Решение № 280 от 08.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Плевен, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20264430200861 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез Й.Н.З.-М. и В.П.Н. – ***, чрез пълномощника си адв. И.

В. У. от САК – против Наказателно постановление № НП-16/20.03.2026г. на Заместник-председателя на ДАМТН-София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.7а, т.3 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори /НБЕТНА/ и на основание чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 60,00 /шестдесет/ евро. Моли за отмяна на НП, като излага подробни съображения.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, но изразява становище по предмета на делото в депозирана чрез пълномощника адв. И. У. от САК молба, в която моли за отмяна на процесното наказателно постановление, без да бъдат посочвани други доказателства.

Ответникът по жалбата – Заместник-председателя на ДАМТН-София, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от В. В. – *** на ГД „ИДТН“. Същият изразява становище по съществото на делото, но подробни 1 съображения излагат в представени по делото писмени бележки.

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ

ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

СРОК,

РАЗГЛЕДАНА

НЕОСНОВАТЕЛНА.

ЯВЯВА

ПО

СЪЩЕСТВО,

СЪЩАТА

СЕ

На 16.12.2025г. в присъствието на Л.Х., като представител на МБАЛ „*** – ползвател на асансьор с рег. № ***, и Б.П. – подизпълнител на „***“ ЕООД, на основание чл.42, ал.1 от ЗТИП служители на ДАМТН извършили проверка в корпуса на болница „***, звено „***“, находящ се на адрес: ***.

При проверката е установено, че в сградата се е експлоатирал асансьор пътнически електрически, с регистрационен № ***, заводски № ***.

Експлоатацията на описания асансьор е установена по това, че същият е бил с включено захранване, движил се е и е приемал заявки от кабинната и етажните бутониери. При проверка на ревизионната книга на съоръжението е установено също, че последният технически преглед на асансьора е извършен на 27.11.2024 г. Съгласно изискванията на чл.24, ал.1, т.2 от НБЕТНА, органите за технически надзор извършват следните прегледи: периодични – като първият периодичен преглед се извършва 24 месеца след датата на пускането на асансьора в експлоатация, а следващите проверки – на всеки 12 месеца. Установено е още, че асансьорът е пуснат в експлоатация на 31.10.2022 г. и последният периодичен преглед е извършен на 27.11.2024 г.

Следователно, според служителите на ДАМТН, следващият технически преглед би трябвало да се извърши до 27.11.2025г., както е записано в ревизионен акт № 1/27.11.2024 г.

Длъжностните лица констатирали, че асансьорът се поддържа от „***“ ЕООД – лице, вписано в регистъра на ДАМТН по чл.36, ал.1 от ЗТИП за извършване на дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, притежаващо удостоверение № *** г. и има сключен писмен договор с ползвателя от 29.10.2025 г. Описаният пътнически асансьор 2 представлява съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл.32 от ЗТИП и попада в обхвата на НБЕТНА, приета на основание чл.31, ал.1 от ЗТИП.

Съгласно изискванията на чл.7а, т.3 от НБЕТНА, лицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато на асансьорите не е извършен технически преглед съгласно чл. 24, ал. 1 от НБЕТНА. Като служителите на ДАМТН установили, че на 16.12.2025г., около 11:00 часа, дружеството-жалбоподател не е уведомило писмено ползвателя и е допуснало експлоатация на описания асансьор с рег. № *** и заводски № ***, намиращ се в болница „***“, звено „***“, находяща се на адрес: ***, без извършен технически преглед.

С оглед констатираното, длъжностните лица при ДАМТН приели, че „***“ ЕООД в качеството му на лице, което поддържа асансьора по силата на договор с ползвателя, е извършило нарушение на чл.7а, т.3 от НБЕТНА, за което на 05.02.2026г. съставили АУАН № АУАН-12/05.02.2026г. Актът е бил съставен в присъствието на представляващ „***“ ЕООД. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН пред контролните органи е било представено писмено възражение по съставения АУАН, ведно с приложения. В същото били изложени твърдения за уведомяване на ползвателя на горепосочения асансьор относно необходимостта от подаване на заявление за извършване на технически преглед на асансьора, като било направено и искане за прекратяване на административнонаказателното производство.

Въз основа на АУАН Заместник-председателя на ДАМТН издал оспореното Наказателно постановление № НП-16/20.03.2026г., с което е ангажирана административната отговорност на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, за извършено нарушение на чл.7а, т.3 от НБЕТНА.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на С. И. Г., П.

М. П. и В. Б. Д., ценени от съда като обективни и логични, и приложените към делото писмени доказателства – Писмо /л.12/; Наказателно постановление (оригинал) № НП-16 от 20.03.2026 г. /л.17-18/; придружително писмо за връчване на НП с изх. № 83-03-16/24.03.2026 г., ведно с обратна разписка /л.19-20/; Покана на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН с изх. № 83-023 5/12.01.2026г., ведно с обратна разписка /л.21-22/; Покана на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН с изх. № 83-02-7/16.01.2026г., ведно с обратна разписка /л.23-24/;

Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-12 от 05.02.2026г. /л.25-27/; Пълномощно /л.28/; Ревизионен акт № 1/27.11.2024 г.

/л.29-30/; Ревизионен акт № 2/16.12.2025г. /л.31-32/; Възражение по АУАН № АУАН-12 от 05.02.2026г. в вх. № 83-02-7-(1 )/13.02.2026 г., ведно с приложения /л.33-35/ и Заповед № 2010-104/17.02.2025 г. /л.40-41/ - всичките неоспорени.

Съдът кредитира гореописаните гласни и писмени доказателства като обективни и взаимнокореспондентни.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно-наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Разбира се при налагане на имуществена санкция на ЕТ или ЮЛ се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.

При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният АУАН отговоря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място.

Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая водещ за преценката относно мястото на 4 извършване на нарушение е аргументът за характера на деянието, а то, според отразеното в описателната част на АУАН се изразява в бездействие – чрез неизпълнение на задължение по Закона за водите.

На следващо място, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН във връзка със съставянето и връчването на АУАН, тъй като същият е съставен в присъствие на представляващия по закон жалбоподателя, след надлежно изпратена и връчена покана за съставяне на АУАН. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая състава на нарушението предвижда като форма за изпълнително деяние бездействие. Действително датата на извършване на нарушението е правилно посочена – 16.12.2025г., с проверката на тази дата по смисъла на закона. Затова според съда датата на съставяне на АУАН е в рамките на срока по чл. 34, ал.1 изр.2, пр.1 от ЗАНН – 05.02.2026г.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, съгласно чл.58, ал.2 от ЗТИП в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити – отново са описани вмененото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и е посочена нарушената законова разпоредба /чл.7а, т.3 от НБЕТНА/ и санкционната норма /чл.55, ал.2 от ЗТИП/, въз снова на която е наложено административното наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.7а, т.3 от НБЕТНА „Лицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато на асансьорите не е извършен технически преглед съгласно чл. 24, ал. 1 от същата наредба“.

Задължението по чл.24, ал.1 от НБЕТНА гласи: „Органите за технически надзор извършват следните технически прегледи на асансьорите:

1. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) първоначални – в случаите, когато асансьорите не са били пуснати в експлоатация повече от 6 месеца след издаване на сертификат за краен контрол, сертификат за съответствие и/или декларация за съответствие;

2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 2.04.2011 г., бр. 88 от 2014 г.) периодични – първият периодичен преглед се извършва 24 месеца след датата на пускането на асансьора в експлоатация, а следващите проверки – 5 на всеки 12 месеца;

3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2006 г., доп., бр. 88 от 2014 г.) след преустройство при спазване изискванията на § 1а от допълнителните разпоредби;

4. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) след спиране експлоатацията на асансьора за повече от 6 месеца преди промяна на лицето, което поддържа асансьора;

5. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 2.04.2011 г.) след замяна на повдигателен механизъм, триеща шайба, хидравличен цилиндър, носещи въжета и приспособленията за тяхното окачване, ограничител на скоростта или хващачи;

6. след аварии или злополуки;

7. внезапни;

8. (нова - ДВ, бр. 70 от 2006 г.) по искане на ползвателя на асансьора.“.

Неизпълнението на горното задължение по чл.7а, т.3 от НБЕТНА е скрепено със санкция по чл.55, ал.2 от ЗТИП, според която санкционна норма за други нарушения на глава пета на закона и наредбите по неговото прилагане се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 100 до 2000 лв. По въпроса за какво нарушение е наложена санкция няма неяснота, това е видно както от НП, така и от съдържащите се в административната преписка писмени документи – за неизпълнено задължение от „***“ ЕООД в качеството му на лице, което поддържа асансьора по силата на договор с ползвателя, а именно нарушение на чл.7а, т.3 от НБЕТНА.

Съдът намира, че наказаното лице е извършило вмененото му с АУАН и НП нарушение, тъй като не е изпълнило задължението си, съгласно разпоредбата на чл.7а, т.3 от НБЕТНА, поради което законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП. В случая не е възможно наказаното лице да не разбира за какво е наказано и във връзка с това да не може да организира защитата си.