Решение № 5301 от 26.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5301 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20211100113930 по описа за 2021 година

Предявени са от А. И. Л. против „М.“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 30.10.2020 г., около 16.30 в гр.София, при излизане от метростанция „******* автоматичната врата не отчела движението й, започнала преждевременно да се затваря, блъснала я и тя паднала на пода. При падането ищцата получила петрохантерна фрактура на лявата бедрена кост и фрактура на лявата гривнена стана. През периода 30.10.2020 г.-05.11.2020 г. била лекувана в УМБАЛ „С.М.“ ООД. За стабилизация на фрактурата на лявата ръка й били поставени две К – игли на дистален радиус. На 31.10.2020 г. била извършена операция, изразяваща се в открита репозция на фрактурата на бедрената кост с вътрешна фиксация, чрез поставяне на трохантерен и антиротационен винт. Поставена била и гипсова имобилизация на крака й. През възстановителния период ищцата изпитвала силни болки и неудобства, които я принудили да посети редица медицински специалисти през периода 23.12.2020 г. .- 29.01.2021 г., през който провела и рехабилитация, вкл. през периода 15.01.2021 г. – 20.01.2021 г. била хоспотилизирана в МЦ “Аква -2003“ ЕООД, а през периода 22.01.2021 г. - 29.01.2021 г. постъпила в „Национална специалирина болница за физикална терапия и рехабилитация„ ЕАД за продължаване на рехабилитационните процедури. Вследствие на обездвижването на долния крайник ищцата за дълъг периосд от време не била в състояние да става от леглото и сама да се грижи за битовите си и физиологични нужди. Наложило се нейните близки да й помагат и да я обслужват денонощно. Самостоятелното й обслужване било затруднено и поради фрактурата на лявата ръка, която била водеща ръка за нея. Въпреки проведеното лечение ищцата не могла да се възстанови напълно. Налице било скъсяване на левия й крайник, което довело до затруднена и накуцваща походка и намален захват на лявата ръка.

Вследствие на инцидента ищцата изживяла силен стрес, който се отразил на психиката й.

1

Оплаквала се от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня. Ищцата усещала, че вече не е същият пълноценен човек, какъвто била преди инцидента. Тревожела се че, ще остане инвалид до края на живота си. За лечението си извършила имуществени разходи на обща стойност от 1 866,65 лв. по следните фактури: № 2000237060/31.10.2020 г., издадена от УМБАЛ „Софиямед“ ООД, на стойност 1 730 лв., касаеща разходи за медицинско изделие, ведно с фискален бон и разписка; по фактура № 2000237061/31.10.2020 г., издадена от УМБАЛ „Софиямед“ ООД, на стойност 40 лв., касаеща разходи за медицинско изделие, ведно с фискален бон; по фактура № 2000237323/05.11.2020 г., издадена от УМБАЛ „Софиямед“ ООД, на стойност 34,80 лв., касаеща разходи за потребителска такса, ведно с фискален бон; по фактура № 4018004868/17.12.2020 г., издадена от „Л.З.“ ЕООД, на стойност 21,25 лв., касаеща разходи за медицинско изделие, ведно с фискален бон; по фактура № 3000024265/29.01.2021 г., издадена от „НСБФТР“ ЕАД, на стойност 40,60 лв., касаеща разходи за потребителска такса, ведно с фискален бон. Ищцата твърди, че вратата на вестибюла на метростанция „Дружба“, където е настъпил инцидентът, се стопанисвала от „М.“ ЕАД. Служителите на ответното дружество били длъжни да осигурят безопасното преминаване на ползвателите на метрото през входните и изходните врати на тази метростанция, като предприемат необходимите действия за поддържане на вратите. Самият факт, че при преминаването на ищцата през автоматичната врата, същата започнала да се затваря, доказвал противоправното бездействие от страна на служителите на ответника, които не изпълнили задължението си да осигурят безопасността на пътниците, преминаващи през нея. По изложените съображения, ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 60 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на инцидента - 30.10.2020 г./дата, посочена в списъка с разноските/ до окончателното изплащане, както и сумата от 1 866,65 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът „М.“ЕАД оспорва фактическите твърдения в исковата молба. Оспорва да са осъществени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва да е налице противоправно бездействие от страна на служители на „М." ЕАД, изразяващо се в неизпълнение на вменените им задължения да осигуряват безопасността пътниците в метрото. Твърди, че с грижата на добър стопанин изградил в Софийското метро действащи съвременни и надеждни системи за управление и контрол, които се поддържали денонощно в техническа изправност. В дружеството била внедрена Система за управление на качеството с област на приложение „Експлоатация на М.а“, отговаряща на изискванията на БДС ЕМ 150 9001:2015. Автоматичните плъзгащи врати, монтирани на вход-изходите на метростанциите, вкл. и процесната, се обслужвали и поддържали от Отдел "ОВК" в Служба "Електромеханика" на Управление "Експлоатация" на ответното дружество.

Профилактиката им се извършвала 2 пъти годишно, като сроковете за това били предвидени в Годишния план за проверка на работата, ремонти и профилактика на съоръженията в Служба "Електромеханика", утвърден от изпълнителния директор на "М." ЕАД, който бил част от Системата за управление на качеството. Профилактиката на вратите през 2020 г. била планирана за месеците април и ноември. Поради извънредното положение в България, обявено в периода 13.03.2020 г. -13.05.2020 г., заради възникналата Ковид пандемия, първата 2 профилактика била извършена на 10.06.2020 г., което било отразено в Книгата за повреди по съоръженията на МС "Дружба", в оперативния дневник на Отдел "ОВК" - Служба "Електромеханика" и в месечния отчет за извършената работа в Отдел "ОВК" - Служба

"Електромеханика" за м. юни 2020 г. Ответникът, чрез своите служители, предприел необходимите действия за поддържане на вратите, така че да осигури безопасност и достъпност за пътниците, ползващи транспортната услуга. Оспорва да е налице виновно поведение - пряко или косвено - от страна наслужители на дружеството. Твърди, че автоматичните плъзгащи врати (АПВ) представлявали панели от стъкло, затворени в алуминиеви профили (плъзгащи се крила), окачени на хоризонтална носеща алуминиева релса, посредством ролкови колички, които в долната си част били ограничени от подови носачи. Ролковите колички били свързани посредством зъбен ремък към електродвигател, който задвижвал плъзгащите врати. Електродвигателят бил управляван от контролен блок, към който били свързани активиращи и защитни сензори. По време на работа автоматичните плъзгащи се врати се самотествали и ако възникнел някакъв дефект, спирали и подавали сигнал за грешка, чийто код се изписвал на контролния им панел. След отстраняване на проблема рестартирането им ставало ръчно. Автоматичните плъзгащи се врати възприемали подвижните обекти чрез оптични сензори за движение, които подавали сигнал към контролния блок и той задействал алгоритъма за движение. Поддържа, че процесната автоматична плъзгаща се врата работела в нормален режим както преди инцидента, така и по време на самия инцидент и дори след него - нормално реагирала при появата на пътниците. При излизане от турникета ищцата се движела успоредно на вратата, която се отворила, но в един момент Л. попаднала в т.нар. "мъртва точка" на сензора за движение и той освободил подвижните крила, които започнали да се затварят „със сила само 15 кг.“, за да може при оказана съпротива, контролерът да я засече и да прекрати затварянето на вратата. В момента на съпротивление обаче, десният крак на ищцата бил във въздуха, а в лявата си ръка държала пазарска чанта. Тя направила опит да се задържи за вратата, посягайки с дясната си ръка към движещото се крило, при което се завъртяла и паднала. В момента на съприкосновение с вратата ищцата била в неустойчиво положение, загубила равновесие и вратата не отчела необходимото съпротивление за прекратяване на затварянето. Ответникът оспорва и размера на исковете. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото медицински документи и заключенията на медицинската и техническата експертиза, които съдът кредитира, се установява, че на 30.10.2020 г., около 16.30 часа, в гр.София, при излизане от метростанция „Дружба“, през вестибюл В2, изход 5, ищцата е била ударена от от автоматичната врата, която не е отчела движението й, започнала е да се затваря преждевременно, вследствие на което е блъснала Л. и тя е паднала на пода.

Според заключението на медицинската експертиза, което съдът приема изцяло като компетентно и обективно дадено, при падането ищцата е получила счупване на лявата бедрена кост в горната й част – петрохантерно и счупване на двете кости на лявата предмишница в долния им край. Телесните повреди са в причинно-следствена връзка с гореописания инцидент. Проведено е било болнично лечение през периода 30.10.2020 г. 3 05.11.2020 г. – 6 дни и от 22.01.2021 г. до 29.01.2021 г. – 7 дни; домашно-амбулаторно лечение от 05.11.2020 г. до 21.01.2021 г. - 2.5 месеца и от 29.01.2021 г. до около 3-4 месеца.

През време на болничното лечение ищцата е оперирана два пъти. При първата операция е извършено открито наместване и фиксация на лявата бедрена кост с интрамедуларен пирон и винтове, а при втората оперция е извършено открито наместване и фиксация на лявата лъчева кост с 2К – игли и гипс. По време на второто болнично лечение пострадалата е провела рехабилитация. Възстановителният период е продължил около 7-8 месеца. Ищцата е претърпяла непосредствено след произшествието болки и страдания с голям интензитет за около 7-8 дни, както и след сваляне на гипса на ръката за около 14-15 дни, след което е изпитвала болки с умерен интензитет за около 3-4 месеца от травмата на крака и за 2-3 месеца от травмата на ръката, а впоследствие интензитетът на болките постепенно е намалял. Ищцата би могла да изпитва болки в крака и в ръката и понастоящем при влажно и студено време, при по-голямо натоварване на ръката и при по-продължително ходене и стоене права на крака. С оглед на възрастта на пострадалата, характера и местоположението на травматичната увреда и давността на получаването й, може да се приеме, че ще изпитва болки до живот. Ищцата може да използва лявата си ръка и да се самообслужва. Налице е обаче намален обем на движенията на лявата гривнена става с 15 % и намалена сила на захват на лявата ръка. Това състояние е трайно и не може да се очаква подобрение.

Самостоятелната походка на ищцата е възстановена. Налице е намален обем на движение на лявата тазобедрена става с 25 % общо за всички посоки на движение, не може да извърши клякане с левия крак. Това състояние е трайно и не се очаква подобрение. Разходите по представените от ищцата фактури са били необходими за лечение на получените от нея травматични увреждания – по фактура от 31.10.2020 г. за реконструктивен пирон - 1730.00 лв.; по фактура от 31.10.2020 г. за травматологичен сет - 40.00лв.; по фактура от 05.11.2020г. за потребителска такса - 34.80лв.; по фактура от 17.12.2020 г. за бастун - 21.25 лв.; по фактура от 29.01.2021 г. за потребителска такса -40.60лв.

От заключението на техническата експертиза, изготвено въз основа на представените по делото технически документи и след като се е запознало със записа на инцидента, което заключение съдът кредитира, се установява, че автоматичните плъзгащи врати (АПВ) представляват панели от стъкло, затворени в алуминиеви профили (плъзгащи се крила), окачени на хоризонтална носеща греда с релса, върху която, посредством ролкови механизми, електродвигател и подови носачи, се извършва линейно движение. Ролковите механизми са свързани посредством зъбен ремък към електродвигател, който задвижва плъзгащите врати. Електродвигателят е управляван от контролен блок, към който са свързани активиращи и защитни сензори. По време на работа автоматичните плъзгащи врати се самотестват и самодиагностицират и ако възникне дефект, спират работа и подават сигнал за грешка, посредством червена светлина на панела им за управление, като код за грешка се изписва на контролния им панел. След отстраняване на проблема рестартирането става ръчно от оператор. Автоматичните плъзгащи врати възприемат наличието на подвижни обекти чрез инфрачервени и радарни сензори за движение, които подават сигнал към контролния блок и той задейства алгоритъм, управляващ движението им. От видеозаписа, предоставен на вещото лице, същият е установил, че процесните автоматични пълзгащи се врати работят в нормален режим, както преди, така и по време на самия инцидент, както и след него - нормално реагират при появата на пътниците, т.е. когато 4 вратата започне да се затваря, при поява на пътник, тя спира и започва да се отваря отново.