Закон за енергетиката и енергийната ефективност

Чл. 1

Този закон урежда обществените отношения в енергетиката, свързани с държавното управление, регулиране и ефективно използване на енергията и енергийните ресурси, както и правата и задълженията на правните субекти при осъществяване на дейностите по производството, вноса, износа, преноса, разпределението и реализацията на електрическа и топлинна енергия и природен газ, увеличаване на енергийната ефективност и насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници.

Чл. 2

(1) Целта на този закон е да гарантира предпоставките за енергийното развитие и енергийната сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и за задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и твърди горива.

(2) С този закон се осигуряват условия за:

1. развитие на съвременен конкурентен енергиен пазар;

2. привличане на инвестиции и приватизация в енергетиката;

3. енергийни доставки при минимални разходи;

4. увеличаване на енергийната ефективност;

5. насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници;

6. интегриране на българската енергийна система и енергиен пазар с европейските.

(3) При производството, вноса, износа, преноса, разпределението и продажбата на енергия и горива се гарантира защита на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, интересите на потребителите и националните интереси.

Чл. 3

(1) Енергийната политика на страната се разработва и провежда от председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси към Министерския съвет, назовавана по-нататък Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.

(2)

(3)

(4)

Чл. 4

министърът на енергетиката и енергийните ресурси:

1. внася за приемане от Министерския съвет стратегия за развитие на енергетиката и ефективното използване на енергията и енергийните ресурси, която се одобрява от Народното събрание с решение;

2. приема краткосрочни, средносрочни и дългосрочни планове за общия енергиен баланс на страната в съответствие с приетата от Министерския съвет стратегия;

3. одобрява програми за енергийната ефективност в енергетиката, за опазване на околната среда, за преструктуриране и приватизация в енергетиката и за необходимите инвестиции;

4. приема план за привеждане от мирно към военно положение и военновременен план в енергетиката;

5. внася за приемане от Министерския съвет на подзаконови нормативни актове за дейностите в енергетиката;

6. утвърждава нормативи за резервите на горива, реда и начина за набиране, ръководство и контрол на състоянието им;

7. одобрява и публикува на всеки две години в специален бюлетин на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси опис на необходимите нови производствени мощности над 25 MW, нови топлопреносни мрежи, нови газоразпределителни мрежи и обекти за съхранение на природен газ, които трябва да се изградят с оглед на общия енергиен баланс на страната;

8. предлага на Министерския съвет за одобрение изграждането на електропроизводствени мощности над 200 MW или на атомни електроцентрали;

9. управлява фондовете „Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци“ и „Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация“;

10. осъществява контрол в предвидените от този закон случаи;

11. осъществява взаимодействие с областните управители по въпросите на планирането и развитието на териториално и технологично обособените мрежи за доставка на енергия и горива;

12. осъществява взаимодействие с другите държавни органи;

13. упражнява правата на държавата като собственик на дялове или акции в търговските дружества от енергетиката;

14. обосновава и внася предложения в Министерския съвет за субсидиране и подпомагане на определени дейности в енергетиката;

15. прави предложение пред Министерския съвет за създаване на специализирани организации за оперативно управление на електрическата система и за търговия на едро с електрическа енергия, обособени от производството и разпределението на електрическа енергия;

16. организира дейността по предоставяне на концесии за добив на енергийни ресурси;

17. организира подготовката на мерки за хармонизиране на българското с европейското законодателство и за прилагане на общите правила на Европейския съюз за вътрешния енергиен пазар;

18.

19. има и други правомощия, възложени му с този закон или с други нормативни актове.

Чл. 5

(отменен)

(1) В своята дейност председателят се подпомага от администрация, организирана в ДАЕЕР към Министерския съвет.

(2) Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище град София.

(3) Структурата, дейността и организацията на работа на ДАЕЕР се определят в устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР.

(4) Министерският съвет определя числеността на персонала на ДАЕЕР.

Чл. 6

(1) Областните управители съдействат за изпълнението на енергийната стратегия и политика на страната и на плановете за енергийния баланс на страната в границите на областта.

(2) Областните управители са длъжни да вземат необходимите мерки, за да гарантират сигурността на снабдяването с енергия и горива на територията на областта по всяко време в рамките на плановете по чл. 4, т. 4.

Чл. 7

(1) Общинските съвети приемат програми за благоустройствените работи на територията на общината във връзка със снабдяването с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(2) Кметът организира провеждането на благоустройствените работи по ал. 1 за снабдяването с електрическа и топлинна енергия и природен газ в рамките на общината и осигуряването на външното осветление на територията на общината.

Чл. 8

(1) Дългосрочните прогнози и планове за развитие на общия енергиен баланс на страната, разработени от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, съдържат:

1. прогноза за крайното потребление на всички видове енергоносители;

2. прогноза за развитие на енергопреобразуващите процеси – производство на електрическа и топлинна енергия, производство на брикети, кокс и течни горива, и за емисиите на вредни вещества;

3. прогноза за развитие на първичните енергоносители, включително на възобновяемите енергийни източници;

4. програма за ефективно използване на енергийните ресурси;

5. инвестиционни програми;

6. други необходими програми.

(2) Дългосрочните прогнози и планове се актуализират най-малко на пет години.

Чл. 9

(1) Предприятията, които осъществяват дейности по добив, преработка, преобразуване, пренос и разпределение на горива и енергия:

1. извършват проучвания и анализи на потреблението и разработват краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози за изменение на потреблението на енергия и горива и приемат съответни планове за осигуряването им;

2. организират извършването на предварителни вариантни проучвания на възможностите за рехабилитация на съществуващите и за изграждане на нови производствени и преносни мощности с минимални разходи, придружени от технико-икономически, финансови и екологичен анализ и варианти за енергоспестяване;

3. при равностойност на вариантите за енергоспестяване с вариантите за рехабилитация или нови мощности реализират вариантите за енергоспестяване.

(2) Дългосрочните планове по ал. 1 заедно с изготвените предварителни проучвания и списък за необходимите нови производствени мощности над 10 MW, междусистемни електропроводи, нови топлопреносни и газоразпределителни обекти и обекти за съхранение на природен газ се представят за утвърждаване от министъра на енергетиката и енергийните ресурси веднъж на две години със съответния акт.

Чл. 10

министърът на енергетиката и енергийните ресурси приема и средносрочни и краткосрочни планове, прогнози и програми за енергийния баланс на страната, програмите за добива, производството, вноса и износа и ефективното потребление на необходимите енергийни ресурси, електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и свързаните с това инвестиции.

Чл. 11

(1) Държавното регулиране в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно регулиране, наричана понататък „комисията“, която има компетентност по този закон.

(2) Комисията е държавен орган към Министерския съвет. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 12

(1) Комисията е колегиален орган и се състои от 7 членове, в т.ч. председател и заместник-председател.

(2) Членовете на комисията и председателят се определят с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя за срок 5 години и могат да бъдат назначавани за още един мандат.

Чл. 13

(1) За членове на комисията могат да бъдат избирани български граждани:

1. с висше образование;

2. с трудов стаж не по-малко от 10 години, от които най-малко 3 години стаж в енергетиката;

3. които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

(2) Членове на комисията не могат:

1. да бъдат лица, които са еднолични търговци, акционери, съдружници, управители, прокуристи или членове на управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации, които извършват дейност в енергетиката за която се изисква лицензия, по този закон;

2. да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна или преподавателска дейност.

(3) Членовете на комисията се освобождават предсрочно само:

1. по тяхна молба;

2. при извършване на грубо нарушение на този закон;

3. при извършване на груби и/или системни нарушения на служебните задължения;

4. при извършване на умишлено престъпление от общ характер, за което има влязла в сила присъда;

5. при невъзможност да изпълняват задълженията си за срок, по-дълъг от 6 месеца.

(4) В случаите по ал. 3, както и при смърт или поставяне под запрещение на член на комисията Министерският съвет избира нов член за срок до края на първоначалния мандат.

Чл. 14

(1) Комисията е постоянно действащ орган. Решенията се вземат с мнозинство 2/3 от общия брой на членовете на комисията.

(2) Заседанията на комисията са открити. Комисията може да реши отделни заседания да бъдат закрити.

(3) Решенията на комисията са индивидуални административни актове и могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд в 30-дневен срок от датата на издаване на решението. Обжалването на решенията на комисията не спира тяхното изпълнение.

Чл. 15

(1) В своята дейност комисията се подпомага от администрация.

(2) Дейността на комисията, структурата и организацията на работа на нейната администрация се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 16

(1) Комисията:

1. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на разрешенията и лицензиите, предвидени в този закон;

2. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема разрешения за изграждане на производствени мощности, на топлопреносни, газопреносни и газоразпределителни мрежи, на обекти за съхранение на природен газ, на преки електропроводи и газопроводи и за извеждане от експлоатация на енергийни обекти;

3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за производство на електрическа и/или топлинна енергия, за пренос на електрическа, топлинна енергия и природен газ, за разпределение на електрическа енергия и природен газ и за съхранение на природен газ за извършване на дейностите в енергетиката, предвидени в този закон;

4. издава разрешения за изграждане на транзитни газопроводи или нефтопроводи през територията на страната и лицензии за извършване на дейност по транзитен пренос на природен газ или нефт;

5. разработва, съгласува и предлага на Министерския съвет проект на Наредба за условията и реда за издаване на разрешения и лицензии по този закон и на други нормативни актове, предвидени в този закон;

6. одобрява общите условия в договорите за продажба на електрическа и топлинна енергия и природен газ, предложени от енергийните предприятия, или дава задължителни указания за изменението им;

7. разглежда искания за неизпълнение на условията на издадена лицензия;

8. контролира спазването на условията, предвидени в разрешенията и лицензиите, и на принципите и правилата на ценообразуването;

9. разработва и предлага за приемане от Министерския съвет на наредби за поетапно въвеждане на директен достъп до привилегировани потребители;

10. утвърждава образуваните от енергийните предприятия цени.

(2) Разрешенията по ал. 1, т. 2 и 4 се издават в съответствие с одобрения с акт на ДАЕР опис по чл. 4, т. 7.

(3) При изпълнение на регулаторните функции по ал. 1 комисията се ръководи от следните принципи:

1. осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите;

2. създаване на стимули за по-ефективна дейност на енергийните предприятия, които са обект на ценово регулиране;

3. осигуряване на равнопоставеност между отделните производители, доставчици и потребители;

4. съобразяване с икономически обоснованите разходи, включително разходите за:

5. осигуряване на възвръщаемост (печалба), съобразена с условията на капиталовия пазар;

6. забрана на кръстосано субсидиране на потребителите и производителите.

Чл. 17

(1) Комисията извършва проверки по изпълнението на условията за издадена лицензия, включително по искания на засегната от неизпълнението на условията на лицензията страна, относно:

1. отказ за присъединяване към съответните енергийни мрежи;

2. отказ за сключване на договори за продажба на електрическа и топлинна енергия и природен газ;

3. отказ за достъп до мрежите за пренос или разпределение на електрическа енергия и природен газ и за пренос на топлинна енергия.

(2) Когато в резултат на проверката се установи нарушение на условията на издадена лицензия, комисията дава задължителни указания за отстраняването им в срок, определен от нея. При неизпълнение на тези указания комисията налага предвидените по този закон санкции, включително и отнемане на лицензията.

Чл. 18

Председателят на комисията:

1. организира и ръководи дейността на комисията съобразно закона и решенията на комисията и отговаря за цялостното изпълнение на задълженията ѝ;

2. представлява комисията пред трети лица;

3. назначава и освобождава служителите от администрацията;

4. представя на Министерския съвет ежегодно отчет за дейността на комисията или въз основа на направено искане.

Чл. 19

(1) Комисията има право да изисква от енергийните предприятия необходимата информация във връзка с осъществяването на функциите ѝ.

(2) Държавните органи, енергийните предприятия и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на комисията при осъществяване на нейните функции.

(3) Членовете на комисията и служителите от администрацията са длъжни да пазят производствените и търговските тайни, които са им станали известни служебно.

Чл. 20

(1) Министерският съвет определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическата и топлинната енергия и на природния газ по предложение на комисията.

(2) Регулирането на цените в енергетиката се извършва на основата на обективни и недискриминационни критерии, като се осигурява баланс между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите.

Чл. 21

(1) На регулиране подлежат:

1. цените на електрическата енергия при продажба от производителите, от преносното предприятие и от разпределителните предприятия;

2. цените на топлинната енергия при продажба от производителите и от топлопреносното предприятие;

3. цените на природния газ при продажба от преносното предприятие и от разпределителните предприятия;

4. цените и тарифите за пренос на електрическа енергия и природен газ по преносните и разпределителните мрежи и на топлинна енергия по съответната преносна мрежа;

5. цените и тарифите за присъединяване към съответните мрежи;

6. цените и тарифите за съхранение на природен газ;

7.

(2) Допуска се цените и тарифите по ал. 1 да се определят като цени с повече от една компонента в съответствие със структурата на разходите.

Чл. 22

(1) Енергийните предприятия образуват цените и тарифите по чл. 21 съобразно задължителните правила, приети от Министерския съвет, и при спазване на следните принципи:

1. равнопоставеност на потребителите и равнопоставеност на производителите;

2. съобразване с икономически обоснованите разходи, включително разходите:

3. икономически обоснована печалба;

4. разходи, произтичащи от допълнителни задължения, наложени от компетентните държавни органи;

5. забрана за кръстосано субсидиране между отделните групи производители.

(2) Преносното или съответното разпределително предприятие изкупуват електрическата и топлинната енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и от централи за комбинирано електро- и топлопроизводство, в количества и по преференциална цена, определени при условия и по ред в наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 23

(1) Енергийните предприятия представят образуваните по чл. 22 цени и тарифи за утвърждаване в комисията един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуването.

(2) В случай, че цените и тарифите не отговарят на принципите и задължителните правила, комисията задължава енергийните предприятия да преработят цените в съответствие със същите принципи и правила.

(3) Цените по ал. 1 се публикуват от енергийното предприятие в един централен и в един местен всекидневник след утвърждаването им от комисията.

Чл. 24

Комисията може да задължи енергийните предприятия да образуват и представят предложения за цени съгласно процедурите по чл. 22 и 23.

Чл. 25

(1) Енергийно предприятие, което осъществява едновременно повече от една от дейностите по производство, пренос и разпределение – вертикално интегрирано предприятие, води отделни счетоводни сметки във вътрешното си счетоводство за всяка дейност и изготвя консолидиран счетоводен отчет и баланс съгласно Закона за счетоводството.

(2) Когато едно енергийно предприятие осъществява едновременно повече от една от дейностите по разпределение на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ – хоризонтално интегрирано предприятие, за всяка от които има съответна лицензия, то води отделни счетоводни сметки във вътрешното си счетоводство за всяка дейност и изготвя консолидиран счетоводен отчет и баланс съгласно Закона за счетоводството.

(3) Интегрираните предприятия могат да водят отделни или общи счетоводни сметки за останалите дейности, непосочени в ал. 1 и 2.

(4) Алинея 1 се прилага и за реда, по който се водят счетоводните сметки на клоновете на интегрираните предприятия.

Чл. 26

Енергийните предприятия са длъжни да предоставят годишните си счетоводни отчети на комисията, като задължително прилагат:

1. справка за приходите и разходите отделно за всяка дейност по чл. 25;

2. справка за приходите и разходите, разпределени по клонове;

3. справка за правилата, по които е извършено разпределението на приходите и разходите, активите и пасивите по клонове и дейности.

Чл. 27

Енергийните предприятия при поискване са длъжни да предоставят на комисията цялата счетоводна документация и технико-икономическа информация, включително сключените договори, която позволява да се контролират техните приходи и разходи.

Чл. 28

(1) Дейностите в енергетиката, определени в този закон, се извършват от юридически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон, само въз основа на разрешения и лицензии, издадени от комисията.

(2) Разрешенията и лицензиите по този закон са индивидуални административни актове.

(3) Издаването на разрешения и лицензии се осъществява при условията на публичност, равнопоставеност и прозрачност.

Чл. 29

(1) Разрешенията и лицензиите се издават, изменят, допълват, подновяват, прекратяват, отнемат и контролират от комисията при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет.

(2) Комисията издава и разрешения за изграждане на транзитни газопроводи или нефтопроводи през територията на страната и лицензии за извършване на дейност по транзитен пренос на природен газ или нефт при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет.

(3) С наредбата по ал. 1 се установяват и критериите за издаване на разрешения и лицензии, които трябва да са свързани със:

1. безопасността, надеждността и качеството при снабдяването с електрическа и топлинна енергия и природен газ;

2. опазването на околната среда;

3. ползването на земя и на обектите, в т.ч. и ползването на земя – държавна или общинска собственост;

4. енергийната ефективност;

5. естеството на първичните енергийни източници;

6. особените характеристики на кандидата, като технически, икономически, финансови и организационни възможности за осъществяване на съответната дейност;

7. задълженията за обслужване на обществото;

8. насърчаване на конкурентен енергиен пазар при равнопоставеност на производители и потребители и минимални разходи за енергийна доставка.

Чл. 30

(1) В срок до 3 месеца от получаването на заявление за издаване на разрешение и/или лицензия с всички необходими документи комисията издава или мотивирано отказва издаването на разрешение или лицензия.

(2) В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение или лицензия не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на акта за отказ.

Чл. 31

(отменен)

Отказът на комисията да издаде разрешение или лицензия, изменението и отнемането на разрешението или лицензията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 32

(1) Отнемането на разрешение или лицензия не изключва търсенето на административнонаказателна или наказателна отговорност за извършено нарушение, ако съществуват предпоставки за това.

(2) Отнемането на разрешение или лицензия се извършва след писмено предупреждение от комисията за отстраняване на нарушенията в определен срок.

(3)

Чл. 33

(1) В комисията се води регистър, в който се вписват всички лицензианти и издадените лицензии, както и свързаните с тях обстоятелства по изменението, допълнението, прекратяването, подновяването и отнемането на лицензии.

(2) Издаваните разрешения се вписват в регистър на комисията.

(3) Регистрите по ал. 1 и 2 са публични.

(4) Лицензиите и разрешенията се публикуват в лицензионен бюлетин на комисията и в един централен всекидневник.

(5) Комисията предоставя информация за всички издадени разрешения и лицензии на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси най-малко веднъж на 6 месеца.

Чл. 34

(1) За издаване на разрешения и лицензии по този закон се заплащат такси, които са държавни такси по смисъла на Закона за държавните такси.

(2) Размерът на държавните такси се определя в тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 35

(1) Разрешения се издават за:

1. изграждане на нови и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство на електрическа енергия с мощност над 5 MW и за производство на топлинна енергия с мощност над 1 MW;

2. изграждане на нови топлопреносни и газопреносни мрежи;

3. изграждане на нови газоразпределителни мрежи;

4. изграждане на обекти за съхранение на природен газ;

5. изграждане на преки електропроводи и газопроводи;

6. изграждане на транзитни газопроводи и нефтопроводи през територията на страната;

7. извеждане от експлоатация на енергийни обекти.

(2) Разрешения по ал. 1, т. 3 се издават само при наличие на капацитет и мощност на преносната мрежа.

(3) Разрешения по ал. 1, т. 5 се издават на категории потребители и на предприятия за добив на природен газ, определени в наредбата по чл. 29, ал. 1. Комисията отказва издаването на разрешение, когато предоставянето на такова разрешение е в противоречие със задълженията за обслужване на обществото.

(4) Не се изисква разрешение за изграждане на централа за производство само на топлинна енергия за собствено потребление.

(5) Получателите на разрешения по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6 получават и лицензия за съответната дейност при условията на чл. 39, ако са поискали това в заявлението за издаване на разрешение и са изпълнили условията на разрешението.

Чл. 36

(1) В случаите на констатирана и обявена по реда на чл. 4, т. 7 необходимост от нов енергиен обект инвеститорът му се определя чрез търг за изграждане на:

1. нови производствени мощности над 25 MW;

2. нови топлопреносни мрежи;

3. нови газоразпределителни мрежи;

4. обекти за съхранение на природен газ.

(2) Търгът се провежда при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 29, ал. 1, и се обявява в съответствие с публикувания по чл. 4, т. 7 опис от:

1. комисията – по ал. 1, т. 1 и 4;

2. съответната община след одобряване на тръжните книжа от комисията – по ал. 1, т. 2 и 3.

(3) На лицето, спечелило търга по ал. 1, т. 1, се издава разрешение за изграждане на обекта, лицензия за производство на електрическа и/или топлинна енергия, ако такава е поискана, и се осигурява договор за продажба на произведената електрическа и/или топлинна енергия с преносното предприятие за срок не по-малък от 10 години.

(4) На лицето, спечелило търга по ал. 1, т. 2, 3 и 4, се издава разрешение за изграждане на обекта и съответната лицензия за пренос на топлинна енергия, за разпределение или съхранение на природен газ, ако такава е поискана.

(5) Лицата по ал. 3 и 4 трябва да отговарят на изискванията за получаване на съответната лицензия.

Чл. 37

(1) Разрешение се издава на всяко лице, което отговаря на критериите, установени с наредбата по чл. 29, ал. 1, или е спечелило търга по чл. 36.

(2) Разрешение не се издава на лице:

1. което е в процедура по несъстоятелност или ликвидация;

2. на което е отнето разрешението за същата дейност и не са изтекли 5 години от отнемането му.

(3) Комисията отказва издаването на разрешение, когато извършването на съответната дейност може да доведе до възникване на опасност от:

1. увреждане на живота и здравето на гражданите, увреждане на околната среда, имуществото на трети лица и интересите на потребителите;

2. нарушаване на обществения ред или на надеждното снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(4) Комисията отнема разрешението, когато:

1. при осъществяването на дейността възникнат опасностите по ал. 3;

2. се нарушават изискванията в разрешението.

Чл. 38

(1) В разрешението се определят изпълнителят, обектът, срокът за изпълнение, видът и обемът на дейността, изискванията за осъществяването ѝ, както и допълнителните условия и правила за преустановяване на дейността.

(2) Сделки за разпореждане с незавършени обекти, за които е предоставено разрешение, се извършват само със съгласието на комисията.

(3) Издаване на ново разрешение в случаите по предходната алинея се извършва по реда на издаване на първоначалното разрешение за същия обект.

(4) Сключените в нарушение на ал. 2 сделки се обявяват за нищожни от съда по искане на комисията, на прокурора или на всяко заинтересувано лице.

Чл. 39

(1) Лицензии се издават за:

1. производство на електрическа и/или топлинна енергия;

2. пренос на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ;

3. разпределение на електрическа енергия и природен газ;

4. съхранение на природен газ;

5. транзитен пренос на природен газ или нефт.

(2) Лицензия за пренос на електрическа и топлинна енергия или на природен газ и лицензия за разпределение на електрическа енергия или на природен газ се издава на юридическо лице, регистрирано по Търговския закон.

(3) Изискването по ал. 2 се прилага и когато едно енергийно предприятие осъществява едновременно повече от една от дейностите по производство, пренос и разпределение.

(4) За пренос на електрическа енергия или на природен газ се издава лицензия само на едно лице.

(5) За една обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия или на природен газ.

Чл. 40

(1) Юридическите лица, получили лицензия за пренос или разпределение, могат да извършват само дейностите, предмет на лицензиране по този закон.

(2) Алинея 1 не се прилага за юридически лица, получили лицензия за производство на електрическа енергия за собствено потребление.

(3) В лицензиите на юридическите лица за пренос на топлинна енергия може да се предвиди извършване на дялово разпределение на топлинната енергия.

Чл. 41

Не се изисква издаването на лицензии:

1. за производството на електрическа енергия с мощност до 5 MW;

2. за производство на топлинна енергия от отоплителна централа с мощност до 1 MW;

3. за производство на топлинна енергия за собствено потребление.

Чл. 42

Издадените лицензии за пренос на електрическа, топлинна енергия и природен газ или за разпределение на електрическа енергия и природен газ предоставят права на лицензианта и върху по-късно изградените енергийни обекти – елементи на съответните мрежи.

Чл. 43

(1) Лицензията се издава за срок до 35 години.

(2) Срокът на лицензията се продължава за срок не по-дълъг от този по ал. 1, ако лицензиантът изпълнява всички задължения и изисквания по нея и е направил писмено искане за продължение най-малко една година преди изтичането на срока на първоначалната лицензия.

Чл. 44

(1) Лицензия се издава на лице, което отговаря на критериите, установени с наредбата по чл. 29, ал. 1.

(2) Лицензия не се издава на лице:

1. което е в процедура по несъстоятелност или ликвидация;

2. на което е отнета лицензията за същата дейност и не е изтекъл срокът по чл. 52, ал. 3.

(3) Лицензия не се издава, когато съществува опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите, околната среда, имуществото на трети лица и интересите на потребителите, от нарушаване на обществения ред и надеждното снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(4) За осъществяване на повече от една от дейностите, за които е предвидено лицензиране, от едно и също лице се издават отделни лицензии. Комисията е длъжна да следи за недопускането на противоречия в режима на осъществяване на отделните лицензирани дейности.

Чл. 45

(1) Лицензията съдържа:

1. наименованието на лицензианта, предмета, обекта (обектите) и/или територията и срока на лицензията;

2. условията за осъществяване на лицензионната дейност;

3. правата и задълженията по лицензията;

4. изисквания за сигурност на доставките на електрическа, топлинна енергия или природен газ и за ефективно използване на енергията и енергийните ресурси;

5. изисквания, свързани с националната сигурност, отбраната на страната, собствеността, живота и здравето на гражданите, обществения ред и опазването на околната среда и на защитените със закон територии и обекти;

6. изисквания за предоставяне на информация от лицензианта на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси относно технико-икономическите показатели и инвестиционната дейност, както и за осигуряване на възможност за контрол и проверка на обектите;

7. изисквания за предоставяне на комисията на технико-икономическа информация и счетоводната документация, включително и за сключените договори от лицензианта за контрол над техните приходи и разходи, както и за осигуряване на възможност за контрол и проверка на обектите, в които се извършва лицензионна дейност;

8. задължителната информация, която енергийните предприятия трябва да предоставят на съответното преносно предприятие във връзка с неговите задължения по проучването на потреблението на електрическа и топлинна енергия и природен газ и енергийното планиране;

9. допълнителни правила и условия за преустановяване на дейностите на лицензианта след изтичане на срока на лицензията или при отнемането ѝ;

10. вида и размера на гаранциите за изпълнение на задълженията по лицензията;

11. вида и размера на отговорността при неизпълнение на задълженията по лицензията, в т.ч. и условия за застраховане;

12. задължения за гарантиране на надеждността при изграждането, поддържането и използването на производствените, преносните и разпределителните мрежи в случай на природни бедствия или други извънредни обстоятелства;

13. допълнителни задължения, свързани с отбраната и сигурността на страната или при настъпване на бедствия и аварии;

14. възможност за спиране на доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ при неплащане на дължими суми или при договорни нарушения от страна на потребителите, свързани с ползването на електрическа и топлинна енергия и природен газ;

15. изисквания за допускане на контрол по изпълнение на лицензията;

16. изисквания, свързани с прилагането на градоустройствените планове на съответните територии.

(2) В лицензията на лица, които предоставят услуги от общ икономически интерес, освен изискванията по ал. 1 се съдържат и:

1. задължение за предоставяне на всеобщо предлаганата услуга при условия на равнопоставеност на потребителите;

2. задължение за развитие на производствените мощности, преносните и разпределителните мрежи в предвидените срокове и етапи с оглед осигуряване на потребителите с електрическа и топлинна енергия и природен газ;

3. задължения за осигуряване на непрекъснато функциониране и използване на преносните и разпределителните мрежи и предоставяните чрез тях услуги.

(3) В лицензията на преносното или на съответното разпределително предприятие се включва задължение за изкупуване на електрическа и топлинна енергия, произведени от възобновяеми източници в централи с мощност до 10 MW и от централи за комбинирано топло- и електропроизводство при условията на чл. 22, ал. 2.

Чл. 46

(1) В двуседмичен срок от влизането в сила на решението на окръжния съд за вписване на разделяне, отделяне, вливане или сливане на лицензианта, намаляване или увеличаване на първоначалния му капитал с повече от една четвърт лицензиантът или заинтересуваният правоприемник е длъжен да поиска от комисията промяна на лицензията при новите условия и/или издаване на нова (и) лицензия (и).

(2) Сделки на разпореждане с имуществото, с което се осъществява дейността по лицензията, може да се извършат само в неговата цялост след разрешение на комисията, освен в случаите на подмяна или модернизация, които не водят до влошаване на количеството и качеството на това имущество.

(3) Комисията разглежда исканията по ал. 1 и 2 в тримесечен срок от получаването им.

Чл. 47

Сключените в нарушение на чл. 46 сделки се обявяват за нищожни от съда по искане на комисията, на прокурора или на всяко заинтересувано лице.

Чл. 48

(1) Комисията може да измени издадена лицензия:

1. по предложение на лицензианта;

2. за осигуряване на безопасността и отбраната на страната и обществения ред съгласувано със съответните компетентни държавни органи;

3. за осигуряване на сигурността или за непрекъснатото снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(2) Комисията уведомява лицензианта за изменението на лицензията в 15-дневен срок от постановяване на решението.

Чл. 49

Лицензията се прекратява:

1. поради изтичане на срока;

2. по искане на лицензианта;

3. поради отнемане.

Чл. 50

(1) Лицензиантът е длъжен най-малко една година преди изтичането на срока на лицензията:

1. да подаде заявление за продължаване на срока или

2. да уведоми комисията, че няма да осъществява лицензионната дейност след изтичането на срока.

(2) В случая по ал. 1, т. 1 комисията е длъжна да вземе решение за продължаване на лицензията за нов срок или да откаже продължаване на срока.

(3) В случая по ал. 1, т. 2 или при отказ на комисията да продължи срока на лицензията лицензиантът има право да прехвърли на трето лице-купувач собствеността си върху имуществото, чрез което осъществява лицензионната дейност само в неговата цялост, при условията на чл. 46, ал. 2 или да осигури лицензиран ползвател, който да отговаря на условията за получаване на същата лицензия.

(4) Ако в едногодишния срок лицензиантът не прехвърли собствеността при условията на ал. 3 и от прекратяването на лицензионната дейност може да възникне опасност за сигурността и отбраната на страната, обществения ред и непрекъснатото снабдяване на потребителите с електрическа и топлинна енергия или с природен газ, след изтичането на срока на лицензията комисията назначава особен управител, който:

1. приема по опис обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност, като встъпва във владение на същите обекти и

2. продължава осъществяването на лицензионната дейност за сметка на бившия лицензиант до прехвърлянето на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант.

(5) В случаите на обжалване на отказа на комисията лицензиантът продължава да осъществява дейността до окончателното решение на съда по жалбата.

(6) Установяването на обстоятелствата по ал. 4 се извършва съгласувано със съответните компетентни държавни органи.

(7) За особен управител може да бъде назначавано лице, което има висше образование и професионален опит в управлението на енергийни предприятия.

Чл. 51

(1) Лицензиантът има право да се откаже от лицензията не по-късно от една година преди изтичането на срока ѝ, като уведоми писмено комисията за това.

(2) Лицензията се прекратява с решение на комисията в едногодишен срок от уведомлението по ал. 1.

(3) Лицензиантът е длъжен да продължи осъществяването на лицензионната дейност до издаването на нова лицензия на друго лице по реда на чл. 46, ал. 2 в случаите, когато при прекратяване на лицензионната дейност може да възникне опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите, околната среда, имуществото на трети лица, обществения ред, непрекъснатото снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(4) Ако в срока на предизвестието не бъде определен нов лицензиант, се прилага съответно процедурата по чл. 50, ал. 4, 6 и 7.

Чл. 52

(1) Комисията след писмено предупреждение с определен срок отнема лицензията, когато:

1. при осъществяването на лицензионната дейност възникнат обстоятелствата по чл. 44, ал. 3;

2. лицензиантът не изпълнява или нарушава условия или задължения, включени в лицензията;

3. се прекратява дейността на лицензианта чрез обявяване в несъстоятелност или ликвидация;

4. лицензиантът е представил неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията;

5. лицензиантът не изпълни задължението по чл. 46, ал. 1 и 2.

6. на лицензианта е отнета с влязъл в сила административен акт лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение, издадена по Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

(2) Лицензията се отнема, ако лицензиантът не е отстранил нарушенията в определения срок.

(3) С решението за отнемане на лицензията се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде помалък от две години.

(4) При констатиране на нарушения в случаите по ал. 1 на лицата се налагат и предвидените по този закон административни наказания.

Чл. 53

(1) При отнемане на лицензията при условията на чл. 52, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 се прилага процедурата по чл. 50, ал. 3, 4, 6 и 7.

(2) В случаите на отнемане на лицензията при условията на чл. 52, т. 3 особеният управител се назначава за срок до назначаването на ликвидатор или синдик съгласно правилата на Търговския закон.

(3) Разпоредбите на чл. 46, ал. 2 са задължителни за ликвидатора или синдика.

Чл. 54

(1) Енергийните предприятия са длъжни да обслужват интересите на отделните потребители и на обществото, като обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатотта и качеството на електрическата, топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда и съхраняването на здравето, живота и собствеността на гражданите.

(2) На енергийните предприятия могат да бъдат налагани допълнителни задължения за обслужване на обществото, свързани със сигурността, включително сигурността на снабдяването, редовността, качеството и цената на доставките на електрическа и топлинна енергия и природен газ и опазването на околната среда.

(3) Извършените от енергийните предприятия разходи по предходната алинея се признават за обосновани съгласно чл. 22, ал. 1, т. 4.

Чл. 55

Енергийните предприятия, които осигуряват услуги от общ икономически интерес и имат господстващо положение на пазара, по смисъла на Закона за защита на конкуренцията се подчиняват на неговите разпоредби, доколкото те не възпрепятстват фактически или юридически изпълнението на задълженията, които са им възложени.

Чл. 56

(отменен)

(1) Предприятията, свързани с доставката и преработката на нефт, са длъжни да поддържат резервни запаси от нефт и петролни продукти при условия, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) С решение на Министерския съвет задължението на предприятията за поддържане на резервни запаси по ал. 1 може да бъде прехвърлено на специално създаден за целта от Министерския съвет орган.

(3) Министерският съвет взема решение за използване на резервните запаси, за да се осигури снабдяването на потребителите по недискриминационен начин при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.

(4) Разходите за поддържането на резервни запаси трябва да се вземат предвид при определяне на цените на петролните продукти за потребителите.

Чл. 57

Енергийните предприятия за пренос на електроенергия и природен газ са длъжни да поддържат такова съотношение между обемите на производството и вноса и износа на енергия и горива, което да осигури както пълно задоволяване на потребностите в страната, така и енергийната независимост в съответствие с приетата Национална енергийна стратегия.

Чл. 58

(1) Лицензиантът трябва да е собственик или ползвател на енергийните обекти, чрез които се осъществява лицензионната дейност.

(2) Средствата за търговско измерване на електрическа и топлинна енергия и на природен газ са собственост на енергийните предприятия.

(3) По желание на потребителя и за негова сметка могат да се инсталират контролни средства за измерване, собственост на потребителя.

(4) При разлика в отчетените измервания между средствата по ал. 2 и 3 извън класа на точност потребителят може да поиска експертиза по реда на Закона за измерванията.

Чл. 59

(1) Изграждане на нови и разширение на съществуващи енергийни обекти за пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия или на природен газ се извършва върху земя – собственост на енергийното предприятие или върху която има учредено право на строеж.

(2) Когато изграждането или разширението на обектите по ал. 1 е върху земя – частна държавна собственост или частна общинска собственост, компетентните държавни или общински органи по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси учредяват на енергийните предприятия възмездно или безвъзмездно право на строеж върху земята без търг или конкурс.

(3) Когато изграждането или разширението на обектите по ал. 1 е върху земя – частна собственост, собственикът на земята може да я прехвърли на или да учреди възмездно право на строеж в полза на енергийното предприятие.

(4) Енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ и обслужващи потребителите в сградата.

Чл. 60

(1) Около енергийните обекти се създават сервитутни зони.

(2) Сервитутното право възниква:

1. за съществуващите енергийни обекти – по силата на този закон;

2. за нови енергийни обекти – по силата на този закон с отреждане на терена.

(3) За учреденото сервитутно право за нови енергийни обекти енергийното предприятие заплаща на собственика еднократно обезщетение.

(4) Условията и редът за определяне на местоположението, размерите, границите и режима на сервитутните зони, правата и задълженията на собственика на земята, на титуляря на сервитутното право и на третите лица и определянето на еднократните обезщетения се уреждат в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 61

(1) Представителите на енергийните предприятия и длъжностните лица, които осъществяват контрол по този закон, могат да влизат и да преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти или за контрол върху тях.

(2) Енергийните предприятия имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушния и подземния електропроводи, топлопроводи, газопроводи, водопроводи за енергийни цели и нефтопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

(3) Собствениците на имотите по ал. 1 и 2 имат право на обезщетение за нанесени щети.

Чл. 62

Собствениците на имоти, които са включени в сервитутните зони или граничат с тях, не могат да препятстват упражняването на учредените сервитутни права.

Чл. 63

(1) министърът на енергетиката и енергийните ресурси определя ограничителен режим за ползване на електрическа или топлинна енергия и/или природен газ, когато има ограничаване или прекъсване на снабдяването с електрическа и/или топлинна енергия, и/или природен газ за време, подълго от 48 часа, на територията на цялата страна или на част от нея в резултат на:

1. непреодолима сила;

2. аварии по съоръжения за производство и пренос на електрическа или топлинна енергия и природен газ;

3. дълготраен недостиг на енергийни мощности или енергоносители;

4. разпоредителни мерки на държавни органи за военна готовност или при военни действия;

5. терористични действия.

(2) министърът на енергетиката и енергийните ресурси определя ограничителни условия за ползване на петролни продукти, когато има ограничаване или прекъсване на снабдяването или съществува риск от дефицит на нефт и/или петролни продукти в страната.

(3) министърът на енергетиката и енергийните ресурси обявява чрез средствата за масово осведомяване въвеждането на ограничителния режим или на ограничителните условия.

(4) Видът и начините на ограниченията на производители и потребители на електрическа енергия, топлинна енергия, природен газ и петролни продукти се определят в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(5) Кметовете определят ограничителния режим на топлинна енергия на територията на общината в съответствие с наредбата по ал. 4.

(6) Енергийните предприятия нямат задължения за изплащане на обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничаване или прекъсване на снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ в случаите по ал. 1, с изключение на тези, при които авариите или дълготрайният недостиг са настъпили по тяхна вина.

Чл. 64

(1) министърът на енергетиката и енергийните ресурси провежда контрол за:

1. техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти;

2. реда, начина за набиране и съхраняване на резервите от горива за централите за производство на електрическа и/или топлинна енергия.

(2) Държавната комисия за енергийно регулиране провежда контрол за:

1. качеството и сигурността на производството, преноса и доставките на електрическа и топлинна енергия и на природен газ;

2. спазването на условията по издадените разрешения и лицензии;

3. образуването и прилагането на цените.

(3) Специализиран контрол може да се осъществява и от други органи съобразно специалните закони.

Чл. 65

(1) Длъжностните лица, които извършват проверки и съставят актове за установяване на извършено нарушение, се определят със заповед на министъра на енергетиката и енергийните ресурси или на председателя на комисията в зависимост от правомощията им по чл. 64, ал. 1 и 2.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 имат право:

1. безпрепятствено да посещават контролираните от тях енергийни обекти;

2. да изискват сведения и документи, свързани с осъществяването на контрола;

3. да извършват проверки за техническото състояние и безопасността на енергийните обекти периодично или при необходимост;

4. да съставят актове за нарушение на закона и на издаваните въз основа на него други нормативни актове;

5. да разпореждат спирането на енергийните обекти, когато констатираните нарушения налагат това;

6. при режим на допускане, определен от органите на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, да извършват проверки на енергийните им обекти.

Чл. 66

Предписанията на длъжностните лица, дадени в изпълнение на правомощията им по този закон, са задължителни.

Чл. 67

(1) Създадените със Закона за използване на атомната енергия за мирни цели фонд „Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци“ и фонд „Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация“ са на самостоятелни извънбюджетни сметки с приходна и разходна част и се управляват от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Средствата на фонд „Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци“ се набират от:

1. вноски от физически и юридически лица, които в резултат на своята дейност получават радиоактивни отпадъци;

2. целеви средства от държавния бюджет за финансиране на фонд „Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци“, които са определени със Закона за държавния бюджет на Република България;

3. трансфери от други фондове или финансово-кредитни институции;

4. дарения, помощи и др.;

5. други приходи, предвидени в нормативен акт.

(3) Средствата по фонд „Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци“ се разходват за:

1. финансиране на дейности по безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци;

2. финансиране изграждането на хранилища за съхраняване на радиоактивни отпадъци;

3. други разходи, предвидени в нормативен акт.

(4) Средствата по фонд „Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация“ се набират от:

1. вноски от юридически лица, които използват ядрени съоръжения;

2. целеви средства от държавния бюджет за финансиране и на дейността по извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация, които са определени със Закона за държавния бюджет на Република България;

3. трансфери от други фондове или финансово-кредитни институции;

4. дарения, помощи и др.;

5. други приходи, предвидени в нормативен акт.

(5) Средствата по фонд „Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация“ се разходват за:

1. финансиране на дейността по извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация;

2. други разходи, предвидени в нормативен акт.

(6) Средствата по фонд „Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци“ и по фонд „Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация“ се съхраняват в Българската народна банка.

Чл. 68

(1) Всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия.

(2) Електроенергийната система обхваща електроцентралите, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и електрическите уредби на потребителите.

(3) Всяка от разпределителните мрежи е разположена на територия, определена с издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия.

Чл. 69

(1) Електроенергийната система на страната се свързва с електроенергийните системи на други страни чрез междусистемни електропроводи, които се изграждат съгласно решение на Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Паралелната работа на електроенергийната система с други електроенергийни системи и обединения на системи се осъществява в съответствие със сключените международни публичноправни актове в областта на електроенергетиката и при спазване на техническите норми и изискванията за безопасна работа.

Чл. 70

(1) Устройството и техническата експлоатация на електроенергийната система се осъществяват на основата на наредби за:

1. устройство на електрическите уредби;

2. техническа експлоатация на електрическите централи и мрежи;

3. техническа експлоатация на енергообзавеждането.

(2) Наредбите по ал. 1 се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 71

(1) Производство на електрическа енергия могат да осъществяват енергийни предприятия, получили лицензия за производство по реда на чл. 39.

(2) Производство на електрическа енергия могат да осъществяват и лица без лицензия, когато производствената мощност не е по-голяма от 5 МW.

Чл. 72

(1) Преносното предприятие и разпределителните предприятия не могат да отказват присъединяването на електроцентрала на независим производител към преносната, съответно към разпределителната мрежа, когато производителят отговаря на условията по този закон.

(2) Разширението и реконструкцията на преносната или разпределителните мрежи, свързано с присъединяването на електрическа централа на независим производител, е задължение на преносното или на съответното разпределително предприятие.

Чл. 73

(1) Производителите на електрическа енергия са длъжни да поддържат резерви от горива в количество, което да гарантира продължително и надеждно производство.

(2) Условията и редът за набирането и поддържането на резервите от горива, както и за осъществяването на контрола се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 74

Експлоатацията на преносната мрежа се осъществява от преносно предприятие, което е получило лицензия за извършване на дейност по преноса на електрическа енергия.

Чл. 75

(1) Преносното предприятие осигурява:

1. единното управление и надеждното функциониране на преносната мрежа;

2. централизираните покупки и продажби на електрическа енергия;

3. вноса, износа и транзита на електрическа енергия;

4. снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към преносната мрежа;

5. поддържането на обектите и съоръженията на преносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;

6. развитието на преносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на електроенергетиката;

7. поддържането и развитието на спомагателните мрежи.

(2) Преносното предприятие е длъжно да сключи дългосрочни договори за продажба на електрическа енергия по чл. 36, ал. 3 и по чл. 45, ал. 3 и съгласно условията на лицензията.

Чл. 76

(1) Преносното предприятие:

1. извършва текущ контрол, проучвания и анализи на потреблението на електрическа енергия;

2. разработва краткосрочни и дългосрочни прогнози за изменение на потреблението на електрическа енергия в страната;

3. организира извършването на предварителни вариантни проучвания на възможностите за изграждане на нови производствени и преносни мощности, придружени от технико-икономически, финансов и екологичен анализ;

4. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за разширение и модернизация на преносната мрежа за развитие на спомагателните мрежи;

5. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на електроенергийната система с минимални разходи;

6. въз основа на прогнозите, проучванията и плановете по т. 1 до 5 най-малко на всеки две години изготвя списък с необходимите за задоволяване нуждите на страната нови производствени мощности и междусистемни електропроводи.

(2) При разработването на прогнозите и плановете по ал. 1 преносното предприятие се основава и на прогнозите и плановете, разработвани от останалите енергийни предприятия.

(3) Преносното предприятие предоставя на министъра на енергетиката и енергийните ресурси за утвърждаване плановете по ал. 1, т. 5 и списъка по ал. 1, т. 6.

Чл. 77

Експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществява от разпределителни предприятия, които са получили лицензия за извършване на дейност по разпределение на електрическата енергия за определена територия.

Чл. 78

За територията, обхваната от разпределителната мрежа, разпределителното предприятие осигурява:

1. доставката и продажбата на електрическа енергия на потребителите, които са присъединени към разпределителната мрежа;

2. управлението на разпределителната мрежа;

3. поддържането на обектите и съоръженията в съответствие с техническите изисквания;

4. развитието на разпределителната мрежа в съответствие с перспективите за икономическо развитие и прогнозите за изменение на електропотреблението в района;

5. поддържането и развитието на спомагателните мрежи;

6. непрекъснатост на електроснабдяването и качество на продаваната електрическа енергия;

7. други услуги за потребителите.

Чл. 79

(1) Разпределителното предприятие:

1. проучва перспективите за икономическо развитие и за изменение на електропотреблението на съответната територия;

2. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на разпределителната мрежа, като ги съгласува с органите на местното самоуправление от общините;

3. подпомага органите на местното самоуправление при изготвянето на техните планове, програми и стратегии за развитие на съответната община.

(2) Разпределителното предприятие е длъжно да предоставя резултатите от проучванията и изготвените планове по ал. 1, т. 1 и 2 на разположение на преносното предприятие.

Чл. 80

(1) Търговските сделки с електрическа енергия на територията на страната се извършват на основата на писмени договори при общи условия, сключени:

1. между независимите производители и преносното предприятие;

2. между независимите производители, които продават електрическа енергия само на средно или ниско напрежение, и разпределителното предприятие, към чиято разпределителна мрежа са присъединени тези производители;

3. между независимите производители и преносното предприятие и между независимите производители и разпределителното предприятие, когато производителят е присъединен едновременно към преносната и разпределителната мрежа;

4. между преносното предприятие и разпределителните предприятия или между преносното предприятие и потребителите, присъединени към преносната мрежа;

5. между разпределителните предприятия и потребителите, присъединени към отделните разпределителни мрежи;

6. между две съседни разпределителни предприятия;

7. между независими производители и привилегировани потребители.

8. между независими производители и привилегировани потребители извън страната.

(2) Договорите по ал. 1 трябва да осигуряват равнопоставеност между производителите, между разпределителните предприятия и между потребителите.

(3) Продажбата на електрическа енергия за битови нужди на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от електроразпределителните предприятия и одобрени от комисията, в които се определят:

1. правата и задълженията на електроразпределителното предприятие и на потребителите;

2. редът и начинът за измерване, отчитане и заплащане на електрическата енергия;

3. отговорността при неизпълнение на задълженията;

4. редът и начинът за прекъсване и прекратяване на електроснабдяването.

(4) Преносното, съответно разпределителното предприятие, има право след предварително уведомяване да прекъсва снабдяването с електрическа енергия на потребителите:

1. когато потребителят забави плащането на дължимите суми за електрическа енергия с 10 дни след срока за плащане, определен за битовите потребители в общите условия, а за потребителите за стопански нужди – в договорите по ал. 1;

2. когато потребител ползва електрическа енергия, без тя да се отчита от средство за търговско измерване, или изменя показанията на средствата за търговско измерване, или препятства правилното им функциониране.

(5) Електроразпределителните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от потребителите.

(6) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното електроразпределително предприятие заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от електроразпределителните предприятия различни условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

(7) Задълженията за електрическа енергия на потребителите – неизправни длъжници, се събират по реда на чл. 237, буква „з“ от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечението от сметките на енергийното предприятие.

Чл. 81

(1) Независимите производители могат да снабдяват с електрическа енергия свои подразделения или обекти, разположени на територията на страната:

1. през преносната и/или разпределителните мрежи, като сключва договор за пренос с преносното и/или съответните разпределителни предприятия;

2. като изграждат за своя сметка преки електропроводи до своите подразделения или обекти.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 се издават разрешения за изграждане на преки електропроводи по реда на чл. 35, като издаваните разрешения не трябва да довеждат до неблагоприятна промяна в условията за снабдяване с електрическа енергия на останалите потребители.

(3) Преносното и/или разпределителните предприятия могат да отказват сключването на договор за пренос чрез съответните мрежи в случаите по ал. 1, т. 1, когато преносните възможности на мрежите са недостатъчни или това е необходимо, за да се осигури надеждна работа на електроенергийната система и сигурността на снабдяването за останалите потребители.

Чл. 82

(1) Търговските сделки по внос, износ и транзит на електрическа енергия се сключват от преносното предприятие.

(2) Търговски сделки по износ на електрическа енергия могат да се сключват и между лицата по чл. 80, ал. 1, т. 8.

Чл. 83

(1) Централизираното оперативно управление, контрол и координиране на режима на работа на електроенергийна система се осъществяват от оператори на преносната и на всяка от разпределителните мрежи.

(2) Операторът на преносната мрежа е специализирано звено на преносното предприятие.

(3) Операторите на разпределителните мрежи са специализирани звена на разпределителните предприятия.

Чл. 84

(1) Операторът на преносната мрежа е длъжен да осигурява:

1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система;

2. поддържане на баланса между производството и потреблението на електрическа енергия;

3. осъществяване на съвместната работа на електроенергийната система с електроенергийните системи на другите страни в съответствие с международните договори;

4. сигурно електроснабдяване на потребителите при спазване на изискванията за качество на електрическата енергия;

5. недискриминационна доставка на електроенергия, осигурявайки равнопоставеност на електроснабдителите и потребителите, свързани към системата;

6. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи.

(2) Разпорежданията на оператора на преносната мрежа, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите на електрическа енергия и потребителите на електроенергия, присъединени към преносната мрежа, и привилегированите потребители.

Чл. 85

(1) Операторът на преносната мрежа регулира разпределението на електрическия товар на електроенергийната система между електроцентралите по технически и икономически критерии, като осигурява спазването на сключените договори за изкупуване на електрическа енергия от производителите.

(2) При разпределението на електрическия товар операторът на преносната мрежа трябва да дава приоритет на електроцентралите, използващи възобновяеми енергийни източници или отпадъци или с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

(3) По съображения за сигурност за снабдяването приоритет може да се дава при оперативното управление на съоръженията за производство на електрическа и топлинна енергия, ползващи местни и първични енергийни източници (на гориво) до степен минимум 15 на сто от цялата първична енергия, необходима за производството на електрическа и топлинна енергия, консумирана в страната за всяка календарна година.

Чл. 86

(1) Операторите на разпределителните мрежи са длъжни да осигуряват:

1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на съответната разпределителна мрежа;

2. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;

3. недискриминационна доставка на електрическа енергия, осигурявайки равнопоставеност на потребителите, свързани към мрежата.

(2) Разпорежданията на оператора на разпределителната мрежа, свързани с изпълнението на възложените му с този закон задължения, са задължителни за оперативния дежурен персонал от енергийните обекти и производителите на електрическа енергия, свързани директно към съответната разпределителна мрежа.

Чл. 87

(1) Операторът на преносната мрежа и/или операторите на разпределителните мрежи могат да разпоредят да бъде временно прекъснато или ограничено снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомление на потребителите:

1. при възникване или за предотвратяване на аварии;

2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора;

3. когато съществува опасност за целостта на електроенергийната система;

4. при опасност от нанасянето на значителни материални щети на системата или на потребителите.

(2) Операторите са длъжни предварително писмено да уведомяват потребителите за времето и продължителността на прекъсването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, свързани с прекъсване на електроснабдяването, които подлежат на планиране.

(3) Преносното предприятие и разпределителните предприятия носят имуществена отговорност за щети, нанесени на потребителите в резултат на неправомерни действия на операторите при прекъсване на електроснабдяването.

Чл. 88

Операторите на преносната и разпределителните мрежи са длъжни да пазят поверителността на търговската информация, получена при и по повод изпълнението на техните задължения.

Чл. 89

Условията и редът, при които се осъществява дейността на операторите на преносната и разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите, се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 90

(1) Разпределителните предприятия са длъжни да осигуряват снабдяването с електрическа енергия на всеки потребител, разположен на съответната територия, който има електрически уредби, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и е изпълнил условията за присъединяване към разпределителната мрежа.

(2) Разпределителните предприятия са длъжни да осигуряват електроснабдяването на потребителите съобразно техните нужди при условията на равнопоставеност и при спазване на техническите изисквания за надеждност, качество на електрическата енергия и безопасност.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и относно преносното предприятие в случаите, когато потребителят се присъединява към преносната мрежа.

Чл. 91

(1) При изграждане от физически или юридически лица на обекти, които се нуждат от снабдяване с електрическа енергия, се сключва писмен договор за присъединяване към разпределителната, съответно към преносната мрежа.

(2) Условията и редът за присъединяване към разпределителната, съответно към преносната мрежа и за сключване на договорите по ал. 1 се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 92

(1) Електрическите уредби с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един потребител – търговец по смисъла на Търговския закон, се изграждат за негова сметка и са негова собственост.

(2) Електрическите уредби с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия на повече от един потребител, както и трансформаторните постове за средно напрежение, предназначени за снабдяване само на един потребител, който не е търговец, се изграждат за сметка на разпределителното, съответно на преносното предприятие и са негова собственост.

(3) Електрическите уредби с ниско напрежение, които се намират в имотите на потребителите и са разположени след границите на собственост, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост.

(4) Електропроводната линия и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяване на електрическите уредби на потребителя към разпределителната или към преносната мрежа, се изграждат за сметка на разпределителното, съответно на преносното предприятие и са негова собственост.

(5) В случаите, когато изграждането на електропроводна линия и други съоръжения, чрез които се извършва присъединяване към разпределителната или към преносната мрежа на жилищни и вилни сгради, болници, училища и други социални обекти, е икономически нецелесъобразно за енергийното предприятие, финансирането може да се осъществява със средства, осигурени при условия, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(6) При липса на възможност за осигуряване на средства по ал. 5 необходимите съоръжения за присъединяване могат да се изграждат от съответния потребител.

(7) Прехвърлянето на собствеността от потребителя върху изградените по ал. 6 съоръжения се урежда при условията на разсрочено плащане за срок не повече от 8 години.

(8)

(9)

Чл. 93

(1) Електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване, разположени на границата на собственост.

(2) Границата на собственост се определя от шините (клемите), разположени непосредствено след средството за търговско измерване.

(3) Разпределителното, съответно преносното предприятие определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и на управляващите и комуникационните устройства към тях.

(4) Когато утвърдените тарифи предоставят възможност на потребителите от дадена група да избират начина на измерване на електрическата енергия, разпределителното, съответно преносното предприятие е длъжно да монтира или пренастрои измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на потребителя.

(5) Подмяната на измервателен уред по искане на потребител в случаите по ал. 4 се извършва за негова сметка.

Чл. 94

(1) Разпределителното, съответно преносното предприятие определя техническите условия за инсталиране на собствен източник на резервно захранване и условията, на които трябва да отговаря резервният източник. Условията са задължителни за потребителите.

(2) Потребител, който желае да инсталира собствен източник за резервно захранване, е длъжен да уведоми писмено разпределителното, съответно преносното предприятие и да осигурява достъп на техните представители до резервния източник за извършване на проверки.

(3) Разпределителното, съответно преносното предприятие има право да преустанови електроснабдяването на потребителя в случай, че той не спазва задълженията си по ал. 1 и 2.

Чл. 95

(1) Топлоснабдяването е процес на производство, пренос, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди.

(2) Топлоснабдяването се осъществява чрез обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение, свързани в топлоснабдителна мрежа.

(3) Редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната мрежа, за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа и за прекратяване на топлоподаването се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 96

(1) Производството на топлинна енергия се извършва от енергийно предприятие, получило лицензия за производство по реда на чл. 39.

(2) Производство на топлинна енергия могат да извършват и лица без лицензия, когато топлинната мощност е под 1 МW.

Чл. 97

Производството на топлинна енергия се извършва във:

1. топлоелектрически централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

2. отоплителни централи;

3. инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и на възобновяеми енергийни източници.

Чл. 98

(1) Производителите на топлинна енергия в топлоелектрически и/или отоплителни централи са длъжни да поддържат резерви от горива в количество, което да гарантира надеждно производство.

(2) Условията и редът за набирането и поддържането на резервите от горива, както и за осъществяването на контрола се определят с наредбата по чл. 73, ал. 2.

Чл. 99

(отменен)

Топлопреносното предприятие не може да отказва присъединяването към топлоснабдителната мрежа на производител по чл. 97, когато той отговаря на условията по този закон.

Чл. 100

Електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран принцип на производство на топлинна и електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия за нуждите на топлоснабдяването, се изкупува задължително от лицензираните енергийни предприятия, които експлоатират електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа.

Чл. 101

(1) Експлоатацията на топлопреносната мрежа се осъществява от топлопреносно предприятие, получило лицензия за извършване на дейност по пренос на топлинна енергия.

(2) Топлопреносното предприятие може да извършва и дейност по производството на топлинна енергия.

Чл. 102

Топлопреносното предприятие е задължено:

1. да снабдява с топлинна енергия потребителите, присъединени към топлопреносната мрежа при равни и недискриминационни условия;

2. да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;

3. да развива топлопреносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие.

Чл. 103

(1) Оперативното управление на топлоснабдителна мрежа се извършва от оператор.

(2) Оператор на топлоснабдителна мрежа е специализирано звено на топлопреносното предприятие.

(3) Разпорежданията на оператора са задължителни за производителите и потребителите на топлинна енергия.

Чл. 104

(1) Операторът на топлоснабдителната мрежа е длъжен да осигурява:

1. режима на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3;

2. поддържане на баланса между производството и потреблението;

3. координация с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа в съответствие със сключените договори – в случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

4. координация с оператора на газопреносната и/или газоразпределителната мрежа в съответствие със сключените договори – при използване на природен газ.

(2) Операторът на топлоснабдителната мрежа регулира разпределението на топлинния товар между централите за производство на топлинна енергия по технически и икономически критерии, определени в наредбата по чл. 95, ал. 3.

Чл. 105

(1) Операторът на топлоснабдителната мрежа може да разпореди да бъде временно прекъснато или ограничено снабдяването с топлинна енергия без предварително уведомление на потребителите:

1. при възникване или за предотвратяване на аварии;

2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора или за околната среда;

3. когато съществува опасност за целостта на топлоснабдителната мрежа;

4. при опасност от нанасяне на значителни материални щети на мрежата или на потребителите.

(2) Операторът е длъжен предварително да уведоми потребителите за времето и продължителността на прекъсване на топлоснабдяването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране.

(3) Топлопреносното предприятие носи имуществена отговорност за щети, нанесени на потребителите в резултат на неправомерни действия на оператора при прекъсване или ограничаване на топлоснабдяването.

Чл. 106

Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, одобрени от комисията, сключени между:

1. независим производител и топлопреносното предприятие;

2. независим производител и пряко присъединен към него потребител, извършващ стопанска дейност;

3. топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.

Чл. 106а

(1) Продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят:

1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;

2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;

3. отговорността при неизпълнение на задълженията;

4. редът и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;

5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

(2) Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от потребителите.

(3) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия различни условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

(4) Потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Чл. 107

(отменен)

(1) Потребителите по чл. 106, ал. 1, т. 4 могат да определят физическо или юридическо лице, наричано по-нататък „топлоснабдителен агент“, което да осъществява в цялост отношенията им с топлопреносното предприятие.

(2) Топлоснабдителният агент е легитимен, ако в заседанието на потребителите са участвали лично или чрез представители три четвърти от потребителите по чл. 106, ал. 1, т. 4 и решението е взето с обикновено мнозинство от присъстващите.

(3) Всички или част от потребителите по чл. 106, ал. 1, т. 4 могат с нотариално заверено пълномощно да упълномощят съответния топлоснабдителен агент да сключи от тяхно име и за тяхна сметка индивидуалните им договори. Ако условията позволяват, това може да бъде извършено с един договор.

Чл. 108

(1) Когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване за всички имоти, присъединени към тази абонатна станция или към нейното самостоятелно отклонение.

(2) Лицата по ал. 1 се считат за потребители при условията за останалите потребители до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

(3) Топлоснабдителното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване по ал. 1 в срок до 15 дни след постъпване на заявлението.

(4) Потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Чл. 109

(1) Потребителите са длъжни да заплащат в срок дължимите суми.

(2) Задълженията на потребителите – неизправни длъжници, към топлопреносното предприятие се събират по реда на чл. 237, буква „з“ от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечението от сметките на топлопреносното предприятие.

(3) Топлопреносното предприятие има право след предварително уведомяване да прекъсва снабдяването с топлинна енергия при забавяне плащането на дължимите суми с повече от два месеца след определения срок за плащане чрез изолиране с технически средства на отоплителните тела или на линията за горещо водоснабдяване от общите сградни инсталации по реда, предвиден в наредбата по чл. 95, ал. 3.

Чл. 110

(1) Потребителите за битови нужди могат да заплащат топлинната енергия в количества, определени по прогнозна едногодишна консумация за сградата.

(2) Правилата за определяне на прогнозната едногодишна консумация, месечните вноски и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител се определят в наредбата по чл. 95, ал. 3.

Чл. 110а

(1) Топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на границата на собственост.

(2) Границата на собственост:

1. между производителя и топлопреносното предприятие е последната спирателна арматура на производителя;

2. между топлопреносното предприятие или производителя и потребителите, ползващи топлинна енергия за стопански нужди, е последната спирателна арматура преди присъединителните тръбопроводи на потребителите;

3. между топлопреносното предприятие и потребителите, ползващи топлинна енергия в самостоятелни сгради или в сгради – етажна собственост, е последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации.

(3) Когато топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на място, различно от границата на собственост, начинът за отчитане на топлинната енергия се урежда съгласно наредбата по чл. 95, ал. 3.

Чл. 111

(отменен)

(1) Топлоснабдителният агент е длъжен:

1. да полага грижата на добър стопанин за сградните инсталации за отопление и топла вода;

2. да създава нова или да актуализира съществуващата документация с данни за отопление обекти на потребителите и за консумацията на топла вода;

3. да снема показанията на средствата за измерване и разпределение в отделните жилища и да ги предоставя на топлопреносното предприятие;

4. да упражнява контрол върху запечатаните отоплителни тела и водомери за топла вода;

5. да придружава длъжностните лица от топлопреносното предприятие за извършване на проверки на измервателните уреди и инсталациите за отопление и топла вода в жилищата;

6. да следи за изправността на абонатните станции и средствата за измерване и регулиране и своевременно да уведомява топлопреносното предприятие за констатирани неизправности;

7. да отчита показанията на прибора за търговско измерване, по който се извършва продажбата;

8. да осигурява своевременен обмен на информация между потребителите и топлопреносното предприятие.

(2) Когато е надлежно упълномощен за това от потребителите, топлоснабдителният агент може:

1. да извършва разпределение на ползваната топлинна енергия за отопление и топла вода между отделните потребители;

2. да събира от потребителите и да заплаща на топлопреносното предприятие месечните дължими суми;

3. да организира извършването на ремонти на потребителските инсталации за отопление и топла вода за сметка на потребителите.

(3) Топлоснабдителният агент получава за дейността си възнаграждение по договор с топлопреносното предприятие, формирано на базата на отстъпка от крайната цена за потребителите. Размерът на възнаграждението, редът и общите условия на договора се определят в наредбата по чл. 95, ал. 3.

Чл. 112

Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.

Чл. 112а

(1) Количеството топлинна енергия за горещо водоснабдяване на сграда – етажна собственост, се определя:

1. извън отоплителния период – съгласно показанията на топломера в абонатната станция;

2. през отоплителния период – въз основа общото изразходвано количество гореща вода, измерена чрез общия водомер в абонатната станция, умножено по необходимото количество енергия за загряване на един куб. м вода, определено в наредбата по чл. 95, ал. 3; при липса на общ водомер в абонатната станция изразходваното количество гореща вода се определя като сбор от изразходваните количества гореща вода, измерени чрез водомерите в имотите на потребителите.

(2) Количеството топлинна енергия по ал. 1 се разпределя между потребителите-собственици или титуляри на вещното право на ползване, пропорционално на изразходваното количество гореща вода по ред, определен в наредбата по чл. 95, ал. 3.

Чл. 112б

(1) Количеството топлинна енергия за отопление на сграда – етажна собственост, през отоплителния период е разликата между общото консумирано количество топлинна енергия и количеството топлинна енергия за горещо водоснабдяване по чл. 112а, ал. 1.

(2) Количеството топлинна енергия за отопление по ал. 1 е сумата от количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на отделните имоти.

Чл. 112в

(1) Количеството топлинна енергия за отопление по чл. 112б се разпределя между потребителите-собственици или титуляри на вещно право на ползване.

(2) Количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, се определя в процент по решение на общото събрание на етажната собственост, който не може да бъде по-малък от 10 на сто и по-голям от 30 на сто от количеството топлинна енергия за отопление, и се разпределя между потребителите пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

(3) Количеството топлинна енергия, консумирано за отопление на общите части на сградата – етажна собственост, в които има отоплителни тела, се определя въз основа на тяхната инсталирана мощност и се разпределя между потребителите пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

(4) Количеството топлинна енергия за отопление на отделните имоти се определя въз основа на показанията на средствата за отчитане на дяловото потребление по чл. 112г, ал. 1, т. 2.

(5) Вслучайте, когато количеството топлинна енергия за отопление на отделните имоти се определя въз основа на показанията на индивидуални разпределители, се прилага система за дялово разпределение, като сборът от дяловите единици, отчетени по показанията на всички разпределители в имота, се умножи по количеството топлинна енергия за един дял.

(6) Количеството топлинна енергия за един дял се определя като съотношение между количеството топлинна енергия за отопление на сградата по чл. 112б, ал. 1, намалено със сумата на определените по ал. 2 и 3 количества топлинна енергия и общия сбор от дяловите единици по показанията на всички индивидуални разпределители в сградата.

Чл. 112г

(1) Дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от търговец, определен от потребителите в сградата и отговарящ на условията на наредбата по чл. 95, ал. 3, при наличие на:

1. средства за търговско измерване на топлинната енергия в абонатната станция;

2. средства за отчитане на дяловото потребление за отопление – индивидуални топломери, отчитащи пряко количеството консумирана топлинна енергия в имотите, или индивидуални разпределители заедно с регулираща арматура, монтирани върху всички отоплителни тела в отделните имоти;

3. средства за отчитане на дяловото потребление за битово горещо водоснабдяване – индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на потребителите.

(2) Потребителите, присъединени към една абонатна станция в сграда – етажна собственост, прилагат средства за отчитане на дяловото потребление от един и същи модел, доставени от един и същи търговец или одобрени за използване в сградата от него.

(3) В случай, че топлопреносното предприятие не извършва дялово разпределение, търговецът по ал. 1 му предоставя информацията за това разпределение по сключен с него договор.

Чл. 113

(1) Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.

(2) Отоплителните тела, регулиращата арматура към тях, отклоненията от сградните инсталации за отопление, отклоненията от инсталациите за горещо водоснабдяване и средствата за отчитане на дяловото потребление по чл. 112г, ал. 1, т. 2 и 3 са собственост на потребителите.

Чл. 114

Енергийните предприятия, които извършват дейности по производство и/или пренос на топлинна енергия:

1. извършват текущ контрол, проучване и анализ на потреблението на топлинна енергия в населеното място;

2. разработват краткосрочни и дългосрочни прогнози за потреблението на топлинна енергия в населеното място;

3. изготвят краткосрочни и дългосрочни планове за развитие;

4. представят за одобрение в общините и в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси изготвените по т. 3 планове;

5. подпомагат общините при изготвяне на общия план за енергоснабдяване на населеното място.

Чл. 115

Газоснабдяването е съвкупност от дейностите по доставка, внос, пренос, съхранение, разпределение и продажба на природен газ за осигуряване на нуждите на потребителите.

Чл. 116

(1) Обектите и съоръженията за пренос, съхранение и разпределение на природен газ на територията на цялата страна се свързват и функционират в единна газоснабдителна система с общ режим на работа.

(2) Газоснабдителната система обхваща преносната мрежа, хранилищата на природен газ и разпределителните мрежи.

(3) Всяка разпределителна мрежа е разположена на територия, определена с издадената лицензия за разпределение на природен газ.

Чл. 117

Търговските сделки по внос и износ на природен газ се регистрират в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси при условия и по ред, определени от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 118

Преносът на природен газ се извършва по преносна мрежа по газопроводи с високо налягане от газоизмервателна станция до газоразпределителна станция.

Чл. 119

(1) Транзитен пренос на природен газ през територията на страната за трети страни се извършва от преносното предприятие на основата на договор.

(2) Транзитен пренос може да се извършва и по транзитни газопроводи, изградени за тази цел от лице, получило разрешение за тази дейност от комисията.

(3) Условията и редът, по които се издават разрешения и лицензии по ал. 2, се определят в наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 120

Съхранението на природен газ е дейност по нагнетяването му в хранилище за природен газ и обратното му извличане за целите на сигурността на доставките на природен газ за потребителите.

Чл. 121

(1) Експлоатацията на преносната мрежа се осъществява от преносно предприятие, получило лицензия за пренос на природен газ.

(2) Експлоатацията на съоръжения за съхранение на природен газ в хранилища за природен газ се осъществява от предприятие, получило лицензия за съхранение на природен газ.

(3) Преносното предприятие може да притежава и да експлоатира съоръжения за съхранение на природен газ.

Чл. 122

Преносното предприятие осигурява:

1. единното управление и надеждното функциониране на преносната мрежа;

2. централизираните продажби на природен газ;

3. снабдяването с природен газ на потребителите, присъединени към преносната мрежа;

4. резерви от природен газ чрез съхранение в хранилища;

5. поддържане на обектите и съоръженията на преносната мрежа;

6. развитието на преносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на газоснабдяването;

7. поддържането и развитието на спомагателните мрежи и съоръжения.

Чл. 123

(1) Предприятия за добив на природен газ в страната и потребители, разположени на територията на страната и отговарящи на определени условия, могат да сключват помежду си договори за продажба на природен газ през преносната и/или разпределителните мрежи за задоволяване на собствените нужди на тези потребители.

(2) Потребители и предприятия за добив на природен газ в страната могат да изграждат помежду си преки газопроводи и да сключват договори за доставка на природен газ чрез тези газопроводи.

(3) В случаите по ал. 2 се издават разрешения за изграждане на преки газопроводи по реда на чл. 35, ал.1, т. 5, като издаваните разрешения не трябва да довеждат до неблагоприятна промяна в условията за снабдяване на останалите потребители с природен газ.

(4) Преносното и/или разпределителните предприятия могат да отказват достъп до съответните мрежи за осъществяване на продажби в случаите по ал. 1, когато преносните възможности на мрежите са недостатъчни или това е необходимо, за да се осигурят надеждна работа на газоснабдителната мрежа и сигурността на снабдяването за останалите потребители.

(5) Условията, на които трябва да отговарят потребителите и предприятията за добив на природен газ по ал. 1 за осигуряване на достъпа до преносната и/или разпределителните мрежи, се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 124

Разпределение на природен газ се извършва по газопроводи от газоразпределителната станция на преносната мрежа до газоизмервателния уред на потребителя.

Чл. 125

(1) Експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществява от разпределителни предприятия, които са получили лицензия за извършване на дейност по разпределение на природен газ на потребители, разположени на определена територия, с изключение на потребителите, пряко свързани към преносната мрежа.

(2) Преносното предприятие може да извършва и разпределение, ако е получило лицензия за това.

Чл. 126

За територията, обхваната от разпределителната мрежа, разпределителното предприятие осигурява:

1. управлението на разпределителната мрежа;

2. поддържането на обектите и съоръженията от разпределителната мрежа в съответствие с техническите изисквания;

3. развитието на разпределителната мрежа в съответствие с перспективите за икономическо развитие и прогнозите за изменение на потреблението на природен газ;

4. поддържането и развитието на спомагателните съоръжения и мрежи;

5. снабдяването с природен газ на потребителите, които са присъединени към разпределителната мрежа;

6. други услуги за потребителите.

Чл. 127

Търговските сделки с природен газ се извършват на основата на писмени договори при общи условия, сключени между:

1. предприятия за добив или за съхранение на природен газ и преносното предприятие;

2. преносното предприятие и разпределителните предприятия;

3. преносното предприятие и потребителите, присъединени към преносната мрежа;

4. разпределителните предприятия и потребителите, присъединени към съответните разпределителни мрежи.

Чл. 128

(1) Централизираното оперативно управление, координиране и контрол на режима на работа на газоснабдителната мрежа се осъществява от оператора на преносната мрежа.

(2) Оперативното управление на всяка разпределителна мрежа се осъществява от оператор на разпределителната мрежа.

(3) Техническите и технологичните разпореждания на оператора на преносната мрежа са задължителни за операторите на разпределителните мрежи и за производителите и потребителите на природен газ.

(4) Операторът на преносната мрежа е специализирано звено на преносното предприятие.

(5) Операторите на разпределителните мрежи са специализирани звена на разпределителните предприятия.

Чл. 129

Операторът на преносната мрежа осигурява:

1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на газопреносната мрежа;

2. поддържане на баланса между вноса, добива и потреблението на природен газ;

3. надеждно снабдяване на потребителите с природен газ при спазване на изискванията за качество;

4. недискриминационна доставка на природен газ, осигурявайки равнопоставеност на потребителите, свързани към преносната мрежа;

5. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;

6. оперативно ръковоство на режима за отделяне на газа от газопровода за нагнетяване в хранилище и изпомпване от хранилището към газопровода.

Чл. 130

Операторите на разпределителните мрежи осигуряват:

1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на разпределителната мрежа;

2. надеждно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;

3. недискриминационна доставка на природен газ, осигурявайки равнопоставеност на потребителите, свързани към съответната мрежа.

Чл. 131

(1) Операторът на преносната мрежа и/или операторите на разпределителните мрежи могат да разпоредят да бъде временно прекъснато или ограничено снабдяването с природен газ без предварително уведомление на потребителите:

1. при възникване или за предотвратяване на аварии;

2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора;

3. когато съществува опасност за целостта на газоснабдителната мрежа;

4. при опасност от нанасянето на значителни материални щети на мрежата или на потребителите;

5. при ограничаване на доставките на природен газ по независещи от преносното предприятие обстоятелства.

(2) В случаите по ал. 1 операторът е длъжен във възможно най-кратък срок да уведоми потребителите за причините и времетраенето на прекъсване на снабдяването с природен газ.

(3) Операторите са длъжни предварително да уведомят потребителите за времето и продължителността на прекъсването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, свързани с прекъсване на снабдяването с природен газ, които подлежат на планиране.

(4) Преносното предприятие и разпределителните предприятия носят имуществена отговорност за щети, нанесени на потребителите в резултат на неправомерни действия на операторите при прекъсване на снабдяването с природен газ.

Чл. 132

Операторите на преносната и разпределителните мрежи са длъжни да пазят поверителността на търговската информация, получена при и по повод изпълнението на техните задължения.

Чл. 133

Условията и редът, при които се осъществява дейността на операторите на преносната и разпределителните мрежи, се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 134

(1) Измерването на природния газ от местен добив и от внос се извършва с уреди за търговско измерване в газоизмерителните станции при пункта на получаване.

(2) Измерването на природния газ за разпределителните предприятия и за потребителите се извършва в газоразпределителни станции и пунктове от уреди за търговско измерване – собственост на продавача.

(3) Потребителите на природен газ или собствениците, в чиито имоти са монтирани уредите за търговско измерване, са длъжни да осигуряват достъп на упълномощени представители на продавача до тях за контрол, отчитане и обслужване на измервателните уреди.

Чл. 135

(1) Газопреносното предприятие е длъжно да присъедини към своята мрежа всяко лице, получило разрешение по чл. 35, или потребител, извършващ стопанска дейност, който може да бъде пряко присъединен към газопреносната мрежа.

(2) Пряко присъединените към газопреносната мрежа потребители, извършващи стопанска дейност, са длъжни да предоставят достъп до собствените си съоръжения на газоразпределителното предприятие, получило лицензия по чл. 39, с цел нормалното газоснабдяване на другите потребители на територията, определена с лицензията, и нямат право да причиняват ограничителен режим.

(3) Средствата за изграждане на газопроводното отклонение се осигуряват от този, в чиито полза е изградено то.

Чл. 136

(1) Собственикът на газопроводното отклонение е длъжен да осигури неговото обслужване, поддръжка и ремонт.

(2) Газопреносното предприятие може, по искане на собственика, срещу заплащане, да обслужва, поддръжа и ремонтира газопроводните отклонения.

Чл. 137

(1) Газоразпределителното предприятие е длъжно да осигурява снабдяването на потребителите с природен газ съобразно техните нужди при условията на равнопоставеност и при спазване на техническите изисквания за надеждност и безопасност.

(2) Отклоненията и съоръженията за присъединяване на потребителите към съответната газоразпределителна мрежа се изграждат от газоразпределителното предприятие.

Чл. 138

Устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ се регламентират с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и на председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

Чл. 139

(отменен)

(1) Държавната политика по насърчаване на енергийната ефективност и производството на електроенергия и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници е съставна част от енергийната политика на страната и се провежда от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Всички държавни органи са задължени да оказват всестранна подкрепа на дейностите по повишаването на енергийната ефективност и използването на възобновяемите енергийни източници като дейности с обществена значимост.

Чл. 140

(отменен)

(1) Дейностите по повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници се подпомагат чрез изпълнение на проекти по програми на национално, отраслово, регионално и общинско ниво.

(2) Информацията за резултатите от дейностите по ал. 1 се предоставя на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси за отразяване в националния енергиен баланс и националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност.

Чл. 141

(отменен)

(1) Програмите за енергийна ефективност по чл. 140, ал. 1 се наблюдават и координират от изпълнителния директор на Агенцията по енергийна ефективност, който анализира и обобщава резултатите от тях за нуждите на статистиката и на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси във връзка със съставянето на националния енергиен баланс.

(2) Агенцията по енергийна ефективност сътрудничи активно с министерствата и ведомствата, браншовите организации, областните администрации и органите на местната власт и със стопанските субекти, като им оказва експертно съдействие за:

1. разработването на програми и проекти за повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници;

2. трансфер на технологии, знания и опит в областта на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници;

3. организиране на семинари, конференции и работни срещи;

4. осигуряване на средства за съфинансирането на програмите и проектите им по т. 1 от европейските програми и фондове за икономическо и социално сближаване, както и от други национални и чуждестранни програми, фондове, спонсори и институции;

5. изпълнението на проекти за повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници;

6. осигуряване предоставянето на квалифицирани консултантски услуги, включително във връзка с разработване на съобразени със законодателството на Европейския съюз проекти за нормативни актове, методики за оценка и маркировки, свързани с енергоспестяване, рационално използване на енергията и използване на възобновяеми енергийни източници;

7. извършването на енергийни обследвания на стопански обекти във връзка с изготвянето на програми и проекти за енергийна ефективност и изготвяне на енергийни експертизи на предлагани проектни решения.

(3) Агенцията по енергийна ефективност е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(4) Дейността на Агенцията по енергийна ефективност се финансира със средства от държавния бюджет и със собствени приходи от следните собствени дейности:

1. предоставяне на консултантски услуги;

2. извършване на енергийни обследвания и експертизи;

3. разработване на програми и проекти за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници и съответната техническа документация;

4. участие със собствен персонал в изпълнението на проекти за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници.

Чл. 142

(отменен)

(1) Агенцията по енергийна ефективност разработва указания за създаването и поддържането на информационни системи за състоянието на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници на отраслово и регионално равнище от органите и административните звена по чл. 143.

(2) Агенцията по енергийна ефективност създава и поддържа информационна система за състоянието на енергийната ефективност и за използването на възобновяемите енергийни източници.

(3) Служителите на Агенцията по енергийна ефективност са длъжни да пазят търговска тайна за сведения и обстоятелства, станали им известни при осъществяване на техните функции.

(4) Агенцията по енергийна ефективност разработва и предоставя указания за разработването в съответствие със законодателството на Европейския съюз на проекти на нормативни актове, отнасящи се до енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници.

(5) Държавните органи и длъжностните лица по чл. 143 са длъжни да оказват съдействие на Агенцията по енергийна ефективност при осъществяване на нейните функции по ал. 1 и 2 и да ѝ предоставят при поискване информация във връзка с енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници.

Чл. 143

(отменен)

(1) Министрите и ръководителите на други ведомства, областните управители и кметовете в рамките на своята компетентност:

1. провеждат политика и разработват проекти за нормативни актове, съобразени със законодателството на Европейския съюз, за увеличаване на енергийната ефективност, за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници за намаляване енергоемкостта на брутния вътрешен продукт;

2. съвместно с Министерството на енергетиката и енергийните ресурси разработват и осъществяват програми за енергийна ефективност при потребителите на енергия и използване на възобновяеми енергийни източници.

(2) За изпълнение на функциите по ал. 1 министерствата и ведомствата, областните и общинските администрации в общините с население над 100 хил. души създават специализирани административни структури или възлагат съответни функции на съществуващи административни структури, които разработват предложения за формиране и изпълнение на политиката и мерките за насърчаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници в съответния обществен сектор или сектор на икономиката, област или община и предоставят информация за тях на Агенцията по енергийна ефективност или на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в съответствие с тяхната компетентност.

(3) Специализираните административни структури по ал. 2, създадени в областните и общинските администрации, разработват и актуализират всяка година съответно областни и общински програми за повишаване на енергийната ефективност на предприятията-потребители на енергия и на сградите от обществения и битовия сектор, както и за използване на възобновяеми енергийни източници от тях на територията на съответната област или община и предоставят информация за тях на Агенцията по енергийна ефективност или на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в съответствие с тяхната компетентност.

(4) В бюджета на всяка община се предвиждат разходи за изготвяне и изпълнение на общински програми за повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници.

(5) Агенцията по енергийна ефективност, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и отрасловите министерства в съответствие със своята компетентност насочват средства от допълнителни източници за финансиране на проектите от областните и общинските програми за повишаване на енергийната ефективност и за използване на възобновяеми енергийни източници.

(6) За подпомагане дейността на областните управители, кметовете и общинските съвети по ал. 1 могат да се създават центрове по енергийна ефективност като неправителствени организации – юридически лица с нестопанска цел.

(7) Агенцията по енергийна ефективност и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси съдействат на специализираните административни структури по чл. 143, ал. 2 в областните и общинските органи и на центровете по енергийна ефективност по ал. 6 за организирането на обучение по идентифициране, оценка, подготовка, финансиране и управление на инвестиционни проекти по енергийна ефективност и за използване на възобновяеми енергийни източници.

(8) Енергийните потребители от стопанския и обществения сектор с обща мощност на използваните от тях първични енергоносители над 10 MW определят длъжностни лица и/или звена за провеждане на мероприятия по енергийна ефективност.

(9) Агенцията по енергийна ефективност разработва и предоставя на потребителите по ал. 8 техническа помощ за идентифицирането, оценката и изпълнението на мероприятия по енергийна ефективност.

Чл. 144

(отменен)

Отчитането на показателите за разход и/или за спестяване на енергия и горива при производството на стоки или извършването на услуги е задължително и се извършва по ред, описан в стандарт или нормативен акт.

Чл. 145

(отменен)

(1) Продукцията и стоките – местно производство и от внос, както и сградите, които при използване по предназначение потребяват електрическа и топлинна енергия и природен газ, твърди и течни горива, трябва да притежават маркировка, указваща експлоатационните им енергийни показатели.

(2) Начинът на маркиране по ал. 1 се определя със стандарт.

Чл. 146

(отменен)

(1) Забраняват се производството, вносът и търговията със стоки, които са без маркировка за енергийна ефективност.

(2) Изключения по ал.1 се допускат за нуждите на отбраната и сигурността на страната, изискващи специален режим на работа.

Чл. 147

(отменен)

(1) Вносът на стоки, употребяващи, произвеждащи, преобразуващи или съхраняващи енергия, се разрешава само след издаване на сертификат за съответствие с установените стандарти за енергийна ефективност.

(2) Не се изисква издаване на сертификат за стоки, които отговарят на въведени европейски или международни стандарти.

(3) Сертификат по ал.1 се издава от акредитирани за това лаборатории по ред, определен с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 148

(отменен)

Физическите и юридическите лица, които осъществяват стопанска дейност, събират данни за енергоемкостта на производството си и за енергийната съставка на себестойността на произвежданата продукция или на предоставените от тях услуги, които предоставят ежегодно на Националния статистически институт, а при поискване – и на Агенцията по енергийна ефективност и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 149

(отменен)

(1) За оценка на разходите на горива и енергия и за съответствието на проектите за изграждане, реконструкция, модернизация или разширение на обекти или на изградени обекти с действащи норми и стандарти се извършват експертизи и обследвания за енергийна ефективност.

(2) На експертиза за енергийна ефективност подлежи всеки проект за изграждане, реконструкция, модернизация или разширения на обекти, чието годишно потребление на горива или енергия е над определени граници, при условия и по ред, установени в наредба, приета от Министерския съвет.

(3) На обследване за енергийна ефективност подлежи всеки обект, чието годишно потребление на горива или енергия е над определени граници, при условия и по ред, установени в наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 150

(отменен)

(1) Когато експертиза или обследване за енергийна ефективност установи нарушение на показатели, установени с нормативи или стандарти относно енергийна ефективност, лицето, извършващо експертизата или обследването, задължително уведомява агенцията и предоставя необходимата документация.

(2) Предписанията на контролните органи за преработване на проекта и за отстраняване на констатираните при енергийното обследване нарушения са задължителни.

(3) Забранява се одобряването или реализирането на проекти, въвеждането в експлоатация и разрешаването на ползването на сгради, промишлени, селскостопански, транспортни и други съоръжения и обекти, ако експертиза или обследване установи нарушение на стандарти или нормативи по енергийна ефективност, до привеждането им в съответствие.

(4) Временно ползване на съществуващи обекти на енергийни потребители по ал. 3, за които обследване е установило несъответствия с нормативи или стандарти относно енергийна ефективност, може да се разреши за определен от контролните органи срок, в който собствениците или ползвателите са длъжни да отстранят допуснатите нарушения.

Чл. 151

(отменен)

(1) Обследванията и експертизите за енергийна ефективност се извършват от експерти, които са получили разрешение за извършване на оценки по реда на този закон.

(2) Оценките за извършените експертизи или обследвания се представят за сведение на председателя на агенцията.

Чл. 152

(отменен)

(1) Разрешения за извършване на експертизи и обследвания се издават и отнемат от председателя на агенцията на български или чуждестранни физически или юридически лица.

(2) Отказът на председателя, съответно отнемането на разрешението, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

(3) Условията и редът, както и изискванията за квалификация и професионален опит се установяват в наредба, приета от Министерския съвет.

(4) За издаване на разрешенията се събират държавни такси в размер, определен в тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 153

(отменен)

Председателят на агенцията се произнася по искането в срок до три месеца от получаване на заявлението с приложенията към него, а когато са били поискани допълнителни сведения – от получаването им. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в седемдневен срок.

Чл. 154

(отменен)

(1) Председателят на агенцията отказва издаването на разрешение, когато:

1. не са представени изискуемите по наредбата по чл. 152, ал. 3 документи;

2. лицата не притежават необходимата квалификация и професионален опит за дейността, която ще изпълняват;

3. е било установено по съответния ред, че се извършва дейност без регистрация;

4. по административен ред или чрез присъда е отнето правото му да извършва дейността.

(2) В случаите по т. 1 на ал. 1 на заявителя се дава определен срок за отстраняване на несъответствията, който не може да бъде по-кратък от един месец.

(3) Ако в определения срок заявителят не отстрани несъответствията, председателят на агенцията отказва издаването на разрешение с писмено мотивирано решение.

(4) В случаите на отказ заявителят може да подаде ново заявление за получаване на разрешение не по-рано от шест месеца от влизането в сила на решението за отказ.

Чл. 155

(отменен)

(1) Председателят на агенцията отнема издаденото разрешение, когато:

1. са предоставени неверни данни, които са послужили като основание за издаване на разрешението;

2. при извършване на оценките се нарушават изискванията, предвидени в този закон и в актовете по прилагането му;

3. след проверка от агенцията се констатира, че действителното състояние не отговаря на установеното от оценителя;

4. експертът разгласява данни и обстоятелства, съставляващи служебна и търговска тайна на потребителите, станали му известни при или по повод извършване на оценките, ако от това са произлезли или могат да настъпят щети.

(2) Агенцията уведомява писмено оценителя по енергийна ефективност в седемдневен срок от вземане на решението за отнемане на разрешението.

(3) Лице, на което е отнето разрешението, може да кандидатства за ново разрешение не по-рано от една година от решението за отнемане на разрешението.

Чл. 156

(отменен)

Агенцията вписва издадените и отнетите разрешения в специален регистър.

Чл. 157

(отменен)

(1) Енергоефективни услуги са: консултиране, проучване, измервания, проектиране, инсталиране, модернизация, поддръжка, управление или експлоатация на машини, съоръжения и сгради, водещи до намаляване потреблението на енергия и горива при тяхното нормално функциониране.

(2) Енергоефективните услуги се извършват на основата на писмени договори при общи условия между предприятия за енергоефективни услуги и енергиен потребител.

(3) Договор по ал. 2, който не съдържа базисното енергопотребление, описанието на услугата, очакваните икономии и редът за установяването им, е недействителен.

Чл. 158

(отменен)

(1) Предприятието осигурява енергоефективните услуги изцяло или частично със свои средства или поема задължение да осигури финансирането им от трета страна.

(2) Възнаграждението на предприятието за енергоефективни услуги е за сметка на постигнатите икономии.

(3) Енергийният потребител придобива правото на собственост върху инсталираните за сметка на предприятието машини и съоръжения или извършените подобрения съгласно договора.

(4) Предприятията оказват енергоефективните услуги в съответствие със стандартите и предоставят на енергийния потребител предвидените в нормативните актове и в договора гаранции за инсталираните машини и съоръжения.

Чл. 159

(отменен)

Предприятията за енергоефективни услуги уведомяват Държавната агенция по енергийна ефективност в четиринадесетдневен срок от започване на дейността си.

Чл. 160

(отменен)

(1) Председателят на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица упражняват контрол върху дейността на потребителите на енергия и на получилите разрешение по тази глава експерти в защита на обществения интерес за увеличаване на енергийната ефективност.

(2) Контролната дейност по спазване на изискванията за енергийна ефективност при проектирането и строителството на строежи се извършва от органите на Дирекцията за национален и строителен контрол и независимия строителен надзор съвместно със специалисти от агенцията.

(3) Контролната дейност над обекти на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи се извършва съвместно с техните органи, а върху моторните превозни средства – съвместно с органите на Министерството на транспорта за контрол на автомобилния транспорт.

(4) Контролните органи по този закон взаимодействат със специализираните органи на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 161

(отменен)

(1) При извършване на проверките контролните органи на агенцията имат право:

1. на свободен достъп до служебните и производствени помещения и съоръжения на проверяваните лица и обекти;

2. да изискват документи, справки и писмени обяснения от проверяваните лица и да събират сведения във връзка с проверката;

3. да изискват осигуряването на подходящи условия и отстраняването на възникнали пречки при осъществяване на контролната си дейност;

4. да назначават експерти, да провеждат изпитания и да назначават енергийни експерти и обследвания за сметка на контролирания енергиен потребител.

(2) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на агенцията при осъществяване на контролните ѝ функции.

(3) Когато се налага промяна в производствения процес на контролирания обект, проверката се осъществява по предварително съгласувана програма.

Чл. 162

(отменен)

Когато се установи, че физическо или юридическо лице или негови служители извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на действащите стандарти и други нормативи по енергийна ефективност или на издадено разрешение, председателят на агенцията може:

1. да отправи писмено предупреждение със задължителни предписания за отстраняване на нарушенията в определен срок;

2. да отнеме издаденото разрешение;

3. да наложи административни наказания и имуществени санкции по реда на този закон;

4. да сезира други компетентни органи за предприемане на мерки извън кръга на компетентността му и да информира обществеността за неправомерната дейност.

Чл. 163

(1) Който извършва дейности по този закон без разрешение или лицензия в случаите, когато се изискват такива, се наказва с глоба от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или от физическо лицетърговец, се налага имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно санкцията, е в трикратен размер на глобата, съответно на санкцията, по ал. 1 и 2.

Чл. 163а

(1) На енергийно предприятие, което наруши условията на издаденото му разрешение или лицензия, се налага имуществена санкция от 3000 до 20 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1.

Чл. 163б

(1) На енергийно предприятие, което откаже незаконосъобразно:

1. присъединяване към съответните енергийни мрежи (електропреносна, електроразпределителна, топлопреносна, газопреносна, газоразпределителна);

2. сключване на договор за продажба на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ;

3. достъп до мрежите за пренос или разпределение на електрическа енергия и природен газ, се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1.

Чл. 163в

(1) На енергийно предприятие, което не предостави искана информация в случаите, предвидени в този закон, се налага имуществена санкция от 1000 до 15 000 лв.

(2) Длъжностно лице в енергийно предприятие, което не предостави искана информация в случаите, предвидени в този закон, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение имуществената санкция или глобата е в трикратен размер на санкцията, съответно на глобата по ал. 1 и 2.

Чл. 163г

(1) На енергийно предприятие, което продава електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ на цени, различни от утвърдените от комисията, се налага имуществена санкция от 7000 до 20 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1.

Чл. 163д

(1) На предприятие за добив на природен газ, което продава чрез пряк газопровод природен газ за потребител, който не отговаря на условията по този закон и на нормативните актове по прилагането му, се налага имуществена санкция от 5000 до 25 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер.

Чл. 163е

(1) На енергийно предприятие, което не спазва техническите норми за експлоатация на енергийни обекти или нормите за набиране и съхранение на резервите от горива за централите за производство на електрическа и/или топлинна енергия, се налага имуществена санкция от 10 000 до 25 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер.

Чл. 164

(1) Наказва се с глоба от 100 000 до 500 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:

1. самоволно снема или поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от съответен орган;

2. се присъединява към електропроводни, топлопроводни или газопроводни или към електроразпределителни или газоразпределителни линии – собственост на енергийно предприятие, без да спази условията за това;

3. ползва електрическа или топлинна енергия или природен газ, без те да се отчитат от средство за търговско измерване, или изменя показанията на средствата за търговско измерване или препятства правилната им работа;

4. не комплектува отоплителните тела в имота си в сграда – етажна собственост, със средствата за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия по чл. 112г, ал. 1, т. 2 и 3 в предвидения в закона срок или ги демонтира;

5.

(2) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:

1. нарушава нормалното електроснабдяване, топлоснабдяване или газоснабдяване;

2. причини въвеждането на ограничителен режим.

(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в двукратен размер.

Чл. 165

(1) Който пречи на длъжностните лица и на контролните органи да изпълняват задълженията си по този закон, ако това не представлява престъпление, се наказва с глоба от 100 000 до 200 000 лв.

(2) Който не изпълни предписанията на длъжностните лица и на контролните органи, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 166

Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв.

Чл. 167

При повторно извършване на нарушенията по чл. 165 и 166 наказанието е глоба в троен размер.

Чл. 168

(1) Когато нарушенията по чл. 164 и 165 са извършени от юридическо лице или от физическо лице – търговец, се налага имуществена санкция от 5 000 000 до 10 000 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в петкратен размер на санкцията по ал. 1.

Чл. 169

(1) Нарушенията по този закон се установяват с актове на длъжностните лица по чл. 65.

(2) Наказателните постановления по чл. 163, 163а, 163б, 163в, 163г, 163д, 165, 166, 167 и 168 се издават от председателя на комисията или от упълномощено от комисията лице.

(3) Наказателните постановления по чл. 163в, 163е, 164, 165, 166, 167 и 168 се издават от министъра на енергетиката и енергийните ресурси или от упълномощено от него лице.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 170

(отменен)

(1) Който предлага за продажба енергопотребяващи стоки и/или продукция без маркировка или без сертификат по чл. 145, 146 и 147, се наказва с глоба от 1 000 000 до 3 000 000 лв.

(2) Който не проведе предписани изпитания, експертизи или обследвания, се наказва с глоба от 500 000 до 2 000 000 лв.

(3) Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по глава тринадесета за извършване на енергийна експертиза или обследване или допусне внедряването на проекти и/или въвеждането в експлоатация на промишлени, селскостопански, транспортни съоръжения, обекти и сгради, които не са били утвърдени или приети по надлежния ред във връзка с показателите за енергийна ефективност, се наказва с глоба от 3 000 000 до 5 000 000 лв.

(4) Когато нарушенията, посочени в ал. 1 и 2, са извършени от юридическо лице или от физическо лице – търговец, се налага имуществена санкция в троен размер на санкцията по ал. 1.

(5) При повторно извършено нарушение глобите и имуществените санкции са в петкратен размер на санкцията по ал. 1.

Чл. 171

(отменен)

(1) Нарушенията по чл. 170 се установяват с актове на длъжностните лица на Държавната агенция по енергийна ефективност.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция по енергийна ефективност или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Пренос“ е транспортирането на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ съответно по електропреносна, топлопреносна или газопреносна мрежа.

2. „Разпределение“ е транспортирането на електрическа енергия и на природен газ по съответните разпределителни мрежи с оглед доставка до потребителите.

3. „Електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо напрежение, която служи за пренос на електрическа енергия с цел доставка на разпределителните придприятия и на потребителите.

4. „Електроразпределителна мрежа“ е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия с цел доставка на потребителите.

5. „Топлопреносна мрежа“ е система от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или потребителите.

6. „Газопреносна мрежа“ е мрежа от магистрални газопроводи и съоръженията към тях за пренос на природен газ до газоразпределителни станции, която е различна от добивна газопроводна мрежа.

7. „Газоразпределителна мрежа“ е мрежа от газопроводи и съоръжения към тях за доставка на природен газ до съответните потребители.

8. „Спомагателни мрежи“ са управляващите, регулиращите, защитните, комуникационните и информационните мрежи, необходими за ефективното функциониране на преносните и разпределителните мрежи.

9. „Електроснабдяване“ е съвкупност от дейностите по производство, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия.

10. „Производител е енергийно предприятие“, което произвежда електрическа и/или топлинна енергия.

11. „Независим производител“ е производител, който не осъществява пренос на електрическа и/или топлинна енергия и продава част или цялата произвеждана енергия на преносно или разпределително предприятие и/или определени потребители.

12. „Производител за собствено потребление“ е независим производител, който произвежда електрическа енергия и/или топлинна енергия предимно за собствена употреба.

13. „Потребител“ е физическо или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди.

14.

15. „Привилегирован потребител“ е потребител, който отговаря на определени условия, определени от Министерския съвет.

16. „Енергийно предприятие“ е юридическо лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхраняването и разпределението на електрическата, топлинната енергия или природния газ на основата на издадена лицензия по чл. 39 с цел продажба.

17. „Енергиен обект“ е обект, в който или посредством който се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия, добив или съхранение на природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ, без сградните инсталации на потребителите.

18. „Пряк електропровод“ е електропровод, който свързва директно независим производител с потребител.

19. „Пряк газопровод“ е газопровод, който свързва директно предприятие за добив на природен газ с потребител.

20. „Хранилище за природен газ“ е съоръжение, използвано за складиране на природен газ и притежавано и/или експлоатирано от предприятие за природен газ, изключвайки частта, използвана за експлоатационни операции.

21. „Дългосрочно планиране“ е планирането на нуждата от инвестиции в мощности за производство, пренос и разпределение на дългосрочна основа с оглед задоволяването на търсенето на електрическа, топлинна енергия и природен газ в страната и осигуряването на доставките за потребителите.

22. „Средства за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия“ са уредите, монтирани след средствата за търговско измерване на топлинна енергия.

23. „Разпределители на разход на топлинна енергия за отпление“ са уреди, които не измерват топлинната енергия във физически мерни единици, а само в т.нар. потребителски стойности (деления или редове от числа).

24. „Газоразпределителна станция“ е крайният обект на транспортирането на природния газ с високо налягане.

25. „Газоизмерителна станция“ е инсталация, съоръжена със средства за търговско измерване на количествата природен газ по сключени договори за продажба, в която става прехвърлянето на собствеността на природния газ от продавача на купувача.

26. „Абонатна станция“ е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към потребителите.

27. „Електрическа уредба“ е съвкупност от електрически проводи, машини и апарати, предназначена за пренасяне, преобразуване и разпределение на електрическа енергия.

28. „Средства за търговско измерване“ са средствата за измерване, вписани в държавния регистър на одобрените в страната средства за измерване, които се използват при продажбата на електрическа, топлинна енергия или природен газ.

29. „Вертикално интегрирано предприятие“ е енергийно предприятие, което осъществява повече от една от дейностите:

30. „Хоризонтално интегрирано предприятие“ е енергийно предприятие, което осъществява повече от една от дейностите по разпределение на електрическа енергия и/или природен газ и/или по пренос на топлинна енергия.

31. „Повторно“ е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

32.

33. „Енергийна ефективност“ е степен на:

34. „Увеличаване на енергийната ефективност“ е дейност за произвеждане на една и съща продукция, стока и/или услуга без намаляване на качеството или други характеристики, в т.ч. условията на труд, при намален разход на енергия за същото произвеждане.

35. „Енергоемкост“ е енергопотребление за единица произведена продукция, стока или услуга.

36. „Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)“ са слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия, отпадни топлини, енергията от растителна или животинска биомаса, в т.ч. биогаз, енергията от индустриални и битови отпадъци, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им с определена мощност.

37. „Енергийна експертиза“ е експертен анализ и оценка, основани на безспорни научни и опитни факти и методи за определяне на показателите за разход на енергийни носители.

38. „Енергийно обследване“ е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностване на енергийните потоци и разходи в промишлена или друга система на енергиен потребител.

39. „Услуги от общ икономически интерес“ са дейностите, осъществявани възмездно по транспортирането и доставката на енергия и природен газ, независимо от териториалното разположение на потребителите.

40. „Всеобщо предлагана услуга“ е транспортирането и доставката на енергия и природен газ с определено качество, регулирана цена и договорени други условия, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона.

41. „Енергийни ресурси“ включват първичните енергоносители (въглища, нефт, газ и др.), както и възобновяемите енергийни източници.

42. „Електрическа енергия за битови нужди“ е електрическата енергия, използвана от потребители – физически лица, в домакинствата им.

43. „Топлинна енергия за битови нужди“ е топлинната енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, използвана от потребители – физически лица, в домакинствата им.

44. „Топлинна енергия за стопански нужди“ е топлинната енергия с топлоносител водна пара или гореща вода за технологични нужди и за отопление и горещо водоснабдяване, използвана от потребители, извършващи стопанска дейност, както и от потребители на издръжка на държавния бюджет.

45. „Потребител, извършващ стопанска дейност“ е юридическо или физическо лице, което ползва електрическа или топлинна енергия за нужди извън тези по т. 42 и 43.

46. „Отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

47. „Отопляем обем на общите части“ е сумата от обемите на помещенията от общите части на сграда – етажна собственост, с предвидени по проект отоплителни тела.

48. „Отоплителен товар на имот“ е сумата от топлинната мощност на инсталираните отоплителни тела в помещенията на имота в сграда – етажна собственост.

49. „Отоплителен товар на общите части“ е сумата от топлинната мощност на инсталираните отоплителни тела в помещенията на общите части на сграда – етажна собственост.

50. „Отоплителни тела“ са тръбните отоплителни тела и шранг-лири, глидерните отоплителни тела, плоските отоплителни тела и конвекторите, които са конструктивни елементи, служещи за отдаване на топлина в помещенията чрез радиация и конвекция от постъпващия в тях топлоносител.

51. „Сервитутна зона“ е зоната около енергиен обект, върху земя – чужда собственост, в която енергийното предприятие има право на прокарване и право на преминаване при изграждане, поддържане и ремонт на енергийните съоръжения, която е с размери, съобразени с изискванията за безопасна експлоатация.

52. „Стаж в енергетиката“ е служебен и/или трудов стаж, придобит на ръководна или експертна длъжност в държавната администрация на държавните органи за управление на енергетиката, в търговски дружества с предмет на дейност, подлежащ на лицензиране по този закон или на концесиониране по Закона за подземните богатства, както и в научни институции или търговски дружества, обслужващи тези дейности.

53. „Обособена територия“ е територия с постоянни землищни и строителни граници, в която се осъществява разпределение на електрическа енергия и природен газ и пренос на топлинна енергия съгласно издадена лицензия чрез необходимата инфраструктура.

54. „Нови енергийни обекти за производство на електрическа и/или на топлинна енергия“ са тези обекти, които ще се изграждат на нова, несъществуваща строителна площадка.

55. „Дългосрочен инвестиционен проект“ е проект за разширение и/или за рехабилитация и/или модернизация на съществуваща мощност за производство на електрическа и/или топлинна енергия или проект за изграждане на нов или съществуващ енергиен обект, който се реализира от енергийно предприятие, като срокът за откупуване на инвестициите, необходими за реализиране на проекта, е не по-малък от 5 години.

§ 2

Този закон отменя Закона за електростопанството от 1975 г. (ДВ, бр. 95 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1986 г., бр. 12 от 1988 г. и бр. 11 от 1998 г.).

§ 3

Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона преобразува Комитета по енергетика в Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, Националната агенция за енергийна ефективност в Държавна агенция по енергийна ефективност и урежда трудовоправните отношения на служителите от агенциите.

§ 4

(1) Министерският съвет в срок два месеца от влизането в сила на закона определя членовете на Държавната комисия за енергийно регулиране, приема правилник за устройството и дейността ѝ и утвърждава нейния бюджет.

(2) Членовете на комисията при нейното създаване се назначават, както следва: председателят и един от членовете – за срок пет години, двама от членовете – за срок три години, и трима от членовете – за срок две години.

§ 5

(1) Средствата за търговско измерване, които към момента на влизането в сила на този закон са собственост на потребителите, се изкупуват от енергийните предприятия по пазарни цени в двугодишен срок от влизането на закона в сила.

(2) Енергийни обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон са собственост на потребители, се изкупуват от енергийните предприятия по пазарни цени.

(3) Енергийните предприятия не могат необосновано да отказват изкупуване при условията на ал. 1 и 2.

§ 6

(1) Заварените търговски отношения в електроенергетиката се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в едногодишен срок от определянето на общите условия на договорите, но не по-късно от 18 месеца от влизането в сила на закона.

(2) До 1 януари 2000 г. заварените към момента на влизането в сила на закона потребители на топлинна енергия са длъжни да приведат търговските си взаимоотношения с топлопреносното предприятие в съответствие с чл. 106. В противен случай топлопреносното предприятие може да прекъсне топлоснабдяването към абонатната станция на сградата.

(3) До 1 януари 2001 г. заварените към момента на влизането в сила на този закон потребители на топлинна енергия са длъжни да комплектуват топлителни тела в жилищата си с разпределители за разхода на отопление и термостатични винтили, а водомерите за топла вода се монтират от топлопреносното предприятие.

(4) При липса на измерител(и) на разхода на отопление в имоти – частна собственост, топлинната енергия за отопление се начислява пропорционално на отопляемия обем със специфичен разход, завишен с 10 на сто спрямо този на сградата.

(5) При липса на водомер за топла вода в имоти – частна собственост, топлинната енергия за подгряване на вода се начислява съгласно нормите за разход на вода.

(6) Разпоредбата на чл. 114 се прилага една година след влизането в сила на този закон.

§ 7

Не се дължат обезщетения на собствениците на земя, върху която съществуват сервитутни зони по чл. 60, ал. 2, т. 1 към момента на влизането в сила на този закон.

§ 8

В Закона за концесиите (обн., ДВ., бр. 92 от 1995 г.; изм., бр. 16 от 1996 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23 и 56 от 1999 г.) чл. 4, ал. 1, т. 9 и чл. 5, т. 1 се отменят.

§ 9

В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23 и 56 от 1999 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 2, ал. 1, т. 7 думата „енергийната“ се заличава.

2. В чл. 70 т. 2 се отменя.

§ 10

В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; изм., бр. 19, 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50 и 51 от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 23, ал. 3 се създава т. 15: „15. средствата за придобиване на дълготрайни материални активи във вид на оборудване и материали за възобновяеми енергийни източници (кули, слънчеви колектори и панели, топлинни акумулатори, термопомпи, сондажи и инсталации за използване на геотермални води или биогаз, вятърни и водни агрегати до 10 МW), както и за топлоизолация на сгради“.

2. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 15а: „§ 15а. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3, т. 15 се прилага от 1 януари 2000 г.“

§ 11

В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44 от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. Създава се чл. 52а: „Доставка на машини и съоръжения за възобновяеми енергийни източници Чл. 52а. Доставка на машини, технологично оборудване и съоръжения за възобновяеми източници на енергия по този закон е вносът на онези от тях, които отговарят на стандартите и не се произвеждат в страната.“

2. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 13а: „§ 13а. Разпоредбата на чл. 52а се прилага от 1 януари 2000 г.“

§ 12

(1) В срок една година от влизането на закона в сила лицата, които осъществяват дейности в енергетиката дори когато са преобразувани, без лицензия или когато са започнали процедура за осъществяване на инвестиция по силата на сключени договори или по действащото законодателство, са длъжни да поискат издаване на лицензия по реда на този закон. В случай че в посочения срок лицата не предприемат необходимите действия, те прекратяват тези дейности.

(2) Лицата, които извършват дейности в енергетиката въз основа на издадена лицензия или концесия по реда на друг нормативен акт, запазват правата си, но са длъжни в срока по ал. 1 да подадат заявление за привеждане на лицензията в съответствие със закона.

§ 13

Строителство на енергийни обекти, започнало преди влизането в сила на този закон, се довършва по досегашния ред.

§ 14

(1) До 31 декември 2001 г. се прилагат определените от Министерския съвет цени на електрическата и топлинната енергия и на природния газ.

(2)

(3) За цените по ал. 1 след 31 декември 2001 г. се прилагат разпоредбите на глава трета, раздел II от този закон.

(4) Министерският съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси определя горна граница на продажната цена на топлинната енергия за битови нужди, доставяна от топлопреносните предприятия, които получават субсидии от държавния бюджет. Тази цена се прилага в случаите, когато утвърдената от комисията цена е по-висока от определената от Министерския съвет.

§ 15

Съществуващото към момента на влизането в сила на този закон подземно хранилище за природен газ, състоящо се от технически съоръжения, е собственост и се експлоатира от преносното предприятие – собственик на съществуващата газопреносна система.

§ 16

Разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 9 и на чл. 80, ал. 1, т. 7 се прилагат от 1 януари 2002 г., а на чл. 80, ал. 1, т. 8 – от 1 януари 2007 г.

§ 17

Изпълнението на този закон се възлага на председателите на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, на Държавната агенция по енергийна ефективност и на Държавната комисия за енергийно регулиране.

§ 18

Министерският съвет в тригодишен срок от влизането в сила на закона приема наредбите за неговото прилагане Наредбите по чл. 16, ал. 1, т. 9, чл. 20 и чл. 95, ал. 3 се приемат до 31 март 2002 г..