Решение № 2907 от 19.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2907 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20221110207227 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Е. М. А. срещу наказателно постановление № 22-4332004178/25.03.2022г. издадено от Началник сектор в ОПП-СДВР, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Излага доводи, че АУАН и НП са издадени извън предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, почти година след датата на извършване на нарушението. Намира, че не са били спазени законовите изисквания за обозначаване на мястото на контрол. Твърди, че неправилно е ангажирана отговорността му за системно извършвани нарушения на скоростния режим, тъй като в качеството му на управител на дружество стопанисващо различни МПС същият понася отговорността за извършените с тях нарушения. Прави искане за отмяна на санкционния акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от упъ;номощен процесуален представител – адв. А, който поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски съгласно представения списък.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разглеждана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 22.03.2021г., в 16:27 часа, в гр. София, на бул. Околовръстен път, с посока на движение от бул. Ботевградско шосе към ***, при въведено ограничения на скоростта 90 км/ч за извън населено място, с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 560, позиционирана в служебен автомобил на МВР, била засечена скорост на движение на МПС – марка „БМВ ”, модел „535 Д ХДрайв” с рег. № , 129 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 90 км./ч., т.е. превишение – 39 км./ч.

Лекият автомобил бил регистриран на Е. М. А..

От извършена служебна проверка в масивите на СДВР било установено, че срещу А. има издадени и влезли в законна сила ЕФ № К 4217431/08.09.2020г., влязъл в законна сила на 09.02.2021г., ЕФ серия К № 3955194/04.06.2020г. влязъл в законна сила на 06.11.2020г. и ЕФ серия К № 3595199/13.05.2020 влязъл в законна сила на 17.06.2020г. за нарушения на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

От разпечатка от паметта на техническо средство, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 22.03.2021г., в 16:27:48ч. с посочени точни координати на местоположението е засечена скорост на движение от 133 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.

Работата по преписката била възложена на св. Г М – мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, който след като се запознал с представените му материали призовал жалбоподателя в ОППСДВР.

При явяването си на 14.03.2022г. жалбоподателя А. собственоръчно попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата автомобилът е управлявал лично от него.

Св. М. преценил, че е налице нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 182, ал. 5 от ЗДвП и в присъствието на свидетели и нарушителя съставил против А. АУАН № 027602/14.03.2022г.

Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата, като същият бил подписан без 2 възражения.

В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 22-4332-004178/25.03.2022г. издадено от Началник сектор в ОПП-СДВР, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Г. М., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на свидетеля съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията му са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните от М. свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.

189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

3

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. В действителност в АУАН не е посочена пълната цифрова квалификация на нарушението, но този пропуск е бил отстранен от АНО и не е рефлектирал върху правото на защита на санкционираното лице.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна. Във връзка с направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателя следва да се посочи, че видно от представените по делото писмени доказателства декларацията по чл. 188 от ЗДвП е попълнена на 14.03.2022г., от която именно дата следва да се приеме, че компетентните органи са установили кой е извършител на нарушението.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в извън населено място водачът на пътното превозно средство не трябва да превишава максимално определената скорост от 90 км/ч.

Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – извън пределите на територията 4 на гр. София.

Видно от представения клип на 22.03.2021г., в 16:27 часа, е заснет лек автомобил марка „БМВ ”, модел „535 Д ХДрайв” с рег. № , като техническото средство е отчело фактическа скорост от 133 км./ч. км/ч.. След отчитане на допустимата грешка в полза на нарушителя е приета скорост от 129 км/ч.

Лекият автомобил е заснет като единствено МПС към момента на отчитане на скоростта, липсват други МПС, поради което съдът намира, че АНО е доказал по безсъмнен начин констатациите в акт за установяване на административно нарушение, инкорпорирани в наказателно постановление.

Доказано се явява твърдението на АНО, че нарушението е извършено при условията на системност, съгласно дадената в §62 от ДР на ЗДвП дефиниция. По делото няма спор, че срещу А. има издадени още три ЕФ, които видно от представените по делото писмени доказателства са влезли в сила, а нарушението, за което е санкциониран с атакуваното наказателно постановление е в едногодишния срок от влизането в сила на посочените в него ЕФ.

Санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, предвижда налагане на наказание глоба в двоен размер на предвиденото за съответното нарушение, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в извън населено място от 90 км/ч., с 39 км/ч., което попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, която предвижда за нарушения на максимално допустимата скорост за движение в рамките на населено място, когато превишаването е от 31 до 40 км/ ч да се налага наказание глоба в размер на 300 лева, респективно двойният размер на същата се равнява именно на 600 лева, каквото е и наложената с атакувания електронен фиш глоба. Санкцията е абсолютно определена, в цитираните разпоредби на ЗДвП, поради което не съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае от допълнително обсъждане.

Административнонаказателната отговорност е лична и независимо от изложените от жалбоподателя причини защо по отношение на същия има издадени и влезли в сила множество НП и ЕФ, съдът не разполага с възможност да изследва тези факти, а следва да съобрази приложените по делото писмени доказателства в тази насока.