Закон за техническите изисквания към продуктите

Чл. 1

Този закон урежда:

1. реда за определяне на съществените изисквания към продуктите, които са предназначени за пускане на пазара и/или за пускане в действие;

2. задълженията на лицата, които пускат продукти на пазара и/или ги пускат в действие;

3. реда за определяне на правата и задълженията на производителите и лицата, които извършват дейностите по оценяване на съответствието на продуктите със съществените изисквания;

4. надзора на пуснатите на пазара и/или пуснатите в действие продукти, за които има определени съществени изисквания;

5. техническия надзор за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите за устройство и безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност.

Чл. 2

Този закон цели:

1. да създаде условия, които гарантират пускането на пазара или пускането в действие на продукти, които не застрашават живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни, интересите на потребителите и опазването на околната среда и вещите, когато продуктите са правилно монтирани, поддържани и се използват по предназначение;

2. да уеднакви съществените изисквания към продуктите със съществените изисквания, приети в Директивите на Европейския съюз от „Нов подход“, и да осигури условия за взаимно признаване на резултатите от оценяване на съответствието и за интегриране в единния пазар на Европейския съюз.

Чл. 3

Продукти, за които са определени съществени изисквания в наредбите по чл. 7, наричани по-нататък “съществените изисквания”, се пускат на пазара и/или се пускат в действие само когато съответстват на тези изисквания.

Чл. 4

(1) Пускането на пазара и/или пускането в действие на продукти, за които са определени съществени изисквания, се извършва след оценяване на съответствието им с тези изисквания.

(2) Задължението да бъде оценено и удостоверено съответствието на продуктите по ал. 1 е на производителя или на други лица, когато това е предвидено в наредбите по чл. 7.

(3) Производителят може да упълномощи писмено свой представител – лице, което е регистрирано по Търговския закон, да действа от негово име за изпълнение на задълженията на производителя, свързани с пускането на пазара и/или пускането в действие на продуктите, наричан по-нататък “упълномощен представител”.

(4) Вносителите са длъжни да пускат на пазара само продукти, чието съответствие е оценено и удостоверено по реда на този закон.

Чл. 5

За продуктите, които са проектирани и произведени съгласно изискванията на българските стандарти, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти, се счита, че те съответстват на съществените изисквания, които се покриват от тези стандарти.

Чл. 6

(1) Министерският съвет възлага с решение на министри и на други органи на изпълнителната власт разработването на наредби, с които се определят съществените изисквания към продуктите.

(2) Със съществените изисквания към продуктите се определят резултатите, които е необходимо да се постигнат, или рисковете, които трябва да се избегнат, за да се осигури защитата на живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни, защитата на потребителите и опазването на околната среда и вещите.

Чл. 7

(1) Министерският съвет приема по предложение на определените в решението по чл. 6 министри и други органи на изпълнителната власт съответните наредби, с които се определят:

1. продуктите или групите продукти, за които се определят съществените изисквания;

2. съществените изисквания към продуктите;

3. процедурите за оценяване на съответствието със съществените изисквания и начините на удостоверяване на съответствието;

4. необходимите документи и редът за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, сроковете му за валидност, както и допълнителните специфични критерии към лицата, които оценяват съответствието, и задълженията им по процедурите за оценяване на съответствието;

5. правилата за нанасяне на маркировката за съответствие.

(2)

Чл. 8

(1) Оценяването на съответствието на продукти със съществените изисквания, наричано по-нататък “оценяване на съответствието”, се извършва съгласно процедурите, определени в наредбите по чл. 7.

(2) Процедурите за оценяване на съответствието, определени в наредбите по чл. 7 и които са приложими към съответния продукт, се изпълняват от производителите или лицата, притежаващи разрешение да извършат такива процедури и чиито идентификационни номера са обявени в официалния бюлетин на Държавната агенция за метрология и технически надзор.

Чл. 9

(1) Разрешението за извършване на оценяване на съответствието се издава от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор.

(2) Разрешението за извършване на оценяване на съответствието на строителните продукти се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството по реда на глава трета от закона.

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството предоставя на председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор данните по чл. 14 и информация за отнетите разрешения в 7-дневен срок от издаването или отнемането на разрешението.

Чл. 10

(1) Разрешението за извършване на оценяване на съответствието се издава на лице, което:

1. е регистрирано по Търговския закон или е създадено със закон или акт на Министерския съвет;

2. разполага с необходимия постоянен персонал, нает по трудово правоотношение и технически средства за извършване на процедурите за оценяване на съответствието;

3. не е участвало, включително и наетият от него персонал, при проектирането, производството, доставката и монтажа на продуктите, чието оценяване ще извършва;

4. има нает персонал, който притежава:

5. може да гарантира безпристрастност и независимост на персонала си;

6. има застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задълженията му, свързани с дейностите по оценяване на съответствието;

7. няма парични задължения към държавата или към община по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Данъчния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган не е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;

8. персоналът му е обвързан с изискването за опазване на професионалната тайна относно информацията, която получава при извършване на дейността.

9. не е обявено в несъстоятелност или не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация.

(2) В наредбите по чл. 7 се определят специфични критерии към лицата в зависимост от процедурите за оценяване на съответствието.

Чл. 11

(1) Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за извършване на оценяване на съответствието, подава писмено заявление, придружено от документите, определени в съответната наредба по чл. 7. Когато лицето кандидатства за получаване на разрешение по повече от една наредба, то подава отделни заявления.

(2) Когато лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, представя валиден сертификат за акредитация съгласно стандарти, посочени в съответната наредба по чл. 7, се смята, че лицето има функционираща система по качеството, отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 3, 5 и 8 и има техническа компетентност за дейности и продукти в обхвата на акредитацията.

(3) Съответствието на лицата, които кандидатстват за получаване на разрешение, с изискванията на чл. 10 се установява чрез проверки на документи и проверки на място.

(4)

Чл. 12

(1) Председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, след получаване на заявлението организира извършването на проверка на документите за установяване на съответствието с изискванията на чл. 10. Срокът за извършване на проверката е два месеца, а в случаите по чл. 11, ал. 2 - един месец.

(2) Когато при проверката на документите се установят несъответствия с изискванията на чл. 10, председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, писмено уведомява заявителя за установените несъответствия, предоставя му копие от резултатите от проверката и определя срок за отстраняване на несъответствията, който не трябва да бъде по-дълъг от два месеца. Срокът по чл. 12а, ал. 5 спира да тече до отстраняването на несъответствията.

(3) Когато несъответствията не са отстранени в определения срок, председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, с мотивирана заповед отказва издаване на разрешение.

Чл. 12а

(1) При положителен резултат от проверката по чл. 12 председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, със заповед определя комисия, която в едномесечен срок да извърши проверка на място за установяване компетентността на кандидата и способността му да изпълнява заявените процедури за оценяване на съответствието. Когато проверката на място изисква специални знания, в състава на комисията могат да се привличат външни експерти в съответната област.

(2) Когато при проверката на място се установят несъответствия, председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, писмено уведомява заявителя за установените несъответствия и определя срок за отстраняване на несъответствията, който не трябва да бъде по-дълъг от два месеца. Срокът по ал. 5 спира да тече до отстраняване на несъответствията.

(3) Когато заявителят не отстрани установените несъответствия в определения срок, председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, с мотивирана заповед отказва издаването на разрешение.

(4) Комисията по ал. 1 представя доклад на председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор, съответно на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за резултатите от проверката на място.

(5) В срок 6 месеца от подаване на заявлението и на документите по чл. 11, ал. 1 председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор, съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството, въз основа на резултатите от проверката на документи и проверката на място издава разрешение или отказва издаването му с мотивирана заповед, ако заявителят не отговаря на изискванията на чл. 10.

(6) Заявителят се уведомява писмено в 7-дневен срок от издаването на заповедта.

Чл. 12б

За разширяване обхвата на разрешението за оценяване на съответствието се подава ново заявление по чл. 11.

Чл. 13

(отменен)

Разрешението за извършване на оценяване на съответствието се издава със срок на валидност, който се определя със съответната наредба по чл. 7.

Чл. 14

Разрешението за извършване на оценяване на съответствието съдържа:

1. наименование на органа, издал разрешението;

2. име/фирма, седалище, адрес на управление и представителство на лицето, на което се издава разрешението;

3. наименование на продуктите или групите продукти и процедурите за оценяване на съответствието им;

4. дата на издаване на разрешението.

Чл. 14а

Лицата, получили разрешения, са длъжни да представят в Държавната агенция за метрология и технически надзор, съответно в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, годишен доклад за дейността си, който съдържа информация за извършените оценки за съответствието на продукти, предявените рекламации и предприетите действия по решаването им.

Чл. 14б

Лицата, получили разрешение, са длъжни да уведомят съответния орган по чл. 9 в 7-дневен срок от настъпването на:

1. промени в правния и акредитационния статут, структурата, обхвата на дейност и процедурите за оценяване на съответствието;

2. промени в системата по качеството, ръководството или персонала, които влияят върху изпълнението на процедурите за оценяване на съответствието;

3. смяна на подизпълнителите, в случай че се ползват такива;

4. промени в обстоятелствата, свързани със застраховката по чл. 10, ал. 1, т. 6.

Чл. 14в

(1) Органите по чл. 9 извършват ежегодни планирани проверки за спазване на условията, при които е било издадено разрешението, и за поддържането на техническата компетентност на персонала.

(2) Органите по чл. 9 могат да извършват извънредни проверки на място на лицата за оценяване на съответствието при получаване на информация по чл. 14б или при сигнали, жалби и рекламации, свързани с дейността на лицата.

(3) Проверките по ал. 1 и 2 се извършват от комисия, определена със заповед от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор, съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Когато при проверките се установят несъответствия с изискванията по чл. 10 или пропуски при изпълнение на процедурите за оценяване на съответствието, органът по чл. 9 дава предписание със срок за отстраняване на несъответствията и пропуските и за временно спиране на дейността по оценяване на съответствието до отстраняването им.

Чл. 15

Разрешението за оценяване на съответствието се отнема от органа по чл. 9, който го е издал, когато при проверките се установи, че лицето, получило разрешение:

1. е престанало да отговаря на някое от изискванията на чл. 10;

2. не е в състояние да продължи изпълнението на процедурите за оценяване на съответствието;

3. не изпълнява процедурите за оценяване на съответствието съобразно изискванията на съответните наредби по чл. 7;

4. не е изпълнило в определения срок предписанията, дадени при проверки по чл. 14в.

Чл. 15а

Лице, на което е отказано издаване на разрешение за оценяване на съответствието по чл. 12 и 12а или на което е отнето разрешение по чл. 15, може да подаде заявление по чл. 11, ал. 1 не по-рано от една година от датата на влизане в сила на отказа или отнемането на разрешението.

Чл. 16

Отказът да се издаде разрешение за извършване на оценяване на съответствието, както и решението за отнемане на разрешението подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Чл. 17

За издаването на разрешения за оценяване на съответствието се събират държавни такси, чиито размери се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 18

Държавната агенция за метрология и технически надзор определя идентификационен номер на лицето, получило разрешение за извършване на оценяване на съответствието. На едно лице се определя един идентификационен номер независимо от броя на разрешенията, които е получило.

Чл. 19

(1) Държавната агенция за метрология и технически надзор води регистър на издадените и отнетите разрешения за извършване на оценяване на съответствието.

(2) Данните от регистъра се публикуват в официалния бюлетин на Държавната агенция за метрология и технически надзор.

Чл. 20

Регистърът съдържа данните по чл. 14 и идентификационния номер на лицето, получило разрешение

Чл. 20а

(1) За постигане на единен подход при прилагането на наредбите по чл. 7 и на процедурите за оценяване на съответствието на национално ниво и уеднаквяване на националния подход с подхода в Европейския съюз, лицата, получили разрешение:

1. участват в национални работни групи за съответната наредба по чл. 7 за координация и сътрудничество по въпроси, отнасящи се до оценяване на съответствието с изискванията;

2. поддържат компетентността на персонала си, като участват в дейността по национална стандартизация и се информират за решения и документи на работните групи към Европейската комисия по директивите от “Нов подход”.

(2) Държавната агенция за метрология и технически надзор и Министерството на регионалното развитие и благоустройството осигуряват:

1. организационно-технически работата на съответните национални работни групи по ал. 1 и определят свои представители за участие в тях;

2. достъп на националните работни групи до решения и документи.

Чл. 21

(1) Съответствието на продуктите със съществените изисквания се удостоверява с маркировка за съответствие, с декларация за съответствие, когато такива се изискват от наредбите по чл. 7, и с техническо досие.

(2) Изискванията за съдържанието на декларацията за съответствие и на техническото досие се определят с наредбите по чл. 7.

Чл. 22

Производителят или неговият упълномощен представител, или други лица, посочени в наредбите по чл. 7, нанасят маркировка за съответствие и съставят на български език декларация за съответствие, когато това се изисква от наредбите по чл. 7.

Чл. 23

За продуктите, които имат маркировка за съответствие и декларация за съответствие, когато такива се изискват от наредбите по чл. 7, се смята, че съответстват на съществените изисквания и съответствието им е оценено по процедури, определени в наредбите по чл. 7.

Чл. 24

Министерският съвет с наредба определя правилата за нанасяне и графичното изображение на маркировката за съответствие.

Чл. 24а

(отменен)

Когато Република България е страна по международно споразумение за признаване на резултатите от оценяване на съответствието и на маркировка, която е различна от определената с наредбата по чл. 24, се смята, че продуктите с такава маркировка съответстват на съществените изисквания и съответствието им е оценено по процедури, определени в наредбите по чл. 7.

Чл. 25

Производителят или неговият упълномощен представител, или други лица, посочени в наредбите по чл. 7, са длъжни да съхраняват техническото досие не по-малко от 10 години от последната дата на производство на продукта, освен ако съответната наредба не предвижда друг срок.

Чл. 26

(1) Производителят или неговият упълномощен представител, или други лица, посочени в наредбите по чл. 7, при поискване от органите за надзор на пазара предоставят техническото досие и декларацията за съответствие.

(2) Когато производителят не е установен на територията на Република България и няма упълномощен представител по чл. 4, ал. 3, вносителите са длъжни при поискване от органите за надзор на пазара да предоставят копие от декларацията за съответствие и да осигурят техническото досие в срок, не по-дълъг от 15 дни.

Чл. 27

(1) Надзорът на пазара се извършва, за да се осигури съответствието на продуктите, пуснати на пазара и/или пуснати в действие, с изискванията на закона и на наредбите по чл. 7 и 24.

(2) Надзорът на пазара се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор чрез органите за надзор на пазара от държавната агенция.

(3) За строителните продукти надзорът на пазара се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Надзорът на пазара за медицинските изделия се осъществява по реда на отделен закон.

Чл. 28

(1) Надзорът на пазара включва наблюдение, проверка за наличието на маркировка за съответствие и на инструкция и/или указание за употреба на български език, когато те се изискват от наредбите по чл. 7, проверка на декларацията за съответствие, проверка на частта от техническото досие, отнасяща се за съответствието на продуктите, или чрез изпитвания на образци или проби от продуктите, пуснати на пазара и/или пуснати в действие.

(2) Изпитването на продуктите не може да се извършва от лицата, които са участвали в оценяването на съответствието на същите продукти.

Чл. 29

Органите за надзор на пазара извършват наблюдението и проверките:

1. в търговските обекти и другите места за съхраняване и представяне на пуснатите на пазара продукти;

2. в производствените, складовите и търговските помещения, където продуктите се пускат в действие или се използват съгласно предназначението им;

3. на панаирите, изложбите и демонстрациите в случаите по § 2 от допълнителните разпоредби.

Чл. 30

(1) При проверките органите за надзор на пазара изискват от лицата, по чл. 26, декларация за съответствие и/или техническо досие, когато липсва маркировка за съответствие или тя е поставена в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 24.

(2) Органите за надзор на пазара изискват декларацията за съответствие и техническото досие и за продукти с маркировка за съответствие при съмнения, възникнали в резултат на наблюдение на пазара, писмени жалби и сигнали на други контролни органи, граждани и средства за масово осведомяване.

(3)

Чл. 30а

(1) Органите за надзор на пазара забраняват с предписание разпространението и/или използването на продукти, за които в резултат на проверките и/или изпитванията е установено, че не съответстват на съществените изисквания, и предписват на производителя, неговия упълномощен представител или на други лица, които са пуснали тези продукти на пазара и/или са ги пуснали в действие, да ги изтеглят от пазара.

(2) Когато несъответствието със съществените изисквания може да се отстрани технически, продуктите се пускат отново на пазара и/или се пускат отново в действие след оценяване на съответствието им.

(3) Когато несъответствието със съществените изисквания не може да се отстрани технически, производителят, неговият упълномощен представител или други лица, които са пуснали продуктите на пазара и/или са ги пуснали в действие, ги унищожават за своя сметка по предписание на органите за надзор на пазара. Редът за унищожаване на продуктите се определя в наредбата по чл. 30д.

Чл. 30б

(1) Разходите за вземане на образци или проби и за изпитване са за сметка на производителя, неговия упълномощен представител или други лица, които пускат продуктите на пазара и/или ги пускат в действие, когато продуктите не съответстват на съществените изисквания. Когато продуктите съответстват на съществените изисквания, разходите са за сметка на органите за надзор на пазара.

(2) Разходите за вземане на образци или проби и разходите за изпитването на продукти без маркировка или без декларация за съответствие, когато такива се изискват от наредбите по чл. 7, или без техническо досие са за сметка на производителя, неговия упълномощен представител или друго лице, което ги пуска на пазара и/или ги пуска в действие, независимо от получените резултати.

Чл. 30в

(1) Органите за надзор на пазара предписват на производителя, неговия упълномощен представител или на други лица, пуснали продукти на пазара и/или пуснали продукти в действие без маркировка за съответствие, без декларация за съответствие или без техническо досие, да спрат временно разпространението и/или използването им до извършване на оценяване и удостоверяване на съответствието им.

(2) Предписанията по ал. 1 и по чл. 30а, ал. 1 и 3 се издават от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица и подлежат на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд или по Закона за административното производство. Жалбата не спира тяхното изпълнение.

Чл. 30г

При извършване на проверки органите за надзор на пазара могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и от компетентните органи на местното самоуправление.

Чл. 30д

Министерският съвет с наредба определя условията и реда за извършване на надзор на пазара.

Чл. 30е

В случаите по чл. 30а органите за надзор на пазара изнасят пред средствата за масово осведомяване следните данни за продукти:

1. вид и количество на продуктите;

2. търговската им марка;

3. опасността или риска, свързани с употребата на продуктите;

4. резултатите от проверката;

5. предприетите мерки;

6. производителят, неговият упълномощен представител или други лица, които са ги пуснали на пазара и/или са ги пуснали в действие.

Чл. 30ж

(1) Органите за надзор на пазара имат право:

1. на свободен достъп до местата по чл. 29, т. 1 и 2;

2. да изискват от производителя, неговия упълномощен представител или други лица, които пускат продукти на пазара и/или пускат продукти в действие, декларация за съответствие, техническо досие и инструкция и/или указание за употреба на български език, когато те се изискват от наредбите по чл. 7;

3. да изискват от търговците инструкция и/или указание за употреба на продуктите на български език, когато те се изискват от наредбите по чл. 7;

4. да вземат образци или проби от продуктите за изпитвания;

5. да получават необходимата информация за извършване на надзор на пазара.

(2) Служителите от агенцията, които осъществяват надзор на пазара се застраховат за сметка на бюджета на агенцията срещу злополука, която може да настъпи при или по повод изпълнение на служебните им задължения.

(3) Производителят, неговият упълномощен представител или други лица, които пускат продукти на пазара и/или пускат продукти в действие, и търговците по чл. 46 са задължени да осигуряват достъп до местата по чл. 29, т. 1 и 2 и да оказват съдействие на органите за надзор на пазара при изпълнение на техните задължения.

Чл. 30з

Органите за надзор на пазара са длъжни:

1. да използват получените документи и информация само за целите на надзор на пазара;

2. да се легитимират при извършване на проверките.

Чл. 31

(1) За осигуряване на безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност се осъществява технически надзор за спазване на изискванията, определени с наредби на Министерския съвет.

(2) По предложение на председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор Министерският съвет приема наредбите по ал. 1, с които определя:

1. техническите изисквания, правила и норми за устройство, монтаж и безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност, за които няма съществени изисквания, определени с наредбите по чл. 7;

2. изискванията за безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност, за които има съществени изисквания, определени с наредбите по чл. 7.

Чл. 32

Съоръжения с повишена опасност по смисъла на този закон са: парни и водогрейни котли, котли с органични топлоносители, съдове, работещи под налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода, газови съоръжения, тръбопроводи и инсталации за втечнени въглеводородни газове преносни и разпределителни газопроводи, съоръжения, инсталации и уреди за природен газ, ацетиленови уредби, асансьори, повдигателни съоръжения, въжени линии и ски-влекове.

Чл. 33

(1) Съоръженията с повишена опасност, за които няма наредби по чл. 7 подлежат на технически надзор при тяхното проектиране,, монтаж, поддържане, ремонтиране и експлоатация за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите, определени с наредбите по чл. 31 ал. 2, т. 1.

(2) Съоръженията с повишена опасност, за които има наредби по чл. 7, подлежат след пускането им в действие на технически надзор за съответствието им с техническото им досие и за съответствието на тяхната експлоатация с изискванията, определени в наредбите по чл. 31 ал. 2, т. 2.

(3) Не подлежат на технически надзор по реда на този закон съоръженията с повишена опасност, разположени на територията на ядрени централи, на плавателни и летателни средства, и в подземни рудници и мини.

Чл. 34

(1) Техническият надзор на съоръженията с повишена опасност се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор чрез Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ и от лица или структурно обособени части на предприятия или организации, получили лицензия за това от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор, наричани по-нататък органи за технически надзор.

(2) Министерският съвет определя с наредба видовете съоръжения с повишена опасност, чийто надзор се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор, и видовете съоръжения с повишена опасност, чийто надзор се осъществява от лица или структурно обособени части на предприятия или организации, получили лицензия за това, както и условията и реда за издаване на лицензиите.

(3) Лицата, получили лицензия да осъществяват технически надзор, трябва да имат застраховка за вредите, които могат да причинят вследствие на неизпълнение на задълженията си на собствениците или ползвателите на съоръжения с повишена опасност или на трети лица.

(4) Инспекторите от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ се застраховат за сметка на бюджета на Държавната агенция за метрология и технически надзор срещу злополука, която може да настъпи при или по повод изпълнението на служебните им задължения.

Чл. 34а

(1) Председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор издава лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност на:

1. лица, осъществяващи надзора въз основа на договор с ползвателя на съоръжения с повишена опасност;

2. структурно обособени части на предприятия или организации, пряко подчинени на ръководителя им – за осъществяване на технически надзор върху съоръженията с повишена опасност, които са собственост или се ползват от предприятието или организацията.

(2) Лицата по ал. 1 т. 1, които кандидатстват за получаване на лицензия, трябва:

1. да са регистрирани по Търговския закон или да са създадени със закон, с акт на Министерския съвет или на друг държавен орган;

2. да не са обявени в несъстоятелност или да не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;

3. да разполагат с персонал нает по трудово правоотношение, който притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност и поне един специалист с образователно-квалификационна степен “магистър” и с най-малко 5 години стаж по специалността;

4. да притежават материално-технически условия и средства за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност и процедури, определящи организацията и реда за извършване на надзорните дейности;

5. да не участват в проектирането, производството, доставката, монтирането, използването, ремонтирането или поддържането на видовете съоръжения с повишена опасност, чийто технически надзор осъществяват;

6. да не участват в капитала, управлението или контрола на търговски дружества, които извършват дейностите по т. 5.

(7) Лицензията съдържа:

1. наименованието, седалището и адреса на лицензираното лице или на предприятието или организацията по ал. 1, т. 2;

2. номера на фирменото дело или наименованието на акта, с който е създадено лицето;

3. наименованието на структурното звено, което ще осъществява технически надзор – в случаите по ал. 1, т. 2;

4. видовете съоръжения с повишена опасност, за които лицето се лицензира да осъществява технически надзор;

5. дата на издаване на лицензията.

(8) Председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор отказва да издаде лицензията, когато лицата или структурно обособените части на предприятия или организации по ал. 1 не отговарят на някое от изискванията по ал. 2 или 3 и ал. 4. Отказът да се издаде лицензия се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

(9) Председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор отнема лицензията при:

1. прекратяване на търговеца или на юридическото лице;

2. промени в обстоятелствата, при които лицензията е издадена;

3. липса на застраховка по чл. 34, ал. 3;

4. установяване от инспекторите от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“, че лицата или структурно обособените части на предприятия или организации, получили лицензия системно, не изпълняват задълженията си съгласно закона и наредбите по прилагането му.

Чл. 34б

(1) Председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор чрез Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” проверява веднъж в годината лицензираните лица и структурно обособените части на предприятия или организации по чл. 34а, ал. 1 за спазване обхвата на издадената лицензия и условията, при които са я получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и наредбите по прилагането му.

(2) При проверките по ал. 1 инспекторите от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” имат право във връзка с надзорната им дейност на достъп в помещенията и до местата, в които се извършва дейността, да изискват обяснения от персонала и предоставянето на регистрите, досиетата и всички документи, издавани от лицензираните лица или структурно обособените части на предприятия или организации по чл. 34а, ал. 1.

(3) Когато при проверките по ал. 1 се установи, че лицензираните лица или структурно обособените части на предприятия или организации по чл. 34а, ал. 1 не спазват обхвата на лицензията или не изпълняват задълженията си по този закон и наредбите по прилагането му, инспекторите от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” могат да:

1. предпишат мерки за отстраняване на нарушенията в подходящ срок;

2. дадат ход на производство по налагане на административно наказание.

(4) Когато установените нарушения по ал. 3 се извършват системно, председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор по предложение на главния директор на Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” може да отнеме лицензията или да ограничи обхвата й с мотивирана писмена заповед.

Чл. 35

(1) Органите за технически надзор заверяват за съответствието им с техническите изисквания, правила и норми, определени с наредбите по чл. 31:

1. проектантската и конструкторската документация за производство на съоръжения с повишена опасност, за които няма наредби по чл. 7;

2. инвестиционните проекти на строежите, в които ще функционират съоръжения с повишена опасност, в частта им, която се отнася до тези съоръжения;

3. техническата документация за, ремонт на съоръженията.

(2) Лицата, които произвеждат и/или ремонтират съоръженията с повишена опасност или изграждат строежите, в които ще функционират съоръжения с повишена опасност, са длъжни да изпълняват тези дейности в съответствие със заверените документации и проекти по ал. 1.

Чл. 36

(1) Дейностите по, поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност се извършват от лица, които са вписани в регистъра на лицата, извършващи такава дейност, и са получили удостоверение за това от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“.

(2) Удостоверение по ал. 1 се издава на лица, които:

1. са регистрирани по Търговския закон;

2. разполагат с персонал, нает по трудово правоотношение, който притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за извършване на дейността;

3. притежават материално-технически условия и средства за извършване на дейността;

4. разполагат с необходимите за дейността нормативни актове, български стандарти и инструкции за работа.

(3) Лицата по ал. 2 трябва да отговарят и на допълнителни изисквания, определени в наредбите по чл. 31, съобразно вида на съоръженията с повишена опасност, които ще поддържат, ремонтират или преустройват.

(4) Съответствието на лицата с изискванията по ал. 2, т. 1 и 2 се удостоверява със:

1. съдебно удостоверение за актуално състояние;

2. документи за образование, квалификация и/или правоспособност и трудови договори на персонала.

(5) Инспекторите от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” извършват проверка на документите по ал. 4 и проверяват на място наличието на изискванията по ал. 2, т. 3 и 4 и ал. 3. При проверката на място инспекторите имат право на достъп в помещенията, в които ще се извършва дейността, и да изискват писмени и устни обяснения от персонала на лицето, кандидатстващо за регистрация.

(6) Когато лицето отговаря на изискванията по ал. 2 и 3, председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” вписват лицето в регистъра по ал. 1 и му издават удостоверение за вписване, а когато лицето не отговаря на изискванията - мотивирано отказват регистрацията.

(7) Отказите на председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор да регистрира лицата подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Закона за Върховния административен съд, а отказите на оправомощените длъжностни лица от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” - по реда на Закона за административното производство.

Чл. 36а

(1) Председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор чрез Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” проверява веднъж в годината лицата, вписани в регистъра и получили удостоверение по чл. 36, ал. 1, за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и наредбите по прилагането му.

(2) При проверките по ал. 1 инспекторите от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” имат правата по чл. 36, ал. 5, както и правото да изискват заверената съгласно чл. 35 документация, по която се извършва ремонт или преустройство на съоръжения с повишена опасност.

(3) Когато при проверките по ал. 1 се установи, че лицето, вписано в регистъра и получило удостоверение по чл. 36, ал. 1, не спазва обхвата на издаденото удостоверение или не изпълнява задълженията си по този закон и наредбите по прилагането му, инспекторите от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” могат да:

1. предпишат мерки за отстраняване на нарушенията в подходящ срок;

2. дадат ход на производство по налагане на административно наказание.

(4) Когато установените нарушения по ал. 3 се извършват системно или лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3, председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал.1 и обезсилват издаденото удостовение с мотивирана писмена заповед.

(5) Заповедите по ал. 4 на председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Закона за Върховния административен съд, а заповедите по ал. 4 на оправомощените длъжностни лица от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” - по реда на Закона за административното производство. Жалбата не спира изпълнението на заповедта.

Чл. 37

Председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ установяват наличието на условията за производството и монтажа на съоръженията с повишена опасност, определени в наредбите по чл. 31, за които няма наредби по чл. 7.

Чл. 38

Продавачът на съоръжение с повишена опасност е длъжен да предостави на купувача необходимите за безопасното монтиране, експлоатация, ремонтиране и поддържане на съоръжението и изискващите се от наредбите по чл. 7 или наредбите по чл. 31, ал. 2, т. 1:

1. чертежи и сертификати;

2. инструкции и други документи на български език.

Чл. 39

(1) ползвателят на съоръжение с повишена опасност е длъжен да го регистрира пред органите за технически надзор и да им предостави техническата му документация.

(2) Органите за технически надзор водят регистър на съоръженията с повишена опасност съгласно изискванията и реда, определени с наредба, издадена от Министерския съвет.

Чл. 40

Съоръженията с повишена опасност, за които няма наредби по чл. 7 може да се пускат в експлоатация само след издаване на писмено разрешение за това от органите за технически надзор.

Чл. 41

Редът за заверяване на документите по чл. 35, за издаване на удостоверенията по чл. 36 и условията и редът за пускане в експлоатация по чл. 40 и за регистриране на отделните видове съоръжения с повишена опасност се определят със съответните наредби по чл. 31.

Чл. 42

(1) Органите за технически надзор извършват първоначални, периодични и внезапни прегледи, проверки и изпитвания на съоръженията с повишена опасност, както и проверки на предприятията, сградите и другите обекти, в които съоръженията се произвеждат, монтират, поддържат, ремонтират и експлоатират.

(2) Редът за извършване на прегледите, проверките и изпитванията по ал. 1 на отделните видове съоръжения с повишена опасност се определя с наредбите по чл. 31.

(3) Разходите за командироване на инспекторите от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ за извършване на технически прегледи, проверки и изпитвания по ал. 1 са за сметка на техните собственици или ползватели.

Чл. 43

За издаване на лицензии по чл. 34а, за извършване на проверките по чл. 34б, ал. 1 и чл. 36а, ал. 1, За заверка на документи по чл. 35, за издаване на удостоверения по чл. 36 и на разрешения по чл. 40 и за технически прегледи, проверки и изпитвания на съоръжения с повишена опасност по чл. 42, ал. 1, извършени от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“, се събират държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 44

ползвателите на съоръжения с повишена опасност са длъжни да осигурят обслужването им от персонал, който има необходимата квалификация и правоспособност. Броят на персонала се определя в проектите на строежите, в които ще се монтират съоръженията или от органите за технически надзор.

Чл. 45

(1) Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“:

1. съгласува учебните програми и планове за обучение в училищата и курсовете за придобиване на правоспособност за обслужване на съоръжения с повишена опасност;

2. разрешава провеждането на курсовете по чл. 1;

3. издава документи за правоспособност за обслужване на съоръжения с повишена опасност.

(2) Министърът на образованието и науката и министърът на труда и социалната политика по предложение на председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор приемат наредби за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професии по обслужване на съоръжения с повишена опасност и за признаване на такава правоспособност, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство..

Чл. 46

(1) ползвателят на съоръжения с повишена опасност е длъжен да:

1. осигури безопасна и безаварийна експлоатация на съоръженията като ги поддържа в съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност;

2. изработи инструкция за работа въз основа на техническата документация и инструкциите за монтаж и безопасна експлоатация на съоръженията и съобразно особеностите на обекта, в който те се експлоатират; в инструкцията се определят задачите, функциите и отговорностите на обслужващия персонал, редът за пускане, обслужване и спиране на съоръженията, действията при аварийни спирания и при аварии и злополуки;

3. осигури ефективен контрол на работата на съоръженията с повишена опасност и на обслужващия персонал;

4. състави и съхранява досие на всяко съоръжение, което да съдържа техническата му документация и, чертежите, изчисленията и документите за извършени ремонти, както и всички документи, издадени от органите за технически надзор;

5. има ревизионна книга за всяко съоръжение, в която органите за технически надзор записват резултатите от извършените надзорни дейности, както и предписанията за отстраняване на констатирани нарушения;

6. изпълнява и контролира изпълнението от обслужващия персонал на предписанията, дадени от органите за технически надзор;

7. уведомява Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ и други държавни органи съобразно тяхната компетентност за всяка авария или злополука, възникнала при експлоатацията на съоръженията с повишена опасност.

(2) ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на съоръжения:

1. с промени в устройството, които водят до несъответствие с нормативните изисквания;

2. които показват повреда или неизправност при работа;

3. които не са регистрирани или не са пуснати в експлоатация от органите за технически надзор или не им е извършен първоначален и/или периодичен технически преглед по този закон или наредбите по прилагането му.

Чл. 47

Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ обследва и анализира причините и условията за възникването на аварии и злополуки със съоръжения с повишена опасност и предприема необходимите мерки за предотвратяване на аварии.

Чл. 48

Органите за технически надзор за извършване на надзорната дейност съгласно наредбите по чл. 31 имат право на достъп до съоръженията с повишена опасност и обектите, в които те се произвеждат, монтират, поддържат, ремонтират и експлоатират, независимо от формата на собственост, както и да получават от собствениците или ползвателите, работодателите, длъжностните лица, работниците, служителите и други лица всички необходими сведения, документи, помощни средства и персонал, проби и материали за изпитвания и изследвания.

Чл. 49

(1) За неизпълнение на установените изисквания в тази глава и в наредбите по чл. 31 инспекторите от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ прилагат следните принудителни административни мерки:

1. издават задължителни писмени предписания на собственици или ползватели, работодатели, длъжностни и други лица;

2. разпореждат писмено спиране на експлоатацията на предприятия и/или съоръжения с повишена опасност.

(2) При неизпълнение на разпореждане за спиране експлоатацията на предприятие или съоръжение с повишена опасност те се спират със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи и на Дирекцията за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство. Жалбата не спира изпълнението на мерките.

Чл. 50

Лице, което пуска продукти на пазара и/или пуска продукти в действие в нарушение на разпоредбите на чл. 4 или на наредбите по чл. 7, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 51

Лице, което състави и/или използва декларация за съответствие със съдържание, което не съответства на съдържанието, определено с наредбите по чл. 7, се наказва с глоба от 3000 до 8000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., ако с деянието не се извършва престъпление.

Чл. 51а

Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти с маркировка за съответствие в нарушение на наредбата по чл. 24, се наказва с глоба от 300 до 800 лв. или с имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

Чл. 51в

Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти без маркировка или без декларация за съответствие, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7, се наказва с глоба от 500 до 800 лв. или с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв.

Чл. 52

Лице, което пуска продукти на пазара и/или пуска продукти в действие в нарушение на разпоредбите на чл. 25 или 26, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 52а

Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти, без да е посочило върху тях наименованието и/или адреса си на управление или без инструкция и/или указание за употреба на български език, се наказва с глоба от 200 до 500 лв. или с имуществена санкция от 300 до 1000 лв.

Чл. 52в

Търговец, който предлага продукти без декларация за съответствие, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7, се наказва с глоба 250 лв. или с имуществена санкция 1000 лв.

Чл. 52г

Търговец, който предлага продукти без обозначение на наименованието или адреса на управление на лицето, което ги пуска на пазара и/или ги пуска в действие, се наказва с глоба 250 лв. или с имуществена санкция 500 лв.

Чл. 52д

Търговец, който предлага продукти без инструкция и/или указание за употреба на български език, се наказва с глоба 200 лв. или с имуществена санкция 500 лв.

Чл. 53

За неизпълнение или нарушение на задължителните предписания по чл. 30а, ал. 1 и 3 и чл. 30в ал. 1 виновните лица се наказват с глоба от 300 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.

Чл. 54

(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 50, 51, 51а - 51в, 52, 52а - 52д, 53 и 56 се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 500 лв. или имуществена санкция до 500 лв. включително.

Чл. 55

(1) За неизпълнение или нарушение на разпоредбите на чл. 36, 44, чл. 46, ал. 1, т. 1, 6 и 7 и ал. 2 или при неизпълнение на принудителните административни мерки по чл. 49, ал. 1 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 10 000 лв.

(2) За други нарушения на глава пета на закона и наредбите по неговото прилагане наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 2000 лв.

Чл. 56

Който пречи на органите за надзор на пазара и органите за технически надзор да изпълняват служебните си задължения, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

Чл. 57

Когато нарушенията на този закон или разпоредбите по прилагането му са извършени от лицата, които обслужват съоръжения с повишена опасност, нарушителите могат да бъдат лишени от придобитата правоспособност за срок от един месец до две години.

Чл. 58

(1) Нарушенията на глава пета на закона и разпоредбите по нейното прилагане и нарушенията по чл. 56 се установяват с актове, съставени от инспекторите от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 600 лв. включително или имуществена санкция до 1000 лв. включително.

Чл. 58а

(1) За неизпълнение на задълженията по чл. 14а или чл. 14б се налага имуществена санкция в размер 300 лв.

(2) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от определени от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор, съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройството, длъжностни лица от съответната администрация. Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор, съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 59

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 516

Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти с маркировка за съответствие, без да е оценено съответствието им със съществените изисквания с тях, се наказва с глоба от 3000 до 8000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 526

Търговец, който продава продукти без маркировка за съответствие, се наказва с глоба 500 лв. или с имуществена санкция 1000 лв.

§ 1

(1) По смисъла на закона:

1. „Продукт“ е материален резултат от дейности или процеси, включващи технически средства, преработени материали и други.

2. „Хармонизиран европейски стандарт“ е европейски стандарт, приет от европейска организация по стандартизация в изпълнение на мандат на Европейската комисия, чийто номер и връзка с директива се публикува в Официален вестник (Official Journal) на Европейския съюз.

3. “Пускане на пазара” е предоставянето на всеки отделен продукт, предназначен за крайна употреба, безплатно или срещу заплащане за първи път на българския пазар, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване.

4. “Пускане в действие” е началото на първо ползване на продукта от крайния потребител в Република България.

5. “Производител” е всяко физическо или юридическо лице, което е отговорно за проектирането и производството на продукт с оглед пускането му на пазара от негово име или което променя, съществено модифицира и преправя продукта или го произвежда за собствени нужди.

5а. “Вносител” е всяко физическо или юридическо лице, което е установено в Република България и което пуска продукти, внесени от други страни, на българския пазар.

6. “Оценяване на съответствието” е всяка дейност, която определя пряко или непряко дали съответни изисквания са удовлетворени.

7. „Акредитация“ е процедура, чрез която упълномощен орган официално признава, че даден орган или лице е компетентен да изпълнява определени задачи.

7а. “Сертификат за акредитация” е документ, издаден от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” или от чуждестранен орган за акредитация, който е страна по споразумение за взаимно признаване в организация, на която е член Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация.”

8. „Надзор на пазара“ е съвкупност от методите, процедурите и дейността на институциите, необходими, за да се осигури продуктите на пазара да отговарят на изискванията, приложими към тях, да имат съответната маркировка и да са придружени от необходимата техническа документация.

9. „Ползвател“ е собственикът или всяко физическо или юридическо лице, което ползва съоръжения с повишена опасност по силата на договор или на друго правно основание.

10. “Търговец” е всяко физическо или юридическо лице, участващо в процеса на реализация на продуктите, което ги предлага безплатно или срещу заплащане, след като те вече са били пуснати на пазара.

Когато Република България е страна по влезли в сила споразумения за взаимно признаване на резултатите от оценяване на съответствието и приемане на промишлените продукти, сключени с Европейските общности и техните държави членки или с държавите от Европейското икономическо пространство/Европейската асоциация за свободна търговия, за продуктите, които попадат в обхвата на тези споразумения:

От датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз:

§ 1а

(1) Когато Република България е страна по влезли в сила споразумения за взаимно признаване на резултатите от оценяване на съответствието и приемане на промишлените продукти, сключени с Европейските общности и техните държави членки или с държавите от Европейското икономическо пространство/Европейската асоциация за свободна търговия, по отношение на продуктите, които попадат в обхвата на тези споразумения:

1. Упълномощеният представител на производителя по чл. 4, ал. 3 може да е установен на територията на една от тези държави.

2. Продуктите, които са проектирани и произведени съгласно изискванията на националните стандарти на държавите членки, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти, се смята, че съответстват на съществените изисквания, които се покриват от тези стандарти.

3. Процедурите за оценяване на съответствието се изпълняват от производители или от нотифицирани пред Европейската комисия органи за оценяване на съответствието.

4. Държавната агенция за метрология и технически надзор уведомява Европейската комисия и държавите - членки на Европейския съюз, за издадените и отнетите разрешения за оценяване на съответствието на продукти, които попадат в обхвата на тези споразумения.

5. Декларацията за съответствие може да бъде съставена на един от официалните езици на Европейския съюз, когато не се изисква тя да придружава продукта.

6. В случаите, когато производителят не е установен и няма упълномощен представител на територията на Република България или в Европейския съюз, вносителите са длъжни при поискване от органите за надзор на пазара да предоставят копие от декларацията за съответствие и да осигурят техническото досие.

(2) От датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз:

1. Производителят може да упълномощи свой представител, който е физическо или юридическо лице, установено на територията на Европейския съюз, за да действа от негово име при изпълнението на определени задължения на производителя по този закон.

2. Продуктите, проектирани и произведени в съответствие с националните стандарти на държавите - членки на Европейския съюз, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти, чиито номера и връзка с директива се публикуват в Официалния вестник (Official Journal) на Европейския съюз, се смята, че съответстват на съществените изисквания, които се покриват от тези стандарти.

3. Процедурите за оценяване на съответствието на продуктите се изпълняват от производители или от нотифицирани пред Европейската комисия органи за оценяване на съответствието.

4. Държавната агенция за метрология и технически надзор уведомява Европейската комисия и другите държави - членки на Европейския съюз, за всички издадени и отнети разрешения за оценяване съответствието на продукти.

5. Декларацията за съответствие на продуктите трябва да бъде съставена на един от официалните езици на Европейския съюз, когато не се изисква тя да придружава продукта.

6. В случаите, когато производителят не е установен и няма упълномощен представител в Европейския съюз, вносителите са длъжни при поискване от органите за надзор на пазара да предоставят копие от декларацията за съответствие и да осигурят техническото досие.

§ 2

(1) Лицата, които представят на панаири, изложби и демонстрации продукти, които не са оценени за съответствие със съществените изисквания, са длъжни да обявят това, както и че те не се пускат на пазара и/или не се пускат в действие и да предприемат необходимите мерки, за да гарантират безопасността по време на представянето.

(2) Органите за надзор на пазара предприемат действия, за да установят изпълнението на задълженията по ал. 1.

§ 3

(1) Наименованията и регистрационните номера на българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, се публикуват в официалния бюлетин на Държавната агенция за метрология и технически надзор. При публикуването на стандартите задължително се посочва връзката със съответната наредба.

(2) Стандартите по ал. 1 се въвеждат идентично чрез публикуване на текста на стандарта в превод на български език или чрез потвърждаване за прилагане като български стандарти по реда на Закона за националната стандартизация.

(3) Прилагането на български стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, е доброволно в областта на прилагане на наредбите по чл. 7, с изключение на наредбата, въвеждаща директивата на Съвета на Европейския съюз 89/106/EEC (OJ L 40 от 11.II.1989 г.) за уеднаквяване на законовите разпоредби на страните членки, отнасящи се до строителните продукти, изменена с директива 93/68/ЕЕС (ОЈЛ 220 от 30.VIII.1993 г.).

§ 3а

За целите на прилагането на наредбата, която въвежда Директивата на Европейския съюз 73/23/ЕЕС (ОЈ Л 77 от 26.III.1973 г.) за хармонизация на законовите разпоредби на страните-членки, отнасящи се до електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, изменена с Директива 93/68/ ЕЕС (ОЈ Л 220 от 30.VIII.1999 г.), лицата, които изготвят експертен доклад за съответствието, получават разрешение по реда на глава трета.

§ 4

Техническият надзор на съоръженията с повишена опасност в системите на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта и съобщенията се осъществява по реда на този закон и разпоредбите по прилагането му от техни специализирани органи под методическото ръководство на председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор. Организацията, задачите и функциите на тези органи се уреждат с правилници, издадени от съответните министри.

§ 4а

(1) Техническият надзор на съоръженията с повишена опасност, монтирани на подвижен железопътен състав, независимо от тяхната собственост, се осъществява от специализирания орган по § 4 на Министерството на транспорта и съобщенията.

(2) Правилата, нормите и изискванията за устройството и безопасната експлоатация на съоръженията по ал. 1, за които няма наредби по чл. 31, се определят с наредби на министъра на транспорта и съобщенията.

(3) За заверка на документите по чл. 35, за издаване на разрешения по чл. 40, за технически прегледи, проверки и изпитвания на съоръжения с повишена опасност по чл. 42, ал. 1, извършвани от специализирания орган на Министерството на транспорта и съобщенията по § 4, се събират държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.

§ 5

Председателят на Агенцията за ядрено регулиране или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрол за техническата безопасност на съоръжения с повишена опасност на територията на ядрени централи.

§ 6

(отменен)

Контролът за техническата безопасност на съоръженията с повишена опасност в подземните минини обекти се осъществява от отдел „Минно-техническа инспекция“ към Министерството на труда и социалната политика. Правилата, нормите и изискванията за устройството и безопасната експлоатация на тези съоръжения се определят от министъра на труда и социалната политика.

§ 7

Този закон отменя:

1. Член 54, чл. 199, ал. 2 и чл. 201, ал. 7 от Закона за териториално и селищно устройство (обн., ДВ., бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1995 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 41 и 79 от 1998 г.; попр., бр. 89 от 1998 г., изм.; бр. 124 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г.).

2. Член 9 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 124 от 1997 г.).