице, на което е отнето разрешението или му е отказано издаването на разрешение преди изтичането на една година от отнемането или отказа.

12. заверени от компетентен орган копие – извадка от влязъл в сила подробен устройствен план, а в случаите по чл. 13а, ал. 3 – и скица или друг удостоверителен документ, доказващ, че всеки от имотите, на чиято територия е разположена площадка, се намира на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, или на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение;

13. заверено копие на нотариален акт или на договор за наем, придружен с друг удостоверителен документ за собственост на имота, издаден от компетентните служби, на чиято територия е площадката, съдържащ данни за адреса на обекта, парцела, планоснимачния номер и други описателни данни, когато имотът е извън регулация;

14. определен размер на отчисленията за един тон депониран отпадък съгласно чл. 71а за дейност по обезвреждане на опасни и неопасни отпадъци чрез депониране.

(2) Когато заявителят е чуждестранно лице, документът по ал. 1, т. 3 се представя и в легализиран превод, а документите по ал. 1, т. 2, 4, 5, 6, 10 и 11, които са на чужд език, се представят в превод.

Чл. 40

(1) Органът по чл. 37 може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите и обстоятелствата по чл. 38 и чл. 39 и/или с цел отстраняване на нередовностите.

(2) В случаите по ал. 1 органът по чл. 37 уведомява заявителя в срок до 15 дни от постъпване на заявлението.

(3) В срок до два месеца от уведомяването по ал. 2 заявителят отстранява нередовностите или предоставя допълнителната информация.

Чл. 41

(1) Органът по чл. 37 преценява съответствието на заявлението за издаване на разрешение с изискванията на този закон.

(2) За издаване на разрешения за дейности по отпадъци компетентният орган или оправомощено от него лице извършва проверка на площадката.

(3) В срок 15 дни от подаване на заявление за издаване на разрешение за извършване на дейности по изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци, което отговаря на изискванията на закона, или от отстраняването на нередовности и/или предоставянето на допълнителна информация в случаите по чл. 40, ал. 1, компетентният орган по чл. 37, т. 1 и 2 съвместно с общините оповестява и осигурява в продължение на един месец при равнопоставеност достъп на заинтересуваните лица до заявлението.

Чл. 42

(1) Органът, до който е подадено заявлението, се произнася с решение в срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация или от изтичането на едномесечния срок по чл. 41, ал. 3, като издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.

(2) В решението по ал. 1 компетентният орган определя условия за извършване на дейностите по отпадъците с цел съобразяването им с този закон.

(3) Компетентният орган отказва издаване на разрешение, когато:

1. заявлението и/или приложените към него документи по чл. 39 не отговарят на нормативните изисквания;

2. заявлението е подадено до една година след изтичане срока на действие на предишното разрешение, в рамките на което заявителят е извършил административни нарушения, за които е бил наказван два или повече пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II;

3. се установи, че заявителят си е послужил с неверни данни.

4. е налице неизпълнение на чл. 39, ал. 2;

5. площадката и дейностите, които ще се извършват на нея, не отговарят на минималните изисквания на наредбите по чл. 24, ал. 2;

6. заявлението е подадено от организация по оползотворяване.

Чл. 43

(1) Разрешението се издава за срока, посочен в заявлението, но не по-дълъг от 5 години.

(2) Компетентният орган или оправомощено от него лице най-малко веднъж годишно проверява лицата, притежаващи разрешение по чл. 37, за установяване съответствието на условията по управление на отпадъците с тези в издаденото разрешение.

(3) Издаденото разрешение за дейности с отпадъци прекратява своето действие със:

1. изтичането на неговия срок;

2. отнемането му в срока на неговото действие;

3. издаването на решение на компетентния орган по заявление от притежателя на разрешението, с което се иска прекратяване на дейността преди изтичането на неговия срок.

(4) След прекратяване действието на разрешението органът, който го е издал, контролира изпълнението на условията, свързани с безопасното ликвидиране на дейността и възстановяването (рекултивацията) на терена.

Чл. 44

(1) Не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на разрешението лицето подава заявление за продължаване на срока му.

(2) Към заявлението по ал. 1 лицето прилага:

1. декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които разрешението е било издадено;

2. утвърдена актуализирана програма за управление на дейностите по отпадъците – за лицата по чл. 29, ал. 1, т. 2 и 3.

(3) Компетентният орган в едномесечен срок се произнася с решение по заявлението за продължаване срока на разрешението.

(4) При неподаване на необходимите документи по ал. 2 в установения срок лицето кандидатства за издаване на разрешение по реда на чл. 37.

Чл. 45

(1) Издаденото разрешение се изменя и/или допълва от компетентния орган при:

1. промяна на нормативните изисквания, свързани с разрешението;

2. предстоящи промени в суровините или в технологичните процеси, в резултат на които ще настъпят изменения в количеството, състава и свойствата на отпадъците;

3. очаквани промени в състава и свойствата на опасните отпадъци, постъпващи за третиране в дадена инсталация, или на технологичните процеси за третиране;

4. промени в обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 8; 5.необходимост от допълването му с нови данни, дейности, площадки или условия, при които ще се развиват дейностите.

(2) В едномесечен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата, при които е било издадено разрешението, лицето подава заявление за изменение и/или допълнение на разрешението, заедно със съответните документи по чл. 38 и/или 39, удостоверяващи промяната.

(3) В случаите по ал. 1, т.2 и 3 лицата подават заявление за изменение и/или допълване на разрешението не по-късно от два месеца преди настъпването на промяната.

(4) Органът по ал. 1 може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението за изменение и/или допълнение на разрешението, когато това е необходимо за изясняване на фактите и обстоятелствата по чл. 38 и 39 и/или с цел отстраняване на нередовностите.

(5) В случаите по ал. 4 органът по ал. 1 уведомява заявителя в срок до 15 дни от постъпване на заявлението.

(6) В срок до един месец от уведомяването по ал. 5 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.

(7) Компетентният орган в едномесечен срок се произнася с решение по заявлението за изменение и/или допълване на разрешението.

(8) Компетентният орган отказва да измени и/или допълни разрешението, когато:

1. заявлението и/или приложените към него документи по ал. 2 не отговарят на нормативните изисквания;

2. се установи, че заявителят си е послужил с неверни данни;

3. в случаите по ал. 1, т. 5 площадката и дейностите, които ще се извършват на нея, не отговарят на минималните изисквания в наредбите по чл. 24, ал. 2;

4. не са спазени изискванията на ал. 6.

Чл. 46

(1) На едно юридическо или физическо лице, по чл. 12, ал. 7, се издава едно разрешение за всички извършвани дейности независимо на колко площадки се осъществяват разрешените дейности по отпадъци и за колко видове отпадъци се отнася разрешението.

(2) За една площадка се издават толкова разрешения, колкото са лицата, извършващи дейности по третиране на отпадъци върху нейната територия.

(3) Правата по издадените разрешения и по откритата процедура по издаването им се прехвърлят при промяна на техния титуляр при запазване условията на разрешението след уведомяване на компетентния орган, който отразява служебно промяната.

Чл. 47

(1) Компетентният орган отнема издаденото разрешение, когато:

1. са представени неверни сведения, които са послужили като основание за неговото издаване;

2. в резултат на грубо или системно нарушаване на този закон, на подзаконовите нормативни актове по прилагането му или на условията, определени в разрешението, се застрашава човешкото здраве и се уврежда или замърсява околната среда над допустимите норми.

(2) При отнемане на разрешението по ал. 1 нарушителят няма право да кандидатства за издаване на ново разрешение за срок една година от датата на отнемането му.

Чл. 48

(1) Решенията на компетентния орган се съобщават писмено на заявителите в 7-дневен срок от издаването им.

(2) Органът, издал разрешението за дейности по отпадъци, информира по подходящ начин обществеността за всяко издадено разрешение, както и за направените изменения и/или допълнения на издадените разрешения, в срок до 10 дни от датата на издаването им.

Чл. 49

Издаденото разрешение и решението за изменение и/или допълване на издаденото разрешение или за отказ да се издаде, измени и/или допълни разрешението се обжалват по реда на:

1. Административнопроцесуалния кодекс-в случаите, когато е издадено от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите;

2. Административнопроцесуалния кодекс-в случаите, когато е издадено от министъра на околната среда и водите.

Чл. 50

За издаването на регистрационен документ по чл. 12, ал. 4 лицата по чл. 12, ал. 7, подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, в което се посочват:

1. лицата, от които се приемат отпадъци за транспортиране;

2. видът, количеството и произходът на отпадъците, с които ще се извършват дейностите;

3.

4. лицето, отговорно за управлението, адрес, телефон и факс за връзка.

Чл. 51

(1) Към заявлението по чл. 50 се прилагат:

1. единен идентификационен код на заявителя за чуждестранните лица - документ, издаден в съответствие с националното му законодателство, удостоверяващ правния статус на заявителя, издадени до три месеца преди подаване на заявлението;

2.

2. в случаите по чл. 13а, ал. 3 – скица или друг удостоверителен документ, доказващ, че всеки от имотите, на чиято територия е разположена площадка, се намира на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, или на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение;

3. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

4. документ за платена такса.

5. копия на писмени договори с лица, на които се предават отпадъците, притежаващи разрешителен документ по чл. 12, ал. 1 за оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци със съответния код, съгласно наредбата по чл. 3;

6. за дейностите по транспортиране на опасни отпадъци по шосе се представят следните документи:

7. за дейностите по транспортиране на опасни отпадъци с железопътен транспорт се представят следните документи:

8. за дейностите по транспортиране на опасни отпадъци от транспортни средства във водни обекти се представя копие от документ, доказващ пригодността на ползваните плаващи съоръжения и оборудването към тях за събиране на опасни отпадъци.

(2) Когато заявителят е чуждестранно физическо или юридическо лице, той е длъжен да представи документ по ал. 1, т. 2 и 3, издаден от компетентен орган, извлечение от регистър или еквивалентен документ на съдебен или административен орган от държавата, в която е установен.

(3) Когато заявителят е чуждестранно физическо или юридическо лице, документът по ал. 1, т. 1 се представя и в легализиран превод, а документите по ал. 1, т. 2 и 3, които са на чужд език, се представят в превод.

(4) Заявлението, заедно със съпътстващата го документация, се подава до директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е седалището на лицето.

Чл. 52

(1) Регистрационният документ или мотивираният отказ се издава от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е седалището на лицето, в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението.

(2) Органът по ал. 1 отказва издаването на регистрационния документ при неспазване на поне едно от изискванията по чл. 50 и 51 или когато заявлението е подадено от организация по оползотворяване.

(3) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му.

Чл. 53

(1) При прекратяване на дейността лицето по чл. 50 уведомява компетентния орган в срок до един месец.

(2) В случаите по ал. 1 компетентният орган със заповед заличава лицето по чл. 50 от регистъра по чл. 26, ал. 1.

Чл. 53а

При констатиране на нарушение на някое от изискванията на чл. 60, ал. 7, след като на едноличния търговец или на юридическото лице е наложена имуществена санкция по чл. 106, ал. 4, т. 3, компетентният орган отнема издадения регистрационен документ.

Чл. 54

(1) Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които нямат опасни свойства, се извършва от българските и чуждестранните юридически и физически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон или по националното си законодателство и притежаващи лиценз за тази дейност, издаден от министъра на икономиката или от упълномощен от него заместник-министър, по реда на този раздел.

(2) Дейностите с отпадъци от черни и цветни метали се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда.

(3) Не се изисква лиценз при:

1. продажба на отпадъци от черни и цветни метали от лицата, които ги получават като технологичен отпадък от собствено производство или от собствен амортизационен лом, когато купувачът е лицензиран по реда на ал. 1;

2. продажба на отпадъци от черни и цветни метали с битов характер от физически лица, когато купувачът е лицензиран по реда на ал. 1.

(4) За издаването на лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали търговците по ал. 1 подават заявление по образец съгласно наредбата по чл. 61 до министъра на икономиката.

(5) Към заявлението по ал. 4 се прилагат:

1. декларация, че е търговец, с посочване на единен идентификационен код, а за чуждестранните лица – копие на документ, издаден в съответствие с националното му законодателство, удостоверяващ правния статус на заявителя;

2. оригинал или заверено от заявителя копие на договор за наем или нотариален акт, придружени със скица или друг удостоверителен документ, издаден от компетентен орган, съдържащ данни за местоположението на имота, на чиято територия е площадката, и данни, от които да е видно, че отговаря на изискванията на ал. 2;

3. удостоверение, издадено от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите по местонахождението на площадката или разрешение по чл. 37;

4. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

5.

5. декларация за спазване изискванията на чл. 60, ал. 8;

6. декларация от заявителя, че не е свързано лице с търговец, на когото е отнет лицензът или му е отказано издаването на лиценз, в сроковете по чл. 59, ал. 1, т. 1, букви „б“ и „в“ и че не са налице обстоятелствата по чл. 59, ал. 1, т. 1, букви „г“ и „д“;

7. документ за платена такса.

(6) Когато заявителят е чуждестранно лице, той е длъжен да представи документ по ал. 5, т. 4, издаден от компетентен орган, извлечение от регистър или еквивалентен документ на съдебен или административен орган от държавата, в която е установен.

(7) Когато заявителят е чуждестранно лице, документът по ал. 5, т. 1 се представя и в официален превод, а документите по ал. 5, т. 4, 5 и 6, които са на чужд език – и в превод.

(8) При нередовности в документите и/или необходимост от предоставяне на допълнителна информация заявителят се уведомява в срок до 14 дни от датата на подаване на заявлението. Заявителят отстранява нередов-ностите и/или предоставя допълнителната информация в 14-дневен срок от датата на уведомяването.

(9) При неотстраняване на нередовностите и/или непредоставяне на допълнителната информация в срока по ал. 8 документите не се разглеждат.

(10) В случаите по ал. 8 документите се смятат за подадени от датата на отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация.

Чл. 55

(1) Удостоверението по чл. 54, ал. 5, т. 3 съдържа данни за заявителя, местонахождението на площадката и за съответствието й с изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, както и данни за вида на отпадъците, с които ще се извършва дейността, и за лицето, отговорно за управлението им.

(2) За издаване на удостоверението лицето подава заявление до директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, в което декларира данните по ал. 1 и прилага.

1. документите по чл. 54, ал. 5, т. 2;

2. документ, удостоверяващ изпълнението на задълженията по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда.

(3) Директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите или оправомощено от него лице извършва проверка на място и при установяване на съответствие на площадката с изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане издава удостоверението по ал. 1 в срок до 14 дни от подаване на заявлението.

(4) Директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите отказва издаването на удостоверение, когато установи, че площадката не съответства на нормативните изисквания. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 56

(1) Заявлението и документите по чл. 54, ал. 4 и 5 се разглеждат в Министерството на икономиката от междуведомствена комисия в срок до два месеца от датата на подаването им.

(2) В междуведомствената комисия се включват равен брой представители на Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите и Министерството на вътрешните работи, предложени от съответния министър. Министърът на икономиката определя със заповед председател, секретар и членове на комисията.

(3) Представители на браншовите организации на търговците с черни и цветни метали имат право да участват в заседанията на комисията по ал. 1.

(4) Комисията по ал. 1 разглежда подадените документи за издаване на лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали по реда на наредбата по чл. 61 и съобразно утвърдени от министъра на икономиката правила за работата й.

(5) След разглеждане на заявленията комисията изготвя мотивирано предложение до министъра на икономиката за издаване на лиценз или за отказ за издаване на лиценз.

(6) В едномесечен срок от предложението по ал. 5 министърът на икономиката или упълномощен от него заместник-министър издава лиценз или отказва издаването на лиценз с мотивирана заповед.

Чл. 57

(1) Лицензът за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали се издава по образец, утвърден от министъра на икономиката.

(2) Лицензът съдържа: номер и дата на издаване; наименование на търговеца; седалище и адрес на управление; единен идентификационен код; списък с описание на площадките, на които се осъществява търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали.

(3) Лицензът за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали е безсрочен.

(4) Правата по лиценза не могат да се прехвърлят и/или преотстъпват. В случаите на правоприемство по Търговския закон правата по лиценза преминават върху правоприемника.

(5) Не се допуска извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали чрез упълномощаване освен в случаите, когато търговецът се представлява от упълномощен негов служител, назначен с трудов договор.

Чл. 58

(1) За изменение и/или допълване на лиценза се подава заявление до министъра на икономиката и документи, удостоверяващи промяната, които се разглеждат по реда и в сроковете по чл. 56 и наредбата по чл. 61. При настъпване на промяна в обстоятелствата лицето е длъжно в срок до един месец да заяви промените за вписване в лиценза.

(2) При подаване на документите и при получаване на лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, за допълване и /или изменение на издаден лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали се заплащат такси, определени в Тарифата за таксите, които се събират в Министерството на икономиката по Закона за държавните такси.

(3) В публичния регистър по чл. 26, ал. 2 се вписват и заповедите за отказ за издаване на лиценз и заповедите за отнемане или прекратяване на лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, след влизането им в сила.

Чл. 59

(1) Министърът на икономиката или оправомощен от него заместник-министър със заповед:

1. е) заявлението за издаване на лиценз е подадено от свързано лице със заявителите по букви „б“ и „в“ или заявлението за допълване на лиценз с площадка е подадено от свързано лице със заявителя по буква „г“, ако не са изтекли предвидените срокове;

2. отнема лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, когато:

3. прекратява лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали при:

4. заличава вписана в лиценза площадка при:

(2) В заповедта по ал. 1, т. 2 и 4 се включва разпореждане за предварително изпълнение. Когато търговецът представи банкова гаранция в полза на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в случаите по ал. 1, т. 2 в размер 100 000 лв., а по ал. 1, т. 4 в размер 20 000 лв., предварителното изпълнение се спира. В случай че заповедта по ал. 1, т. 2 и 4 бъде оставена в сила от съда с влязло в сила решение, банковата гаранция се освобождава в полза на органа по предходното изречение и се администрира от него.

(3) Заповедите по ал. 1, т.1 и 2, както и заповедите за отказ за допълване и/или изменение на лиценза се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър издава дубликат на лиценза, когато е изгубен, откраднат или унищожен, въз основа на заявление на търговеца и декларация по ред, определен с наредбата по чл. 61.

(5) В 7-дневен срок от получаването на заповедта за отнемане, съответно прекратяване на лиценза за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали търговецът е длъжен да предаде в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма оригинала на лиценза.

(6) В 7-дневен срок от получаването на заповедта по ал. 1, т. 4 търговецът е длъжен да предаде в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма оригинала на лиценза за вписване на заличената площадка. В този случай такса не се заплаща.

Чл. 60

(1) Лицензираният търговец държи на разположение на всяка площадка, вписана в лиценза, регистър на покупките и вноса и регистър на продажбите и износа, както и нотариално заверено копие от лиценза. Лицензира-ният търговец е длъжен да вписва в съответния регистър точно и вярно всички обстоятелства непосредствено след извършване на сделката за получаване и/или експедиране на отпадъци от черни и цветни метали.

(2) Регистрите по ал. 1 се прошнуроват и подпечатват от кмета на общината по местонахождението на площадката в срок до 7 дни след представянето им, който отбелязва датата на подпечатването в нарочна книга. Регистрите се водят по ред и образец, утвърден в наредбата по чл. 61.

(3) Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които представляват кабели и електропроводници от всякакъв вид и размер, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, елементи и части от подвижния железопътен състав, железния път, включително осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и всякакви инсталации към тях, всякакви елементи и части от пътната инфраструктура, като пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или воднонапоителни системи и съоръжения, както и на металосъдържащи паметници на културата или части или елементи от тях, се извършва при наличие на издаден сертификат за произход от лицата по чл. 54, ал. 3, т. 1 и сключен писмен договор.

(4) Отпадъците от черни и цветни метали, които представляват технологичен отпадък от собствено производство или от собствен амортизационен лом, се продават само от лицата по чл. 54, ал. 3, т. 1 на лицензирани търговци въз основа на писмен договор с приложен към него сертификат за произход, а отпадъците с битов характер – въз основа на писмен договор с приложена декларация за произход. Физически лица не могат да извършват продажби на отпадъци от черни и цветни метали, които нямат битов характер. Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали между лицензирани търговци се извършва въз основа на писмен договор, като продавачът едновременно с предаването на стоката предава на купувача и декларация с попълнени поредни номера на сертификатите за произход на закупените от него отпадъци.

(5) Документите по ал. 3 и 4 се издават и попълват по образци, утвърдени в наредбата по чл. 61.

(6) Отпадъците по ал. 3 се третират и съхраняват отделно от останалите.

(7) В случаите, когато лицензираният търговец притежава и документ по чл. 12, ал. 1 или 4, отпадъците от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори, излезли от употреба моторни превозни средства и отпадъците, получени след тяхното предварително третиране, се съхраняват на отделна площадка или в обособени части на площадката. При последващо предаване на отпадъците от метални опаковки и на отпадъците от черни и цветни метали, образувани след предварително третиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори, излезли от употреба моторни превозни средства за извършване на търговска дейност, оползотворяване и рециклиране, те се отчитат разделно с код и наименование съгласно наредбата по чл. 3.

(8) Лицензираният търговец е длъжен да осигури на всяка площадка 24-часово видеонаблюдение в едномесечен срок от получаването на лиценза или неговото допълнение с нова/и площадка/и и да съхранява записите в продължение на една година.

(9) В тримесечен срок от преустановяване на дейността или получаване на заповед по чл. 59, ал. 1, т. 2, 3 и 4 търговецът е длъжен да реализира наличните количества отпадъци от черни и цветни метали, както и да предприеме необходимите мерки за почистване на площадката.

Чл. 61

Редът за извършване на търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 62

(1) Разрешение на организация по оползотворяване за изпълнение на задълженията по чл. 11 и наредбите по чл. 24, ал. 2 се издава от министъра на околната среда и водите.

(2) За издаване на разрешение по чл. 11, ал. 6 организацията по оползотворяване подава заявление по образец до компетентния орган по ал. 1.

(3) Образецът на заявлението по ал. 2 се определя със заповед на министъра на околната среда и водите.

(4) Към заявлението по ал. 2 се прилагат следните документи:

1. единен идентификационен код на заявителя;

2.

3. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

4.

5. сключени предварителни писмени договори с лица, притежаващи разрешение или регистрационен документ по чл. 12, за събиране, временно съхранение и транспортиране на отпадъци и с общини, чрез които се осигурява изпълнението на задълженията по този закон и наредбите по чл. 24, ал. 2; 6.сключени предварителни писмени договори с лица, притежаващи разрешение за оползотворяване на отпадъците, образувани в резултат на дейността на членовете на организацията по оползотворяване;

7. програма по чл. 29, ал. 1, т. 4;

8. документ за платена такса.

9. учредителен акт на организацията по оползотворяване;

10. нотариално заверена от заявителя декларация, че не е свързано лице по смисъла на този закон с лице, на което е отнето разрешението или му е отказано издаването на такова разрешение, преди изтичането на една година от отнемането или отказа;

11. проект на договор между организацията по оползотворяване и нейните членове.

(5) Организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки представя нотариално заверено удостоверение за регистрация на търговска марка.

(6) Учредителният акт на организацията по оползотворяване съдържа и условия, осигуряващи изпълнението на следните изисквания:

1. спазване на принципа за равнопоставеност и възможност за участие на лицата по чл. 11, желаещи да изпълнят задълженията си по този закон и по съответната наредба по чл. 24, ал. 2 чрез колективната система по смисъла на чл. 11, ал. 4, т. 2;

2. учредителите на организацията по оползотворяване нямат право да си запазват преимущества с учредителния акт;

3. да не се съдържат ограничителни разпоредби, препятстващи свободното участие на лицата по чл. 11, освен ограничението за участие само в една организация по оползотворяване на съответния вид масово разпространени отпадъци.

4. да съдържа забранителни разпоредби за:

(7) Заявлението и програмата по чл. 29, ал. 1, т. 4 се подават на хартиен и електронен носител.

Чл. 62а

(1) Правата по издаденото разрешение по чл. 62 не могат да се прехвърлят и/или преотстъпват.

(2) Организацията по оползотворяване не може да се преобразува чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, отделяне на еднолично търговско дружество или прехвърляне на цялото имущество на едноличния собственик на капитала.

(3) Организацията по оползотворяване не може да сключва договор за извършване на одит с регистриран одитор, който е неин служител или акционер.

(4) Организацията по оползотворяване не може да има предмет на дейност, различен от посочения в § 1, т. 26 от допълнителните разпоредби.

Чл. 62б

(1) Организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки представя към заявлението по чл. 62, ал. 2 сключени предварителни писмени договори с не по-малко от 10 общини с общо население не по-малко от 200 000 жители.

(2) Към заявлението по чл. 62, ал. 2 организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки представя заверен от кмета на общината план за разполагане на съдове за разделно събиране на отпадъците, посочени с конкретни параметри (обем, тип) и количествено-стойностна сметка.

(3) Окончателните договори трябва да съответстват на предварителните договори по ал. 1.

(4) Договорите по ал. 1 и 3 трябва да отговарят на минимални критерии и изисквания по наредбата по чл. 24, ал. 2 за съответния вид масово разпространени отпадъци.

Чл. 62в

В тримесечен срок от получаване на разрешението по чл. 62, ал. 1 организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки представя на компетентния орган сключените окончателни договори съгласно представените договори по чл. 62, ал. 4, т. 5 и чл. 62б, ал. 1.

Чл. 63

(1) Органът по чл. 62, ал. 1 преценява дали заявлението и приложените към него документи, необходими за издаване на разрешение отговарят на изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(2) Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нере-довности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите по чл. 62.

(3) В случаите по ал. 2 компетентният орган уведомява заявителя в срок до един месец от постъпване на заявлението.

(4) В срок до два месеца от уведомлението по ал. 3 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.

Чл. 64

(1) В срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нере-довностите и/или предоставяне на допълнителната информация органът по чл. 62, ал. 1 издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.

(2) Компетентният орган отказва издаването на разрешение, когато:

1. заявлението и/или приложените към него документи по чл. 62 не отговарят на нормативните изисквания;

2. на заявителя е отнето разрешение по реда на чл. 68 до една година преди подаване на настоящото заявление;

3. не са спазени изискванията на чл. 63, ал. 4.

Чл. 65

(1) Разрешението се издава за срока, посочен в заявлението, но не по-дълъг от 5 години.

(2) Издаденото разрешение прекратява своето действие:

1. с изтичане на неговия срок;

2. с отнемането му в срока на неговото действие;

3. по искане на организацията по оползотворяване.

Чл. 66

(1) Не по-късно от три месеца преди изтичане срока на разрешението организацията по оползотворяване подава заявление на хартиен и електронен носител за продължаване срока на действие на разрешението.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

2. актуализирана програма по чл. 29, ал. 1, т. 4 съгласно изискванията на наредбите по чл. 24, ал. 2 на хартиен и електронен носител;

3. документ за платена такса.

(3) В срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставяне на допълнителната информация органът по чл. 62, ал. 1 издава или мотивирано отказва удължаване на срока на разрешението.

(4) Компетентният орган преценява дали заявлението по ал. 1 и приложените към него документи отговарят на изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(5) Компетентният орган може еднократно да изисква от заявителя в срок до един месец от постъпване на заявлението отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението и приложените към него документи, когато това е необходимо за изясняване на фактите и обстоятелствата по ал. 2.

(6) В срок до два месеца от изискването по ал. 5 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.

Чл. 67

(1) Издаденото разрешение се изменя и/или допълва от компетентния орган при промяна:

1. на свързаните с него нормативни изисквания;

2. свързана с актуалното състояние по търговския регистър на организацията по оползотворяване;

3. в програмата по чл. 29, ал. 1, т. 4.

(2) В случаите по ал. 1 организацията по оползотворяване подава заявление на хартиен и електронен носител за изменение и/или допълнение на разрешението заедно с документите, удостоверяващи съответната промяна, до компетентния орган в едномесечен срок от настъпване на промяната.

(3) Компетентният орган в едномесечен срок се произнася с решение по заявлението за изменение и/или допълнение на разрешението.

(4) В случай на мотивиран отказ за изменение на разрешението организацията по оползотворяване кандидатства за издаване на ново разрешение по реда на този закон.

(5) Компетентният орган преценява дали заявлението по ал. 2 и приложените към него документи отговарят на изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(6) Компетентният орган може еднократно да изисква от заявителя до един месец от постъпване на заявлението отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението и приложените към него документи, когато това е необходимо за изясняване на фактите в документите по ал. 2.

(7) В срок до два месеца от изискването по ал. 6 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.

(8) Компетентният орган отказва да измени и/или допълни разрешението, когато:

1. заявлението за изменението и/или допълнението и/или приложените към него документи не отговарят на нормативните изисквания;

2. не са спазени изискванията на ал. 7.

Чл. 68

Компетентният орган отнема издаденото разрешение, когато:

1. са представени неверни сведения, които са послужили като основание за неговото издаване;

2. действия или бездействия от страна на организацията по оползотворяване са довели до съществено неизпълнение на целите по този закон или наредбите по чл. 24, ал. 2;

3. е налице грубо или системно нарушаване на този закон, на подзаконовите нормативни актове по прилагането му или на условията, определени в разрешението.

4. организацията по оползотворяване е разпределила печалба на своите акционери и/или съдружници;

5. е налице неизпълнение на чл. 62б.

Чл. 69

(1) Решенията на компетентния орган се съобщават писмено на заявителя в 7-дне-вен срок от издаването им.

(2) Компетентният орган и организацията по оползотворяване информират обществеността по подходящ начин за издаването на разрешение, както и за последващите му изменения и допълнения или отнемане на разрешението.

Чл. 70

Издаденото разрешение, решението за неговото изменение и/или допълване или за отказ да се издаде, измени или допълни разрешение се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 71

Компетентният орган или оправомощено от него лице проверява най-малко веднъж годишно организациите по оползотворяване, притежаващи разрешение по чл. 62, относно изпълнението на задълженията, произтичащи от този закон, от наредбите по чл. 24, ал. 2 и от разрешението.

Чл. 72

(1) Превозът на отпадъци в рамките на Европейската общност със или без транзит през трети страни, вносът в Общността от трети страни, износът от Общността към трети страни, както и транзитът през Общността от и към трети страни на отпадъци се извършват при условията и по реда на Регламент 1013/2006.

(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган за Република България по прилагането на Регламент 1013/2006 относно превоза на отпадъци по смисъла на чл. 53 от регламента.

(3) Компетентният орган по ал. 2 води специален регистър на издадените съгласно Регламент 1013/2006 нотификации за превоз на отпадъци от, за и през територията на Република България, за внос или износ от или към страни, които не са членки на Европейския съюз, както и на годишните справки-декларации по чл. 83.

(4) Всички нотификации по ал. 3 и документи по Регламент 1013/2006 относно превози на отпадъци се представят на български или на английски език. В случаите, когато документите са представени на английски език, компетентният орган има право да изисква официален превод на български език.

Чл. 73

(1) За превоз на отпадъци, за които съгласно Регламент 1013/2006 се изисква писмена нотификация, лицето, определено като нотификатор съгласно чл. 2, т. 15 от Регламент 1013/2006, изпраща до компетентния орган по чл. 72, ал. 2 документ за платена такса и документите по чл. 4 от Регламент 1013/2006, включително и:

1. единен идентификационен код или регистрационен номер от регистъра по чл. 26, ал. 1, т. 4 на нотификатора, а за чуждестранните лица – документ, издаден в съответствие с националното му законодателство, удостоверяващ правния статус на нотификатора, издадени до три месеца преди датата на представянето му;

2. единен идентификационен код на превозвача/превозвачите, а за чуждестранните лица – документ, издаден в съответствие с националното му законодателство, удостоверяващ правния статус на превозвача/превозвачите, издадени до три месеца преди датата на представянето му;

3. копие от съответното разрешение, регистрационен документ или лиценз за дейности с отпадъци съгласно заявените с нотификацията дейности;

4. копие от подписан договор съгласно чл. 5 от Регламент 1013/2006.

(2) В случаите, когато се изисква финансова гаранция или еквивалентна застраховка съгласно чл. 6 от Регламент 1013/2006, тя трябва да бъде представена под формата на банкова гаранция, застрахователна гаранция или застрахователна полица.

(3) При превози на отпадъци за Република България за операции по временно оползотворяване или обезвреждане финансовата гаранция или еквивалентната застраховка покрива стойността на разходите до завършване на превозите, удостоверено с издаване на сертификат съгласно чл. 15, буква „д“ от Регламент 1013/2006.

(4) При обща нотификация по чл. 13 от Регламент 1013/2006 за превоз от Република България финансовата гаранция или еквивалентната застраховка трябва да покрива цялото количество отпадъци, посочено в нотификацията, като се допуска частична финансова гаранция за част от количеството отпадъци в случаите по ал. 7.

(5) Когато финансовата гаранция по чл. 6 от Регламент 1013/2006 е представена под формата на банкова гаранция, банковият гарант се задължава неотменно, безусловно и при отправено първо писмено поискване от министъра на околната среда и водите да преведе сумата по банковата гаранция в полза на и по сметка на Министерството на околната среда и водите. Банковата гаранция е безусловна и неотменяема и трябва да бъде издадена от чуждестранна банка с кредитен рейтинг АА на рейтингова агенция Moody‘s или от българска банка. Банковата гаранция, издадена от чуждестранна банка, следва да бъде авизирана чрез българска банка.

(6) Застрахователната полица по чл. 6 от Регламент 1013/2006 се издава от застрахователно дружество, притежаващо лиценз, издаден по реда на Кодекса за застраховането. Застрахователната полица включва уговорка за плащане на пълния размер на сумата по застрахователното събитие в полза на Министерството на околната среда и водите при наличие на първо писмено поискване.

(7) Допуска се да тръгнат едновременно толкова превози, колкото са покрити от частичната финансова гаранция. В този случай всеки следващ превоз може да тръгне, след като се получи сертификатът по чл. 16, буква „д“ от Регламент 1013/2006.

Чл. 74

(1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице при одобрение на условията за превоза издава писмено съгласие за неговото извършване чрез поставяне на подпис, печат и дата в нотификацията.

(2) Органът по ал. 1 издава мотивирана заповед в следните случаи:

1. при разрешаване на превоз по чл. 9, параграф 1, буква „б“ от Регламент 1013/2006 с поставяне на определени условия по чл. 10 от регламента;

2. при повдигане на възражение по чл. 9, параграф 1, буква „в“ от Регламент 1013/2006;

3. при оттегляне на съгласие по чл. 9, параграф 8 от Регламент 1013/2006.

(3) Заповедите по ал. 2 се изпращат от органа по ал. 1 до нотификатора по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Заповедите по ал. 2 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта, с която компетентният орган оттегля своето съгласие съгласно чл. 9, параграф 8 от Регламент 1013/2006, не спира нейното изпълнение.

Чл. 75

(1) Забраняват се превозите на отпадъци за Република България, предназначени за обезвреждане, освен в следните случаи:

1. при задължение за приемане на отпадъка обратно съгласно чл. 22 и 24 от Регламент 1013/2006;

2. при превоз на остатъка, получен в резултат на третиране на отпадъци, с произход от България към други страни, за които в България няма съоръжения за рециклиране; в този случай превозът на остатъка се извършва с нова нотификация.

(2) Забраняват се превозите на отпадъци за Република България, предназначени за оползотворяване, ако операторът на инсталацията, където се предвижда да бъде извършено оползотворяването, е оползотворил по-малко количество отпадъци от български произход в сравнение с количеството превозвани до Република България отпадъци за оползотворяване в същата инсталация.

Чл. 76

(1) Всеки превоз на отпадъци за Република България се извършва при следните изисквания:

1. съоръженията за крайно оползотворяване на отпадъци да имат достатъчен капацитет;

2. операторите на съоръжения по т. 1 да притежават съответните разрешения, регистрационни документи или лицензи за дейности с отпадъци съгласно нотификацията;

3. операторите на съоръжения по т. 1 да притежават разрешения за третиране и на остатъците от оползотворените отпадъци или да осигурят третирането на остатъците по екологосъобразен начин.

(2) Компетентният орган по чл. 72, ал. 2 изпраща запитване за изпълнението на обстоятелствата по ал. 1 по факс или с помощта на друго техническо средство до директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено съоръжението за третиране на отпадъците.

(3) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено съоръжението за третиране на отпадъците, в тридневен срок от получаване на запитването по ал. 2 извършва проверка и изпраща становището си по факс или с помощта на друго техническо средство.

(4) Органът по чл. 72, ал. 2 отказва превоза за Република България с мотивирана заповед, когато:

1. не е изпълнено едно или повече от изискванията на ал. 1;

2. нотификаторът или получателят на отпадъците е санкциониран два или повече пъти за незаконен превоз на отпадъци, установен по реда на Регламент 1013/2006.

(5) Заповедта по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Чл. 77

(1) Превозът на отпадъци между Република България и страни, които не са членки на Европейския съюз, се извършва през митнически учреждения, определени със съвместна заповед на директора на Агенция „Митници“ и министъра на околната среда и водите.

(2) При превоз на отпадъци между Република България и страни, които не са членки на Европейския съюз, компетентният орган по чл. 72, ал. 2 изпраща копие от нотификацията и копие от издадената заповед по реда на чл. 74, ал. 2 или ал. 3 до директора на Агенция „Митници“ и до директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите.

Чл. 78

(1) При съществени промени съгласно чл. 17 от Регламент 1013/2006 в условията на превоза, за който има дадено съгласие, се изисква нова нотификация.

(2) За съществени се смятат следните промени по издадената нотификация:

1. увеличаване на количеството отпадък, посочено в нотификацията, или

2. промяна в маршрута, ако транзитните държави са различни от първоначално посочените в нотификацията, или

3. удължаване на срока за превоз, посочен в нотификацията.

Чл. 79

(1) Компетентният орган по чл. 72, ал. 2 издава разрешение на оператора на съоръжения за оползотворяване в случаите и при условията на чл. 14 от Регламент 1013/2006.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава само за съоръжения за оползотворяване на отпадъци, посочени в приложения III, IIIA и IIIБ на Регламент 1013/2006, и които не са предназначени за междинни операции по оползотворяване.

(3) За издаване на разрешение по ал. 1 операторът на съоръжението за оползотворяване на отпадъци попълва заявление, към което се прилагат и следните документи:

1. единен идентификационен код;

2. копие от издаденото му разрешение по чл. 37 за извършване на дейности с отпадъци или комплексно разрешително, издадено съгласно Закона за опазване на околната среда, в случаите, когато такова се изисква;

3. описание на използваната в съоръжението технология, включително кодовете на дейностите по оползотворяване.

(4) В заявлението по ал. 3 се посочват:

1. наименованието, седалището и адресът на управление на оператора на оползотворяващото съоръжение;

2. отпадъците, които ще се оползотворяват, както са посочени в приложения III, IIIA и IIIБ на Регламент 1013/2006, както и съответният код от Европейския каталог на отпадъците;

3. описание на химичния състав на отпадъка, когато е възможно;

4. количеството отпадъци, предвидено за оползотворяване;

5. информация относно количеството, състава и третирането на остатъците от оползотворяването;

6. срок на действие на разрешението, за който се кандидатства.

(5) С разрешението по ал. 1 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице дава уникален регистрационен номер на съоръжението за оползотворяване и изпраща на оператора на съоръжението копие от разрешението. Разрешението по ал. 1 не може да бъде със срок на действие, по-късен от 31 декември 2014 г.

(6) Компетентният орган по чл. 72, ал. 2 изпраща по факс или с помощта на друго техническо средство запитване за изпълнението на обстоятелствата по ал. 3 и 4 до директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено съоръжението за третиране на отпадъците.

(7) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено съоръжението за третиране на отпадъците, в тридневен срок от получаване на запитването по ал. 6 извършва проверка и изпраща становището си по факс или с помощта на друго техническо средство.

(8) При издаване на нотификация за отпадъци, предназначени за междинни операции по оползотворяване, чл. 14, параграф 4 от Регламент 1013/2006 се прилага, ако съоръжението за крайно оползотворяване притежава разрешение по ал. 1.

Чл. 80

(1) При промяна в данните по чл. 79, ал. 3 и 4, както и при промяна в издаденото разрешение съгласно чл. 37 или комплексно разрешително, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда, операторът на инсталацията подава до министъра на околната среда и водите заявление за промяна в обстоятелствата, към което прилага писмени доказателства, удостоверяващи настъпилата промяна, в срока по чл. 45, ал. 2. Компетентният орган се произнася с решение по заявлението за промяна в обстоятелствата в едномесечен срок.

(2) Компетентният орган по чл. 72, ал. 2 отнема издаденото разрешение за предварителното съгласие при настъпване на едно от условията на чл. 47, ал. 1. В този случай нотификаторът не може да кандидатства за издаване на ново разрешение в срок една година от датата на отнемане на разрешението.

(3) За удължаване срока на издаденото разрешение в срока по чл. 44, ал. 1 се подава заявление за удължаване, към което се прилага декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които разрешението е издадено. В този случай компетентният орган се произнася с решение в едномесечен срок.

(4) Издаденото разрешение за изменение и/или допълнение по ал. 1 или отказ да се издаде, измени, допълни или удължи срокът на разрешение за предварително съгласие се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 81

При незаконен превоз на отпадъци по чл. 2, т. 35 от Регламент 1013/2006 органите по чл. 94а, ал. 2 или оправомощени от тях длъжностни лица незабавно уведомяват писмено министъра на околната среда и водите и директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, по местонахождението на която е установен незаконният превоз.

Чл. 82

(1) В случаите по чл. 22, т. 2 и чл. 24, т. 2 от Регламент 1013/2006 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице задължава със заповед нотификатора да транспортира отпадъците обратно в Република България и да ги третира по екологосъобразен начин. Заповедта в този случай придружава превоза на отпадъци до крайното му местоназначение.

(2) В случаите по чл. 24, т. 3 от Регламент 1013/2006 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице задължава със заповед получателя да третира отпадъците по екологосъобразен начин. Заповедта в този случай придружава превоза на отпадъци до крайното му местоназначение.

(3) Заповедта по ал. 1 се изпраща на нотификатора, а в случаите по ал. 2 – на получателя, по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

(5) Ако разходите по задълженията съгласно ал. 1 и 2 са поети от министъра на околната среда и водите, те подлежат на възстановяване в пълен размер от виновното лице съгласно ал. 1 и 2.

Чл. 83

Всяко лице, извършващо трансграничен превоз на отпадъци, за които не се изисква нотификация по Регламент 1013/2006, представя в Министерството на околната среда и водите годишна справка-декларация.

Чл. 84

(1) Всяко лице, извършващо дейност като търговец по чл. 2, т. 12 или като брокер по чл. 2, т. 13 от Регламент 1013/2006, подава до министъра на околната среда и водите заявление за вписване в регистъра по чл. 26, ал. 1, т. 4, в което посочва:

1. единен идентификационен код, наименование, седалище и адрес на управление;

2. вид, код и наименование на отпадъка, който ще се търгува.

(2) Към заявлението по ал. 1 се представя документ за платена такса.

(3) При непълнота на представените документи по ал. 1 или 2 министърът на околната среда и водите в 15-дневен срок уведомява писмено лицето за това и определя срок за отстраняването й.

(4) В 15-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняване на непълнотата по ал. 3 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверения на вписаните в регистъра по ал. 1 търговци и брокери.

Чл. 85

Регистрираните лица по чл. 84 уведомяват министъра на околната среда и водите за всички промени по извършената им регистрация в 7-дневен срок от настъпването им.

Чл. 86

Компетентният орган по чл. 72, ал. 2 отказва вписване в регистъра с мотивирана заповед:

1. когато заявителят в рамките на една година преди подаване на заявлението е извършил административни нарушения, за които е бил наказван два или повече пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II;

2. при неотстраняването на непълнота на представените документи по чл. 84, ал. 1 или 2 в определения срок.

Чл. 87

(1) Регистрацията на вписан в регистъра търговец или брокер се заличава:

1. когато заявителят в рамките на една година преди подаване на заявлението е извършил административни нарушения, за които е бил наказван два или повече пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II;

2. по искане на търговеца, съответно на брокера;

3. при прекратяване на юридическото лице, при смърт на регистрирания или при поставянето му под запрещение;

4. при неуведомяване в срок за промените по чл. 85.

(2) Заличаването на регистрацията по ал. 1 се извършва със заповед на министъра на околната среда и водите.

Чл. 88

Заповедите по чл. 86 и чл. 87, ал. 2 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедите не спира изпълнението им.

Чл. 89

Нотификатори могат да бъдат единствено търговците и брокерите, вписани в регистъра по чл. 26, ал. 1, т. 4.

Чл. 90

За издаваните нотификации, разрешения и регистрационни документи по този раздел се събират такси, определени с Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на околната среда и водите, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 91

Редът и начинът за изчисляване на размера на финансовите гаранции по този раздел и за предоставяне на годишните справки-декларации по чл. 83 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 92

(1) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира:

1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци;

2. дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци и изпълнението на програмите за тяхното управление;

3. спазването на други изисквания, определени с наредбата по чл. 19.

(2) Кметът на общината организира и контролира закриването, рекултивацията на терените и последващия мониторинг на депата, намиращи се на територията на съответната община.

Чл. 93

(1) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване на изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението, съответно по регистрационния документ, за:

1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци на тяхната територия; 2.съоръженията и инсталациите за съхраняване, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци.

(2) Органът по ал. 1 упражнява контрол по изпълнението на програмите по чл. 29, ал. 1.

(3) Органът по ал. 1 контролира отчетността и предоставянето на информация по глава четвърта, раздел I.

(4) Въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания по реда на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и определя срокове за изпълнението им.

Чл. 94

Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване условията на разрешенията и регистрационните документи по глава пета и за дейностите по третиране на отпадъци в случаите, когато тези дейности се извършват на територията на повече от една регионална инспекция по околната среда и водите, както и на програмите за тяхното управление.

Чл. 95

(1) Директорът на регионалната здравна инспекция или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол на дейностите по третиране на опасни отпадъци в лечебните и здравните заведения.

(2) При извършване на проверките органите по ал. 1 съставят констативен протокол.

(3) При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание и определят срок за отстраняване на нарушенията.

Чл. 96

(1) Министърът на икономиката, министърът на околната среда и водите, министърът на вътрешните работи, кметът на общината по местонахождение на площадката или упълномощени от тях длъжностни лица упражняват контрол за спазване на условията и реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, съобразно своите правомощия.

(2) Проверките по документи се извършват всяко шестмесечие, като лицензираният търговец представя справка за наличностите, покупките и продажбите на отпадъци от черни и цветни метали по митнически тарифи и позиции съгласно комбинираната номенклатура на Република България, по образец, утвърден в наредбата по чл.61. Справката се представя в Министерството на икономиката до 15 дни след изтичането на шестмесечието.

(3) За констатираните нарушения при проверките по ал. 2 и по чл. 97 контролният орган по ал. 1 уведомява в 14-дневен срок комисията по чл. 56, ал. 1, като изпраща всички документи.

(4) В случаите по чл. 59, ал. 1, т. 2 комисията по чл. 56, ал. 1 прави предложение до министъра на икономиката за отнемане на лиценза.

Чл. 97

(1) Контролните органи по чл. 92, 93, 93а, 94, 95 и 96 извършват проверки по документи и/или проверки на място, съобразно своята компетентност.

(2) Контролните органи по чл. 92, 93, 93а, 94 и 95 поне веднъж годишно извършват проверка на документите, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, на лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци и/или извършващи дейности с отпадъци.

(3) Проверката на място е независима от проверката по ал. 2 и се осъществява поне веднъж годишно в мястото на извършване на дейността и в присъствието на проверявания или на лица, които работят за него. В отсъствието на такива лица проверката се извършва с участието на поне един свидетел.

(4) Длъжностното лице, осъществяващо проверката на място, има право:

1. на достъп в помещенията, в които се извършва контролираната дейност;

2. да изисква представянето на документите, които съгласно нормативните изисквания следва да се намират в мястото на проверката;

3. да изисква писмени и устни обяснения от всеки, който работи за проверяваното лице; 4.да привлича експерти в съответната област, когато проверката е сложна или изисква специални знания.

(5) Ако при проверката на място бъде констатирана липса на документи, удостоверяващи спазването на установените изисквания, на проверяваното лице се определя 7-дневен срок за представянето им.

(6) При извършване на проверките контролните органи по ал. 1 съставят констативни протоколи и/или актове за установяване на административни нарушения.

Чл. 98

Органът по чл. 94а, ал. 2, т. 1 и 2 осъществява контрол по трансграничния превоз на отпадъци и има правомощията съгласно чл. 97.

Чл. 99

Контролът за съответствието на продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, с изискванията на наредбите по чл. 24, ал. 2 се упражнява от:

1. председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице във връзка с надзора на пазара върху продуктите, за които са определени съществени изисквания по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите;

2. председателя на Комисията за защита на потребителите или оправомощено от него длъжностно лице във връзка с контрола върху продуктите, които попадат в обхвата на Закона за защита на потребителите;

3. министъра на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице във връзка с контрола върху продуктите, определени със закон.

Чл. 100

За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице прилага принудителни административни мерки.

Чл. 101

(1) Министърът на околната среда и водите спира:

1. дейностите по събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци;

2. експлоатацията на инсталации за обезвреждане или оползотворяване на опасни отпадъци.

(2) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите:

1. издава предписания за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя и за възстановяване качествата на околната среда;

2. спира дейностите по третиране и транспортиране на отпадъците;

3. спира експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци.

(3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма спира дейността по извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на определена площадка в случай на неотстраняване на нарушението в 7-дневен срок от констатирането му с изключение на случаите по чл. 59, ал. 1, т. 4.

Чл. 102

(1) Прилагането на принудителна административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 101.

(2) В заповедта по ал. 1 се определят видът на принудителната административна мярка и начинът на прилагането й.

(3) Заповедта по ал. 1 се връчва на заинтересуваното лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 103

При установяване на неизпълнение на задълженията по този закон или по наредбите по чл. 24, ал. 2 компетентният орган по чл. 99 предприема мерки по ред и начин, определени със съответния закон.

Чл. 104

(1) Наказва се с глоба от 300 до 2000 лв. физическо лице, което:

1. изхвърля отпадъци на неразрешени за това места;

2. нарушава разпоредбите за депониране на битови и строителни отпадъци в определените за това депа;

3. нарушава разпоредбите на чл. 5, ал. 3;

4. не предаде излязло от употреба моторно превозно средство на площадки за временно съхраняване или в центрове за разкомплекто-ване или не го съхранява на имот, негова собственост;

5. изхвърля масово разпространени отпадъци, обозначени с маркировка за разделно събиране, съгласно наредбите по чл. 24, ал. 2 в контейнери за смесени битови отпадъци и в съдове за събиране на отпадъци, поставени в имоти-публична държавна или общинска собственост, или ги смесва с други материали или отпадъци по начин, затрудняващ тяхното последващо рециклиране или оползотворяване, когато в конкретното населено място е създадена система за разделно събиране на съответните масово разпространени отпадъци.

6. нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано обезвреждане на отпадъци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 600 до 2000 лв.

(3) За явно маловажни случаи на административни нарушения относно замърсяване на околната среда, установени при извършването им, овластените за това органи налагат на място на виновните лица срещу квитанция глоба от 10 до 50 лв.

(4) Наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв. физическо лице, което:

1. откаже да попълни документ по чл. 60, ал. 4;

2. продава отпадъци от черни и цветни метали с битов характер на лице без лиценз;

3. извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали без лиценз, ако деянието не съставлява престъпление.

4. продава отпадъци в нарушение на чл. 60, ал. 3.

(5) При повторно нарушение по ал. 4 глобата е от 2800 до 8000 лв.

Чл. 104а

(1) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица, кметовете на общини или длъжностните лица се наказват с глоба от 2000 до 40 000 лв., а на юридическите лица или на едноличните търговци се налага имуществена санкция от 2000 до 40 000 лв.

(2) При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двойния размер по ал. 1.

(3) При явно маловажни случаи на нарушения, извършени от физически лица, глобата е 100 лв.

(4) Наказват се с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, които:

1. нарушават изискванията на чл. 26а, ал. 1 или 2;

2. предоставят неверни данни, изискващи се при регистрация.

Чл. 105

Наказва се с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. изхвърля отпадъци на неразрешени за това места и/или нарушава разпоредбите за депониране на битови или строителни отпадъци;

2. нарушава условията и реда за предаване, събиране, включително разделното, превозване и претоварване, на битови и строителни отпадъци съгласно изискванията на наредбата по чл. 19;

3. нарушава чл. 11, ал. 5.

Чл. 106

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. нарушава чл. 5, ал. 2 и 3 или чл. 6, ал. 1;

2. не води отчетност на отпадъците или не предоставя документи относно отчета и информацията за управление на дейностите по отпадъците, съгласно изискванията на този закон и наредбата по чл. 27, ал. 1;

3. не изпълнява задължението си по чл. 29, ал. 1, ал. 3 и/или 4

4. не извърши класификация на отпадъците, образувани в резултат на дейността му по реда на наредбата по чл. 3;

5. не извърши нова класификация на отпадъците, образувани в резултат на дейността му при промяна на суровините и/или технологичните процеси, която води до изменение на състава и свойствата на отпадъците по реда на наредбата по чл. 3.

6. не предостави информация и не води отчетност съгласно този закон и наредбите по чл. 24, ал. 2;

7. предостави невярна информация и/или води невярна отчетност съгласно този закон и наредбите по чл. 24, ал. 2;

8. не осигури достъп до помещенията и документите на длъжностното лице, извършващо проверката.

(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. нарушава разпоредбите относно събирането, включително разделното, временното съхраняване, транспортирането, оползотворяването или обезвреждането на битови и строителни отпадъци;

2. нарушава изискванията за разделно събиране, транспортиране и третиране на отпадъци според вида, свойствата и съвместимостта на отпадъка;

3. нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано обезвреждане на битови отпадъци;

4. не изпълнява условията, определени в разрешението на компетентния орган.

(3) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 40 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. нарушава чл. 4 и/или чл. 5, ал. 3, т.2, 7 и 8;

2. третира и/или транспортира отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват;

3. нарушава изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за оползотворяване или обезвреждане на отпадъци;

4. нарушава изискванията за трансграничен превоз на отпадъци съгласно Регламент 1013/2006, както и глава пета, раздел V от закона, ако нарушението не съставлява престъпление.

5. нарушава някое от изискванията на чл. 60, ал. 7.

(4) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 1—в размер от 4000 до 12 000 лв.;

2. по ал. 2 — в размер от 6000 до 40 000 лв.; 3.по ал.3 — в размер от 7000 до 40 000 лв.

(5)

(6) На юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв., когато:

1. пуска на пазара батерии и акумулатори:

2. пуска на пазара части и компоненти на моторни превозни средства, които:

3. пуска и разпространява на пазара опаковки, които не са маркирани с обозначения за идентичност на материалите, от които са произведени;

4. пуска и разпространява на пазара опаковки, които съдържат тежки метали - олово, кадмий, живак и шествалентен хром, над максимално допустимото съдържание и/или не отговарят на другите изисквания, определени в наредбата по чл. 24, ал. 2.

5. пуска на пазара други продукти, които не отговарят на изискванията, определени с този закон и/или с наредбите по чл. 24, ал. 2.

6. пуска на пазара електрическо и електронно оборудване:

(7) При повторно нарушение по ал. 6 на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер на 60 на сто от пазарната цена на общото количество внесени и/или произведени и пуснати на пазара продукти.

(8)

(9) Лицето по ал. 6 се задължава да заплати и разходите за оползотворяването и/или обезвреждането на отпадъците от продуктите.

(10) Наказва се с имуществена санкция в размер 10 000 лв. организация по оползотворяване, която:

1. не спазва условията към разрешението по чл. 62;

2. не предостави информация и не води отчетност съгласно този закон и наредбите по чл. 24, ал. 2;

3. предостави невярна информация и/или води невярна отчетност съгласно този закон и наредбите по чл. 24, ал. 2;

4. не осигури достъп до помещенията и документите на длъжностното лице, извършващо проверката.

(11) При повторно нарушение по ал. 10 имуществената санкция е в двоен размер.

Чл. 107

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 40 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. изгражда и/или експлоатира инсталация за изгаряне на отпадъци, която:

2. приема отпадъци на площадка или съоръжение за временно съхраняване на опасни отпадъци, без да осигури разделното им съхраняване от други спомагателни материали и допусне неконтролираното им изтичане;

3. допуска депонирането на отпадъци, които не са предварително третирани, не съответстват на класа на депото и/или не отговарят на критериите за депониране;

4. допуска депониране на забранени за депониране отпадъци, в това число:

5. допуска неправилна експлоатация на депото и запалване на отпадъците в него;

6. допуска разреждането или смесването на производствени и опасни отпадъци с други отпадъци или вещества с цел постигане на критериите за приемане на отпадъци за съответното депо;

7. не извършва контрол на:

8. не изпълнява програмата за контрол и мониторинг на депа или съоръжения и инсталации за третиране на отпадъците и за закриване и рекултивация на съоръжението за обезвреждане на отпадъци и за следоперативен мониторинг и контрол;

9. не представя за утвърждаване от компетентния орган плана за привеждане на депото в съответствие с изискванията на съответната наредба по чл. 15, ал. 2 и/или не изпълнява в срок мерките по прилагането му;

10. не предприема мерки за осъществяване на разделно събиране на отпадъците, генерирани от лечебните заведения, както и необходимите действия за правилното им съхранение, транспортиране и обезвреждане;

11. изхвърля опасните отпадъци от лечебните заведения на нерегламентирани места; 12.съхранява опасните отпадъци от лечебните заведения на открито или по начин, който води до замърсяване на компонентите на околната среда или разпространение на зарази, болести, или създава предпоставки за възникване на опасност от епидемии и/или в съдове за събиране на битови или масово разпространени отпадъци.

13. допуска смесване на опасни отпадъци от медицинската дейност с други опасни отпадъци, вещества и материали и възпрепятства последващата технология за обезвреждане и/или оползотворяване;

14. предава за депониране нетретирани опасни отпадъци от лечебните заведения;

15. третира отпадъци от лечебните заведения в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 24, ал. 4.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в размер от 14 000 до 40 000 лв.

(3)

(4) На юридическо лице или едноличен търговец, който при експлоатацията на инсталация за изгаряне на отпадъци превишава установените норми за допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, определени със съответната наредба по чл. 15, ал. 2, се налага имуществена санкция по ред и начин, определени в Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(5) Юридическо лице или едноличен търговец, което не прави месечни отчисления в банковата сметка по чл. 71а, ал. 1, в случаите, когато такава се изисква, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на невнесените по сметката парични средства.

(6) Длъжностно лице, което не спази забраната по чл. 7, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

(7) Наказва се с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв. юридическо лице или едноличен търговец, който експлоатира депо за отпадъци без наличие на определен размер на отчисленията за единица депониран отпадък съгласно чл. 71а.

Чл. 108

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което нарушава нормативните актове за пакетиране и етикетиране на опасни отпадъци.

(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 40 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. се освобождава от опасни или производствени отпадъци на неразрешени за тази цел места;

2. нарушава изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци;

3. предава производствените и/или опасните отпадъци на лица, които не притежават разрешение по чл. 37 или регистрационен документ по чл.12, ал. 4 за дейности със съответните отпадъци или не ги обезврежда или оползотворява в сроковете по § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби;

4. събира и съхранява опасни отпадъци в съдове, които не отговарят на изискванията за плътно затваряне, обозначение на отпадъците в тях или са изготвени от материали, които взаимодействат с отпадъците;

5. приема опасни или производствени отпадъци, без да са придружени с описание на свойствата, състава, пригодността им за третиране, опасните им свойства и мерките за безопасност при боравене с тях или не извърши необходимите проверки, проби и анализи при приемането.

6. смесва опасни отпадъци с неопасни, както и опасни отпадъци с други вещества и материали, включително разрежда опасни отпадъци, освен когато това е част от технологията по оползотворяване и обезвреждане и лицето притежава разрешение за дейности с отпадъци съгласно чл. 12 .

(3) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 1 — в размер от 6000 до 40 000 лв.;

2. по ал. 2 — в размер от 14 000 до 40 000 лв.

(4)

Чл. 109

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. не предприема необходимите мерки за осигуряване на разделно събиране и третиране на пусканите от него на пазара батерии и акумулатори;

2. извършва продажба на портативни батерии и акумулатори, но не предоставя място за събиране на негодни за употреба портативни батерии и акумулатори на територията, на която извършва продажбата;

3. поставя негодни за употреба батерии и акумулатори в съдове за битови отпадъци или ги смесва с други отпадъци;

4. изхвърля негодни за употреба акумулатори на неразрешени за това места и/или излива електролит от тях;

5. събира и съхранява негодни за употреба акумулатори без електролит в събирателните пунктове в количество, превишаващо 5 на сто от общото количество събрани акумулатори;

6. не осигурява оползотворяването или предаването за оползотворяване на събраните от него батерии и акумулатори в законоустановения срок;

7. извършва обезвреждане на негодни за употреба батерии и акумулатори, на части или материали от тях, които могат да бъдат рециклирани и/или оползотворени.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 110

(1) Наказват се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, които:

1. умишлено нарушават целостта на излезли от употреба газоразрядни лампи и електронно- лъчеви тръби, освен ако притежават разрешение по чл. 12, ал. 1 за тази дейност;

2. поставят на открито съдовете за събиране и съхраняване на излезли от употреба лампи;

3. поставят излязло от употреба електрическо и електронно оборудване в съдове за битови отпадъци или ги смесват с други отпадъци;

4. извършват обезвреждане на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, на части или материали от него, които могат да бъдат рециклирани и/или оползотворени;

5. не обезвреждат неподлежащите на повторно използване, рециклиране и/или оползотворяване отпадъци от предварителното третиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване съгласно изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

6. не предвидят и не предоставят на територията, на която извършват продажба на електрическо и електронно оборудване, място за събиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, образувано в бита.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 40 000 лв.

(3)

Чл. 111

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. използва утайки от пречистването на отпадъчни води за нуждите на земеделието, когато:

2. употребява или предоставя за употреба утайки върху:

3. употребява утайки, без да осигури изпитване на почвата от акредитирани лаборатории преди първоначалната употреба на утайките и след това на всеки 5 години до окончателното прекратяване на употребата им.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 40 000 лв.

(3)

Чл. 112

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. предава или изхвърля излезли от употреба моторни превозни средства на места, които не са предназначени за тази цел;

2. извършва дейности по събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и/или обезвреждане на излезлите от употреба моторни превозни средства, компоненти и материали от тях, без да притежава съответното разрешение по чл. 37, регистрационен документ по чл. 12 или лиценз, издаден по реда на глава пета, раздел III;

3. разкомплектова излезли от употреба моторни превозни средства на площадки за временно съхраняване или добива части и компоненти от тях, или събира други видове отпадъци, които не произхождат от излезли от употреба моторни превозни средства, техни компоненти и материали.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 40 000 лв.

(3)

Чл. 113

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. съхранява отработени масла и отпадъчни нефтопродукти на площадки за временно съхранение, които не отговарят на изискванията по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

2. смесва моторни и трансмисионни масла с други отработени масла и отпадъчни нефтопродукти;

3. извършва смяна на отработени масла на места, които не са оборудвани за целта, и в съдове, неотговарящи на изискванията;

4. смесва масла, съдържащи полихлорирани бифенили и терфенили, с други отработени масла;

5. съхранява отработени масла и отпадъчни нефтопродукти в открити складове.

6. съхранява и/или изхвърля отработени масла и отпадъчни нефтопродукти по начин, водещ до замърсяване на почвата;

7. третира, включително изгаря, отработени масла и отпадъчни нефтопродукти по начин, водещ до превишаване на установените норми за допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух;

8. смесва отработени масла и отпадъчни нефтопродукти с горива, охлаждащи течности, спирачна течност и разтворители;

9. изхвърля отработени масла и отпадъчни нефтопродукти в съдове за събиране на битови отпадъци.

(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. не представи информация за притежаваното от него оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили и терфенили;

2. не спази сроковете, поставени в плана за почистването и/или обезвреждането на притежаваното от него оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили, утвърден със заповед на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено оборудването.

(3) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 1 — в размер от 6000 до 40 000 лв.; 2.по ал. 2 — в размер от 7000 до 40 000 лв.

(4)

(5) На юридическо лице или едноличен търговец, което изхвърля отработени масла и отпадъчни нефтопродукти в повърхностните води, във водите от крайбрежните зони и в канализационните системи, се налага имуществена санкция по ред и начин, определени в Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Чл. 114

(1) Наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което не представи в срок на компетентните органи отчет за изпълнението на задължението си за оползотворяване или рециклиране на отпадъци и/или на другите задължения, предвидени в този закон и в съответната наредба по чл. 24, ал. 2.

(2) Юридическо лице или едноличен търговец, което не заплати продуктовата такса по чл. 36,, в случаите, когато такава се изисква, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на незаплатената продуктова такса.

(3) За повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:

1. по ал. 1 — в размер от 6000 до 40 000 лв.;

2. по ал. 2 — в четирикратния размер на незаплатената продуктова такса.

(4)

Чл. 115

(1) Наказва се с имуществена санкция едноличен търговец или юридическо лице, което:

1. извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали без лиценз;

2. извършва продажба на отпадъци от черни и цветни метали, получени като технологичен отпадък от собствено производство или от собствен амортизационен лом, на лица без лиценз;

3. извършва търговска дейност с отпадъци по чл. 60, ал. 3 без наличие на сертификат за произход и/или писмен договор;

4. в срок до един месец от настъпване на промяна в обстоятелствата не заяви промяната за вписване в лиценза;

5. непосредствено след извършване на сделката за получаване и/или експедиране на отпадъци от черни и цветни метали не вписва в съответния регистър всички обстоятелства, съгласно изискванията на наредбата по чл. 61;

6. вписва неверни данни в регистрите за покупките и вноса и за продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали;

7. не представи в Министерството на икономиката справки за наличностите, покупките и продажбите на отпадъци от черни и цветни метали в изискуемия срок;

8. не представи в указания от контролните органи срок регистрите за покупките и вноса и продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали и/или оригинал или нотариално заверено копие на лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали; 9.не допусне контролните органи до местата, където осъществява дейността си, и не представи изисквани от тях документи, които съгласно закона е длъжен да води или записите по чл. 60, ал. 8.

10. сключва договор или приема сертификат или декларация с невписани всички изискуеми данни, идентифициращи лицата или купувания отпадък;

11. в тримесечен срок след преустановяване на дейността не реализира наличните количества отпадъци от черни и цветни метали и/или не предприеме необходимите действия за почистване на съответната площадка;

12. не предаде в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отнетия прекратения лиценз или лиценза за вписване заличаване на площадка в 7-дневен срок от получаването на съответната заповед;

13. нарушава заповедите по чл. 101, ал. 3;

14. нарушава някое от изискванията на чл. 60, ал. 6.

(2) За нарушенията по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се налагат имуществени санкции в размер от 30 000 до 100 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 2000 до 6000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се налага имуществена санкция в размер от 60 000 до 200 000 лв., а в останалите случаи по ал. 1 – от 4000 до 12 000 лв.

Чл. 116

(1) Наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. не изпълни задълженията си по организиране изпълнението на мерките по чл. 31, ал. 1 в програмите за управление на отпадъците; 2.не представи в съответната регионална инспекция по околната среда и водите програма за управление на дейностите по отпадъците и не извършва актуализацията й съобразно този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

3. не извърши необходимите действия в случаите, когато причинителите на отпадъци са неизвестни;

4. не извърши контрол по управление на отпадъците съгласно чл. 92.

(2) Наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. не осигури организирането и прилагането на система за разделно събиране на опасните отпадъци от потока битови отпадъци, различни от тези по чл. 16, ал. 3, т. 11, както и на битови отпадъци, включително отпадъци от опаковки;

2. не изпълнява задълженията си за организиране на дейността по събирането и съхраняването на излезли от употреба моторни превозни средства на площадките за временно съхраняване;

3.

4. не организира експлоатацията на обект за третиране на отпадъци в срок 6 месеца от датата на издаване на разрешението за ползване на строежа;

5. допусне изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища;

6. не определи местата за смяна на отработени моторни масла върху общински имот и не информира обществеността за това;

7. не определи местата за поставяне на съдове за събиране на негодни за употреба батерии или когато не осигури най-малко едно място на 2000 жители.

8. не определи местата за разполагане на съдове, местата за разделно събиране и площадките за временно съхраняване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване върху общински имоти на територията на общината;

9. не организира изграждането на обект за третиране на отпадъци в сроковете, посочени в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците по чл. 28, ал. 1.

(3) Наказва се с глоба от 7000 до 40 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. разреши въвеждането в експлоатация на обекти, образуващи отпадъци, без да са налице изискванията за приемането на обекта;

2. издаде разрешение за събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в нарушение на изискванията на този закон;

3. определи площадка за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, без да извърши необходимото проучване или когато резултатите от него показват, че изграждането на площадката ще застраши човешкото здраве и околната среда и/или нарушава изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

4. не изпълни задълженията си по определяне на изискванията за безопасно ликвидиране на дейности и възстановяване на терена при прекратяване на дейността по третиране на отпадъците;

5. разреши въвеждането в експлоатация на инсталации и съоръжения за оползотворяване или обезвреждане на опасни отпадъци, когато не са спазени изискванията на този закон;

6. освободи от митнически контрол в нарушение на действащото законодателство транспортираните през държавната граница отпадъци.

7. не вземе своевременно мерки за предотвратяване на незаконен превоз на отпадъци, за временно спиране от движение на превоза или за премахване на други последици от нарушенията.

(4) За повторно нарушение се налага глоба, както следва:

1. по ал. 1—в размер от 2800 до 8000 лв.;

2. по ал. 2 — в размер от 6000 до 40 000 лв.;

3. по ал.3 — в размер от 14 000 до 40 000 лв. Чл. 117. При установяване на нарушителите по чл. 9, ал. 1 на физическите лица се налага глоба от 1500 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци — имуществена санкция от 3000 до 40 000 лв.

Чл. 118

(1) Нарушенията по чл. 104, ал. 1, 2 и 3, чл. 105 - 114, чл. 116, 116а и 117, с изключение на посочените в чл. 119, се установяват с акт на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите или определено от него длъжностно лице, както и от длъжностно лице, определено от кмета на съответната община.

(2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават съответно от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, както и от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Нарушенията по чл. 104, ал. 4 и 5, чл. 115 се установяват с акт на съответния компетентен орган по чл. 96, ал. 1, а наказателните постановления се издават от министъра на икономиката или от оправомощени от него длъжностни лица.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването, както и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 119

За налагане на наказанието за нарушение по чл. 106, ал. 6 — 9 компетентният орган по чл. 99 предприема действия по ред и начин, определени със съответния закон.

Чл. 91а

(1) Превозът на отпадъци в рамките на Европейската общност със или без транзит през трети страни, вносът в Общността от трети страни, износът от Общността към трети страни, както и транзитът през Общността от и към трети страни на отпадъци, се извършват при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 1013/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци, наричан “Регламент 1013/2006”.

(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице е компетентният орган за Република България по прилагането на Регламент 1013/2006 по смисъла на чл. 53 от регламента.

Чл. 93а

Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол във връзка с правилното начисляване и своевременното заплащане на продуктовата такса по чл. 36, т. 1 от лицата по чл. 11, ал. 1.

Чл. 94а

(1) Министърът на околната среда и водите, министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, директорът на Агенция „Митници“ или оправомощени от тях длъжностни лица контролират трансграничния превоз на отпадъци по този закон и по Регламент 1013/2006 съобразно своите правомощия.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез:

1. директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е мястото на произход на отпадъка, или оправомощени от него лица – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „а“ от Регламент 1013/2006;

2. директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия e местоназначението на превоза, или оправомощени от него лица – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „б“от Регламент 1013/2006;

3. митническите органи и органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ – за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „в“ от Регламент 1013/2006;

4. длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и Главна дирекция „Национална полиция“ – за случаите по чл. 50, т. 3, буква „г“ от Регламент 1013/2006.

(3) Органите и лицата по ал. 2, т. 3 и 4 могат в случай на съмнение за съответствието на отпадъка с придружаващите го документи или относно вида на отпадъка да поискат съдействие от съответната регионална инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се извършва проверката. В този случай директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице оказва незабавно съдействие.

(4) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите може в случаите по ал. 2, т. 1 или 2 да поиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи. В този случай органите на Министерството на вътрешните работи оказват незабавно съдействие.

Чл. 98а

Митническите органи осъществяват митнически надзор и контрол по трансграничния превоз на отпадъци в съответствие с този закон и митническото законодателство и могат да предприемат съответните действия по чл. 102а.

Чл. 98б

Органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на Главна дирекция „Национална полиция“ осъществяват контрол по трансграничния превоз съгласно този закон, Закона за Министерството на вътрешните работи и подзаконовите актове по неговото прилагане и могат да предприемат съответните действия по чл. 102а.

Чл. 98в

Органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ и Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществяват контрол по трансграничния превоз на отпадъци съгласно този закон, съответните международни правни актове, ратифицирани от Република България със закон, Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата, Закона за железопътния транспорт, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане и могат да предприемат съответните действия по чл. 102а.

Чл. 98г

Органите и лицата по чл. 94а, ал. 2 могат да извършват проверки и имат право на достъп до регистъра по чл. 72, ал. 3.

Чл. 102а

(1) За предотвратяване на административни нарушения на закона и на Регламент 1013/2006, както и за предотвратяване и преодоляване на последствията от тях, съответните контролни органи по чл. 94а, ал. 2, съобразно своята компетентност прилагат следните принудителни административни мерки:

1. временно спиране от движение на превоза;

2. преместване до подходящо място за сметка на превозвача на пътното превозно средство, заедно с отпадъка;

3. връщане на отпадъците в държавата по изпращането;

4. екологосъобразното третиране на отпадъците.

(2) Принудителните административни мерки по ал. 1, т. 1 и 2 се осъществяват чрез спиране от движение на превоза, а в случаите на автомобилни превози – и чрез отнемане на документа, установяващ регистрацията на превозното средство, до представяне на становище от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него лице относно отпадъка и превоза.

(3) Становището по ал. 2 съдържа указания за:

1. заплащането на парична гаранция, съответната глоба или имуществена санкция или прекратяване на административнонаказателното производство;

2. по-нататъшните мерки относно превоза на отпадъци, които следва да се предприемат.

(4) Принудителните административни мерки по ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат с мотивирана заповед на съответния компетентен орган по чл. 94а, ал. 1 или оправомощени от него длъжностни лица. Копие от съответната заповед заедно с копие на всички налични документи се изпращат незабавно на министъра на околната среда и водите и директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по факс или с помощта на друго техническо средство.

(5) Принудителните административни мерки по ал. 1, т. 3 и 4 се прилагат с мотивирана заповед на министъра на околната среда и водите. Копие от заповедта се изпраща незабавно до съответния орган или лице по чл. 94а, ал. 2, извършил проверката, по факс или с помощта на друго техническо средство.

(6) Размерът на паричната гаранция се определя със заповедта по ал. 4 и не може да бъде по-малък от минималния размер на глобата или имуществената санкция, предвидена за съответното нарушение, и не може да бъде по-голям от максималния размер на глобата или имуществената санкция, предвидена за това нарушение.

(7) Гаранцията се освобождава при прекратяване на административнонаказателното производство или се прихваща с влизане в сила на наказателното постановление.

(8) Неизползваната част от гаранцията се връща на вносителя незабавно след приключване на процедурите по ал. 7.

(9) Размерът на гаранцията, необходим за заплащане на глобата, съответно на имуществената санкция се внася по банкова сметка на Министерството на околната среда и водите.

(10) Принудителните административни мерки се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Чл. 102б

При съмнение, че административното нарушение на закона във връзка с изискванията на Регламент 1013/2006 по смисъла на чл. 102а, ал. 1 съставлява престъпление по чл. 353г от Наказателния кодекс, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице незабавно уведомява компетентните органи на прокуратурата и Министерството на вътрешните работи за случая и изпраща копия от всички документи.

Чл. 104б

(1) За нарушенията по чл. 19а, ал. 1 кметовете на общини и/или длъжностните лица се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв.

(2) Кмет на община, който не изпълни в срок задължението си за свикване на първо общо събрание на регионално сдружение по чл. 19б, ал. 1, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.

(3) Председател на регионално сдружение по чл. 19б, ал. 1, който не изпълни задължението си за свикване на общо събрание, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 104в

За неизпълнение на предписание по чл. 93, ал. 4 и чл. 95, ал. 3 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 2000 лв.

Чл. 108а

(1) За извършване на превоз на отпадъци, определен като незаконен съгласно чл. 2, т. 35 от Регламент 1013/2006, или за нарушаване на забраните по чл. 75 физическите лица се наказват с глоба от 5000 до 25 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.

(2) За нарушение на чл. 15, букви „в“, „г“ и „д“, чл. 16, 17, 18, 19, 20, 22, 24, чл. 35, параграф 3, буква „в“, чл. 38, параграф 3, буква „б“ и чл. 42, параграф 3, буква „в“ от Регламент 1013/2006 физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

(3) За неспазване на принудителните административни мерки по чл. 102 и 102а физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

Чл. 116а

Кмет на община, който не предприеме действията по чл. 17 или не предприеме в нормативно определения срок действията по подготовка, изграждане, закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото и на други съоръжения за третиране на битови и/или строителни отпадъци, се наказва с глоба в размер на 20 000 лв.

Чл. 117а

Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 500 лв. или имуществена санкция до 2000 лв. включително.

Чл. 118а

(1) Нарушенията по чл. 108а се установяват с акт на съответния компетентен орган по чл. 94а, ал. 2, а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 118б

(1) Нарушенията по чл. 107, ал. 1, т. 13 – 15 се установяват и с акт на компетентния орган по чл. 95, ал. 1 и наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Отпадък" е вещество, предмет или част от предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи и попада поне в една от следните категории:

2. „Битови отпадъци" са отпадъците, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъци от търговски обекти и съпътстващи производството занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.

3. „Производствени отпадъци" са отпадъците, образувани в резултат на промишлената дейност на физическите и юридическите лица.

4. „Опасни отпадъци" са отпадъците, чийто състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда, притежават едно или повече свойства, които ги определят като опасни, и/или съдържат компоненти, които ги превръщат в опасни и/или са определени като такива според Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.

5. „Строителни отпадъци" са отпадъците, получени в резултат на строителната дейност на строителни площадки, както и отпадъци от разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения.

6. „Причинител на отпадъци" е физическо или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъци—първичен причинител и/или всеки, който осъществява предварителна обработка, смесване или други операции, водещи до промяна на свойствата или състава на отпадъка.

7. „Третиране на отпадъците" е събирането, съхранението, оползотворяването или обезвреждането на отпадъците и всички междинни операции, както и повторното им използване, рециклиране и възстановяване или производство на енергия и материали от отпадъци.

8. „Обезвреждане на отпадъците" е всяка от следните операции, обозначена със съответния код:

9. „Рециклиране на отпадъците" е дейност за възстановяване или възобновяване на суровинните им свойства.

10. „Преработване на отпадъци" е дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.

11. „Депониране на отпадъци" е метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за срок, по-дълъг от три години—за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и една година—за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда.

12. „Масово разпространени отпадъци" са отпадъци, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление.

13. „Отпадъци от черни и цветни метали" са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер, с изключение на опасните отпадъци.

14. „Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер" са отпадъци от черни и цветни метали, получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления.

15. „Повторно нарушение" е нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

16. „Повторно използване" е използването на отпадъците като продукт, който веднъж вече е бил използван в същата форма за същата цел.

17. „Оползотворяване на отпадъците" е всяка от следните операции, обозначена със съответния код:

18. „Събиране" е доставянето, натрупването, сортирането и/или смесването на отпадъците с цел транспортиране—код С.

19. „Транспортиране" е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност—код Т.

20. „Управление на отпадъците" са операциите по събиране, транспортиране, обезвреждане и оползотворяване на отпадъците, включително осъществяваният контрол над тези операции, както и дейностите, извършвани след закриването на площадките, върху които са разположени съоръженията за третиране на отпадъци.

21. "Временно съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците на площадки при мястото на образуването им или със събирането им на площадки за срок не по-дълъг от:

22. „Грубо нарушение" са такива действия или бездействия на заявителя, които са довели до въздействия над допустимите норми за въздействие върху компоненти на околната среда или човешкото здраве, установени и документирани по съответния ред от компетентните органи.

23. „Системно нарушение" е извършване на три или повече нарушения, за които на лицата са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.

24. „Търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали" е осъществяване на разпоредителни сделки с отпадъци от черни и цветни метали, както и свързаните с тях дейности (събиране, транспортиране, съхраняване, както и съпътстващи дейности като сортиране, механична обработка и други).

25. „Свързани лица" са:

26. „Организация по оползотворяване" е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, което не разпределя печалба и което управлява дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци.

27. „Пазарна цена" е цената по смисъла на чл. 20, т. 5 от Закона за данък върху добавената стойност.

§ 1а

Този закон въвежда разпоредбите на:

1. Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците.

2. Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО.

3. Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 година относно изгарянето на отпадъците.

4. Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци.

5. Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 година относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО).

6. Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки.

7. Директива 2004/12/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки.

8. Директива 2005/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2005 година за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковането и отпадъците от опаковки.

9. Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 година относно излезлите от употреба превозни средства.

10. Директива 75/439/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 година относно обезвреждането на отработени масла.

11. Директива 96/59/ЕО на Съвета от 16 септември 1996 година за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ).

12. Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 година относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване.

13. Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 година за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието.

14. Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 година относно опасните отпадъци.

15. Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 година относно отпадъци от производството на титанов диоксид.

16. Директива 82/883/ЕИО на Съвета от 3 декември 1982 година относно процедури за наблюдение и контрол на околни среди, засегнати от отпадъци от производството на титанов двуокис.

17. Директива 92/112/ЕИО на Съвета от 15 декември 1992 година относно процедурите за хармонизиране на програмите за намаляване и евентуално премахване на замърсяването, причинявано от отпадъците от производството на титанов двуокис.

§ 2

Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган и координатор по всички международни спогодби, свързани с предмета на този закон, по които Република България е страна.

§ 3

Разрешенията за извършване на дейности с отпадъци, издадени по реда на чл. 37 от отменения Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, запазват действието си до изтичането на срока им, но не по-късно от три години от влизането в сила на този закон.

§ 4

Лицензите за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, издадени по реда на отменената Наредба за търговската дейност с отпадъци и отломки от черни и цветни метали и сплавите им (обн., ДВ, бр. 92 от 1997 г.; изм., бр. 10 от 2001 г.; отм., бр. 47 от 2001 г.) и Наредбата за търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали (обн., ДВ, бр. 47 от 2001 г.; изм., бр. 82 от 2001 г.) запазват действието си до изтичането на срока им.

§ 5

(1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се издават в срок до една година от влизането му в сила.

(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, се прилагат до издаването на актовете по ал. 1, доколкото не противоречат на този закон.

§ 6

Приетите програми по чл. 28, ал. 1 от отменения Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда запазват своето действие до изтичането на срока им, но не по-късно от три години от влизането в сила на този закон.

§ 7

Програмите по чл. 29, ал. 1 се разработват и приемат в срок до една година от влизането в сила на този закон.

§ 8

Този закон отменя Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1997 г.; изм., бр. 56 от 1999 г., бр. 27 и 28 от 2000 г., бр. 91 от 2002 г.).

§ 9

(1) Член 11, ал. 3 се прилага както следва:

1. от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2004 г.— най-малко 20 на сто от отпадъците от опаковки се оползотворяват;

2. от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2005 г.— най-малко 25 на сто от отпадъците от опаковки се оползотворяват;

3. от 1 януари 2006 г. до 31 декември 2006 г. не по-малко от:

4. от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2007 г. не по-малко от:

5. от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г. не по-малко от:

6. от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. не по-малко от:

7. от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. не по-малко от:

8. от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2011 г. не по-малко от:

9. от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г. не по-малко от:

10. от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2013 г. не по-малко от:

(2) Целите по чл. 11, ал. 2 се постигат ежегодно от 1 януари 2014 г.

§ 10

Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 по отношение на отпадъците от опаковки се прилага от 1 януари 2004 г.

§ 11

(1) Разпоредбата на чл. 73, т. 4 се прилага до влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(2) Разпоредбата на чл. 73, т. 5 се прилага до 31 декември 2014 г.

§ 12

(1) Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 4, буква „а" за съоръженията, посочени в приложението към този закон, се прилага от 1 януари 2015 г.

(2) Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 4, буква „г" се прилага, както следва:

1. за излезлите от употреба цели гуми—от влизането в сила на съответната наредба по чл. 15, ал. 2;

2. за излезлите от употреба нарязани гуми — от 16 юли 2006 г.

§ 13

В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр.91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.) се правят следните изменения:

1. Навсякъде в текста думите „Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда" се заменят със „Закона за управление на отпадъците".

2. Параграф 12 от преходните и заключителните разпоредби се отменя.

§ 14

В чл. 37, ал. 2 от Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 23 от 1999 г.; изм., бр. 28 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г.) думите „на чл. 10, ал. 2, чл. 13, 14 и 37 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда" се заменят с „по Закона за управление на отпадъците".

§ 15

В чл. 20, т. 16 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти (обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 91 от 2002 г.) думите „Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда" се заменят със „Закона за управление на отпадъците".

§ 16

В § 2 от преходните разпоредби на Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм.бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г., бр.82 и 86 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 97 от 2000 г., бр. 62, 63 и 90 от 2002 г.) думите „Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда" се заменят със „Закона за управление на отпадъците".

§ 17

В чл. 20, т. 20 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37 и 42 от 2003 г.) думите „Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда" се заменят със „Закона за управление на отпадъците".

§ 20

Изпълнението на този закон се възлага на министъра на околната среда и водите и министъра на икономиката.