Решение № 2862 от 01.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2862 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100506042 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 1896/11.03.2022 г. по гр.д. № 50324/2021 г. по описа на СРС, 173 състав е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1, вр. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „Ч. Висококачествените лекарства“ АД дължи на „МЛ-Б.“ АД сумата от 2776,68 лева, представляваща главница за неплатени възнаграждения за извършени услуги по събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни отпадъци съобразно Договор № 1141/05.03.2010 г., с последващи анекси, за които са издадени Фактура № 40252/09.10.2020 г. (4,32 лева), Фактура № 40455/30.10.2020 г. (2293,20 лева), Фактура № 40753/30.11.2020 г. (477 лева) и Фактура № 40770/01.1.2020 г. (2,16 лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.04.2021 г.) до окончателното й плащане.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 61101/29.03.2022 г., подадена от „Ч. Висококачествените лекарства“ АД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивникът – ответник поддържа, че по делото не били събрани доказателства, от които да се установява, че дружеството дължи исковата 1 сума. Макар съдебно-счетоводната експертиза да установявала, че процесните фактури били осчетоводени, то това не доказвало основателността на исковата претенция. Осчетоводяването на фактурата не можело да се приеме, че е признание на задължението. Първоинстанционният съд не бил изследвал и въпроса дали фактурите са издадени преди или след издаването на идентификационните документи. По делото не били доказани нито възлагания от страна на ответника, нито утвърден график за извършени услуги. Не била установена връзката между идентификационните документи и издадените фактури. Това не се установявало и от приетата съдебносчетоводна експертиза. Освен това, идентификационните документи не били попълнени надлежно като не били спазени правилата на чл. 12, ал. 4 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. В графа товародател не били посочени три имена, подпис и длъжност на лице с представителна власт или пълномощник. Била посочена само фамилия, но не и длъжност. Освен това, не се установявали и другите изисквания на наредбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 111802/02.06.2022 г., подаден от „МЛ-Б.“ АД, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли тя да бъде отхвърлена и първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.

Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 50324/2021 г. по описа на СРС, 173 състав е образувано по искова молба, подадена от „МЛ-Б.“ АД против „Ч.

Висококачествените лекарства“ АД, с която по реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 266 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че между страните

2 е сключен

Договор

№

1141/05.03.2010 г., по силата на който ответното дружество възложило на ищеца да извършва срещу възнагражедение действия по събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни опадъци. Били сключени анекси, с които се продължавал срокът на договора, като с Анекс № 8 от 21.02.2019 г. договорът бил продължен до 05.03.2021 г. Твърди, че в изпълнение на договора ищецът извършил предвидените действия и били съставяне съответни идентификационни документи – Приложение № 8, към чл. 12, ал.1 от Наредба № 1/04.06.2014 г- за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Поддържа, че тези идентификационни документи изпълняват функциите на приемо-предавателен протокол, подписан то двете страни, като в него били посочени данните относно вида и количеството на отпадъците, предадени за извозването им. Издадени били и фактури, които били осчетоводени при ответното дружество, като срокът за плащане бил 7 дни след всяко извозване на отпадъци. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба ответникът не бил изпълнил задължението си по Фактура № 40252/09.10.2020 - 4,32 лева, Фактура № 40455/30.10.2020 г. - 2293,20 лева, Фактура № 40753/30.11.2020 г. - 477 лева и Фактура № 40770/01.1.2020 г. 2,16 лева или общо дължимата сума била 2776,68 лева. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи да заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по гр.д. № 2924/2021 г. по описа на СРС до окончателното изплащане. Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „Ч.

Висококачествените лекарства“ АД. Твърди, че по делото не се установявало, че е възлагано реално изпълнение на процесния договор, тъй като това следвало да стане по установен от страните график или с отделни заявки и възлагания. Представените по делото идентификационни документи не можело да установят, че са заявявани услуги от ищеца. Освен това, тези документи не били попълнени надлежно и не съответствали на изискванията на закона. Оспорва твърдението, че дължи заплащане на сумата от 2776,68 лева, тъй като освен липсата на доказателства за възлагане на конкретни дейности, действието на договора било прекратено отдавна. Оспорва твърдението, че с осчетоводяване на фактурите е признато задължението.

3

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 23924/2021 г. по описа на СРС, 173 състав. По заявление от 27.04.2021 г., подадено от „МЛ-Б.“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на „Ч. Висококачествените лекарства“ АД да заплати на заявителя сумата от 2776,68 лева, представляваща главница за неплатени възнаграждения за извършени услуги по събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни болнични отпадъци, съобразно Договор № 1141/05.03.2010 г. и анекси към него, за които са издадени Фактура № 40252/09.10.2020 г., Фактура № 40455/30.10.2020 г., Фактура № 40753/30.11.2020 г. и Фактура № 40770/01.12.2020 г., ведно със законната лихва от 27.04.2021 г. до изплащане на вземането и 385,53 лева – разноски в заповедното производство.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на коиоти първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, че в изпълнение на този договор ищецът е извършил дейности по събиране, транспортиране, разтоварване и унищожаване на опасни отпадъци, както и че издадените за възнаграждението фактури са приети за плащане от ответника, като са отразени в счетоводството му.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, настоящият състав намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и 4 изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 23924/2021 г. по описа на СРС, 173 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок.

Основателността на предявения иск е поставена в зависимо от това по делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор, че изпълнителят е изпълнил съобразно уговореното, както и че работата е приета от възложителя.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 05.03.2010 г. между „Ч. Висококачествените лекарства“ АД – възложител и „МЛ-Б.“ АД – изпълнител е сключен договор по силата на който изпълнителят е приел да извърши всички необходими действия по събиране, транспортиране, разтоварване и унищожаване на опасни отпадъци, собственост на възложителя. Възложителят е поел задължение да определи лице, което да отговаря за събирането, съхранението, воденето на отчетна книга и безопасното предаване на опасния отпадък, да съхранява опасните отпадъци до тяхното предаване, като при предаването на отпадъците възложителят се е задължил да потвърди, че опасният това е красифициран и разрешен за превоз в съответствие с ADR, да осигури на превозвача информация, данни и изискваните транспортни и придружаващи документи (разрешителни, одобрения, уведомления, удостоверения и пр.) като съобразява изискванията на глава 5.4 и таблиците в Част ІІІ на ADR, да използва само опаковки, одобрени и подходящи за превоз на съответните вещества и носещи маркировките, предписани от ADR, да съобрази изискванията относно начините за експедиране и спедиторски ограничения. В чл. 10 от договора страните са уговорили, че възнаграждението е в размер на 1,90 лева без ДДС на килограм опасен отпадък, като измерването на отпадъците става при предаването им на изпълнителя и се съставя протокол, отразяващ предадените килограми. Уговорено било, че плащането на възнаграждението става в 7-дневен срок от извозването на опасните отпадъци и след представяне на фактура.

С Анекс № 8 от 21.02.2019 г. срокът на договора е продължен до 5

05.03.2021 г.

Във връзка с изпълнение на дейности по договора са представени Идентификационни документи по образец-Приложение № 8 към чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, съставени на 31.08.2020 г., 30.10.2020 г., 26.11.2020 г., 10.11.2020 г., както и издадени Фактури с № 40252/09.10.2020 г., Фактура № 40455/30.10.2020 г., Фактура № 40753/30.11.2020 г. и Фактура № 40770/01.12.2020 г.

Установява се от представените фактури, че в тях е посочено количеството отпадъци, за които е определена стойността на превоза и унищожаването им и тя съответства на количествата, за които са съставени идентификационните документи. Освен това времето на съставяне на фактурите съответства на времето на изготвяне на идентификационните документи, като или следва предаването на отпадъците или с приемането на отпадъците в инсенератор. Следователно неоснователен е доводът на въззивника, че липсвало яснота относно това дали е налице връзка между представените документи, удостоверяващи предаването на отпадъка и съответните счетоводни документи.

Неоснователен е и доводът, че идентификационните документи не установявали предаване на отпадъците, тъй като не били съставени по предвидените в Наредба № 1/04.06.2014 г- за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри правила. Посочената наредба е издадена на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците и предвижда правила и образци, свързани със събиране на информация относно дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри. В отношенията между страните тези правила не намират приложение, доколкото информационният документ има характер само на приемо-предавателен протокол, който носи подпис на представители на двете дружества, независимо, че не са изписани пълните им имена. Оспорване в законоустановения срок на представителната власт на лицата, действали от името на ответника, не е направено, поради което и е без правно значение обстоятелството дали в приетите по делото информационни документи се 6 съдържа посочване на три имена на представляващия. В тях се съдържат достатъчно данни, които да ги индивидуалицират, а освен това е положен и печат на ответното дружество.