Решение № 18696 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18696 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110104045 по описа за 2026 година

Производството е образувано по депозира искова молба от „***” ЕАД срещу С. И.

И., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 3067.46 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот в гр.С., ул. „***“ № *, ет. *, апартамент, инсталация № ***, за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва за период от 16.12.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 535.39 евро, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 10.12.2025 г. върху цената на топлинната енергия, сумата 58.20 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва за период от 16.12.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 12.42 евро, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2023 г. до 10.12.2025г. върху главница за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № 8806/2025 г. на Районен съд – ***, VI състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника И. топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и 1 дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8806/2025 г. на Районен съд – Перник, VI състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че липсва активна и пасивна материална легитимация, тъй като не било установено при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало облигационно правоотношение. Предвид това се изтъква, че наличието на правоотношение не може да се установи от представените справки и документи, изготвени от самия ищец. Сочи се, че не е доказано ответникът да е собственик на процесния имот, тъй като приложения към делото договор за доброволна делба от 1973г бил исторически документи, от който не можело да се установи дали след тази дата до настоящия момент не е извършено прехвърляне на правото на собственост в полза на трето лице. Сочи се, че приложения към исковата молба протокол от проведено общо събрание на етажните собственици не съдържали достатъчна индивидуализация на имота. Релевирано е възражение за давност по отношение на претендираните главница и лихва. Твърди се, че не следва да се допускат съдебно-техническа експертиза, тъй като не е налице облигационна връзка. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „***“ ЕООД не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

2

По делото не се спори и че апартамент, находящ се в гр.С., ул. „***“ № *, ет. **, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция. Това обстоятелство се потвърждава и от представения протокол от проведено на 25.08.2002г. ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. С., ул. „***“ №***, сключения въз основа на него договор с третото лице-помагач /л.26 и л.24-25 от делото/.

Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са изложени подробни аргументи от ответника в депозирания от него отговор на исковата молба досежно липсата на възникнало облигационно отношение. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

За установяване наличието на облигационно отношение между страните по делото е представен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 04.10.1976г, вписан в Служба по вписвания на 13.10.1997г, том 13, № 129, съгласно който е осъществена делба на основание чл. 62 ЗТСУ /отм./ на построената от съделителите жилищна сграда в парцел XIII-41 от в гр.С., ул. „**“ № **. Видно от така посочения договор в дял „Втори“ на С. И. И. е предоставена собствеността на апартамент на втори етаж със застроена площ от 111.80 кв.м, при съседи от изток ул. „***“, от запад: дворно място, от север апартамента на И. К. И. Е. Д. И. и стълбище и от юг: калканна стена. Видно от договора за доброволна делба е и, че на И. И. и на Е. И. е поставен в дял също апартамент на втория етаж от същата сграда, но с площ от 69.30 кв.м. Ето защо следва да се приеме, че именно С. И. И. е придобил право на собственост през 1976 г върху описания в договора за доброволна делба апартамент. В действителност в договора за доброволна делба не е посочен конкретен номер на апартамента, въз основа на който същият да бъде разграничен от другото жилище, находящо се на същия етаж в тази сграда, но видно от описанието на двата имота – този на С. И. и този на И. И. и Е. И., се касае за жилища с различна площ. Същевременно по делото е представено удостоверение за идентичност /л.10 от делото/, съгласно което апартамент с площ от 111.80 кв.м на втори етаж в сградата, находяща се на ул. „**“ № **, гр.С., е с абонатен номер *** и с инсталация № ***. В действителност това удостоверение е частен документ, изхождащ от ищеца и съдържащ изгодна за него информация, поради което и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Това не означава, че същият следва да не се съобразява изобщо като доказателство по делото, а следва да бъде ценен в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства. От съществено значение с оглед изричното оспорване от страна на ответника е да се посочи, че видно от приетия като доказателство списък на етажните собственици от 70те години /л.21 от делото/ на втори жилищен етаж от сградата, находяща се на ул. „***“ № **, гр.С., са позиционирани само два апартамента, като единствено апартаментът на С. И. е с посочената площ от 111.80 кв., а другият апартамент е именно И. И., който е описан като съсед на процесното жилище. От друга страна именно абонатен номер *** е посочен от самия С. И. в списъка на етажните 3 собственици от проведено през 2002г общо събрание на етажните собственици, срещу подпис, който не е било оспорен от страна на ответника в настоящото производство. Ето защо настоящият състав приема, че полагайки подписа си ответникът е признал, че именно абонатен номер *** съответства на притежавания от него апартамент – изявление, което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК.Следователно при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства се установява, че през 1976г ответникът С. И. е придоби право на собственост върху апартамент №**, гр. С., ул. „**“ № ***, за който в системата на ищцовото дружество е отреден абонатен номер **** и инсталация № ***.

Спорен по делото е и въпросът дали след придобИ.нето на жилището през 1976г. ответникът С. И. е продължил да притежава вещни права върху имота, като оспорване в тази насока е въведено още с отговора на исковата молба, предвид което съдът с доклада по делото е дал указания на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи, че се е разпоредил с правата си. В случая доказателства в тази насока не са ангажирани. В действителност от страна на ответника е направено искане за изискване на информация от Агенция по вписвания за наличието на разпоредителни сделки, но от представената по делото справка не се установява ответникът И. да се е разпоредил с правото си на собственост, тъй като липсват отбелязвания. Ето защо може да се достигне до извода, че в периода от 01.01.1998г до настоящия момент ответникът не се е разпоредил с притежаваното жилище. За разпореждане с вещните права преди тази дата също не са ангажирани доказателства. Обстоятелството, че договорът за доброволна делба е с датата от 1976г /както е посочено от ответника „исторически документ“ и „старо право“/, не означава, че този договор е загубил правно значение. За да се приеме, че към исковия период ответникът вече не е носител на вещните права, придобити въз основа на доброволната делба, следва същият с изричен акт да се е разпоредил с тези права, но акт за разпореждане не е представен. Ето защо следва да се достигне до непротиворечивия извод, че и към исковия период ответникът е бил собственик на процесното жилище. Обстоятелството, че по друго дело между същите страни, но за предходен период, ищецът не е представил доказателства за собственост, е ирелевантно в настоящия случай. По делото не са ангажирани и доказателства ответникът да е учредил в полза на трето за спора лице вещно право на ползване.

Същевременно съгласно действащата към 1976г, когато ответникът С. И. е станал собственик на основание договора за доброволна делба, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на чл. 106а, ал.

4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, при съобразяване на дефиницията дадена в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

4

Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.