Закон за техническите изисквания към продуктите

Чл. 1

Този закон урежда:

1. реда за определяне на съществените изисквания към продуктите, които са предназначени за пускане на пазара и/или за пускане в действие;

2. реда за определяне на изискванията за екопроектиране към енергопотребяващите продукти (ПСЕ), които са предназначени за пускане на пазара и/или за пускане в действие;

3. задълженията на лицата, които пускат продукти на пазара и/или ги пускат в действие;

4. реда за определяне на правата и задълженията на производителите и лицата, които извършват дейностите по оценяване на съответствието на продуктите със съществените изисквания и/или изискванията за екопроектиране;

5. надзора на пуснатите на пазара и/или пуснатите в действие продукти, за които има определени съществени изисквания и/или изисквания за екопроектиране и на пуснатите/предоставените на пазара строителни продукти съгласно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L 88/5 от 4 април 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 305/2011“;

6. техническия надзор за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите за устройството или монтажа и за безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност.

7. условията за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност;

8. условията за вписване в регистър на лицата, осъществяващи поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност.

9. мерките по прилагане на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, за изменение на Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 87/357/ЕИО на Съвета (ОВ, L 135/1 от 23 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/988“.

Чл. 2

Този закон цели:

1. да създаде условия, които гарантират пускането на пазара или пускането в действие на продукти, които не застрашават живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни, интересите на потребителите и опазването на околната среда и вещите, когато продуктите са правилно монтирани, поддържани и се използват по предназначение;

2. да уеднакви съществените изисквания към продуктите със съществените изисквания, приети в Директивите на Европейския съюз от „Нов подход“, и да осигури условия за взаимно признаване на резултатите от оценяване на съответствието и за интегриране в единния пазар на Европейския съюз.

3. да гарантира пускането на пазара и/или пускането в действие на ПСЕ, които отговарят на изискванията за екопроектиране, с което да се създадат условия за устойчиво развитие чрез увеличаване на енергийната ефективност и нивото на защита на околната среда, както и за подобряване сигурността на енергоснабдяването.

Чл. 3

Продукти, за които са определени съществени изисквания в наредбите по чл. 7, наричани по-нататък “съществените изисквания” или ПСЕ, за които са определени изисквания за екопроектиране в мерките по прилагането по чл. 26а, наричани по-нататък “изисквания за екопроектиране”, се пускат на пазара и/или се пускат в действие само когато съответстват на тези изисквания.

Чл. 4

(1) Всеки продукт, за който са определени съществени изисквания и/или изисквания за екопроектиране, се пуска на пазара и/или се пуска в действие след оценяване и удостоверяване на съответствието му с тези изисквания.

(2) Задължението да бъде оценено и удостоверено съответствието на продукта по ал.1 е на производителя или на други лица, определени в наредбите по чл. 7 и/или в мерките по прилагането по чл. 26а.

(3) Оценяването и удостоверяването на съответствието със съществените изисквания и/или с изискванията за екопроектиране се извършват съгласно изискванията на глава трета и/или глава трета “а”, или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, с което се въвеждат директиви от “Нов подход”.

(4) Производителят може да упълномощи свой представител - физическо или юридическо лице, установено на територията на Европейския съюз, да действа от негово име за изпълнение на задълженията му, свързани с пускането на пазара и/или с пускането в действие на продуктите, наричан по-нататък “упълномощен представител”. Пълномощното трябва да бъде в писмена форма и в него да бъдат посочени действията, които упълномощеният представител може да извършва.

(5) Вносителите са длъжни да пускат на пазара само продукти, чието съответствие е оценено и удостоверено.

Чл. 5

(1) За продуктите, които са проектирани и произведени съгласно изискванията на националните стандарти на държавите - членки на Европейския съюз, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти, чиито номера са публикувани в “Официален вестник” на Европейския съюз, се смята, че те съответстват на съществените изисквания и/или на изискванията за екопроектиране, които се покриват от тези стандарти.

(2) Строителните продукти осигуряват изпълнението на основните изисквания към строежите, когато отговарят на българските национални изисквания по отношение на предвидената употреба или употреби и когато за тях има хармонизирани европейски стандарти, чиито номера са публикувани в „Официален вестник“ на Европейския съюз, или е издадена европейска техническа оценка (ЕТО), и експлоатационните показатели на съществените характеристики на строителните продукти са определени и декларирани съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 305/2011. „ 3. В чл. 9: а) алинея 2 се изменя така: „(2) Министърът на инвестиционното проектиране: 1. е нотифициращ орган съгласно чл. 40 и информира Европейската комисия съгласно чл. 42 от Регламент (ЕС) № 305/2011; 2. определя специализирана дирекция за изпълнение функциите на звено за контакт относно продукти в строителството съгласно чл. 10 на Регламент (ЕС) № 305/2011 и в съответствие с чл. 9, чл. 10 и чл. 11 на Регламент (ЕО) № 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави членки, и за отмяна на Решение № 3052/95/ЕО; 3. издава разрешения на лица за извършване на оценяване на съответствието и на оценяване и проверка на постоянството на експлоатационните показатели на строителните продукти, за издаване на европейска техническа оценка и на български технически одобрения на строителните продукти, когато отговарят на изискванията на чл. 43 и чл. 46 на Регламент (ЕС) № 305/2011 и на чл. 10 от този закон; отнема и преиздава издадените разрешения, разширява и актуализира техния обхват, спира и ограничава действието им; 4. определя със заповед българските национални изисквания към строителните продукти по отношение на предвидената употреба, в т.ч. за случаите по чл. 5 на Регламент (ЕС) № 305/2011; заповедта се обнародва в „Държавен вестник

(3) Когато не съществуват технически спецификации по ал. 2, се смята, че строителните продукти могат да се влагат в строежите в зависимост от предвидената за тях употреба, когато експлоатационните им характеристики и методите за тяхното определяне отговарят на изискванията на:

1. нормативните актове за проектиране, изпълнение, контрол и поддържане на строежите, когато съдържат изисквания към строителните продукти, и/или

2. националните стандарти, с които се въвеждат европейски или международни стандарти;

3. българските национални стандарти или националните стандарти с еквивалентни на българските методи и изисквания, когато няма стандарти по т. 2;

4. българските технически одобрения, когато няма стандарти по т. 2 и 3.

(4) При прилагането на нормативните актове и техническите спецификации по ал.3 не се нанася маркировката за съответствие по чл. 24.

Чл. 6

(1) Министерският съвет възлага с решение на министри и на други органи на изпълнителната власт разработването на наредби, с които се определят съществените изисквания към продуктите.

(2) Със съществените изисквания към продуктите се определят резултатите, които е необходимо да се постигнат, или рисковете, които трябва да се избегнат, за да се осигури защитата на живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни, защитата на потребителите и опазването на околната среда и вещите.

Чл. 7

(1) Министерският съвет приема по предложение на определените в решението по чл. 6 министри и други органи на изпълнителната власт съответните наредби, с които се определят:

1. продуктите или групите продукти, за които се определят съществените изисквания;

2. съществените изисквания към продуктите;

3. процедурите за оценяване на съответствието със съществените изисквания и начините на удостоверяване на съответствието;

4. необходимите документи и редът за получаване на разрешение за оценяване на съответствието,, както и допълнителните специфични критерии към лицата, които оценяват съответствието, и задълженията им по процедурите за оценяване на съответствието;

5. правилата за нанасяне на маркировката за съответствие.

6. допълнителните задължения на производителите, вносителите и търговците, когато такива са определени в съответната директива на Европейския съюз от „Нов подход“.

(2)

Чл. 8

(1) Оценяването на съответствието на продукти със съществените изисквания, наричано по-нататък “оценяване на съответствието”, се извършва съгласно процедурите, определени в наредбите по чл. 7.

(2) С наредбата по чл. 7 за съществените изисквания към строежите и оценяване на съответствието на строителните продукти се определя редът за издаване на технически одобрения и за въвеждане на Ръководствата за европейски технически одобрения.

(3) Процедурите за оценяване на съответствието, определени с наредбите по чл. 7 и/или с мерките по прилагането по чл. 26а и които са приложими към съответния продукт, се изпълняват от производителите или от нотифицираните пред Европейската комисия органи, чиито идентификационни номера са обявени в Информационната система за нотифицираните и оправомощени органи в областта на директивите от “Нов подход”.

Чл. 9

(1) Разрешението за извършване на оценяване на съответствието се издава от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. издава, отказва издаването или отнема разрешенията на лица за извършване оценяване на съответствието на строителните продукти и за издаване на технически одобрения, актуализира, разширява, отказва разширяването или ограничава обхват на издадени разрешения по реда на тази глава;

2. извършва проверки на лицата по т. 1 по реда на чл. 14в.

(3)

(4) Министърът на регионалното развитие и благоустройството уведомява Европейската комисия и държавите – членки на Европейския съюз, за издаването, отнемането, разширяването и ограничаването на обхват на разрешения за извършване оценяване на съответствието на строителните продукти, както и за издадените и отнетите разрешения за издаване на европейски технически одобрения.

Чл. 10

(1) Разрешението за извършване оценяване на съответствието се издава на лице, което:

1. е вписано в търговския регистър или е създадено със закон или с акт на Министерския съвет;

2. разполага с необходимия персонал, най-малко половината от който е нает по безсрочни трудови договори, регистрирани по реда на чл. 62 от Кодекса на труда;

3. не е участвало, включително и наетият от него персонал, при проектирането, производството, доставката и монтажа на продуктите, чието оценяване ще извършва, нито е официален представител на организация, извършила някоя от тези дейности;

4. има нает персонал, който притежава:

5. може да гарантира безпристрастност и независимост на персонала си;

6. има застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задълженията му във връзка с оценяване на съответствието в обхвата на всяка наредба, по която кандидатства за получаване на разрешение, която да е в размер, съответстващ на щетите, които може да причини съответният продукт;

7. няма парични задължения към държавата или към община по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;

8. има персонал, обвързан с изискването за опазване на професионалната тайна относно информацията, която получава при извършване на дейността;

9. не е обявено в несъстоятелност или не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация.

10. разполага с технически средства за извършване на изпитвания като част от процедурите за оценяване на съответствието.

(2) В наредбите по чл. 7 се определят специфични критерии към лицата в зависимост от процедурите за оценяване на съответствието.

(3) Лицата, които кандидатстват за получаване на разрешение за издаване на технически одобрения, трябва да отговарят на изискванията на ал. 1 и на специфичните критерии, определени с наредбата по чл. 7.

Чл. 11

(1) Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за извършване на оценяване на съответствието, подава писмено заявление, придружено от документите, определени в съответната наредба по чл. 7. Когато лицето кандидатства за получаване на разрешение по повече от една наредба, то подава отделни заявления, придружени със съответните документи.

(2) Когато лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, притежава валиден сертификат за акредитация съгласно стандарти, посочени в съответната наредба по чл. 7, се смята, че лицето има функционираща система по качеството, отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 3, 5 и 8 и има техническа компетентност за дейности и продукти в обхвата на акредитацията. Проверката на сертификата за акредитация се извършва по служебен път.

(3) Съответствието на лицата, които кандидатстват за получаване на разрешение, с изискванията на чл. 10 се установява чрез проверки на документи и проверки на място, с изключение на обстоятелството по чл. 10, ал. 1, т. 7, което се установява по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4)

Чл. 12

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, след получаване на заявлението организира извършването на проверка на документите за установяване на съответствието с изискванията на чл. 10. Срокът за извършване на проверката е два месеца, а в случаите по чл. 11, ал. 2 - един месец.

(2) Когато при проверката на документите се установят несъответствия с изискванията на чл. 10, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, писмено уведомява заявителя за установените несъответствия, предоставя му копие от резултатите от проверката и определя срок за отстраняване на несъответствията, който не трябва да бъде по-дълъг от два месеца. Срокът по чл. 12а, ал. 5 спира да тече до отстраняването на несъответствията.

(3) Когато несъответствията не са отстранени в определения срок, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, с мотивирана заповед отказва издаване на разрешение.

Чл. 12а

(1) При положителен резултат от проверката по чл. 12 председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, със заповед определя комисия, която в едномесечен срок да извърши проверка на място за установяване компетентността на кандидата и способността му да изпълнява заявените процедури за оценяване на съответствието. Когато проверката на място изисква специални знания, в състава на комисията могат да се привличат външни експерти в съответната област.

(2) Когато при проверката на място се установят несъответствия, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, писмено уведомява заявителя за установените несъответствия и определя срок за отстраняване на несъответствията, който не трябва да бъде по-дълъг от два месеца. Срокът по ал. 5 спира да тече до отстраняване на несъответствията.

(3) Когато заявителят не отстрани установените несъответствия в определения срок, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, с мотивирана заповед отказва издаването на разрешение.

(4) Комисията по ал. 1 представя доклад на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за резултатите от проверката на място.

(5) В срок 6 месеца от подаване на заявлението и на документите по чл. 11, ал. 1 председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, въз основа на резултатите от проверката на документи и проверката на място взема решение за издаване на разрешение или отказва издаването му с мотивирана заповед, ако заявителят не отговаря на изискванията на чл. 10.

(6) Заявителят се уведомява писмено в 7-дневен срок от вземането на решение за издаване на разрешение или от издаването на заповедта за отказ.

(7) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, в 7-дневен срок от уведомлението по ал.6 обявява одобрените лица за оценяване на съответствието пред Европейската комисия и държавите членки чрез Информационната система за нотифицираните и оправомощени органи в областта на директивите от “Нов подход”.

(8) Идентификационният номер на лицата за оценяване на съответствието, наричани по-нататък “нотифицирани органи”, се определя от Европейската комисия.

(9) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, издава разрешение за оценяване на съответствието на нотифицираните органи по ал.8.

Чл. 12б

(1) За разширяване обхвата на разрешението за оценяване на съответствието се подава ново заявление по чл. 11.

(2) За актуализиране и разширяване обхвата на разрешението за извършване оценяване на съответствието на строителни продукти и за издаване на технически одобрения се подава ново заявление по чл. 11.

(3) Актуализирането на издадени разрешения на лица за извършване оценяване на съответствието на строителните продукти и за издаване на технически одобрения се извършва въз основа на изменения и допълнения на техническите спецификации по чл. 5, ал. 2 и/или 3 и доказана техническа компетентност за отчитането им при оценяване на съответствието.

Чл. 13

(отменен)

Разрешението за извършване на оценяване на съответствието се издава със срок на валидност, който се определя със съответната наредба по чл. 7.

Чл. 14

Разрешението за извършване на оценяване на съответствието съдържа:

1. наименование на органа, издал разрешението;

2. идентификационен номер на нотифицирания орган, определен от Европейската комисия;

3. име/фирма, седалище, адрес на управление и представителство на лицето, на което се издава разрешението;

4. наименование на продуктите или групите продукти и процедурите за оценяване на съответствието им;

5. дата на издаване на разрешението.

Чл. 14а

Нотифицираните органи са длъжни да представят в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, годишен доклад за дейността си, който съдържа информация за извършените оценки за съответствието по видове продукти и процедури, копия от издадените сертификати и одобрения, отказите за издаване на сертификати и одобрения, предявените възражения и рекламации и предприетите действия по решаването им.

Чл. 14б

Нотифицираните органи са длъжни да уведомят съответния орган по чл. 9 в 7-дневен срок от настъпването на промени във:

1. правния и акредитационния им статус, структурата, обхвата на дейност и процедурите за оценяване на съответствието, както и на лицата за контакти, телефоните и електронните адреси;

2. системата на качеството, ръководството или персонала, които влияят върху изпълнението на процедурите за оценяване на съответствието;

3. правния и акредитационния статус на подизпълнителите или тяхната смяна, в случай че се ползват такива;

4. обстоятелствата по чл. 10, ал.1, т. 6, 7 и 9.

Чл. 14в

(1) Органите по чл. 9 извършват ежегодни планирани проверки за спазване на условията, при които е било издадено разрешението и практическото изпълнение на процедурите за оценяване на съответствието, и за поддържането на техническата компетентност на персонала.

(2) Органите по чл. 9 могат да извършват извънредни проверки на място на нотифицираните органи при получаване на информация по чл. 14б или при сигнали, жалби и рекламации, свързани с дейността им.

(3) Проверките по ал. 1 и 2 се извършват от комисия, определена със заповед от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Когато при проверките се установят несъответствия с изискванията на чл. 10 или пропуски и несъответствия при изпълнение на процедурите за оценяване на съответствието, органът по чл. 9:

1. дава предписание със срок не по-дълъг от два месеца за отстраняване на констатираните несъответствия и пропуски, или

2. временно спира дейността по оценяване на съответствието до отстраняването на несъответствията и пропуските, но за не повече от три месеца, и уведомява Европейската комисия.

Чл. 15

(1) Органът по чл. 9, издал разрешението за извършване оценяване на съответствието, отнема или ограничава обхвата му, когато при проверките се установи, че нотифицираният орган:

1. е престанал да отговаря на някое от изискванията по чл. 10;

2. не е в състояние да продължи изпълнението на процедурите за оценяване на съответствието;

3. не изпълнява процедурите за оценяване на съответствието съгласно изискванията на съответните наредби по чл. 7;

4. не е изпълнил в определения срок предписанията, дадени при проверките по чл. 14в.

(2)

(3) Органът по чл. 9 уведомява писмено нотифицирания орган за отнемането или ограничаването на обхвата на разрешението в 7-дневен срок от издаването на заповедта.

Чл. 15а

Лице, нотифициран орган, на който е отказано издаване на разрешение за оценяване на съответствието по чл. 12 и 12а или нотифициран орган, на който е отнето разрешение по чл. 15, може да подаде заявление по чл. 11, ал. 1 не по-рано от една година от датата на влизане в сила на заповедта за отказа или отнемането на разрешението.

Чл. 16

Отказът да се издаде разрешение за извършване на оценяване на съответствието, както и заповедта за отнемане на разрешението подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването.

Чл. 17

За издаването на разрешения за извършване оценяване на съответствието и за издаване на технически одобрения, за разширяване обхвата на издадените разрешения, за тяхната актуализация или преиздаване, за проверката на документи, проверката на място, в т.ч. за ежегодните планирани проверки, се събират държавни такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 18

(отменен)

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор определя идентификационен номер на лицето, получило разрешение за извършване на оценяване на съответствието. На едно лице се определя един идентификационен номер независимо от броя на разрешенията, които е получило.

Чл. 19

(1) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно Министерството на регионалното развитие и благоустройството, води регистри на издадените и отнетите разрешения за извършване оценяване на съответствието.

(2) Данните от регистрите се публикуват в официалния бюлетин на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 20

Регистърът съдържа данните по чл. 14 и идентификационния номер на нотифицирания орган

Чл. 20а

(1) За прилагане на единен подход при извършване на процедурите за оценяване на съответствието на национално ниво и уеднаквяване на националния подход с подхода в Европейския съюз нотифицираните органи:

1. участват в национални работни групи по съответната наредба по чл. 7 за координация и сътрудничество по въпроси, отнасящи се до оценяване на съответствието с изискванията;

2. поддържат компетентността на персонала си, като участват в дейността по национална стандартизация и се информират за решения и документи на работните групи към Европейската комисия по директивите от “Нов подход” и участват в работните групи на нотифицираните органи на държавите членки.

(2) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Министерството на регионалното развитие и благоустройството осигуряват:

1. организационно-технически работата на съответните национални работни групи по ал. 1 и определят свои представители за участие в тях;

2. достъп на националните работни групи до решения и документи.

Чл. 21

(1) Съответствието на всеки продукт със съществените изисквания се удостоверява с маркировка за съответствие с допълнителна маркировка и, с декларация за съответствие, когато такива се изискват от наредбите по чл. 7, и с техническо досие.

(2) Изискванията за съдържанието на декларацията за съответствие и на техническото досие се определят с наредбите по чл. 7.

Чл. 22

Производителят или неговият упълномощен представител, или други лица, посочени в наредбите по чл. 7, нанасят маркировка за съответствие и съставят на български език декларация за съответствие, когато това се изисква от наредбите по чл. 7.

Чл. 23

За продуктите, които имат маркировка за съответствие, допълнителна маркировка и декларация за съответствие, когато такива се изискват от наредбите по чл. 7, се смята, че съответстват на съществените изисквания и съответствието им е оценено по процедури, определени в наредбите по чл. 7.

Чл. 24

Министерският съвет с наредба определя правилата за нанасяне и графичното изображение на маркировката за съответствие.

Чл. 24а

(отменен)

Когато Република България е страна по международно споразумение за признаване на резултатите от оценяване на съответствието и на маркировка, която е различна от определената с наредбата по чл. 24, се смята, че продуктите с такава маркировка съответстват на съществените изисквания и съответствието им е оценено по процедури, определени в наредбите по чл. 7.

Чл. 25

Производителят или неговият упълномощен представител, или други лица, посочени в наредбите по чл. 7, са длъжни да съхраняват техническото досие не по-малко от 10 години от последната дата на производство на продукта, освен ако съответната наредба не предвижда друг срок.

Чл. 26

(1) Производителят или неговият упълномощен представител, или други лица, посочени в наредбите по чл. 7, при поискване от органите за надзор на пазара предоставят техническото досие и декларацията за съответствие.

(2) Когато производителят не е установен на територията на Европейския съюз и няма упълномощен представител, вносителите или търговците, които са пуснали продуктите на българския пазар, са длъжни при поискване от органите за надзор на пазара да предоставят копие от декларацията за съответствие и да осигурят техническото досие в срок не по-дълъг от 15 дни от датата на получаване на искането.

(3) Когато документите по ал.1 и 2 се предоставят на чужд език, органите за надзор на пазара могат да поискат документите или части от тях да бъдат придружени от легализиран превод на български език.

Чл. 26а

(1) Изискванията за екопроектиране се определят чрез приемане на мерки по прилагането съгласно чл. 15 от Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ, L 285/10 от 31 октомври 2009 г.), наричана по-нататък „Директива 2009/125/ЕО“.

(2) Когато мерките по ал.1 са директиви или решения, Министерският съвет по предложение на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията приема съответни наредби.

(3) Когато мерките по ал.1 са регламенти, изпълнението им се осъществява съгласно разпоредбите на този закон. В случай че съответният регламент изисква допълнителни мерки за неговото прилагане, те се приемат с акт на Министерския съвет.

Чл. 26б

(1) Изискванията за екопроектиране не се прилагат за транспортни средства за пътници и товари.

(2) Изискванията за екопроектиране се прилагат, без да се нарушават изискванията, произтичащи от директно приложимото право на Общността и от националното законодателство в областта на химикалите, включително на флуорираните парникови газове, и на управлението на отпадъците.

Чл. 26в

(1) С изискванията за екопроектиране към ПСЕ се определят резултатите, които трябва да се постигнат, за да се повиши ефективността на крайното енергийно потребление и да се оптимизират екологичните характеристики на продуктите, без да се променят функционалните им качества.

(2) За определени екологични аспекти, които имат значимо въздействие върху околната среда, се определят специфични изисквания за екопроектиране.

(3) Мерките по прилагането по чл. 26а могат да не изискват определяне на изисквания за екопроектиране за конкретни екологични параметри на ПСЕ.

Чл. 26г

С мерките по прилагането по чл. 26а се определят:

1. продуктите или групите продукти и изискванията за екопроектиране към тях;

2. екологичните параметри, по отношение на които не се прилагат изискванията за екопроектиране;

3. изискванията за монтиране на ПСЕ, когато то има пряко въздействие върху екологичното им представяне;

4. стандартите и/или методите за измерване;

5. процедурите за оценяване на съответствието с изискванията за екопроектиране и начините на удостоверяване на съответствието;

6. необходимите документи и редът за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, както и допълнителните специфични критерии към нотифицираните органи и задълженията им по процедурите за оценяване на съответствието;

7. правилата за нанасяне на маркировката за съответствие;

8. изискванията за предоставяне на информация от производителите, необходима за оценяване на съответствието.

Чл. 26д

(1) Когато мерките по прилагането по чл. 26а изискват, производителите на ПСЕ предоставят на потребителите информация в подходящ вид за:

1. приноса им за устойчивото потребление на продукта;

2. екологичния профил на продукта и ползите от екопроектиране.

(2) Когато мерките по прилагането по чл. 26а изискват, производителите или техните упълномощени представители, които пускат на пазара и/или пускат в действие компоненти и монтажни възли, предоставят на производителите на ПСЕ информация за състава на материалите и за консумацията на енергия, материали и/или ресурси на компонентите или монтажните възли.

(3) Когато мерките по прилагането по чл. 26а изискват, производителите на ПСЕ предоставят на други лица информация, която може да повлияе на начина на функциониране, употреба или рециклиране на продукта.

(4) Информацията по ал.3 се представя на български език или на български език и на един или повече други официални езици на институциите на Европейския съюз, като се отчитат:

1. възможността за предоставяне чрез хармонизирани символи или признати кодове или чрез други подобни средства;

2. типът на очаквания потребител на ПСЕ и естеството на информацията, която трябва да се представи.

(5) Информацията по ал.3 се обозначава на самия продукт, когато е възможно, и трябва да е съобразена с изискванията за маркировка съгласно Наредбата за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 57 от 2006 г.).

(6) В случаите по ал.3 информацията може да съдържа данни:

1. от проектанта, свързана с процеса на производство;

2. за потребителите относно значимите екологични характеристики на продукта и неговото представяне, които придружават продукта, когато се пуска на пазара, за да дадат възможност на потребителите да сравнят тези аспекти на продуктите;

3. за потребителите относно начина на монтиране, употреба и поддръжка на продукта, за да се минимализира въздействието му върху околната среда и да се осигури оптимална продължителност на живота му, както и относно връщането на излезлия от употреба продукт, и при необходимост информация относно срока на достъп до резервни части и възможностите за повишаване капацитета на продуктите;

4. за пречиствателните съоръжения при демонтаж, рециклиране или депониране на излязъл от употреба продукт.

Чл. 26е

Продукт, свързан с енергопотреблението, който е получил екомаркировка на ЕС в съответствие с Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ, L 27/1 от 30 януари 2010 г.), се смята, че съответства на изискванията на приложимите мерки по прилагането по чл. 26а, доколкото тези изисквания се покриват от екомаркировка на ЕС.

Чл. 26ж

(1) Оценяването на съответствието на ПСЕ с изискванията за екопроектиране, наричано по-нататък “оценяване на съответствието”, се извършва съгласно изискванията на мерките по прилагането по чл. 26а, като производителят може да избира между процедурите “Вътрешен контрол на проектирането” и “Система за управление за оценяване на съответствието”.

(2) Процедурата за оценяване на съответствието може да се определи в съответната прилагаща мярка и като един от модулите, описани в Приложение II към Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО (ОВ, L 218/82 от 13 август 2008 г.).

(3) Когато в други нормативни актове за даден ПСЕ са определени различни процедури за оценяване на съответствието, предимство имат процедурите, определени в мерките по прилагането по чл. 26а.

Чл. 26з

(1) Процедурите за оценяване на съответствието, определени в мерките по прилагането по чл. 26а и които са приложими към съответния продукт, се извършват от производителя или от негов упълномощен представител, или от лица по ал.4.

(2) Когато производителят не е установен на територията на Европейския съюз и няма упълномощен представител, вносителят на ПСЕ е длъжен да се увери и да гарантира, че продуктът, пуснат на пазара, отговаря на всички изисквания на съответната прилагаща мярка по чл. 26а.

(3) При отсъствие на производител или на вносител за производител се смята лицето, което пуска ПСЕ на пазара и/или ги пуска в действие.

(4) Когато процедурите за оценяване на съответствието, определени в мерките по прилагането по чл. 26а, приложими към съответния продукт, предвиждат те да се изпълняват от лица, притежаващи разрешение да извършват такива процедури, редът за издаване, отказване, разширяване или отнемане на разрешението за извършване оценяване на съответствието с изискванията за екопроектиране е съгласно глава трета и специфичните изисквания в съответната прилагаща мярка по чл. 26а.

Чл. 26и

(1) Ако ПСЕ, попадащ в обхвата на мерки по прилагането по чл. 26а, е проектиран от организация, регистрирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията (ОВ, L 342/1 от 22 декември 2009 г.), и функцията „проектиране на продукти“ е включена в обхвата на регистрацията, се смята, че системата за управление на такава организация е в съответствие с изискванията на процедурата „Система за управление за оценяване на съответствието“.

(2) Ако системата за управление на организацията, която проектира ПСЕ, попадащ в обхвата на мерки по прилагането по чл. 26а, включва функцията „проектиране на продукти“ и съответства на хармонизираните европейски стандарти, чиито номера са публикувани в „Официален вестник“ на Европейския съюз, се смята за съответстваща на изискванията на процедурата „Система за управление за оценяване на съответствието“.

Чл. 26к

(1) Съответствието на продуктите с изискванията за екопроектиране се удостоверява с маркировка за съответствие, с декларация за съответствие и с техническо досие.

(2) Декларацията за съответствие съдържа позоваване на съответната прилагаща мярка и следните елементи:

1. наименование и адрес на производителя или на неговия упълномощен представител;

2. описание на модела на ПСЕ, достатъчно за недвусмислената му идентификация;

3. позоваване на хармонизирани стандарти, когато такива са използвани;

4. използвани други технически стандарти и спецификации, когато такива са използвани;

5. позоваване на други нормативни актове, изискващи нанасяне на маркировка за съответствие, когато такива са приложими;

6. име, длъжност и подпис на лицето, упълномощено да подпише декларацията от името на производителя или на неговия упълномощен представител.

(3) Декларацията за съответствие и техническото досие се изготвят на един от официалните езици на институциите на Европейския съюз.

(4) Когато документите по ал.3 се предоставят на чужд език, органите за надзор на пазара могат да поискат документите или части от тях да бъдат придружени от легализиран превод на български език.

(5) Съдържанието на техническото досие се определя в мерките по прилагането по чл. 26а.

Чл. 26л

(1) Производителят или неговият упълномощен представител, или други лица, посочени в мерките по прилагането по чл. 26а, нанасят маркировка за съответствие и съставят декларация за съответствие.

(2) Маркировката за съответствие се нанася съгласно изискванията на наредбата по чл. 24.

Чл. 26м

За продуктите, които имат маркировка за съответствие и декларация за съответствие, се смята, че съответстват на изискванията за екопроектиране и съответствието им е оценено по процедури, определени в мерките по прилагането по чл. 26а.

Чл. 26н

(1) Не може да се забранява, ограничава или препятства пускането на пазара и/или пускането в действие на ПСЕ на основания, свързани с изисквания за екопроектиране по отношение на параметрите за екопроектиране, обхванати от мярката по прилагане по чл. 26а, когато този продукт е в съответствие със съответстващите разпоредби на приложимата мярка и има маркировка за съответствие, нанесена съгласно чл. 26л, ал.2.

(2) Не може да се забранява, ограничава или препятства пускането на пазара и/или пускането в действие на ПСЕ, който има маркировка за съответствие, нанесена съгласно чл. 26л, ал.2, на основания на изисквания за екопроектиране по отношение на параметрите за екопроектиране, обхванати от мярката по прилагане по чл. 26а, за които тази мярка не предвижда изискване за екопроектиране.

Чл. 26о

(1) Производителят или неговият упълномощен представител е длъжен да съхранява техническото досие и декларацията за съответствие не по-малко от 10 години от последната дата на производство на ПСЕ и при поискване ги предоставя за проверка на органите за надзор на пазара.

(2) При поискване от страна на органите за надзор на пазара производителят предоставя копие от техническото досие в срок не по-дълъг от 10 дни от датата на получаване на искането.

(3) Когато производителят не е установен на територията на Европейския съюз и няма упълномощен представител, задълженията по ал.1 са на вносителя на ПСЕ.

Чл. 26п

(1) Когато в хода на проверките по глава четвърта се установи, че хармонизираните европейски стандарти, осигуряващи презумпция за съответствие със специфичните изисквания за екопроектиране на мерките по прилагането по чл. 26а, не осигуряват изцяло съответствие с тези изисквания, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор уведомява незабавно Постоянния комитет, създаден съгласно чл. 5 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.

(2) Когато има основателни съмнения за възможно несъответствие на ПСЕ, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор възможно най-бързо публикува по подходящ начин обоснована оценка за съответствието на ПСЕ, направена от компетентен орган, за да се даде възможност за навременно предприемане на коригиращи действия, когато такива се налагат.

Чл. 26р

(1) Като алтернатива на мерките по прилагането по чл. 26а Европейската комисия може да реши задълженията по отношение на изискванията за екопроектиране на определени ПСЕ да бъдат изпълнявани на базата на доброволни споразумения или други мерки за саморегулиране.

(2) Минималните критерии за оценка на приемливостта на инициативите за саморегулиране са:

1. открит достъп за участие на оператори от трети страни както на етапа на подготовка, така и на етапа на изпълнение;

2. инициативите за саморегулиране да създават добавена стойност повече от “обичайното за бизнеса” от гледна точка на подобряването на общата резултатност спрямо околната среда на ПСЕ;

3. предприятията и техните сдружения, участващи в инициатива за саморегулиране, да представляват по-голямата част от съответния икономически сектор, като изключенията да са сведени до минимум;

4. съблюдаване на правилата за конкуренция;

5. поставяне на количествено определени и поетапни цели, като се започне от ясното определяне на базовата линия; ако инициативата за саморегулиране обхваща продължителен период от време, се включват междинни цели; задължително се осигурява възможност за мониторинг на съответствието с целите и междинните цели по достъпен и достоверен начин, като се използват ясни и надеждни показатели; за разработването на такива показатели се ползват достъпната научноизследователска информация и изходните технически данни;

6. осигуряване на условия за прозрачност на инициативите за саморегулиране чрез публикуването им, както и на междинните и крайния мониторингов доклад за тях, включително чрез интернет и други електронни средства за разпространение на информацията; предоставяне възможност на всички заинтересовани лица да изразят своите позиции по предлаганите инициативи за саморегулиране;

7. инициативите за саморегулиране да имат подробна, прозрачна и обективна система за мониторинг, определяща отговорностите за индустрията и за независимите инспектори; постигането на целите на доброволните споразумения и другите мерки за саморегулиране се преценява от Европейската комисия на основата на системите за мониторинг и на докладите на независимите инспектори;

8. разходите за администриране на инициатива за саморегулиране, по-специално разходите за мониторинг, да не създават непропорционално голям административен товар в сравнение с целите на инициативата и с другите инструменти на политиката, които са използвани;

9. инициативите за саморегулиране да отговарят на поставените цели на закона и на Директива 2009/125/ЕО и да съответстват на икономическите и социалните измерения на устойчивото развитие, в т. ч. на защитата на интересите на потребителите;

10. да осигуряват съвместимост на предприеманите на национално ниво политики с целите на доброволните споразумения и очакваните от изпълнението им резултати.

Чл. 27

(1) Надзорът на пазара се извършва, за да се осигури съответствието на продуктите, пуснати на пазара и/или пуснати в действие, с изискванията на закона и на наредбите по чл. 7 и 24 и/или на мерките по прилагането по чл. 26а от този закон и/или изискванията на глава пета „а“ и на наредбата по чл. 21д, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.

(2) Надзорът на пазара се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез органите за надзор на пазара от държавната агенция.

(3) За строителните продукти надзорът на пазара се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Надзорът на пазара за медицинските изделия се осъществява по реда на отделен закон.

(5) За крайните електронни съобщителни устройства и радиосъоръжения надзорът на пазара се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията съвместно с председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Чл. 28

(1) Надзорът на пазара включва наблюдение, проверка за наличието на маркировка за съответствие, допълнителна маркировка и на инструкция и/или указание за употреба на български език, когато те се изискват от наредбите по чл. 7 и/или от мерките по прилагането по чл. 26а от този закон и/или на наредбата по чл. 21д, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, проверка на декларацията за съответствие, проверка на частта от техническото досие, отнасяща се за съответствието на продуктите, или чрез изпитвания на образци или проби от продуктите, пуснати на пазара и/или пуснати в действие.

(2) Изпитването на продуктите не може да се извършва от лицата, които са участвали в оценяването на съответствието на същите продукти.

Чл. 29

Органите за надзор на пазара извършват наблюдението и проверките:

1. в търговските обекти и другите места за съхраняване и представяне на пуснатите на пазара продукти;

2. в производствените, складовите и търговските помещения, където продуктите се пускат в действие или се използват съгласно предназначението им;

3. на панаирите, изложбите и демонстрациите в случаите по § 2 от допълнителните разпоредби.

Чл. 30

(1) При проверките органите за надзор на пазара изискват от лицата, по чл. 26 и 26о, декларация за съответствие и/или техническо досие, когато липсва маркировка за съответствие или тя е поставена в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 24.

(2) Органите за надзор на пазара изискват декларацията за съответствие и/или техническото досие и за продукти с маркировка за съответствие и допълнителна маркировка, когато такава се изисква с наредбите по чл. 7 от този закон и/или на наредбата по чл. 21д, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, при съмнения, възникнали в резултат на наблюдение на пазара, писмени жалби или сигнали на други контролни органи, граждани или средства за масово осведомяване.

(3)

Чл. 30а

(1) Органите за надзор на пазара забраняват с предписание разпространението и/или използването на продукти, за които в резултат на изпитванията е установено, че не съответстват на съществените изисквания и/или на изискванията за екопроектиране, и предписват на производителя, на неговия упълномощен представител, на вносителя или на търговеца да ги изтеглят от пазара.

(2) Органите за надзор на пазара забраняват с предписание разпространението и/или използването на продукти, за които при извършена проверка е констатирано видимо несъответствие на съществените изисквания и/или на изискванията за екопроектиране, установено чрез измерване, външен преглед и/или органолептично изследване, и предписват на производителя, на неговия упълномощен представител, на вносителя или на търговеца да ги изтеглят от пазара.

(3) Когато несъответствието със съществените изисквания и/или с изискванията за екопроектиране може да се отстрани технически, продуктите се пускат отново на пазара и/или се пускат отново в действие след оценяване на съответствието им.

(4) Когато несъответствието със съществените изисквания и/или с изискванията за екопроектиране не може да се отстрани технически, производителят, неговият упълномощен представител, вносителят или търговецът унищожава продуктите за своя сметка по предписание на органите за надзор на пазара. Редът за унищожаване на продуктите се определя с наредбата по чл. 30д.

(5) Когато продуктът представлява сериозен риск, органите за надзор на пазара предписват на потребителя да спре използването му, а на производителя, вносителя или търговеца – да изземе продукта. В случаите, когато рискът не може да бъде отстранен технически, те разпореждат унищожаване на продукта. Редът за прилагане на тези мерки се определя с наредбата по чл. 30д.

(6) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага за строителните продукти.

Чл. 30б

(1) Разходите за вземане на образци или проби за изпитване са за сметка на производителя, на неговия упълномощен представител, на вносителя или на търговеца, когато продуктите не съответстват на съществените изисквания и/или на изискванията за екопроектиране. Когато продуктите съответстват на съществените изисквания и/или на изискванията за екопроектиране, разходите са за сметка на органите за надзор на пазара.

(2) Разходите за вземане на образци или проби и разходите за изпитването на продукти без маркировка или без декларация за съответствие, когато такива се изискват от наредбите по чл. 7 и/или от мерките по прилагането по чл. 26а от този закон и/или на наредбата по чл. 21д, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, или без техническо досие са за сметка на производителя, на неговия упълномощен представител, на вносителя или на търговеца, независимо от получените резултати.

Чл. 30в

(1) Органите за надзор на пазара предписват на производителя, на неговия упълномощен представител, на вносителя или на търговеца да спре временно разпространението и/или използването на продукти без маркировка за съответствие, без допълнителна маркировка, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7 от този закон и/или на наредбата по чл. 21д, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, без декларация за съответствие или без техническо досие до извършване на оценяване и удостоверяване на съответствието им.

(2) Предписанията по ал. 1 и по чл. 30а, ал. 1 и 3 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира тяхното изпълнение.

Чл. 30г

При извършване на проверки органите за надзор на пазара могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и от компетентните органи на местното самоуправление.

Чл. 30д

Министерският съвет с наредба определя условията и реда за извършване на надзор на пазара.

Чл. 30е

В случаите по чл. 30а органите за надзор на пазара изнасят пред средствата за масово осведомяване следните данни за продукти:

1. вид и количество на продуктите;

2. търговската им марка;

3. опасността или риска, свързани с употребата на продуктите;

4. потреблението на енергия и опасностите за околната среда;

5. резултатите от проверката;

6. предприетите мерки;

7. производителят, неговият упълномощен представител или други лица, които са ги пуснали на пазара и/или са ги пуснали в действие.

Чл. 30ж

(1) Органите за надзор на пазара имат право:

1. на свободен достъп до местата по чл. 29, т. 1 и 2;

2. да изискват от производителя, от неговия упълномощен представител, от вносителя или от търговеца декларация за съответствие, техническо досие и инструкция и/или указание за употреба на български език, когато те се изискват от наредбите по чл. 7 или от мерките по прилагането по чл. 26а от този закон и/или на наредбата по чл. 21д, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси;

3. да вземат образци или проби от продуктите за изпитвания;

4. да изискват оригинални счетоводни, търговски или други книги и документи, както и документи, отнасящи се до търговската регистрация, единен идентификационен код по БУЛСТАТ, адрес на управление на проверяваното лице, лични данни и друга информация, отнасяща се до установяване на административно нарушение по този закон, както и да изземват заверени копия от тях.

(2) Служителите от агенцията, които осъществяват надзор на пазара се застраховат за сметка на бюджета на агенцията срещу злополука, която може да настъпи при или по повод изпълнение на служебните им задължения.

(3) Производителят, неговият упълномощен представител или други лица, които пускат продукти на пазара и/или пускат продукти в действие, и търговците по чл. 46 са задължени да осигуряват достъп до местата по чл. 29, т. 1 и 2 и да оказват съдействие на органите за надзор на пазара при изпълнение на техните задължения.

Чл. 30з

Органите за надзор на пазара са длъжни:

1. да използват получените документи и информация само за целите на надзор на пазара;

2. да се легитимират при извършване на проверките.

Чл. 30и

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издава заповед за временно преустановяване или за забрана за пускане на пазара или за пускане в действие, или за изтегляне от пазара на продукти с нанесена маркировка за съответствие и допълнителна маркировка, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7, които са правилно инсталирани, поддържани и се използват по предназначение, но за които е доказано, че могат да застрашат здравето или безопасността на потребителите или на трети лица.

(2) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор незабавно уведомява Европейската комисия и другите държави членки за заповедта по ал. 1 и за предприетите мерки, като посочва причините за несъответствието на продуктите с изискванията на този закон и на актовете по прилагането му, които могат да се дължат на:

1. неизпълнение на съществените изисквания и/или изискванията за екопроектиране, определени в наредбите по чл. 7, и/или на мерките по прилагането по чл. 26а;

2. неправилно прилагане на стандартите по чл. 5;

3. недостатъци в стандартите по чл. 5.

Чл. 30к

(1) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор приема и разглежда жалби съгласно чл. 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/988 относно:

1. безопасността на потребителските продукти, посочени в списъка на законодателството на Съюза съгласно Приложение I на Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ, L 169/1 от 25 юни 2019 г.), които са от нейната компетентност, и дейностите за контрол и надзор на пазара, свързани с тези продукти;

2. случаи, в които предоставените средства за правна защита при изземване на продукт не отговарят на изискванията на чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.

(2) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор уведомява писмено жалбоподателя за всички предприети действия по жалбата.

Чл. 30л

При изземване на опасни продукти от потребителите, инициирано от икономически оператор или разпоредено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, потребителите имат право на средства за правна защита съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988.

Чл. 31

(1) За осигуряване на безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност се осъществява технически надзор за спазване на изискванията, определени с наредби на Министерския съвет.

(2) По предложение на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Министерският съвет приема наредбите по ал. 1, с които определя:

1. техническите изисквания, правила и норми за устройство, монтаж и безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност, за които няма съществени изисквания, определени с наредбите по чл. 7;

2. изискванията за монтаж и безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност, за които има съществени изисквания, определени с наредбите по чл. 7.

Чл. 32

Видовете съоръжения с повишена опасност по смисъла на този закон са котли, съдове, работещи под налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода, газови съоръжения, тръбопроводи и инсталации за втечнени въглеводородни газове, преносни и разпределителни газопроводи, съоръжения, инсталации и уреди за природен газ, ацетиленови уредби, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, асансьори, повдигателни съоръжения, въжени линии и ски влекове с технически характеристики и параметри, определени с наредбите по чл. 31.

Чл. 33

(1) Съоръженията с повишена опасност, за които няма наредби по чл. 7 подлежат на технически надзор при тяхното проектиране,, монтаж, поддържане, ремонтиране и експлоатация за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите, определени с наредбите по чл. 31 ал. 2, т. 1.

(2) Съоръженията с повишена опасност, за които има наредби по чл. 7, подлежат след пускането им в действие на технически надзор за съответствието им с техническото им досие и за съответствието на тяхната експлоатация с изискванията, определени в наредбите по чл. 31 ал. 2, т. 2.

(3) Не подлежат на технически надзор по реда на този закон съоръженията с повишена опасност, разположени на територията на ядрени централи които са специално разработени за използване в ядрената техника и са част от конструкциите, системите и компонентите, важни за ядрената безопасност, и при повредата на които могат да се отделят радиоактивни продукти,, на плавателни и летателни средства, и в подземни рудници и мини.

Чл. 34

(1) Техническият надзор на съоръженията с повишена опасност се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ и от лица или структурно обособени части на предприятия или организации, получили лицензия за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, наричани по-нататък органи за технически надзор.

(2) Министерският съвет определя с наредба видовете съоръжения с повишена опасност, чийто надзор се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, и видовете съоръжения с повишена опасност, чийто надзор се осъществява от лица или структурно обособени части на предприятия или организации, получили лицензия за това, както и условията и реда за издаване на лицензиите.

(3) Лицата, получили лицензия да осъществяват технически надзор, трябва да имат застраховка за вредите, които могат да причинят вследствие на неизпълнение на задълженията си на собствениците или ползвателите на съоръжения с повишена опасност или на трети лица.

(4) служителите от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ се застраховат за сметка на бюджета на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор срещу злополука, която може да настъпи при или по повод изпълнението на служебните им задължения.

(5) Техническите прегледи, проверки и изпитвания по време на експлоатацията на съоръжения с повишена опасност могат да се извършват от нотифицирани органи, когато наредба по чл. 7 или по чл. 31 предвижда това. В наредбата по ал. 2 се определят съоръженията с повишена опасност, чиито технически прегледи, проверки и изпитвания се извършват от нотифицирани органи.

Чл. 34а

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издава лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност на:

1. лица, осъществяващи надзора въз основа на договор с ползвателя на съоръжения с повишена опасност;

2. структурно обособени части на предприятия или организации, пряко подчинени на ръководителя им – за осъществяване на технически надзор върху съоръженията с повишена опасност, които са собственост или се ползват от предприятието или организацията.

(2) Лицата по ал. 1 т. 1, които кандидатстват за получаване на лицензия, трябва:

1. да са регистрирани по Търговския закон съответно вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или да са създадени със закон, с акт на Министерския съвет или на друг държавен орган;

2. да не са обявени в несъстоятелност или да не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;

3. да разполагат с персонал, нает по трудово правоотношение, чиито трудови договори са регистрирани по реда на чл. 62 от Кодекса на труда, и който притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност, и поне с един специалист с образователно-квалификационна степен „магистър“ и най-малко с 5 години стаж по специалност, свързана с проектирането, производството, поддържането, ремонтирането, преустройването или техническия надзор на съоръжение с повишена опасност;

4. да притежават материално-технически условия и средства за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност и процедури, определящи организацията и реда за извършване на надзорните дейности;

5. да не участват, включително наетият от тях персонал в проектирането, производството, доставката, монтирането, използването, ремонтирането или поддържането на видовете съоръжения с повишена опасност, чийто технически надзор осъществяват;

6. да не участват в капитала, управлението или контрола на търговски дружества, които извършват дейностите по т. 5.

7. в капитала, управлението и контрола им да не участват лица, които участват в извършването на дейностите по т. 5;

8. да имат система за управление на качеството, която отговаря на изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020.

(7) Когато при разглеждане на заявлението и представените документи и/или при проверката на място се установят непълноти и/или несъответствия с изискванията на ал. 2 или 3 и ал. 5, заявителят се уведомява писмено и се дава срок, не по-дълъг от един месец от получаването на уведомлението, за отстраняването им. Уведомяването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Срокът по ал. 5 спира да тече до отстраняване на непълнотите и/или несъответствията.

(8) Лицензията съдържа:

1. наименованието, седалището и адреса на управление на лицензираното лице или на предприятието или организацията по ал. 1, т. 2;

2. Единен идентификационен код или наименованието на акта, с който е създадено лицето;

3. наименованието на структурното звено, което ще осъществява технически надзор – в случаите по ал. 1, т. 2;

4. видовете съоръжения с повишена опасност, за които лицето се лицензира да осъществява технически надзор;

5. номер и дата на издаване на лицензията.

(9) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор отказва да издаде лицензията, когато лицата или структурно обособените части на предприятия или организации по ал. 1 не отговарят на някое от изискванията по ал. 2 или 3 и ал. 5. Отказът да се издаде лицензия се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс или не са отстранили непълнотите и/или несъответствията в срока по ал. 7, или не са заплатили държавна такса по чл. 43.

(10) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор отнема лицензията с мотивирана писмена заповед при:

1. прекратяване и заличаване на търговеца или на юридическото лице;

2. промени, водещи до несъответствие с изискванията по ал.2, 3 или 4;

3. липса на застраховка по чл. 34, ал. 3;

4. установяване от служителите от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“, че лицата или структурно обособените части на предприятия или организации, получили лицензия системно, не изпълняват задълженията си съгласно закона и наредбите по прилагането му или системно не спазват обхвата на лицензията.

5. писмено искане от притежателя на лицензията.

6. неподаване на заявление за проверка по чл. 34б и/или когато лице по чл. 34а, ал. 1 не предостави достъп в помещенията и до местата, в които се извършва дейността в две последователни години.

(11) При преобразуване на търговците или юридическите лица лицензиите не преминават върху новоучредените лица или правоприемници, а при реорганизиране на предприятия или организации - върху реорганизираната или новоучредената структурно обособена част.

(12) В случаите по ал.9, т. 2, 4 или 5 председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор може, вместо да отнеме, само да ограничи обхвата на лицензията.

Чл. 34б

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” проверява веднъж в годината лицензираните лица и структурно обособените части на предприятия или организации по чл. 34а, ал. 1 за спазване обхвата на издадената лицензия и условията, при които са я получили за изпълнение на задълженията им по този закон и наредбите по прилагането му както и за прилагането на системата по качеството.

(2) За извършване на проверката по ал. 1 лицензираните лица и структурно обособените части на предприятия или организации по чл. 34а, ал. 1 подават заявление по образец до председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, придружено от документ за платена държавна такса по чл. 43. Заявлението се подава не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 9 месеца от датата на извършената последна проверка.

(3) При проверките по ал. 1 служителите от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” имат право във връзка с надзорната им дейност на достъп в помещенията и до местата, в които се извършва дейността, да изискват обяснения от персонала и предоставянето на регистрите, досиетата и всички документи, издавани от лицензираните лица или структурно обособените части на предприятия или организации по чл. 34а, ал. 1, както и документите на системата по качеството.

(4) Когато при проверките по ал. 1 се установи, че лицензираните лица или структурно обособените части на предприятия или организации по чл. 34а, ал. 1 не спазват обхвата на лицензията или не изпълняват задълженията си по този закон и наредбите по прилагането му или не прилагат системата по качеството, служителите от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” могат да:

1. предпишат мерки за отстраняване на нарушенията в срок, не по-дълъг от един месец;

2. дадат ход на производство по налагане на административно наказание.

(5) Когато установените нарушения по ал. 5 се извършват системно, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по предложение на главния директор на Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” може да отнеме лицензията или да ограничи обхвата й с мотивирана писмена заповед.

Чл. 34в

(1) Лицензираните лица и структурно обособените части на предприятия или организации са длъжни да уведомят главния директор на Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” в 7-дневен срок от настъпването на промяна във:

1. правния статут, структурата и обхвата на дейността им;

2. процедурите или наръчника по качеството;

3. ръководството или персонала, които влияят върху изпълнението на процедурите за извършване на технически надзор;

4.

5. населените места, в които имат клонове, поделения или офиси.

(2) В случаите по ал.1, т. 2 лицензираните лица или структурно обособените части на предприятия или организации са длъжни да предоставят на главния директор на Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” екземпляр с направените изменения в процедурите или в наръчника по качеството.

(3) Когато промените по ал.1 водят до несъответствие с изискванията на чл. 34а, ал.2, 3 или 4, главният директор на Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” прави мотивирано предложение до председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за отнемане на лицензията или за ограничаване на обхвата й.

(4)

Чл. 35

(1) Органите за технически надзор заверяват за съответствието им с техническите изисквания, правила и норми, определени с наредбите по чл. 31 от получаване на заявление по образец, придружено от техническата документация и документ за платена държавна такса по чл. 43:

1. проектантската и конструкторската документация за производство на съоръжения с повишена опасност, за които няма наредби по чл. 7 – в 14-дневен срок;

2. инвестиционните проекти на строежите, в които ще функционират съоръжения с повишена опасност, в частта им, която се отнася до тези съоръжения, след извършване на експертиза на проектите в срок:

3. техническата документация за, ремонт на съоръженията – в 14-дневен срок.

(2) Лицата, които произвеждат и/или ремонтират съоръженията с повишена опасност или изграждат строежите, в които ще функционират съоръжения с повишена опасност, са длъжни да изпълняват тези дейности в съответствие със заверените документации и проекти по ал. 1.

(3) Не подлежат на заверяване инвестиционни проекти на строежи, в които се предвижда монтиране на асансьори.

Чл. 36

(1) Дейностите по, поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност се извършват от лица, които са вписани в регистъра на лицата, извършващи такава дейност, и са получили удостоверение за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“.

(2) Удостоверение по ал. 1 се издава на лица, които:

1. са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;

2. разполагат с персонал, нает по трудово правоотношение чиито трудови договори са регистрирани по реда на чл. 62 от Кодекса на труда, и, който притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за извършване на дейността;

3. притежават материално-технически условия и средства за извършване на дейността;

4. разполагат с необходимите за дейността нормативни актове, български стандарти и процедури за работа.

(3) Лицата по ал. 2 трябва да отговарят и на допълнителни изисквания, определени в наредбите по чл. 31, съобразно вида на съоръженията с повишена опасност, които ще поддържат, ремонтират или преустройват.

(4) За издаване на удостоверение по ал. 2 кандидатите подават заявление по образец до председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, в което вписват единния идентификационен код, седалището, адреса на управление и името на законния представител, придружено от документите, определени в съответната наредба по чл. 31. В двумесечен срок от подаването на заявлението председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ вписват лицето в регистъра по ал. 1 и му издават удостоверение за вписване или мотивирано отказват регистрацията.

(5) служителите от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” извършват проверка на документите по ал. 5 и проверяват на място наличието на изискванията по ал. 2, т. 3 и 4 и ал. 3. При проверката на място служителите имат право на достъп в помещенията, в които ще се извършва дейността, и могат да изискват писмени и устни обяснения от персонала на лицето, кандидатстващо за регистрация.

(6) Когато при разглеждане на заявлението и представените документи и/или при проверката на място се установят непълноти и/или несъответствия с изискванията на ал. 2 или 3, заявителят се уведомява писмено и се дава срок, не по-дълъг от един месец от получаването на уведомлението, за отстраняването им. Уведомяването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Срокът по ал. 5 спира да тече до отстраняване на непълнотите и/или несъответствията.

(7) Когато лицето отговаря на изискванията по ал. 2 и 3, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” вписват лицето в регистъра по ал. 1 и му издават удостоверение за вписване, а когато лицето не отговаря на изискванията или не е отстранило непълнотите и/или несъответствията в срока по ал. 6, или не е заплатило държавна такса по чл. 43 - мотивирано отказват регистрацията.

(8) Отказите на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да регистрира лицата и отказите на оправомощените длъжностни лица от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) При преобразуване на регистрираните лица регистрацията и удостоверението за регистрация не преминават върху новоучредените лица или правоприемниците.

Чл. 36а

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” проверява веднъж в годината лицата, вписани в регистъра и получили удостоверение по чл. 36, ал. 1, за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и наредбите по прилагането му.

(2) За извършване на проверката по ал. 1 лицата, вписани в регистъра и получили удостоверение по чл. 36, ал. 1, подават заявление по образец до председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него лица, придружено от документ за платена държавна такса по чл. 43. Заявлението се подава не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 9 месеца от датата на извършената последна проверка.

(3) При проверките по ал. 1 служителите от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” имат правата по чл. 36, ал. 5, както и правото да изискват заверената съгласно чл. 35 документация, по която се извършва ремонт или преустройство на съоръжения с повишена опасност.

(4) Когато при проверките по ал. 1 се установи, че лицето, вписано в регистъра и получило удостоверение по чл. 36, ал. 1, не спазва обхвата на издаденото удостоверение или не изпълнява задълженията си по този закон и наредбите по прилагането му, служителите от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” могат да:

1. предпишат мерки за отстраняване на нарушенията в срок, не по-дълъг от един месец;

2. дадат ход на производство по налагане на административно наказание.

(5) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед, когато:

1. установените нарушения по ал. 5 се извършват системно;

2. лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3;

3. лицето не е подало заявление за проверка по ал. 2 и/или не е предоставило достъп в помещенията, в които се извършва дейността в две последователни години;

4. е подадено писмено заявление от регистрираното лице.

(6) Заповедите по ал. 5 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и заповедите по ал. 5 на оправомощените длъжностни лица от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 37

(отменен)

Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ установяват наличието на условията за производството и монтажа на съоръженията с повишена опасност, определени в наредбите по чл. 31, за които няма наредби по чл. 7.

Чл. 38

Продавачът на съоръжение с повишена опасност е длъжен да предостави на купувача необходимите за безопасното монтиране, експлоатация, ремонтиране и поддържане на съоръжението и изискващите се от наредбите по чл. 7 или наредбите по чл. 31, ал. 2, т. 1:

1. чертежи и сертификати;

2. инструкции и други документи на български език.

Чл. 39

(1) ползвателят на съоръжение с повишена опасност е длъжен да го регистрира пред органите за технически надзор и да им предостави техническата му документация.

(2) Органът за технически надзор регистрира съоръжението в 14-дневен срок от получаване на заявлението и документите, когато са спазени изискванията на съответната наредба по чл. 31.

(3) Органите за технически надзор водят регистър на съоръженията с повишена опасност съгласно изискванията и реда, определени с наредба, издадена от Министерския съвет.

Чл. 40

Съоръженията с повишена опасност, за които няма наредби по чл. 7 може да се пускат в експлоатация само след издаване на акт за първоначален технически преглед от органите за технически надзор.

Чл. 41

Редът за заверяване на документите по чл. 35, за издаване на удостоверенията по чл. 36 и условията и редът за регистриране на отделните видове съоръжения с повишена опасност се определят със съответните наредби по чл. 31.

Чл. 41а

Заявленията по чл. 34а, ал. 5 и чл. 36, ал. 5 и приложените документи към тях могат да се подават по електронен път в съответствие със Закона за електронното управление и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Чл. 42

(1) Органите за технически надзор извършват първоначални, периодични и внезапни прегледи, проверки и изпитвания на съоръженията с повишена опасност, както и проверки на предприятията, сградите и другите обекти, в които съоръженията се произвеждат, монтират, поддържат, ремонтират и експлоатират, когато това е предвидено в наредбите по чл. 31. Първоначалният технически преглед се извършва в 14-дневен срок от подаването на заявление.

(2) Когато проверките и прегледите по ал. 1, с изключение на внезапните, се извършват от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“, ползвателите подават заявление по образец, придружено с документ за платена държавна такса по чл. 43.

(3) Редът за извършване на прегледите, проверките и изпитванията по ал. 1 на отделните видове съоръжения с повишена опасност се определя с наредбите по чл. 31.

(3)

Чл. 43

За издаване на лицензии по чл. 34а, за извършване на проверките по чл. 34б, ал. 1 и чл. 36а, ал. 1, За заверка на документи по чл. 35, за издаване на удостоверения по чл. 36 и за технически прегледи, проверки и изпитвания на съоръжения с повишена опасност по чл. 42, ал. 1, извършени от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“, се събират държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 44

ползвателите на съоръжения с повишена опасност са длъжни да осигурят обслужването и/или управлението им от персонал, който има необходимата квалификация и/или правоспособност.

Чл. 45

(1) Правоспособност за обслужване и/или управление на съоръжения с повишена опасност се придобива след обучение, организирано от обучаваща организация по Закона за професионалното образование и обучение.

(2) Министърът на образованието и науката и министърът на труда и социалната политика по предложение на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор приемат наредби за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професии по обслужване и/или управление на съоръжения с повишена опасност и за признаване на такава правоспособност, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство..

Чл. 46

(1) ползвателят на съоръжения с повишена опасност е длъжен да:

1. осигури безопасна и безаварийна експлоатация на съоръженията като ги поддържа в съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност;

2. изработи инструкция за работа въз основа на техническата документация и инструкциите за монтаж и безопасна експлоатация на съоръженията и съобразно особеностите на обекта, в който те се експлоатират; в инструкцията се определят задачите, функциите и отговорностите на обслужващия персонал, редът за пускане, обслужване и/или управление и спиране на съоръженията, действията при аварийни спирания и при аварии и злополуки;

3. осигури ефективен контрол на работата на съоръженията с повишена опасност и на обслужващия персонал;

4. състави и съхранява досие на всяко съоръжение, което да съдържа техническата му документация и, чертежите, изчисленията и документите за извършени ремонти и преустройства, както и всички документи, издадени от органите за технически надзор;

5. има ревизионна книга за всяко съоръжение, когато такава се изисква от наредбата по чл. 31, в която органите за технически надзор записват резултатите от извършените прегледи, а служителите на Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” - и предписанията по чл. 49, ал.1, т. 1;

6. изпълнява и контролира изпълнението на принудителните административни мерки по чл. 49, ал.1, т. 1 и 2;

7. уведомява Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ и други държавни органи съобразно тяхната компетентност за всяка авария или злополука, възникнала при експлоатацията на съоръженията с повишена опасност.

8. не допуска експлоатацията на съоръжения с повишена опасност, за които има наредби по чл. 7, чието съответствие със съществените изисквания не е удостоверено.

(2) ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на съоръжения:

1. с промени в устройството, които водят до несъответствие с нормативните изисквания или с техническата документация на производителя;

2. които показват повреда или неизправност при работа;

3. които не са регистрирани или не са пуснати в експлоатация от органите за технически надзор или не им е извършен първоначален и/или периодичен технически преглед по този закон или наредбите по прилагането му.

Чл. 47

(1) Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ обследва и анализира причините и условията за възникването на аварии и злополуки със съоръжения с повишена опасност и предприема необходимите мерки за предотвратяване на аварии.

(2) За установяване на причините и условията за възникване на аварии със съоръжения с повишена опасност служителите на Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” могат да възлагат извършването на експертизи, които включват изпитвания и/или изследвания на съоръженията, на елементи от тях или на устройствата им за безопасност.

(3) Разходите за извършване на експертизите по ал.2 са за сметка на ползвателите на авариралите съоръжения с повишена опасност.

Чл. 48

(1) Органите за технически надзор за извършване на надзорната дейност съгласно наредбите по чл. 31 имат право на достъп до съоръженията с повишена опасност и обектите, в които те се произвеждат, монтират, поддържат, ремонтират и експлоатират, независимо от формата на собственост, както и да получават от собствениците или ползвателите, работодателите, длъжностните лица, работниците, служителите и други лица всички необходими сведения, документи, помощни средства и персонал, проби и материали за изпитвания и изследвания.

(2) Лицата по ал.1 са длъжни при поискване незабавно да предоставят на органите за технически надзор исканите сведения, документи, помощни средства, персонал, проби или материали.

Чл. 49

(1) За неизпълнение на установените изисквания в тази глава и в наредбите по чл. 31 служителите от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ прилагат следните принудителни административни мерки:

1. издават задължителни писмени предписания на собственици или ползватели, работодатели, длъжностни и други лица;

2. разпореждат писмено спиране на експлоатацията на предприятия и/или съоръжения с повишена опасност.

(2) При неизпълнение на разпореждане за спиране експлоатацията на предприятие или съоръжение с повишена опасност те се спират със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи и на Дирекцията за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на мерките.

Чл. 50

Лице, което нарушава разпоредбите на чл. 3 или 4, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 51

Лице, което състави и/или използва декларация за съответствие със съдържание, което не съответства на съдържанието, определено в наредбите по чл. 7 и/или в мерките по прилагането по чл. 26а, или с директивите от “Нов подход”, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., ако с деянието не се извършва престъпление.

Чл. 51а

Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти с маркировка за съответствие в нарушение на наредбата по чл. 24, се наказва с глоба от 300 до 800 лв. или с имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

Чл. 51в

Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти без маркировка, без допълнителна маркировка или без декларация за съответствие, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7 и/или с изискванията за екопроектиране, определени в мерките по прилагането по чл. 26а, се наказва с глоба от 500 до 800 лв. или с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв.

Чл. 51г

Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти с маркировка в нарушение на изискванията на Регламент (ЕО) № 106/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно програма на Общността за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване (ОВ, L 39/1 от 13 февруари 2008 г.), се наказва с глоба от 3000 до 8000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 52

Лице, което не изпълни задълженията си по чл. 25 или чл. 26, ал.1 или 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 52а

Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти, без да е посочило върху тях наименованието и/или адреса си на управление или без инструкция и/или указание за употреба на български език, се наказва с глоба от 200 до 500 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.

Чл. 52в

Търговец, който предлага продукти без декларация за съответствие, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7 и/или от мерките по прилагането по чл. 26а, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 250 до 1000 лв.

Чл. 52г

Търговец, който предлага продукти без обозначение на наименованието или адреса на управление на лицето, което ги пуска на пазара и/или ги пуска в действие, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 250 до 1000 лв.

Чл. 52д

Търговец, който предлага продукти без инструкция и/или указание за употреба на български език, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 250 до 1000 лв.

Чл. 52е

Търговец, който предлага продукти с маркировка в нарушение на изискванията на Регламент (ЕО) № 106/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно програма на Общността за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване, се наказва с глоба 250 лв. или с имуществена санкция 1000 лв.

Чл. 52ж

Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

Чл. 52з

Икономически оператор, който не изпълни задълженията си по чл. 20, чл. 35, чл. 36 или чл. 37 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 52и

Доставчик на онлайн място за търговия, който не изпълни задълженията си по чл. 22, чл. 35 или чл. 36 от Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 52к

Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или на оправомощени от него длъжностни лица за предприемане на мерки за осигуряване на безопасността на продуктите по Регламент (ЕС) 2023/988, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 30 000 лв.

Чл. 53

За неизпълнение или за нарушение на задължителните предписания по чл. 30а, ал. 1, 2 4 и 5 и чл. 30в, ал.1 виновните лица се наказват с глоба от 300 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

Чл. 53а

За други нарушения на наредбите по чл. 7 и/или на мерките по прилагането по чл. 26а виновните лица се наказват с глоба от 300 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

Чл. 54

(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 50, 51, 51а - 51г, 52, 52а – 52к, 53, 53а и 56 се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3)

Чл. 55

(1) За неизпълнение или нарушение на разпоредбите на чл. 36, 44, чл. 46, ал. 1, т. 1, 6 и 7 и ал. 2 или при неизпълнение на принудителните административни мерки по чл. 49, ал. 1 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 10 000 лв.

(2) За други нарушения на глава пета на закона и наредбите по неговото прилагане наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 2000 лв.

Чл. 56

Който пречи или не предоставя документите по чл. 30ж, ал.1, т. 4 на органите за надзор на пазара и органите за технически надзор да изпълняват служебните си задължения, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

Чл. 57

Когато нарушенията на този закон или разпоредбите по прилагането му са извършени от лицата, които обслужват и/или управляват съоръжения с повишена опасност, нарушителите могат да бъдат лишени от придобитата правоспособност за срок от един месец до две години.

Чл. 58

(1) Нарушенията на глава пета на закона и разпоредбите по нейното прилагане се установяват с актове, съставени от служителите от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3)

Чл. 58а

(1) За неизпълнение на задълженията по чл. 14а или чл. 14б се налага имуществена санкция в размер 600 лв.

(2) При повторно неизпълнение на задълженията по ал.1 се налага имуществена санкция или глоба в размер 1000 лв.

(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от определени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройството, длъжностни лица от съответната администрация. Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 59

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 59а

(1) Когато нарушителят не се яви за съставяне на акта за административно нарушение от контролните органи, актът се изпраща незабавно за връчване от общината или кметството по адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец. Те са длъжни да уведомят нарушителя със съобщение срещу разписка за депозирания акт и в 14-дневен срок от датата на получаването му да го връчат. При неявяване на нарушителя актът се подписва от оправомощено длъжностно лице от общината или кметството и не се връчва. След връщането на акта в двумесечен срок се издава наказателно постановление, което влиза в сила от датата на издаването.

(2) В наказателните постановления се посочва, че наложената глоба или имуществена санкция, както и разходите за вземане и изпитване на пробите от продуктите, постъпват по бюджетната сметка на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и служат като покана за доброволно изпълнение след влизането им в сила.

(3) Когато нарушителят не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за установяване на административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се смята за влязло в сила два месеца след издаването му.

(4)

1. изграждане, поддържане и развитие на материалната база, свързана с надзорните дейности;

2. повишаване на квалификацията и допълнително материално стимулиране на служителите, определени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор; размерът на допълнителното материално стимулиране на едно лице за една календарна година не може да превишава неговото 8-месечно основно възнаграждение.

Чл. 516

Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти с маркировка за съответствие, без да е оценено съответствието им със съществените изисквания с тях, се наказва с глоба от 3000 до 8000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 526

Търговец, който продава продукти без маркировка за съответствие, се наказва с глоба 500 лв. или с имуществена санкция 1000 лв.

§ 1

(1) По смисъла на закона:

1. „Продукт“ е материален резултат от дейности или процеси, включващи технически средства, преработени материали и други.

2. „Хармонизиран европейски стандарт“ е европейски стандарт, приет от европейска организация по стандартизация в изпълнение на мандат на Европейската комисия, чийто номер и връзка с директива се публикува в Официален вестник (Official Journal) на Европейския съюз с цел да се създаде европейско изискване, съответствието с което не е задължително.

2а. “Европейско техническо одобрение” е положителна техническа оценка на годността за употреба на даден строителен продукт по предназначението му, която се основава на съществените изисквания към строежите, за които продуктът се използва. Европейското техническо одобрение се издава от орган - член на Европейската организация за технически одобрения.

2б. “Призната национална техническа спецификация” е национален стандарт, за който след съгласуване с държавите - членки на Европейския съюз, пред Европейската комисия е доказано, че произведените в съответствие с него продукти отговарят на съществените изисквания към строежите.

3. “Пускане на пазара” е предоставянето на всеки отделен продукт, предназначен за крайна употреба, безплатно или срещу заплащане, независимо от техниката на продаване, за първи път на пазара на Европейския съюз и на държавите от Европейското икономическо пространство, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване.

4. “Пускане в действие” е началото на първо ползване на продукта от крайния потребител в Европейския съюз.

5. “Производител” е всяко физическо или юридическо лице, което е отговорно за проектирането и производството на продукт и за съответствието му с изискванията на закона с оглед пускането му на пазара и/или пускането му в действие от негово име или което променя, съществено модифицира и преправя продукта или го произвежда за собствени нужди.

5а. “Вносител” е физическо или юридическо лице, което е установено в Европейския съюз и което внася продукти от трети държави на пазара на Европейския съюз.

6. “Оценяване на съответствието” е всяка дейност, която определя пряко или непряко дали съответни изисквания са удовлетворени.

6а. “Нотифициран орган” е орган за оценяване на съответствието с доказана компетентност да изпълнява процедури за оценяване на съответствието, който е обявен пред Европейската комисия и пред държавите - членки на Европейския съюз; обявяването включва процедурите, които е компетентен да изпълнява, и продуктите, по отношение на които може да ги прилага.

7. „Акредитация“ е процедура, чрез която упълномощен орган официално признава, че даден орган или лице е компетентен да изпълнява определени задачи.

7а. “Сертификат за акредитация” е документ, издаден от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” или от чуждестранен орган за акредитация, който е страна по споразумение за взаимно признаване в организация, на която е член Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация.”

8. „Надзор на пазара“ е съвкупност от методите, процедурите и дейността на институциите, необходими, за да се осигури продуктите на пазара да отговарят на изискванията, приложими към тях, да имат съответната маркировка и да са придружени от необходимата техническа документация.

9. „Ползвател“ е собственикът или всяко физическо или юридическо лице, което ползва съоръжения с повишена опасност по силата на договор или на друго правно основание.

10. “Търговец” е всяко физическо или юридическо лице, участващо в процеса на реализация на продуктите, което ги предлага безплатно или срещу заплащане, след като те вече са били пуснати на пазара.

Когато Република България е страна по влезли в сила споразумения за взаимно признаване на резултатите от оценяване на съответствието и приемане на промишлените продукти, сключени с Европейските общности и техните държави членки или с държавите от Европейското икономическо пространство/Европейската асоциация за свободна търговия, за продуктите, които попадат в обхвата на тези споразумения:

От датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз:

11. „Продукт, свързан с енергопотреблението (ПСЕ)“ е всяка стока, пусната на пазара и/или пусната в действие, която при употребата си оказва въздействие върху потреблението на енергия, включително части, предназначени за монтиране в продукти, свързани с енергопотреблението, които се пускат на пазара и/или се пускат в действие като отделни части за крайни потребители, екологичното представяне на които може да се оцени самостоятелно.

12. “Компоненти и монтажни възли” са части, предназначени за монтиране в ПСЕ, които не се пускат на пазара и/или не се пускат в действие като отделни части за крайни потребители и за които не може да се направи независима оценка на екологичното им представяне.

13. “Мерки по прилагането” са актове, приети в съответствие с Директива 2009/125/ЕО, които определят изискванията за екопроектиране за определени ПСЕ или за определени екологични аспекти, включително и наредбите по чл. 26а, ал.2.

14. “Материали” са всички материали, използвани през жизнения цикъл на ПСЕ.

15. “Проектиране на продукт” е съвкупност от процеси, които трансформират изискванията за безопасност, техническите, функционалните, пазарните, правните и други изисквания, на които трябва да отговаря ПСЕ, в техническа спецификация на този ПСЕ.

16. “Екологичен аспект” е елемент или функция на ПСЕ, който може да си взаимодейства с околната среда през неговия жизнен цикъл.

17. “Въздействие върху околната среда” е всяка промяна на околната среда, която изцяло или частично е предизвикана от ПСЕ през неговия жизнен цикъл.

18. “Жизнен цикъл” са последователните и взаимносвързани етапи на ПСЕ от влагането на суровината до крайното му депониране като отпадък.

19. “Повторна употреба” е всяка операция, чрез която ПСЕ или неговите компоненти, след като са достигнали края на първата им употреба, се използват повторно за целта, за която са били създадени, включително продължаване използването на ПСЕ, който е върнат в събирателен пункт, на дистрибутор, на преработвател на вторични суровини или на производител, както и повторно използване на ПСЕ след обновяване.

20. “Рециклиране” е преработване в производствени условия на отпадъчни материали с цел да бъдат използвани за първоначалното си предназначение или за други цели, с изключение на оползотворяването на енергия.

21. “Оползотворяване на енергия” е използването на горивни отпадъци като средство за производство на енергия чрез директно изгаряне със или без други отпадъци, при което се оползотворява топлинната енергия.

22. “Оползотворяване” е всяка от приложимите операции за отпадъци, предвидена в § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

23. “Отпадък” е вещество или предмет в категориите, посочени в § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците, което собственикът му изхвърля, възнамерява да изхвърли или трябва да изхвърли.

24. “Опасен отпадък” е отпадъкът съгласно § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

25. “Екологичен профил” е описание в съответствие с мерките по прилагането по чл. 26а за ПСЕ на входните и на изходните елементи (например материали, емисии и отпадъци), свързани с ПСЕ през целия му жизнен цикъл, които имат значение от гледна точка на въздействието на продукта върху околната среда и са изразени във физически количества, които могат да се измерят.

26. “Резултатност спрямо околната среда” на ПСЕ са резултатите от управлението на екологичните аспекти на ПСЕ от страна на производителя, отразени в техническата документация за продукта.

27. “Подобряване на резултатността спрямо околната среда” е процесът на повишаване на резултатността спрямо околната среда на ПСЕ при следващи негови поколения, но не задължително за всички екологични аспекти на продукта едновременно.

28. “Екопроектиране” е интегрирането на екологичните аспекти в процеса на проектиране на продукта с цел подобряване на екологично представяне на ПСЕ през целия му жизнен цикъл.

29. “Изискване за екопроектиране” е изискване към ПСЕ или към процеса на проектиране на ПСЕ, предназначено да подобри екологичното му представяне, или изискване за представяне на информация, свързана с екологичните аспекти на ПСЕ. Изискванията за екопроектиране са:

30. “Системно” е извършването на три или повече нарушения на този закон или на нормативните актове по прилагането му в рамките на две календарни години.

31. “Директиви от “Нов подход” на Европейския съюз” са директивите, чиито разпоредби се въвеждат с наредбите по чл. 7.

32. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

(3) За целите на този закон се прилага определението за „изземване“, посочено в чл. 2, параграф 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.).

(4) За целите на глава четвърта „а“ се прилагат определенията по чл. 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2023/988.

§ 1а

(1) Когато Република България е страна по влезли в сила споразумения за взаимно признаване на резултатите от оценяване на съответствието и приемане на промишлените продукти, сключени с Европейските общности и техните държави членки или с държавите от Европейското икономическо пространство/Европейската асоциация за свободна търговия, по отношение на продуктите, които попадат в обхвата на тези споразумения:

1. Упълномощеният представител на производителя по чл. 4, ал. 3 може да е установен на територията на една от тези държави.

2. Продуктите, които са проектирани и произведени съгласно изискванията на националните стандарти на държавите членки, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти, се смята, че съответстват на съществените изисквания, които се покриват от тези стандарти.

3. Процедурите за оценяване на съответствието се изпълняват от производители или от нотифицирани пред Европейската комисия органи за оценяване на съответствието.

4. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор уведомява Европейската комисия и държавите - членки на Европейския съюз, за издадените и отнетите разрешения за оценяване на съответствието на продукти, които попадат в обхвата на тези споразумения.

5. Декларацията за съответствие може да бъде съставена на един от официалните езици на Европейския съюз, когато не се изисква тя да придружава продукта.

6. В случаите, когато производителят не е установен и няма упълномощен представител на територията на Република България или в Европейския съюз, вносителите са длъжни при поискване от органите за надзор на пазара да предоставят копие от декларацията за съответствие и да осигурят техническото досие.

(2) От датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз:

1. Производителят може да упълномощи свой представител, който е физическо или юридическо лице, установено на територията на Европейския съюз, за да действа от негово име при изпълнението на определени задължения на производителя по този закон.

2. Продуктите, проектирани и произведени в съответствие с националните стандарти на държавите - членки на Европейския съюз, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти, чиито номера и връзка с директива се публикуват в Официалния вестник (Official Journal) на Европейския съюз, се смята, че съответстват на съществените изисквания, които се покриват от тези стандарти.

3. Процедурите за оценяване на съответствието на продуктите се изпълняват от производители или от нотифицирани пред Европейската комисия органи за оценяване на съответствието.

4. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор уведомява Европейската комисия и другите държави - членки на Европейския съюз, за всички издадени и отнети разрешения за оценяване съответствието на продукти.

5. Декларацията за съответствие на продуктите трябва да бъде съставена на един от официалните езици на Европейския съюз, когато не се изисква тя да придружава продукта.

6. В случаите, когато производителят не е установен и няма упълномощен представител в Европейския съюз, вносителите са длъжни при поискване от органите за надзор на пазара да предоставят копие от декларацията за съответствие и да осигурят техническото досие.

§ 2

(1) Лицата, които представят на панаири, изложби и демонстрации продукти, които не са оценени за съответствие със съществените изисквания и/или с изискванията за екопроектиране, са длъжни да обявят това на видно място, както и че те не се пускат на пазара и/или не се пускат в действие до постигането на такова съответствие и да предприемат необходимите мерки, за да гарантират безопасността по време на представянето.

(2) Органите за надзор на пазара предприемат действия, за да установят изпълнението на задълженията по ал. 1.

§ 3

(1) Наименованията и регистрационните номера на българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, се публикуват от Българския институт за стандартизация. При публикуването на стандартите задължително се посочва връзката със съответната наредба.

(2) Стандартите по ал. 1 се въвеждат идентично чрез публикуване на текста на стандарта в превод на български език или чрез потвърждаване за прилагане като български стандарти по реда на Закона за националната стандартизация.

(3) Прилагането на стандартите по чл. 5, ал.1 е доброволно в областта на прилагане на наредбите по чл. 7. Прилагането на техническите спецификации по чл. 5, ал.2 е задължително, с изключение на случаите, определени с наредбата по чл. 7, въвеждаща Директива 89/106/ЕИО на Съвета относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на строителните продукти, изменена с Директива 93/68/ЕИО.

(4) Списък на техническите спецификации по чл. 5, ал.3 се публикува от Българския институт за стандартизация съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 3а

За целите на прилагането на наредбата, която въвежда Директивата на Европейския съюз 73/23/ЕЕС (ОЈ Л 77 от 26.III.1973 г.) за хармонизация на законовите разпоредби на страните-членки, отнасящи се до електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, изменена с Директива 93/68/ ЕЕС (ОЈ Л 220 от 30.VIII.1999 г.), лицата, които изготвят експертен доклад за съответствието, получават разрешение по реда на глава трета.

§ 4

Техническият надзор на съоръженията с повишена опасност в системите на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта се осъществява по реда на този закон и разпоредбите по прилагането му от техни специализирани органи под методическото ръководство на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Организацията, задачите и функциите на тези органи се уреждат с правилници, издадени от съответните министри.

§ 4а

(1) Техническият надзор на съоръженията с повишена опасност, монтирани на подвижен железопътен състав, независимо от тяхната собственост, се осъществява от специализирания орган по § 4 на Министерството на транспорта и съобщенията.

(2) Правилата, нормите и изискванията за устройството и безопасната експлоатация на съоръженията по ал. 1, за които няма наредби по чл. 31, се определят с наредби на министъра на транспорта и съобщенията.

(3) За заверка на документите по чл. 35, за издаване на разрешения по чл. 40, за технически прегледи, проверки и изпитвания на съоръжения с повишена опасност по чл. 42, ал. 1, извършвани от специализирания орган на Министерството на транспорта и съобщенията по § 4, се събират държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.

§ 5

(отменен)

Председателят на Агенцията за ядрено регулиране или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрол за техническата безопасност на съоръжения с повишена опасност на територията на ядрени централи.

§ 6

(отменен)

Контролът за техническата безопасност на съоръженията с повишена опасност в подземните минини обекти се осъществява от отдел „Минно-техническа инспекция“ към Министерството на труда и социалната политика. Правилата, нормите и изискванията за устройството и безопасната експлоатация на тези съоръжения се определят от министъра на труда и социалната политика.

(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор осъществява надзор на пазара за използването на маркировката съгласно Регламент (ЕО) № 2422/2001 на Европейския парламент и на Съвета за програмата на Общността за етикетиране на офис оборудване по отношение на енергийната ефективност.

(2) Техническите изисквания към офис оборудването са посочени в приложение „В“ на Споразумението между правителството на Съединените американски щати и Европейската комисия за координация на програмите за етикетиране на офис оборудване по отношение на енергийната ефективност, одобрено с Решение 2006/1005/ЕО на Съвета.

§ 6

§ 6а

За лицата, които кандидатстват за получаване на разрешение за оценяване на съответствието и за издаване на българско техническо одобрение за продуктите по чл. 5, ал.3, се прилагат разпоредбите на глава трета, с изключение на нотификацията им пред Европейската комисия. Идентификационните номера на тези лица се определят от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 6б

Глава трета “а” въвежда разпоредбите на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти и за изменение на Директива 92/42/ЕИО на Съвета и директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

§ 7

Този закон отменя:

1. Член 54, чл. 199, ал. 2 и чл. 201, ал. 7 от Закона за териториално и селищно устройство (обн., ДВ., бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1995 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 41 и 79 от 1998 г.; попр., бр. 89 от 1998 г., изм.; бр. 124 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г.).

2. Член 9 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 124 от 1997 г.).