Решение № 29 от 26.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Велико Търново, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20264000600016 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения А. Г. А. да бъде възобновено наказателното производство, да се отмените решението по ВНОХД №292/2025 г. на ОС- Велико Търново и делото се върне за ново разглеждане от същия съд, който да извърши цялостно и законосъобразно обсъждане на всички доказателствени материали и да изложи мотиви, съобразено чл. 339 от НПК.

Алтернативно се иска отмяна на въззивното решение и постановената първоинстанционна присъда и постановяване на оправдаване на основание чл.425, ал. 1, т.2 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.

Алтернативно също се моли да се възобнови производството по делото и се измени решението на Окръжния съд, като за престъплението по чл.353в, ал.1 НК се приложи чл.55 ал.1 т.2 б. „б" от НК и се замени наказанието лишаване от свобода с пробация. Ако съдът прецени, че са налице основанията на чл.55 НК по отношение на основното наказание, да се приложи чл.55, ал.3 НК, като се отмени наложеното кумулативно наказание глоба или да се намали в минималния предвиден размер в санкцията на чл.353в, ал.1 НК.

Алтернативно също се моли, наложеното наказание за престъплението 1 по чл.353в, ал.1 НК лишаване от свобода от две години да се намали размера му, както и да се намали наложената глоба от 8 000 лв. в минималния предвиден размер, а така също и определеното общо наказание по чл.23, ал.1 и ал.3 НК.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения, че няма твърдените съществени процесуални нарушения, посочени в искането за възобновяване, изразяващи се в липса на мотиви от въззивния съд. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства, установил е фактическата обстановка, стигнал е до верен правен извод за извършеното престъпление и за авторството на деянието, съответно и няма основания за оправдаване на лицето. Няма основание за изменение на наказанието "лишаване от свобода" в „пробация“ с прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Единствено Окръжният съд след възобновяване на производството е следвало да съобрази забраната реформацио импеус, тъй като при първото разглеждане на делото Окръжен съд - Велико Търново е изменил наложеното наказание и е определил наказание в по-нисък размер. Това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от Окръжния съд след връщане на делото.

Осъденото лице А. Г. А. не се явява за изразяване на лично становище.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т.1, т. 2 и т.3 от НПК – нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и наказанието е явно несправедливо. Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване неоснователно, като съображенията за това са следните: е

С Присъда №3/30.01.2023г. по НОХД №9/2022г., по описа на РС-Велико Търново съдът е постановил: Признава подсъдимия А. Г. А. - за виновен в това, че в периода от 21.06.2017 г. до 27.12.2017г., в гр. Велико Търново, като управител на „АГ Индустри"ЕООД гр. Велико Търново, притежаващо 2

Разрешение

№04-ДО-30-00 от 24.01.2017 г. на Директор РИОСВ – Велико Търново за третиране на отпадъци, при условията на продължавано престъпление чрез 21 деяния, управлявал опасни отпадъци - 373,920 тона отработена филтруваща глина, код 19. 11. 01*, не по установения от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ ред, като в нарушение на чл.8, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците ги приемал на различно място от определената площадка в с.Карайсен, Община Павликени, УПИ II, кв. 54 и не ги предал за последващо третиране на лица с документ за третирането им с писмен договор за отпадъци със съответния код; чл. 8, ал. 2, т. 5 от ЗУО; чл. 44, ал. 1 6 от ЗУО, като деянията са подробно посочени, поради което и на основание чл. 353в, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК го осъжда на две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за срок от четири години и с глоба в размер на 8 000,00 /осем хиляди/ лева в полза на републиканския бюджет.

Признава подсъдимия А. Г. А. за виновен в това, че в периода 21.06.2017 г. до 03.11.2017 г., в гр. Велико Търново, като длъжностно лице, в кръга на службата си - управител на „АГ Индустри" ЕООД гр. Велико Търново, притежаващо Разрешение № 04-ДО-830-00 от 24.01.2017 г. на Директор РИОСВ - Велико Търново за третиране на отпадъци, при условията на продължавано престъпление чрез 21 деяния, с цел да бъдат използвани като доказателства за удостоверените обстоятелства, съставил официални документи, а именно: Раздел В - „Товарополучател" на Идентификационен документ /ИД/, представляващо приложение № 8 към чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, издадена от Министъра на околната среда и водите, в които удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че е приел за извършване само на междинни операции с отпадъка /съхранение/ на площадката по Разрешение № 04-ДО830-00 от 24.01.2017 г. на Директор РИОСВ - Велико Търново опасен отпадък, код 19. 11. 01* - отработена филтруваща глина, когато не го е получил за съхранение на одобрената с разрешението площадка № 1 в с. Карайсен, Община Павликени, УПИ II, кв. 54, като деянията са подробно посочени, поради което и на основание чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК го осъжда на една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК налага на подсъдимия А. Г. А., едно общо, най-тежко измежду така наложените му за отделните престъпления наказания, а именно наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за срок от четири години и присъединява изцяло наказанието глоба в размер на 8 000,00 /осем хиляди/ лева в полза на републиканския бюджет. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

С решение

№80/06.06.2024г.

3 по

ВНОХД

№193/2024г. на

Великотърновския окръжен съд е изменена присъдата по НОХД № 9/2022г. на Районен съд - Велико Търново, като е намалено наложеното наказание „лишаване от свобода“ за деянието по чл. 353в, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК от 2 години на 1 година и 9 месеца и определеният на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпитателен срок е намален от 4 години на 3 години. Със същото решение въззивният съд е намалил и на основание чл.23, ал. 1 от НК определеното общо най - тежко наказание „лишаване от свобода“ от 2 години на 1 година и 9 месеца, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил и наказанието „Глоба“ в размер на 8 000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението па определеното общо най - тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

С Решение №54/28.04.2025., постановено по НДВ №350/2024г. на ВТАС с е възобновява производството по ВНОХД №193/2024 г. по описа на Великотърновския окръжен съд и се отменя Решение №80/06.06.2024 г. по ВНОХД №193/2024 г. на Великотърновския окръжен съд, като се връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Велико Търново от стадия съдебно заседание.

С решение №120/17.07.2025г., постановено по ВНОХД№292/2025г. по описа на ВТОС на основание чл. 337, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т.3 и т.6 от НПК се изменя Присъда №3/30.01.2023г., постановена по НОХД №9/2022г. по описа на РС- Велико Търново като съдът: Признава подсъдимия А. Г. А. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението, в извършване на престъпление по чл. 353 в, ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, в резултат на допуснато нарушение на чл. 8, ал. 2, т. 5 от ЗУО и на чл. 44, ал. 1 6 от ЗУО. Потвърждава Присъда № 3/30.01.2023г., постановена по НОХД 9/2022 г., на Районен съд - Велико Търново в останалата част.

Оплакванията в искането за възобновяване се свеждат до следното:

Първото оплакване се свежда до твърдението, че са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т. 1-3 от НПК, като са допуснати нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание, които представляват основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал. 1 т.5 НПК. В тази връзка въззивната инстанция не е упражнила адекватно и в пълен обем правомощието си да ревизира постановената от първоинстанционния съд присъда, срещу която са изложени множество и конкретни доводи. Безусловно е възприета установена от PC- В. Търново фактическа обстановка, без да са изследвани въпросите, поставени за обсъждане както при първото, така и при второто разглеждане на въззивното производство без да им е даден съответен отговор. Изводите на решаващия съдебен състав не са изградени въз основа на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата по делото, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал.3 и 5 от НПК. Същите са ценени едностранчиво и превратно, като са кредитирани само тези доказателства, които подкрепят обвинителната 4 теза, а са игнорирани възраженията на защитата, което сочи на пристрастен подход. Наведените пред въззивната инстанция доводи и възражения от защитника са били обсъдени, като са изложени мотиви с превратно тълкуване.

Допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон, с потвърждаване на осъдителна присъда, при недоказаност на повдигнатото спрямо мен обвинение по несъмнен начин.

Горното оплакване е изцяло бланкетно, като сочи общи основания за възобновяване, без да се конкретизира на база какво се правят тези изводи. Не се посочва конкретно кои въпроси не са изследвани, на кои доводи възражения не е даден отговор. Предвид това няма как да се даде и конкретен отговор и само следва да се отбележи, че съдът е приел съответната фактическа обстановка, обсъдил е доказателствения материал и е дал отговор на възраженията на защитата.

Второто оплакване се свежда до това, че решението съдържа преразказ на фактическата обстановка, възприета от районния съд, който от своя страна преповтаря възприетите от прокурора факти в обстоятелствената част на обвинителния акт и то по начин, предпоставящ отговорността на подсъдимия.

В мотивите на първоинстанционния съд липсва необходимия доказателствен анализ и най - вече не са обсъдени какви са приетите за установени факти от гласните доказателства, касаещи авторството на престъплението по чл.353 в ал.1 НК.

Във връзка с това оплакване следва да се има предвид, че щом съдът приема за доказана предложената от прокурора фактическа обстановка няма причина да я поднася по различен начин. Следва да се има предвид, че ако приема различни факти от тези предложени от прокурора и то във вреда на подсъдимия това ще е съществено изменение на фактическата обстановка, по която подсъдимия не се е защитавал. Не е вярно твърдението, че липсва доказателствен анализ защото въззивния съд подробно е обсъдил гласните и писмените доказателства, посочил е какво приема от тях и какво не и защо.