Решение № 23738 от 29.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14245/2025
- Вид
- Решение № 23738
- Подписан
- 29.12.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за железопътния транспорт
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, т. 1 · Закон за техническите изисквания към продуктите
- чл. 129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 369 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 23738 гр. София, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110114245 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца М. Г. Н., ЕГН **********, срещу *******************, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 15000 лв., частично от 30000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания, както и и сумата от 2628,10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на причинени телесни увреждания, произтекли от необезопасена входно/изходно врата на метростанция ***************, намираща се във владение и експлоатация от дружеството – ответник, ведно със законната лихва от 16.03.2024 г. до окончателното й плащане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.03.2025 г., до окончателното й плащане.
Ищецът М. Г. Н., ЕГН **********, твърди, че на 16.03.2024 г. при движение от вътрешността на станцията в посока входно/ изходни врати, към бул. *************, през врата № 3, предназначена за двупосочно преминаване, преминава през посочената врата, като лявото крило я блъска и събаря на земята. Ищецът установил, че в резултат на падането не може да си движи лявата ръка, поради което му помагат няколко минувачи да се изправи.
Сочи се, че във връзка процесния инцидент била образувана пр.пр. № *****/2024 г. по описа на СРП, по която било установено, че е причинена средна телесна повреда. Твърди, че след злополуката на ищеца бил направен преглед в ********************, като е поставена основна диагноза „счупване на горния край на раменната кост (хумерус)“. На 21.03.2024 г. на ищеца е била извършена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус, скапула, клавикула, във връзка която ищецът е 1 сторил разходи за закупуване на медицинско изделие (винт) в размер на 2100 лв., 17,40 лв. потребителска такса, 90 лв. за ортеза, 165,42 лв. за два броя медикамента – ****************, 3,99 лв. за медикамент ******, 34,57 лв. – за медикаменти *********, ****** и ********, 68,47 лв. – за медикамент *************** и медикамент *********, 53,98 лв. – за медикамент *********, 20,09 лв. – за медикамент *********, 26,79 лв. – за медикамент *********, 8,80 лв. – за медикамент ***********, и 33,59 лв. – за медикамент ***********. Поддържа, че след операцията е изписано медикаментозно лечение и рехабилитационни мероприятия за пълно възстановяване. Заявява, че след изписване от болницата ищецът е продължил лечението и възстановяването си в домашни условия, като в първите шест месеца е изпитал болки и страдания с по-висок интензитет, които наложили прием на болкоуспокояващи медикаменти и необходимост от чужда помощ при извършване на ежедневните си битови навици и нужди. Поддържа, че периодът на възстановяване продължава и към датата на подаване на исковата молба в съда. Вследствие злополуката ищецът изпитал силен стрес и тревожност; проявили се проблеми със съня. Поддържа, че ответното дружество отговаря за поддръжката на процесното съоръжение, като същото е следвало да осигури безопасното му функциониране. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *******************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Г. Г., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва ищецът да е претърпял описаната в исковата молба злополука. Сочи се, че на 16.03.2024 г. в системата на ответника няма регистриран инцидент на територията на ****************.
Поддържа, че изложените в исковата молба твърдения не кореспондират на действителното положение, заснето от системата за видеонаблюдение в метрото. Твърди, че непосредствено преди ищцата през същата врата безпроблемно преминава друг пътник, като в следващия момент – сензорът за движение не отчита поява на други пътници и освобождава подвижните крила, които започват да се затварят. Сочи, че в този момент се появява ищецът, която се придвижва от вътрешността на метростанцията към входно/изходните врати, но е близо до отвореното подвижно дясно крило на преградната стена, което е започнало да се затваря. Твърди, че по този начин ищецът е допуснал груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание, както и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, поради което е съпричинила на 100 % последвалите вреди. Оспорва да е собственик на съоръженията в метростанциите, като поддържа, че упражнява надзор върху същите. Заявява, че не носи отговорност в случая, доколкото вещта е била обезопасена в необходимата степен, вкл. – преминала е техническо обслужване, и пострадалото лице е използвало същата при неспазване на правилата за нейната правилна експлоатация. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, 2 приема следното:
Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Посочената от ищеца в исковата молба квалификация не обвързва съда. Настоящият състав приема с оглед изложените от ищеца твърдения, че предявените искове са с правна квалификация по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
Исковете са допустими, подадени от легитимирана страна. За уважаване на исковете по чл. 49 ЗЗД, в тежест на ищеца да установи осъществяване на описаното в исковата молба протИ.правно действие или бездействие, в резултат на което са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, както и имуществени вреди, техния вид и размер, настъпване на вредите в причинна връзка с процесното действие/бездействие, наличие на задължение на ответника да упражнява надзор по функционирането и поддържането съоръженията в процесната метростанция, и обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на която последните са станали причина за вредоносното деяние. В тежест на ответната страна е да докаже наведените в отговора на исковата молба възражения, включително за допринасяне на ищеца за причиняване на вредоносния резултат посредством поведението си, в частност допусната груба небрежност от страна на ищеца, а при установяване на фактическия състав на иска, че е заплатил претендираната сума. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
В хода на производството с определение от 02.06.2025 г. между страните са отделени за безспорни следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване, ответното дружество упражнява надзор над съоръженията, находящи се в метростанция **************.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число, прието по делото основно и повторно заключение на съдебнотехническа експертиза, изготвени съответно от в.л. П. М. и в.л. Н. Х., оглед на диск, съдържащ два видеозаписа от инцидента, извършен на осн. чл. 204 ГПК, както и съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещо лице В. В., които съдът възприема като компетентни, обективни и безпристрастно изготвени, се установява, че на 16.03.2024 г. при излизане от метростанция ********, ищцата се движи по периферията на автоматични плъзгащи се врати ( накратко АПВ), които към момента в който тя ги приближава са в отворена позиция. М. Н. приближава вратите на разстояние по-малко от метър, като се тя се намира в т.н. мъртва зона на АПВ и в момента в който тя подава крака си към рамката на АПВ, крилата започват да се затварят, тъй като сензорите не са успели да я уловят. Силата на затваряне при този тип врата е 15 кг. сила.
Вследствие на това и неустойчивата позиция на тялото при стъпване, в което се е намирала, пострадалата пада на пода на лявата си страна. При изслушването на вещото лице В. В. по чл. 200 ГПК заявява, че всички сензори имат мъртва зона, в която са нечувствителни, като пострадалата навлиза в тази мъртва зона и там сензорите не могат да я уловят. Вещото лице установява, че на процесната врата има от вътрешна страна един поставен 3 централно над рамката на вратата сензор и от външна страна отново още един. Вещото лице заключава, че мъртвата точка би могла да бъде неутрализирана, чрез поставяне на допълнителен сензор, каквито са монтирани по други метростанции и в други търговски обекти.
От приложена медицинска документация, в това число: амбулаторен лист от 16.03.2024 г. от *****************, епикриза от 23.03.2024 г. за болничен престой в периода от 20.03.2024 г. до 23.03.2024 г. поради извършена операция: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация хумерус, скапула, клавикула, издадена от *********************, съдебномедицинско удостоверение № ***/24 г., амбулаторен лист от 22.05.24 г., както прието и неоспорено заключение на вещо лице по допусната съдебномедицинска експертиза се установява, че след инцидент на 16.03.24 г. на М. Г.
Н. е установена травма на левия горен крайник изявена със закрито счупване на лява раменна кост в областта на хирургичната шийка. Според вещото лице, счупванията в горната част на раменната кост се причиняват по два възможни механизма. Единият е пряк от удар по рамото отпред отзад или отстрани, а вторият е непряк при падане на върху лакътя или китката на ръката при изпъната ръка. Хирургичната шийка е областта, където туберкуларният масив се стеснява и преминава към тялото на раменна кост. На това място костта е със слабо оформен кортикален слой. Точно тук е преходът от спонгиозното към компактното костно вещество. Вещото лице дава заключение , че травмата може да се причини по време и начин съобщени в искова молба. С оглед данните от видеозаписа за удар от дясно на пострадалата от затваряща се врата, в конкретния случай следва да се приеме, че счупването е причинено не от удар върху рамото, а индиректно при падане на ляво върху упорна лява ръка или лакът. Затварянето на вратата /което се вижда и от приложения по делото видеозапис/ в случая е довело до съприкосновение, обуславящо рязко отклонение от равновесие и поради това падане на пострадалата на ляво с упора на лява ръка. Травмата, регистрирана при пострадалата, причинява и се отнася към критериите на медико-биологичния признак трайно /за повече от 30 дни от инцидента/ затруднение движенията на левия горен крайник (по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК). След подобна травма е необходима имобилизация, а при разместено счупване и оперативно лечение с последваща имобилизация за около 5 – 6 седмици. Средностатистически при благоприятно протичане на оздравителен процес функционално възстановяване на ръката настъпва за около 2,5 месеца от датата на травмата. В конкретния случай по делото и при извършения преглед не се представиха данни за установени възникнали усложнения и/или пролонгиран възстановителен процес. По делото са приложени медицински документи, последният от които е от 22.05.24 г. и от него е видно, че на М. Г. Н. при преглед са констатирани последици от счупване на лява раменна кост - ограничен обем на движение за ляво рамо, доказано с проведена ъглометрия и наличие на остатъчни белези от проведените хирургични интервенция за лечение. Както бе посочено средностатистически срок при благоприятно протичане на оздравителен процес за функционално възстановяване на ръката след такова счупване е около 2,5 месеца от датата на травмата. Този срок не е бил изтекъл към този 4 момент. При по-възрасти пациенти, както в конкретния случай е възможно и по-продължителен възстановителен процес. В такива случай се препоръчва провеждане на физиотерапия и рехабилитация за предотвратяване на възникване на усложнения – контрактура на раменна става, атрофия на мускулатура, адхезивен капсулит и др. Вещото лице приема, че между констатираната травма и съобщения инцидент е налице пряка причинноследствена връзка. Първоначално след инцидента, при констатиране на счупването е предприето лечение с имобилизация на лява ръка на пострадалата, като е назначено домашно лечение за обезболяване с **** и ******* гастропротектор ********. М. Г. Н. е потърсила медицинска помощ по повод продължаващи оплаквания и е приета за лечение в болница от 20.03. до 23.03.2024г. След проведени изследвания и консултативни прегледи, при информирано съгласие е прието, че може да се проведе хирургично лечение при умерено повишен риск. Под рентгенов контрол предоперативно е направена безкръвна репозиция на фрактурата. Оперативна интервенция е проведена на 21.03.24 г. под анестезия е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на счупената раменна кост. Хирургично е достигнато до костта, трепаниран е канала на костта в областта на най-висока точка на главата на раменната кост и е поставен CHN 150 мм под рентгенов контрол.