Решение № 947 от 26.04.2018, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. Пловдив, 26.04. 2018 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА

МИХАЙЛОВА при секретаря Р. П. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА

МИХАЙЛОВА административно дело № 2057 по описа за 2015 год. на

Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, предявена от “Б.”АД – в несъстоятелност, ЕИК *, със седалище и адрес на управление : **, чрез процесуалния представител адвокат К.Б. срещу Министерството на икономиката с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.4 § 3 от ДФЕС за следните искови претенции:

1.обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 6 222 716, 34 лева (шест милиона двеста двадесет и две хиляди седемстотин и шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки);

2.лихвите върху посочената сума от датата на постановяването на решението на Административен съд София - град (26.07.2013 г.) до датата на подаване на исковата молба (04.08.2015 г.), възлизащи на 1 281 616, 76 лева (един милион двеста осемдесет и една хиляди шестстотин и шестнадесет лева и седемдесет и шест стотинки);

3.обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева);

4.лихвите върху посочената сума от датата на извършване на нарушението - издаването на незаконосъобразната заповед (08.10.2008 г.) до датата на подаване на исковата молба (04.08.2015 г.), възлизащи на 36 803, 45 лева (тридесет и шест хиляди осемстотин и три лева и четиридесет и пет стотинки);

5.лихвите върху посочените в т.1. и т.3. суми от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане на обезщетението.

Иска се и да се осъди ответника да заплати разноските по делото, включително възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат.

Твърденията, на които се основава исковата молба са, че е издадена от Зам.министъра на икономиката и енергетиката Заповед № ТРД-15-12 от 08.10.2008 г., с която е разпоредено отнемане на лиценза на дружеството за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Заповедта е обжалвана пред Софийският административен съд, като е образувано адм.дело № 6582 по описа за 2008г. Пет години след отнемането на лиценза с Решение № 5250 от 26.07.2013г. съдът е отменил Заповед №

ТРД-15-12 от 08.10.2008 г., с която е разпоредено отнемане на лиценза на дружеството за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали.

Твърденията са, че независимо от подадената жалба до Административен съд София град срещу цитираната по-горе заповед, в резултат на отнемането на лиценза дружеството е установило, че не би могло да реализира предвидената програма по проект за безвъзмездно финансиране по ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007 - 2013", в която е участвало, тъй като поради драстичното намаляване на суровините не би могло да покрие вноските по банковите си кредити, а оттам би компрометирало изпълнението на договора за безвъзмездно финансиране, поради което последния не поражда действие.

Ищецът твърди още, че вследствие на незаконосъобразния административен акт, с който е отнет лиценза на търговец на отпадъци от черни и цветни метали са намалели суровините, с които работи дружеството, поради което е намалял обема на работа. В резултат дружеството не е успяло да изпълни свои договорни задължения, изгубило клиентела и работници, на които не успяло да заплати работните им заплати, не успяло да погаси кредитните си вноски и публичните си задължения, търпяло е лихви, глоби и санкции, изгубило е безвъзмездното финансиране, не е успяло да покрива задълженията си към доставчици, т.е. дружеството е претърпяло имуществени вреди.

Твърдяните имущесствени вреди са в размер на 6 222 716, 34 лева (шест милиона двеста двадесет и две хиляди седемстотин и шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки), разпределени по пера, както следва:

1.Наказателни лихви по просрочени и изискуеми кредити - 278 374, 21 лева(двеста седемдесет и осем хиляди триста седемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки) ;

2.Обезщетения на напуснали служители поради неплатени работни заплати - 36 305, 88 лева (тридесет и шест хиляди, триста и пет лева и осемдесет и осем стотинки) ;

3.Стойността на продадените на публична продан земи на дружеството по изпълнителното дело с взискател “У.Б.”АД- 1 383 141 (един милион триста осемдесет и три хиляди сто четиридесет и един лева);

4.Стойността на продадените на публична продан сгради на дружеството по изпълнителното дело е взискател “У.Б.”АД - 2 626 837, 25 лева (два милиона шестстотин двадесет и шест хиляди осемстотин тридесет и седем лева и двадесет и пет стотинки);

5.Стойността на продадените на публична продан съоръжения на дружеството по изпълнителното дело е взискател „У. Б.* АД - 86 750, 46 лева (осемдесет и шест хиляди седемстотин и петдесет лева и четиридесет и шест стотинки);

6. Лихви, разноски и такси по дела, заведени от съконтрагенти за заплащане на суми по неизпълнени договори - 79 416, 55 лева (седемдесет и девет хиляди четиристотин и шестнадесет хиляди лева и петдесет и пет стотинки);

7.Лихви, глоби и санкции за неизплатени публични задължения - 749 153, 99 лева (седемстотин четиридесет и девет хиляди сто петдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки);

8.Безвъзмездна финансова помощ от 982 737

(деветстотин осемдесет и две хиляди седемстотин тридесет и седем) лева.

Ищецът твърди още, че в резултат на оповестяването на заповедта за отнемане на лиценза на дружеството, то губи безупречната си репутация на коректен търговец, губи доброто си име на коректен клиент на банката, т.е. дружеството търпи и неимуществени вреди, съизмерими с вредите на неговите представители.

Твърдяните неимущесствени вреди са в размер на 50 000,000 (петдесет хиляди лева).

Претенцията с правно основание чл.4 § 3 от

ДФЕС е обоснована с доводи, че в нарушение на принципа за пропорционалността - общ принцип на правото на Европейския съюз, за забавеното предоставяне на поисканата от компетентните органи информация, на дружеството е наложена несъразмерно висока санкция - отнемане на лиценз за извършване на дейността, в резултат на което са претърпени вреди.

В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител адвокат К.Б. поддържа депозираната искова молба, като в подкрепа на твърденията в нея ангажира доказателства – писмени, гласни и експертни заключения. Подробни съображения се излагат в писмена защита, депозирана по делото.

Ответникът

– Министерство на икономиката, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А.М. в писмен отговор по чл.131 от ГПК оспорва изцяло предявения иск. Застъпва становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се поддържа, че не е налице причинна връзка между претендираните вреди и незаконосъобразния административен акт. Подробни съображения в тази насока се излагат в писмена защита, депозирана по делото. Заявява се и претенция за присъждане на сторените разноски по производството.

Участвалият в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковете, събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните прие за установено следното :

От фактическа страна по делото не съществува спор относно обстоятелството, че ищецът “Б.”АД е търговец, регистриран в Република България, като предметът на дейност на дружеството е свързан с ,,проектоконструктурска и развойна дейност в областта на търговската техника, производство на машини и съоръжения за търговията, металолеене, вътрешно и външнотърговска дейност".

На 04.08.2008г. е издадено наказателно постановление (НП) № 52/04.08.2008 г. на директора на РИОСВ, въз основа на АУАН № 318/19.05.2008г. Наказателното постановление е обжалвано пред Карловския районен съд и впоследствие е отменено.

На

11.08.2008г. Министърът на околната среда и водите е отправил до Министъра на икономиката и енергетиката искане за отнемане лиценза на дружеството на основание чл.59, ал. 1, т.2, буква “а“ от ЗУО. В своето становище министърът на околната среда и водите е предложил да бъде отнет лиценза на “Б.”АД поради това, че дружеството е извършвало търговска дейност при липса на регистър на покупките и вноса и/или регистър на продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали. Като доказателства са представени констативен протокол и два акта с № 000317 и № 000318 за установяване на административно нарушение.

На

12.09.2008г. е проведено заседание на Междуведомствената комисия по чл.59, ал.2 от ЗУО, на което е взето решение за изготвяне на заповед за отнемане на лиценза.

Междуведомствената комисията е направила изменение на предложеното от Министерство на околната среда и водите основание за отнемане на лиценза, а именно „липса на регистър на покупките и вноса и/или регистър на продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали“ с основание „мотивирано предложение от министъра на околната среда и водите“.

Със Заповед № ТРД-15-12 от 08.10.2008г., издадена от Зам.министъра на икономиката и енергетиката е разпоредено на основание чл.59, ал.1, т.2, б.“г“ от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ отнемане на Лиценз № 449/20.10.2006г., издаден на дружество “Б.”АД, със седалище и адрес на управление:**** с идентификационен код по регистър БУЛСТАТ № ****, представляван от управителя Т. Г.Г. - изп.директор по ф.д № 4425/1996г. на Пловдински окръжен съд.

Заповедта е издадена на основание чл.59, ал.1, т.2, б.“г“ от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ отм., предвид наличие на мотивирано предложение от министъра на околната среда и водите.

Не се твърди и не се установява от данните по делото да е допуснато предварително изпълнение на административния акт с разпореждане на административния орган.

Такова не следва и по силата на закона.

“Б.”АД е обжалвало Заповед №

ТРД-15-12 от 08.10.2008 г., издадена от Зам.министъра на икономиката и енергетиката пред Административен съд София град, по която е било образувано адм.дело 6582 по описа за 2008г. С Решение № 5250 от 26.07.2013г. постановено по делото съдът е отменил Заповед № ТРД-15-12 от

08.10.2008г., издадена от Зам.министъра на икономиката и енергетиката.

Решението на административния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила на 18.09.2013г.

По делото са приети като писмени доказателства документите, представляващи пълната административна преписка относно Заповед № ТРД-15-12 от 08.10.2008г., издадена от