Решение № 2612 от 28.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2612 гр. С., 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря М. Ив. Д. като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20241100107425 по описа за 2024 година

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл. 50 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, като и евентуални искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на М. И. С. ЕГН *********15, чрез адв. С. Н.- САК като пълномощник, с която срещу „Метрополитен“ ЕАД ЕИК 000632256, са предявени обективно кумулативно съединени деликтни искове за осъждане на ответното дружество да заплати следните суми:

- сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреди в резултат на злополука с автоматична плъзгаща се врата на входа на метростанция „Хаджи Димитър“, настъпила на 08.05.2024г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 08.05.2024г. до окончателното й изплащане

- сумата от 2 531.80 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от претърпяната злополука изразяващи се в направени разноски за лечение и медицински консумативи, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 08.05.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

1

Твърди се в исковата молба, че на 08.05.2024г. около 11:00 часа ищцата претърпяла злополука при влизане в метростанция „Хаджи Димитър“, докато преминавала през отворена автоматична плъзгаща се врата на входа на метростанцията. В момента на преминаването, когато била по средата на вратата изведнъж двете страни на вратата рязко се затворили и я притиснали. Ищцата останала между вратите, които се затваряли без възможност да се освободи. В резултат на затискането от вратата ищцата получила тежки травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на лява бедрена кост. Приета била по спешност в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ в изключително тежко състояние със силни болки, оток и ограничени движения в областта на лява тазобедрена става с бедро.

Сочи се, че на 09.05.2024 г. ищцата е оперирана, като е извършена операция репозиция на фрактурата на лява тазобедрена става и фиксация с бедрен пирон и винтове. Твърди се, че ищцата изпитвала силни болки, които продължават и понастоящем. Била напълно обездвижена и имала непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието си. Налагало се да приема обезболяващи медикаменти.

Твърди се, че ищцата продължава да изпитва болки и липсва подобрение в състоянието й.

Наведен е довод, че във връзка с лечението ищцата е извършила разход в размер на 2531,80 лв., формирана от следните суми:

- сумата 2 397,00 лв. проксимален бедрен пирон с комплект винтове титан;

- сумата 15 лв. запис на медицинско изследване;

- сумата 34,80 лв. потребителска такса;

- сумата 70 лв. специализиран медицински транспорт.

Сочи се в исковата молба, че във връзка с инцидента е съставен акт № 3/08.05.2024 г. от Управление експлоатация на „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД. Моли исковата претенция да бъде уважена.

В срока по чл.131 ГПК ответното „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД е депозирало отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът оспорва изложения от ищцата механизъм на увреждането. Позовава се на видеозапис, осъществен чрез системата за видеонаблюдение в метрото. Сочи, че от записа се установява, че непосредствено преди ищцата през същата врата преминава друга пътничка с дете, която е нормално пропусната. След това се появява ищцата, която се придвижва успоредно и съвсем близо до преградната стена, което я изключва от обсега на сензора, управляващ входа на вратата. Това предизвиква контакта между тялото на ищцата и вече затварящата се врата, в 2 резултат но което ищцата полита и падайки на пода получава съответните увреждания. Оспорва като несъстоятелни твърденията за неизправност на вратата, при която се е получил инцидента. Сочи, че автоматичните плъзгащи врати /АПВ/, монтирани на вход-изходите на метростанциите, вкл. и процесната, се обслужвали и поддържали от Отдел "ОВК" в Служба "Електромеханика" на Управление "Експлоатация" на ответното дружество. Профилактиката им се извършвала 2 пъти годишно, като сроковете за това били предвидени в Годишния план за проверка на работата, ремонти и профилактика на съоръженията в Служба "Електромеханика", утвърден от изпълнителния директор на "Метрополитен" ЕАД, който бил част от Системата за управление на качеството. Сочи, че автоматичните плъзгащи врати /АПВ/ представляват панели от стъкло затворени в алуминиеви профили /плъзгащи се крила/, окачени на хоризонтална носеща алуминиева релса посредством ролкови колички, като в долната си част са ограничени от подови носачи. Ролковите колички са свързани към електродвигател, който задвижва плъзгащите се врати. Електродвигателят е управляван от контролен блок, към който са свързани активиращи и защитни сензори.Твърди се, че автоматичните врати възприемат детекцията на подвижни обекти, чрез оптични сензори за движение, които подават сигнал към контролния блок и той задейства алгоритъма за движение. Твърди, че преди и след инцидента процесната АПВ е работила в нормален режим, т.е. когато започне да се затваря, при поява на човек спира и започва да се отваря, като се позовава на видеозаписа. Ответникът поддържа, че процесната автоматична плъзгаща се врата е била изправна. По изложените съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени. При евентуалност навежда възражение за прекомерност на исковата претенция.

В съдебно заседание, ищцата лично и чрез пълномощника си адв. С. Н. поддържа предявените искове, като по реда на чл.143, ал.2 ГПК допълва исковата молба, поддържайки, че сензорите на вратата не са настроени правилно и служителите на ответника не са поставили указателни табели, за това да бъдат предупредени преминаващите, успоредно до вратата за опасността и конкретно, че сензорите не обхващат пътниците движещи се успоредно на вратата и гражданите, които се движат там са изключени от обхвата на сензора, поради което ответникът носи отговорност на основание чл.49 ЗЗД.

На основание чл.214, ал.1 ГПК в открито с.з. на 21.03.2025г. е допуснато увеличение на размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди от 50 000лв. на 80 000лв.

В съдебно заседание, ответното чрез процесуалния си представител юрк. Г.

3 оспорва предявения иск. Представя списък на разноски и писмени бележки.

Софийски градски съд, ГО, І-7 състав , преценявайки доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото медицински документи и заключенията на медицинската и техническата експертиза, се установява, че на 08.05.2024г., около 11,00 часа, в гр. С., при влизане във вестибюла на метростанция "Хаджи Димитър", ищцата е била ударена от автоматичната плъзгаща се врата, която не е отчела движението й, започнала е да се затваря докато С. преминавала, вследствие на което ищцата е блъсната на пода и паднала на лявата си страна.

За случая е съставен Акт за злополука № 3/ 08.05.2024 г. от Управление експлоатация на „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД, в който е отразено, че произшествието е настъпило в метростанция "Хаджи Димитър", както и обстоятелството, че вследствие на удара на плъзгащата се входна врата М. И. С. на 75г. е получила фрактура на лява тазобедрена става. В частта относно вероятната диагноза Акт за злополука № 3/ 08.05.2024 г. е попълнен от пристигналия на място медицински екип. /л.5 от делото/

В показанията на свидетелката Л.Р.С. - очевидец на процесната злополука, се съдържат данни, че инцидента с ищцата се случил на влизане в метростанция "Хаджи Димитър" на 08.05.2024 г., преди обяд. Свид. С. посочва, че при влизането в метростанцията, пред плъзгащите врати били само двете – самата свидетелката и ищцата М., която се движела около 2 крачки напред и идвала от дясната страна на метрото. Свидетелката сочи, че ищцата тръгнала да преминава вратите, а те започнали да се отварят и да се затварят, като съборили жената на земята, и не спрели да се движат. Свид. С. издърпала пострадалата ищца, преместила я и останала с нея около 40 минути. След инцидента ищцата не можела да стане, стенела от болка, а единият крак й бил изкривен в неестествено положение. Дошли още две – три жени да помогнат, като от близкото кафене донесли столче, за да повдигнат ищцата, която още била на земята. От служителите на метростанцията никой не реагирал при инцидента. След като се събрали няколко човека около пострадалата М., свидетелката се обадила на тел.112 за помощ, както и на близките на ищцата. Свид. С. сочи, че първо прозвънила на сина на ищцата, за да му съобщи станалото. Дошъл на място и екип на Бърза помощ. Дошли снаха и внука на 4 ищцата, за да я придружат. За инцидента свидетелката била извикана в една стая от Охраната на метрото.

Показанията на свидетелката Л.Р.С. почиват на непосредствени лични впечатления, същите са последователни и житейски логични, поради което съдът ги кредитира.

Видно от приетата Епикриза по ИЗ № 19870 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, ищцата М. И. С. на 75г., е приета в болничното заведение на 08.05.2024г. с диагноза закрито петрохантерно счупване в ляво, данни от анамнеза – притисната от врата в метростанция. Обективно е установено болка, оток и ограничен обем движения на лява ТБС. Отразено е, че на 09.05.2024г. ищцата е оперирана – наместване и фиксация на лява бедрена кост с бедрен пирон, проксимален и дистален винт. Ищцата е изписана на 14.05.2024г. с подобрение и препоръка за продължаване на медикаментозната терапия и ХДР. /л.6, л.7 от делото/ Разходите по представените от ищцата фактури са били необходими за лечение на получените от нея травматични увреждания - по фактура от 13.05.2024г. сумата 2 397,00 лв. проксимален бедрен пирон с комплект винтове титан; по фактура от 14.05.2024г. сумата 15 лв. запис на медицинско изследване; по фактура от 14.05.2024г. сумата 34,80 лв. потребителска такса;

По фактура от 18.05.2024г. сумата 70 лв. специализиран медицински транспорт.

/л.8-л.11 от делото/

От приетото заключение на съдебно медицинската експертиза с вещо лице д-р Т. Д., което съдът приема изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че при падането ищцата е получила закрито счупване на лявата бедрена кост - петрохантерно. Телесната повреда е в причинно-следствена връзка с гореописания инцидент. Проведено е било болнично лечение през периода 08.05.2024г. – 14.05.2024г. - общо 6 дни; домашно-амбулаторно лечение от 14.05.2024г. нататък, около 5- 6 месеца. През време на болничното лечение ищцата е оперирана на 09.05.2024г. в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД. При операцията е извършено открито наместване и фиксация на счупената бедрена кост с интрамедуларен пирон и два винта. По време на домашно – амбулаторното лечение ищцата е ходила на превръзки, контролни прегледи, провеждала е раздвижване на крака в домашна обстановка.

При проведения личен преглед на М. С., вещото лице специалист ортопед е установило бавна, трудна походка с бастун, левия крак е по- къс с 2 см., лявата подбедрица е по- дебела с 3 см. Д-р Д. при проведения преглед установява, че 5 външната повърхност на лявото бедро се виждат белези от операция – 9,5 в горната трета, 6см. в средата трета и 2см. белег в долната трета. В приетото заключение на СМЕ е обоснован извод, че при ищцата са налице остатъчни явления – лявата тазобедрена става извършва движения в обем с 35 % по-малък от нормата, походка с бастун, бавна и трудна, белези по външната част на ляво бедро от претърпяната операция.

Според заключението на СМЕ ищцата е претърпяла непосредствено след произшествието болки и страдания с голям интензитет за около 9- 10 дни, след което интензитета на болките е бил по-слаб до 45 – 50 дни след операцията. След това ищцата е започнала да стъпва на крака си и болките са се засилили за около 20 дни. След този период интензитета на болките започнал да намалява. Обосновано е, че при продължително ходене и стоене права, при студено и влажно време ищцата ще изпитва болки 2-3 години.