Решение № 261 от 01.03.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

_________ гр.

Варна _____________2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от съдията

Искрена Димитрова адм. дело № 2197 на Административен съд – Варна по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.61, ал.11 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по жалба на Г.Д.Б.,

ЕГН: **********,***, м-ст Манастирски рид, ул.В. Ц.№ 70 против Предписание за изолация в домашни условия №22-43160/23.09.2020г. на директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Варна, с което на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ и Заповед № РД-01-404/15.07.2020г. на министъра на здравеопазването, е предписана изолацията на жалбоподателя на адрес гр.Варна, м-ст Манастирски рид, ул.В. Ц.№ 70, считано от 23.09.2020г. до 06.10.2020г.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното предписание по съображения, че е издадено от некомпетентен орган и в противоречие на чл.61, ал.1 и ал.5 ЗЗ. Твърди, че със същото недопустимо се ограничава правото му на свободно придвижване, правото му на труд, на лична свобода, както и че е извършена злоупотреба с личните му данни, поради нерегламентираното им предоставяне на трети лица.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Г.Б., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Относно твърдението, че предписанието е издадено от некомпетентен орган сочи, че от ответника са представени доказателства за „общо оправомощаване“, като в случая става въпрос за правомощия, които произтичат от закона и не могат да се делегират. Твърди наличието на противоречие между Закона за здравето и Закона за защита при бедствия, като в предписанието липсват мотиви защо органите на РЗИ дават приоритет на Закона за здравето и се самосезират. Твърди и допуснати съществени процесуални нарушения, т.к. в нарушение на чл.61, ал.5 от ЗЗ органите на РЗИ са действали без предложение на лекуващия лекар и без да е извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. В тази връзка твърди и нарушение на чл.35 от АПК, т.к. индивидуалният административен акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, и без да е изяснено към кои случаи по т.2 от Заповедта на министъра попада адресата. Твърди и че предписанието, вкл. в частта на разпореденото предварително изпълнение, не е мотивирано съгласно изискването на чл.59, ал.2 АПК. В същото бланкетно са изброени задълженията на лицата, които не са съобразени с индивидуалния начин на живот, не е предвидена алтернатива – в случай на събитие, свързано с условията на живот на поставеното под изолация лице, не са формулирани и задълженията на държавните и общински органи за създаване на необходимите условия за изпълнение на мерките. В този контекст твърди и че е нарушен принципа на съразмерност.

Моли обжалваното предписание да се прогласи за нищожно, респ. да се отмени като незаконосъобразно.

Ответната страна – директора на РЗИ-Варна, оспорва жалбата по подробни съображения в писмен отговор С.д. № 15361/07.12.2020г. Сочи, че по данни от Националната система за карантинираните лица, на 23.09.2020г. жалбоподателят е регистриран с положителен лабораторен резултат от PCR-тест и съгласно т.2 от Заповед № РД-01-404/15.07.2020г. на министъра на здравеопазването, подлежи на задължителна изолация в домашни условия за период от 14 дни от датата на лабораторното изследване. Оспорва твърдението за допуснато нарушение на чл.5 от ЕКПЧОС като сочи, че поставянето под изолация е законосъобразно и цели да се предотврати разпространението на инфекциозни болести – чл.5, буква „е“ от ЕКПЧОС. Сочи, че разработените инструкции при изолация в домашни условия (Приложение № 3 към т.11 от Заповед № РД-01-404/15.07.2020г.) имат регулативна функция спрямо обществените отношения, свързани с опазването на здравето на гражданите, а опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, е национален приоритет и се гарантира от държавата – чл.2 от ЗЗ. Намира за неоснователно и твърдението за извършена злоупотреба с лични данни и в тази връзка сочи, че при издаване на предписанието административният орган се е придържал стриктно към всички нормативни изисквания.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.И.Н., който оспорва жалбата. Сочи, че за компетентността на административния орган са представени писмени доказателства, от които се установява, че предписанието е издадено в хипотеза на заместване, през период, в който директорът на РЗИ-Варна е ползвал отпуск. Счита и че жалбоподателят неправилно интерпретира разпоредбите на ЗЗ като сочи, че в случая жалбоподателят е поставен в изолация в качеството на „заразоносител“, като достатъчно условие е лицето да е с положителен тест. Дали има клинични оплаквания е относимо към друга хипотеза, поради което е излишно от доказване. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 23.09.2020г. жалбоподателят посетил МЦ „Надежда“ и СМДЛ „Лаборексперс 2000“ ООД за извършване на изследване PCR GeneXpert –

SARS-CoV-2 (COVID-19) като според представените резултати от изследванията и двата теста били положителни.

И в двата резултата от извършените изследвания е вписано предупреждение към лицето, че въз основа на положителния резултат ще му бъде създадено досие в националния Ковид регистър и че от момента на изготвяне на резултата е в 14-дневна карантина. На лицето е указано и да информира личния си лекар и да се консултира с него относно състоянието си и дали е необходимо постъпването в болница – л.13 и л.14.

Видно от отговора на директора на РЗИ-Варна С.д. № 2452/15.02.2021г. (л.57) и представената екранна разпечатка от регистъра (л.58), на 23.09.2020г. жалбоподателят е вписан в Националния Ковид регистър на основание изследването, извършено от СМДЛ „Лаборексперс 2000“ ООД.

Лабораторията е включена под № 37 в списъка на лечебните, здравни заведения и регионални здравни инспекции за провеждане на високоспециализирано медико-диагностично изследване „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID

19“ – Приложение № 3 към т.7 от Заповед № РД-01-473/14.08.2020г. на министъра на здравеопазването – л.62, 63.

Видно от писмо вх.№

14-394-1/09.02.2021г. от представляващия СМДЛ „Лаборексперс 2000“ ООД до д-ра на РЗИ-Варна - л.68, изследването било извършено от лаборант Р.

Г. (диплом рег.№ 4453/23.10.2007г.-л.67), под наблюдението на д-р В.С.С.-Т. (диплом рег.№ 7775/21.11.2007г. и свидетелство за признаване на специалност - л.66-65), като видно от приетите по делото протокол за проведено обучение от 09.06.2020г. и сертификати № 219/09.2020г., № 221/09.06.2020г., двете успешно са преминали обучение за работа с автоматизирана real-time PCR система GeneXpert, на фирма Gepheid,

САЩ – л.65, 66.

Въз основа на подадените за жалбоподателя данни в Националния COVID регистър и на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ, на 23.09.2020г. зам.директорът на РЗИ-Варна издал Предписание № 22-43160/23.09.2020г., с което поставил Г.Д.Б. под изолация в домашни условия за срок от 23.09.2020г. до 06.10.2020г. – л.39.

На 24.09.2020г. д-р Г.К. съставила карта за епидемиологично проучване на Г.Б., в която по данни на Г.Б. посочила, че същият няма симптоми, както и че изследването е извършено поради изискване на корабна агенция за набиране екипажи за кораби.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна, в установения по чл.149, ал.1 от АПК срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за нищожност на предписанието поради липса на компетентност на неговия издател и поради противоречие между Закона за здравето и Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/, водещо до невъзможност да се определи компетентния да наложи здравните мерки орган.

Обжалваното предписание и издадено на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ от зам.директора на РЗИ-Варна д-р Е. Г., в условията на заместване съгласно Заповед № РД-01-148/11.09.2020г. – поради разрешен отпуск на директора на РЗИ-Варна д-р Д. М., за периода 14.09.2020г. – 25.09.2020г. – л.57 гръб. Действително разпоредбата на чл.61, ал.5 от ЗЗ не допуска възможност за делегиране на правомощия, но доколкото случаят не е такъв, а е налице хипотеза на заместване, неоснователно жалбоподателят твърди, че извършеното оправомощаване е в противоречие на закона. Както е посочено в Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. на ОС на съдиите на ВАС по д.№ ТР-4/2002г., заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.

Неоснователни са и твърденията за наличие на противоречие между Закона за здравето и Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/.

Към датата на издаване на оспореното предписание – 23.09.2020г., на територията на Република България действа извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемично разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, обявена с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020г. и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 ,юни 2020г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020г.

Действително действащата уредба на „извънредната епидемична обстановка“ в Закона за здравето - §1, т.45 от ДР на ЗЗ, чл.63, ал.1 от ЗЗ, се доближава до уредбата на „бедствено положение“ по Закона за защита при бедствия. ЗЗБ урежда обществените отношения, свързани с осигуряването на защитата на живота и здравето на населението, опазването на околната среда и имуществото при бедствия - чл.1. Легалната дефиниция за „бедствие“ по чл.2 ЗЗБ включва три елемента: значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, което има негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда; това състояние да е предизвикано от природни явления и/или човешка дейност; невъзможност ситуацията да се предотврати, овладее и преодолее с обичайните средства. ЗЗБ изрично включва в обхвата на понятието „бедствие“ и „масови заболявания от епидемичен характер“ - чл.1 и чл.2, вр.§1, т.1 от ДР на ЗЗБ, като в чл.19, т.14 от закона са посочени като дейности по защита на населението „ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести. Въпреки че ЗЗБ включва епидемиите в своя обхват, той съдържа само алгоритъм за действие на властите и предвижда мерки главно при природни бедствия, аварии и катастрофи, но не и при епидемии - вж. Решение на Конституционния съд № 10 от 23.07.2020г. по к.д. № 7/2020г.

С измененията на Закона за здравето ДВ, бр.44 в сила от 14.05.2020г. е въведено понятието „извънредна епидемична обстановка“ - §1, т.45 от ДР на ЗЗ, дефинирано като бедствие, предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, предотвратяването и преодоляването на което изисква извършване на повече от обичайните дейности по защита и опазване живота и здравето на гражданите. Именно в този контекст са разписаните в ЗЗ правомощия на министъра на здравеопазването и на регионалните здравни инспекции, поради което твърдението за противоречие между разпоредбите на двата закона, респ. за неяснота на приложимите компетенции, е неоснователно.